Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Трявна, 16.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на
осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия
Петракиева ГР.Д. № 256 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е за делба и се намира във втора фаза – по
извършване на делбата и претенциите по сметки.
С влязло
в сила решение №6/02.03.2018г. по гр.д. №256/2016г. по описа на Районен съд –
Трявна е допусната съдебна делба между М.П.М. и П.П.М. по отношение на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Трявна, одобрени със заповед
РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Трявна, ул.“Христо
Ботев“ № 12, с площ от 630 кв.м., при
граници: ПИ с идентификатор 73403.501.377, ПИ с идентификатор № 73403.501.2899;
ПИ с идентификатор 73403.501.379; ПИ с идентификатор 73403.501.171 и ПИ с
идентификатор 73403.501.170, заедно с
изградените сгради в него - СГРАДА с
идентификатор 73403.501.378.1 със з.п. от 74 кв.м., брой етажи – 2, с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 73403.501.378.2 със з.п. от 51 кв.м., брой
етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда
за обитаване; СГРАДА с
идентификатор 73403.501.378.3 със з.п. от 24 кв.м., брой етажи – 1, с
предназначение - хангар, депо, гараж, ПРИ
КВОТИ: 1/6 идеална част за М.П.М. и 5/6 идеални части за П.П.М.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81058.337.100 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Черновръх, Община Трявна, одобрени със заповед
РД-18-82/10.12.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в местността “Елова могила“ с
площ 4999 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайна ползване – нива, при граници: ПИ с идентификатор 81058.337.99; ПИ с
идентификатор 81058.337.79; ПИ с идентификатор 81058.337.78 и ПИ с
идентификатор 81058.337.76, ПРИ КВОТИ:
1502,42/4740,50 ид.ч. за М.П.М. и 3238,08/4740,50 ид.ч. за П.П.М.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
81058.820.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Черновръх,
Община Трявна, одобрени със заповед РД-18-82/10.12.2009г. на ИД на АГКК,
местността „Попина кория“, трайно предназначение на територията – горска, начин
на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, при граници: ПИ с идентификатор 81058.820.6; ПИ с идентификатор 81058.820.16; ПИ с
идентификатор 81058.820.4 и ПИ с идентификатор 81058.820.14, ПРИ
КВОТИ 1502,42/4740,50 ид.ч. за М.П.М. и 3238,08/4740,50 ид.ч. за П.П.М..
В
първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.07.2018г., е приета
претенция от съделителя М.П.М. срещу съделителката П.П.М. за сумата от 780,00
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378 през
периода 11.04.2018г. – 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяването на претенцията до окончателното й изплащане. По реда
на чл.193 ал.3 ГПК е постановено извършване на проверка относно автентичността
на положения върху разписка №********* от П.П.М. подпис, с указана на нея
тежест за установяване неистинността на документа.
В
първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.07.2018г., е приета
претенция на съделителката П.П.М. против М.П.М. за заплащане на сумата от
640,00 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от стойността на извършени подобрения в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378, ведно със законната лихва върху
нея, считано от предявяването на претенцията до окончателното й изплащане.
Претенцията е за следните видове работи: 1. смяна на дограма на първия етаж с
ПВЦ дограма и стъклопакет с подпрозоречна дъска към стаите през лятото на
2010г. – 760,00 лв.; 2. измазване и обръщане на отворите за двата прозореца на
първия етаж през лятото на 2010г. – 150,00 лв.; 3. ремонт на таваните на целия
втори етаж през лятото на 2014г. – 1500,00 лв.; 4. облицовка с плочки
/гранитогрес/ около входната врата на къщата през 2010г. – 500,00 лв.; 5.
Направа на покрив на терасата на втория етаж с изграждане на цялостна дървена и
метална конструкция и поставяне на покрив от ондолин през м. септември –
октомври 2013г. – 500,00 лв.; 6. Направа на нова обшивка от ламарина и ремонт
на три броя комини на къщата през м. септември – октомври 2013г. – 150,00 лв.;
7. Ремонт на оградата на двора – направа на бетонна шапка върху каменна зидария
и поставяне на оградна мрежа и метални колове през м. април – май 2016г. –
280,00 лв., или всичко 3840,00 лв.
Съделителят
М.П.М., чрез процесуалния си представител адв. С. Б., счита, че делбата на
недвижимите имоти следва да се извърши по реда на чл.348 ГПК – чрез изнасянето
им на публична продан.
Съделителката
П.П.М., чрез адв. Г. като пълномощник, е на становище, че делбата следва да се
извърши по реда на чл.353 ГПК – чрез разпределение на имотите между
съделителите.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Относно
извършване на делбата:
С оглед
извършването на делбата по делото е изслушано заключение на вещи лица относно
реалната поделяемост на процесните недвижими имоти и оценката им по средни
пазарни цени.
Според приетото
заключение на вещото лице Б.Й.И., прието като доказателство по делото, ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378, ведно с намиращите се в него сгради с
идентификатори 73403.501.378.1, 73403.501.378.2 и 73403.501.378.3, е реално
неподеляем. Пазарната му стойност е 47 735,00 лв., или: за М.П.М. 1/6
ид.ч. – 7955,83 лв.; за П.П.М. 5/6 ид.ч. – 39 779,17 лв.
Според приетото заключение на вещото лице Р.Г.Г. и
обясненията му от съдебно заседание на 18.09.2018г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 81058.337.100 и ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 81058.820.15 са
реално неподеляеми. Първият има средна пазарна стойност 449,91 лв., а вторият –
170,00 лв.
По въпроса за пазарната оценка на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 81058.337.100 и ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 81058.820.15 е
прието и заключението на вещите лица Т.П.Г. и Г.И.И., което не е оспорено от
страните по делото. Според него, средната пазарна оценка на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 81058.337.100 е
1050,00 лв., а тази на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 81058.820.15 – 192,00 лв., или общо 1242,00 лв. Припадащата се на
всеки от съделителите част от тези имоти е, както следва: на П.П.М. – 848,28
лв., на М.П.М. – 393,72 лв.
Нормата
на чл.69 ал.2 от Закона за наследството изисква при разпределение на имуществото
всеки от наследниците да получи дял в натура, а неравенството на дяловете да се
уравни в пари. Той може да бъде реализиран, както чрез теглене на жребий, така
и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 от ГПК, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно частите на съделителите са различни.
В
процесния случай, до делба са допуснати 1 брой поземлен имот с намиращите се в
него три сгради, от които – 1 брой жилищна сграда, 1 брой гараж и 1 брой друга
сграда за обитаване, както и 1 брой земеделски имот и 1 брой гора. Всеки един
от тези, допуснати до делба недвижими имоти, е неподеляем и се различава
съществено по вид, стойност, характеристики и предназначение. При това
положение, според задължителната съдебната практика по чл.290 ГПК,
обективирана в решение №258/25.10.2011г. по гр.д. №144/2011г. на ВКС, II г.о. и в решение
№165/08.05.2012г. по гр.д. №900/2011г. на ВКС на РБ, II г.о.,
разпределението на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само, ако
между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При
наличието на спор, за да е приложим способът на чл.353 ГПК, е необходимо да се
образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В случая по делото не е
изразено съгласие относно обособяването в самостоятелни дялове на допуснатите
до делба различни по вид недвижими имоти от страна на съделителя М.П.М., поради
което като единствен способ за извършване на делбата остава посочения в чл.348 ГПК, а именно – изнасянето на имотите на публична продан, като получената от
продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им от
съсобствеността, а именно – по отношение на поземления имот с идентификатор73403.501.378
с намиращите се в него сгради – при квоти: 5/6 ид.ч. за П.П.М. и 1/6 ид.ч. за М.П.М..;
по отношение на поземлен имот с идентификатор 81058.337.100 и поземлен имот с
идентификатор 81058.820.15 – при квоти: 3238,07/4740,50 ид.ч. за П.П.М. и
1502,42/4740,50 ид.ч. – за М.П.М..
Относно претенциите
по сметки:
По претенцията на
съделителя М.П.М. против съделителката П.П.М. за сумата от 780,00 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378 през периода 11.04.2018г. – 11.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на претенцията до
окончателното й изплащане:
Касае се за претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
С протоколно определение от 12.07.2018г. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че П.П.М.
ползва ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378 и намиращите се в него
сгради, както и че е получила покана за предоставяне ползването на имота от М.П.М..
Спорният по делото момент е кога е получила поканата за предоставяне ползването
на имота.
На 03.04.2018г. съделителят М.П.М. е изпратил на
съделителката П.П.М. нотариална покана, изпратена с обратна разписка чрез
куриерска служба „Еконт експрес“, №*********, с която я е поканил да му заплаща
обезщетение за ползването на поземления имот с идентификатор 73403.501.378 и
намиращите се в него сгради, както и за поземлените имоти с идентификатори
81058.337.100 и 81058.820.15. Същата е получена на 10.04.2018г., като на приел
в обратната разписка е посочено, че това е „П.М.“. Относно автентичността на
положения в разписката подпис е открито производство по реда на чл.193 ГПК.
Въз основа на заключението на допуснатата съдебно –
почеркова експертиза на вещото лице Г.М., неоспорена от страните, се
установява, че подписът за „приел“ в обратна разписка по пратка №********* от
10.04.2018г. на „Еконт експрес“ не е положен от П.П.М., а е изпълнен от друго
лице. С оглед на това заключение следва да се приеме, че оспорването на
автентичността на положения в разписката подпис е доказано.
Във връзка с претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС по делото са
представени и следните писмени доказателства:
Представен
е отговор – покана от П.П.М. до М.П.М., в която М. е заявила, че няма да пречи
на М. да ползва дела си от дворното място и сградите, както и че ключовете на
имота не са сменяни от 22 години и ако ги пази, може да ги ползва, а ако не –
да ги получи лично на 20.04.2018г. в 14.00 часа.
Представен е констативен протокол, съставен на
20.04.2018г. на нотариус с рег.№381 на НК и район на действие Районен съд –
Стара Загора, според който на 20.04.2018г. в кантората на нотариуса са се явили
П.П.М., заедно с адв. М. Г., както и адв. С. Т., преупълномощен от адв. С. Б.,
като пълномощник на М.П.М.. В протокола е отразено, че П.П.М. носи за предаване
ключове от имота в гр. Трявна, но не ги предава, поради оспорване на
представителната власт на адв. Т.. В протокола е отразено твърдението на
пълномощника на М.П.М., че ключовете за къщата са сменени и с това П.М.
препятства ползването на имота.
Представена е покана от М.П.М. до П.П.М. за явяване на
03.05.2018г. в кантората на нотариус Ц.П.Д.от гр. София с оглед предаване на
ключовете от имота.
Представен е констативен протокол от 03.05.2018г.,
съставен от нотариус Ц.П.Д.. Според него, П.П.М. не се е явила и не е изпратила
представител.
Касаеща
претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот са
показанията на разпитания като свидетел К.Т.М., приятел на М.М.. Същият
установява, че М.М. *** от дълги години. Двамата посещавали всяка година имота
в гр. Трявна, докато била жива майката на страните. След смъртта й свидетелят
посетил един път имота заедно с М.М. преди около пет години – през 2013г. или
2014г. Заедно с тях били дъщерята и зетят на М.. М.М. опитал да отвори външната
врата с ключа, който носел, но не могъл. Тогава се обадил по телефона на сестра
си и свидетелят чул М. да казва, че това е къщата на баща му и майка му и той
иска да има ключ от нея. Според свидетеля, вероятно е била сменена бравата и
затова М. не могъл да влезе. М. разговарял и с някаква съседка, относно
кончината на майка му, тъй като не бил уведомен за нея.
Според свидетелката М.Д.А., съседка на имота в гр. Трявна,
М.М. не е посещавал имота след смъртта на майка си. Мотивът да смята така е, че
свидетелката живее точно срещу този имот, пенсионерка е и си стои по цял ден
вкъщи, като не е виждала или чувала той да си е идвал в гр. Трявна. Свидетелката
установява също така, че е получила ключ от имота на страните след смъртта на
майка им, с който отключвала къщата. Този ключ, според нея, бил старият ключ за
имота.
В
изявленията си пред съда съделителката П.П.М. заявява, че не е сменяла ключа,
нито на входната врата, нита на къщата, и ключовете за отварянето им са едни и
същи от 1990г., като са сложени от бащата на страните.
Според
заключението на вещото лице Р.Г., средната пазарна наемна цена на поземлен имот
с идентификатор 73403.501.378 и сградите в него е 149,20 лв. Според
заключението на повторната експертиза на вещите лица Т.Г. и Г.И. този размер е
187,00 лв.
За да се уважи
претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, претендиращата страна следва да докаже наличие на следните кумулативни
предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от някой
от съсобствениците, този съсобственик да е лишил другия от ползване и писмена
покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В тежест
на депозиралия претенцията съделител е да установи наличието на предпоставките
за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл.31 ал.2 от
ЗС. Следва да се има предвид, че от правно значение е не дали съсобственикът
ползва вещта, а обстоятелството, че пречи на другия съсобственик да я ползва
според частта си. В случай, че ползващият съсобственик, след отправената му
писмена покана, отговори, че предоставя ползването на общата вещ в съответствие
с правата на съсобственика, който не я ползва и
последният откаже това предложение, то обезщетение не се дължи.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
намира за недоказана една от кумулативните предпоставки за уважаване на претенцията
по сметки с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, а именно – съделителката П.М. да е
лишила съделителя М.М. от ползването на съсобствения недвижим имот в гр.
Трявна. В подкрепа на твърдения факт за лишаване от ползването по делото са ангажирани
единствено показанията на разпитания свидетел К.М., установяващ, че през 2013г.
или 2014г. един-единствен път М.М. е посетил имота в гр. Трявна и не е могъл да
отключи входната му врата, като свидетелят смята, че причина за това е сменянето
на бравата и ключа за нея. Дали обаче това е наистина така, по делото не се
установява категорично. Обратното, както в приложените по делото констативни
протоколи, така и пред съда съделителката М. твърди, че ключовете за входната
врата и за къщата са едни и същи от 1990г. и не са сменяни от тогава, поради
което брат й има достъп до имота, но не го е посещавал. В нейна подкрепа са и
показанията на свидетелката А., която също има ключ за имота, получен от нея
след смъртта на майката на страните. Тя сочи, че ключът не е нов, а е старият
такъв от имота. Смята също, че М.М. не е посещавал имота след кончината на
майка му. В приложените по делото констативни протоколи съделителката М. не е
отказала да предостави достъп до имота на брат си. Самата тя заявява, че го
ползва не непрекъснато, а си идва събота и неделя. При всички тези данни съдът
счита, че въз основа само на свидетелските показания на свидетеляМ. относно
еднократно посещение на имота от М.М. преди около пет години, при което той не
е могъл да си отключи и да влезе в имота,
не може да се приеме за безспорно доказано, че същият е лишен от достъп
до имота и не може да го ползва, за да му се присъди претендираното обезщетение
по чл.31 ал.2 от ЗС.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че претенцията
на съделителя М.П.М. против съделителката П.П.М. по чл.31 ал.2 ЗС следва да се
отхвърли, като неоснователна. Като такова следва да се отхвърли и искането за
привременни мерки относно тази претенция.
По претенцията на
съделителката П.П.М. против съделителя М.П.М. за заплащане на сумата от 640,00
лв., представляваща 1/6 ид.ч. от стойността на извършени подобрения в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378, ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяването на претенцията до окончателното й изплащане:
За установяване извършването на претендираните от
съделителката М. видове работи, по делото за изслушания обясненията на М.,
както и са разпитани свидетелите М.Д.А.и Д.Т.Д..
В обясненията си пред съда от с.з. на 18.09.2018г.
съделителката М. сочи, че се установила да живее в имота в гр. Трявна през
2008г., когато се влошило здравословното състояние на майка й. Първо решила да
смени старата дървена дограма на първия
етаж на къщата, която била много стара - на около 60 години, с олющена боя, имала
пролуки и от нея много духало. На един път сменила цялата дограма на първия
етаж – през 2010г. След това ремонтирала тавана на целия втори етаж, който бил
от три стаи и коридор, както и една стая на първия етаж. Таванът имал пукнатини
и се ронел. Сложили плоскости върху него, измазали и боядисали с латекс. Това
станало през 2013г. Също през 2013г. сложила гранитогрес около входната врата.
Там имало мозайка, която паднала. След ураганния вятър в района /през пролетта
на 2013г./ се наложил ремонт на покрива на терасата на втория етаж, който бил
от ондулин и бил отнесен от вятъра. Кратко време след него същата година бил
извършен ремонтът на комините, тъй като се получил теч, имало разместване на
керемиди и това наложило да се сменят обшивките. През 2016г. била ремонтирана
оградата, тъй като течащата вода в единия край разрушила шапката върху камъните
и тя започнала да се събаря.
Свидетелката М.Д.А.живее в съседен имот в гр. Трявна.
Същата установява, че през 2010г. М. сменила дограмата на първия етаж, като
поставила нова ПВЦ дограма, тъй като старата била нацепена и изгнила.
Състоянието на старата дограма не позволявало тя да се запази. През 2013г.
ураган отнесъл покрива на терасата на втория етаж, комина и ламарини, имало
паднали тухли. Били отремонтирани веднага. Вътре в къщата таваните били
олющени, висял камъш и мазилка, поради което бил оправен таванът – на втория
етаж три стаи и коридор, на долния етаж – една стая. През 2016г. бил направен
ремонт на оградата – дуварът бил каменен с бетонна шапка отгоре, която била
разрушена, а камъните отдолу поддали и течало вода от тях. М. направила нова
бетонна шапка, нови колове и метална мрежа. Около входната врата имало мозайка,
която опадала и се наложили ремонти с поставяне на някакви плочки. Според
свидетелката, ремонтът по входната врата бил направен есента на същата година,
когато се сменила дограмата. Също според нея, П.М. е правила ремонтите като
собственик на имота.
Свидетелят Д.Т.Д. също живее в близост до имота в гр.
Трявна. Заявява, че много често помагал по времето, когато били извършени
ремонтите. През лятото на 2010г. П.М. сменила дограмата на първия етаж и
измазала около прозорците. Също така направила ремонт на таваните – три стаи и
коридор на горния етаж и една стая на долния етаж – според свидетеля през
2014г., които тавани били подновени. След бурята в гр. Трявна бил направен
ремонт на терасата, като бил сложен нов покрив на мястото на стария от ондулин
– през 2013г. или 2014г. Ремонт на пода около входната врата на къщата също бил
направен, тъй като имало откъртена и паднала мозайка, като се налепили плочки
гранитогрес. През 2016г. се извършил ремонт на оградата – имало съборена
бетонова шапка, съборени камъни. Поставена била нова оградна мрежа, тъй като
старата била неизползваема.
За установяване стойността на претендираните видове
работи по делото са изслушани две експертизи – единична на вещото лице Р.Г.Г.,
оспорена от страните по делото, и повторна на вещите лица Т.П.Г. и инж. Г.И.И..
Според заключението на вещото лице Г. и обясненията му от
с.з. на 18.09.2018г., на място в имота на страните в гр. Трявна е установено
извършването на следните видове работи: 1. Смяна на дограмите на прозорците на
1 етаж: демонтаж на стара дървена дограма голяма стая; доставка и монтаж
дограма ПВЦ голяма стая; демонтаж на стара дограма малка стая; доставка и
монтаж дограма ПВЦ малка стая – 282,23 лв.; 2. Измазване /обръщане/ прозорци:
обръщане прозорци варова мазилка; доставка и монтаж подпрозоречни рамки - 108,00 лв.; 3. Ремонт тавани: изкърпване и
изравняване таван етаж 1; декоративна таванска облицовка; декоративни первази;
изкърпване и изравняване таван 2 етаж коридор; декоративна таванска облицовка;
декоративни первази; изкърпване и изравняване таван етаж 2 стая 1; декоративна
таванска облицовка; декоративни первази; изкърпване и изравняване таван етаж 2
стая 2; декоративна таванска облицовка; декоративни первази; изкърпване и
изравняване таван етаж 2 стая 3; декоративна таванска облицовка; декоративни
первази – 1339,50 лв.; 4. Облицовка гранитогрес: облицовка гранитогрес около
входна врата; облицовка гранитогрес цокъл до вратата; облицовка гранитогрес
перваз прозорец 1; облицовка гранитогрес перваз прозорец 2 – 88,85 лв.; 5. Направа
покрив тераса: изработка метална конструкция покрив тераса; изработка дървена
конструкция покрив тераса; покриване с ондолин – 387,93 лв.; 6. Ремонт комини:
ибшивка комини с ламарина; изкърпване и подмазване варова мазилка комини – 122,65
лв.; 7. Ремонт ограда: кофраж; направа бетонна шапка ограда; мрежа оградна;
колове оградни – 197.50 лв., или всичко на стойност 3335,20 лв., в т.ч. печалба
10% в размер на 252,67 лв. и ДДС в размер на 555,87 лв. Според вещото лице Г.,
всяка от посочените видове работи водят до увеличаване стойността на имота.
В заключението на повторната експертиза на вещите лица Г.
и И., неоспорено от страните по делото, вещите лица са посочили следните
стойности, всяка от които включва направени разходи за материали и труд, както
следва: 1. Смяна на дограмите на прозорците: демонтаж на стара дограма голяма
стая; доставка и монтаж дограма ПВЦ голяма стая; демонтаж на стара дограма
малка стая; доставка и монтаж дограма ПВЦ малка стая – 470,37 лв.; 2. Измазване
/обръщане/ прозорци: обръщане прозорци варова мазилка; доставка и монтаж на
подпрозоречни первази - 189,89 лв.; 3.
Ремонт тавани: изкърпване и изравняване тавани; декоративна таванска облицовка;
декоративн первази – 1664,72 лв.; 4. Облицовка гранитогрес: облицовка
гранитогрес около входна врата – 59,03 лв.; 5. Направа покрив тераса: изработка
метална конструкция покрив тераса; изработка дървена конструкция покрив тераса;
покриване с ондулин – 259,03 лв.; 6. Ремонт комини: обшивка комини с ламарина;
изкърпване и подмазване варова мазилка комини – 59,42 лв.; 7. Ремонт ограда:
кофраж за шапка; армировка; направа бетонна шапка ограда; мрежа оградна; колове
оградни – 222,54 лв. или всичко на стойност 2925,00 лв., в това число материали
и труд. Според вещите лица, направените разходи за извършване на посочените в
заключението видове работи са извършени през различни периоди за времето от
2010г, 2013г., 2014г. и 2016г. Всяко от тези видове работи го имало на място в
имота и всяко от тях водело до увеличаване стойността на имота, посочена в
заключението на вещото лице И. в размер на 47 735,00 лв. Тези разходи е било
необходимо да се направят, за да се съхрани сградата и да се удължи
експлоатационният й срок. Вещите лица сочат, че заключението им е изготвено
след прочит на свидетелските показания и допълнителната молба, в която по
години са посочени кога са извършени видовете работи, като смятат, че данните
по делото съответстват на това, което е на място и СМР са извършени в
посоченото време, като няма съществени различия, които да влияят на
заключението. Освен това са на мнение, че няма съществено значение точно кога
са извършени тези работи, тъй като има несъществени вариации на стойностите
през годините.
Предвид съществуващото различие в стойностите на вещите
лица от единичната и повторната експертиза съдът счита, че следва да бъдат
възприети посочените в заключението на повторната експертиза стойности, тъй
като заключението се базира на експертното мнение на две вещи лица, което се
цени от съда като обективно, пълно и компетентно, както и не е оспорено почти в
цялост от страните по делото.
Въз основа на установеното по-горе по делото съдът
приема, че от страна на съделителката П.М. са били извършени разноски за
поддържането на имота в гр. Трявна, чиято стойност е посочена в заключението на
вещите лица Г. и И..
По отношение на претенцията за разноски по съсобствен
имот следва да се прави разграничение според отношението на останалите
съсобственици. В случай, че разноските са извършени с тяхно съгласие, намира
приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС. Ако са извършени без съгласието
им, но и без тяхното противопоставяне, отговорността им се реализира по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. от ЗЗД. При
противопоставяне от останалите съсобственици, отношенията им се уреждат по
субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, като
при последните два случая се държи същевременно и сметка за вида на разноските
– необходими или полезни.
В случая не е спорно, че претендираните като извършени
видове работи от съделителката М. са извършени без знанието и съгласието на
съделителя М., поради което отношенията помежду им са подчинени на правилата на
чл.61 от ЗЗД. Според нейната ал.1, ако работата е предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за
личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни
разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им, а според ал.2 на същата
разпоредба, ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Доколкото от
вещите лица Г. и И. се посочва, че ремонтните дейности в имота са предприети за
неговото съхраняване и за удължаване на експлоатационния му срок, следва да се
приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, т.е. работата е
била предприета от съделителаката М. уместно и е била добре управлявана в чужд
и в собствен интерес, поради което другият съсобственик дължи по-малката сума
между направените разходи /стойността на подобренията/ и увеличената стойност
на подобрения имот. В случая обаче няма разлика между двете стойности, тъй като
вещите лица считат, че със стойността на направените разходи се е увеличила и
стойността на имота.
По делото, от страна на процесуалния представител на
съделителя М.М. е направено възражение за погасяване на вземането за подобрения
по давност. Вземането за подобрения е с облигационен характер и се погасява по
общите правила за погасяване на вземанията, поради което погасителната давност
по смисъла на чл.114 ал.1 ЗЗД започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо, а именно – от момента, когато са извършени разходите в
делбения имот. Това е така, понеже вземането е възникнало и станало изискуемо
при извършването на подобренията, защото от тогава възниква и обективната
възможност за подобрителя да предяви претенция за защита на своите права.
Въз основа на обясненията
на съделителката М., показанията на разпитаните свидетели и заключението на
повторната експертиза, съдът намира за погасена по давност претенцията за смяна
на дограмите на прозорците на първия етаж в сградата, за която самата
съделителка М. заяви, а и така е посочено в молбата, с която се претендира
сумата, че е извършена през лятото на 2010г., поради което общата 5 годишна давност
е изтекла през 2015г., което е преди завеждане и на иска за делба на имота. По
отношение на останалите видове СМР, извършени в делбения имот, се установи, че
са извършени през периода 2013 – 2016г., поради което по отношение на тях
искането не е погасено по давност.
С оглед изложеното по-горе
съделителят М.П.М. дължи на съделителката П.П.М. сумата от 409,10 лв.,
представляваща 1/6 ид.ч. от подобрения в съсобствения имот, на основание чл.61
ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018г. до
окончателното погасяване на сумата.
Относно разноските:
Всеки от съделителите М.П.М.
и П.П.М. е поискал присъждане на направените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК, страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си. Разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и
др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Общо
размерът на направените по делото разноски е в размер на 1795,00 лв., като от тях
695,00 лв. са внесени от съделителя М.П.М., а 1100,00 лв. са внесени от
съделителката П.П.М.. Съобразно притежаваната от всеки от тях квота от
съсобствеността, дължими от съделителката П.П.М. са разноски в размер на 1495,80
лв., а дължими от съделителя М.П.М. са разноски в размер на 299,20 лв. При това
положение, съделителката П.П.М. дължи на съделителя М.П.М. сумата от 395,80 лв.,
като направени разноски по делото.
Страните
по делото са претендирали в направените по делото разноски да бъдат включени и разходите
за адвокатски възнаграждения на упълномощените от тях адвокати.
Правилата
за присъждане разноски по чл.78 ГПК, които включват и възнаграждение за един
адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл.355 ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 ГПК. В случая претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователна и този разход следва да
се понесе от съделителите както е направен, тъй
като в договора за правна помощ на всяка от тях не е посочено каква част от
уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претенцията
за подобрения на съсобствения имот /в с.см. определение №315/01.07.2015г. по
дело №2020/2015г. по описа на ВКС на РБ, I
г.о./.
Съделителят
М.П.М. следва да бъде осъден да заплати ДТ върху отхвърлената претенция по
чл.31 ал.2 ЗС, в размер на 50,00 лв.
Съделителят
М.П.М. следва да заплати и ДТ върху уважената претенция по чл.61 ал.2 ЗЗД в размер
на 50,00 лв.
Всеки от
съделителите следва да заплати ДТ върху равностойността на дела си, както
следва: съделителката П.П.М. в размер на 1625,10 лв., а съделителят М.П.М. в
размер на 333,98 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73403.501.378 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трявна, одобрени със
заповед РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Трявна,
ул.“Христо Ботев“ № 12, с площ от 630
кв.м., при граници: ПИ с идентификатор 73403.501.377, ПИ с идентификатор
№ 73403.501.2899; ПИ с идентификатор 73403.501.379; ПИ с идентификатор 73403.501.171
и ПИ с идентификатор 73403.501.170, заедно с изградените сгради в него - СГРАДА
с идентификатор 73403.501.378.1 със з.п. от 74 кв.м., брой етажи – 2, с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 73403.501.378.2
със з.п. от 51 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор 73403.501.378.3
със з.п. от 24 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение - хангар, депо, гараж, на стойност по средни пазарни цени 47 735,00 лв. /четиридесет
и седем хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 00 ст./;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81058.337.100 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Черновръх, Община Трявна, одобрени със заповед
РД-18-82/10.12.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в местността “Елова могила“ с
площ 4999 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайна ползване – нива, при граници: ПИ с идентификатор 81058.337.99; ПИ с
идентификатор 81058.337.79; ПИ с идентификатор 81058.337.78 и ПИ с
идентификатор 81058.337.76, на стойност по средни пазарни цени 1050,00 лв. /хиляда
и петдесет лева и 00 ст./.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
81058.820.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Черновръх,
Община Трявна, одобрени със заповед РД-18-82/10.12.2009г. на ИД на АГКК,
местността „Попина кория“, трайно предназначение на територията – горска, начин
на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, при граници: ПИ с идентификатор 81058.820.6; ПИ с идентификатор 81058.820.16; ПИ с
идентификатор 81058.820.4 и ПИ с идентификатор 81058.820.14, на стойност 192,00
лв. /сто деветдесет и два лева и 00 ст./
Получената от продажбата сума да се разпредели,
както следва:
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 73403.501.378 и намиращите се в него сгради: за П.П.М. – 5/6 ИД.Ч.,
за М.П.М. – 1/6 ид.ч.;
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
81058.337.100
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81058.820.15: за П.П.М. - 3238,08/4740,50
ид.ч., за М.П.М. - 1502,42/4740,50 ид.ч.
Публичната
продан да се извърши от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Трявна
или частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд – Габрово съобразно правилата на ГПК.
Ако на
публичната продан държавният или частен съдебен изпълнител продаде недвижимите
имоти на цена по-висока от посочените по-горе, следва да събере съответната ДТ
за разликата в тази цена от съделителите П.П.М. и М.П.М..
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.П.М.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. С.Б. от САК/, против П.П.М.,
с ЕГН **********,***, за сумата от 780,00 лв. /седемстотин и осемдесет лева и
00 ст./, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен
имот през периода 11.04.2018г. – 11.07.2018г., на основание чл.31 ал.2 ЗС, като
неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ искането за привременни мерки относно
претенцията по чл.31 ал.2 ЗС, като неоснователно.
ПРИЗНАВА оспорването на автентичността на подписа в разписка чрез куриерска
служба „Еконт експрес“ №*********, за доказано, на основание чл.193 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** /чрез адв. С.Б. от САК/, да заплати на П.П.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 409,10 лв. /четиристотин и девет лева и 10 ст./, представляваща 1/6
ид.ч. от извършени подобрения в съсобствен имот, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението,
на основание чл.61 ал.2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част претенцията за
подобрения за разликата до пълния размер от 640,00 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА П.П.М., с ЕГН **********,***, да заплати на М.П.М.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. С.Б. от САК/, сумата от 395,80
лв. /триста деветдесет и пет лева и 80 ст./ – разноски по
делото, на основание чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** /чрез адв. С.Б. от САК/, да заплати ДТ върху отхвърлената претенция
по чл.31 ал.2 ЗС, в размер на 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./, чрез Районен
съд – Трявна.
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** /чрез адв. С.Б. от САК/, да заплати ДТ върху уважената претенция по чл.61
ал.2 ЗЗД в размер на 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./, чрез Районен съд –
Трявна.
ОСЪЖДА П.П.М., с ЕГН **********,***, да заплати ДТ
върху равностойността на дела си в размер на 1625,10 лв. /хиляда шестстотин
двадесет и пет лева и 10 ст./, чрез Районен съд – Трявна.
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** /чрез адв. С.Б. от САК/, да заплати ДТ върху равностойността на дела
си в размер на 333,98 лв. /триста тридесет и три лева и 98 ст./, чрез Районен
съд – Трявна.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: