Р Е Ш Е Н И Е

                                     

№……..…/…………..

 

Гр. София, 10.10.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

 

при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 1790 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД и във връзка с чл. 288 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

            Ищецът „Б.“ ООД твърди, че между него и ответника – „Т.“ ЕООД е сключен на 02.12.2015г. договор за изпълнение на СМР на обект: „Изграждане на ел.инсталации на обект „Затвора –Д.“, бл.В1, подробно описани в приложение №1, като била уговорена цена в размер на 48 789,01 лв. с ДДС, платима 20% - авансово при сключване на договора и остатъка от 80% -след подписване на протокол обр.19. Твърди, че била издадена фактура № 5865/02.12.2015г. за сумата от 9757,80 лв. с ДДС, която била платена на две части съответно на 11.12.2015г. и 21.12.2015г. Твърди, че е изпълнил възложеното съгласно договореното и е предал изпълнените СМР с протоколи обр.19 съответно от 20.04.2016г., 21.04.2016г. и 07.07.2016г., като стойността на същите възлиза на сумата от 29 443,97 лв. без ДДС, от която след приспадане на платения аванс, остават дължими 21 312,47 лв. без ДДС или с включен ДДС сумата от 25 574,96 лв., която сума претендира да му бъде присъдена. Поддържа, че за приетите СМР са издадени описаните две фактури съответно с № 6252/21.04.2016г. и 6605/07.07.2016г., които въпреки обещанията, не са платени. Поддържа, че по силата на чл. 6, ал.2 от договора се дължи и неустойка за забава в размер на 0,5% на ден, но не повече от 10% от стойността на договора, поради което претендират и неустойка в размер на 4 878,90 лв. В допълнителната искова молба от 01.08.2017г. ищецът оспорва изцяло твърденията на ответника, като твърди, че със „С.М.2.“ ЕООД е сключил договори за блок В и В2 на същия обект, но не и за процесния блок В1, за който е договора с ответника. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. К., като претендира уважаването им и присъждане на разноски.

Ответникът  „Т.“ ЕООД оспорва исковата молба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 03.07.2017г. и допълнителния отговор от 23.10.2017г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. Д., като излага доводи и в писмени бележки. Не оспорва сключването на описания договор от 02.12.2015г., като твърди, че същият е сключен във връзка с изпълнение на обществена поръчка с описания предмет, който договор е сключен с ДЗЗД „ТМ С.“, в който съдружници са той и трето лице – „С.М.2.“ ЕООД. Не оспорва, че е заплатен аванс и твърди, че са изпълнени от ищеца работи, съответстващи на стойността на аванса. Твърди, че след извършването на дейностите, които покриват на стойност аванса, ищецът е отказал да продължи работата и да изпълнява договора, при което в преговори с ищеца е влязъл другият съдружник – „С.м.2.“ ЕООД, като се твърди, че между него и ищеца е сключен друг договор за изпълнение на ел. инсталации на обекта „Затвора –Д.“, които са изпълнени и заплатени изцяло. Твърди, че изпълнените СМР, за които се претендира плащане от ищеца, не са извършени по договора от 02.12.2015г., което според него се установява от това, че дейностите, описани в приложение № 1 и тези по протокол обр.19 не съответстват. В допълнителния отговор се сочи, че не се оспорва сключването на договор между ищеца и „С.м.2.“ ЕООД от 18.04.2016г. и че работата по същия е изпълнена и изплатена изцяло. Оспорва твърдението, че с този договор не са възлагани работи по блок В 1, напротив твърди, че именно по този блок и съгласно анекс № 1/04.07.2016г. са възложени и изпълнени СМР. Оспорва, че е работено по подобект блок В2, за което се позовава и на представеното разрешение за строеж.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор от 02.12.2015 г., сключен между „Т.” ЕООД и ”Б.” ООД с предмет изпълнение на СМР за изграждане на ел. инсталации на обект „Затвора – Д.”, блок В1, подробно описани в приложение № 1 към договора. На последната страница на Приложение № 1 към договора /стр. 14 към делото/  е отразено „В цените не е включена доставката на материали”. Стойността на договорените СМР е в размер на 40 657,51 лв. без ДДС, като съгласно чл. 3 ал.2 възложителят изплаща същата по следния начин: 20% авансово – до 5 дни след подписване на договора; междинни плащания  - в общ размер до 80% от стойността на договора без ДДС на база действително извършени работи, след подписване на протокол обр. 19 за извършени СМР и представяне на фактури; и окончателно плащане в размер на разликата между стойността на всички признати от възложителя работи чрез подписване на съответните протоколи от негова страна, извършени от изпълнителя и сумите по авансовото и междинните плащания в срок до 30 календарни дни след окончателно приемане на възложената работа, предмет на сключения договор, удостоверено със протоколи по време на строителството и предоставяне на оригинална фактура. Уговорено е в чл. 3, ал. 1, че плащанията се извършват с платежно нареждане по сметката на изпълнителя. Съгласно чл. 6(2) от договора при забава на плащанията възложителят заплаща неустойка в размер на 5% дневно за дните на закъснението, но не повече от 10% от стойността на договора.

Не се спори, че по представената фактура за аванс от 02.12.2015г., такъв е изплатен видно от представените банкови извлечения.

На стр. 19 и следващите са представени Протокол Акт обр.19 от 20.04.2016г., който е двустранно подписан от посочените лица, а именно за изпълнителя – ищеца – Д.Е.и за възложителя – инж. А.Д., в който се сочат подробно изпълнени СМР  за текущия период – декември 2015г. на стойност 7 910,39 лв.,  като до подписа на инж. Дочев е поставен и печат на ответното дружество. Съгласно представения на стр. 28 и следващите протокол №2 от 21.04.2016г., също двустранно подписан, включително от името на възложител – ответното дружество „Т.“ ЕООД, като до подписа също е поставен и печата на дружеството, са описани изпълнени СМР от началото на строежа общо на стойност 21 292,62 лв., а за текущия период, посочен като 03.2016г. – на стойност 13 382,23 лв. Представеният на стр. 38 и следващите протокол №3/07.07.2016г. също е двустранно подписан, включително и от името на възложителя – ответника, като по същия са отразени общо изпълнени СМР от началото на строежа, включително текущия период на стойност 29 443,97 лв., както и за два текущи периода – април 2016г. на стойност 21 292,62 лв. и юни 2016г. – на стойност 8 151,35 лв. Протоколите са оспорени от ответника.

            С допълнителната искова молба на стр. 75 и следващите във връзка с оспорването от ответника, ищецът е представил договор от 18.04.2016 г. между „Б." ООД - изпълнител и „С.М." ЕООД-възложител, съгласно Приложение № 1 към договора, са договорени СМР в блок В и блок В2 на затвора в Д., както и протоколи за приемане на изпълнени СМР по този договор под №1 до №4 включително.

            С допълнителният отговор ответникът е представил Анекс №1 към договора от 18.04.2016г., сключен на 04.07.2016г., с който „С.м.2.“ ЕООД възлага на ищеца допълнителни дейности за обект: „Изграждане на ел. инсталации  на обект Затвора Д. по подобект бл.1 съгласно приложение №1 –количествено стойностна сметка, сумата по която е общо 9438,08 лв., а в чл. 3 от анекса е уговорено авансово плащане на 7000 лв., но по делото не са представени нито приемо-предавателни протоколи по анекса, нито доказателства за платени суми по същия.

По делото е изслушано основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, от което се установява, че по процесния описан откъм съдържание договор, сключен между ищеца и ответника е издадена на 02.12.2015 г. от ищеца фактура № ********** за авансово плащане по сключения договор в размер на 20% от стойността на сключения договор в размер на 8131,50 лв. без ДДС, или 9757,80 лв. с ДДС. По фактурата са постъпили плащания по банков път съответно на 11.12.2015 г.  - 5000 лв. и на 21.12.2015 г. -  4757,80 лв. Вещото лице е установило, че са приложени са три протокола за извършени СМР от 20.04.2016 г. към м. 12.2015 г. на стойност  - 7 910,39 лв.; от 21.04.2016 г. към м.03.2016 г. на стойност   13 382,23 лв. и от 07.07.2016 г към м. 06.2016 г. на стойност -  8 151,35 лв., като на основание горните протоколи са издадени фактури № 6252/21.04.2016 г. и № 6605/07.2016 г., в които са отразени извършените СМР с приспадане на платения аванс частично. В Приложение № 1 точка 1 от експертизата е систематизирана информацията от изготвените протоколи обр. 19, изготвените фактури, направените плащания и е видно, че салдото на неплатените фактури е в размер на 25 574.96 лв. с включен начислен ДДС върху стойността на СМР по трите протокола. При направеното посещение в счетоводството на ”Б.” ООД ***, вещото лице сочи, че се е запознало с хронологията на сметка 411 ”Клиенти” с аналитичност „Т.” ЕООД и е установило осчетоводяване на процесните фактури, начисляване, извършени частични плащания и салдото на сметка 411 Клиенти в размер на 25574,96 лв. за неплатените суми, отразяване на процесните фактури в дневниците за продажби. В Приложение № 2.2 са отразени разходите, които ”Б.” ООД е направило във връзка доставката по фактурите, издадени към „Т.” ЕООД, фактурите и дневника за покупки. Разходите са минимални, тъй като договорените СМР са предимно труд без материали, доставката на материала се извършва от възложителя. По сключения на 18.04.2016 г. договор между ищеца и „С.М.  2.” ЕООД, вещото лице е посочило, че при посещението в счетоводството на ”Б.” ООД ***, вещото лице се е запознало с хронологията на сметка 411 ”Клиенти” с аналитичност „С.М.  2.” ЕООД, както следва: осчетоводяване на процесните фактури, начисляване, извършени  плащания и салдото на сметка 411 Клиенти, отразяване на процесните фактури в дневниците за продажби, така както е отразено в Приложение № 3.1 и в следната таблица:

протокол обр.19	стойност	фактура №/дата		данъчна	ДДС	обща	плащане	сума
	без ДДС			основа		сума	дата	лева
		**********/19.04.16	аванс	15400	3080	18480	19.4.2016	18480
Протокол № 1/2016	11916,42	**********/05.07.16	СМР	18551,81
Протокол № 2/2016	6635,39	приспадане аванс 20%		-5565,54
	18551,81	от ф-ра 6234/05.07.16		12986,27	2597,25	15583,52
Протокол № 3/2016	4655,55	**********/12.08.16	СМР	16497,08
Протокол № 4/2016	11841,53	приспадане аванс 20%		-9834,46
	16497,08	от ф-ра 6234/05.07.16		6662,62	1332,52	7995,14	1.3.2017	23578,66
Общо:	35048,89			35048,89	7009,78	42058,66		42058,66

Експертът сочи, че са му били предоставени протоколите обр. 19 за извършените СМР по Приложение № 1 към договора от 18.04.2016 г., издадените фактури за аванс и изпълнените СМР, направените плащания. В Приложение № 3.2 към експертизата вещото лице е отразило разходите, които ”Б.” ООД е направил във връзка доставката по фактурите, издадени към „С.М.  2.” ЕООД, фактурите и дневника за покупки. Разходите са минимални, тъй като договорените СМР са предимно труд без материали, доставката на материала се извършва от възложителя. В допълнителното заключение на вещото лице Р.Г. от 14.03.2018г. се сочи, че при направено посещение в счетоводната къща на „Транс консулт 2000“ ООД с управител В.Т.И., извършваща счетоводни услуги за ответника и преглед на хронологията по описаните сметки, вещото лице е установило, че освен фактурата за аванс под № 5868 на стойност 9 757,80 лв., в счетоводните регистри на ответника не фигурират сделки с контрахент – ищеца.

По делото са изслушани основно и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. К.Б., които се кредитират от съда като дадени обективно и безпристрастно. Експертът сочи, че на 22.03.2018г., придружен от инж. А.Ж.П.-енергетик на процесния затвор, е извършил оглед на електрическата инсталация на сградите/блоковете на затвора, като установил, че Блокове В, В1 и В2 са долепени един до друг, отделени са един от друг с делатационни фуги и са свързани с вътрешни „топли" връзки. Електрическите инсталации на отделните блокове са напълно изградени и разполагат с отделни блокови ел. табла, които са електрозахранени от главно ел. табло, разположено в блок В. Експертът сочи, че с процесния договор от 02.12.2015 г. между „Б." ООД — изпълнител и „Т." ЕООД - възложител, съгласно Приложение № 1 към договора, респ. съгласно Приложения 1, колони 2, 3 и 4 към тази СТЕ, са договорени СМР в процесния блок В1 на Затвора в Д., на стойност 40657,51 лв., като с представените три броя актове обр.19 извършените от „Б." ООД СМР са предадени/приети от „Т." ЕООД на 3 (три) етапа. Актовете са от 20.04.2016г., 21.04.2016г. и 07.07.2016г. - съгласно Приложения 1, колони от 5 до 10 към основното заключение и в тях са подробно изписани извършените и приети СМР, съответно за 7910,39 лв., 13382,23 лв. и 8151,35 лв., или за обща сума от 29443,97 лв. Според вещото лице изпълнените СМР съответстват на част от договорените такива, като неизпълнени по договора остават СМР на стойност 11213,54 лв., като по видове те са съгласно в Приложение 1 към заключението и видно при съпоставка между колони 2, 3 и 4 от една страна и колони от 5 до 10 - от друга. Вещото лице сочи, че за обекта е издадено разрешение за ползване № СТ-05-1506/27.09.2016 г. на блокове А1, В и В1 на процесния затвор. Вещото лице К. Б. сочи, че установява, че с договор от 18.04.2016 г. между „Б." ООД - изпълнител и „С.М." ЕООД-възложител, съгласно Приложение № 1 към договора, са договорени СМР в блок В и блок В2 на процесния затвор, на стойност 51365,10 лв., а с Анекс № 1 от 04.07.2016 г. към договора от 18.04.2016 г. между „Б." ООД-изпълнител и „С.М." ЕООД - възложител, съгласно Приложение № 1 към анекса са договорени СМР в блок В1 на процесния затвор на стойност 9438,00 лв., като с 4 (четири) броя актове обр.19 извършените от „Б." ООД СМР са предадени/ приети от „С. М.- 2007" ЕООД на 4 (четири) етапа. Актовете са от 05.07.2016г. - 2 бр., и от 12.08.2016г. - 2 бр. - съгласно Приложения 2, колони от 5 до 10. В актовете са подробно изписани извършените и приети СМР, съответно за 11916,42 лв., 6635,39 лв., 4655,55 лв. и 11841,53 лв., или за обща сума от 35048,89 лв. Изпълнените СМР съответстват на част от договорените, като неизпълнени по договора, ведно с анекса,1 остават СМР на стойност 25754,21 лв., в т.ч.: Неизпълнени по Приложение № 1 към първоначалния договор от 18.04.2016 г. на стойност 16316,21 лв., като по видовете са съгласно Приложения 2 - видни при съпоставка между колони 2, 3 и 4 от една страна и колони от 5 до 10-от друга; неизпълнени по Приложение № 1 към Анекс №1 от 04.07.2016 г. са СМР за 9438,00 лв., като по този Анекс не се установява изпълнение на СМР, респ. предаване/приемане на СМР. В допълнителното заключение въз основа на представената с писмо от ГДИН документация, вещото лице Б. е установило, че съгласно Акт 15 по ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа от 01.09.2016г., респ. съгласно предтавения Акт 16 за установяване годността за ползване на строежа от 14.09.2016г. процесният строеж е затворническо общежитие (КПП, блок А1, блок А, блок В и блок В1) - първи етап. Експертът сочи, че на обекта „Затворническо общежитие (КПП, блок А1, блок А, блок В и блок В1)", за снабдяването му с Разрешение за ползване са извършени СМР по „Част Електро" съгласно текста на Констативен акт Образец 15, ЗУТ, респ. Протокол Образец 16, ЗУТ, изложен по-горе.

            По делото са събрани и свидетелски показания, като в съдебно заседание на 13.02.2018г. е изслушан свидетеля Х.С., който сочи, че е бивш служител на ответното дружество – „Т.“ ЕООД и баща на дете на управителя на фирмата – И.К.. Свидетелят сочи, че знае за договора между ищеца и ответната фирма за ел. инсталацията в затвора в Д.. Сочи, че бил предплатен аванс, но след това работата спряла и от проведен разговор с представител на фирмата, му казали, че единствения вариант да се работи е с предварително предплащане. Сочи, че доколкото знае не е могло да се осигури предплащане, поради което „Б.“ подписал договор с другото дружество – „С. макс“ ЕООД и продължил работа с него. Сочи, че през 2016г. бил отговорник за механизация и автотранспорт, като пътувал по доставки и по всички обекти на дружеството. Уточнява, че говорил с Тодор в офис на ищеца в гр. Бургас и че именно спирането на работата била причина да ги потърси, но не може да посочи на какъв етап са били СМР преди искането за предплащане.

С писмо от 30.05.2015г. от третото неучастващо лице ГДИН при МП са изпратени изисканите документи, а именно договор №5578/01.06.2015г. с предмет изпълнение на СМР на обект Д., по който възложител е Дирекцията, а изпълнител – ДЗЗД „ТМ С.“, като са представени съответните приложения и констативни актове. В писмото изрично се сочи, че в документацията им няма деклариран подизпълнител „Б.“ ЕООД. Представените документи са както следва:  договор за строителство рег.№ 5578/01.06.2015г. между МП-ГДИН и ДЗЗД „ТМ С."; Констативен акт (Образец 15, ЗУТ) за установяване годността за приемане на строежа от 01.09.2016г. - процесният Акт 15, ЗУТ; протокол (Образец 16, ЗУТ) за установяване годността за ползване на строежа от 14.09.2016г. - процесният Акт 16, ЗУТ; разрешение за ползване № СТ-05-1506/27.09.2016 г. на строеж (процесното): „Затворническо общежитие - първи етап: КПП, блок А1, блок В, блок В1.

От ответника е представен договор за учредяване на консорциум под формата на гражданско дружество, който е с нотариална заверка на подписите от 27.02.2015г. и съгласно който дружествата „Т.“ ЕООД и „С.М.2.“ ЕООД са формирали доброволен съюз с оглед участие в обществената поръчка, обявена от ГДИН по описаното решение №ЕВ-11119/04.12.2014г., като са уговорени равни дялове / по 50%/, като разпределението е за ответника „Т.“ ЕООД – всички СМР, а за другата страна – осигуряването на кредитна линия и референции.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            По делото е безспорно, че между ищеца и ответника е сключен процесния договор за възлагане на СМР по ел. инсталацията на обект – блок В1 на затвора в Д., както и че е платена авансово сума в размер на 9757,80 лв. с ДДС. Спори се относно това дали са изпълнени останалите възложени СМР и тяхната стойност, като ответникът поддържа, че извършените такива от страна на ищеца съответстват само на заплатения аванс и после той е преустановил изпълнението им. От страна на ищеца са представени двустранно подписани три протокола обр. 19, с които са актувани СМР, които безспорно съставляват част от възложените по процесния договор, макар и да са останали неизпълнени такива, които ответникът е оспорил. С оглед правилата на чл. 193 от ГПК при оспорването на тези протоколи, които формално носят подпис и печат от името на ответното дружество доказателствената тежест е на ответника. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, ангажирани от ответника не се установи оспорването им, респ. че същите са неистински или неверни откъм съдържание. Разпитаният свидетел на ответника сочи само, че знае, че до определен период ищецът бил изпълнявал СМР на обекта, а после искал да му се предплаща. Свидетелят, който е и заинтересован от изхода на спора поради връзката си с управителя на ответника, не установява точен обем на изпълнените СМР от ищеца. Той не установи да има преки впечатления от обекта и да знае до какъв етап е изпълнил възложените дейности ищеца. Горното по никакъв начин не опровергава откъм съдържание и истинност двустранно подписаните протоколи обр. 19, с които са приети от възложителя – ответник изпълнените СМР. Фактът, че с трето за настоящия спор лице е сключен анекс към договор, с който са възложени част от СМР по същия обект, при положение че не се установи процесните СМР да са изпълнени и актувани по същия, тъй като и двете вещи лица са категорични, че актове за приемане на СМР по анекса няма, не води до извода, че ищецът не е изпълнил приетите  с процесните три акта СМР. Следва да се има предвид, че актовете обр.19, които са подписани и подпечатани от ответното дружество, и чиято неистинност ответникът не установи, са съответно от 20.04.2016г., 21.04.2016г. и 07.07.2016г., като по тях извършените и приети СМР са съответно за 7910,39 лв., 13382,23 лв. и 8151,35 лв. и за посочените в тях предходни периоди, а именно преди юли 2016г., а анекс № 1 към договора от 18.04.2016 г. между „Б." ООД-изпълнител и „С.М." ЕООД - възложител, по силата на който съгласно Приложение № 1 към анекса са договорени СМР в блок В1 на процесния затвор на стойност 9438,00 лв. е от 04.07.2016 г., т.е. самото сключване на анекса не опровергава двустранно подписаните актове обр. 19, тъй като се касае за последващо възлагане на СМР, а и по делото не се установи по анексът да са съставени актове за изпълнението им. Не се опровергава изпълнението на възложените СМР по трите протокола обр. 19 и от допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, тъй като както е посочило и вещото лице Б. изпълнените СМР по договора с другия съконктрахент съответстват на част от договорените по първия, но са неизпълнени по договора с ответника, а по анекса не се установяват изпълнени СМР. Фактът, че в документацията по обществената поръчка, с която на дружеството по ЗЗД е възложено изпълнението на СМР по обект – затвора в Д., ищецът не е записан като подизпълнител в документацията, също не опровергава извода, че изпълнение на СМР от страна на ищеца по процесния договор е имало и същите са актувани двустранно, с процесните протоколи, подписани и от представител на ответника, съответно с положен печат от страна на ответното дружество. Изпълнението на СМР се установява именно с процесните протоколи обр. 19, които независимо от оспорването, не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал, тъй като не се установи тяхната неистиност. Предвид горното доводите на ответника, че ищецът не бил доказал изпълнението на СМР е неоснователен, напротив от ищеца се установи такова с двустранно подписаните протоколи за установяване на изпълнени СМР обр. 19. Правоотношенията в ДЗЗД „ТМ С.“, в който съдружници са ответника и неучастващото по делото трето лице – „С.М.2.“ ЕООД са ирелевантни към процесния договор с ищеца, който е представил три протокола за приемане на изпълнени СМР, които не се опровергаха от събраните и ангажирани от ответника доказателства. Вярно е, че по договора между ищеца и ответника има и неизпълнени СМР, но за тях ищецът не претендира заплащане по настоящото дело. Не се и спори, че ищецът не е изпълнил в цялост всички възложени СМР, но частичното изпълнение и стойността им съдът намира че се установи с протоколите. Заплащане по настоящото дело се търси само за изпълнените такива, които съобразно експертното заключение възлизат на сумата от 29443,97 лв., която е стойността на приетите СМР по трите протокола обр. 19, без включен ДДС. При начисляване на ДДС по същите, стойността им възлиза на 35326,76лв. При издаване на фактурите за неплатените СМР ищецът частично е приспаднал платения аванс, но тъй като е безспорно, че не е изпълнил останалите възложени по договора СМР и има неизпълнени такива, то съдът намира, че от горепосочената сума, представляваща цялата стойност на изпълнените частично СМР по обекта по процесния договор следва да бъде приспаднат изцяло получения по фактура № ********** аванс в размер на сумата от 9757,80 лв. с ДДС, поради което на ищеца се дължи разликата между горепосочените две суми или сумата от 25 574,96лв., която съответства и на установената по съдебно-счетоводната експертиза. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск за главницата следва да бъде уважен в пълния претендиран размер и на ищеца да се присъди горната сума.

            По претенцията за неустойка за забава, съдът намира следното:

            В сключения между страните договор е уговорено, че междинните плащания се извършват след приемането с протокол обр. 19 и представяне на фактура, а окончателното плащане в размер на разликата между стойността на всички признати от възложителя работи чрез подписване на съответните протоколи от негова страна, извършени от изпълнителя и сумите по авансовото и междинните плащания следва да се извърши в срок до 30 календарни дни след окончателно приемане на възложената работа, предмет на сключения договор, удостоверено със протоколи по време на строителството и предоставяне на оригинална фактура. Съгласно чл. 6 ал.2 от договора при забава на плащанията възложителят заплаща неустойка в размер на 5% дневно за дните на закъснението, но не повече от 10% от стойността на договора. За да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и дължи така уговорената по чл.6, ал.2 от договора неустойка за забава следва да бъдат установени кумулативно уговорените по договора предпоставки за извършване на плащанията, а именно по отношение на междинните такива не само, че СМР са приети с протокол обр. 19, но и че са представени фактури за плащане. Ищецът е издал фактури с получател ответника въз основа на процесните протоколи обр. 19, но не установи с ангажираните по делото доказателства, че е представил тези фактури на ответника. Няма данни нито за изпращането на тези фактури, нито за получаването им от ответника, като вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е установило, че освен фактурата за аванса, други фактури не са получени и осчетоводени при ответника. Наред с горното и като съобрази, че не са налице и предпоставките за окончателно плащане, а именно ищецът не е изпълнил в цялост всички възложени СМР, което го прави неизправна страна по договора, съдът намира, че не му се дължи неустойка за забава, тъй като не се установиха всички предпоставки съобразно уговореното по договора за изпадане на ответника в забава. Предвид горното претенцията за неустойка за забава в размер на 4878,90 лв. се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

            С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца за уважения размер на претенциите му, а на ответника – за отхвърлената част. В случая ищецът претендира, че е направил разноски общо в размер на сумата от 6103,15 лв., които включват държавна такса – 1218,15 лв., депозити за вещи лица – 1285 лв., като се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., за заплащането на което е представен договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018г., в който е отразено, че сумата е платена изцяло и в брой. Ответникът е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съдът намира, че същото е основателно. Макар че по делото са проведени пет съдебни заседания, горното е обусловено от искане на ищеца за отлагане на делото и от работата на вещите лица, а не от фактическа или правна сложност на казуса. Предвид горното, без това да се отразява на отношенията между ищеца и неговия адвокат, с оглед възражението на ответника, следва да бъде прието, че се следва намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като минималния размер на същото по Наредба №1 възлиза с оглед цената на исковете на сумата от 1443,62 лв., като следва да се включи и сумата от 200 лв. / за повечето съдебни заседания с оглед чл. 7, ал.8 от Наредбата, или адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде в размер на сумата от 1643,62 лв. Предвид горното съдът намира, че разноските на ищеца възлизат общо на сумата от 4 146,77 лв. Ответникът също претендира разноски по списък, които съставляват депозити за вещите лица и възлизат общо на сумата от 1210лв. Предвид изхода на спора на ищеца се следват разноски възлизащи на 84% от сторените, а на ответника – в размер на 16% от направените от него съобразно изхода на спора и съотношението между уважен и отхвърлен размер на претенциите. Предвид горното на ищеца се следват разноски в размер на 3483,27 лв., а на ответника в размер на 193,60лв. След компенсация, разноски следва да бъдат присъдени само на ищеца в размер на разликата между двете суми или сумата от 3289,67 лв.

Воден от тези съображения съдът

                                  Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***, партер, да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 25 574,96лв. / двадесет и пет хиляди петстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор от 02.12.2015 г., с предмет изграждане на ел. инсталации на обект „Затвора – Д.”, блок В1, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 16.05.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 3289,67 лв. / три хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***, партер, с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4 878,90 лв. / четири хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща неустойка за забава върху неизплатеното възнаграждение, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          СЪДИЯ: