Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 24.06.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 22.05.2019г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№3124/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.30 от ЗН

         В исковата си молба против Я.И.Я., ЕГН********** *** ищецът М.И.Б., ЕГН********** ***, чрез адв.П. твърди, че страните са брат и сестра и единствени деца на И. Я. С., починал на 22.10.2008г. и М. Ц. С., починала на 22.02.2018г.

         Родителите И. и М. С. притежавали в режим на СИО недвижим имот - дворно място с площ от 846кв.м., съставляващо частта от имот с пл.№250, която участва в УПИ Ш-250, в квартал 27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целият с площ от 855кв.м., а по цифров модел - 846кв.м., с неприложена улична регулация и с приложена дворищна регулация, при съседи: изток - УПИ IV-250, запад - УПИ - 11-249, УПИ XVII-248 и УПИ XVI-248, север-улица, юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХИ-256, ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 55кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 33кв.м.

След смъртта на И. С. преживялата съпруга М. С. станала собственик общо на 4/6 ид.ч. от описания имот, а двете му деца - страни в настоящото производство - на по 1/6 ид.ч.

         Приживе, на 31.08.2017г., М. С. прехвърлила на сина си Я.Я. чрез договор за дарение притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от гореописания имот, за което бил съставен нот.акт за дарение на недвижим имот на низходящ №123, том VII, рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по описа на Нотариус рег.№423- Анета Илкова с район на действие PC-Пазарджик, вписан в CB-Пазарджик под Акт №101, т.26, н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г., дв.вх.рег.№7923/2017г.

Към датата на дарението, а и към датата на смъртта на М. С., същата не притежавала друго имущество, което да бъде предмет на наследяване.

         Твърдят, че с така извършеното дарение била накърнена запазената част на М. С. от наследството, оставащо от майка й, което се изчерпвало с дарените 4/6 ид.ч. от описания имот.

         След смъртта на М. С. единствените наследници, призовани към наследяване, се явявали двете й деца - страните в процеса.

         Съгласно чл.29 от ЗН запазената част от наследството, когато наследодателят не е оставил съпруг и има две деца, била 2/3 от имуществото на наследодателя. Съгласно чл.28 от ЗН частта от наследството - извън запазената част - представлявала разполагаемата част, с която наследодателят можел да се разпорежда свободно.

         При тази законодателна уредба следвало да се направи извод, че запазената част от наследството възлизала на 2/3 от 4/6 ид.ч. от имота или на 8/18ид.ч. (4/9ид.ч.) от имота, а разполагаемата част от наследството е възлизала на 1/3 част от наследството или 4/18 ид.ч. (2/9ид.ч.) от имота.

         Запазената част на ищцата възлизала на 1/3 част от собствените на наследодателката 4/6 ид.ч. от описания имот - т.е. 4/18ид.ч. или 2/9ид.ч. от имота.

         Разпореждайки се чрез дарение с цялото си имущество, М. С. накърнила посочената запазена част от наследството на дъщеря си М.Б..

         Доколкото наследодателката не била имала друго имущество към датата на смъртта си, то запазената част на Б. не можела да бъде получена от нея в пълен размер. Липсата на друго имущество обуславаяло и невъзможността да се формира наследствена маса по смисъла на чл.31 от ЗН, а на Б. следвало да се възстанови запазена част, изразена в дробта по чл.29 от ЗН.

         Поради това моли съдът да постанови решение, с което да бъде възстановена запазената част на М.И.Б. от наследството на М. Ц. С., починала на 22.02.2018г., в размер на 1/3 част от наследството, представляваща 2/9ид.ч. от дворно място с площ от 846кв.м., съставляващо тази част от имот с планоснимачен номер 250, която участва в УПИ Ш-250, в кв. 27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целият с площ от 846кв.м., а  по цифров модел с площ от 855кв.м., с неприложена улична регулация и с приложена дворищна регулация, при съседи: изток - УПИ IV-250, запад - УПИ - Н-249, УПИ XVII-248 и УПИ XVI-248, север-улица, юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХН-256, ведно с построените в имота: едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 55кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 33кв.м., като бъде намалено извършеното на 31.08.2017г. дарение от М. Ц. С. на Я.И.Я. на 4/6 ид.ч. от посочения имот, за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ №123, том VII, рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по описа на Нотариус рег.№423-Анета Илкова с район на действие PC-Пазарджик, вписан в CB-Пазарджик под Акт №101, т.26, н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г., дв.вх.рег.№7923/2017г., до размера на 1/3 част от наследството, представляваща 2/9ид.ч. от имота. Претендира направените по делото разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва основателността на иска. Не спори, че страните по делото са брат и сестра, като приживе майка им М. С. прехвърлила на ответника чрез договор за дарение описания в исковата молба недвижим имот.

         С извършеното дарение, обаче, не била накърнена запазената част на М.Б. от наследството, оставащо й от майка им М. С.. Приживе през 90-те години М. С. дарила на дъщеря си М.Б. сумата от 4000 лева за закупуване на лек автомобил Лада. Впоследствие автомобилът бил закупен на името на сина на М. -И. И. Б., но това не променяло факта, че парите са дарени от М. на дъщеря й М.. Отново през 90-те години М. дарила на М. 500 кг желязо за построяване на къщата на сина й И. Б., 10000 тухли, керемиди за покрива, дървения материал за покрива. Тя осигурила и камъни за основите, както и 20 торби цимент. Къщата, която била построена с тези материали, се намирала в с.Д., непосредствено до къщата на ответника. Освен това родителите им И. и М. прехвърлили и други имоти на М. и нейните деца, но в нотариалните актове типа на сделката бил записана като покупко-продажба, въпреки че пари между тях не били броени и реално имотите били получени като дарение.

         Когато ищцата се омъжила в с.Добровница, родителите им закупили дървен материал и направили дограма - прозорци и врати на къщата й. Купили материали за измазване на жилището. Майка им винаги казвала, че на сестрата са дали пари да си направят къщата, когато се омъжи, после пари за кола, на децата й са дали имот в с.Д. и затова къщата в с.Д., в която тя живеела, оставала за ответника.

         Твърди ответникът, че единствено той гледал майка им и се грижел за нея, водел я на лекар, по цели нощи бил до нея. Сестра му М. идвала да посещава майка си по едни  път в месеца. Поради това моли съдът да приеме, че ищцата също била получила имущество, дарено от майка им, но в един по-ранен момент и представлявало движими вещи, както и да отхвърли иска като неоснователен.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         По иска с правно основание чл.30 от ЗН

         Искът е ДОПУСТИМ - предявен е в преклузивния 5-годишен срок от лице, имащо правен интерес - наследник по закон, със запазена част, който е приел наследството.

 

         Искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         За успешното провеждане на иска за възстановяване на запазена част е необходимо от една страна да се установи, че ищецът е наследник по закон, както и че неговият наследодател се е разпоредил със своето имущество по начин, който уврежда запазената му част. 

         Не се спори между страните, че са брат и сестра и наследници на И. Я. С., починал на 22.10.2008г. и М. Ц. С., починала на 22.02.2018г.

         Родителите И. и М. С. били собственици в режим на СИО на недвижим имот - дворно място с площ от 846кв.м., съставляващо частта от имот с пл.№250, която участва в УПИ Ш-250, в квартал 27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целият с площ от 855кв.м., а по цифров модел - 846кв.м., с неприложена улична регулация и с приложена дворищна регулация, при съседи: изток - УПИ IV-250, запад - УПИ - 11-249, УПИ XVII-248 и УПИ XVI-248, север-улица, юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХИ-256, ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 55кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 33кв.м.

Така след смъртта на И. С. преживялата съпруга М. С. е станала собственик общо на 4/6 ид.ч. от описания имот, а двете му деца - страни в настоящото производство - на по 1/6 ид.ч.

         На 31.08.2017г. М. С. е прехвърлила на сина си Я.Я. чрез договор за дарение притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от гореописания имот, за което е съставен нот.акт за дарение на недвижим имот на низходящ №123, том VII, рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по описа на Нотариус рег.№423- Анета Илкова с район на действие PC-Пазарджик, вписан в CB-Пазарджик под Акт №101, т.26, н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г., дв.вх.рег.№7923/2017г.

         Спорно е дали с тази разпоредителна сделка М. С. е накърнила запазената част от наследството на дъщеря си М.И.Б..

Основен принцип на закона за наследството е всеки гражданин да има свобода да се разпорежда с имуществото си. С цел, обаче, да бъдат обезпечени интересите на наследниците по закон наследодателят може да разполага с определена от закона част от имуществото си - разполагаема, като останалата част е запазена за наследниците му. Когато има такива наследници не може със завещание или дарение да се накърнява тази запазена част.

         В чл.30 от ЗН във вр. с чл.28-29 от ЗН законодателят дефинира разполагаемата част от наследството чрез подхода на изключването - разполагаемата част е всичко онова от наследството, което не е запазена част. Запазената част съответно е онова имущество от наследството, което законът "пази" за низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се разпорежда чрез завещателни разпореждания за след своята смърт или чрез дарения приживе. А доколкото е налице такова разпореждане, за лицата, посочени в чл. 28, ал.1 от ЗН, възниква субективното потестативно право да искат по съдебен ред намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН. За определяне размера на запазената и разполагаемата част меродавен е моментът на открИ.е на наследството и броят на наследниците. Съгласно посочената норма запазената част от наследството, когато наследодателят не е оставил съпруг и има две деца, е 2/3ид.ч. от имуществото му. Така в случая запазената част възлиза на 2/3 ид.ч. от 4/6 ид.ч. от имота или 8/18 ид.ч. (4/9 ид.ч.), а разполагаемата част от наследството възлиза на 1/3 ид.ч. или 4/18 ид.ч. (2/9 ид.ч.).

Според разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на открИ.ето на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че наследственото имущество, оставено от наследодателя М. С. към момента на смъртта й, се изчерпва с предмета на дарението, което се атакува в настоящото производство. Затова не следва да се образува наследствена маса по чл.31 от ЗН, като възстановяването следва да се извърши при спазване правилото на чл.29 от ЗН с оглед предвидената от законодателя дробна запазена част  - при уважаване на иска.  

В подкрепа на твърдението на ответната страна, че приживе наследодателката дарявала на ищцата - нейна дъщеря  - движимо имущество - пари, строителни материали -, което се равнявало по стойност на дарената ид.ч. от спорния имот и в този смисъл не била накърнена запазената част от наследството на М.Б., е разпитана св.С.. Направеното възражение за недопустимост на показанията й съдът намира за неоснователно, доколкото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.164 от ГПК.

Установява се от тези показания, че откакто М. се омъжила М. все нещо й е дарявала - 4 хил лв за лек автомобил на сина й И.- тези пари М. взела от сина си Я., за да ги даде на дъщеря си. Свидетелката била близка с М. и лично присъствала, когато М. поискала парите от сина си. Това било след сватбата на И. и с парите от нея и тези 4хил.лв той си купил лек автомобил. След като се омъжила М. и започнали да строят къща  - дарили й врати, прозорци. Каквито материали не достигали, М. и съпругът й И. купували. Родителите на И. - съпруг на М. - били много бедни и нямали възможност да им помагат за строежа. От строеж, който градил Я., останали тухли, камъни, цимент, желязо, керемиди - всички тези материали М. взела от сина си и ги дала на М. за къщата на сина й И.. М. през годините давала и на И. пари. Установява св.С., че през последните четири години преди да почине М., синът й Я. се върнал от София, живеел с нея й полагал грижи за майка си. Преди това била добре здравословно, справяла се сама, дъщеря й М. идвала и 1-2 пъти в месеца оставала да спи там, а след завръщането на Я. - идвала в събота да види майка си.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са разпитани свидетелите С. - вуйчо на ищцата, П. - етърва на ищцата и Б. - син на ищцата. Установява св. С., че сестра му М. не била давала пари и строителни материали на дъщеря си М., тъй като нямало откъде да ги вземе. Ако сестра му имала материали, то щяла да си направи нейната къща, а не да ги дава на дъщеря си и съответно на сина й И., за да си строи и той къща. Не знае дали М. и мъжът й са давали материали за къщата в с.Д.. Не знае от къде И. взимал материали, като същевременно твърди, че цигани му карали камъни за къщата. Не може да си спомни от какво била болна сестра му, вероятно от старост. Според него 5-6 години, може и повече била на легло.

Съдът не кредитира тези показания, тъй като част от тях си противоречат взаимно, от друга страна свидетелят споделя предположения - нямало как сестра му да дава пари и материали, тъй като ако имала такива - щяла да си построи и направи нейната къща. Очевидно няма възприятия за обстоятелствата, които установява, предвид твърдението, че сестра му 5-6 години, може и повече да е била на легло. Безспорно е по делото, че М. едва седмица преди да почине се е била залежала, а не както твърди св.С..

Св.П. от своя страна установява, че от брат си И. знае, че М. не му била давала пари, а помагали с труд и с каквото са могли. За къщата на И. - не знае кой я е строил, но той казвал, че сам я строи в събота и неделя. Не може да каже дали М. е давала пари на М..

Св.Б. твърди, че М. не била давала пари на М. за колата на брат му И., а той си я купил от парите от сватбата. Не знае М. да е помагала нещо за къщата на брат му. Майка му и брат му се грижели за баба му М., готвели й. От брат си знае, че той сам си купувал материалите за къщата.

Съпоставяйки показанията на свидетелите на двете страни съдът дава вяра на показанията на св.С. - депозирани са от трето, напълно незаинтересовано от изхода на делото лице, не си противоречат, . Същевременно съдът приема, че не се опровергават от показанията на св.С., П. и Б.. Св.С. има преки и непосредствени впечатления относно фактите, които установява, докато останалите трима свидетели възпроизвеждат това, което им е казано, съответно те предполагат. Не на последно място и тримата свидетели на ищцовата страна са в много близки родствени връзки с ищцата и са заинтересовани от изхода на делото. По отношение на св.С. - твърдението, че -6 години, може и повече, сестра му била на легло - докато този период в действителност е продължил около седмица - сочат, че няма никакви преки впечатления.

Поради горното следва да се приеме, че с извършеното дарение на недвижим имот наследодателя М. С. не е накърнила запазената част на ищцата М.Б., тъй като същата е получила като дарение от майка си движимо имущество, чиято стойност дори надхвърля стойността на запазената й част от наследството - в този връзка следва да се отбележи, че  данни по делото за стойността на процесния имот се съдържат единствено в данъчната оценка на същия - 6415лв., като дори само дарението на сумата от 4 хил.лв, което съдът приема за безспорно доказано, е достатъчно да се компенсира запазената част на ищцата.

         Затова предявения иск следва да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 700лв.

         По изложените съображения Пазарджишки районен съд 

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Б., ЕГН********** *** против Я.И.Я., ЕГН********** *** иск за възстановена запазената част на М.И.Б. от наследството на М. Ц. С., починала на 22.02.2018г., в размер на 1/3 част от наследството, представляваща 2/9ид.ч. от дворно място с площ от 846кв.м., съставляващо тази част от имот с планоснимачен номер 250, която участва в УПИ Ш-250, в кв. 27 по плана на с.Д., общ.Пазарджик, целият с площ от 846кв.м., а  по цифров модел с площ от 855кв.м., с неприложена улична регулация и с приложена дворищна регулация, при съседи: изток - УПИ IV-250, запад - УПИ - Н-249, УПИ XVII-248 и УПИ XVI-248, север-улица, юг-УПИ XIII 257 и УПИ ХН-256, ведно с построените в имота: едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 55кв.м. и едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 33кв.м. да бъде  бъде намалено извършеното на 31.08.2017г. дарение от М. Ц. С. на Я.И.Я. на 4/6 ид.ч. от посочения имот, за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ №123, том VII, рег.№10921, нот.д.№1161/2017г. по описа на Нотариус рег.№423-Анета Илкова с район на действие PC-Пазарджик, вписан в CB-Пазарджик под Акт №101, т.26, н.д.№4116/2017г., вх.рег.№7932/31.08.2017г., дв.вх.рег.№7923/2017г., до размера на 1/3 част от наследството, представляваща 2/9ид.ч. от имота.

         ОСЪЖДА  М.И.Б. да заплати на Я.И.Я. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 700лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

 

                                                                                             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: