№ 1152
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Милев
СъдебниРадина Светославова Стоянова
заседатели:Стиляна Бориславова Петрунова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
и прокурора Б. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Милев Наказателно дело от
общ характер № 20221100200233 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Р. Б. АС. – редовно уведомен, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. Л.В..
За СГП се явяват ПРОКУРОР Б..
МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ – редовно уведомено, не
изпраща представител. По делото е постъпила единствено
искова молба за конституиране като граждански ищец.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Получил съм препис от обвинителния
акт и разпореждането за насрочване на разпоредителното
заседание преди повече от 7 дни.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на подсъдимото лице по лична
карта, както следва:
Р. Б. АС. – ЕГН **********, роден на **** г. в гр.
1
Кърджали, българин, български гражданин, с висше
образование, инженер по професия, неосъждан, женен,
живее на адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия неговите процесуални
права в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Разбрах правата си.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод на
лицата по чл. 274, ал.1 НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че гражданският иск е предявен
своевременно. Считам, че няма да утежни хода на
наказателния процес, с оглед на което моля да бъде приет
за съвместно разглеждане в настоящото производство.
АДВ. В.: Независимо, че е своевременно предявен
гражданският иск, моля да не го приемате за съвместно
разглеждане. От една страна, ще затрудни наказателния
процес, от друга страна има специален ред по ДОПК за
търсене на отговорност от данъчно задължено физическо
лице, който ред не е ясно дали е спазен. Видно е, че е
водена ревизия, от материалите по делото. Ясно е, че
данъчните имат право по този ред да защитят интересите
на фиска. Също така, видно и от материалите по делото, и
от обвинителния акт, че моят клиент е погасил
задължението си изцяло, т.е. този иск се явява и
неоснователно предявен.
Правим възражение, ако го приемете, за изтекла
погасителна давност в полза на моя клиент и считам, че
съгласно Тълкувателно постановление № 2 не сте длъжен да
го приемете, а да отклоните искането за съвместно
разглеждане.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Придържам се към казаното от
адвоката ми.
2
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, намери, че исковата молба на
МФ е нередовна. Тя се основава на обстоятелствата на
повдигнатото обвинение, което е за пет деяния на
продължавано престъпление, в който смисъл всяко едно от
деянията следва да бъде описано като самостоятелен
деликт, за да се прецени налице ли е фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД. Такава конкретика в депозирания
граждански иск липсва. Вярно е, че в принципен план,
прилагайки субсидиарно ГПК, съдът би могъл да го остави
без движение и да укаже допълването му, но това би
довело до отлагане на наказателното дело, в разрез с
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 НПК.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от по делото
граждански иск от държавата чрез МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
срещу подсъдимия Р. Б. АС..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРИСТЪПВА към изслушване на страните по въпросите,
визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на СГС. Не
са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. В хода на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или негови наследници, такива не са налице.
Относно основанията за гледане на делото по реда на
особените правила, действително считаме, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 НПК за гледане на
3
производството по този ред, а не по общия, предвид
наличното извършване на плащане на погасение на
задълженията от страна на подсъдимото лице. Считам, че
не са налице предпоставки за разглеждане на делото при
закрити врати, нито е необходимо привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, не е необходимо назначаване
на служебен защитник, вещо лице, преводач или
тълковник. Считаме, че мярката за процесуална принуда не
следва да бъде променяна, както и считаме, че следва да
бъде насрочено разглеждане на делото и да бъде
насрочено първо съдебно заседание.
АДВ. В.: С изключение на т. 3 и 4, аз се
солидаризирам с държавното обвинение, но твърдя, че, на
първо място, е допуснато съществено отстранимо
процесуално ограничение, което ограничава правата на
подсъдимия, и че делото следва да се разгледа по друг
ред. Внесен е обвинителен акт с обвинение за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, като сравнително подробно в обвинителния
акт са посочени деянията, на които се основава
обвинението. На стр. 4 в обвинителния акт обаче,
предпоследния абзац, в едно изречение е написано: „При
предявяване на материалите по разследването е установено
плащането на данъчното задължение в пълен размер.
Считам, че така повдигнато обвинение е в разрез с
императивната разпоредба на чл. 255, ал.4 НК и за моя
клиент е важно да разбере обвинението, което му се
повдига, за какво е, какво наказание, за какво деяние и
съответно да ангажира защитата си. С оглед това, че
прокурорът не е повдигнал коректното обвинение за по-
леко наказуемо деяние, а е оставил обвинението при
първоначалното предявяване на обвинението, нарушава
правото на защита на моя клиент, което освен в друго, се
изразява и в задължението за прилагане на по-
4
благоприятния закон. Не при предявяване на разследването
е установено заплащането, а моят клиент много по-рано е
депозирал платежно, още на 20.02.2020 г., което е 4
месеца преди предявяване на обвинението, а и много преди
предявяването на материалите, самите органи на НАП са
удостоверили с официален документ, че задължението е
погасено изцяло.
Това възражение го правим във връзка със следващото
ни възражение, че с оглед това, че приложимата
разпоредба, ал. 4, то производството следва да се гледа
по реда на Раздел 4 НК, чл. 78а, или Глава 28 НПК –
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, каквото предложение не е
внесено, но считам, че разпоредбата на чл. 375 НПК
задължава прокурора да направи това предложение, т.е. то
не е по негова преценка, а когато са налице основанията
на чл. 78а, държавното обвинение е длъжно да направи
това искане, а основанията на чл. 78а са налице, защото
липсват ограниченията по този закон и задължението е
погасено, т.е. вредата е възстановена.
Ето защо, моля да прекратите производството, да го
върнете на СГП, за да отстрани същественото процесуално
нарушение, което сега не може да бъде отстранено, и да
бъде приложен правилния закон.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Придържам се към казаното от
защитника ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, намери, че делото му е
подсъдно и че няма основания за спиране или прекратяване
на наказателното производство.
Не съставлява съществено процесуално нарушение и
претендираната от защитата грешка на прокурора да внесе
делото в съда с обвинителен акт, вместо с предложение
5
по чл. 78а НК, доколкото не съществува никаква
процесуална пречка процедурата да бъде преобразувана в
самата съдебна фаза с произнасяне на съда в този смисъл,
а преценката относно финално приложимия материален закон
не касае института на съществените процесуални
нарушения, защото е въпрос по същество на делото.
Служебно, обаче, независимо от изтъкнатите от
защитата претенции, съдебният състав откри други
съществени процесуални нарушения в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които в контекста на чл. 248,
ал.1, т.3 НПК, правят обвинението неясно и неотговарящо
на стандартите по чл. 246, ал. 2 НПК. Посочената
разпоредба задължава прокурора при внасяне на делото в
съда, независимо дали е с обвинителен акт или с
предложение по чл. 78а НК, да опише „начина на
извършване“ на престъплението, което означава, че когато
то е осъществено с повече от едно деяние – в случая с
твърдени пет деяния на продължавано престъпление, за
всяко едно от тях следва да се опише конкретиката на
време, място и начин на извършване. Доколкото
подсъдимият е обвинен в избягване на данъчни задължения
чрез неподаване на декларация, за всяко едно от
инкриминираните деяния, включващо съответния данъчен
период, следва да се посочи какъв е бил механизмът на
формиране на данъчното задължение, в какъв размер е
било формирано то, по какъв ред е трябвало да бъде
декларирано и до какъв момент. Това именно са
фактическите признаци на състава на чл. 255, ал .1, т.1
НК, относими към конкретния случай и те следва да бъдат
запълнени със съответната фактология, защото при
наличната празнота в обвинението всеки опит на съда да
изследва обстоятелствата по делото, би довел до внасяне
на съществени изменения чрез установяване на нови,
непредявени факти, а това би довело и до нарушаване на
правото на защита на подсъдимия.
6
Ето защо, без пълно фактическо формулиране на
обвинението по отношение на това по какъв начин е
извършено всяко едно от петте деяния, внесеният
обвинителен акт няма как да бъде разгледан. Нещо повече,
от съдържанието на същия става ясно, че обвинението
почива на презумпция за „недоказани доходи“, която макар
и допустима в данъчно-ревизионното производство, е
неизползваема в наказателния процес. В този смисъл,
фактическото описание на обвинението налага в
действителност да се заявят конкретни твърдения за
момента, в който е формиран доходът; за закона, по
силата на който той е трябвало да бъде обложен, и в
какво се изразява проявеното в тази насока бездействие
на подсъдимия. Позоваването на ревизионния акт в
обстоятелствената част на обвинителния акт няма
формална обвързваща сила, защото установените с него
факти не задължават наказателния съд да приеме същите за
настъпили. Цитираният документ по силата на чл. 127,
ал.1 НПК съставлява единствено писмено доказателствено
средство в наказателното производство, което подлежи на
оценка наред с останалите материали по делото.
Във връзка с всичко изложено, съдът прецени, че
съдебното производство по делото следва да бъде
прекратено, а материалите – върнати на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения по чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 249, ал.
2 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
233/2022 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 30
състав.
7
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК,
посочени в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-
дневен срок, считано от днес, пред Софийския апелативен
съд по реда на гл. ХХІІ от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:25
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8