№ 78
гр. Велико Търново, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20254001000091 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13 от 12.02.2025 г. по т.д. № 43/2021 г. на Окръжен съд
Плевен е осъдено ЗД „Бул Инс" АД да заплати на М. О. Д. сумата от 60000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, както и
сумата от 6591,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 12.10.2020 г. по
вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция - 11.11.2020 г. до окончателното изплащане,
като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
до предявения размер от 350000 лв., както и предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди до предявения размер от 13183,01 лв., са
отхвърлени, като неоснователни. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. О.
1
Д., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 60000 лв. до сумата от 350000 лв. Излагат се
съображения, че определеното застрахователно обезщетение се явява крайно
занижено с оглед търпените от ищеца неимуществени вреди. Той е получил
изключително тежки по вид и степен увреждания, бил е в тежко състояние, с
опасност за живота. Извършена му е операция на гръбначния стълб и
последваща оперативна интервенция. Получил е травма на белия дроб, имал е
нужда непрекъснато от чужда помощ в ежедневието. Бил с поставен катетър, а
след това и с памперс, напълно бездвижен и лежал само по гръб. Носел е
корсет за обездвижване на гръбнака, а след операцията във ВМА е била
обездвижена и ръката му. Възстановяването е продължило 6 – 8 месеца.
Психически се чувствал много зле, не искал да вижда никой, бил изнервен,
страдал от безсъние. Преда настъпване на произшествието бил нормален,
здрав мъж, а сега има нужда от помощ, тъй като движенията му са
ограничени, лявата му ръка е трудно подвижна. Вие му се свят като легне,
увреденият му крак изтръпва и се схваща, налице са ограничени и болезнени
движения в поясната област. Освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК с
95 % трайно намалена работоспособност. Не се очаква подобрение в
състоянието му. Оспорва се изводът на съда, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като се твърди, че произшествието е
настъпило единствено като резултат на противоправните действия на водача
Д. Д.. Дори да се приеме наличие на принос от страна на ищеца, то този
принос е незначителен и допуснатите от него нарушения са несъществени в
сравнение с извършеното от страна на водача Д..
Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество е депозирало
отговор по жалбата, с който заема становище за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба М. Д. твърди, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен,
като водач на мотоциклет Ямаха, е пострадал при ПТП, при което л.а. Сеат
Алхамбра, с водач Д. Д., на кръстовище между ул. Странджа и ул. Хаджи
Димитър, не съобразява поведението си с пътен знак Б2, навлиза в
кръстовището и отнема предимството на движещия се по път с предимство
мотоциклет. От произшествието ищецът получил множество травми по
главата и тялото, контузия на главата със загуба на съзнание, политравма,
фрактури на телата на ТХ5, ТХ6 с прекъсване контура на телата, фрактура на
тялото на Л2 с дислокация на фрагменти и компресия на медуларен канал,
контузия на гръбначния мозък, фрактура на 7 ребра вдясно, контузия на белия
дроб, хемоторакс билатерализ, парциален пневмоторакс вдясно, луксация на
лява раменна става с парастезии на крайника, авулзия плексус брахиализ
синистри, контузионни огнища в белодробния паренхим, силно ограничени
болезнени активни и пасивни движения в лява раменна става. Приет в спешна
помощ със силни болки в кръста и гръдния кош, ограничени движения в
долните крайници и леко степенна долна пареза. Бил с отслабено дишане в
дясно и дисателектаза двустранно. Имал силно ограничено движение в лява
лакътна и раменна става, множество болезнени контузии с отоци по цялото
тяло, охлузвания в областта на лява лакътна става, голяма разкъсно-контузна
рана в областта на дясна колянна става. Наложен му е катетър, който е
отстранен след повече от един месец. Извършени две оперативни
интервенции. Търпял интензивни и продължителни болки, изпитвал силно
главоболие, световъртеж, ограничения в движенията. Животът му трайно се
3
променил, затворил се вкъщи, не може да се движи и спортува, да се грижи за
своето дете и да работи. Бил обездвижен повече от месец, имал нужда от
помощ при извършване на елементарни хигиенно битови действия. Изпитал
силен страх, стрес, изпаднал в депресия, чувства се тревожен и изнервен, не
можел да спи. Диагностициран с посттравматично стресово разстройство.
Страхувал се за живота си, за реалната опасност да остане обездвижен.
Направил разходи за лечението си в общ размер на 13183,01 лв. Водачът на
лекия автомобил е бил застрахован към момента на произшествието при
ответното дружество. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил
сумата от 350000 лв., в какъвто размер е предявен този иск, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба, както и
претендира сумата от 13183,01 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от същата дата до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни
възражения: оспорва се механизмът на произшествието, противоправното
поведение на водача на лекия автомобил; оспорва се предявеният размер на
обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като пострадалият с поведението си е
създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и съответно на
произтеклите от него вреди.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя. След анализ на уврежданията на
ищеца и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
120000 лв., доказани са разходи за лечение в размер на 13183,01 лв., счетено е
за основателно направеното възражение за съпричиняване и след като е
определен размера на съпричиняването на 50 %, след извършената редукция
предявените искове са уважени в размер на 60000 лв. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 6591,50 лв. за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
уведомяването – 11.11.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 350000 лв. и за заплащане на обезщетение за
4
имуществени вреди до пълния предявен размер от 13183,01 лв.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Видно от
протокол от 18.09.2024 г. по НОХД № 1235/2024 г. на Районен съд Плевен е
одобрено споразумение на основание чл. 384, ал. 1 НПК, с което Д. Р. Д. е
признат за виновен за това, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен, на кръстовище,
образувано от ул. Хаджи Димитър и ул. Странджа, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил Сеат Алхамбра, нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва: чл. 5, ал. 1 ЗДвП, съгласно който всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вредr, чл. 6, т. 1 ЗДвП,
съгласно който участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка, като не съобразил поведението си с
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и
чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство и по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, между които и на
М. О. Д., изразяващи се в счупване на 5 и 6 гръдни прешлени, както и на втори
поясен прешлен – последният оперативно лекуван, без данни за увреждане на
гръбначния мозък, счупване на 7 ребра, луксация – изкълчване в областта на
лява раменна става, които са довели до трайно затрудняване движението на
снагата и лявата раменна става, както и контузия на белия дроб и двустранен
излив на кръв в гръдната кухина, което е довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, за което на виновното лице е наложено наказание.
Видно от Решение № 352/15.07.2024 г., постановено по АНД №
1237/2024 г. на Районен съд Плевен, влязло в сила на 16.08.2024 г., М. Д. е
признат за виновен, но е освободен от наказателна отговорност на основание
чл. 78а НК, за това, че на 12.10.2020 г. в гр. Плевен, при управление на
5
мотоциклет Ямаха нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1
ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движил със скорост от 108 км/ч по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Я. Г., за което му е
наложено наказание.
Св. Д. Д. е водачът на лекия автомобил. Спомня си инцидента,
движел се по ул. Странджа и спрял на кръстовището с ул. Хаджи Димитър.
Понеже нямало видимост от стопа, навлязъл малко в кръстовището, за да
може да вижда. Видял моториста до пицария, от дясно видял бяла кола, която
леко се движела. Преценил, че не представлява опасност за движението и
тръгнал да пресича улицата. Когато тръгнал видял, че колата вече е близо и в
същото време чул моторът, че изръмжал. Дори нямал време да се обърне,
когато моторът ги ударил. След удара свидетелят слязъл и се обадил на
телефон 112. Моторът се ударил в предната лява гума на автомобила. Ударът
станал на средата на платното, на осевата линия, дори малко в насрещното
платно. Свидетелят се движел леко, след удара колата се завъртяла. Моторът
се бил ударил и в портата на съседна къща, а момчето лежало до него. Когато
говорел с телефон 112 видял, че има и момиче, което било хвръкнало 30 м по-
нагоре.
Св. Я. Г. е била на мотоциклета с ищеца. Възприела, че от улицата
отстрани под детската градина излязла кола, сива, Сеат, ударили се в колата,
свидетелката прехвърлила през колата. Не може да прецени скоростта на
движение. М. паднал и се ударил в една ограда.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза се
установява, че до сблъскването на мотоциклета с автомобила, скоростта му е
била 101,20км/ч. Когато челната част на мотоциклета се е намирала на
разстояние 50,02 м от мястото на удара, от състояние на покой пред знак Стоп,
водачът на лек автомобил Сеат реализира ускорително движение към
кръстовището. Към момента, в който челната част на автомобила е започнала
навлизане на ул. Хаджи Димитър със скорост 12,7 км/ч, челната част на
мотоциклета се е намирала на разстояние 26,14 м от удара. Така движейки се
един към друг, двете МПС са достигнали в определен момент до мястото на
сблъскване, с което е започнал удара между тях. Ударът е бил страничен кос, в
насрещната лента за мотоциклета. Мястото на контакт при удара е между
челните части на мотоциклета и предна лява ъглова част на автомобила –
6
преден ляв калник, предна лява колона, предна лява джанта с гума. От
техническа гледна точка причините за ПТП са комплексни – от една страна, те
са свързани с действия /бездействия/ на водача на лекия автомобил с органите
за управление, чрез които водачът е имал възможността да реализира спиране
на челната част на управляваното МПС преди навлизане върху пътното
платно на ул. Хаджи Димитър, да възприеме мотоциклета като
местонахождение, посока и направление, да го пропусне, а след това да
реализира ускорително движение в избраната от него посока. Водачът е имал
възможността при движение на първа предавка на скоростната кутия да
позиционира челната част на управляваното от него МПС преди
кръстовището в състояние на покой, да възприеме мотоциклета и да го
пропусне. От друга страна, причина за ПТП са действия и бездействия от
страна на водача на мотоциклета с органите за управление, чрез които този
водач в населено място и наличие на вертикална маркировка, ограничаваща
движението със скорост 40 км/ч, се е движил със скорост 101,2 км/ч към
момента на навлизане на автомобила в кръстовището. Според експерта
скоростта на мотоциклетиста непосредствено преди и към момента на удара е
в причинно следствена връзка с получените телесни увреждания. Вещото
лице е изчислило, че при скорост на мотоциклета от 40 км/ч, която е
разрешената скорост, той е имал техническа възможност да спре до мястото
на удара, с което да го предотврати. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че липсват обективни данни за предприети действия от страна на
мотоциклетиста за спиране. При определената скорост той не е можел да спре
или да заобиколи автомобила.
От приложената епикриза от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Плевен се
установява, че ищецът е бил на лечение в болнично заведение за периода от
12.10.2020 г. до 30.10.2020 г., а от епикриза от ВМА С. е видно, че е бил и на
лечение в болнично заведение за периода от 15.12.2020 г. до 18.12.2020 г.
Приложени болнични листи, от които се установява, че от 12.10.2020 г. до
09.05.2021 г. ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, изготвена от
вещо лице на база приложената медицинска документация, М. Д. е получил в
резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания: контузии
/натъртване на меките тъкани/ в областта на тялото и крайниците
/политравма/, контузии /натъртвания на меките тъкани/ в областта на главата,
7
съпроводено с лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на телата на пети и
шести гръдни прешлени и на първи поясен прешлен на гръбначния стълб,
натъртване /контузия/ на гръбначния мозък и гръбначно-мозъчните нерви в
областта на счупените прешлени, счупване на 7 ребра /от ІV-то до Х-то/ в
дясно, довели до частичен пневмоторакс /проникване на въздух/ в дясната
гръдна половина, контузии /натъртване/ на паренхима на белите дробове,
изкълчване /луксация/ на лявата раменна става и увреждане /авулзио/ на т.нар.
Плексус брахиалис /мишничен сплит от нерви/ и частично разсъсване на
сухожилията на мускулите на лявото рамо, изграждащи т.н. ротаторен маншон
на лява раменна става. Постъпил е в неврохирургичната клиника на УМБАЛ
„Д-р Г. Странски“, Плевен, където извършили операция на гръбначния стълб,
отстранили костните фрагменти, които притискали гръбначния мозък и
имплантирали два метални титаниеви конектори с дължина 16 см за укрепване
на гръбначния стълб. Изписан на 30.10.2020 г. за продължаване на лечението
вкъщи. На 15.12.2020 г. постъпил в клиника по артроскопска травматология на
ВМА, С. и отново бил опериран посредством артроскопия за възстановяване
на функцията на лявото рамо, след което насочен към рехабилитация.
Рехабилитацията се е състояла от 4 фази, които имат обща продължителност
между 6 и 9 месеца. Според вещото лице на база приложената документация
лечението е продължило до 9-10 месеца, през които ищецът е търпял болки и
страдания. По медико-биологична квалификация травматичните увреждания
са предизвикали трайно затруднение на движенията на снагата, на лява ръка,
както и разстройство на здравето, временно опасно за живота /контузиите на
белите дробове и частичния пневмоторакс/. Извършен преглед на ищеца на
18.11.2024 г. Установени белег от оперативна рана с линейна форма,
локализиран в долната половина на гърба, разположен вертикално, с дължина
18 см, мек, еластичен, неболезнен, слабо личащ. На ляво рамо установени
четири малки линейни белези с форма на кръст, с размери 1,2/1,4 см на
разстояние около 4 см един от друг, меки, неболезнени, еластични,
незабележими от разстояние повече от ½ метра. При прегледа установени още
ограничени и слабо болезнени движения в поясната област, ограничени и
слабо болезнени движения на лява раменна става, почти невъзможни
движения в лакътна става и слабо ограничени и слабо болезнени движения в
китката на лявата ръка. Според експерта завинаги и за цял живот ще останат
като остатъчни явления ограничените и слабо болезнени движения в поясната
8
област, ограничените и слабо болезнени движения в лява раменна става,
почти невъзможни движения в лакътна става, и слабо ограничени и слабо
болезнени движения в китката на лява ръка. Един от важните фактори, от
които зависят видът и значението на получените травматични увреждания е
кинетичната енергия на движещия се механичен причинител /автомобил/ или
на движещото се човешко тяло, като в конкретния случай има данни, че
скоростта на мотоциклетиста е била над два пъти над разрешената при
градски условия. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че остатъчните
явления могат да се приемат като практическо осакатяване на лявата ръка, тъй
като основната нейна функция в много значителна степен е увредена. Той има
всички хватателни движения, които в значителна степен са нарушени, в
рамото ръката се движи повече, отколкото в лакътя. В областта на рамото
няма тежки деформации. Ръката има намалена мускулна сила, но е
лекостепенна.
От Експертно решение на ТЕЛК от 24.01.2022 г. и от 15.04.2024 г. се
установява, че ищецът е освидетелстван с 95 % трайна неработоспособност
пожизнено, поради счупване на гръбначния стълб в поясната област.
Видно от приложени амбулаторни листи от 28.01.2021 г. и 25.02.2021
г. той е диагностициран с диагноза посттравматично стресово разстройство, за
което му е назначена терапия.
Според заключението на вещото лице психолог произшествието се е
отразило негативно на психическото състояние на пострадалия. Той е
изпитвал болки и страдания по време на болничното лечение и
възстановителния период, чувствал се е безпомощен, със снижено
самочувствие, поради което се е отдръпнал от семейството и близките си. Не е
способен да си служи пълноценно с лявата си ръка, което е променило в много
голяма степен възможността да се справя сам с обичайните за него занятия.
Това снижаване на способностите го кара да се чувства непълноценен.
Невъзможността да извършва самостоятелно обичайната за него трудова
дейност е породила състояние на фрустрация и е възникнал общ постоянен
емоционален фон на напрегнатост, неудовлетвореност и раздразнителност.
Вещото лице е установило умерено изразена депресивна симптоматика и
изпитвано безпокойство. При ищеца е налице депресивна реакция в рамките
на адаптационния синдром, при която са комбинирани както астенични
9
изживявания на снижено самочувствие, чувство за безнадеждност,
непълноценност, така и стенични прояви на раздразнителност, агресивност и
активност в делата му. Психическото му състояние не е възстановено, не е
възстановено увреждането на ръката и според вещото лице не би се
възстановила и психиката на ищеца, тъй като в твърде дълъг период след
получаване на увреждането не е успял да се адаптира към новата си телесна
конфигурация и ограничена физическа дееспособност. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че ищецът е възобновил предишната си активност,
доколкото му е възможно, има адаптация, но към момента тя няма как да е
пълна. Състоянието принципно е преодолимо, но зависи от ищеца.
Според показанията на св. Г. Д., майка на ищеца, тя го видяла в дена
на катастрофата в спешно отделение. Бил много зле, треперел. Разбрали, че е
със счупен гръбнак, приели го в болницата и му направили операция на
гръбначния стълб. Тогава на рамото не му обърнали внимание. Наложило се
да изчакат около седмица преди да го изведат от реанимация, тъй като имал
възпаление на белия дроб. След седмица го извели от интензивно отделение и
свидетелката останала при него, за да се грижи за него. Цялото му тяло било
синьо, бил с катетър, с памперс. Бил в отделението около 20 дни, след това ги
изписали и вкъщи продължило възстановяването. Вкъщи той само лежал, не
му разрешавали да става, не му разрешавали да лежи настрани, а само по
гръб. Единствено разрешавали да се повдигне леглото. Това продължило
около два месеца. След това му разрешили да се изправя с един специален
корсет. През това време не можели да обърнат внимание на ръката, когато
започнал да се изправя, започнали изследване на ръката. Отишли в С., във
ВМА да му направят операция. Там положението също било зле, тъй като той
трябвало да носи корсета. И там не можел да се обслужва сам. След
операцията се наложило ръката да е вързана на определено място от тялото.
Възстановяването продължило в порядъка на 6 – 8 месеца. Вкъщи идвал
физиотерапевт, който му правел раздвижване. Прохождането било много
трудно, първоначално правел една-две стъпки. Психически бил много зле, не
искал да вижда никой. Постоянно нервничел, карал се с всички. Изписали му
успокоителни, тъй като не можел да спи. В момента продължава неговата
нервност, затвореност, избягва да излиза от тях, не иска да се среща с никой.
Преди се занимавал с фитнес, спортувал, а сега има нужда от помощ, тъй като
движенията му са ограничени, лявата му ръка е трудно подвижна. Постоянно
10
трябва някой да му помага. Иска да работи, да спортува, но се чувства
безполезен. Рамото му е свлечено и има дупки от двете страни. Опитва се да
прави някои упражнения, за да не атрофира, ходи на физиотерапия, прави
някакви упражнения. С пръстите на лявата ръка може да борави, но
движението на ръката е затруднено и ограничено в рамото и в лакътя. След
като натовари малко ръката трябва да прилегне да си почине.
Св. В. Д. е приятел на ищеца. Бил с него в болницата, разбрал, че има
три счупени прешлена, 7-8 счупени ребра и доста други травми и
натъртвания. Бил в реанимация около седмица, след това направили
операцията за планката на кръста и тогава стоял около 20 дни. Когато го
изписали свидетелят ходил у тях, състоянието му било тежко. Дълго време бил
на специално легло, лекарите не давали дълго време да се надига и изправя.
Имал нужда от постоянна помощ, за да се обслужва. Бил на обезболяващи и на
лекарства, които да му помагат да преодолее стреса и депресията. Преди бил
друг човек – борбен, амбициран. След това бил психически сринат, мъчело го,
че не може да се обслужва сам, не може да си прегърне детето. Към момента
има някакво възстановяване в него, тъй като тогава не можел почти нищо, но е
различен човек. Лявата му ръка е увредена, не може да я движи, да я вдига,
споделял, че планката в кръста постоянно го ръчка, че кракът му понякога
изтръпва, схваща се.
По делото са приложени документи за сторените разходи във връзка с
лечението, които не са предмет на оспорване във въззивното производство.
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника,
получена на 11.11.2020 г., по която не се спори, че не са определени и
изплатени обезщетения за причинените вреди.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Д. Д., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението на Д. следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 50, ал. 1 ЗДвП, и
обусловените чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1 ЗДвП, като при навлизане в
кръстовище от път без предимство, водачът не пропуснал движещия се по път
11
с предимство мотоциклет, навлязъл в кръстовището, където реализирал удар с
движещия се мотоциклет.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара между мотоциклета и автомобила, ищецът е получил
телесни увреждания – контузии в областта на тялото и крайниците
/политравма/, контузии в областта на главата, съпроводено с лекостепенно
мозъчно сътресение, счупване на телата на пети и шести гръдни прешлени и
на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, натъртване /контузия/ на
гръбначния мозък и гръбначно-мозъчните нерви в областта на счупените
прешлени, счупване на 7 ребра /от ІV-то до Х-то/ в дясно, довели до частичен
пневмоторакс /проникване на въздух/ в дясната гръдна половина, контузии
/натъртване/ на паренхима на белите дробове, изкълчване /луксация/ на лявата
раменна става и увреждане /авулзио/ на т.нар. Плексус брахиалис /мишничен
сплит от нерви/ и частично разкъсване на сухожилията на мускулите на лявото
рамо, изграждащи т.н. ротаторен маншон на лява раменна става. Тези
увреждания представляват нарушаване на основно конституционно закрепено
абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване
на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Д.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. За
противоправното деяние, настъпилата вреда, причинната връзка между
деянието и вредата е налице одобрено споразумение, имащо силата на влязла в
сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/, задължителна за гражданския съд, с оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Д. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Д. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Д. се явява застраховано лице по
12
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е определил
обезщетение, което обуславя възможността му да предяви претенцията за
заплащане пред съда.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а
впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от повишаването на
минималната работна заплата – към 2018 г. – 510 лв. лв., към 2019 г. - 560 лв. и
към 2020 г. – 610 лв., както следва да се има предвид средния общ годишен
доход на лице към 2020 г. – 7002 лв.
В конкретния случай, освен това обстоятелство, следва да се отчетат
още: наличие на множество травматични увреждания в различни части на
тялото; естеството на травмите – тежки увреждания в областта на гръбначния
стълб, на гърдите и на горен крайник, създадената временна реална опасност
за живота; престой в две лечебни заведения общо 21 дни; извършени две
оперативни интервенции за лечението му; продължителен период на
провеждане на физиотерапии; възстановителен период от 9-10 месеца, през
който ищецът е търпял болки и страдания; остатъчните последици от
уврежданията – ограничени и слабо болезнени движения в поясна област, в
лява раменна става, почти невъзможни движения в лакътна става, и слабо
13
ограничени и слабо болезнени движения в китката на лявата ръка,
квалифицирани от вещото лице като осакатяване на лявата ръка, както и
остатъчни белези от проведените му интервенции. Освидетелстван с 95 %
трайно намалена работоспособност пожизнено. Травматичните увреждания са
наложили постелен режим по време на възстановителния процес, продължил
около два месеца според събраните гласни доказателства, през който период
ищецът е бил силно зависим от помощта на близките си за обслужване на
ежедневните си битови нужди – хранене, хигиена, обличане. От показанията
на разпитаните свидетели и изслушаната психологическа експертиза се
установява, че преживяното го е натоварило силно психически,
диагностициран с посттравматично стресово разстройство, за което е приемал
медикаменти, с установена от експерта депресивна реакция в рамките на
адаптационния синдром, израз на което е изживяване на снижено
самочувствие, чувство за безнадеждност, непълноценност, прояви на
раздразнителност, агресивност. Ищецът е бил на 29 години към момента на
произшествието.
С оглед на всички тези обстоятелства съдът счита, че размер на
обезщетението от 120000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. При определяне на размера
на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил правно значимите
факти, имащи отношение към това, извършил е оценъчен анализ на
физическите и психически последици от уврежданията, отчел е негативната
промяна в начина на живот на ищеца, младата му възраст, остатъчните
явления и осакатяване на лявата ръка, която преценка се споделя и от
настоящия състав. От друга страна, състоянието на ищеца е стабилизирано,
той се опитва да нормализира живота си, вещото лице психолог е установило
частична адаптация към ограничените физически възможности, поради което
разбирането, че размерът на обезщетението е занижен, не може да бъде
споделено. Следва да се съобрази още стандарта на живот към 2020 г., когато
минималната работна заплата е била 610 лв., както и икономическите условия
в страната към момента на произшествието.
По делото е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, каквото възражение застрахователят има право
14
да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да се
приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно
поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалия
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване на вредоносните последици. В мотивите, развити в т. 7 от ТР
1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо
самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В конкретния казус е наведен фактът, сочещ на съпричиняване, че
пострадалият с поведението си е създал предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и съответно на произтеклите от него вреди.
Установено е от вещото лице, че пострадалият се е движил със своя
мотоциклет със скорост от 101,2 км/ч, при разрешена скорост за участъка на
произшествието от 40 км/ч. Произшествието е в светлата част на
денонощието, в ясно време, като отстоянието, на което се е намирал
мотоциклета към момента на навлизане на автомобила в пътното му платно,
когато възниква опасността, е 26,14 м. При сравняване на това разстояние с
опасната зона за спиране при разрешената скорост от 40 км/ч, която е 19,68 м,
вещото лице е достигнало до извода, че водачът на мотоциклета е имал
техническа възможност да предприеме спиране и да спре до мястото на удара,
с което да предотврати произшествието, ако се е движил със скорост от 40
км/ч. С оглед на това, настоящият състав приема, че е налице причинна връзка
между виновното поведение на водача на мотоциклета, реализиране на пътно-
15
транспортното произшествие и настъпването на вредоносния резултат.
Сблъсъкът е бил предотвратим за мотоциклетиста при движение с
максимално разрешената за пътния участък скорост, т.е. ищецът с действията
си сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на пътната
обстановка и е поставил в риск собственото си здраве. При съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и при отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, следва да се отчете, че пострадалият е управлявал мотоциклета си с
изключително превишена скорост, кинетичната скорост на който пряко влияе
върху тежестта на травматичните увреждания, според заключенията и на двете
вещи лица. По тази причина настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд за съпричиняване в размер на 50 %, с който процент
подлежи на редуциране определеното обезщетение за неимуществени вреди.
При този извод на настоящия състав за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, както и на степента на
съпричиняване, който извод съвпада с този на първостепенния съд,
първоинстанционното решение в обжалваните части следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на застрахователното дружество се
следват разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорено
възнаграждение в размер на 19560 лв. с ДДС, но от приложеното платежно
нареждане е видно, че реално заплатената сума за представителство възлиза
на 18582 лв., в който размер следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13 от 12.02.2025 г., постановено по т.д.
№ 43/2021 г. на Окръжен съд Плевен в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. ОГРЯНОВ Д., с ЕГН ********** от гр. Плевен,
********* да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Лозенец, ул. Джеймс Баучер, 87 сумата от
16
18582 /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и два/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17