Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.А
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА Х.
при участието
на секретаря Елеонора Г.а, като разгледа докладваното от съдия
Иванка И.а гр. дело № 11868 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № I-**-112/29.09.2014 г.,
постановено по гр. д. № 28298/2012 г. по описа на СРС, І ГО, ** състав, са
отхвърлени предявените искове от Д.В.Л., Н.В. Т., Е.И. А., Т. Д. М., Р.А. Р., И.
П. З., Г.Т.К., Т.Н. Я., И.Й.П., Н.Н.В., Ве.К. Б., М.Р.Х., К. К. К., П. К.М., Е.
В. С., З. П. Я., И.Р.В., С.С. Ж., М. Т. Л., Р.С.Л., И.Ф.Б., В.Х.Х., Т.Й.Г., В.Д.
З., М. А. Н., Л.В.Г., Ц.Ч., Е. Б., И.Д.Г., В.Д.Й., Й.И. П., А.А.А., М. С.Д., Б.
И.И., Н.Б. И., А. Т.Т., Л.Л.Т., Л. Б. Т., Г. Т.М., Ц. И. Г., Г. П.С., А. Б.К.,
М.П. Б. и В. Г. Б., представлявани от управителя на етажната собственост,
находаща се в гр. София, ул. „******“ ******– И.Ф.Б., срещу „Д.2.“ ЕООД, с
правно основание чл.108 ЗС – за предаване владението на следния недвижим имот:
помещение за смет със застроена площ от 1, 58 кв. м., находящо се в жилищна
сграда в гр. София, ул. „******“ № **, бл.**, разположено на първия етаж, което
съставлява обща част на сградата и има следните съседи: от изток: - ул. „Коста
Лулчев“, от запад: магазин на „Д.2.“ ЕООД, от юг: тревни площи, от север:
магазин на „Д. 200“ ЕООД, отдолу: общо мазе за боклука с повдигателен механизъм
(винч) за повдигане на боклукчийските кофи, отгоре: козирка на блока. Отхвърлен
е искът с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
- за заплащане на сумата от 8 016, 60 лв., представляваща дължимо
обезщетение за периода 01.06.2008 г. – 11.06.2012 г. за лишаване собственика от
възможността да ползва горепосоченото помещение за смет с площ от 11, 58 кв. м.
Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 2 010 лв. – направени
разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищците, с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Считат, че решаващият съд е изброил събраните
по делото писмени и гласни доказателства без да ги анализира, което е довело до
липсата на мотиви и необоснованост на постановеното съдебно решение. Не е
извършена преценка на събраните по делото доказателства, което съставлява
процесуално нарушение. Считат, че съдът не е изложил мотиви дали помещението
съставлява обща част на етажната собственост. Не е обсъдено е възражението, че
договорът за продажба на магазин – бакалия общинска собственост от Агенцията за
приватизация 30.06.1998 г. и издаденият констативен нотариален акт № 54, том 3,
от 19.03.2008 г. е нищожен, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД по отношение на
квадратурата от 11, 65 кв. м., не е обсъдено възражението за придобивна
давност. В нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския
процес съдът е обсъдил единствено доказателствата в полза на ответника. Решаващият
съд не е съобразил изводите на вещото лице Х., че описаните помещения за смет
на ниво партер с блок 11.65 кв. м. и на ниво сутерен с площ 18.06 кв. м. са
предвидени да обслужват жилищния блок. Приобщаването на процесното помещение
към търговската зала на магазина чрез премахване на северната преградна стена е
попаднало в площта на магазина на ответника. Това приобщаване не е станало по
силата на договора за покупка на магазина, поради което то е завзето без правно
основание. Считат, че не е налице логика да има повдигателен механизъм за
кофите за смет, ако няма помещение, през което те да се изнасят и съответно
рампа. Така би се обезсмислило съществуването на 18 кв. м. помещение на ниво
сутерен под процесното помещение и винча. Считат, че процесното помещение и
мазето под него от 18 кв. м., рампата и сметопровода, който съществува и
понастоящем, доказват категорично предназначението на процесното помещение за
изхвърляне на битови отпадъци, което е обща част и обслужва етажната собственост,
поради което всеки етажен собственик притежава идеални части от общите части на
сградата. Актът за частна общинска собственост № 0303/23.09.1997 г. е за магазин
– бакалия с квадратура 303, 88 кв. м., в която не е включено процесното
помещение, а договора за покупка на магазин-бакалия с квадратура от 367, 70 кв.
м. Считат, че в случая се касае за допусната грешка, което е установено и от
вещото лице Х.. Поддържат, че Агенцията по приватизация е продала повече
отколкото общината притежава. Неоснователно ответникът се стреми да допълни
такива квадратура чрез отнемане на площи от общите части на етажната
собственост в нарушение на забраната за това. Въз основа на заключението на
вещото лице Х., посочения акт за частна общинска собственост и показанията на
свидетелите И., Т. и частната експертиза на К.Д., техническата справка, писмото
на Дирекция на национален и строителен надзор и другата експертиза се налага
извода, че процесното помещение не попада в квадратурата на закупения от
ответника магазин-бакалия, поради което то е обща част на етажната собственост.
Предназначението на тази обща част е било променено поради настъпилата промяна
във формата и размера на кофите за боклук. С оглед на това помещението е било
използвано като склад, обслужващ етажната собственост, за съхраняване на детски
колички, колелета и др. – обстоятелство, което не се оспорва от ответника. С
цел покриване на общите разходи, помещението е било отдадено под наем на
свидетеля И., който го е държал от 1994 г. до 2008 г. под наем, по силата на
сключен договор за наем с етажната собственост. Наемът е плащан на етажната
собственост, в каквато насока са събрани доказателства. Въпреки тази промяна в
предназначението на процесното помещение, то не е престанало да бъде обща
обслужваща етажната собственост част. Това е сторено по неформален начин. С
оглед на това необосновано СРС е приел, че собствеността на процесното
помещение не следва да попада в притежание на етажната собственост, респ. на
всички етажни собственици. Считат, че в нарушение на чл.6, ал.1, т.3 ЗУЕС
ответникът без основание е завзел и приобщил като свое процесното помещение без
правно основание. Погрешното записване на квадратурата на закупения от него
магазин – бакалия не го прави собственик на това помещение, което е обща част.
Считат, че нотариалният акт, на който ответникът се позовава, няма вещно -
транслативен ефект по отношение на процесното помещение, което е обща част. Молят
съда да отмени обжалваното решение, като уважи предявените искове и им присъди
сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Д.2.“
ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. Счита, че съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, като е достигнал до обоснования извод, че не е
безспорно установено по делото, че процесното помещение е обща част на етажната
собственост. По този начин ищците не са доказали активната си материално –
правна легитимация по делото. От единичната и комплексната експертиза е
установено, че не са открити доказателства за това, че процесният имот е
разпределен като обща част на етажната собственост. Счита, че правилно СРС е кредитирал
неоспорената от ищците комплексна съдебно – техническа експертиза, която
безспорно установява, че към застроената площ на магазина-бакалия, предмет на
приватизационната сделка, собственост на ответника, със застроена площ от 367,
70 кв. м., заедно с избено помещение с площ то 24, 98 кв. м., ведно със
съответните ид. ч. от общите части и правото на строеж се причислява и площта
на спорното помещение от 11, 58 кв. м. Това води до неоснователност на
ревандикационния иск, както и на иска по чл.59 ЗЗД. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
С решение № 8739/21.12.2018 г., постановено по гр. д.
№ 20639/2014 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ В въззивен състав, е потвърдено
обжалваното решение.
С решение № 82/03.09.2019 г., постановено по гр. д. №
1719/201 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, е отменено горепосоченото въззивно
решение, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд. ВКС е приел, че въззивният съд не е направил анализ и съпоставка на всички
събрани по делото доказателства, без да са отчетени обстоятелствата, които са
от значение за преценката им. Прието е, че въззвният съд не е изпълнил
правомощията си по чл.269 ГПК, тъй като при разрешаване на спора не е дал
отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални
нарушения на чл.146 ГПК, чл.12 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК. Констатирано е нарушение
на процесуалния закон, допуснато от въззивния съд, който е отказал да приобщи
към доказателствата по делото плановете на л.57 и на лист 60, представени във
връзка с доводите за непълнота на доклада на делото, който е бланкетен.
Посочено е, че преценката дали се касае за обща част по чл.38, ал.1 ЗС е в
зависимост от установяване на факта какво е предназначението на помещението, от
значение за което е и обстоятелството как то е било използвано от момента на
построяването на сградата. СРС е допуснал изслушването на Л.Б.Т. като свидетел.
По силата на чл.7, ал.1 ГПК констатацията на СГС, че това лице е страна по делото
- един от ищците, не може да има за единствена последица игнориране на
показанията му като недопустими, доколкото в изпълнение на задължението си по
чл.146, ал.2 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът е бил длъжен да
даде възможност на ищците да посочат като свидетел за тези обстоятелства друго
лице, което не е включено в кръга на ищците. Прието е, че делото следва да се
върне за ново разглеждане от друг съставна въззивния съд, който да се произнесе
след изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл.266, ал.3 ГПК във връзка
с разясненията по т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и при съобразяване и на задължителните указания по т.19 от ТР № 1
от 04.01.2001 г. по тълк.гр. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, като обсъди в тяхната
съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на
страните, въз основа на което да направи свои фактически и правни изводи по
предмета на спора. Указано е също така, че при новото разглеждане на спора
въззивният съд следва да приеме допустимите писмени доказателства от лист 57 и
лист 60, във връзка с което да се произнесе по основателността на искането за
назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, а при произнасянето по
съществото на спора да обсъди какви са конструктивните и архитектурни
характеристики на процесното помещение (местоположение; Д.ите, че е проектирано
и изградено като свързано с помещението в сутерена, а последното - като кР.точка
на изграден по цялата височина на сградата сметоканал, както и за изграждането
му като отделно от обекта на ответното дружество), какво е неговото
първоначално предназначение, въз основа на което да формира преценката си по
въпроса съставлява ли то обща част на сградата по своето предназначение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.2**, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Ищците – ** етажни собственици, уточнени с молба от 08.10.2012 г., твърдят,
че са собственици в етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „******“
******и като такива са съсобственици на помещение за смет със застроена площ от
11.58 кв. м., разположено на първия етаж в югоизточната част на сградата.
Съгласно одобрени архитектурни проекти в идейна и работна фаза от 12.04.1965 г.
Управление „Архитектура и благоустройство“, изграденото помещение в жилищната
сграда е напълно самостоятелно, отделно от магазина и същото е част от общите
части на жилищната сграда. Към тези помещения е изградено и сутеренно помещение
за смет с полезна площ от 18, 05 кв. м. така изградените по архитектурен проект
помещения за смет са обслужващи жилищната сграда, като кофите за смет са били
оставяни в сутеренното помещение и с повдигателно устройство (винч) са били
изкачвани на първия етаж, където е помещението за смет и през него от рампата
са били изнасяни навън. На сградата е имало монтирани отдушници. Твърдят, че от
построяване на сградата през 1965 г. помещението за смет се е използвало от
етажната собственост, като с течение на времето то е било превърнато в складово
помещение на етажната собственост. с оглед поддръжката на жилищната сграда
процесното помещение е било отдавано под наем от 1993 г., като наемателят го е
преобразувал в търговски обект. Договорът за наем е бил сключен между етажната
собственост и ЕТ „Р. – Й.С.И.“. Договор за наем между същите страни е бил
сключен и на 20.11.1998 г., който е действал до 2008 г. От получавания наем
етажната собственост е поддържала всички общи части на жилищната сграда –
асансьор, чистачи, ремонти, електричество и др. през пролетта на 2008 г.
ответникът не е снабдил на нотариален акт във връзка със закупен от Столична
община магазин-бакалия, обособена част от ОФ „Хранителни стоки“, находящ се в
същата жилищна сграда. Описаният в нотариалния акт магазин е със застроена площ
от 367, 70 кв. м., състояща се от: търговска зала и складово обслужваща площ,
при съседи: изток- ул. „Коста Лулчев“, запад – вход на жилищен блок, север –
ул. „******“ юг – тревни площи. През пролетта на 2008 г. ответникът се
представил като собственик и започнал да притеснява наемателя на етажната
собственост, настоявайки, че е собственик и на него следва да се заплаща
дължимия наем. Ответникът принудил наемателя от м.07.2008 г. до края на срока
на договора за наем – м.11.2008 г., да му заплаща наема за процесното помещение.
След напускане на наемателя ответникът завзел помещението и понастоящем го
владеел. Във връзка с депозирана жалба пред СРП е изслушана техническа
експертиза, която е установило, че реално застроената площ на магазина-бакалия
е 337, 32 кв., макар по документа за покупката му и по съставения нотариален
акт да е отразено 367, 70 кв. м. В хода на това производство е установено, че
ответникът е ползвал процесното помещение, което принадлежи към общите части на
етажната собственост на бл.**. СРП е отказал образуването на наказателно
производство поради наличието на спор за собственост. Твърдят, че етажната
собственост е възложила на арх. К.Д. изготвянето на частна експертиза, която
установила, че процесното помещение е обща част на етажната собственост на бл.**.
Установено е, че в акт за частна общинска собственост № 0303 от 23.09.1997 г.
не фигурира мазето към магазина със застроена площ от 45, 65 кв. м., поради
което квадратурата на магазина е по – малка. В този акт за частна общинска
собственост не е включен процесното помещение, което си е останало обща част на
етажната собственост. Ответникът владее помещението без правно основание,
извършва ремонт и отказва да предаде владението върху него. На 14.05.2012 г. е
проведено общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение за
завеждане на гражданско дело срещу ответното дружество. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да предаде владението на помещението за
смет със застроена площ от 11.58 кв. м., находящо се в жилищната сграда в гр.
София, ул. „******“ № **, бл.**, на първия етаж на етажната собственост,
съставляващ обща част, при граници: на изток – ул. „Коста Лулчев“, от запад
магазин на „Д. 2000“ ЕООД, от юг: - тревни площи, от север: магазин на „Д.2.“
ЕООД, отдолу: общо мазе за боклука с повдигателен механизъм (винч) за повдигане
на кофите за боклук, от горе: козирка на блока, както и да осъди ответника да
заплати сумата от 8 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
етажните собственици за периода 01.06.2008 г. – 11.06.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
С молба от 08.10.2012 г. е уточнено, че месечната
претенция на обезщетението за лишаване от ползване е 166, 66 лв., а общият
размер на претендираното обезщетение е 8 016, 60 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Счита, че исковете са
недопустими, доколкото исковата молба не е съобразена с изискванията за
редовност. Предявените искове са и неоснователни, тъй като ищците не са
надлежно материално – правно легитимирани по тях. Счита, че липсват каквито и
да било доказателства, ме процесното помещение е обща част на сградата етажна
собственост на бл.** в гр. София, ул. „******“ № **. Не е заявено и
придобивното основание. Счита, че процесното помещение не попада в приложението
на чл.38, ал.1 ЗС като общо за всички етажни собственици. Счита, че владее
имота на правно основание – нотариален акт за недвижим имот, придобит на
основание приватизационна продажба от 30.06.1998 г.: магазин-бакалия, находящ
се в гр. София, ж. к. „******“ № **, бл.**, на първи етаж, със застроена площ
от 367, 70 кв. м., състоящ се от: търговска зала и складово -обслужваща площ,
при съседи: изток-ул. „Коста Лулчев“, запад- вход на жилищен блок, север – ул.
„******“, юг – тревни площи, заедно с избено помещение с площ 24, 98 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІІ-426 от кв.70 по плана на гр. София,
м. „******“твърди, че претендираното от ищците помещение по доказателствен акт
и по реалния актуален статут е неразделна част от описания магазин – бакалия и
площта му е включена в общата квадратура на обекта, описан в документите за
собственост, поради което не представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1
ЗС. Твърди, че в реалната действителност не съществува такъв обект. Недвижимите
имоти могат да бъдат обект на самостоятелна защита чрез иск по чл.108 ЗС само
доколкото имат самостоятелно съществуване като такива. Прави възражение за
придобивна давност, изтекла от 30.06.1998 г. до 11.06.2012 г. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
По делото е представената регистрационна карта на
сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. „******“ № **,
рег. № 94-И-55/09.04.2012 г.
Видно от представения протокол на 14.05.2012 г. е
проведено общо събрание на собствениците от б**, ул. „******“ № **, на което е
взето решение за предявяване на иск срещу „Д.-***“ ЕООД за връщане на отнетата
собственост – помещението за смет.
На 23.09.1997 г. е съставен акт за частна общинска собственост
№ 0303, издаден от Общинска администрация – Район „Слатина“, на основание чл.2,
ал.1, т.6 ЗОС, относно бакалия № 63, находяща се на ул. „******“ ******с обща
площ от 303, 88 кв. м., включваща: търговска част – 95, 30 кв. м. (първи етаж);
две складови помещения и санитарен възел на първия етаж с площ 119, 54 кв. м. и
складово помещение на втори етаж с площ от 88, 04 кв. м. Имотът се стопанисва и
управлява от Общинска фирма „Хранителни стоки“ и е включен в капитала на
същото.
На 30.06.1998 г. е сключен договор за продажба на
магазин-бакалия, находящ се в гр. София, ул. „******“ № **, бл.**, обособена
част от ОФ „Хранителни стоки“ между СО и „Д.2.“ ЕООД, на основание чл.3, ал.1,
т.4 и ал.3 ЗППДОР и решение № 21 по протокол № ** от 10.11.1997 г. на СОС. По
силата на договора СО е продала на ответното дружество магазин-бакалия, находящ
се в гр. София, ул. „******“ № **, бл.**, обособена част от ОФ „Хранителни
стоки“, представляващ недвижим имот със застроена площ от 367, 70 кв. м., състоящ
се от търговска зала и складово – обслужваща площ, заедно с мазе с площ от 24,
98 кв. м., ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж, при съседи: изток-ул. „Коста Лулчев“, запад-вход на жилищен блок,
север – ул. ******“, юг-тревни площи, находящ се в гр. София, ул. „****** № **,
бл.**, имот пл. № 426, парцел № VІІІ, в кв.70, местност „ж. к. ******“ по плана
на гр. София, одобрен със заповед № РД-30-09-118/11.04.1990 г. Върху първата
страница на договора е налице удостоверяване относно вписването му.
Пред СРС е представен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание приватизационна продажба № 54, том ІІІ,
рег. № 9683, дело № 403, от 2008 г., съставен на 19.03.2008 г., с който ответното
дружество е признато за собственик на магазин – бакалия, находяща се в гр.
София, ж. к. „******“ № **, бл.**, на първи етаж със застроена площ 367, 70 кв.
м., с помещения и граници, които съответстват на посочените в договора за
продажба от 30.06.1998 г. При съставяне на нотариалния акт е представен
посочения договор, заедно с решение за регистрация на дружеството и
удостоверение за данъчната оценка на имота.
На 20.11.1998 г. е сключен договор за наем между
домсъвета на жилищен блок **, ул. „******“ № ** – наемодател и ЕФ „Р.“,
представляван от Й.С.И. – наемател. По силата на договора етажната собственост
на посочения жилищен блок е предоставила на наемателя срещу месечен наем за
временно ползване партерно магазинно помещение от източната страна на чл.**
(бивш склад на вагонетки за смет на жилищния блок), ул. „******“ № **, което
наемателят ще използва съобразно предмета на дейността си.
На 20.11.1998 г. е сключен анекс към договора за наем,
като срокът на договора е уговорен до 31.10.2004 г.
Подписан е анекс за продължаване на срока на договора
за наем от 01.11.2004 г. до 31.10.2008 г.
До наемателя ЕТ „Р. – Й. И.“ е изпратена нотариална
покана от управителя на процесната етажна собственост, връчена на 13.10.2008
г., с която е отправено искане за заплащане на дължимия наем за 3 месеца. В
противен случай договорът за наем ще бъде прекратен по вина на наемателя.
С постановление от 14.06.2010 г. на СРП е отказано
образуване на досъдебно производство по жалба на собствениците на етажна
собственост с адрес гр. София, ул. „******“ № **, бл.**, за престъпление по
чл.323, ал.1 НК и пр. пр. № 64796/2009 г. по описа на СРП. Фактическите изводи,
обективирани в постановлението, не следва да се обсъждат, доколкото са свързани
с анализ на доказателства, събрани в друго производство и нямат обвързваща
гражданския съд сила.
С решение № 588/20.02.2009 г. на СОС – ДОАП, на
основание чл.28, ал.2 вр. с чл.37, ал.1, т.2 ЗДОИ и чл.8 ПДСОАП е отказано да
се предостави на молителя – процесната етажна собственост, договора за продажба
на магазин-бакалия, находящ се в гр. София, ул. „******“ № **, бл.**, обособена
част от ОФ „Хранителни стоки“, заедно с приложения, неразделна част от него,
поради липса на изрично писмено съгласие на „Д.2.“ ЕООД.
На 19.09.2012 г. е съставен констативен протокол №
с12-994 то МРРБ-ДНСК, в който е удостоверено, че магазинът на партерния етаж в
жилищен блок № **, на ул. „******“ № **, се ползва от ответното дружество по
предназначение.
С писмо от 24.07.2010 г. СО-Район „Слатина“ е уведомил
страните по делото във връзка постъпил сигнал от етажните собственици за
незаконно заграбване от страна на „Д.2.“ ЕООД, че складовото помещение на
партерния етаж на жилищната сграда е неразделна част от магазина, собственост
на ответното дружество.
Съгласно писмо изх. № С12-994-05-107/29.09.2012 г. от
МРРБ-ДНСК във връзка с жалба от процесната етажна собственост страните са
уведомени, че помещението в югоизточния ъгъл на сградата е приобщено към
търговската зала на магазина чрез премахване на северната преградна стена,
която също попада в площта на магазина видно от договор за продажба на
„Магазин-бакалия“ от 30.06.1998 г., находящ се в гр. София, ул. „******“ № **,
бл.**.
Пред СРС са изискани и представени документите относно
приватизационната процедура на придобития от ответника магазин – бакалия. В
съставения през м.08.1996 г. правен анализ на обекта на приватизация е
посочено, че обектът се намира в подблоково пространство на масивна
единадесететажна жилищна сграда. Състои се от два етажа, като първият етаж се
състои от търговска зала, складово помещение, приемна на стока, работилница и
санитарен възел. Вторият етаж се състои от търговска зала и кухненски бокс.
Магазинът е със самостоятелен вход с преддверие. Съгласно договора за наем и
анекс съм него отдадената под наем обща площ на бакалията е 201 кв. м., като
квадратурата на първия етаж е 139 кв. м., а на втория – 62 кв. м. В тази
квадратура не е включена квадратурата на принадлежащото към бакалията мазе. С
оглед нейното конкретизиране е прието, че следва да се извърши архитектурно
заснемане. Удостоверено е, че към имота има прилежащо мазе – склад. Съседи на
обекта са: изток-тревна площ в междублоково
пространство; запад-ул. „******“, север-ул. „Коста Лулчев“, юг – магазин
за плодове и зеленчуци.
С решение № 1 на шеста сесия на СНС, състояла се на
14.04.1989 г., е взето решение за учредяване на ОФ „Хранителни стоки“ със
седалище в гр. София.
На 01.09.1994 г. е сключен договор за наем между ОФ
„Хранителни стоки“ – наемодател и ЕТ „Д.-**– Й. Г.“ - наемател, по силата на
който наемодателят е предоставил на наемателя нежилищен имот – обект № 63, ул.
„******“ № **, община „Средец“. На 02.22.2004 г. е подписан анекс към договора
за наем, който влиза в сила на 01.11.1994 г. и има срок на действие до
31.12.1995 г.
На 02.01.1996 г. между ОФ „Хранителни стоки“ –
наемател и Й. Б. Г. – наемател, е сключен договор за наем на нежилищен обект
63, на ул. „******“ № **, 201 кв. м. – Средец, бакалия.
На 01.07.1996 г. е подписан анекс към договора да наем
от 02.01.1996 г., в който страните са уговорили, че договорът се сключва за
срок от 3 месеца, считано от датата на неговото подписване.
Съгласно съставения доклад за приватизационна оценка
на обект „Бакалия № 63% на ул. „******“ № **, бл.**, обособена част от ОФ
„Хранителни стоки“, общински, нежилищен имот, стопанисван от ТОА „Слатина“, РЗП
на имота е 367, 70 кв. м., а застроената квадратура е 237, 11 кв. м.
Търговската площ е 200, 10 кв. м., а складовото обслужващо помещение е 91, 87
кв. м., както и мазе от 24, 98 кв. м.
С решение № 692/05.05.1998 г. на СОС-СОАП а спечелил
конкурса за продажба на обект: магазин-бакалия № 63, ул. „******“ № **, бл.**,
обособена част от ОФ „Хранителни стоки“ е обявен участника „Д.2.“ ЕООД.
На 30.06.1998 г. е сключен обсъдения по – горе
приватизационен договор.
На 20.07.1998 г. е съставен приемателно – предавателен
протокол към договора за покупко - продажба на процесния магазин-бакалия, в който
е удостоверено предаването му от продавача на купувача. Обектът е описан с РЗП
367, 70 кв. м.
Представената пред СРС частна техническа експертиза,
изготвена от арх. К.И. Д., не следва да се обсъжда, доколкото не е събрана по
надлежния процесуален ред – чл.157 ГПК вр. с чл.195 ГПК и сл.
От заключението на вещото лице инж. А.В.Х.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че в
техническия архив на ДАГ няма проектна документация за бл.**. Въз основа на
наличната документация вещото лице приема, че жилищната сграда, в която се
намира процесното помещение за смет, е изградена съгласно одобрен проект от
1965 г. от Управление „Архитектура и градоустройство“. За ниво партер са
предвидени и изградени две магазинни помещения – „Гастроном“ и „Цех за хляб и
хлебни произведения“. Помещението за
смет се намира в югоизточния край на блока, на нивото на магазина – гастроном. Процесното
помещение ясно се вижда като разположение и предназначение на архитектурния
план, но при огледа на място, същото не може да се индивидуализира, тъй като е
приобщено към магазина, заедно с граничещата до него рампа, обслужваща и
помещението за смет. Застроената площ на процесното помещение за смет е 11, 65
кв. м. на ниво партер. Под него на ниво сутерен е предвидено също помещение за
смет със светла площ от 18, 06 кв. м., свързано с горното посредством повдигащо
устройство да кофите за боклук, което понастоящем не се използва. По проект
достъпът до помещението за смет е предвидено да се осъществява през рампата,
като същото е отделено от нея с лека преградна стена с дебелина 12 см. и врата.
Достъпът до помещението за смет на ниво сутерен е единствено с врата от общия
коридор на мазетата, принадлежащи към апартаментите от жилищната сграда. Вещото
лице приема, че описаните помещения за смет на ниво партер с площ 11, 65 кв. м.
и на ниво сутерен с площ от 18, 06 кв. м. са предвидени да обслужват жилищния
блок. Рампата е предвидена да обслужва
магазина за зареждане и да изнасяне на кофите от помещението за смет,
принадлежащо на жилищната сграда. Застроената част на магазина – бакалия е 215,
92 кв. м., от които: 1**, 24 кв. м. –
търговска част и две складови помещения със санитарен възел с площ от 80, 68
кв. м.ь мазе-склад под магазина с площ от 39, 96 кв. м. В акта за общинска
собственост магазина-бакалия е описан с обща застроена площ РЗП – 303, 88 кв.
м., като включва и площ от 88, 04 кв. м. складово помещение, принадлежащо към
магазина на второ ниво. В плановете на блока няма разпределение на второ ниво
на магазина. Площта на магазина – бакалия е определена от вещото лице без да са
включени площите на помещението за смет и рампата, които съответно са 11, 65
кв. м. и 9, 56 кв. м. вещото лице счита, че разликите в площта най-вероятно се
дължат на вътрешно преразпределение на помещенията, като направените изчисления
са въз основа на наличната проектна документация. След сумиране на изрично
описаните в експертизата на всички площи на помещенията на ниво партер РЗП е
414, 87 кв. м., каквато е и площта на сградата на ниво партер. Площта на
процесното помещение е показана отделно, като обща част, предвид разположението
и предназначението му. Необходимите средства за възстановяване на процесното
помещение, което е било използвано като магазин, са в размер на 3 467 лв. въз
основа на направените проверки и Д.ите по делото вещото лице е установило, че
направеното приобщаване на процесното помещение към магазина е без строителни
книжа и разрешения. При извършена проверка от служители на СО-Район „Слатина“ е
съставен констативен протокол № 1/11.06.2012 г., съгласно който не е установено
премахване на носещи стени, а се осъществява текущ ремонт, за какъвто не се
изисква разрешение за строеж. Във връзка със жалба на етажните собственици до
МРРБ-ДНСК „Дирекция за национален строителен контрол“ е съставен констативен
протокол№ С12-994/19.09.2012 г., съгласно който обектът отговаря на
проект-заснемане по реда на 231б ППЗТСУ, одобрен на 20.11.1997 г. от Управление
„Архитектура и градоустройство“. Помещението в югоизточния ъгъл на сградата
било приобщено към търговската зала на магазина чрез премахване на северната
преградна стена, като същото попада в площта на магазина, предвид договора за
продажба от 30.06.1998 г. Вещото лице приема, че процесното помещение не е било
приобщено към площта на магазина със сключването на договора за продажба,
доколкото всеки обект, отделно помещение в сградата има своето предназначение и
функционална връзка и би следвало да се ползва по предназначение, каквото е
било предвидено по одобрените инвестиционни проекти. Средната пазарна цена на
процесното помещение за периода 01.06.2008 г. – 11.06.2012 г. възлиза на 149
лв. месечно или общо 7 311 лв.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че
процесното помещение е на нивото на магазина на ответника. Площта от 215, 92
кв. м. се отнася за ниво партер на магазина на ответника, като включва
търговската и складова част. В тази площ не е включен спомагателния склад,
който е на второ ниво. РЗП е 303, 96 кв. м. – партер и второ ниво от 88, 04 кв.
м. Посочената в нотариалния акт площ от 367, 70 кв. би засегнала не само
процесното помещение, но и зимнично помещение, което има връзка с помещението
на партерно ниво с механизъм за повдигане на кофите. До зимничното помещение,
което е под нивото на процесното помещение, се достига през общия коридор на
сградата. Според архитектурното разпределение се касае да помещения, които са предназначени
да се използват от етажната собственост. вещото лице счита, че е налице допусната грешка
при посочване площта на магазина в нотариалния акт. Процесното помещение е
приобщено към площта на магазина. Вещото лице е ползвало Д.ите от проектните
работи. На вещото лице не е бил осигурен достъп на място, за да може да направи
замервания. Понастоящем съществуват стълбите за достъп до разглежданото
помещение.
Експертното заключение е оспорено при изслушването му
от ответника. СРС е допуснал изслушването на комплексна експертиза.
От заключението на вещите лица инж. П.В.Я.и арх. М.Г.М.се
установява, че съгласно представената частична проекта документация на блока
процесното помещение е с площ от 11, 58 кв. м. то се намира в югоизточния ъгъл
на сградата, на първи (партерен) етаж и е предвидено като помещение за смет,
предвид проект-разпределение на партерния етаж. По представения архитектурен
проект-заснемане от приватизационната преписка процесното помещение е заснето
като павилион. Вещите лица не са открили Д.и за преустройството на помещението
за смет в павилион. Продаденият имот съгласно приватизационния договор няма за
граница павилион. След извършения оглед вещите лица са установили, че
процесното помещение е приобщено към магазин „Пикадили“. Не са открили строителни
книжа, въз основа на които процесното помещение е присъединено към магазина.
Необходимите средства за възстановяване на помещението, възлизат на 3 467
лв. Размерът на пропуснатите ползи, изразени в пазарен наем за периода
01.06.2008 г. – 11.06.2012 г. възлиза на 5 990 лв.
При изслушването им вещите лица са пояснили, че не са
правили замерване на помещението, но дори да е налице известно отклонение в
площта, това няма за промени заключението им по отношение на граници, прехване
на стани. Видели на място на стълбите към процесното помещение, които са от три
стъпала откъм ул. „Коста Лулчев“. При огледа установили в сутерена под
процесното помещение наличието на отвор, който е затворен в тавана с капак с
механизъм за повдигане на кофите за смет за закачване на горно ниво до
процесното помещение. През 1963 г. кофите са отразени като кръгли, защото това
те са били с такава форма. В жилищната сграда не може да има павилион.
Предполага се че проектантът е имал предвид това да бъде някакъв павилион за
продажба на вестници или други извън функциите на жилищната сграда. Павилионът
няма връзка с жилищни функции.Установено е наличието на разлика в квадратурата
в общинския акт и приватизационния договор. РЗП на магазина е взета от
обяснителната записка, която е част от приватизационната преписка. Квадратурата
на павилиона влиза в РЗП.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Й.С.И.
се установява, че е работил в бл.**, на ул. „******“, където е държал кафене.
То се намирало в източната част на блока, на ул. „Коста Лулчев“. Помещението се
намирало на партера и било с площ от 9 кв. м. В съседство имало и други
помещения – бакалия, за която не знае с каква площ е. Ползвал е помещението по
силата на сключен договор за наем с етажната собственост за периода от 1993 г.
– 1994 г. до края на 2008 г. Напуснал кафенето, защото било купено. Показали му
нотариален акт за собственост.
Собственикът на съседното помещение му представил нотариален акт за собственост
, поради което напуснал обекта. Плащал наем до лятото на 2008 г., след което
подписал споразумение с новия собственик със срок до края на 2008 г., на който
плащал наема. След напускането на помещението свидетелят не се връщал да го
види. Докато е ползвал помещението го е ремонтирал 2-3 пъти. Входът към
кафенето бил откъм ул. „Коста Лулчев“, имало 2-3 стъпала. Помещението било
самостоятелно. Под него имало помещение, което било предвидено за смет, имало
асансьор, който не работел. Ходил в това помещение през входа на блока и го
ползвал известно време. Нямало пряка връзка между двете помещения освен този
асансьор, който свидетелят зазидал, тъй като не му трябвал. Помещението било
общо – там се съхранявали стари вещи. Свидетелят ги изхвърлил и освободил
помещението. До 2008 г. никой не го е притеснявал за помещението, което е
ползвал. Договорът за наем сключил пред нотариус. Не си спомня ответникът да е
бил въвеждан в имота. Във връзка с работата му са му правени проверки от
общината.
Пред СРС е разпитан Л.Б.Т.. Доколкото същият има
качеството на ищец по делото, процесуално недопустимо е да бъде разпитан като
свидетел в същото производство, доколкото не може едновременно да съвместява
качеството страна и свидетел. Заявените от него факти в проведеното открито
съдебно заседание могат да се ценят единствено като обяснения на страна по
делото.
От показанията на свидетеля К.Н.В.се установява, че от
1993 г. работел в банка „Биохим“ АД. През 1998 г. управителят на ответното
дружество кандидатствал в банката за кредит за закупуване чрез приватизация на
магазин на ул. „******“ № **. Оглеждали магазина преди закупуването му, а след
това – на всеки 3 месеца. Отпуснали кредит на ответното дружество, което
закупило имота. Магазинът се намирал на ул. „******“ и ул. „Коста Лулчев“. Той
представлявал квартален супермаркет на приземен етаж, партер, с площ от 200 кв. м. на първо ниво и 100 кв. м.
на второ ниво. На първото ниво имало търговска зала и скалдови помещения, а на
второ ниво имало една зала и две стаи. Отстрани на хранителния магазин имало
магазинче, което функционирало. Разгледали го като такова в границите на
магазина, който ответникът купува и било включен в сделката, макар да било
отделено със стена. Свидетелят е виждал магазинчето отвън преди сделката, а
след това го видял и отвътре. Новият собственик почерпил след сделката с бонбони
гостите и собственика на малкото помещение. То представлявало една стая с
квадратура 15 кв. м. имало самостоятелен вход откъм улицата. Свидетелят живеел
наблизо. Сега това магазинче е приобщено към големия магазин, стената я нямало,
била премахната. Свидетелят не знаел дали входът откъм улицата се използва.
Помещението било отдавано под наем. Когато Й. купил имота, той отишъл при
наемателя и му казал, че е собственик. Свидетелят не знае наемателят да е давал
пари на Й. като наем на магазина. При извършване на оценка на имота във връзка
с отпускане на кредита оценителят установил наличието на разлика в квадратурата
и тогава този въпрос останал откри.
В производството пред СГС, ГО, ІІІ В въззивен състав
са приети като доказателства нотариални актове за установяване принадлежността
на правото на собственост на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в
полза на ищците – обстоятелство, което не е спорно в отношенията между
страните.
В хода на настоящото производство е изслушана съдебно
– техническа експертиза, изготвена то инж. Д.Н.М.. От заключението се
установява, че съгласно архитектурния чертеж за обекта е издаден позволителен
билет № 672/04.11.1964 г. В него е предвидено на първия етаж от сградата
изграждане на два магазина, вход и стълбищна клетка на жилищния блок и едно
малко трапецовидно помещение, разположено в югоизточния ъгъл на първия етаж,
без означение за предназначението му. Именно това помещение е процесното. В
архитектурния чертеж, с печат от УАБ при СГНС от 17.10.1964 г., единият магазин
е означен като „Гастроном“, който се състои от търговска зала, преходна към
склад за сухи продукти, преходен към приемната, от която се осъществява достъп
до помещението за персонал, до санитарен възел от умивалня и тоалетна и до
втори склад, в който е предвидено стълбище за второ ниво на магазина. Входът за
гастронома е предвиден откъм ул. „******“, а от ул. „Коста Лулчев“ е предвиден
вход да приемната (вход за зареждане). Вторият магазин е означен като „Цех за
хляб и хлебни произведения“, който се състои от търговска зала, преходна към
склад за хляб. Входът за цеха е предвиден откъм ул. „******“. Самостоятелното
помещение, разположено в югоизточния ъгъл на етажа, е без предвидена
връзка с помещенията на гастронома, с което граници, като входът му е предвиден
на ул. „Коста Лулчев“. За това помещение в чертежа е отразено наличието на
шахта в югозападния му ъгъл, а цялото помещение са отразени кръгчета (кофи за
смет). В югоизточния ъгъл на сутерена е предвидено в архитектурния чертеж
помещение, означено като „смет“, което с врата от общия коридор в сутерена. В
това помещение е отразена шахта в югоизточния му ъгъл, а в цялото помещение са
отразени кръгли кофи за смет. Вещото лице посочва, че това помещение от
сутерена е разположено непосредствено
под трапецовидното помещение, разположено в югоизточния ъгъл на първия етаж от
блока, но е с по – големи размери от същото, а шахтата е разположена
непосредствено под шахтата на помещението, разположено на първия етаж и е със
същите размери. Вещото лице е съпоставило архитектурния чертеж с печат от 17.10.1964
г. с този с печат от 10.04.1965 г., при което е установило, че в печата на
одобряващия орган е вписана забележка „съгласува се“. Налице са извършени промени
в проекта, касаещи гастронома и самостоятелното помещение, разположено в
югоизточния ъгъл на първия етаж. По отношение на гастронома е премахнат складът
за сухи продукти, а площта му е приобщена към приемната. Променено е
местоположението на стълбището в търговската зала, за достъп до второто ниво.
Входът за зареждане на гастронома отново е предвиден от ул. „Коста Лулчев“ с
рампа от тротоара пред сградата, в края на която е предвидено двукрила врата
към новообособено преддверие пред приемната на гастронома. Процесното помещение
е отразено в архитектурния чертеж като“помещение за смет“ и е премахната
вратата към ул. „Коста Лулчев“, а е предвидена врата към новообразуваното
преддверие. В това помещение отново е
отразена шахта, означена като „винч“ и са отразени кръгли кофи за смет в
същото. Вещото лице е установило, че застроената площ е от 13, 60 кв. м., а
магазинът до него е със застроена площ от 217, 86 лв. помещението, отразено
като „смет“ е предвидено с правоъгълно очертание, а не Г-образно, както е било
предвидено съобразно идейния проект. Шахтата в югоизточния ъгъл на помещението
е отразена като „винч“ и е със същите размери като шахтата в помещението на
първия етаж от блока. Съгласно чертеж от работен архитектурен проект на жилищен
блок **, съгласуван на 10.04.1965 г., който отразява разпределението на етажите
в блока, към стълбищната клетка на
междинната площадка е предвиден отвор в
стената, към вертикална шахта с размери 50/50 см. Отбелязана е забележка
„Сметопровода да се изпълни по специален детайл“. Изготвеното ценообразуване се
отнася единствено за апартаментите в блока, които са разположени от втори до
дванадесети етаж, като общата сума от припадащите се към всички апартаменти ид.
ч. от общите части на сградата е отбелязана като 100 %. Посочено е, че на първи
етаж са разположени магазини, без да се отбележи техния брой и площ. В съставения акт за частна общинска
собственост площта на бакалия № 63 е 215, 84 кв. м., а според Д.ите в
архитектурния проект площта е 217, 86 кв. м. вещото лице приема, че разликата
от 2, 02 кв. м. спрямо посочената площ е в рамките на допустимата грешка при
изчисленията. Съгласно архитектурен проект – заснемане на обект „Бакалия на ул.
„******“ № **, бл.**, ведно с обяснителна записка към него, одобрен на 20.11.1997
г. от УАБ-СГО, магазинът за хранителни стоки е разположен на две нива, като
стопанското зареждане става на партерно ниво зад блока – чрез рампа.
Техническите параметри на блока са: 237, 11 кв. м. – застроена площ и 367, 70
кв. м. разгърната застроена площ. В чертежа в югоизточния ъгъл на етажа е
отразено самостоятелно помещение, означено като „павилион“, което е отделено от
магазина с преграден зид, отразен с дебелина 30 см. Този павилион е показан със
самостоятелен вход, разположен по източната му фасада, посредством 4 броя
външни стъпала пред него. Входът на магазина е отразен от север, през общо
входно преддверие с обекта „Плод-зеленчук“Отразена е и платформа за зареждане
на магазина, разположена пред южната му фасада. Представен е акт за узаконяване
№ 394 от 20.11.1997 г., издаден от главния архитект на София, съгласно
одобрения на 20.11.1997 г. архитектурен проект – заснемане на бакалия на ул. „******“
№ **, бл.**. В акта е посочено, че проектите са загубени. Вещото лице е
установило различие в застроената площ, отбелязана в разпределението на
магазина за хранителни стоки и отразеното в архитектурния проект – заснемане,
като е налице разлика и в разпределението. Съгласно заснемането площта на
магазина на ниво партер е увеличена с приобщена към същия част от входно
преддверие от към ул. „******“, като с площта от преддверието при рампата,
откъм ул. „Коста Лулчев“. Налице е промяна във вътрешното разпределение на
партерното ниво, като площта на предвиденото преддверие след рампата откъм ул.
„Коста Лулчев“ е приобщена към площта на търговската зала на магазина. На
мястото на първоначално предвиденото помещение за персонал е обособено
преддверие с платформа пред него – за зареждане. Променено е местоположението и
видът на стълбището за второ ниво на магазина, разположено в търговската му
зала. Процесното помещение е отразено с правоъгълно очертание в план, а не
трапецовидно, както е било предвидено по първоначалния архитектурен проект от
1965 г. Отразено е и външно стълбище с
площадка пред вход, разположен по източната фасада на помещението, вместо вход
към общо преддверие с магазина откъм ул. „Коста Лулчев“, съгласно проекта от
1965 г. В проекта – заснемане не е отразено наличие на рампа и вход с
преддверие за магазина откъм ул. „Коста Лулчев“, съгласно архитектурния проект
от 1965 г. След извършени изчисления въз основа на Д.ите, отразени в проекта –
заснемане, вещото лице е установило, че застроената площ на магазина е 233, 61
кв. м., а не 237, 11 кв. м., както е записана в обяснителната записка към
архитектурния проект – заснемане на бакалията. По Д.ите от проекта – заснемане
помещението, означено като „павилион“ е със застроена площ от 13, 64 кв. м.
Като се извадят площите на приобщените към магазина части, застроената му площ
се получава почти същата като посочената в акта за частна общинска собственост-
215, 84 кв. м. с оглед на това вещото лице приема, че в застроената площ на
магазина от 233, 61 кв. м., съгласно архитектурния проект, не е включена
застроената част от помещението, означено като „павилион“ в същото заснемане.
Вещото лице е извършило оглед на място, при който е установило, че процесното
помещение е приобщено към съседния му магазин, собственост на ответника по
делото. Преградната стена между помещението „павилион“, отразено в архитектурния
проект-заснемане и бакалията е премахната в долната част до около височина от
2.00 м., а в горната си част съществува на място. Помещението се използва на
място като склад към магазина. В югозападния му ъгъл в сутерена на сградата е
монтиран капак на съществуващата шахта, означен като „винч“ в одобрения пред
1965 г. архитектурен проект. Вещото лице е установило при огледа, че при
източната фасада на процесното помещение са изградени 5 броя външни стъпала и
рампа до тях с площадка, като съществувалият вход е затворен към момента на
огледа. Върху цялата витрина и входа по тази стена е монтирано рекламно пано.
При южната фасада на магазина са изградени 3 броя стъпала и малка площадка –
рампа за зареждане на магазина пред задни я му вход, както е отразено и в
архитектурния проект-заснемане. Вещото лице е установило при огледа, че
непосредствено под процесното помещение е разположено помещение с вход от общия
коридор на сутерена, в тавана на който съществува отвор в югозападния му ъгъл,
под който е налично метално съоръжение – „винч“ за повдигане на кофите за
боклук до процесното помещение. До асансьорната шахта в сутерена на блока е
изградено помещение, в долната част на стената на което има отвор, в който е
монтиран подвижен метален механизъм с капак, затварящ и отварящ долния край на
изградения в блока вертикален сметопровод, преМ.ващ през всички етажи. От това
помещение кофите със смет са се пренасяли до помещението, разположено по
процесното помещение, откъдето посредством монтирания „винч“ са се изкачвали в
процесното помещение, а от него са се изнасяли извън блока. С оглед на това
вещото лице счита, че процесното помещение е било предвидено с първоначалния
архитектурен проект, одобрен през 1965 г. за помещение за смет, в което да се
съхраняват кофите за смет преди да бъдат изнесени извън блока. След извършен
оглед на място вещото лице е установило, че към момента откъм ул. „Коста
Лулчев“ няма изградена рампа с вход и преддверие след нея, каквито са били
предвидени с архитектурния проект от 1965 г., а вместо това на място е
изградено външно стълбище с малка рампа и площадка пред самостоятелен вход за
процесното помещение. По сведение и на двете страни предвидената обща рама и
преддверие за магазина и за помещението са смет не са били изграждани, а още от
построяването на блока е била изградена малка рампа и външно стълбище пред
процесното помещение, предвиденото преддверие е било приобщено към магазина,
като между него и процесното помещение е била изградена вътрешна преградна
стена без врата.
Въз основа на горните констатации и след извършен
анализ вещото лице е достигнало до извода, че процесното помещение по
първоначалните архитектурни проекти за процесния жилищен блок, одобрени пред
1964 г. и 1965 г., е било предвидено като помещение за смет, в което са се събирали
кофите за смет от жилищните обекти в блока. Същото е било свързано с
разположеното под него общо помещение, находящо се в сутерена на блока, от
което посредством повдигателен механизъм „винч“ кофите за смет са се изкачвали
и са се съхранявали в същото. Съгласно одобрените проекти в жилищния блок е бил
предвиден и изграден на място вертикален сметопровод, преМ.ващ през всички
етажи в блока, като през една междинна площадка, от стълбищната клетка през
предвидени отвори в стените се е извършвало изхвърлянето на боклук от
апартаментите в блока, в изградения сметопровод. Този сметопровод завършва в
долния край в общо помещение, разположено в сутерена на сградата, откъдето
пълните кофи със смет са се пренасяли до процесното помещение, разположено
непосредствено под процесното помещение и с монтирания механизъм са се
изкачвали в същото. Предвид одобрените архитектурни проекти предназначението на
процесното помещение е да обслужва изградения в блока сметопровод, който е
разположен в общите части на сградата. В отклонение на одобрените проекти
процесното помещение е било изградено със самостоятелен вход вместо в
предвидения с работния проект вход от общо преддверие със съседния му магазин.
По първоначално одобрения идеен архитектурен проект процесното помещение е било
първоначално предвидено със самостоятелен входа, така както е и изпълнено на
място в последствие.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че
процесното помещение за сметне е било предвидено с връзка със съседния магазин.
Към момента то е присъединено към магазина. При изпълнение на възложената от
съда задача вещото лице е ползвало представените по делото писмени
доказателства. Първоначално процесното помещение е било предвидено да е с
трапецовидна форма, но впоследствие стената е изправена, така се квадратурата
се запазва и на място така е изпълнена, като правоъгълник. Идеалните части на
първия партерен етаж, където за разположени магазините, не са извън общите
части, а просто не са включени в това ценообразуване. То е било направено
спрямо жилищните обекти. Общата сума на идеалните части е равна на 100. В
момента достъпът до входа до процесното помещение е затворен посредством
поставения транспарант.
От показанията на разпитаната в настоящото
производство свидетелка К.МИ. Д. се установява, че тя е изготвила представената
по делото частна експертиза. С нея се свързал представител на етажната
собственост. не е имала достъп до процесното помещение, тъй като то било
заградено и се ползвало от друг човек. Не си спомня площта на помещението. Под
него е разположено общо помещение, което е част от сметопровода и на тавана на
помещението имало метален капак за изнасяне на сметта. На място се виждало
капак. Не е видяла нещо да е зазидано. Процесното помещение било разположено в
югоизточния ъгъл на сградата. Свидетелката не е запозната как е ползвано
помещението до 2012 г.
Пред СГС е разпитан и свидетеляТ.Х.В.. То показанията
му се установява, че знае къде се намира бл.** на ул. „******“, тъй като там
живеели негови роднини – леля, вуйчо, братовчед. По времето, когато е строен
бл.**, е построен и блокът, в който живеел свидетеля със семейството му. Често
посещавам роднините си в бл.**, били много близки и си гостували. Жилищният
блок, в който живеел свидетеля, се намирал в кв. „Изток“, на отсрещната страна
на бул. „Цариградско шосе“. Двата жилищни блока били на пешеходно разстояние
един от друг. В бл.** било предвидено помещение за сметоизвозване, каквото
имало и в блока, в който живеел. Помещението работело добре 5-10 години, не
можел да посочи точния период. След това имало други функции. Помещението в
горната си част било разположено откъм улицата. То се използвало общо от
обитателите в блока. Там живущите си оставяли велосипедите, включително и
свидетеля, когато е ползвал велосипед. По-късно помещението било отдадено под
наем. Използвало се като магазинче за закуски и цигари, а получаваният наем
използвали за заплащане на общите разходи. Често паркирал до това магазинче.
Оттам бил входът за жилищния блок, имало
и място за паркиране. В продължение на няколко години помещението е било
използвано като магазин за закуски и цигари. Роднина на свидетеля бил
домоуправител и споделял с него, че не се ползва процесното помещение.
Семейството на свидетеля се нанесло в апартамента през 1970 г., а семейството
на неговите роднини: година-две по – рано.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните,
че ищците са етажни собственици на индивидуални обекти в жилищната сграда,
находяща се в гр. София, ул. „******“ № **, бл.**. В тази насока в първия
въззив са ангажирани нотариални актове.
Основният спорен въпрос
между страните в производство е дали процесното помещение съставлява обща част
или не.
Съгласно нормата на чл.38,
ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение
служи за общо ползване. С оглед на това общи части по смисъла на цитираната
норма са две категории – общи части по естеството си, които са необходими за
съществуването на сградата, както и общи части по предназначение, които служат
за общо ползване от всички етажни собственици. Изброяването на чл.38, ал.1 ЗС
не е изчерпателно, а примерно.
В случая ищците поддържат,
че процесното помещение по предназначението си служи за общо ползване. На
основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищците е да установят
това обстоятелство.
Меродавно за статута на процесното
помещение е определеното му от собственика на сградата предназначение към
момента на възникване на етажната собственост – 1970 г., когато започва
прехвърлянето на правото на собственост върху отделните обекти в жилищната
сграда (решение № 43129.03.2013 г. по гр. д. № 607/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО).
Съгласно ангажираните по
делото писмени доказателства и изслушаните в първоинстанционното и настоящото
производство съдебно – технически експертизи, по първоначалните архитектурни
проекти от 1964 г. и 1965 г. помещението
е било предвидено като помещение за смет, в което са се събирали кофите за смет
от жилищните обекти в сградата. Това помещение е свързано с разположеното под
него общо помещение, находящо се в сутерена на жилищния блока, като и
посредством повдигателен механизъм, предвиден в проектнана документация като
„винч“, кофите за смет са се изкачвали да се съхраняват в спорното помещение.
Одобрените архитектурни проекти предвиждат процесното помещение са обслужва предвиденият
и изграден в жилищната сграда вертикален сметопровод, който преМ.ва през всички
етажи на жилищния блок и завършва в долния край на общото помещение.
Въззивният съд възприема
изцяло експертното заключение на вещото лице Д.М. по изслушаната в настоящото
производство съдебно - техническа експертиза, тъй като същото е обстойно и
задълбочено обосновано, както и на вещото лице са предоставени допълнителни
материали, представени в първия въззив, въз основа на които е обосновало
изводите си. Експертното заключение не е оспорено от страните, като същото
изцяло кореспондира с всички събрани по делото доказателства. Макар и изготвени
при ограничен обем материали, експертните заключения на вещите лица по
изслушаните пред СРС съдебно – технически експертизи кореспондират и не противоречат
на изслушаната в настоящото производство съдебно – техническа експертиза.
Относно предназначението на
процесното помещение са ангажирани и свидетелски показания, обсъдени по – горе.
Въз основа на тях по категоричен начин се установи, че спорното помещение е
предназначено да служи за общо ползване от всички етажни собственици –
събирането на смет от обектите в етажната собственост. В последствие
помещението е било отдавано под наем с цел погасяване на общите разходи за
поддържане на общите части в жилищната сграда.
Показанията на разпитания
пред СРС К.Н.В.не разколебават горните изводи. Без значение за обхвата на вещно
- транслативното действие на приватизационния договор е обстоятелството как е
оценяван обекта сделката при отпускане на банков кредит на ответника. Изводи в
тази насока могат да се направят въз основа на ангажираните по делото писмени
доказателства. Съдът не възприема показанията на този свидетел в частта относно
обстоятелството, че след закупуването на имота от ответното дружество неговият
законен представител е отишъл при наемателя на помещението и му казал, че е
собственик на същото, доколкото в тази им част показанията не кореспондират с
останалите свидетелски показания, както и представените договори за наем, сключени
с етажната собственост, а не с ответното дружество.
Ответникът своевременно е
заявил в предмета на делото възражения, че е собственик на процесното помещение
по силата на договор за продажба на магазин-бакалия, находящ се в гр. София,
ул. „******“ № **, бл.**, обособена част от ОФ „Хранителни стоки“, сключен на
30.06.1998 г.
По силата на този договор „Д.2.“
ЕООД е придобил правото на собственост върху описания в договора
магазин-бакалия с площ от 367, 70 кв. м., състоящ се от търговска зала и
складово-обслужваща площ, заедно с мазе с площ от 24, 98 кв. м.
Налице е спор между страните
дали тази сделка обхваща процесното помещение или не.
С договора от 30.06.1998 г.
СО е прехвърлила правото на собственост на върху магазин-бакалия в бл.** на ул.
„******“ № **. Обхватът на правото на собственост, придобито от ответника по
силата на посочената правна сделка, не може да надвишава обхвата на
притежаваното от неговия праводател право на собственост.
Съгласно представения по
делото акт № 303 за частна общинска собственост СО се легитимира като
собственик на бакалия № 63, находяща се на ул. „******“ ******с обща площ от
303, 88 кв. м., включваща търговска част – 95, 30 кв. м. (първи етаж), две
складови помещения и санитарен възел на първия етаж с площ от 119, 54 кв. м. и
складово помещение (втори етаж) с площ от 88, 04 кв. м. В площта на магазина
(бакалия) не е описано процесното помещение.
Предвид експертното
заключение на вещото лице инж. Д.М., застроената площ на магазина, съгласно
архитектурния проект – заснемане не е включена площта на процесното помещение.
След като праводателят на
ответника – СО, не се легитимира като носител на правото на собственост върху
процесното помещение, по силата на договора от 30.06.1998 г. не може да бъде
прехвърлено правото на собственост върху него, доколкото никой не може да
прехвърли повече права, отколкото притежава. Ето защо неоснователно е
възражението на ответника, че е собственик на процесното помещение по силата на
договора за приватизация от 30.06.1998 г.
В предмета на делото е
включено е своевременно релевираното с писмения отговор на исковата молба
възражение за придобиване на имота от ответника по давност, упражнявана за
периода 30.06.1998 г. – 11.06.2012 г.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи това свое възражение.
Съгласно нормата на чл.68, ал.1 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Основните признаци на владението са два – обективен:
упражняването на фактическата власт върху вещта, както и субективен:
намерението да се държи вещта като своя.
В чл.69 ЗС е установена презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В подкрепа на възражението си ответникът е ангажирал
показанията на свидетеля Вангелов,обсъдени по - горе.
Въз основа на показанията на този свидетел не се
установява, че от момента на сключване на приватизационния договор на
30.06.1998 г. ответникът е установил фактическата власт върху имота.
Същевременно от представените по делото договори за наем се установи, че
процесното помещение е отдавано под наем от етажните собственици на трето за
процеса лица, в каквато насока са и показанията на разпитания по делото
свидетели Й.С.И. – наемател на помещението. Наемът е плащан на етажната
собственост до лятото на 2008 г. Съдът изцяло възприема показанията на свидетеля
И., тъй като същите са логични и последователни, както и отразяват личните
впечатления на свидетеля за обстоятелствата, за които е разпитван. Също така показанията
му изцяло кореспондират с ангажираните по делото писмени доказателства.
Предвид показанията на
свидетеля Й. И. и представената нотариална покана, наем за процесното помещение е плащан на
етажните собственици до м.06.2008 г. След това ответникът е заявил
собственически претенции спрямо спорното помещение. Тъй като искът е предявен
на 11.06.2012 г., към този момент не е изтекъл установената в чл.79, ал.2 ЗС кратка
придобивна давност при добросъвестно владение от 5 години.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че ответникът не е придобил по силата на добросъвестно
давностно владение правото на собственост върху спорното помещение. Ето защо
същият не притежава противопоставими права спрямо ищците.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че стената между спорното помещение и притежавания
от ответника магазин е частично разрушена понастоящем. Съгласно експертното
заключение на вещото лице инж. Д.М. преградната стена между двете помещения е
частично премахната в долната си част до около височина 2.00 м., а в горната си
част съществува на място. Помещението се ползва като складово на магазина. Не
се установи наличието на строителни книжа за частичното премахване на
разделителната стена.
Ответното дружество
поддържа, че ревандикационният иск е неоснователен поради присъединяването на
процесното помещение към магазина.
Присъединяването на помещението
със статут на общи части към чужда вещ – притежавания от ответника магазин, не
е довело до придобиване на помещението – присъединена вещ, от собственика на
главната вещ. Това е така защото по силата на чл.97 ЗС когато чужда вещ е
присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се
отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ
придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да
обезщети нейния собственик. В разглеждания случай отделянето на присъединената
вещ е възможно да се осъществи без причиняване на съществено повреждане на
магазина към който е присъединена, доколкото е налице единствено частично
разрушаване на преградната стена. Нейното възстановяване обективно не би могло
да доведе до повреждане на главната вещ.
По изложените и с оглед
местоположението на процесното помещение, което е проектирано и изградено като
свързано с помещението в сутерена, а последното е кР.точка на изграден по
цялата височина на сградата сметоканал, както и обстоятелството, че спорното
помещение е изградено съобразно представените архитектурни проекти отделно от
обекта на ответното дружество, се налага извода, че процесното помещение
съставлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС с оглед на предназначението
му, поради което формираният в обратната насока извод на решаващия съд е
необоснован. Същевременно ответникът не е доказал противопоставими на ищците права върху процесното помещение.
Страните не спорят, че
ответникът владее понастоящем процесното помещение, което ползва като склад, в
каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Ето защо се налага
извода, че предявеният ревандикационен иск е основателен и като такъв следва да
се уважи. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от 14.03.2016 г.
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, т.2 съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца.
В предмета на делото е
включен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищците претендират заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване на процесното помещение за периода
01.06.2008 г. – 11.06.2012 г. Ответникът не оспорва, че е ползвал същото през
исковия период. В хода на съдебното производство не е установил наличието на
правно основание за ползването му. Ето защо по този начин ответникът е лишил
ищците, в качеството му на собственици на помещението – обща част, от
възможността да ползват помещението му, като неоснователно се е обогатил за
тяхна сметка. Ето защо и на основание чл.59, ал.1 ЗЗД в тежест на ответника е
възникнало задължение да върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В случая дължимото от ответника обезщетение за лишаването на
ищците от ползването на процесното помещение се съизмерява със средния пазарен
наем на помещението.
В производството пред СРС са
изслушани две експертизи за установяване стойността на пазарния наем за
процесното помещение за исковия период. Съгласно заключението на вещото лице
инж. А. Х. пазарният наем за спорното помещение за разглеждания период възлиза
на 7 311, 05 лв. Според заключението на комплексната експертиза средният
пазарен наем за разглеждания период е 5 990 лв.
Съдът възприема изводите на
вещите лица по изслушаната комплексна експертиза, която не е оспорена от
страните. Същата е обстойно обоснована, вещите лица са съобразили всички фактори,
които имат отношение за определяне на пазарния наем на процесното помещение,
отчетени са характеристиките на имота, както и промяната в наемите в рамките на
разглеждания период.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД, тъй като
ответникът се е обогатил за сметка на ищците като е ползвал помещението – обща
част на етажната собственост, при липса на правно основание за това и е лишил
ищците от възможността да го ползват за задоволяване на общи нужди на етажните
собственици. С оглед на това ответникът дължи заплащане на обезщетение в размер
на 5 990 лв., поради което предявеният иск е основателен в посочения
размер.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции по отношение на иска с правно основание чл.59 ЗЗД съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът е
отхвърлен за сумата от 5 990 лв., като следва да се уважи в този размер,
като решението следва да се потвърди в останалата част, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата над 5 990 лв. до пълния предявен размер от
8 016, 60 лв.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата от
1 266, 28 лв. – сторени разноски във въззивното производство, включително
заплатено адвокатско възнаграждение, по съразмерност.
В полза на ответника по жалбата следва да
се присъди сумата от 126, 40 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство по съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. При определяне на нейния размер следва да се
съобрази, че е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., но не и заплащане на остатъка на уговореното адвокатско възнаграждение.
Ето защо в полза на ищците следва да се присъди сумата от 1 459, 79 лв. –
сторени разноски в производството пред СРС по съразмерност.
Ответникът има право на разноски пред СРС
в размер на 254, 06 лв. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени
в частта, с която в тежест на ищците са възложени разноски за сумата над 254,
06 лв. до 2010 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № І-**-112/29.09.2014 г., постановено по гр.
д. № 28398/2012 г. по описа на СРС,
І ГО, ** състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният иск от Д.В.Л., Н.В.Т., Е.И.а А., Т.Д.М., Р.А. Р., И.П.З.,
Г. Т. К.,Т.Н. Я., И. Й.ов П., Н. Н.В., В. К. Б., М. Р. Х., К. К.К., П. К. М., Е.
В.С., З.П. Я., И.Р.В., С.С. Ж., М. Т.Л., Р.С.Л., И.Ф.Б., В. Х. Х., Т. Й.. Г., В.
Д.З., М. А. Н., Л. В. Г., Ц.Ч., Е.Б., И. Д.Г., В.Д. Й., Й.И. П., А.А. А., М. С.Д.,
Б. И. И., Н.Б. И.а, А. Т. Т., Л.Л. Т.а, Л.Б.Т., Г..М., Ц.И. Г., Г.П. С., А. Б.а
К., М. П.Б. и В. Г. Б., представлявани от управителя на етажната собственост,
находяща се в гр. София, ул. „******“ ******– И.Ф.Б., срещу „Д.2.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 104 – адв. Г.П., с правно основание
чл.108 ЗС – за предаване владението на следния недвижим имот: ПОМЕЩЕНИЕ ЗА СМЕТ със застроена площ от
1, 58 кв. м., находящо се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******“ № **, бл.**,
разположено на първия етаж, което съставлява обща част на сградата и има
следните съседи: от изток: - ул. „Коста Лулчев“, от запад: магазин на „Д.2.“
ЕООД, от юг: тревни площи, от север: магазин на „Д. 200“ ЕООД, отдолу: общо
мазе за боклука с повдигателен механизъм (винч) за повдигане на боклукчийските
кофи, отгоре: козирка на блока, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен е искът с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 5 990
(пет хиляди деветстотин и деветдесет) лв., представляваща дължимо обезщетение
за периода 01.06.2008 г. – 11.06.2012 г. за лишаване собственика от
възможността да ползва горепосоченото помещение за смет с площ от 11, 58 кв.
м., както и В ЧАСТТА, с която
горепосочените ищци са осъдени да заплатят на „Д.2.“ ЕООД, ЕИК ******1, сумата над 254, 06 (двеста петдесет и четири
лева и шест стотинки) лв. до пълния присъден размер от 2 010 (две хиляди и десет) лв. – направени разноски по
делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.2.“
ЕООД, ЕИК *******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 104 – адв. Г.П., че Д.В.Л.,
Н.В.Т., Е.И.а А., Т.Д.М., Р.А. Р., И.П.З., Г.Т.К.,Т.Н.Я., И.Й.П., Н.Н. В., В.К.
Б., М.Р.Х., К.К. К., П.К.М., Е. В. С., З.П.Я., И. Р.В., С. С. Ж., М. Т. Л., Р.С.Л.,
И.Ф.Б., В. Х. Х., Т. Й. Г., В.Д. З., М. А. Н., Л. В. Г., Ц. Ч., Е.Б., И.Д.Г., В.Д.Й.,
Й. И. П., А. А. А., М. С. Д., Б. И. И., Н.Б. И.а, А. Т. Т., Л.Л. Т.а, Л.Б.Т., Г.Т.М.,
Ц.И. Г., Г.П. С., А. Б.а К., М.П.Б. и В. Г. Б., в качеството им на етажни
собственици, представлявани от управителя на етажната собственост, находяща се
в гр. София, ул. „******“ ******– И.Ф.Б., че са собственици на: ПОМЕЩЕНИЕ ЗА СМЕТ със застроена площ от
1, 58 кв. м., находящо се в жилищна сграда в гр. София, ул. „******“ № **, бл.**,
разположено на първия етаж, което съставлява обща част на сградата и има
следните съседи: от изток: - ул. „Коста Лулчев“, от запад: магазин на „Д.2.“
ЕООД, от юг: тревни площи, от север: магазин на „Д. 200“ ЕООД, отдолу: общо
мазе за боклука с повдигателен механизъм (винч) за повдигане на боклукчийските
кофи, отгоре: козирка на блока, представляващо обща част по предназначение по
смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА „Д.2.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес *** и съдебен адрес ***,
офис 104 – адв. Г.П., да предаде на Д.В.Л., Н.В.Т., Е.И.а А., Т.Д.М., Р.А. Р., И.П.З.,
Г.Т.К.,Т.Н.Я., И.Й.П., Н.Н.В., Вера Кирилова Богоева, М.Р.Х., Красимир Колев
Колев, Павла Крумова Маркова, Елена Василева Савова, Златка Павлова Янкова, И.Р.В.,
Севда Стоянова Жейкова, М. Т.Л., Р.С.Л., И.Ф.Б., Веселин Х. Х., Тинка Й.ова
Гулева, Валентина Димитрова Захариева, М. А. Н., Людмил Валентинов Гусев, Цонка
Червенкова, Емил Беценски, И.Д.Грънчарова, Васил Димитров Йончев, Йонко И.
Петров, Антония Ангелова Ангелова, Минка Славова Данчева, Боян И. Иванчев,
Николина Богданова И.а, А. Теодорова Тодорова, Лилия Людмилова Т.а, Л.Б.Т.,
Гергана Трифонова Маркова, Цветелин И. Генчев, Георги Петров Стоев, Адриана Б.а
Кантарджиева, Малина Павлова Бояджиева и Валери Г. Бояджиев, в качеството им на
етажни собственици представлявани от управителя на етажната собственост,
находаща се в гр. София, ул. „******“ ******– И.Ф.Б., владението на ПОМЕЩЕНИЕ
ЗА СМЕТ със застроена площ от 1, 58 кв. м., находящо се в жилищна сграда в
гр. София, ул. „******“ № **, бл.**, разположено на първия етаж, което
съставлява обща част на сградата и има следните съседи: от изток: - ул. „Коста
Лулчев“, от запад: магазин на „Д.2.“ ЕООД, от юг: тревни площи, от север:
магазин на „Д. 200“ ЕООД, отдолу: общо мазе за боклука с повдигателен механизъм
(винч) за повдигане на боклукчийските кофи, отгоре: козирка на блока, на
основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА „Д.2.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес *** и съдебен адрес ***,
офис 104 – адв. Г.П., да заплати на Д.В.Л., Н.В.Т., Е. И.а А., Т.Д.М., Р.А. Р.,
И.П.З., Г.Т.К.,Т.Н.Я., И.Й.П., Н.Н.В., В. К.Б., М.Р.Х., К.К. К., П.К.М., Е.В. С.,
З. П.Я., И.Р.В., С.С.Ж., М. Т.Л., Р.С.Л., И.Ф.Б., В.Х. Х., Т. Й..Г., В. Д.З., М.
А. Н., Л. В.Г., Ц.Ч., Е.Б., И.Д.Г., В. Д. Й., Й.И. П., А. А. А., М. С. Д., Б.И.
И., Н. Б. И.а, А. Т. Т., Л.Л. Т.а, Л.Б.Т., Г. Т.М., Ц. И. Г., Г.П.С., А. Б.а К.,
М.П.Б. и В. Г. Б., в качеството им на етажни собственици представлявани от
управителя на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „******“ ******–
И.Ф.Б., сумата от 5 990 (пет
хиляди деветстотин и деветдесет) лв., на основание чл.59 ЗЗД – обезщетение за
лишаване от ползване на горепосоченото помещение за периода 01.06.2008 г. –
11.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2012 г. до
окончателното изплащане, да заплати сумата от 1 266, 28 (хиляда двеста шестдесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски
във въззивното производство по съразмерност, както и да заплати сумата от 1 459, 79 (хиляда четиристотин
петдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството ред СРС, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.В.Л., Н.В.Т., Е. И.а А., Т.Д.М., Р.А. Р., И.П.З., Г.Т.К.,Т.Н.Я.,
И.Й.П., Н.Н.В., В. К. Б., М.Р.Х., К.К. К., П.К. М., Е. В. С., З. П. Я., И.Р.В.,
С. С.Ж., М. Т.Л., Р.С.Л., И.Ф.Б., В.Х. Х., Т.Й..Г., В.Д.З., М. А. Н., Л.В. Г.,
Ц. Ч., Е.Б., И.Д.Г., В.Д. Й., Й. И. П., А.А. А., М.С.Д., Б.И. И., Н.Б. И.а, А.
Т. Т., Л. Л.Т.а, Л.Б.Т., Г.Т.М., Ц.И. Г., Г. П.С., А. Б.а К., М.П.Б.и В. Г. Б.,
в качеството им на етажни собственици представлявани от управителя на етажната
собственост, находаща се в гр. София, ул. „******“ ******– И.Ф.Б., да заплати
на „Д.2.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 104 – адв. Г.П.,
сумата от 126,
40 (сто двадесет и шест лева и
четиридесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени
във въззивното производство разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-**-112/29.09.2014 г., постановено по гр.
д. № 28398/2012 г. по описа на СРС,
І ГО, ** състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,
ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.