№ 30
гр. П., 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Божана Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200681 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба
на "ГЛ В." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: П. ул."П.Д."
№ *, представлявано от управителя А.Х.Г.Л., чрез пълномощника адв. В. Г.,
със служебен адрес:П., ул."С" № *, срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0001888/05.07.2022 г. издадено от директора на
Регионална дирекция Автомобилна администрация – гр. С..
С жалбата се излага подробно становище за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление,поради санкционирането на
дружеството по несъществуваща наредба.Мотивира се и неправилност на
издаденото наказателно постановление,тъй като посочените факти,
основаващи нарушение по българското законодателство противоречат на
европейското,поради което не следва да бъдат прилагани.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 42-0001888/05.07.2022 г. на Директора на РД „АА“ - С..
В съдебно заседание за оспорващото дружество се явява процесуален
представител - адв.Г., който поддържа жалбата по съображенията, изложени
в нея. Иска НП да бъде отменено. Претендира заплащане на разноски.
1
За ответника по жалбата – Директора на РД“Автомобилна администрация“ С.,
представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
жалбата прави възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар.
За ТО-П. при РП-Б., в качеството й на заинтересована страна, представител не
се явява.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите А.
Ю. С., Д. С. Д..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът
установи от фактическа страна следното :
Със заповед № РД-12-1690/25.05.2022г. е възложено на инспекторите А. С. и
Д. Д. извършването на комплексна проверка по отношение на "ГЛ В"ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление-П.ул."П.Д." № *,
представлявано от управителя А.Х.Г.Л. на 25.05.2022г.За целта,до управителя
на дружеството е изпратено уведомително известие за извършване на
проверка, в което са отразени документите, необходими за представяне по
повод на тази проверка.
На 25.05.2022г. проверката е извършена в присъствието на упълномощен
представител на дружеството В.Л. С..
Видно от събраните по делото доказателства, на 25.05.2022г. при
извършената комплексна проверка, свидетелите констатирали, че превозвачът
"ГЛ В" ООД, притежаващ Лиценз на № 12529 издаден на 17.11.2014г. за
международен превоз на товари е допуснал международен превоз на товари
от водача Д. Р. за периода от 00:00 часа до 19:00 часа на 29.12.2021г.,без
валидно /с изтекло/ удостоверение за психологическа годност,видно от
направена справка в Регистър за психологически изследвания на водачите на
ИА“АА“ С. и информация от дигитален тахограф на водача Р..Видно от
изготвената справка е,че Д. Р. е притежавал удостоверение за психологическа
годност,валидно до 29.06.2021г.Това обстоятелство е констатирано в
2
съставения от същата дата констативен протокол, препис от който е връчен
на упълномощения представител на дружеството.В констативния протокол е
отразено,че Р. притежавала валидно СУМПС.Това обстоятелство се
установява и от изисканата справка за нарушител/водач ,видно от която е,че
СУМПС №*** е валидно до 22.12.2022г.
Така в резултат на установените по-горе факти за допуснато нарушение на
чл.57,ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС е съставен АУАН № 323218
от 25.05.2022г. в присъствието на упълномощения представител на
дружеството В.Л. С., на който е връчен акта по силата на приложеното по
делото пълномощно, даващо му това право.
Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган -директорът на РД
„АА“ - С. е издал атакуваното НП № 42-0001888/05.07.2022г., в което е
отразена същата фактическа обстановка, въведена в акта и е направен извод
за осъществяване на фактическия състав на чл.57, ал.1 от Наредба №
11/31.10.2002г. на МТС, за което на основание чл.96г,ал.1,пр.2 Закона за
автомобилните превози, на нарушителя е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева.
Описаното НП е връчено на пълномощник на 24.08.2022г., като жалба срещу
него е депозирана в РС - П. на 31.08.2022г.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление) и в законоустановения 14-дневен срок.
Поради това жалбата е допустима.
Жалбата е и основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с
нарушаване на установен административно-правен режим, за което се
предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона
ред.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител е
ангажирана за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на
МТС, който предвижда, че лицензираните превозвачи, какъвто е и "ГЛ
3
В"ООД могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
наредбите по чл.7,ал.3 и чл.12б,ал.1 от този закон и чл.152,ал.1,т.2 от Закона
за движение по пътищата.
В казуса интересуващата ни разпоредба е тази по чл.152,ал.1,т.2 от Закона за
движение по пътищата,където в б.“б“ на т.2 е предвидено,че министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз. Въз основа на посочения член е издадена
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
съгласно § 2 от ПЗР на същата.
Регламента на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. изисква при
всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
да представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за
срок три години.Посочената разпоредба на чл.8,ал.2 от наредбата е била в
сила до 21.10.2022г.,когато с изменението в ДВ бр.84/22 законодателят
предвиди,че Удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Според чл.12, ал.2, т.2 вр. чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът на
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за
категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е 5 години.Като условие за
издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за
категории С, CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на
удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за
управление на МПС.
Същият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно
4
превозно средство за категории С, CE , С1 , CIE, D, DE, D l , DIE и T е
предвиден и в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013
г.) от Закона за българските лични документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО,
"Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за
категории С, СЕ, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE имат срок на административна
валидност 5 години. ".
Разпоредбата на чл.7, пар.2, буква "б" от Директива 126/2006/E0 е
транспонирана в българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр.
75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични
документи/ЗБЛД/ и чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г.
Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС), се
налага извода, че щом водач на моторно превозно средство има валидно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва
да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази
категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за
управление на МПС, който за посочените по-горе категории е пет години и
съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа
годност в този срок. Това условие се потвърждава изрично от съдържанието
на Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/E0, а именно, че 5
"Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да
се определят от срока на валидност на свидетелството".
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че предвиденият в чл.8, ал.2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта, тригодишен срок
на валидност на удостоверението за психологическа годност, което
удостоверение се издава при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство - в конкретния
случай за категориите С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т, който срок е пет
години. Ето защо и посочената разпоредба на чл.8,ал.2 от наредбата претърпя
и промяна.
Разпоредбата чл.7 от Директивата, наименуван "Издаване, валидност и
подновяване", т.1 от същия, съдържа пет новели - от б."а" до б."д", в които са
5
регламентирани изискванията към кандидатите, за да им бъде издадено
свидетелство за управление на МПС, като в цялата т.1 не се съдържа текст,
който да предвижда,че държавите-членки могат да въвеждат в националното
си законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и
психическа годност извън тези, които се изискват при издаване на
свидетелство за управление на МПС.В чл.7, т.3 от Директивата се съдържат
текстове, които предвиждат, че държавите - членки могат да приемат по-
строги стандарти, свързани с контрола на физическата и психическата
годност на водачите. Но този текст се отнася до качествените показатели на
контрола, без да се визират вариации в честотата на неговото прилагане.
Изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства са въведени в Закона за движение по пътищата със Закона
за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ,
бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), което
изрично е посочено в § 35, т. 3 от ДР към същия закон. В Закона за
българските лични документи/ЗБЛД/, изискванията на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.
относно свидетелства за управление на превозни средства, касаещи срока на
валидност на свидетелствата за управление на МПС, са въведени с изменение
и допълнение на закона, конкретно със създаването на новите ал. 3, ал. 4 и ал.
5 на чл. 51 от същия - Обн., ДВ, бр. 75 от 02.10.2012 г., в сила от 19.01.2013 г.,
което изрично е посочено и в § 2 от ПЗР към същия закон. Същевременно,
последното изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на министъра на транспорта е направено с ДВ, бр. 84/2022г,в
сила от 21.10.2022г като предвиденият в нея тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност беше променен на безсрочен.
Предвид факта, че на процесната дата 29.12.2021 г. водачът Д. Р., за който е
установено от контролните органи, че е извършвал международен превоз на
товар, допуснат от превозвача "ГЛ В" ООД е разполагал с валидно СУМПС от
съответната категория, а именно № *********, издадено на
22.12.2017г.,валидно до 22.12.2022г., съгласно приложената по делото
справка за нарушител/водач, следва извода, че към посочената дата на
осъществен международен превоз – 29.12.2021г. след като Д. Р. е притежавал
свидетелство за управление на МПС,то същият е бил психологически годен.
6
Аргументирайки се по този начин, съдът достигна до извод за липса на
нарушение на чл.57,ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, поради което
неправилно е ангажирана отговорността на дружеството по чл.96г,ал.1, пр.2
от ЗАвтПр, което има за последица отмяна на издаденото НП като
неправилно, поради нарушение на материалния закон.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено заплащане на
адвокатско възнаграждение в брой от 450/четиристотин и петдесет/ лева. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата АНО прави
възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е минимално
предвиденото съгласно регламента на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /същото се изчислява в размер на 440 лева/. Следва да се има
предвид,че процесуалният представител се е явил и в двете съдебни
заседания, проведени по делото.Ето защо, искането следва да бъде уважено,
като Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация" следва да бъде
осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 450 лева
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
В хода на съдебното производство са направени разходи във връзка с
изплатени пътни разноски за явяване в с.з., проведено на 16.01.2023 г. на
свидетеля Д. Д. в размер на 46,26 лева. Тези разноски, направени в съдебното
производство следва да бъдат възложени на ответната страна –ИА“АА“- С..
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.1,във вр. с ал.3,т. 1 ЗАНН,във
вр. чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвтПр,във вр. с чл.63д,ал.1 ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0001888/05.07.2022г.
7
на Директора на РД „АА“ - С., ,с което на „ГЛ В."ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление -П. ул."П.Д".№*, представлявано от
управителя А.Х.Г.Л., на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
/три хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция“Автомобилна администрация“ - С. да
заплати на „ГЛ В."ООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление-
П.ул.“П.Д.“ №6,ет.1 представлявано от управителя А.Х.Г.Л. направените по
делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/лева.
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“ – С. ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 46,26/четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ лева,
представляваща направени съдебни разноски в производството, по сметка на
РС-П..
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б., в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8