Р Е Ш Е Н И Е
№ 15 /07.01.2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на двадесети и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 550 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.В.Д.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Р.Д. *** срещу Наказателно постановление № 03 – 008999 от 07.03.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева за това, че на 21.02.2018 г. в 10:45 часа в гр.
Варна, в строителен обект – „Делта Планет Мол Варна – мултифункционален търговски и развлекателен
комплекс“, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена
зона, УПИ ⅤⅠⅠ – 351, 847, 848,
1683, 1684 в кв. 39 по плана на Западна промишлена зона, „Е.В.Д.“ ЕООД в
качеството на работодател, е допуснал до работа лицето С.Я.И., с ЕГН: **********
да престира труд на длъжност „общ работник
строителство“ в обект „Делта Планет Мол Варна – мултифункционален търговски и развлекателен
комплекс“, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена
зона, УПИ ⅤⅠⅠ – 351, 847, 848,
1683, 1684 в кв. 39 по плана на Западна промишлена зона, преди да му е било
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите –
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
„Е.В.Д.“ ЕООД *** намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. Навежда твърдения, че на датата 21.02.2018 г. лицето С.Я.И. не
е престирал труд в полза на дружеството, а само е
сключил трудов договор, като реално е започнал да упражнява трудови функции,
т.е. постъпил е на работа на следващия ден 22.02.2018 г, поради което и счита,
че със своето поведение не е допуснал нарушение на трудовото законодателство.
Навежда аргументи в подкрепа на становището, че случая би могъл да се
квалифицира като „маловажен“ по смисъла на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
Подчертава, че в хода на административно – наказателното производство са били
допуснати нарушения на производствените правила, изразяващи се в липсата на
отговор от страна на административно – наказващия орган на депозираните от
дружеството възражения срещу законосъобразността на съставения АУАН, както и
нарушаване на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото не е ясна
самоличността на лицето, положило подписа си в АУАН в качеството на свидетел на
нарушението. Поради гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли
за отмяна на наказателното постановление, а в условията на алтернативност,
отправя искане за намаляване размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“.
В проведеното на
28.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 550 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество се
представлява от своя процесуален представител адв. Р.Д.
***, която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление,
подчертавайки в своята пледоария, че не е осъществен състава на нарушението по
чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
В проведеното на 28.10.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 550 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, подчертавайки в
своята пледоария, че нарушението е безспорно доказано, като ст. юрисконсулт Ошавкова поставя акцент върху извлечението от книгата за
проведени инструктажи на дружеството „Планекс“ ЕООД,
от което е видно, че още на дата 12.01.2018 г. е бил проведен инструктаж на
лицето С.Я.И., в качеството му на служител на „Е.В.Д.“ ЕООД.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 21.02.2018 г. бил
подписан трудов договор между дружеството „Е.В.Д.“ ЕООД в качеството на
работодател и св. С.Я.И., в качеството на работник/ служител, по силата на
който контракт св. И. се съгласил да престира труд в
полза на дружеството – работодател на длъжност „общ работник, строителство на сгради‘ с код по НКПД: 4339 в обект „Делта Планет Мол Варна –
мултифункционален търговски и развлекателен комплекс“, находящ
се в гр. Варна, Западна промишлена зона, УПИ ⅤⅠⅠ
– 351, 847, 848, 1683, 1684 в кв. 39 по плана на Западна промишлена зона срещу
трудово възнаграждение в размер на 510 лева на месец
Още обаче преди
дружеството „Е.В.Д.“ ЕООД да изпълни задължението си да предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда удостоверяващо, че трудовия
договор е бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна, на 21.02.2018 г. на
работника/ служителя св. И. било възложено да изпълнява трудови функции в обект
„Делта Планет Мол Варна –
мултифункционален търговски и развлекателен комплекс“, находящ
се в гр. Варна, Западна промишлена зона
В предиобедните
часове на същия този ден 21.02.2018 г. св. Е.Д.Н., св. П.М.М.
и св. П.Б.Б. – инспектори в дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект „Делта Планет Мол
Варна – мултифункционален търговски и развлекателен комплекс“, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, като
установили вътре на територията на строителния обект св. С.Я.И. да извършва
строителни дейности в полза на своя работодател „Е.В.Д.“ ЕООД, без обаче да му
е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда
удостоверяващо, че трудовия договор е бил регистриран в ТД на НАП – гр. Варна.
Самият трудов договор бил
регистриран в ТД на НАП – гр. Варна по – късно същия ден – в 16:57 часа на
21.02.2018 г.
Приемайки, че със своето
поведение дружеството „Е.В.Д.“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на 02.03.2018 г. св. Н. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 07.03.2018 г., Директорът на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на
дружеството – жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Е.Д.Н., св. П.М.М.,
св. П.Б.Б., св. С.Я.И., св. П.С.С.;
Констативен протокол от 21.02.2018 г.; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, изготвена от ТД на НАП – гр.
Варна, трудов договор от 21.02.2018 г., сключен между Е.В.Д.“ ЕООД в качеството
на работодател и св. С.Я.И., в качеството на работник/ служител.
На първо място съдът
изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. Н., св. М. и св. Б., които
са последователни, логични и взаимнодопълващи се.
Тримата свидетели – инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна бяха
категорични и единодушни, че са установили св. С.Я.И. да престира
труд – извършвайки някакви строителни дейности в обекта на контрол в предиобедните часове на 21.02.2018 г. Дори св. Н. и св. М.
бяха още по – прецизни в показанията си – споделиха, че в момента на проверката
св. И. е поставял гипсокартон, като св. Б. също допълни,
че е св. И. е установен на един от високите етажи на строящия се търговски
център.
Показанията на св. Б. са
важни, доколкото той потвърди, че именно той е провел разговор със св. И. и е
снел данните за неговото правоотношение с дружеството „Е.В.Д.“ ЕООД в
констативния протокол, приложен към преписката. Съдът дава вяра на показанията
на св. Б., че именно той е снел данните за елементите на правоотношението със
св. И., още повече, че самият св. И. потвърди това обстоятелство пред съда.
Съдът кредитира
съдържанието на констативния протокол, в частност по отношение елементите на
правоотношението между „Е.В.Д.“ ЕООД и св. И., защото св. И. призна, че сам е
диктувал на св. Б. данните, вписани в него.
Съдът не кредитира част от
показанията на св. И., депозирани в хода на съдебното следствие, защото самите
те са вътрешно противоречиви, още повече, че според съда се забелязват
разминавания в показанията на св. И. и на св. П.С.С.,
поради следните съображения:
На първо място няма как да
не бъде отбелязано, че не е житейски издържано твърдението, че св. И. бил чакал
да започне работа, докато се е намирал на един от високите етажи в новостроящия
се търговски център. Самият св. И. заяви, че няма свободен достъп до
територията на строителния обект, поради което и няма никаква логика в думите
му, че едва ли не се е разхождал в обекта, докато е изчаквал да подготвят
документите му за работа. Още повече, че св. Н. и св. М. бяха изключително
конкретни, че същият е поставял гипсокартон в момента
на проверката. Самият св. И. призна, че сам е споделил пред св. Б. данните за
своето правоотношение с „Е.В.Д.“ ЕООД, макар, че е имал представата, че св. Б.
е част от дружеството „Планекс“ ЕООД – главен
изпълнител на обекта. Тази грешна субективна представа на св. И. в случая е ирелевантна, по – важно е какви обстоятелства самият той е
изнесъл за своето правоотношение, а именно фиксирано работно време и месечно
трудово възнаграждение, които безспорно характеризират правоотношението като
трудово по своя характер.
Действително
правоотношението е трудово, още повече, че между „Е.В.Д.“ ЕООД и св. И. на
21.02.2018 г. е бил подписан именно трудов договор, който да уреди правата и
задълженията на страните по трудовото правоотношение.
Основният въпрос за
нарушението по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда е кога е бил регистриран
сключения трудов договор в ТД на НАП – гр. Варна, а в случая е налице писмено
доказателство, че това се е случило точно в 16:57 часа на 21.02.2018 г. При
условие, че проверката на служителите на дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна е била проведена преди обяд на 21.02.2018 г. очевидно няма как
дружеството да е изпълнило задължението си да връчи препис на
работника/служителя (св. И.) от уведомлението от НАП, че трудовия договор е
регистриран.
За по – голяма прецизност
следва да се фокусира вниманието и върху още едно твърдение на св. И., което
съпоставено с приложената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда, се оказва невярно. В своите показания св. И. заяви,
че към 15:00 часа на 21.02.2018 г. му били връчени всички документи, свързани с
уреждането на трудовото му правоотношение, след което бил напуснал строителния
обект. При условие, че едва в 16:57 часа на 21.02.2018 г. трудовия му договор е
бил регистриран в НАП, повече от ясно е, че уведомление за регистриран трудов
договор не му е било връчено към 15:00 часа на 21.02.2018 г.
Съдът би желал да вземе
отношение и да коментира представеното в хода на съдебното следствие писмено
доказателство – извлечение от инструктажната книга на „Планекс“
ЕООД. Според съда това писмено доказателство действително установява, че и
преди датата 21.02.2018 г. св. И. е посещавал строителния обект, но на практика
то не е толкова необходимо да обоснове съставомерността
на извършеното нарушение именно на датата 21.02.2018 г. (за която дата е
повдигнато „обвинение“ на въззивното дружество). В
крайна сметка предвид категоричните показанията на св. Н., св. М. и св. Б., че
на 21.02.2018 г. св. И. е полагал труд на строителния обект, според съда е
безспорно доказано това обстоятелство. Тези гласни доказателства, подкрепени от
съставения Констативен протокол са напълно достатъчни да обосноват извод за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
За допълнение на мотивите,
съдът би желал да вземе отношение и относно показанията на св. С.. Самият той
не даде логичен отговор защо е подписал констативния протокол, но потвърди, че
е негов почерка и е негов подписа в него. В случая обаче показанията на св. С.
не са от толкова съществено значение, предвид позицията му, че той не се е
занимавал конкретно с уреждането на трудовите правоотношения с работниците/
служителите на дружеството.
Предвид гореизложените
съображения и давайки вяра на показанията на св. Н., св. М. и св. Б., съдът
приема за установено от фактическа страна, че в предиобедните
часове на 21.02.2018 г. св. И. е престирал в полза на
дружеството „Е.В.Д.“ ЕООД труд, преди да му е било
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
От правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
Описаното в обжалваното наказателно
постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение.
Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда е императивна и гласи, че работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ –
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
В конкретния случай от събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и от писмени
доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство
се установява, че на 21.02.2018 г. дружеството „Е.В.Д.“ ЕООД е допуснало до
работа лицето С.Я.И., без да е изпълнило своето задължение да предостави на
работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда, което съответно да е било заверено от териториална дирекция на НАП,
поради което и според съда със своето поведение дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
Съдът не установи в
рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не
на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Според съда не е налице
нарушение на 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото е ясно и съвсем коректно идентифицирано
лицето, което е положило подпис като свидетел в съставения АУАН, а именно св. П.М.М..
Съдът внимателно се
запозна с депозираното възражение срещу съставения АУАН, но в него липсват
някакви конкретни твърдения и респ. не са наведени някакви конкретни
възражения, по които е следвало административно – наказващия орган да се
произнесе с мотивирана позиция.
Предвид разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се
приложи разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
По отношение вида и размера на наказанието.
Същевременно съдът намира,
че наведените възражения във въззивната жалба по
отношение на размера на наложената имуществена санкция са напълно основателни.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за
установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е
наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона
минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като
смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка
не се съдържат данни дружеството „Е.В.Д.” ЕООД да е санкционирано за подобни
нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер
наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № № 03 – 008999 от
07.03.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в закона минимум от 1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03 –
008999 от 07.03.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, с което на „Е.В.Д.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за това,
че на 21.02.2018 г. в 10:45 часа в гр. Варна, в строителен обект – „Делта Планет Мол Варна –
мултифункционален търговски и развлекателен комплекс“, находящ
се в гр. Варна, Западна промишлена зона, УПИ ⅤⅠⅠ
– 351, 847, 848, 1683, 1684 в кв. 39 по плана на Западна промишлена зона, „Е.В.Д.“
ЕООД в качеството на работодател, е допуснал до работа лицето С.Я.И., с ЕГН: **********
да престира труд на длъжност „общ работник
строителство“ в обект „Делта Планет Мол Варна – мултифункционален търговски и развлекателен
комплекс“, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена
зона, УПИ ⅤⅠⅠ – 351, 847, 848,
1683, 1684 в кв. 39 по плана на Западна промишлена зона, преди да му е било
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите –
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда като намалява размера на
санкцията до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: