№ 2402
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100514963 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14963/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно
дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под № 01-10-140174, извършващо
дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“,
ЕИК ********* гр.София срещу решение №12753 от 27.06.2024 г по гр.дело №57691/22 г на
СРС , 55 състав, допълнено с решение №16769 от 13.09.2024 г и изменено с определение
№34175 от 26.08.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав по същото дело в частта ,
с която въззивникът е осъден да заплати на Д. С. Г. /сега с фамилия Н./ ЕГН ********** от
гр.София
на основание чл.215, ал.1 КТ, вр. чл.31, ал. 2 НСКСЧ сумата от 9720,85 лв.,
представляваща неизплатените командировъчни пари за периода от 21.10.2019 г до
26.02.2021 г , ведно със законната лихва от 25.10.2022г., до окончателното плащане ,
на основание чл.177 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 308,78 лв., представляваща
неизплатените от ответника възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за
периода от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., ведно със законната лихва от
25.10.2022г до окончателното плащане , и сумата от 56,74 лв. – лихва за забава за периода от
10.03.2020г. до 24.10.2022г. върху посочената главница
на основание чл. 264 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 143,98 лв., представляваща
1
неизплатени възнаграждения за работа през дните на официалните празници за периода от
21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г., до окончателното
плащане, и сумата от 34,54 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2020г. до 24.10.2022г.
върху посочената главница .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
-по въззивни жалби на Д. С. Г. /сега с фамилия Н. / ЕГН ********** от гр.София срещу
посочените решения на СРС , но в частта , в която са отхвърлени исковете й да се осъди
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския
регистър на Унгария под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез
клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“, ЕИК ********* гр.София да й
заплати :
на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 5713,94 лв., неизплатени трудови
възнаграждения за „секторни плащания“ за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със
законната лихва от 25.10.2022 г до окончателното плащане, и сумата от 1316,40 лв. - лихва за
забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху посочената главница ;
на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ разликата над 9720,85 лв до
предявения размер от 15 812,89 лева неизплатените командировъчни пари за периода от
21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г., до окончателното
плащане ;
на основание чл. 177, ал. 1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД разликата над 308,78 лв до предявения
размер от 833,87 лева неизплатените възнаграждения за времето на платен годишен отпуск
за периода от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., ведно със законната лихва от
25.10.2022г до окончателното плащане , и разликата на 56,74 лв до предявения размер от до
пълния предявен размер от 165,58 лв лихва за забава за периода от 10.03.2020г. до
24.10.2022г. върху посочената главница ;
на основание чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 727,25 лв. неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, и сумата от 113,97 лв. - лихва за
забава за периода от 31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху главното вземане ;
КАКТО и в частта , в която е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“
- чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под №
01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър
Унгария Црт.- клон България“, ЕИК ********* гр.София на основание чл.74 ал.4 КТ да се да
се прогласи за нищожна поради противоречието й със закона , евентуално поради
заобикаляне на закона , на част от клауза от трудовия договор от 14.10.2019 г и
последващите го анекси със следното съдържание: „Страните изрично се съгласяват и
признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и
Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“ .
2
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
-по частна жалба на Д. С. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №34175 от
26.08.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав , в частта , с която е оставено без
уважение молбата й от 10.07.2024 г за присъждане на претендираните разноски пред СРС в
пълен размер ;
и по частна жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ срещу определение №34175 от
26.08.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав , в частта , в която са намалени
разноските в полза на дружеството срещу Д. С. Г. от 3735,98 лева на 440,35 лева
Въззивникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ излага доводи за недопустимост и неправилност на
решението на СРС /в обжалваната от него част/ . Счита , че решението на СРС е
недопустимо , защото исковете са предявени срещу ненадлежен ответник – срещу
дружеството , а не срещу клонът му в РБ , който е работодател на ищцата по §1 т.1 ДР на КТ
и всички документи по ТПО са оформени с него. С определение от 27.03.2024 г съдът е
задължил ищцата да отстрани нередовности на исковата си молба , включително за
легитимацията на ответника , но ищцата е продължила да твърди , че работодател й е бил
клона , но да насочва исковете срещу чуждестранното дружество . Ответник според ТР №1
от 30.03.2012 г на ОСГК на ВКС може да бъде само работодателят , като въззивникът „не
може да си представи“ нито една хипотеза , в която последствията от трудов спор ще
възникнат за „принципала“ , а не за клона . В случая чуждестранното дружество трябва да се
конституира като „задължителен необходим другар“ , а клонът да е „главна страна в
производството“ . Неправилно СРС не е допуснал експертиза и да се задължи ищцата да
представи за констатация трудовата си книжка , чрез което да се установи , че работодател е
бил клонът , а не чуждестранното дружество. Не се дължат дневни пари , защото НСКСЧ е
неприложим за ищцата и същата не лети под български флаг . НСКСЧ посочва
максималният размер на дневните пари , но не и минималния размер . Работодателят е
осигурявал на ищцата храна , поради което тя има право само на 30 % от командировъчните
съгласно чл.20 ал.1 във вр.чл.18 ал.2,3 НСКСЧ . Ищцата не е летяла на самолети с
национални и регистрационни знаци на РБ съгласно чл.31 ал.2 НСКСЧ . Действително в
трудовия договор е уговорено , че ищцата има право на командировъчни по НСКСЧ , но
липсва уговорка за техния размер , който се определя от НСКСЧ само за персонала летящ
под български флаг . Различният размер на командировъчните не е дискриминация , защото
в случая се лети под чужд флаг . Липсва практика на ВКС , че максималният размер от 55
евро трябва да се прилага като минимален размер . Според допълнителната ССЕ на
чуждестранното дружество са издавани фактури за доставка на храна на кабинния екипаж .
На ищцата е осигуряван „пълен пансион“ при изпълнение на международните полети т.е. на
същата са заплатени повече от дължимите 30 % командировъчни пари . При изчисляване на
възнаграждението за времето на платен годишен отпуск по чл.177 КТ не трябва да се вземат
предвид секторните плащания за 3 /трети/ и следващ сектор , както и дневните пари за
първи и втори сектор . Секторното плащане не е обусловено единствено от изпълнените
летателни часове , като липсва норматив за деня . Системата на заплащане на труда е
3
повременна , е не сделна и не е уговорен норматив . Секторното плащане е обусловено от
външни обстоятелства – дали през съответния месец ще има полети и колко ще са те .
Секторните добавки са с променлив характер – не са предвидими и сигурни и не трябва да се
вземат предвид при изчисляване на дължимото възнаграждение по чл.177 КТ . Не се дължат
възнаграждения за работа през дните на официалните празници по чл.264 КТ като вещото
лице е извършило изчисления без да вземе предвид , че служителят е работил на сумирано
работно време на двумесечна база . Така нереално са завишени дължимите суми за дневно
плащане .
Въззивникът Д. С. Г. излага доводи за неправилност на основното и допълнителното
решение на СРС /в обжалваната от нея част/ . Мотивите на първоинстанционния съд за
непълни и противоречиви . От една страна се приема , че секторните плащания не са част от
основната заплата , а са допълнително възнаграждение ; а от друга страна , че първите два
сектора са част от основната заплата . Самият ответник твърди , че секторните плащания са
допълнителни възнаграждения , а не част от работната заплата . След като част от
секторните плащания се изплащат като дневни пари , то няма основание да се заключи , че
същите представляват част от трудовото възнаграждение т.е. дължат се секторни плащания и
за първите два сектора , а искът по чл.74 ал.4 КТ е основателен . Ответникът поддържа
тезата , че стотици членове на екипажи са се съгласили да осъществят стотици
международни полети срещу минимална работна заплата . Секторните плащания са
стандартни в авиационната индустрия и представляват допълнителни възнаграждения с
постоянен характер по чл.15 ал.2 НСОРЗ , а не част от основната работна заплата . При
определяне на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск по чл.177 КТ не
трябва да се изключват секторните плащания за първите два сектора /полета/ прелетени от
ищцата през релевантния месец . С решение №50233 от 06.06.2023 г по гр.д.№330/22 г на
ВКС , IV ГО е прието , че секторните плащания са сигурни и предвидими и трябва да се
вземат предвид при изчисляване на възнаграждението по чл.177 КТ и обезщетението по
чл.228 КТ . Това тълкуване е потвърдено и с определение №1826 от 23.06.2023 г по гр.д.
№1396/23 г на ВКС , III ГО , в което е посочено , че месечни плащания с постоянен
характер на допълнителни трудови възнаграждения . „Дневните пари“ също са
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер като това не са дневни
командировъчни пари , а с тях е покривано секторни плащания са първите два сектора . При
ответника е правено разграничения между „дневни пари“ и „дневни надбавки“
/командировъчни/ . Незаконосъобразно е отхвърлен иска по чл.224 ал.1 КТ за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск . Ответникът е заплатил само частично обезщетение за
25 работни дни като не е съобразен фиша за работна заплата . На ищцата се дължат дневни
командировъчни пари в целия размер от 15 812,89 лева . Секторните плащания за първите
два сектора се покриват с т.нар.“дневни пари“ , поради което ответникът реално не е
заплащал дневни командировъчни пари по смисъла на българското законодателство . Всички
дължими суми трябва да се присъдят на ищцата ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане .
4
В частната си жалба Д. С. Г. излага доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК /в обжалваната от нея част/ . Позовава се на практика на СЕС , според която при
установени неравноправни клаузи потребителят не следва да бъде осъждан за част от
разноските по делото ако осъдителният му иск бъде уважен само частично . Според Г. тази
практика трябва да се приложи по аналогия и по трудови дела с цел ефективна съдебна
защита. Отделно разходите за превод на документи са във връзка с възнаграждението по
чл.264 КТ и трябва да се присъдят изцяло .
В частната си жалба „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ излага доводи за неправилност на
определението на СРС по чл.248 ГПК /в обжалваната от него част/ . Разноските за
адвокатско възнаграждение са доказани като са представени фактури и банкови
нотификации , като към адвокатското възнаграждение трябва да се начисли ДДС .
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ е подало писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби
на Д. Г.. Т.нар.обяснения на заплата са неподписани и авторството им е неизвестно . Имейл
на г-жа М. от 20.02.2018 г /с обяснения на фиш на работна заплата/ не е приет като
доказателство поради преклузия . Логиката секторното плащане да се дължи от 3-тия сектор
нататък е че това е бонус /допълнително плащане/ , който е допустим от закона .
Несъстоятелна е тезата на ищцата , че първия и втория сектор са заплащани като дневни
пари – това не е посочено в трудовия договор и не така са издавани фишовете за заплати .
Не е ясен интереса на ищцата да претендира суми за първи и втори сектор , след като
същите безспорно вземане за тях не съществува , поради което липсва и правен интерес от
иска по чл.74 ал.4 КТ . Ставка за първи и втори сектор няма предвидена , защото те не се
заплащат и подобна уговорка е действителна . Задължение за секторни плащания не се
съдържа в КТ и НСОРЗ . Системата за плащане в дружеството е само повременна и не се
прилага чл.16 ал.2 т.2 НСОРЗ. И основната заплата трябва да покрие някакъв положен труд
от работника . Неверни са твърденията на ищцата , че въобще не са й изплащани
командировъчни пари , защото според ССЕ на ищцата са изплатени 6092,04 лева .Отделно
работодателят е заплащал командировъчни пари за нощувка далеч от дома 30 евро/нощ .
Секторното плащане за първи и втори сектор не трябва да се включва при изчисляване на
възнаграждение по чл.177 КТ и обезщетението по чл.224 КТ , защото клаузата на чл.5б от
трудовия договор е действителна .Не следва друго дори от „обясненията на работна заплата“
, а и тези „обяснения“ по имейл са подадени преди сключване на трудовия договор . Цялата
логика на ТПО е , че първите два сектора не се заплащат отделно , а се компенсират с други
плащания , като командировъчни на ден/дневни са плащани независимо от броя на
секторите /полетите/ . Доказателствените искания на ищцата във въззивната жалба са
неоснователни . Писмените доказателства за неотносими , а компютърната експертиза касае
недопуснат като доказателство имейл на М. от 20.02.2018 г . При отхвърляне на исковете за
главници следва да се отхвърлят и претенциите за законна лихва върху тях .
Д. Г. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
ЦРТ“ . Ответникът ежемесечно е начислявал секторни плащания , дневни пари и секторен
бонус .Клаузата на чл.5б от трудовия договор не означава , че не е длъжен да начислява
5
възнаграждение за първите два сектора , а че не е длъжен да начислява такова
възнаграждение , но само до размера на т.нар.“стандартен сектор“ , като горницата се
начислява като секторен бонус . Секторни плащания , дневни пари и секторен бонус
представляват допълнителни възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл.15 ал.2
НСОРЗ и следва да се вземат предвид при определяне на възнагражденията по чл.177 ал.1
КТ . Съдът трябва да вземе предвид дали ответникът е заплатил задълженията си за
заплащане на дневни пари за първите два сектора или дневните командировъчни пари по
чл.215 ал.1 КТ . Относно дневните командировъчни пари , същите е трябвало да се изплащат
в размер на 55 евро на всеки полетен ден с международен полет . С чл.215 ал.1 КТ е
предоставена законова делегация на МС да определи минимални размери на пътните ,
дневните и квартирните пари при командироване , като липсва делегация да се изключат от
уредбата членове на екипажи на самолети , които летят с чужди национални и
регистрационни знаци .Това може да доведе до дискриминация на въпросните лица , както и
до нелоялна конкуренция . Преклудирано е доводът на работодателя , че е предоставял
„пълен пансион“ на ищцата , а и това не е доказано по делото . Осигуряването на
т.нар.“меню за екипажи“ не е нито обяд , нито вечеря ; като по делото липсват данни , че
менютата са отговаряли на изискванията на Наредба №1 за физиологичните норми за
хранене на населението .Ответникът не е представил доказателства , че реално е предоставял
храна на ищцата . Ответникът е бил работодател на ищцата , а ако се приеме , че
работодател е клонът в РБ може да се накърнят правата по Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и съответната
европейска директива . Разпоредбата на §1 т.1 от ДР на КТ не бива да се използва „като
острие“ срещу служителите , като целта й обратната – да се облекчат същите , да им се даде
адекватна международна компетентност и местна подсъдност и пр. Ответникът е надлежен
ответник и действителен титуляр на банковите сметки , от които са извършвани всички
плащания по ТПО . По делото не следва да участват като отделни страни дружеството и
клонът му .
Д. Г. е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
ЦРТ“ . Представените банкови документи на английски език не установяват , че
адвокатското възнаграждение е действително заплатено. Освен това адвокатското
възнаграждение е прекомерно като размер или въобще не се дължи /повтарят се доводите от
частната жалба на Г. срещу същото определение/ .
Въззивните жалби и частните жалби са допустими. Основното решение е връчено на
въззивниците на 13.08.2024 г и на 15.07.2024 г и е обжалвано в срок съответно на 26.07.2024
г и на 16.07.2024 г .
Допълнителното решение е връчено на Г. на 14.10.2024 г и е обжалвано в срок на 28.10.2024
г.
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решенията на СРС в посочените .
Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателите на 03.09.2024 г и на
10.09.2024 г и е обжалвано в срок съответно на 11.09.2024 г и на 16.09.2024 г .
6
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част .Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото е установено следното :
Пред СРС са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са следните
обстоятелства с доклада по делото, който е обявен за окончателен без възражение от
страните, а именно, че между страните е съществувало трудово правоотношение по
трудов договор от 14.10.2019г., изменен с анекс от 01.01.2020г., анекс от 01.04.2020г., анекс
от 31.07.2020г., в рамките на което ищцата изпълнявала длъжността „младши член на
кабинния екипаж“, а считано от 21.07.2020г. е изпълнявала длъжността
„стюард/стюардеса“, което считано от 26.02.2021г. е било прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ.
Безспорно е и обстоятелството, че самолетите на „Уиз Еър“ летят под унгарски флаг.
Обстоятелството, че страните са били обвързани от трудово правоотношение с посочените
по-горе параметри се доказва от приложения по делото трудов договор от 14.10.2019 г.
Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 14.10.2019 г. между страните е постигнато съгласие
работодателят да заплаща брутно трудово възнаграждение на служителя в размер на 10 685
лв., платимо на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително
отработени за работодателя, като общата брутна заплата на служители ще включва всички
допълнителни месечни, възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя
съгласно задължителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно: основна заплата:
брутна сума в размер на 6 720 лв годишно, което се равнява на 560 лв. на месец; брутна
фиксирана сума в размер на 538 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън
графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в
съответствие с чл. 143 от КТ; брутна фиксирана сума в размер на 1075 лв. годишно за
часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност; брутна фиксирана сума в размер на 1613 лв. годишно за
часовете на работа по време на следобедни и нощни смени; брутна фиксирана сума в размер
на 739 лв. годишно за прослужено време от датата на трудовия договор.
Страните са постигнали съгласие в чл. 5б от трудовия договор от 14.10.2019 г., че след всеки
планиран и приключен сектор, работодателят ще заплаща на служителя така наречено
„секторно плащане“. Съобразно посоченото в трудовия договор сумите за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде
7
длъжен да прави отделни плащания за тези сектори.
Страните постигнали съгласие, че към момента на подписване на трудовия договор
размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в
един ден, в допълнение към първите два сектора (т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н, сектор в
един ден), ще бъде в размер на 20,54 лв., бруто, като тази сума ще бъде допълнително
плащана от работодателя всеки месец. Служителят ще има право да получава за времето на
изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително
установени в изрична заповед на работодателя.
На 09.08.2019 г. между страните бил сключен договор за обучение за придобиване лиценз за
кабинен екипаж, в който страните декларирали, че тяхното правоотношение, възникнало
съгласно договора за обучение, не се счита за част от тяхното срочно трудово
правоотношение и ще се урежда от гражданското право.
На 01.01.2020 г. между страните бил сключен анекс към трудовия договор, съобразно
който бил изменен размерът на брутното трудово възнаграждение на служителя, считано от
01.01.2020г., на 7320 лв. годишно, т.е. 610 лв. на месец, както било уговорено общата брутна
заплата на служителя да включва и брутна еднократна сума в размер на 586 лв. годишно за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните
работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на труда:
брутна еднократна сума в размер на 1171 лв. годишно за часовете, през които е полагано
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по
време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна
еднократна сума в размер на 1 757 лв. годишно за работни часове по време на следобедни и
нощни смени; брутна еднократна сума в размер на 739 лв. годишно за прослужено време.
Съобразно същия анекс, считано от 01.04.2020г., брутнатa заплата била в размер на 12 234
лв., платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно, от която: основна заплата бруто 7767
лв. годишно, т.е. 647,25 лв. на месец, както и допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер: брутна еднократна сума от 621 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в
почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на труда; брутна еднократна сума
от 1 243 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване или служителят е извикан на работа по време на дежурство в
условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 864 лв.
годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна
сума от 739 лв. годишно за прослужено време .
На 31.07.2020 г. между страните бил сключен анекс към трудовия договор, съобразно който
ищцата била назначена на длъжността „стюард/стюардеса“, код съгласно Националната
класификация на професиите: 5111 3006, код съгласно Националната класификация на
икономическите дейности: 51.10. Считано от 21.07.2020 г. било уговорено брутно трудово
възнаграждение в размер на 12 288 лв. годишно, платимо на 12 равни вноски всеки месец.
8
Страните се съгласили, че общата брутна заплата на служителя ще включва всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя
съгласно задължителните разпоредби на българския Кодекс на труда, а именно: основна
заплата: бруто 7803 лв. годишно, т.е. 650,25 лв. на месец; брутна еднократна сума в размер
на 624 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или
над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския
Кодекс на труда; брутна еднократна сума в размер на 1 248 лв. годишно за часовете, през
които е полагано дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване; брутна еднократна сума в размер на 1 873.44 лв. годишно за работни часове по
време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума в размер на 739.56 лв.
годишно за прослужено време, а размерът на секторното плащане – на 18.40 лв. /л.144/.
Доказва се по делото и е обявено за безспорно, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено със Заповед № 22180/05.02.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ- по
взаимно съгласие на страните. Видно от отбелязването в заповедта, последната е била
връчена на ищцата на 26.02.2021 г./
По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/, според която за
процесния период от 21.10.2019 г. до 24.10.2022 г. на действие на трудовото правоотношение
от страна на работодателя са начислени суми за „секторни плащания“ само за месеците,
в които ищцата е имала повече от два изпълнени сектори – завършени полети, в един и
същи ден, както и секторните плащания са изчислявани само за месеците, в които има
изпълнени повече от два сектори – т.е. за 3–ти, 4- ти, 5-ти и др., съобразно трудовия договор
и анексите към него, са изплащани следните суми: 20,54 лв. /м.10.2019г. – м.04.2020г./, 15,40
лв. бруто /м.05.2020г. и м.06.2020г./, 18,40 лв. /м.07-2020 г. - м.12.2020 г./ и 24,45 лв. /м.
01.2021г. – м.02.2021г./. През процесния период от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. ищцата е
имала изпълнени общо 333 броя сектори, в това число 1-ви и 2-ри, от които работодателят е
заплатил 35 броя за секторите - изпълнени 3-ти, 4-ти и т. н. прелетян сектор, в размер на
сумата от 693.86 лв., като не са заплащани първи и втори сектор за този период, равняващи
се на сумата от 5713,94 лв., съответно лихвата за забава за периода от 10.12.2019г. до
24.10.2022г. се равнява на 1337,80 лв. Съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализациите в чужбина, определени в Приложение № 3а, дължимите на ищцата
командировъчни пари са в размер на по 55 евро на полетен ден /с левова равностойност от
107,57 лв./, възлизали на сумата в общ размер от 15812,89 лв., като изплатените от
работодателя командировъчни пари, съобразно уговорените между страните размери за
командировъчни пари в трудовия договор и анексите към него, за общо 147 броя летателни
дни е в общ размер на 6092,04 лв., а разликата между претендираните командировъчни пари
и платените на ищцата била в размер на 9720,85 лв.
Според ССЕ за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. на ищцата било заплатено
възнаграждение за 36 броя дни, през които е ползвала платен годишен отпуск, в размер на
1808,30 лв., което е в съответствие с трудовия договор и вътрешните правила за работната
9
заплата. При включване в базата за изчисляването му на секторни плащания, прибавени към
базисната брутна заплата по договор, включително и 1-ви и 2-ри сектор, размерът на
платения годишен отпуск, изчислен на база предходния месец преди ползване на съответния
отпуск, обезщетението за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. е изчислено на 2412,94 лв.,
като неплатена била разликата - сумата от 604,64 лв., съответно лихвата за забава, изчислена
върху възнаграждението по чл. 177 от КТ, за периода от 10.03.2020 г. до 24.10.2022 г. е
120.95 лв.
Според ССЕ за посочения период от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. общият размер на
преизчисленото брутно трудово възнаграждение- базисна месечна заплата и секторни
плащания за всички сектори без 1-ви и 2-ри сектор, се равнява на сума в общ размер от 17
714,74 лв. Общият размер на преизчислените възнаграждения за платен годишен отпуск без
1-ви и 2-ри сектор е в общ размер на 308,78 лв. /разликата на изчислените от вещото лице 2
117.08 лв. и 1 808.30 лв. - платени от ответника/, съответно лихвата за забава върху тази сума
се равнява на 56.74 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 24.10.2022 г. При включване в базата за
изчисляването му на дължимите секторни плащания за месеца /за 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти и
др./, както и секторните бонуси, обезщетението по чл. 177 от КТ възлиза на 2544,63 лв. и
неплатената част от него е в размер на 736,33 лв., съответно лихвата за забава, изчислена
върху възнаграждението по чл. 177 от КТ, за периода от 10.03.2020 г. до 24.10.2022 г. е
147,31 лв .
Според ССЕ ищцата е използвала 36 броя дни платен годишен отпуск, което е с 2 дни
повече от полагаемите й се 34 броя дни. Ответникът заплатил на ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 25 дни в размер на 1304,25 лв., изчислено на база
брутното трудово възнаграждение от м. януари 2021 г., което е в размер на базисната брутна
заплата по договор и анекси, които съдържа само елементи със постоянен характер /1043.48
лв. БТВ : 20 р. дни за м. януари 2021 г. = 52.17 лв. средно дневно брутно възнаграждение х
25 р. дни неизползван отпуск се равнява на 1304.25лв./. При включване в базата за
изчисляването му на дължимите секторни плащания за месеца в общ с размер 440,10 лв.,
вкл. и за първите два прелетени сектора и секторен бонус от 141,81 лв., при което общ
брутен размер на трудовото възнаграждение за изчисление на обезщетението е от 1 625.39
лв., обезщетението възлиза на 2 031,71 лв. и неплатената част от него е в размер на 727,46
лв.
Според ССЕ общият размер на сумите по чл.264 от КТ от 143,98 лв. през периода от
21.10.2019 г. до 26.02.2021 г., в който ищцата е положила труд в 3 празнични дни -
26.12.2019г., 03.03.2020г. и 22.09.2020г., съответно лихвата за забава, изчислена върху
възнаграждението по чл. 264 от КТ, за периода от 26.12.2019 г. до 22.09.2020 г. в размер на
34,54 лв.
Според допълнителната ССЕ общият размер на изплатените „дневни пари“ за процесния
период от 21.10.2019 до 26.02.2021 г. е 6092,04 лв. изплатени за общо 147 бр. полетни дни.
Сумите са изплащани ежемесечно, като е съобразен двумесечния срок на отчитане. Вещото
лице е определило размер на командировъчни /дневни пари/ на ищцата по чл.20, ал.1 от
10
Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, като е изведена
разлика между платената сума от работодателя и изчислената по 16,50 евро на ден / 55 евро
х 30%/ в общ размер от 4743,87 лв. съобразно чл.20, ал.1 от НСКСЧ и общо платената за
процесния период от 6092,04 лв., като разликата е в размер на 1348,17 лв.
Приет е наръчник за обслужване на кабинния екипаж, в който е предвидена процедура за
хранене на екипажа от кетъринг фирма, свеждаща се до един сандвич и 1.5л /или 2 л през
летния период/ газирана или негазирана вода от кетъринг количката безплатно или друго на
същата стойност, като е уредена процедура за нейната поръчка.
Пред СРС е прието като доказателство „обяснение на заплатите – кабинен екипаж“,
според което на членовете на екипажа се заплащат „дневни пари“ за прелетени първи два
сектора, на различна стойност за исковия период съобразно вида на сектора.
Доказателството е оспорено от ответника с довод, че няма яснота от кого е прието и
липсва подпис, което оспорване не се споделя от СРС . Действително, представеното
„обяснение на заплатите – кабинен екипаж“ не носи подпис и не е ясно от кого и как е
прието, но носи наименованието на ответника. При все това, посочената в него информация
относно начина на начисление на заплатите и техните компоненти е изследван от вещото
лице по ССЕ , като вещото лице е формирало своите отговори, използвайки фишовете за
заплати. Установената от вещото лице информация, обективирана в дадените отговори,
се припокрива с информацията, съдържаща се в този документ .
Съгласно чл.12 от действащите за исковия период Политика за отпуски на работодателя
от 17.12.2018 г основният платен годишен отпуск се заплаща от работодателя, като базата за
изчисляване е средно-дневното възнаграждение на служителя за последния календарен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е работил ефективно най-
малко 10 работни дни.
Във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация
по отношение на унгарското дружество по делото се представя списък на операторите с
одобрен от ЕААБ Удостоверение за въздушен оператор, протокол решение, справка от ТР,
годишен финансов отчет.
От правна страна СРС е приел , че процесуално легитимиран ответник е „Уиз Еър
Унгария Црт.“ - чуждестранно АД, със седалище: 2А ул. Коер, Сграда Б, Н-1103, Будапеща
Унгария; номер от Търговския регистър: 01-10-140174, представлявано от О.Ч.В., което лице
в производството действа чрез клона си - УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. - КЛОН БЪЛГАРИЯ,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията и съществуващо съгласно
законите на Република България, със седалище и адрес на управление: Аерогара, сграда на
ИВТ, София 1540, България, ЕИК *********.
Според СРС клонът на предприятието не е самостоятелен правен субект и не може да бъде
страна в процеса, тъй като хипотезата не е сред предвидените изключения в КТ. Искът може
да бъде предявен в съда по седалището на клона, когато спорът произтича от преки
отношения с клон, но и в този случай искът се предявява срещу юридическото лице
11
(търговеца), а не срещу клона. /в този смисъл Решение № 1217 от 19.06.1998 г. на ВКС по гр.
д. № 926/98 г., V г. о./
Според СРС в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ
организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва
като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение
обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се
за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела, но не като
процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице /което,
предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по
делото като главна страна/. Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса
могат да участват както организационно обособената структура - поради призната й от КТ
правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в
чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. /решение № 25 от
14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2021 г., III ГО/. Качеството на работодател на
ответното дружество обуславя участието му като надлежна страна по делото. Следователно
исковете срещу ответника Уиз Еър Унгария Црт.“ - чуждестранно АД, извършващо
търговска дейност в РБ, вписано в ТР на Унгария под № ********** са допустими, а
възражението за ненадлежна легитимация на ответното дружество е неоснователно. Именно
дружеството-юридическо лице е вписано като наредител и в представените по делото
фишове за заплати, издадени за заплатените на ищеца трудови възнаграждения, от което
следва че това дружество е упражнявало правата и изпълнявало задълженията по сключения
трудов договор, което е още един аргумент в полза на извода, че същото се явява
работодател на ищеца, независимо, че част от работодателските права и задължения са
упражнявани от УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. - КЛОН БЪЛГАРИЯ, което обаче е действало от
името и за сметка на вписания в трудовия договор работодател на служителя.
Според СРС исковете с правно основание чл.74 ал.4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ са
неоснователни . Преюдициален за разрешаването на спора се явява въпросът относно
действителността на клаузата от трудовия договор от 14.10.2019г. и последващите го анекси,
съобразно която: „ Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“. Ищцата счита , че клаузата е нищожна поради
противоречието й със закона, или евентуално поради заобикаляне на закона Не е налице
спор между страните, че трудовото правоотношение с ищцата е било валидно за длъжността
„стюард/стюардеса“, както и че в съдържанието на посочения трудов договор от 14.10.2019г.
и последващите го анекси, се съдържа оспорената клауза. Същата се оспорва като
недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност - поради
заобикаляне на закона, в частност - разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл.
4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положеният труд по трудови правоотношения е
12
възмезден, а нормата на чл. 247, ал. 1 КТ предвижда, че размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
Разпоредбата на чл.4 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ въвежда забрана за замяна с колективен или индивидуален трудов договор на
основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и
плащания, а нормата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ регламентира начина за изчисляване на брутната
работна заплата. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно
място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда
и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др.
В случая в чл. 5а от трудовия договор от 14.10.2019 г. страните са уговорили, че служителят
ще има право да получава брутна заплата в размер на 10 685 лв., платима на 12 равни
месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени за
работодателя, като общата брутна заплата включвала следните допълнителни месечни
трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 6
720 лв., брутна фиксирана сума в размер на 538 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс, брутна фиксирана сума в
размер на 1075 лв. годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или
когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в
размер на 1 613 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени и
брутна фиксирана сума в размер на 739 лв. годишно за прослужено време, като било
уговорено впоследствие служителят да има право да получи стандартната заплата,
предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време.В чл. 5б от
трудовия договор между страните е постигнато съгласие, че при приключване на повече от
два сектора на ден, работникът ще получава допълнително възнаграждение за положен
труд, като първите два сектора са включени в основната брутна заплата, а следващите
ще се заплащат допълнително.
Според СРС уговорените секторни плащания представляват трудово възнаграждение,
част от което е включено в основното трудово възнаграждение, а друга част се заплаща
отделно в зависимост от реализирани летателни часове. Обяснение на заплатите на кабинен
екипаж има характер на Вътрешните правила за работната заплата по смисъла на чл. 37 КТ,
вр. чл. 22 НСОРЗ, доколкото съдържат приетите от работодателя установени елементите на
заплатата, в която е посочено, че се включва секторно плащане: облагаема компенсация за
13
броя прелетени сектори; плаща се от 3-тия сектор на деня на дежурството; първите два
сектора се покриват от дневните пари; допълнителните и офисните сектори се заплащат
по ставка за стандартен сектор, като секторите са диференцирани и по продължителност на
полета /S 0-119 min – който е стандартен, M 120- 164 min, L 165-239 min, XL 240+ min /.
Предвидени са и дневни пари, които се заплащат според броя отработени дни и не се
облагат с данък, както и командировъчни пари – плащане за нощувка далеч от дома в размер
на брутна фиксирана сума 30 евро/нощувка, авансово в началото на месеца според
планираните пътувания, която съответно се добавя/приспада от заплатата спрямо реално
извършените пътувания.
Според СРС , за да се определи кои плащания могат и кои не могат да бъдат отнесени към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, извън изрично посочените в
чл. 15, ал. НСОРЗ, следва да се съобразят конкретните договорености за трудови
възнаграждения, определени във вътрешните правила за работната заплата в предприятието,
и в индивидуалния трудов договор, доколкото изброяването в сочения източник не може да
е изчерпателно. Преценката трябва да се основе върху уговорените компоненти от общото
възнаграждение на работника. /в този смисъл решение № 50233 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 330/2022 г., IV ГО/ . В случая буквалното граматическо тълкуване на оспорените клаузи
във връзка с Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество, в които се
определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения,
осъществените от ответника плащания, приети от ищцата, както и във връзка с разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 НСОРЗ, води до извод, че страните са постигнали съгласие т. нар. секторни
плащания да се разделят на два отделни компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри) да
са част от основната заплата и следващите (3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектори за деня - като
допълнително възнаграждение, съобразно посочена ставка. Волята на страните е била
допълнителното възнаграждение да се дължи всеки месец, като плащането му е уговорено
срещу престиране на определен труд, съобразно количеството на който, се определя и
размера му.
Секторното заплащане, впоследствие разделено на два компонента, като част от общото
възнаграждение на служителя, което се дължи за изпълнение на трудови задължения на
служителя има същностна връзка с изпълнението на възложените му с трудовия договор
задачи. Видно от представените по делото документи, тези плащания са добавяни всеки
месец при изчисляване на общото възнаграждение на работника. От естеството на
основанието за заплащането на сочените компоненти предвид специфичния характер на
процесния трудов договор следва да се приеме, че те са сигурни и предвидими, и аргумент
за противното не може да се черпи от различния им размер, поставян в зависимост само
от възлаганите за осъществяване полети и кацания. /в този смисъл решение № 50233 от
6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2022 г., IV ГО/ Процесните плащания за всеки
реализиран сектор са сигурни и предвидими, тъй като са изчислявани за съответния месец
при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата, като е без значение различният им
месечен размер.
14
Според СРС между страните липсва уговорка за престиране на безвъзмезден труд,
доколкото с оспорените клаузи се уговарят условията за получаване на допълнително
трудово възнаграждение и неговия размер в зависимост от броя на прелетени сектори за
деня, тяхната продължителност и според броя на отработени дни. С оспорените от ищцата
клаузи не се изключва дължимостта на основната работна заплата, като с оглед естеството на
изпълняваната от ищцата длъжност, е въведена минимална продължителност на
отработеното време и е определен минимумът, за който на ищцата се дължи основна
работна заплата. Престирането на труд над тази норма е съответно възмезден чрез
въвеждането на количествени показатели за заплащане на изпълнените полети за работния
ден, като страните са постигнали съгласие относно условията за получаване и размера на
допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд и извършената работа.
Според СРС с визираната клауза не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2
НСОРЗ, защото страните са уговорили положеният от ищцата труд, съобразно изпълнението
на определените, характерни и минимални за длъжността трудови задачи, се покрива от
основната заплата, така и полагането на допълнителния труд се заплаща, поради което не е
налице безвъзмездност на престацията. В разпоредбата на чл.13 НСОРЗ изрично е
предвидена възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение, като в процесния
случай страните в приетите по делото Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на
ответното дружество са определили условията и размера на това възнаграждение т.е. липсва
противоречие с нормите на чл. 242 и чл. 247 КТ.
Според СРС постигнатото съгласие с визираните клаузи е в рамките на свободата на
договаряне и не противоречи на закона. Не е налице и заобикаляне на закона посредством
оспорената от ищцата клауза, тъй като със същата, така и с измененията в трудовия договор
посредством сключените между страните анекси, не се цели постигането на забранен от
закона резултат, доколкото от волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща,
при какви условия и в какъв размер допълнително трудово възнаграждение. Следователно
предявените установителни искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ са
неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
Според СРС по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86, ал. 1 ЗЗД е спорно
дали трудовото възнаграждение на ищцата е заплатено в пълен размер за времето от
21.10.2019г. до 26.02.2021г. Съгласно приетата пред СРС ССЕ ответникът е начислил и
изплатил дължимите се „секторни плащания“ за прелетените сектори след 1-ви и 2-ри
сектор за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. Платени от работодателя на ищцата са
суми в общ размер 693,86 лв. за прелетените 35 броя равни сектори след 1- ви и 2-ри сектор
и отбелязани във фишовете за работни заплати като брой; както и суми за прелетените
сектори L, М и XL, които са изплатени над стойността на „стандартен сектор“ като секторен
бонус за периода в общ размер от 1936,73 лв., като видно от фишовете за работна заплата,
секторни плащания не са изчислявани всеки месец, а само в месеците, в които има
изпълнени 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектори завършени в един полетен ден. Според ССЕ са
изплатени суми за секторни плащания за извършените полетни сектори след втори сектор в
15
размер на 693,86 лв. Следователно ответникът е изплатил на ищцата дължимите секторни
плащания съгласно договореното помежду им в чл. 5б от трудовия договор и анексите към
него, при съобразяване на броя извършени сектори в процесния период, като недължимо е
изплащането на първите два сектора, доколкото същите попадат в обхвата на определеното
за длъжността брутно трудово възнаграждение. Липсата на главен изискуем дълг обуславя и
неоснователността на претендираното акцесорно вземане за лихва за забава. Предвид
изложеното, претенциите на ищцата за сумата от 5713,94 лв., представляваща неизплатените
от ответника „секторни плащания“ за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане,
както и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1316,40 лв. -
лихва за забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху главното вземане за
„секторни плащания“ от падежа на всяко от тях, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По иска с правно основание по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ: Според ССЕ за
процесния период от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. ищцата е била в 147 броя полетни дни.
Естеството на трудовите функции на ищцата, я определят като лице, включено в състава на
екипажа на въздухоплавателните средства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, поради което за дължимите
командировъчни пари следва да намери приложение разпоредбата на чл.31, ал. 2 от раздел
ІV на Наредбата. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които
летят с национални и регистрационни знаци на Република България, включително
екипажите на „Авиоотряд 28“, получават командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3а, а в ал. 6 на същия член е посочено, че ръководителите на предприятия
могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложенията, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове. Размерът на дневните пари, съгласно приложение
№ 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден.
Съобразно приетото в решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., IV г.
о., ГК, не е допустимо с подзаконовия нормативен акт по чл. 215 от КТ да се предоставят на
работодателите права да намаляват едностранно определените размери на дължимите
обезщетения при командироване. Законодателят е овластил МС да определи долни граници
на размерите на обезщетенията, а не да прехвърли тази възможност на работодателите. Ако
МС при издаване на наредбата по чл. 215 от КТ е излязъл извън рамките на законовото
овластяване, актът му противоречи на нормативен акт от по-висок ранг (КТ) и не намира
приложение (чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Именно поради това нормата на чл. 17, ал. 1 от НСКСЧ,
доколкото предвижда максимален размер на обезщетенията по чл. 215 от КТ, не се прилага
като противоречаща на КТ. Съответно нормата на чл. 31, ал. 6 от НСКСЧ следва да се
тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията
при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв.
16
Според СРС в чл. 5б от трудовия договор страните са уговорили, че служителят ще има
право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на
работодателя. Не се установява да е установен между страните по-висок размер на
дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което при
изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат определените в
НСКСЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл. 215 КТ законова делегация.
Доколкото страните са постигнали изрично съгласие за заплащане на командировъчни
средства, неотносимо е въведеното от ответника обстоятелство, че самолетите на
дружеството не летят с национални и регистрационни знаци на Република България,
като недопустимо би било лишаването на български екипажи на самолети от основни
трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение спрямо други, полагащи
труд при идентични условия, само въз основа на регистрационните знаци на
въздухоплавателното средство. Установено е въз основа на заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, че размерът на дължимите командировъчни пари съгласно
посочената наредба възлиза на 15 812,89 лв. Общо изплатени от работодателя
командировъчни пари по ведомост за общо 147 бр. летателни дни е в размер на сумата от
6092,04 лв., с оглед на което работодателят е останал задължен за сумата от 9720,85 лв. за
периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., за която сума искът е основателен и следва да се
уважи, като за разликата над уважения размер до пълно предявения на стойност 15 812,89
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Върху уважения размер следва да се
присъди законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното
плащане. Именно поради приложението на посочената Наредба остава несподелено
възражението на ответника за заплащане на командировъчни в натура.
По исковете с правно основание по чл. 177 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД: Според СРС съгласно
чл.17 ал.1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 177 КТ се включва
основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено
според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В
чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата
определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време. В чл. 8 от трудовия договор е уговорено, че
работното време на служителя ще се определя на базата на двумесечен период от време.
Работното време за период от два пълни месеца ще се основава на седмица от 40 работни
часа, в зависимост от броя на дните в съответния календарен месец. Началото на периода
17
съответства с началото на фискалната година на работодателя, което е първият ден от месец
април на всяка календарна година. Двумесечните периоди след това ще започват на първия
ден на юни, август, октомври, декември и февруари и ще свършват на последния ден на
следните месеци, юли, септември, ноември, януари и март съответно. По тази причина,
първия период на служителя може да бъде по-кратък от два месеца. В рамките на работния
период на служителя, графикът на служителя ще бъде определян от работодателя.
Според СРС уговорените в трудовия договор т.нар. „секторни плащания“ не са част от
основното трудовото възнаграждение, а представляват допълнително възнаграждение .
За да може това допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при
определянето на брутното трудово възнаграждение, въз основата на което се определя
дължимото възнаграждение по чл.177, ал. 1 КТ за дните, през които ищцата е ползвала
платен годишен отпуск, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл.17
ал.1 т.3 НСОРЗ. По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен
характер, съобразно приетото с решение № 540/07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г. на ВКС,
IV ГО, решение № 847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение №
167/24.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС, III ГО, за основа за определянето на
възнаграждението по чл. 177 КТ, се включват основното трудово възнаграждение, което
от своя страна включва плащанията за 1-ви и 2-ри сектор, които са част от основното
възнаграждение по изложените по-горе по втория иск мотиви/ и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са
определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата
в предприятието и в индивидуалния трудов договор.
Според СРС предвидените за дължими от работодателя месечни секторни плащания– за 3-
ти, 4-ти и т.н. прелетян сектор, за първите два сектора (заплащани от работодателя като
дневни пари) и секторни бонуси (които се изчисляват според вида на сектора), са елемент от
брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя възнаграждението за
платен годишен отпуск по чл. 177 КТ. Уговорените месечни секторни плащания имат
характера на допълнително трудово възнаграждение с „постоянен характер“ по см. на чл.17
ал.1 т.3 от НСОРЗ вр. чл.15 ал.2 от същата наредба и следва да се вземат предвид при
определяне на базата за възнаграждението за използван платен годишен отпуск. За
процесния период - от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., дължимото на
ищцата възнаграждение за платен годишен отпуск, с включване в размера на допълнително
прелетени сектори, възлиза на 2117,08 лв. На ищцата е изплатено възнаграждение за платен
годишен отпуск в размер на 1808 лева , следователно искът следва да бъде уважен за
сумата от 308,78 лв. за м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., за която сума
искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата над уважения размер до
пълно предявения на стойност 833,87 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху уважения размер следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба
- 25.10.2022г., до окончателното плащане. Размерът на законната лихва за забава върху
главниците по месеци за разликата на неизплатено възнаграждение в размер на 308.78 лв. за
18
м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., възлиза на 56.74лв. до който размер искът
следва да бъде уважен, а за горницата над него и до пълния предявен размер от 165.58 лв.
подлежи на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Според СРС по иска с правно основание чл.264 КТ в доказателствена тежест на ищцата е да
докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период е
полагала труд по време на официални празници, както и продължителността на положения
от нея труд и размер на възнаграждението. Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение. Съгласно приетото по делото заключение в периода
от 21.10.2019 г. до 26.02.2021 г. ищцата е полагала труд в 3 празнични дни- 26.12.2019г.,
03.03.2020г. и 22.09.2020г., за които възнаграждението е 143,98 лв. и същото не е
изплатено. Или за процесния период от 21.10.2019 г. до 26.02.2021 г. общият размер на
дължимите суми за работа в празнични дни е 143.98 лв., за който размер искът по чл. 264 КТ
е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Вещото лице е изчислило, че законната лихва
върху сумата от 143.98 лв. от датата на съответния падеж до 24.10.2022 г. възлиза общо на
35.14 лв. Искът за акцесорното вземане следва да бъде уважен изцяло до предявения размер
от 34.54 лв. който е по-малък от установения, предвид диспозитивното начало в процеса.
По исковете с правно основание чл.224 ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Според СРС по иска по чл. 224 КТ в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е
работила по трудово правоотношение с ответника и че в нейна полза е възникнало правото
на ползване на платен годишен отпуск, което не е упражнено, и неговият размер, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец. Съобразно приетото заключение по съдебно- счетоводната експертиза, за периода на
действие на трудовото правоотношение между страните ищцата е разполагала с общо 34
броя дни платен годишен отпуск, като реално е ползвала 36 броя дни платен годишен
отпуск, както и от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение е
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 25 дни в общ размер от
1304,25 лв. Не се установява към прекратяване на трудовото правоотношение ищцата да е
разполагала с неизползван платен годишен отпуск, каквото възражение изрично е
релевирано. Дори в самата уволнителна заповед е вписано да се изплати такова обезщетение,
ако се дължи, т.е. поведението на работодателя не може да се приеме за признание за
съществуването на неползван платен годишен отпуск . С оглед изложеното, искът следва да
бъде отхвърлен за предявения размер за сумата 727,25 лв., представляваща
неизплатеното от ответника обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, като поради неоснователност на главния
иск, подлежи на отхвърляне и иска за сумата от 113.97 лв. - лихва за забава за периода от
31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху главното вземане.
19
Според СРС неоснователно е възражението на ответника за погасяването на процесните
вземания по давност, защото същите се погасяват с изтичане на 3 - годишен давностен срок
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, който не е изтекъл към датата на предявяване на исковата
молба на 25.10.2022 г .
Решението на СРС е валидно и допустимо . При служебна проверка не се констатират
основания за нищожност на първоинстанционното решение .
Същото се явява и допустимо , независимо , че е постановено срещу дружеството „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на
Унгария под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма
„Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“, ЕИК ********* гр.София. Както е посочено в
решение №325 от 22.07.2011 г по гр.д. № 954/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №301 от
12.06.2012 г по гр.д. № 966/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №310 от 15.06.2012 г по
гр.д.№458/10 г на ВКС , IV ГО , решение №380 от 10.01.2014 г по гр.д.№2034/13 г на ВКС ,
IV ГО , решение №25 от 14.03.2022 г по гр.д.№1728/21 г на ВКС , III ГО и др. в качеството
си на работодател по смисъла на § 1 т.1 ДР КТ, организационно обособената структура
притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови
спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято
организационна структура тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в
процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради
призната и от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в
чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението.
Правилно ищцата посочва , че целта на разпоредбата е – както и на повечето норми на КТ –
да защити интереса на работника или служителя , който може да не е наясно със структурата
, представителната власт на управляващия на „поделението“ , с кого влиза в договорни
отношения и пр. Превратно е § 1 т.1 ДР КТ да се тълкува и прилага във вреда на работника
или служителя като източник на „възражения“ за нередовност и дори недопустимост на
исковете му. Практиката сочи , че подобни „възражения“ – както и в процесния случай - се
правят по правило от дружества или работодатели със сложна структура , обособени
вътрешни неправосубектни „предприятия“ , или множество клонове и поделения , или от
чуждестранни дружества или техни представителства . При това често самите ответници не
са наясно или не могат лесно да обяснят каква е „структурата“ им , кой и защо е работодател
и кое лице има „представителна власт“. От целия този волно или неволно създаден хаос или
неясноти се правят опити да се черпят права в трудовите спорове срещу работниците и
служителите им , като именно такова е и поведението на ответника в пространните му
жалби , становища и отговори . Настоящият съд счита , че би могло да се счете , че
отношенията на ищцата са били с клона на дружеството в България , но от това не следва –
по изложените съображения – нито недопустимост , нито неправилност на решението на
СРС постановено срещу юридическото лице . След като съответният клон е неправосубектен
, то така или иначе задълженията породени от законни отношения с него винаги ще
възникнат за дружеството , наричано некоректно юридически от ответника „принципал“ .
20
Юридически нонсенс е да се конституират дружеството и клонът като „задължителни
необходими другари“ или като „главна“ или „подпомагаща“ страна в производството . В
случая става въпрос за едно и също юридическо лице и нито това лице , нито ищцата имат
правен интерес от подобни „раздвоения“ в процесуалната легитимация и при участието в
процеса . В този смисъл формулираните във въззивната жалба искания за допускане на
експертиза и за извършване на констатация по трудова книжка са неотносими и без значение
по делото , поради което законосъобразно са отхвърлени от СРС .
По исковете по чл.74 ал.4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ .
Законосъобразно СРС е приел , че в посочената част от клауза липсва противоречие със
закона, или евентуално поради заобикаляне на закона - разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл.
247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В чл. 5б от трудовия договор между страните е постигнато съгласие, че при приключване на
повече от два сектора на ден, работникът ще получава допълнително възнаграждение за
положен труд, като първите два сектора са включени в основната брутна заплата, а
следващите ще се заплащат допълнително. По същество е постигнато съгласие за заплащане
от работодателя – при определени условия – на допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер , което не е изрично уредено в КТ и чл.15 НСОРЗ и поначало не се
дължи . Страните са уговорили т.нар. секторни плащания да се разделят на два отделни
компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри) да са част от основната заплата и
следващите (3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектори за деня - като допълнително възнаграждение,
съобразно посочена ставка. Волята на страните е била допълнителното възнаграждение да се
дължи всеки месец, като плащането му е уговорено срещу престиране на определен труд,
съобразно количеството на който се определя и размера му. Секторното заплащане има
същностна връзка с изпълнението на възложените му с трудовия договор задачи. Видно от
представените по делото документи и ССЕ , тези плащания са добавяни всеки месец при
изчисляване на общото възнаграждение на работника. От естеството на основанието за
заплащането на сочените компоненти предвид специфичния характер на процесния трудов
договор следва да се приеме, че те са сигурни и предвидими, и аргумент за противното не
може да се черпи от различния им размер, поставян в зависимост само от възлаганите за
осъществяване полети и кацания. /в този смисъл решение № 50233 от 6.06.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 330/2022 г., IV ГО/ Процесните плащания за всеки реализиран сектор са сигурни и
предвидими, тъй като са изчислявани за съответния месец при изчисляване на общото
възнаграждение на ищцата, като е без значение различният им месечен размер. В този
смисъл по сходни казуси на ответника са решение № 50233 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 330/2022 г., IV ГО и определение №1826 от 23.06.2023 г по гр.д.№1396/23 г на ВКС ,
III ГО.
Законосъбразно СРС е констатирал , че между страните липсва уговорка за престиране на
безвъзмезден труд, доколкото с оспорените клаузи се уговарят условията само за получаване
на допълнително трудово възнаграждение и неговия размер в зависимост от броя на
21
прелетени сектори за деня, тяхната продължителност и според броя на отработени дни. С
оспорените от ищцата клаузи не се изключва дължимостта на основната работна заплата,
като с оглед естеството на изпълняваната от ищцата длъжност, е въведена минимална
продължителност на отработеното време и е определен минимумът, за който на ищцата се
дължи основна работна заплата. Престирането на труд над тази норма е съответно възмезден
чрез въвеждането на количествени показатели за заплащане на изпълнените полети за
работния ден, като страните са постигнали съгласие относно условията за получаване и
размера на допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд и извършената
работа. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ , защото
страните са уговорили положеният от ищцата труд, съобразно изпълнението на
определените, характерни и минимални за длъжността трудови задачи, се покрива от
основната заплата, така и полагането на допълнителния труд се заплаща, поради което не е
налице безвъзмездност на престацията. В разпоредбата на чл.13 НСОРЗ изрично е
предвидена възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение, като в процесния
случай страните в приетите по делото Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на
ответното дружество са определили условията и размера на това възнаграждение т.е. липсва
противоречие с нормите на чл. 242 и чл. 247 КТ.
Постигнатото съгласие с визираните клаузи е в рамките на свободата на договаряне и не
противоречи на закона. Не е налице и заобикаляне на закона посредством оспорената от
ищцата клауза, тъй като със същата, така и с измененията в трудовия договор посредством
сключените между страните анекси, не се цели постигането на забранен от закона резултат,
доколкото от волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия
и в какъв размер допълнително трудово възнаграждение.
Както се посочи „секторните плащания“ не са уредени в закона т.е. при липса на уговорка за
тях ищцата пак би следвало да извършва същият труд и полети /сектори/ , като й се заплаща
само основната заплата и останалите задължителни плащания по КТ и подзаконовите актове
по прилагането му . Възможността ищцата да получава по-висока заплата или още и по-
високи възнаграждения за сектори /полети/ е хипотетична и е могло да бъде постигната само
при други уговорки с работодателя. Това обаче е извън предмета на делото . Не съдът е
органът , чрез който да се постигне увеличаване на възнаграждението на ищцата със задна
дата и то с възнаграждения , за които изрично е уговорено , че не са дължими .
Процесната уговорка е действителна и много ясна , независимо дали е изгодна за ищцата . В
уговорката има и икономическа логика :
-основната заплата покрива работа с определена интензивност , т.е. до два сектора дневно ;
-при по-голяма интензивност се заплаща по-голямо възнаграждение .
Не могат да се споделят твърденията и тълкуванията на ищцата , кое е стандартно да се
плаща в авиационната индустрия , след като уговорката очевидно е точно в обратния смисъл
. Принципно на ищцата се заплаща , за да участва в сектори /полети/ , като такъв е характера
на работата й . Не следват аргументи за противното от наличието на други плащания –
22
дневни пари , дневни надбавки , различни бонуси и пр. Исковете правилно са отхвърлени от
СРС .
По исковете по чл.128 т.2 КТ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното трудовото възнаграждение на ищцата е заплатено в пълен размер за
процесния период . Съгласно приетата пред СРС ССЕ ответникът е начислил и изплатил
дължимите се „секторни плащания“ за прелетените сектори след 1-ви и 2-ри сектор за
периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. Платени от работодателя на ищцата са суми в общ
размер 693,86 лв. за прелетените 35 броя равни сектори след 1- ви и 2-ри сектор и
отбелязани във фишовете за работни заплати като брой; както и суми за прелетените
сектори L, М и XL, които са изплатени над стойността на „стандартен сектор“ като секторен
бонус за периода в общ размер от 1936,73 лв., като видно от фишовете за работна заплата,
секторни плащания не са изчислявани всеки месец, а само в месеците, в които има
изпълнени 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектори завършени в един полетен ден. Според ССЕ са
изплатени суми за секторни плащания за извършените полетни сектори след втори сектор в
размер на 693,86 лв. Следователно ответникът е изплатил на ищцата дължимите секторни
плащания съгласно договореното помежду им в чл. 5б от трудовия договор и анексите към
него, при съобразяване на броя извършени сектори в процесния период от 3-ти сектор
нататък. Недължимо е заплащане на възнаграждение за първите два сектора дневно ,
съответно недължими са и лихви за забава върху него .
Преклудирани , а също и недоказани са твърденията на ищцата , че с т.нар.дневни пари са
заплащани първи и втори сектор т.е.че тези суми трябва да се считат за част от трудовото
възнаграждение а не за командировъчни пари . Подобни твърдения противоречат на
уговореното между страните т.е. същите трябва да се приемат за елемент от
командировъчните пари или за надбавка върху тях , както и са осчетоводени от ответника .
т.нар.обяснение на заплати не може да измени трудовия договор и останалите
споразумения между страните .
По иска по чл.215, ал.1 КТ, вр. чл.31, ал. 2 НСКСЧ за командировъчни пари
Законосъобразно СРС е приел , че ищцата е била лице , включено в състава на екипажа на
въздухоплавателните средства по смисъла на § 1, т.3 от ДР на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, поради което за дължимите командировъчни
пари следва да намери приложение разпоредбата на чл.31, ал. 2 от раздел ІV на Наредбата.
Съгласно чл.31 ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и
регистрационни знаци на Република България, включително екипажите на „Авиоотряд 28“,
получават командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а. Според чл.31 ал.6 от
наредбата е посочено, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на
командировъчните пари, различни от определените в приложенията, в зависимост от
експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните
рейсове. Размерът на дневните пари, съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ
23
за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден. Съобразно приетото в решение №
753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., IV г. о., ГК, не е допустимо с
подзаконовия нормативен акт по чл. 215 от КТ да се предоставят на работодателите права да
намаляват едностранно определените размери на дължимите обезщетения при
командироване. Законодателят е овластил МС да определи долни граници на размерите на
обезщетенията, а не да прехвърли тази възможност на работодателите. Ако МС при издаване
на наредбата по чл. 215 от КТ е излязъл извън рамките на законовото овластяване, актът му
противоречи на нормативен акт от по-висок ранг (КТ) и не намира приложение (чл. 15, ал. 3
от ЗНА). Именно поради това нормата на чл.17 ал.1 от НСКСЧ, доколкото предвижда
максимален размер на обезщетенията по чл.215 от КТ, не се прилага като противоречаща на
КТ . Съответно нормата на чл.31, ал.6 от НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че
работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от
посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв.
В случая в чл. 5б от трудовия договор страните изрично са уговорили, че служителят ще има
право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на
работодателя. Не се установява да е установен между страните по-висок размер на
дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което при
изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат определените в
НСКСЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл. 215 КТ законова делегация.
Посочената уговорка изрично препраща към НСКС , поради което е без значение , че
самолетите на дружеството не летят с национални и регистрационни знаци на Република
България. Не би било законосъобразно да се лишат български екипажи на самолети от
основни трудови права в РБ , още повече , че ответникът признава , че отношенията между
страните са се развили между работник с местоживеене в РБ и клон на чуждестранно лице в
РБ т.е. поначало липсва международен елемент в трудовото правоотношение .
Според приетата пред СРС ССЕ дължимите командировъчни пари съгласно посочената
наредба възлизат за процесния период на 15 812,89 лв. Общо изплатени от работодателя
командировъчни пари по ведомост за общо 147 бр. летателни дни е в размер на сумата от
6092,04 лв., с оглед на което работодателят е останал задължен за сумата от 9720,85 лв. за
периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., за която сума искът е основателен и правилно е
уважен от СРС. Неоснователни са и се опровергават от ССЕ доводите на ищцата , че
командировъчни пари въобще не са били заплащани , а дневните пари били елемент от
трудовото възнаграждение .
Неоснователни са възраженията на ответника за заплащане на командировъчни пари в
натура . По делото няма никакви доказателства , че ответникът реално е осигурил на ищцата
храна и напитки . Посоченото от допълнителната ССЕ , че на чуждестранното дружество са
издавани фактури за доставка на храна на кабинния екипаж не е равнозначно на
доказване , че такива реално са предоставяни именно на ищцата. Няма данни и за
24
осигуряване на „пълен пансион“ при изпълнение на международните полети , нито за
основание за приложение на чл.20 ал.1 във вр.чл.18 ал.2,3 НСКСЧ . Неотносимо и
неоснователно при наличните доказателства е искането за допускане от въззивния съд на
експертиза в областта на храненето и диетиката .
По исковете по чл.177 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД
Правилно е СРС е приел , че дължимите от работодателя секторни плащания за 3-ти и
следващ сектор са елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се
определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ като допълнително
трудово възнаграждение с постоянен характер - чл.17 ал.1 т.3 от НСОРЗ вр. чл.15 ал.2 от
НСОРЗ . Според ССЕ на ищцата се следват 2117,08 лв от това възнаграждение , изплатени
са 1808,30 лева т.е. искът трябва да се уважи за 308,78 лева и да се отхвърли за разликата до
833,87 лева . Съответно се дължат и лихви за забава в размер на 56,74 лв за претендирания
период . Недоказани и преклудирани са доводите на ответника срещу размера на посоченото
възнаграждение . Пред СРС и пред настоящия съд не са ангажирани доказателства ,
включително допълнителна ССЕ за друг размер на обезщетението .
По исковете по чл. 264 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД
Пред СРС е доказано , че ищцата е полагала труд по време на официални празници, както и
продължителността на положения от нея труд и размер на възнаграждението. Според ССЕ
ищцата е полагала труд в 3 празнични дни- 26.12.2019г., 03.03.2020г. и 22.09.2020г., за които
възнаграждението е 143,98 лв. и същото не е изплатено. Съответно дължима е и лихва за
забава от 34,54 лв за процесния период . Доводите относно размера на възнаграждението са
недоказани и преклудирани. Пред СРС и пред настоящия съд не са ангажирани
доказателства , включително допълнителна ССЕ за друг размер на обезщетението .
По исковете по чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал неоспорената от страните ССЕ , че
ищцата е разполагала с общо 34 броя дни платен годишен отпуск, а реално е ползвала 36
броя дни платен годишен отпуск. Отделно ответникът при прекратяване на трудовото
правоотношение е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 25 дни в
общ размер от 1304,25 лв. Не е доказано съществуване на вземането като от погрешно
издаден фиш или от заповед за прекратяване на трудово правоотношение не може да
възникне вземане по чл.224 ал.1 КТ , което не е уговорено в трудовия договор или
допълнителните споразумения .
По частните жалби на страните по разноските
По частната жалба на Д. Г.
Според настоящия съд и по трудови дела е приложим чл.78 ал.2 ГПК и ищецът работник или
служител дължи разноски съобразно отхвърлената част от исковете му . В този смисъл е и
трайната практика на ВКС - решение №67 от 03.04.2014 г по гр.д.№2944/13 г на ВКС , IV
ГО . Липсва решение на СЕС в обратния смисъл , а практиката касаеща потребителски
спорове не може да се приложи по аналогия .
25
Не се констатира злоупотреба с право в доказателствените искания на ответника в
последните две заседания по делото . Забавянето на разглеждането на делото пред СРС се
дължи на фактическата сложност на делото , както и на множеството доказателствени
искания на страните , като част от тях не са били заявени с исковата молба и отговора , а
впоследствие .
Не следва да се присъждат изцяло на ищцата разходи за превод на документи. Видно от
представената фактура , същата касае широк набор от документи , които имат значение и по
други искове по делото . Отделно , според настоящия съд не съществува практика на ВКС да
се разделят разноските по всеки един от предявените обективно съединени искове , освен в
особеното делбено производство по отношение на иска за делба и на претенциите по
сметките . Отделно , в списъка си за разноски ищцата не е разделила претенциите си за
адвокатско възнаграждение и за извършени преводи по отделните искове , а и ги
претендирала общо . СРС се е съобразил с така представения списък и е присъдил
разноските по него съобразно изхода на делото .
По частната жалба на „Уиз Еър Унгария Црт
Правилно СРС е констатирал , че представените нотификации не доказват по убедителен
начин плащане на адвокатско възнаграждение от ответника по банков път . Нотификациите
са на английски език и в тях не е вписано ясно каква сума се превежда и на какво основание
. Едва в частната жалба жалбоподателят посочва , че трябвало да се има предвид графата
settlement amount , но в нея са изписани множество цифри и букви и не е ясно каква е
преведената сума. Превод на български език на нотификацията не е представен
своевременно при приключване на устните състезания пред СРС и дори и пред настоящата
инстанция .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото
разноски пред въззивната инстанция по компенсация се дължат от Д. Н. в размер на 350,72
лева . При изчисляване на разноски адвокатското възнаграждение на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
ЦРТ.“ е намалено на 3000 лева поради прекомерност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12753 от 27.06.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55
състав , допълнено с решение №16769 от 13.09.2024 г и изменено в частта за разноските с
определение №34175 от 26.08.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав по същото
дело .
ОСЪЖДА Д. С. Г. Н. ЕГН ********** от гр.София да заплати на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под
№ 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър
Унгария Црт.- клон България“, ЕИК ********* гр.София; сумата от 350,72 лева разноски
26
пред СГС /по компенсация/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните ,
само в частта по исковете по чл.74 ал.4 КТ , чл.215, ал.1 КТ, вр. чл.31, ал. 2 НСКСЧ и чл.128
т.2 КТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27