Решение по дело №492/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 14. 07. 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

    СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 492/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 23. 09. 2020 год., постановено по гр. д. № 60219/2018 год. на СРС 45 състав са отхвърлени частично претенции на Т.С. ЕАД срещу М.Й.П., В.В.П. и А.В.П., поради погасяване по давност.

С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете, която не е предмет на настоящия спор.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т. ООД.

С решението по възражението за давност са изложени подробни мотиви, с които въззивният  съд се солидаризира, не следва преповтарянето им, и се препраща към тях съобразно правомощията на въззивната съдебна инстанция по чл. 272 ГПК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на ищеца в частта над уважените до първоначално предявените със заявлението от 14 01. 2020 год. по чл. 410 ГПК размер, приемайки по възражение на ответника за изтекла погасителна давност за главницата по чл. 111 б. „в” ЗЗД, че ВКС е приел в практиката си тригодишната давност, с която съдът ще се съобрази поради инстанционния контрол.

Съдебната практика, посочена от районния съдия е задължителна за всички съдилища, ерго и за настоящия въззивен съдебен състав.

С жалбата се прави оплакване против приетото за частично основателно възражение за погасяване на вземанията по давност за сумата  над 802.39 лева до пълен предявен размер от 2241.29 лева за периода м. 05. 2014 год. – м. 04. 2016 год.Районният съдия бил отхвърлил частично предявените искове, доколкото в мотивите се е приел, че дължимите суми са погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД, тъй като исковата молба е депозирана на 12. 09. 2018 год. и районният съдия счита, че вземанията, станали изискуеми преди 12. 09. 2015 год. са погасени по давност. Излагат се съображения, че задълженията по общата фактура от м. 07. 2015 год. стават изискуеми м. 07. 2015 год., като от този момент течал давностният срок. Смята се, че съдът неправилно е обсъдил възражението за давност, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК дължимите суми не  са погасени по давност.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, за уважаване на исковете изцяло. Претендират се разноски.

В отговор на жалбата ответниците я оспорват като неоснователна. Иска се отхвърлянето й като такава с потвърждаване на решението и се претендират разноски в тази инстанция.

С разпореждане по чл. 267 ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Постъпили са молби от 15. 02. 2022 год. от ищеца и от 16. 02. 2022 от ответниците.
доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивния съд.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено от фактическа и от правна страна следното :

Според разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд следва да разгледа спора, като е ограничен от наведените доводи с въззивната жалба, видно от която е, че с нея се оспорва единствено приложимост на института на кратката погасителна давност спрямо размера на вземанията за главница и съответно върху разноските пред първата съдебна инстанция.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Според правната норма на чл. 155 ал. 1 т. 1, съответно т. 2 от Закона за енергетиката, „Чл. 155. (1) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;

2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;“, тоест правилно е прието от районния съдия, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски, равни или прогнозни – не са зависими от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Съобразно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 18.05.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2011 Г., ОСГТК НА ВКС, ПОНЯТИЕТО "ПЕРИОДИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 111, Б. "В" ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОВТАРЯЩИ СЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ПАРИ ИЛИ ДРУГИ ЗАМЕСТИМИ ВЕЩИ, ИМАЩИ ЕДИНЕН ПРАВОПОРАЖДАЩ ФАКТ, ЧИИТО ПАДЕЖ НАСТЪПВА ПРЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ ИНТЕРВАЛИ ОТ ВРЕМЕ, А РАЗМЕРИТЕ НА ПЛАЩАНИЯТА СА ИЗНАЧАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ ИЛИ ОПРЕДЕЛЯЕМИ БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ПЕРИОДИТЕ ДА СА РАВНИ И ПЛАЩАНИЯТА ДА СА ЕДНАКВИ. „Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания.“.

Процесният период е от 01. 05. 2016 год.  – 30. 04. 2016 год. за главница стойност на топлинна енергия. Приложими са Общи условия на дружеството от 2014 год. Няма съмнение, че според чл. 33 ал. 1 от тези ОУ, 2014 год. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от датата на публикуването им  в интернет страница на продавача. Според чл. 33 ал. 1 ОУ от 2016 год., клиентите са длъжни да заплащат тези суми по чл. 32 ал. 1 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.

Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ от 2014 г., с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, и не променя началото на давностния срок, който тече от първо число на месеца след този, за който е доставена ТЕ. Ето защо давността върху прогнозните вземания за цената на ТЕ помесечно до датата, която е приел и районният съдия, е погасено по давност.

Главното вземане за периода преди 12. 09. 2015 год. е погасено по давност. Претендираното от ищеца вземане за м. 08. 2015 год. става изискуемо на 1 число на м. 09. 2015 год. Давността е прекъсната на 12. 09. 2018 год. – датата на подаване на исковата молба в съда с осъдителни претенции. Исковете не са установителни и няма заявление по чл. 410 ГПК. За периода 01. 05. 2014 год. до м. 08. 2015 год. вземанията са погасени по давност.

Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия за целия отоплителен сезон въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия, не променя момента на изискуемостта на прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/.

Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ от 2014 г., с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, и не променя началото на давностния срок, който тече от първо число на месеца след този, за който е доставена ТЕ. Ето защо главното вземане за възприетия от районния съдия период е погасено по давност.

Неотносими към предмета на спора се явяват доводите на въззивника-ищец за издаване и публикуване на месечните фактури, доколкото ОУ от 2014 г. макар и да сочат плащане от публикуване на фактурите, доставчикът не е фиксирал точен момент на това публикуване и така не може да се счита че е уговорен срок за плащане, от който да настъпва изискуемостта на вземането, и няма доказателства за отправена покана към длъжника преди подаване на исковата молба. Съдът няма задължение да указва на страната какви точно документи в подкрепа на исковете си да представя по делото, с въззивната жалба ищецът не е направил искане за допускане на нови доказателства от въззивния съд.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на спора.

С погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова за лихви за забава върху него съгласно чл. 119 от ЗЗД, защото без главен дълг няма и забава да бъде платен, и това оплакване по жалбата се явява неоснователно.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ищцовото дружество следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд, в атакуваните му части, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

„По съществения материалноправен въпрос, свързан с приложение института на погасителната давност е формирана трайна съдебна практика. С решение № 111/08.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение; решение № 173/28.10.2009 г. по т. д. № 1095/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г.; решение № 31/09.09.2010 г. по т. д. № 400/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи, според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С посочените решения е прието, че вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл. 111 б. „в” ЗЗД/. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.”, Решение № 71/23. 06. 2011 год. по т. д. № 628/2010 год., Т. К., І Т. О. на ВКС, в производство по чл. 290 ГПК.

Следва да се отбележи, че районният съдия се е позовал в решението си, за да достигне до основния решаващ извод, именно на съдебната практика на ВКС, която е и задължителната за всички съдилища, включително за настоящия съдебен състав.

Практиката по чл. 290 ГПК е задължителна за съдилищата, изводите на районния съдия не са в нейно отклонение - напротив, същата се прилага и от настоящия въззивен съдебен състав.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части спрямо главницата на претендираното вземане от страна на ищеца против ответника, съответно спрямо лихвата върху същата главница, което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт и в частта на присъдените разноски.

В останалата си част първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано и не е предмет на настоящето въззивно производство.

При така сложилия се изход на делото, претенцията на въззивника – ищец – за разноски пред въззивен съд за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна поради акцесорния си характер и с консекутивно на главното искане ефект такова. 

Ответникът е претендирал за реално сторени разноски пред въззивен съд своевременно, поради което такива му се следват в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23. 09. 2020 год., постановено по гр. д. № 60219/2018 год. на СРС 45 състав, в обжалваните части.

ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК*********, да заплати на М.Й.П. ЕГН **********, В.В.П. ЕГН ********** и А.В.П. ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски пред въззивен съд.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т. ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1                           2.