Определение по дело №95/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2324
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20237180700095
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2324

 

гр.Пловдив, 10.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд - Пловдив,XXV състав, в закрито съдебно заседание на 10.10.2023 г. в състав:

 

                                       Административен съдия: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

            Като разгледа докладваното АД № 95 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

             В срока за произнасяне съдът констатира, че жалбоподателят не разполага с право на жалба.

    Производството е по реда на чл. 127, ал. 12 вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалба на „СТАРИЯ ПЛОВДИВ-96“ ООД, ЕИК ********* против Решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен план/ОУП/ на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в ЧАСТТА относно ПИ с идентификатори ***и ***по КК и КР на гр.Пловдив, представляващи част от УПИ II-зеленина, подземни гаражи и трафопост, кв.97 по плана на кв.Христо Ботев-юг, гр.Пловдив.

Жалбоподателят в първоначалната си жалба посочва да оспорва и предходните решения на Общински съвет гр.Пловдив, с които е приет ОУП. След указания на съда и изясняване на конкретните възражения и при тълкуване на изразената воля,става ясно,че се оспорва изменението на ОУП по решение на ОС Пловдив № 521 от 24.11.22г.

Предметът на делото е определен с влязло в сила определение № 603/07.03.2023г.

Жалбоподателят твърди, че по отношение на собствените му имоти е налице реституция, като към момента на реституцията през 1999г. е изтекъл 15 годишен срок,в който мероприятието,за което са били отредени-зеленина и подземни гаражи, не е било осъществено и предвиждането по план е отпаднало. Имотите не би трябвало да са със статут на зелени площи. За квартал „Христо Ботев“,в който се намират имотите, били постигнати законовите норми за озеленяване, поради което вземането на решение за отреждане на зелена зона,обхващаща и процесните имоти, не било законосъобразно. Твърди,че отреждане за зеленина имотите можели да имат най-късно до 15.11.1999г. Претендира нищожност и незаконосъобразност. Обосновава правен интерес с твърдението, че предвижданията на изменението на Общ устройствен план на гр. Пловдив /ОУП/ за терен обществено озеленяване - /ТОЗ-широко обществено ползване/ е немотивирано и засяга неблагоприятно правото му на собственост.

         Ответникът - Общински съвет - Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат И., прави възражение за недопустимост на жалбата поради липса на предпоставките на чл.127,ал.12 и ал.13 от ЗУТ. Претендира разноски.

           Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, намери следното:

            С Решение № 521, обективирано в протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет Пловдив, е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен план на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане.

         За установяване на спорните обстоятелства по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на вещото лице по която арх.Я., съдът кредитира като компетентно изготвено,мотивирано и обосновано. Видно от същото е,че към датата на придобиване на двата поземлени имота от жалбоподателя ПИ с идентификатори ***и ***, а именно 2004г.,видно от представените по делото нотариални актове, същите са представлявали част от УПИ II-зеленина,подземни гаражи и тревни площи от кв.97 по плана на кв.“Христо Ботев-юг“. Същите са попадали в парцел II-зеленина, подземни гаражи и трафопост в застроителния, кадастрален и регулационен план на квартала от 1984г.  Вещото лице констатира,че в плана от 1984г. парцелът,в който попадат имотите е отреден за зеленина. Видно от комбинирана схема-извадка на плана от 1984г. на стр.28 от експертното заключение, за целият квартал е отреден парцел I-зеленина. Изменение на ЗРП  е извършено през 1998г., като предназначението на парцела от зеленина става „зеленина,подземни гаражи и трафопост“. Имотите са нанесени в кадастралната основа след реституцията им, като са продължили да представляват част от парцел II, сега УПИ II-зеленина,подземни гаражи и трафопост. Такова е отреждането според констатациите на вещото лице и през 2003г., и след одобряването на кадастралната карта през 2009г. Констатира се промяна в границите на терена за озеленяване, но тези граници не се отнасят до площите,в които попадат процесните поземлени имоти.

           По ОУП, одобрен с решение № 375 по протокол № 16/05.09.2007г., видно от представената извадка и според установеното от вещото лице, двата имота попадат в зона за градски паркове и градини „Зоз“, част от групата устройствени зони за озеленяване, а северно и западно от терена за озеленяване е терен за социална инфраструктура-образование с индекс „То“, а източно- терен за социална инфраструктура-здравеопазване, със съществуващи ясли, детски градини и училища. Разположението на имотите ясно е представено на схема-извадка на стр.10 от експертното заключение. В имотите, попадащи в тази категория,съгласно приложение 2“Правила и норми за устройство на територията“ към ОУП Пловдив 2007 се допуска застрояване единствено свързано с отдиха,но не повече от 1% за площи по-големи от 3ха и 2% за площи по-малки от 3ха. Изводът е,че за процесните имоти на и над терена може да се изграждат преместваеми увеселителни обекти, открити спортни обекти и детски площадки, като предвид действащия ПУП е допустимо изграждането на подземни гаражи.

             Няма промяна с процесното изменение на ОУП. Теренът е за площи за широко обществено ползване/Тоз/,в които се допуска застрояване с преместваеми търговски обекти и открити обекти за масов спорт и развлечения, като не съществуват пречки за изграждане на подземен гараж,при спазване на изискванията за осигуряване на озеленени площи на ниво терен.

       Всъщност, с процесното изменение се потвърждават предвижданията по плана от 2007г. за имотите на жалбоподателя. Ограниченията на собствеността са такива, каквито са били и преди изменението и според действащия ПУП-ПРЗ,одобрен със Заповед № 1043/15.11.1984г.,изменен със заповед № ОА-42/13.01.1998г.,както и според ОУП Пловдив 2007 и ИОУП Пловдив 2022г. Имотът е бил и е предвиден за озеленяване с широк обществен достъп.

          Изводът е,че предвиденото отреждане е идентично с това по ОУП преди изменението, поради което и не попада в категорията на изброените в  чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, а за собствениците на имотите не възниква право на оспорване. Такова право би възникнало ако едва с изменението на ОУП, за първи път се засяга непосредствено имота им по смисъла на посочената правна норма.

            Съгласно чл. 127, ал. 12 общият устройствен план може да се обжалва от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. А ал. 13 от същия законов текст определя, че "непосредствено засегнати" недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В случая, ако е налице засягане,то се е случило още с ОУП от 2007, макар, че и тогава отреждането е било в съответствие с действащите подробни устройствени планове, според които теренът,в който попадат поземлените имоти също е за зеленина, като предвиденото изграждане на подземни гаражи не е ограничено с процесното изменение на ОУП. На практика в настоящия случай не е налице изменение на ОУП което "да засяга" имотите жалбоподателя, поради което не е възникнало право на оспорване и жалбата ще се остави без разглеждане.

          При този изход на спора в полза на ответната страна се следват разноски на основание чл.143,ал.3 от АПК, които съгласно представения списък на разноските са в размер на 1500лв. адвокатско възнаграждение.

           Водим от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.09.2023г. за даване ход на делото по същество.

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СТАРИЯ ПЛОВДИВ-96“ ООД, ЕИК ********* против Решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен план/ОУП/ на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в ЧАСТТА относно ПИ с идентификатори ***и ***по КК и КР на гр.Пловдив, представляващи част от УПИ II-зеленина, подземни гаражи и трафопост, кв.97 по плана на кв.Христо Ботев-юг, гр.Пловдив.

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 95/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

          ОСЪЖДА „СТАРИЯ ПЛОВДИВ-96“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Общински съвет - Пловдив сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от връчването му на страните.   

 

 

Административен съдия: