№ 10242
гр. С, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110128155 по описа за 2022 година
„С“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез адв. В. Д. –
АК С З, със съдебен адрес: гр. С... е предявил срещу „З“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. З, общ. Я, обл. Л, ул. Ш следният иск:
Да се постанови решение, с което да се установи правото на собственост на „С“ ООД върху
имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, р-н И, местност „К“, с административен адрес:
ж.к. Д ..., с площ от 191 кв.м. и да се осъди ответника „З“ АД да предаде на ищеца „С“ ООД
владението върху имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, р-н И, С, м. „К“, с
административен адрес: гр. С, ж.к. Д ... с площ от 191 кв.м.
При решение, с което се уважава иска, се иска да се допусне предварително изпълнение на
решението, на осн. чл. 242, ал.2, т.3 от ГПК.
Ответникът с отговор на исковата молба, подаден в срок оспорва иска като неоснователен.
Като трети лица – помагачи на стрАта на ищеца са конституирани С. С. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. ..., участващ в делото чрез адв. Г. Н., и МЗХ, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. С, бул. ...., с пълномощник юриск. М А.
Ищцовото дружество твърди, че е придобило процесния имот по силата на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот акт № ....г. на нотариус И Д, както и че сделката е
реализирА след надлежна проверка на правото на собственост на праводателите, на които с
решение № 41-А/15.03.2005 г. на ОСЗГ - П за възстановяване на правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на С, е
възстановено правото на собственост на наследниците на В Д и Т П в съществуващи стари
реални граници на следните имоти: нива от 0,191 дка, представляваща имот № .... по картата
1
на землището. Наследниците на В Д и Т П с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ...г. на нотариус Д Ж, са продали на С. С. М. поземлен имот с площ от 191
кв.м., находящ се в гр. С, землището на С, м. „К“, с ЕКАТТЕ ..., имот № ..... Ищецът твърди,
че предмет на покупко-продажбата от 2005г. е именно имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ,
както и че същият е придобит от ищеца „С“ ООД чрез покупко-продажба от С. С. М. и
съпругата му Л И М.а. Ищецът сочи, че е уведомил ответника за продажбата на 21.08.2017г.
като от негова стрА не са направени възражения. Сочи, че „З“ АД е предявило срещу ищеца
иск с правно основание чл. 75 от ЗС с искане да се осъди „С“ ООД да предаде владението
върху процесния имот, а искът е уважен с решение № 20010841 от 07.02.2022г. по гр.д. №
78331/2018г. Ищецът, обаче, оспорва правото на собственост на ответника по отношение на
процесния имот и с това обосновава правото си на иск. Въз основа на посоченото решение,
ответникът е поискал издаването на изпълнителен лист и в полза на „З“ АД е осъществен
въвод във владение на процесния имот на 30.06.2022г. Ищецът счита, че тези действия на
ответника нарушават владението на ищеца. Твърди, че съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Затова дори и да се приеме, че към момента на депозирането на исковата
молба ответникът не упражнява фактическата власт върху имота, установяването на такива
дори и след предявяването на иска ще обоснове основателността на претенцията му.
Ответникът счита, че „С" ООД не е собственик на процесния имот. Оспорва
законосъобразността на решение № 41-А на ОСЗГ община П от 15.03.2005г. Счита, че то е
нищожен административен акт, поради това, че тази общинска служба не е била
териториално компетентна да издаде решението за възстановяване на собствеността. Счита,
че е налице нарушение на нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, уреждаща реда за изменение на
постановени решения на поземлените комисии за възстановяване на собствеността, а
решение № 41-А от 15.03.2005г. е било издадено в допълнение на решение № 41-А от
02.09.1996 г. и изменя същото. Счита, че не е спазено изискването на чл. 18г, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, съгласно което съществуващите или възстановими на терена стари реални
граници се утвърждават с решение и се отразяват върху изходната картна основа по чл. 18,
ал. 3 от ППЗСПП. Твърди се, че в случая общинската поземлена комисия не е издавала
такова решение, поради което счита, че местоположението на имота не е посочено коректно.
Твърди, че Т Иов П и В Д П не са били собственици точно на земята, която е възстановена, а
това е императивно установена предпоставка за възстановяване собствеността в
строителните граници на населените места. Твърди се още, че е съществувала пречка за
възстановяването, тъй като върху възстановения терен са били налице проведени
мероприятия по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСППЗЗ, а именно: изградени системи на
техническата инфраструктура (подземни комуникации- електрически кабели). Ответникът
излага съображения, че решение № 41-А от 15.03.2005г. е нищожно, защото няма предмет -
земята, която се възстановява вече е била възстановена с решение № 41-А от 02. 09. 1996 г.
на ПК при община С. Предмет на последното решение е нива от 2, 509 дка, находяща се в
село С, м. „К", представляваща имот пл. № ..., кадастрален лист № ... от кадастралния план,
изработен 1956г. В границите на този имот е бил включен и имотът, предмет на решение №
2
41-А на ОСЗГ община П от 15.03.2005г. Ответникът твърди, че наследниците на Т Иов П и
на В Д П са продали процесния имот на „Т" ООД с договор за продажба на недвижим имот,
обективиран с нотариален акт № ..... Предмет на тази сделка е празно място, цялото от 2 509
кв.м., представляващо имот пл. ... от квартал втори по плА на гр. С, местността
„Индустриална зона гара И". Твърди, че имот пл. ... е включвал и имот № ... от картата на
възстановената собственост на землище „С", който е имотът, предмет на настоящето дело.
Като собственици по тази сделка, наследниците на Т Иов П и на В Д П са се легитимирали с
нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя № ... г. на
нотариалната служба при СРС, издаден на основание Решение № 41-А от 02.09.1996г. на ПК
при община С. Въз основа на изложеното, ответникът прави извод, че наследниците на Т
Иов П и на В Д П не са прехвърлили собствеността върху процесния имот на Л И М.а и С.
С. М., които от своя стрА не са прехвърлили собствеността върху същия на „С" ООД.
Ответникът излага съображения, че „С" ООД не е собственик на процесния имот, защото
към датата на подписания от тях нотариален акт № ....г., имота вече е бил собственост на
ответника по силата на упражнявано от него давностно владение, продължило повече от 10
г., в резултат на което е издаден нотариален акт № ..... от 13. 03. 1998 г. на Първи нотариус
при СРС, като оттогава досега ответникът продължава да владее имота.
Правното основание на предявения иск е чл. 108 от ЗС, съгласно който ищецът следва при
пълно и главно доказване да установи правото си на собственост върху процесния имот,
придобито въз основа на законосъобразно проведена земеделска реституция и договор за
покупко-продажба; че ответникът владее или държи процесния имот и за това липса правно
основание.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за нищожност, респективно за
незаконосъобразност на акта за възстановяване на земеделската земя, продадена по делото с
нотариален акт № ...г. на нотариус И Д, както и че владее или държи имота на правно
основание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изпълнените технически
експертизи, също приобщени като доказателства по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна стрА следното:
Ищецът „С“ ООД е закупил процесния по делото имот, представляващ имот с
идентификатор ...., находящ се в гр. С, р-н И, местност „К“, с административен адрес: ж.к. Д
..., с площ от 191 кв.м. от С. С. М. и съпругата му с нотариален акт № ....г., съставен от
нотариус Д. Праводателят С. М. е придобил имота по силата на договор за покупко-
продажба, сключен с наследниците на В Д П и Т Иов П, за което е съставен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ... г. от нотариус Д Ж. Собствеността на този
имот е била възстановена на наследниците на В Д и Т Иов Пи в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници с решение № 41-А/15.03.2005 г. на Общинската служба
по земеделие и гори община П. Имотът е представлявал нива от 0,191 дка, четвърта
категория, в местност „К“, имот № .... по картата на землището, при граници: имот №
000014 – местен път на Община, имот № 005322- нива на насл. на В С Т, имот № .... - нива
3
на Г В К и нива № ... на наследниците на Й П Дж. Решението е издадено на осн. чл. 18 ж, ал.
1, 18 з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, протокол № 2/17.12.1992 г. по чл. 18 г., протокол № 3/18.12.1992г.
по чл. 18 д, протокол № 1/11.11.1992 г. по чл. 18 е и решение № 41-А/02.09.1996 г. по чл. 18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ. Решение № 41-А/15.03.2005 г. допълва и изменя решение № 41А от
02.09.1996 година. Решението е влязло в сила на 04.06.2005 г. С нотариален акт за покупко-
продажба № .... година от 28.12.2005 г. на нотариус Д Ж, С. С. М. е закупил процесния
недвижим имот от наследниците на В Д П и Т Иов П за сума в размер на 10 000 лева.
Съдът приема, че решение № 41-А/15.03.2005г. на ОСЗГ- П не е нищожен
административен акт като издаден от некомпетентен орган, тъй като със заповед №1745-
ПК/29.05.2000 г. ПК-С е била закрита и дейността е преминала към ПК-М. Поземлена
комисия - М е била прекратена с последваща заповед № РД-09-137/18.03.2003 г., като
правомощията са прехвърлени към ОСЗГ-П. Поради това през 2005г. ОСЗГ П е била
компетентната териториална служба, която е издала Решение №41-А/15.03.2005г., в
качеството си на краен правоприемник на ПК-С. Решението не е незаконосъобразно, поради
следното: При издаването му не е нарушен чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като той се отнася за
други хипотези. Решение № 41-А/02.09.1996 г. не е издадено в нарушение на закона и не се
касае за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за имота, чието
право на собственост е възстановено с него. Решение № 41-А/15.03.2005г. е постановено за
остАла свободна невъзстановена част от заявен имот. Тъй като ответникът не е заявил права
върху имота по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ към момента на обобществяването на земята, съдът
следва да зачете решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, с което е признато правото на
възстановяване на собствеността и е извършено такова възстановяване. Това решение има
конститутивно действие и поражда предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ правен ефект, а
именно легитимира лицата, в чиято полза е постановено, като собственици на земеделската
земя. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС. По делото не се доказа, че
процесният имот е включен в границите на възстановения имот с решение 41-А/02.09.1996 г.
на ПК-С. Земеделските имоти, чиято собственост е възстановена с решение 41-А/02.09.1996
г. на ПК-С и решение №41-А/15.03.2005 г. на ОСЗГ- П, се различават по местоположението
на общинския път, който преминава през тях. Съгласно решение 41-А/02.09.1996 г. той се
намира южно от възстановения имот, а съгласно решение № 41-А/15.03.2005 г. - той е
разположен на север от възстановения имот № ..... Съгласно задължителната съдебна
практика, индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с
решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за
определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с
гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното
качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно
действие. В този смисъл е ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК.
От приетата като доказателство по делото втора съдебно-техническа експертиза се доказа,
че са налице два самостоятелни недвижими имота, които са разделени от минаващия през
тях общински път и същите са възстановени с две отделни решения. Съгласно повторната
4
експертиза, изготвена от в.л. Г., имотът, придобит от ответника по силата на нотариален акт
№ 92 от 1998 г. не включва в своите граници процесния имот, а южната граница „път“ на
имота, притежаван от ответника, съвпада със сегашната улица „Н Б“. Това заключение на
вещото лице М. Г. съдът приема за вярно, тъй като вещото лице го обоснова категорично
както с експертизата, така и при изслушването й в съдебно заседание. Подкрепи изводите си
и с необходимите проверки, които е направила за изготвяне на експертизата и с приложените
от нея документи, които е взела предвид при изготвянето й. Вещото лице С. К., изготвила
първоначалната съдебно-техническа експертиза, след изследване на имота на ответника
също твърди, че той е образуван от няколко имота и процесният имот не е включен в него,
както и, че спорният имот е остАл самостоятелен имот. Съдът приема за вярно и
заключението на вещото лице К. в частта, в която сочи, в процесния имот са налице
подземни кабели за електрическо захранване и водопровод, и обичайно, при такива линейни
обекти, които са подземни или въздушни, собствеността се възстановява, тъй като няма
причина общината да придобива собственост върху земята. Те се отразяват като сервитут на
линейния обект и собствеността се възстановява.
Ответникът „З“ АД не доказа твърдението си, че е придобил процесния имот след изтекла
в негова полза придобивна давност в резултат на упражнявано давностно владение,
продължило повече от 10 г., преди продаването му на ищеца.
За ответника са разпитани свидетелите П и Р Г. Процесния по делото имот е известен на
свидетеля П от 2004 г., от когато работи за „З“ АД. Той е използвал офис, който се е намирал
срещу процесния имот и има наблюдения върху него от 2004 до 2016 г., когато се е
преместил в друг офис на „З“ АД. Имотът се е използвал за логистично подпомагане на
производствения процес. Имало камиони и циментовози, които се налагало да изчакат някой
път или да обърнат, а някои паркирали и колите си там. Около 2011 г. – 2012 г. този имот бил
ограден от ответника с метална ограда, на което свидетелят бил очевидец. Заграден бил
района пред входа. Тази ограда ограждала мястото, което се ползвало от транспортните
средства, за подпомагане на логистиката и било точно срещу входа на административната
сграда, нямало никакъв смисъл да се ходи настрани. Режимът на пропускане на камионите
при ответника бил строг и се пускали само камиони съобразно производствения процес,
който протичал. Другите изчаквали или обръщали именно на спорния имот. Свидетелят
твърди, че до 2016 г. не му е било известно да има спорове за този имот. Дава показания още,
че дружеството има паркинг отпред, но като не стигнат местата, се използвал имотът. Там се
обръщало, защото улицата била тясна. Нямало друг начин за обръщане.
Свидетелят Р Г също знае, че делото се води за имот срещу производствената база, по-
точно срещу бетоновия възел на „З“, намиращ се на ул. „Н Б“. Този свидетел работи за „З“
от 2007 г., в офисът на ул. „Н Б“ № 6. Свидетелят знае, че това е имот ..., а директорът на
дружеството разпоредил ограждането му. Свидетелят организирал поставянето на ограда. Тя
била изградена от стоманени колове и мрежа през лятото на 2012 г. Сочи ангажирАта фирма
– фирма „Б“. Свидетелят знае, че имотът се е ползвал изцяло от ответното дружество и не е
имало претенции за него. Никой не е възразявал срещу поставянето на оградата. Тя била
5
премахната през 2018 г. Свидетелят работел от 2015 г. до 2018 г. в „З“. Имотът се е ползвал
изцяло от това дружество, от притежавания от него огромен автопарк, като място за
изчакване за влизане в базата, за паркиране и др.
От показанията на разпитаните в полза на ответника свидетели може да се направи
безспорен извод, че ответникът не е упражнявал фактическата власт върху процесния имот
от 191 кв.м. с намерение за своене на вещта. Няма данни по делото за времето преди
поставянето на оградата през 2012 година площта равна на имота на ищеца да се е владяла
от ответника като своя. От показанията на разпитаните свидетели се налага извода, че
площта на имота се е използвала от камиони на ответника само защото той се е намирал
срещу входа на производствената база, защото е бил празен и не се е налагало изчакването
за влизане в базата и обръщането на камионите да става на друго място. Съдът счита, че до
2018 година имота се е използвал от ответника, в частност от автопарка му, с който
разполага и обслужва производствената му база на ул. „Н Б“, но не с намерение да се свои, в
резултат на което да се придобие собствеността му. Липсва съставомерния субективен
признак на владението – animus domini. Отделно от това, от поставянето на оградата през
2012 година до премахването й през 2018 година, не е изтекъл необходимият 10-годишен
срок, с изтичането на който, при явно, несъмнено и непрекъснато упражняване на
фактическата власт върху имот, се придобива собствеността.
С представянето по делото от пълномощникът на ответника на сверено копие на протокол
от 21.05.2024г., неоспорен от другите страни, се установи, че считано от тази дата ответното
дружество е предало владението на процесния имот на ищеца.
При установеното във фактическо и правно отношение, предявения иск е неоснователен,
поради следното:
Ревандикационният иск на невладеещия собственик цели връщане на отнетия имот от
владеещия несобственик, т.е. връщане на фактическата власт върху недвижимия имот на
носителя на правото на собственост върху него.
За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС следва да се докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: Ищецът да притежава правото на собственост
върху недвижимия имот; ответната стрА да упражнява фактическа власт върху него; тези
фактически действия ответникът да извършва без наличието на правно основание.
Видно от изложените по-горе мотиви, ищецът доказа правото си на собственост върху
процесния имот, представляващ имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, р-н И,
местност „К“, с административен адрес: ж.к. Д ..., с площ от 191 кв.м. Същият е закупен от
С. С. М. и съпругата му с нотариален акт № ....г., съставен от нотариус Д. Праводателят С.
М. е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на
В Д П и Т Иов П, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ... г. от нотариус Д Ж. Собствеността на този имот е била възстановена на
праводателите на С. М. с решение № 41-А/15.03.2005 г. на ОСЗГ - П.
Към датата на обявяване на съдебното дирене за приключило, обаче, както и по-рано, към
6
21.05.2024г., ответникът „З“ АД е предало владението на процесния имот на ищеца, което е
стАло с протокол от 21.05.2024г., чрез приемане от стрА на управителя на ищеца „С“ ООД –
К Д от адв. А Х – К, като пълномощник на изпълнителния директор на ответника „З“ АД –
А Ф, на ключа от оградата на имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, район И,
местността „К“, с административен адрес: ж.к. Д ..., с площ от 191 кв.м. Ищецът не отрича
това обстоятелство, което бе доказано с представянето и приемане като доказателство по
делото на протокол от 21.05.2024г.
Следователно не е налице една от материалноправните предпоставки за уважаване на
предявения иск по чл. 108 от ЗС, а именно: ответната стрА да упражнява фактическа власт
върху спорния имот. При тези мотиви, предявения иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, разноски се дължат само на ответната стрА. Същите са в общ
размер на 935 лв., от които: 924 лв. – депозити за вещи лица и 11 лв. такси за копия на
документи по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „С“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от управителя К М Д, чрез адв. В.
Д. – АК С З, със съдебен адрес: гр. С... срещу „З“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. З, общ. Я, обл. Л, ул. Ш, представлявано от изпълнителния директор
А Ф, на осн. чл. 108 от ЗС, за признаване за установено правото на собственост на „С“ ООД
върху имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, р-н И, местност „К“, с административен
адрес: ж.к. Д ..., с площ от 191 кв.м. и да се осъди ответника „З“ АД да предаде на ищеца „С“
ООД владението върху имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, р-н И, С, м. „К“, с
административен адрес: гр. С, ж.к. Д ... с площ от 191 кв.м.
ОСЪЖДА „С“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от управителя К М Д, да плати на „З“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. З, общ. Я, обл. Л, ул. Ш, представлявано от изпълнителния директор
А Ф, сторени по делото разноски в общ размер на 935 лв., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третите лица – помагачи на стрАта на ищеца – С.
С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ... и МЗХ, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С,
бул. .....
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8