О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/15.02.2021 г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
разгледа докладваното административно дело № 53 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3, вр. чл. 127ж, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ХОНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Добрич, ул.“Иван Пенаков“ №
15, вх.Б, ет.2, ап.6, представлявано от Дилян Господинов Господинов
срещу действия на служители на НАП за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180601745813_3/15.01.2021 г., потвърден с Решение № ФК-1/28.01.2021
г. на директора на ТД на НАП-Варна.
Жалбоподателят оспорва действията на органите по приходите като незаконосъобразни.
Моли съда да ги отмени. Претендира разноски.
Ответникът, представя преписката с писмо с вх. № 428/09.02.2021г., не
изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.41, ал.1 от ДОПК. Решението е връчено на
електронен адрес на дружеството на 29.01.2021 г. като жалбата е подадена на същата дата, 29.01.2021
г.
Жалбата е черпи правното си основание от нормата на чл.127ж, ал.1 от ДОПК, според която, действията на органите по приходите при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск могат да се
обжалват по реда на чл. 41.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 180601745813_3/15.01.2021 г. е издаден от Г.Исидоров
и Г.Колева, на длъжности, съответно инспектор по приходите и главен инспектор
по приходите в ГД“Фискален контрол“ на НАП в производство по чл.121а, ал.2 и
ал.3 от ДОПК.
От административната преписка се
установява, че при проверка от 14.01.2021г. в пункт за фискален контрол в
ГКПП-Русе-Дунав мост органи по приходите установили, че „ХОНЕКС“ ЕООД е
получател на стока – глюкоза и сироп от глюкоза от 19 500 кг., която била превозвана с МПС
с рег. № ВТ2205КС и ремарке с рег. №
ВТ1780ЕЕ. На проверката присъствал водача на МПС, Младен Тодоров Тонев.
На 15.01.2021г. органи по приходите извършили втора проверка на мястото
на разтоварването на стоката-гр.Добрич, бул. „25-ти септември“, при която
установили съответствие между данните за превозваната стока и установената при
получаване, но решили да предприемат действия за обезпечаване на доказателства
по реда на чл.121,а, ал.3, във връзка с ал.2 от ДОПК.
В мотивите на оспорения протокол е посочено, че при извършване на
справка в информационните системи на НАП се установило, че проверяваното
дружество, т.е. получателят на стоката „ХОНЕКС“ ЕООД, нямал назначени по
трудово правоотношение лица и затова е направен извод, че дружеството не
разполага с достатъчна кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятствено
осъществяване на търговската му дейност. Било установено също, че средномесечният оборот на дружеството е под 30 000
лева за период от 24 последователни месеца. Затова е направен извод, че дружеството
извършвало инцидентни сделки със съответните стоки с висок фискален риск, не
извършвало регулярна търговска дейност и можело да се приеме, че има реална
опасност при последващо разпореждане със стоката,
събирането на дължимите данъци да бъде невъзможно или значително затруднено. С
горните съображения органите по приходите са мотивирали необходимостта от
предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите
данъци, които щели да възникнат от последващото
разпореждане със стоката и определили обезпечение в размер на 3334,50 лева като
стоката била задържана до заплащането му.
Жалбоподателят платил определената
сума на 15.01.2021г. и стоката му била освободена.
Дружеството обжалвало протокола по административен ред, но с Решение №
ФК-1/28.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна жалбата е оставена без
уважение като неоснователна.
Страните не спорят, че стоките, обект на контрол са такива с висок
фискален риск, съобразно Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г. на министъра на
финансите.
Съдът намира, че предприетите действия по обезпечаване на доказателства
са необосновани, тъй като не е установена необходимостта от тях. Само декларативно
е посочено, че ще се затрудни или ще е невъзможно събирането на задължения при последващо разпореждане със стоката. Няма данни за
непогасени от дружеството публични задължения.
Освен, че изложените мотиви не доказват рисково поведение на
дружеството или това, че по някакъв начин ще се затрудни събирането на
държавните вземания, обжалваните действия са предприети в
нарушение на чл.121,а,л.2 и ал.3 от ДОПК.
Предприемането на действието по обезпечение на доказателствата в
производството по упражняване на фискален контрол следва да бъде обосновано с
установена по категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие
на хипотеза на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
Обстоятелството, че дружеството има ниски обороти и няма назначен персонал на
трудови договори не обосновава по никакъв начин съмненията, че при последващото разпореждане със стоката, събирането на
дължимите данъци ще се затрудни.
В административната преписка
никъде не се сочи, какви нарушения е допуснало дружеството, което да налага задържане
на стоката му до заплащането на определената от органите по приходите сума.
С оспорения протокол са направени недоказани твърдения, че
жалбоподателят не изпълнявал вменените му данъчно-осигурителни задължения, но
без да се сочи, какво точно неизпълнение или нарушение е допуснал и въз основа
на какви доказателства то е установено. Няма констатации за наети от
дружеството лица без трудови договори, нито органите по приходите са обосновали
необходимостта, с оглед на конкретната търговската дейност, дружеството да
разполага с персонал. Не става ясно и какви са съображенията на органите по
приходите да приемат, че наличието на оборот под 30 000 лева, обосновава
съмненията им, че дружеството е некоректен данъчен платец.
Съгласно чл.121а, ал.1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да
поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията
за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от
пазарната стойност на стоката в конкретно посочени от закона 4 случая, които не
са били налице в настоящата хипотеза.
Затова обезпечението на доказателствата е предприето при условията на
чл.121а, ал.2 и ал.3 от ДОПК.
Протоколът е издаден при неправилно прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, мерките по ал. 1 могат да се наложат и
когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Когато е предоставено обезпечение по реда на чл.
176в от Закона за данък върху добавената стойност, размерът на обезпечението е
не по-малко от 10 на сто от пазарната стойност на стоката.
Съгласно чл.121а, ал.3 от ДОПК, която норма е цитирана като правно
основание за предприемане на действията, в случаите по ал. 1 и 2 органът по
приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със
срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на
обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай
забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а
стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в
размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението ѝ. Обезпечението,
предоставено в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се
освобождава от компетентната териториална дирекция по чл. 8.
Законът изисква обаче (чл.121а, ал.1 от ДОПК) органът по приходите да е поискал от публичния изпълнител налагането
на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката,
а нормата на чл. 121а, 2 от ДОПК изисква органът по приходите и да е установил,
че при последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест да
е направил преценка на други обективни факти от действителността, обосноваващи
този извод. От редакцията на чл.121а, ал.3 във вр. с
ал.2 от ДОПК също е видно, че действия за обезпечаване на доказателства се
предприемат единствено, когато от публичния изпълнител е поискано налагането на
предварителни обезпечителни мерки.
Доказателства, че от публичния изпълнител е поискано налагане на
обезпечителни мерки в преписката липсват.
Затова съдът приема, че предприетите при тези мотиви и данни действия
за обезпечаване на доказателствата по чл.121а, ал.3 от ДОПК, са в противоречие
с материално правната разпоредба на чл.121а, ал.2 от ДОПК, тъй като няма
направено искане към публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки.
Действията са извършени и при неспазване на принципите за обективност и
истинност по чл.3, ал.2 и ал.3 от ДОПК, които изискват административните актове по този кодекс да се основават на действителните
факти от значение за случая и истината за фактите да се установява по реда и
със средствата, предвидени в този кодекс, а не чрез предположения и съмнения.
Не е доказана обезпечителната нужда, поради което намесата
на административния орган в сферата на търговското дружество е необоснована и
прекомерна, което представлява нарушение на целта на закона.
По изложените съображения, съдът
намира жалбата за основателна, поради което следва да се отменят оспорените
действия по обезпечаване на доказателствата, а внесеното парично обезпечение
следва да бъде възстановено в срока по чл. 22, ал. 1 от ДОПК.
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено направеното искане за
присъждане на разноски, които са в размер на 50 лв. държавна такса, както и
адвокатско възнаграждение, което съобразно представения договор за правна
защита и съдействие е в размер на 800 лв., за които е посочено, че са платени в
брой при подписването. Ответникът не е направил възражение за прекомерност за
заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение следва да се присъдят в искания размер.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 3, изр.2 във връзка с чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Добрич, ІІІ състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ХОНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Добрич, ул.“Иван Пенаков“ № 15,
вх.Б, ет.2, ап.6, представлявано от Дилян Господинов Господинов
действия на служители на НАП за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180601745813_3/15.01.2021 г., потвърден с Решение №
ФК-1/28.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП - Варна, да заплати на ХОНЕКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, ул.“Иван Пенаков“ № 15, вх.Б, ет.2, ап.6, представлявано от Дилян
Господинов Господинов, направените по делото разноски
в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :