О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 06.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.
с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 444 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против определение за прекратяване на производство и връщане на
искова молба като недопустима и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Жалбоподателката твърди, че
определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като счита, че необосновано
първостепенният съд е приел иска й за недопустим. Развива съображения в тази
насока, заявява, че съдът е пропуснал да приложи последиците по чл. 537 ал. 2
от ГПК в исковото производство и това й дава възможност да поиска отмяна на
нотариален акт в отделно производство.
Моли въззивния съд да
отмени атакуваното определение и върне делото на на СлРС за ново разглеждане или да реши по същество
въпроса и постанови отмяна на констативен н.а.
В исковата молба няма
посочен ответник, а и производството, образувано по нея, е прекратено преди да
е необходимо връчване на препис, поради което не е връчван такъв и от частната
жалба.
Въззивният съд намира, че частната
жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.
В исковата молба ищцата
излага твърдения, че с влязло в сила решение е признато за установено, че е
собственик на две постройки. Поради това е предявила иск с правно основание чл.
537 ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 126 от 03.11.2005г.
т. 27 на нотариус К. Тодорова, в който друго лице е признато за собственик на тези
постройки.
Искането за отмяна на
констативен нотариален акт не може да бъде предмет на самостоятелен иск, то
следва да бъде заявено само в исково производство по повод спор за материално
право когато съществуващият охранителен акт засяга права на трети лица. В
случая е налице развил се и приключил спор относно правото на собственост, в
който като последица е можело да бъде постановена отмяна на констативен
нотариален акт.
Това не е сторено от съда,
тъй като не се касае за консативен нотариален акт, а за такъв, с който се удостоверява
сделка за прехвърляне на недвижим имот. Процесният нотариален акт е издаден въз
основа на постановление за възлагане на СИ, а възлагането представлява особен
вид възмездна правна сделка с прехвърлителен ефект.
Съгласно ТР № 3 от 29.11.2012г. по т.д.№ 3812г. на ОСГК на
ВКС, „на
отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и
тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот.“,
какъвто не е настоящият случай.
Поради това искът е недопустим, следва
да бъде оставен без разглеждане, исковата молба – върната, а производството,
образувано по нея – прекратено като недопустимо.
Като е достигнал до същите правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
определение, което следва да бъде потвърдено.
Ето защо частната жалба се
явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх.№ 14023/31.07.2020г. от А.В.П., ЕГН ********** *** против определение,
№ 2086 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1904/20г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение, №
2086 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1904/20г. на СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението подлежи на
касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок
от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: