Р Е Ш
Е Н И Е
№ 82
гр. Перник, 04.05.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети април през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Мария Христова
при
участието на секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията-докладчик
административно дело № 51 по описа за 2023г. на Административен съд - Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.Б.И.
с ЕГН **********, В.Г.И. с ЕГН: ********** и Р.Г.И. с ЕГН: **********, всички с
постоянен адрес ***, срещу Заповед № 175/01.02.2023 г. издадена от кмета на Община Перник, с която на основание
чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на строеж "ВХОДНО АНТРЕ", находящ се в УПИ ****, в ****по плана на гр. Перник, кв. **** представляващ имот с идентификатор ****по
кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес ул. ****. Със
заповедта е определен едномесечен срок за изготвяне и представяне за одобрение
в Община Перник, на проект част „План за безопасност и здраве“, с указан начин за
премахване на строежа, като е разпоредено в двумесечен срок считано от датата
на одобряване на проекта, собствениците на строежа, в качеството им на
възложители да премахнат доброволно и за своя сметка строеж „ВХОДНО АНТРЕ“.
При оспорването се излагат доводи за
незаконосъобразност, поради нарушаване на процесуалните правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник на жалбоподателите адвокат М.М., която пледира същата
да се уважи като основателна и доказана и да се постанови съдебен акт, с който
да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски,
съгласно приложения списък.
Ответникът по жалбата - кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Е. изразява становище за неоснователност на
оспорването и пледира за потвърждаване на административния акт,
като правилен и законосъобразен. Подробни аргументи излага в представени
писмени бележки. Искането към съда е жалбата да се отхвърли като неоснователна
и недоказана. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък за разноски, като прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред административния орган е започнало по повод постъпило в Община Перник
писмо вх. №22/СЛУ-4538 от 22.08.2022г., от началника на РДНСК – Перник, с което същият
уведомява за постъпил сигнал от М.Т. и С.Т. относно „незаконно застрояване на
тераса в имот с административен адрес гр. Перник, ул. ****, ет. 1“. По повод
писмото и с цел изясняване на фактите и обстоятелствата изнесени в сигнала, е
разпоредено на служители от Община Перник да извършат проверка на място и по
документи.
Констатациите от извършената
проверка са обективирани в Констативен протокол № 1-22/СЛУ-4538 от 04.10.2022
г. От съдържанието на същият се установява, че в УПИ ****, в
****, по плана на гр. Перник, в северозападния
край на сградата с идентификатор ****, съществуващата тераса е застроена и се
ползва като входно антре. Към констативния протокол е приложен снимков
материал. Подписан е от съставителите Д.К.и инж. В. В.– експерти в отдел
„Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при Община Перник,
както и от присъствалите лица – М. С.Т. /подател на сигнала/ и В.Г.И.
/жалбопадател/.
Въз основа на извършените
проверки на място и по документи, компетентните за това съгласно чл. 223, ал. 2
от ЗУТ длъжностни лица - служители в отдел „Инвестиционно проектиране и контрол
по строителството“ при Община Перник са съставили Констативен акт №
2-22/СЛУ-4539 от 08.11.2022 г. В него е отразено, че при извършена проверка на
съсобствен УПИ ****, в ****по плана на гр. Перник, кв. ****, с административен
адрес ул. ****и идентификатор ****по кадастралната карта /КК/ на гр. Перник е
констатирано, че в северозападния край на сградата с идентификатор **** по КК,
съществуващата тераса е застроена посредством тухлени зидове и се ползва като
входно антре. Терасата е с дебелина на стоманобетонната плоча 0,12 м. и е
разположена на височина 2,65 м. от терена. Подпряна е на стоманобетонови
колони. Върху плочата на височина 0,85 м. е иззидан тухлен зид, а върху него зидът
продължава на височина 2,05 м. с газобетонови блокчета. За покрив служи
стоманобетоновата плоча на терасата на втория жилищен етаж. Така оформеното
входно антре е с размери 3,70/0,95 м. и обща височина 2,90 м. Източната страна
на входното антре е иззидана, така че е зазидана около половината от
съществуващ прозорец на съседното жилище в сградата. На северната фасада на
помещението е монтиран прозорец ПВЦ дограма. Входното антре е с положена
топлоизолация отвън и отвътре. Същото е разположено на първи жилищен етаж в
сграда с режим на етажна собственост. Захранено е с електрическа енергия. Строежът
е собственост на В.Б.И. с ЕГН **********, В.Г.И. с ЕГН ********** и Р.Г.И. с
ЕГН **********. Не са представени строителни книжа на жилищната сграда. Прието
е, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 4, като част от жилищна
сграда, която съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от
Наредба № 1/2003 за номенклатурата на видовете строежи е пета категория.
В констативния акт е направен извод за
извършено нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – извършено строителство без
необходимите строителни книжа. Разяснена е възможността за подаване на
възражения.
Собствениците на строежа са подали възражение
в срок срещу констатациите изложени в констативния акт, с твърдения, че процесната
тераса е иззидана още през 1955 г., след което поради разпадане на тухлите,
същите са подменени с „итонг“ през 1995 г., през 2010 г. е сменена дограмата на
въпросната „тераса – входно антре“, а през 2016 – 2017 г. е санирана къщата.
Приложена е декларация по силата, на която А.К.С. в качеството ѝ на
собственик на част от УПИ ****, изразява съгласие „с изградената междинна стена
и подобренията по нея, между моя и неговия имот с цел изграждане на вход, с
което се затваря една втора част от прозорец в моята част от имота, на който
съм собственик“.
Възражението е разгледано от
административния орган, но не е уважено, видно от Протокол № 3-22/СЛУ-4539 от
24.11.2022 г.. Проверяващите са изложили съображения, че при затварянето на
процесната тераса, същата става част от жилищната сграда, което води до
отразяването ѝ в плана за застрояване и регулация на гр. Перник, кв. ****,
одобрен със Заповед № 1822/31.08.1993 г. на кмета на Община Перник, но видно от
същият входното антре през 1993 г. е
било все още тераса. Сочи се, че 1993 г. застроената площ на сградата е била
138,67 кв.м., а през 2008 г., когато е влязла в сила кадастралната карта на гр.
Перник тази площ е била 151.64 кв.м., от което се прави извод, че не е възможно
терасата да е зазидана още през 1955 г., тъй като площта на сградата е
увеличена в периода 1993 – 2008 г. По отношение на приложената декларация –
съгласие е изразено становище, че същата е без нотариална заверка, което я
прави невалидна. Подписана е само от А.К.С., която не е единствен собственик на
въпросното жилище. Констатирано е, че декларацията е без дата на подписване,
като съдейки по издаването на годината на личните карта на А.С. и В.И. – месец
май и месец юли 2021 г., се приема, че подписването е извършено след месец юли
2021г. Предвид изложеното комисията от проверяващи е изразила становище за
продължаване на започната процедура по издаване на заповед за премахване на
процесния строеж.
Въз основа на извършените
проверки и съставяне на описаните по-горе протоколи, кмета на община Перник е
издал Заповед № 175/01.02.2023 г., с която е разпоредил премахване на строеж: „ВХОДНО
АНТРЕ“, находящ се в УПИ ****, в ****по плана на гр.Перник, кв. ****, чиято
законосъобразност е предмет на контрол в настоящото производство.
В хода на съдебно
производство по искане на жалбоподателите се допуснаха свидетелски показания и
се разпитаха лицата А.В.И. и А.Н.А..
От обясненията на А. И. се установява,
че същият има родство със жалбоподателите, като В. е негова снаха, а В. и Р.
съответно – племенници. Живял е в къщата, там е роден и отрасъл като заявява,
че строежът на къщата е приключил през 50-те години, а за процесното „входно
антре“ твърди, че е заградено през 1970 година, като първоначално е било само
остъклено, но предвид навяванията от сняг през зимата се е наложило затварянето
с врата от запад. Заявява, че след 1983 година не е извършвано строителство.
Фиксирането на периода на затваряне края на 70-те години свързва с уволнението
си през 1980 г., когато вече е било затворено, и така е заварено от снаха му
след идването й. Сочи, че мястото на което е построена сградата е закупено то
дядо му със суперфикция за строеж отстъпена на баща му и чичовците му. Къщата е
била собственост на двамата му чичовци и баща му, като към момента вторият етаж
е продаден.
Свидетелката А.А.е съсед на
жалбоподателите, като от месец март 1976 година живее на ул. ****. Познава В. от идването и в
квартала през 1980 г. По отношение на „входното антре“ сочи, че същото е
съществувало още през 1976 г., като не може да каже кога е било построено
твърди, че първоначално е било остъклено и с дървена дограма, а към момента е с
алуминиева дограма, като заявява, че строителство не се е извършвало, а само
смяна на дограмата.
Настоящия състав кредитира
обясненията на свидетели, касателно възприятията им за наличието на
съществуващото „входно антре“.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и
неоспорено от страните заключение по извършена съдебно - техническа експертиза
от вещото лице инж. М.Д.. Същата като обективно и компетентно изготвена и
относима към изясняване предмета на спора, се цени. В заключението си вещото
лице посочва, че регулационния план на гр. Перник, кв. ****, в който план
попада процесния УПИ ****, ****е одобрен със Заповед № ІІІ-36/24.01.1983 г., а регулационният
кадастрален план за 1993 г. е приет със Заповед № 1822/31.08.1993г. Уточнява,
че по отношение на този имот няма разлика в кадастралната основа между 1983 г.
и 1993 г. В УПИ ****, ****по регулационния план на гр. Перник, кв. ****,
утвърден със Заповед № 1822/31.08.1993 г. има три сгради, една полумасивна
стопанска сграда с площ 36 кв.м., жилищна сграда с площ 110 кв. м. – етажност
2/3 и жилищна сграда с площ 28 кв.м. –
етажност 1/2. /застроена плащ на жилищните
сгради - 138 кв.м./ На одобрената със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. кадастрална
карта на гр. Перник, броят на сградите е две. Сграда с идентификатор **** с
предназначение жилищна сграда – многофамилна, брой етажи – 2 със застроена площ
152 кв.м. и сграда с идентификатор ****.2 с предназначение гараж и застроена
площ 27 кв.м. При съпоставка между сградите отразени в кадастралния план от
1983 г. и кадастралната карта от 2008 г., на база приложена скица за
съвместяване на имот пл. № 2122, се установява, че многофамилната жилищна
сграда с идентификатор **** съвпада със сгради етажност 1/2 и етажност 2/3 от
кадастралния план от 1983 г., като разликата от 13 кв.м. представляваща площта
на външните стълби и площадката към сграда 2/3 отразена на приложената скица с
букви АБВГА, към 2008 г. вече е част от застроената площ на сграда **** по
КК. /застроена
площ от 110+28+13=151 кв.м. Правилни са констатациите в оспорения акт, че е
налице увеличение на площта в периода 1993-2008 г., но същото намира отражение
върху застроената площ на сграда 2/3, а не върху сграда 1/2 където се намира
„входното антре“. Вещото
лице при оглед на място е установило, че пред сграда с етажност 1/2 е измерена площ,
която е квалифицирана като „входно антре“ към първи етаж и е с параметри такива,
каквито са констатирани от ответника. Тази площ не е включена в застроената
част на сградата, но същата е отразена в етажната схема като площ на първи етаж, а в кадастралния план е отразен с
условен знак „навес“. Прави се уточнение, че сградата се заснема по външните
ограждащи стени, които са на терена, това било навес, защото е на колона
отдолу, а отгоре е тераса. Архитектурния облик на сградата по това, което е в
кадастрална карта, спрямо това което е установено при оглед на място, не е
променен. Самото строителство съответства на описанието в заповедта, като
въпросният „навес-входно антре“ е съществувал към 1983 г. според кадастралната
основа и по регулационен план, този навес е отразен 1983г. – 1995 г., сочи
вещото лице.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд - Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ, от легитимирани лица,
адресати на заповедта за премахване, чиито права се засягат от оспорения акт,
срещу подлежаща на съдебен контрол заповед на основание чл. 215, ал. 1, във
връзка с чл. 214, т. 3 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета
на община Перник, в съответствие с предоставената му в чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, материална и териториална компетентност, във
връзка с недопускането и отстраняването на незаконно строителство на
територията на общината.
Спазена е изискуемата писмена форма.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 1 – 8 от АПК предвижда задължителните
реквизити за административните актове, издадени в писмена форма. В т. 4 като
такива са посочени фактическите и правни основания. За да съответства на това
изискване, административният акт трябва да съдържа ясно и конкретно означение
на обстоятелствата, на които се основава, както и правната норма, която го субсумира.
В оспорената заповед са възпроизведени констатациите, отразени в протоколите от
извършените проверки на място и в констативния акт.
От изложените в мотивната част на
заповедта факти и обстоятелства не може да се определи еднозначно какво точно е
констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на премахване. Строежът
е определен за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изпълнен без
строителни книжа. При така направеното описание е наредено премахването на
строеж "ВХОДНО АНТРЕ", като крайният извод изложен в мотивната част
на заповедта е, че е налице строеж "ВХОДНО АНТРЕ", като пристройка
към жилищната сграда, който не отговаря на изискванията на закона, нито по
време на изграждането му, нито към момента. В тази връзка настоящият състав
приема, че отсъствието на конкретизация относно частта на строежа, която е
приета за незаконна представлява неспазване на изискването за съдържание на
издадения акт, в частност – за неговата мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отсъствието на мотиви е самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 от АПК за
незаконосъобразност на административния акт.
В заповедта са конкретизирани параметрите на
така оформеното „ВХОДНО АНТРЕ“, посочено е, че същото е с размери 3,70/0,95 м.
и обща височина 2,90 м., изградено е върху съществуваща тераса на първи жилищен
етаж, като основата е върху плоча подпряна на стоманобетонни колони, а като неин
покрив служи стоманобетоновата плача на терасата на втория жилищен етаж.
По делото е установено, че е
осъществено поетапно изграждане на обекта, като първоначално около 1955 г. е
изпълнена тераса към първия жилищен етаж на сградата, подпряна е на стоманобетонови
колони. Съобразно свидетелските показания се установява, че първоначално
терасата е остъклена, впоследствие остъкляването е премахнато и терасата е
затворена със зидове, обособявайки процесното „ВХОДНО АНТРЕ“ - пристройка с
параметрите, описани в заповедта.
При тези данни настоящият състав
приема, че оспорената заповед съдържа противоречие между мотивната и
разпоредителната й част, което води до неяснота във волеизявлението на
административния орган. От изложените от него факти и обстоятелства не става
ясно какъв точно е обемът на разпореденото за премахване – пристройката в
цялост, вкл. основата (пода) и тавана (покрива), представляващи съответно част
от терасата на първия и терасата на втория етаж на жилищната сграда или само зидът
от газобетонови блокчета „итонг“, който продължава на височина 2,05 м. и
положен върху тухлен зид иззидан на 0,85 м от плочата. Нито в заповедта, нито в
констативния акт не е разграничено дали на премахване подлежи цялата тераса,
или само стената от „итонг“ и поставения ПВЦ прозорец, не са посочени никакви
размери на подлежащата на премахване конструкция или на част от нея. Липсата на
безпротиворечиво индивидуализиран обект, който подлежи на премахване, с вид и
размери, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици -
премахване на незаконния строеж.
Категоризирането на незаконния строеж
в заповедта като пристройка към жилищната сграда с квалификация строеж „ВХОДНО
АНТРЕ“ сочи към нареждане за премахването му в пълен обем, доколкото основата и
покривът са елементи от нейните характеристики като завършен обект.
Несъответствието между мотивите и разпоредителната част на административния акт
има за последица невъзможност да се определи предметът на изпълнение. Доколкото
със заповедта се разпорежда премахване на строеж „ВХОДНО АНТРЕ“ в завършен вид,
следва ли в обсега на параметрите на обекта подлежащ на събаряне да попадне и
покрива, който се явява основа на терасата на втория етаж? Тази неяснота на
предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за
форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта / в този смисъл са Решение № 10323 от 07.08.2017 г. на ВАС
по адм. дело № 11378/2016 г.; Решение № 9205 от 27.07.2016 на ВАС по адм. дело
№ 11362/2015 г; Решение № 12883 от 20.10.2020 на ВАС по адм. дело № 2310/2020
г. и Решение № 120105 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. дело № 4189/2021 г./ Като
не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на
пристройка към жилищна сграда без да събере необходимите доказателства и да
извърши преценка дали целият или част от строежа се явява незаконен,
административният орган постановява акта си при съществено нарушение на
правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на община Перник не изпълнява
задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да
индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение
за последващото изпълнение след влизането й в сила.
Издавайки процената заповед
административният орган е нарушил основните принципи на административното право
за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията и за
съразмерност между защитаваните и засегнатите права и интереси, регламентирани
в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
С оглед изложеното настоящият състав
приема, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати
нарушения, които обуславят отмяната му като процесуално незаконосъобразен на
основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателите
имат право на разноски.
Искането е направено своевременно и е
придружено със списък на разноските. Направено е възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, но същото се явява неоснователно, тъй като заплатеното
възнаграждение за адвокат е в минималния размер съобразно чл. 8, ал. 2 , т. 1
от Наредба № 1/2004г. С оглед на
изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите се дължи
присъждане на съдебни разноски по представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 1580 /хиляда петстотин и осемдесет лева/ лв., от които
1250 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, 300 лв. заплатен депозит за
изготвяне на експертиза и 30 лв. заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
- Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 175/01.02.2023 г.
изадена от кмета на Община Перник, с която на основание чл. 225а, ал. 1, ал. 3
и ал. 4 във вр. с чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на строеж
"ВХОДНО АНТРЕ", находящ се в УПИ ****, в ****по плана на гр.Перник,
кв. **** представляващ имот с идентификатор ****по кадастраланата карта на гр.
Перник, с административен адрес ул. ****, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Община Перник да заплати на В.Б.И. с ЕГН **********, В.Г.И.
с ЕГН: ********** и Р.Г.И. с ЕГН: **********, всички с постоянен адрес *** съдебни
разноски в размер на 1580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/