Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
05.08.2015 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На десети юли две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1001 по описа за 2014 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 149 от СК.
ИЩЕЦЪТ – Г.П.Я., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетния си
син М.А. С. твърди, че ответникът е баща на малолетното дете. Преди няколко
години ответникът заминал за Кралство И., където се установил за постоянно да
живее и работи. Уговорката им била, че синът им ще остане да живее при нея и тя
ще се грижа за него, като ответникът ежемесечно ще й изпраща по 100 евро за
неговата издръжка. В резултат на това, вече години наред детето им живеело само
с нея, като тя му осигурява необходимите грижи и издръжка. През 2007г.,
ответникът закупил апартамент, който заплатил с жилище кредит, обезпечен с
договорна ипотека. Уверенията му били, че наред с издръжката за сина им ще й
изпраща и пари, с които да покрива ежемесечните вноски по този кредит. За
съжаление това не се случило, поради което, за да запази жилището била
принудена да заплаща ежемесечните вноски по кредита с парите, които ответникът
й изпращал за детето. В началото на тази година, ответникът й се обадил по
телефона и й казал, че повече не бил в състояние да й изпраща пари. Съответно -
тя спряла да покрива задълженията му по кредита. От тогава с него не поддържали
връзка. В резултат помежду им останали неуредени въпросите относно
местоживеенето на сина им, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката му. Това пораждало правния интерес от завеждането на
настоящото дело. Сочи, че синът им е ученик във **** клас при НУ „Н.П.“ град С.
през учебната 2013/2014г. През учебна 2014/1015г. той съответно ще бъде ученик
в *** на същото училище. Само за подготовката му за предстоящата учебна година
били необходими около 350лева за тетрадки, учебни помагала, ученическа раница,
обувки и маратонки, униформа за училище, спортен екип и др. подобни. Отделно от
всичко това, средно на месец за неговата издръжка били необходими не по-малко
от 280 лева за храна, дрехи, обувки, някои лакомства, както и припадащата му се
част от издръжката на домакинството (ток, вода, телефон, телевизия и интернет).
В тази сума на практика не включвала парите, които давала средно по 2 лева на
ден за закуска, когато е на училище и още толкова, когато излиза с приятели.
Твърди, че работи в „Д.-ЦА“ ЕООД град К., като брутното й трудово
възнаграждение не е постоянно и се движи около средното за страната. След като
с ответника на практика се разделили преценила, че трябва да се погрижи за
своето и на детето жилище. Ето защо през месец май тази година закупила
апартамент в град С.. Жилището заплатила със средствата от два кредита, които
изтеглила от Банка „ДСК“ - ипотечен и потребителски. Месечната й вноска по
ипотечния кредит бил в размер на 166.63 лева, а по потребителския – 56.12 лева.
Т.е. само за погасяване на двата кредита месечно заплащала по 222.75 лева. Със
средствата, които й оставали след погасяване на кредитите, със синът й буквално
били принудени да се борят за физическото си оцеляване. Сочи, че ответникът не
дължал издръжка на други лица, а и от години се е установил за постоянно да
живее и работи в Кралство И.. Счита, че би следвало той да поеме по-голямата
част от издръжката на сина им, а и това не би съставлявало за него особена
трудност. С оглед обстоятелството, че ответникът живее постоянно в чужбина и с
него не поддържат връзка моли съдът в настоящото производство й предостави
правото еднолично да взима решения и евентуално да дава съгласие детето да
пътува в чужбина. Прави това искане, с оглед на обстоятелството, че в
последните години била честа практика от училищата да бъдат организирани за
децата екскурзии в чужбина, както и това, че и на нея би могла да й се отдаде
възможност да осигури екскурзия или почивка в чужбина за сина им. Липсата на
съгласие от страна на бащата детето да пътува зад граница и тежката съдебна
процедура за получаване на заместващо съгласие, биха направили на практика това
невъзможно и биха накърнили интересите на детето.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание член 127 от Семейния
кодекс определи детето М.А. С. с ЕГН ********** да живее при неговата майка, на
която да предостави упражняването на родителските права. Моли да бъде дадено
разрешение да пътува в чужбина, като замести волята на баща му за това. Моли да
бъде осъден ответника да заплаща на малолетния им син М.А. С., чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска , считано от първо число на
следващия месец до окончателното й изплащане. Моли, на основание член 149 от СК
да осъди ответника да заплати на малолетния им син М.А. С., чрез неговата майка
и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева за период от една
година назад, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
първо число на следващия месец до окончателното й изплащане. Претендира за
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - А.Д.С. счита, че предявения иск за допустим и частично
основателен относно претенцията за плащане на издръжка в размер на 200 лева,
считано от подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за
нейното променяне и неоснователен относно определяне начина на упражняване
родителските права; искането за еднолично вземане на решение и евентуално
даване на съгласие детето да пътува в чужбина, както и по отношение на
предявения размер по член 149 от СК за минал период от време в размер на 200.00
лева. Относно претендиралата издръжка счита, че размерът на исканата издръжка в
размер на 200.00 лева за минал период от време е неоснователен, защото платил
доброволно издръжка за издържането на сина им на неговата майка, за времето
07.01.2013г. до 26.06.2014г. - 800 евро или 1600 лева, т.е. плащал е по 90.00
лева месечно и не е налице правно основание по отношение на ищцата да предяви
подобен иск, като намира съшия за изцяло неоснователен. Плащането на издръжка е
съобразно възможностите на дължащия. Счита, че размерът на исканата издръжка от
200.00 лева от предявяване на иска на сетне е прекомерно завишен, като заявява,
че може да плаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от влизане
на решението в сила до настъпване на законно основание за нейното променяне или
отменяне. Твърди, че е платил на дядото на сина на страните - М.А. С. сумата от
300.00 лева за месец септември 2014г. и за месец октомври 2014г., т.е. може да
плаща по 150.00 лева месечна издръжка. Относно предоставянето на родителските
прави и режима на свиждане на със сина си М.А. С. - не оспорва правото
родителските права да се предоставят на ищцата, което право никога не е
оспорвано до настоящия момент. Претендира за следния режим на свиждане със сина
си, а именно: когато е в България да може да се вижда със сина си събота и
неделя с преспиване от 10.00 часа в съботата до 17.00 часа в неделята, както и
един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуската на майка и при
предварително уточняване на този едномесечен срок, както и посочения режим на
свиждане; да има правото да извежда сина си - М.А. С. в чужбина след
съгласуване и със съгласието на неговата майка, дадено по съответния законов
ред. Твърди, че никога не е отказвал на ищцата да даде съгласието си да може да
го извежда извън пределите на България. Сочи, че съдът следва да има предвид,
че ищцата му е отказала да види сина си през месец септември 2014г., нито е
искала той да даде съгласие си по съответния ред, за да може да го извежда в
чужбина.
Моли съда да не уважавате искането на ищцата, съдът да й предостави
еднолично само на нея правото да извежда сина им в чужбината, като ответникът
да бъде лишен от това право. Законът е предвидил процедура относно начина на
извеждане на дете в чужбина, когато родителите са разделени и не упражняват
заедно родителските права. Претендира за направените по делото разноски.
В ХОДА на делото, с влязло в сила протоколно определение от 01.04.2015г. е
прекратено производството по отношение на обективно съединените искове с правно
основание член 127, ал. 2 от СК във връзка с член 143 от СК, поради постигане
на съдебна спогодба, като производството по делото е продължило само по иска с
правно основание член 149 от СК.
След преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно и във връзка
с изложените становища, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от представеното
удостоверение за раждане, съдържащо се на лист 5 от делото, че законният
представител на малолетното дете - Г.П.Я. и ответникът - А.Д.С. са родители на
детето – М.А. С., родено на ***г*** с ЕГН **********.
От представеното Удостоверение №
435/30.07.2014г. издадено от НУ „Н.П.“ град С., се установява, че М.А. С. с ЕГН
********** за учебната 2013/2014г. е записан в Книгата на подлежащи на
задължително обучение деца до 16-годишна възраст на страница 61, под № 17, в
дневна форма на обучение във ІІ-ри „а“ клас.
По делото не е налице
спор, че през периода от една година преди образуване на производството
страните са живеели разделени, като детето е живяло при майката, която е полагала
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Ответникът намира
претенцията за издръжка
за минал период от време е неоснователен, защото платил доброволно издръжка за
издържането на сина им на неговата майка, за времето 07.01.2013г. до
26.06.2014г. - 800 евро или 1600 лева, т.е. плащал е по 90.00 лева месечно.
От представената по делото разписка,
съдържаща се на лист 32 от делото се установява, че на 25.09.2014г. А.Д.С.,
баща на М.А. С. предал на П.Г.Я., дядо на М.А. С. сумата от 300 лева, които да
бъдат оползотворени за нуждите на синът му във връзка с осигуряване на
необходимите вещи и други разходи, свързани с издръжката му.
От представените по делото бордера за
обмяна на валута с наредител - А.Д.С., получател - А.Д.С., изплатени на
вносителя - Г.П.Я., за периода – 03.06.2013г. до 17.06.2014г. са обменени
1049.79 евро и е получена левовата им равностойност на 2057.50 лева. Датите на
обмена на валута са както следва: 03.06.2013г. – 91.88 евро; 27.08.2013г. –
102.04 евро; 10.10.2013г. – 96.94 евро; 21.10.2013г. - 96.94 евро; 15.11.2013г.
- 95.40 евро; 16.12.2013г. – 94.00 евро; 16.01.2014г. - 96.94 евро;
17.02.2014г. - 96.94 евро; 17.03.2014г. – 95.00 евро; 03.06.2014г. – 76.57 евро
и 17.06.2014г. – 107.14 евро.
От представеното извлечение от сметка
на А.Д.С., в качеството му на кредитополучател по договор за ипотечен кредит от
11.05.2007г., отпуснат от СИБАНК ЕАД град Пловдив, офис К. се установява, че на
ответникът му е отпусната сумата от 13000 евро. Посочени са вноските по
погасяващата сметка. Видно от същата, на посочените по-горе дати, вноски са
правени от Г.П.Я. и от А.Д.С., както следва: 03.06.2013г. – вноска от Г.П.Я. в
размер на 91.88 евро; 27.08.2013г. – вноска от А.Д.С. в размер на 102.04 евро;
10.10.2013г. – вноска от А.Д.С. в размер на 96.94 евро; 21.10.2013г. - вноска
от Г.П.Я. в размер на 96.94 евро; 15.11.2013г. - вноска от А.Д.С. в размер на
95.40 евро; 16.12.2013г. – вноска от Г.П.Я. в размер на 94.00 евро;
16.01.2014г. - вноска от Г.П.Я. в размер на 96.94 евро; 17.02.2014г. - вноска
от А.Д.С. в размер на 96.94 евро; 17.03.2014г. – вноска от Г.П.Я. в размер на
95.00 евро; 03.06.2014г. – вноска от Г.П.Я. в размер на 76.57 евро и
17.06.2014г. – вноска от Г.П.Я. в размер на 107.14 евро, т.е. четири от
единадесет вноски са внесени от А.Д.С. и седем от единадесет вноски са внесени
от Г.П.Я..
В хода на делото, страните са
постигнали споразумение за заплащане на издръжка, по реда на член 143 от СК в
размер на 150.00 лева.
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание член 149 от СК, съдът намира за
частично основателен. Съгласно член 142, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно възможностите си и материалното си състояние да осигурява условия за
живот, необходими за развитието на непълнолетните си деца, като съгласно ал. 2
на същата разпоредба, те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Като критерии за определяне на
дължимата издръжка в член 142, ал.1 от СК са посочени нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което следва да я осигурява.
Изхождайки от тези разпоредби следва да се приеме, че ответникът, като баща на
малолетния М.А.
С., дължи издръжка на същия, който се явява лице,
имащо право на издръжка съгласно член 143 от СК и за чието балгополучие
ответникът отговаря като негов баща. За да му осигури условия за живот,
ответникът следва да заплаща подходяща месечна издръжка, която да е достатъчна
за нормалното съществуване на детето и за неговото развитие, като същевременно
с това следва размерът й да е съобразен с възможностите и материалното
състояние на ответника, от една страна, и с нуждите на издържания от
друга.
Съдът при определяне размера на необходимата издръжка отчита
обстоятелството, че детето, към настоящия момент (за учебната 2014/2015г.) е
ученик в ***
клас при НУ „Н.П.“ град С.. За подготовката на детето
за тръгване на училище са били необходими средства. Несъмнено е и
обстоятелството, че разходи се правят и във връзка с храна, облекло, обувки за
детето, закупуване на
подходящи за възрастта му играчки и учебни помагала, които разходи не могат да
се избегнат с оглед поддържането на нормален и спокоен живот, както и предвид
средствата нужни за подпомагане развитието на детето. При тези факти по делото
несъмнен е изводът на съда за необходимостта от заплащане на издръжка,
необходима за покриване нуждите на детето, свързани със задоволяване на
основните ежедневни потребности като вода, храна, ел.енергия, облекло,
лекарства, детски играчки и пр. Несъмнено разходи са правени в тази насока. Безспорно
по делото е, че родителите на детето не живеят заедно, като непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката.
Издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на
иска, а в случая се търси за периода от 03.09.2013г. до 02.09.2014г. в размер
от по 200.00 лева. Съдът намира, че следва същият да
бъде уважен за сумата 85.00 лева месечно за посочения период. За
разликата до пълният предявен размер от 200.00 лева, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Аргументите за това са следните:
Съдът намира, че не са налице пречки за присъждане на издръжка за минало
време за периода от 03.09.2013г. до 02.09.2014г., тъй като малолетното дете М.А. С., има право на издръжка за минало време. Периодът, за който
се търси издръжка попада в рамките на допустимия съгласно член 149 от СК. Съдът
обаче намира за подходяща месечна издръжка в размер на общо 170 лева, които да
се поемат поравно от родителите, т.е. ответникът А.Д.С. следва да
заплати месечна издръжка за минало време в размер на 85.00 лева. До този извод съдът достига по следните съображения:
Съгласно член 142, ал.2 СК, размерът на минималната издръжка за едно дете е
равен на 1/4 от минималната работна заплата за страната. Следователно размерът
на издръжката не може да бъде по-малко от 85.00 лева, представляващи 1/4 от
минималната за страната работна заплата от 340 лева за 2014г. Съдът намира, че следва да се
присъди минималния размер на месечната издръжка предвид обстоятелството, че по
делото не се събраха категорични доказателства, установяващи евентуално
полученото от него възнаграждение, включително неговия размер, от пребиваването
му в И. или от евентуална реализираната от него трудова дейност, с която се е
занимавал, което би могло да обуслови присъждане на по-голяма по размер
издръжка. От друга страна, по делото не се ангажираха доказателства – какви
разходи са правени за детето и колко му е възлизала месечната издръжка.
Същевременно с това и самото дете е било на по ниска възраст, което предполага
и по малки разходи за задоволяване на неговите потребности.
От приетите писмени доказателства - бордера за обмяна
на валута и извлечение от сметка не може категорично
да се отграничи за процесния период кой е обслужвал кредита, тъй като са налице
данни за внасяне на погасителни вноски и от Г.Я. и от А.С.. Т.е. не може
с категоричност да се приеме, че при превода на
парични суми от А.Д.С. за периода от 03.09.2013г. до 02.09.2014г., същите са послужвали, като вноски за погасяване на
кредит, вносими от Г.Я., тъй като за този
период отделно от преводите, направени от ответника, същия е погасявал и вноски
по кредита.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че издръжката на детето не се
изразява само в парично стойност, а същата може да бъде под формата на храна,
дрехи, обувки и други, за които не се ангажираха доказателства, същият да е
осигурявал. Предвид изложеното, съдът приема, че през исковия период ответникът
не е изпълнявал задължението си за издръжка. В този смисъл, съдът счита за
частично основателно в посочения по-горе размер.
По отношение на разноските:
Разноски по
делото се претендират само от двете страни, но ответникът не е ангажирал
доказателства за реализирани такива, поради което на основание член 78, ал. 1
от ГПК, такива следва да се присъдят само на ищеца, съобразно уважената част от
иска в пълен размер от 150.00 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение. На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената
издръжка в размер на 40.80 лева. Съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание член 149 от СК, А.Д.С. *** с ЕГН **********
да заплати на детето си М.А. С. с ЕГН **********, като малолетно чрез
своята майка и законен представител Г.П.Я. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 85.00 (сто) лева, за периода от 03.09.2013г. до
02.09.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за
разликата над 85.00 лева до пълният предявен размер от 200.00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, А.Д.С.
*** с ЕГН ********** да заплати на Г.П.Я. с ЕГН ********** ***, действаща като
майка и законен представител на малолетния си син М.А. С. с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 150.00 лева
ОСЪЖДА, А.Д.С.
*** с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС - К. държавна такса в размер на 40.80 лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.