Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
10.12.2018г
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII
- ти въззивен състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Галина Иванова и прокурора
Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД 816/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
Присъдата от 03.05.2017г. по нохд № 456/2016г. на СРС,
НО, 17 състав е постановена, след отменя на присъда по нохд № 23274/2-11г по
описа на СРС, НО, 16 състав с Решение от 07.01.2016г по внохд № 1059/2015г на
СГС, НО, 16 състав.
С присъда от 03.05.2017 год., постановена по НОХД №
456/2016 год. по описа Софийски районен съд, подсъдимият Г.Д.Г. е признат за НЕВИНОВЕН за това, че за
времето от месец април 2008 г. до 18.05.2008 г., в гр. Пловдив, в съучастие,
като помагач със С.Ш. - извършител, улеснил извършване на престъплението по
друг начин, като създал привидно задължение на П.К.Ф. за сумата от 350 000
лева, като по този начин спомогнал за извършване на престъплението, а именно:На
19.05.2008 г., в офис, находящ се в гр. София, ул.******, в безистен срещу
магазин Централни хали, С.Ш. да принуди П.К.Ф. да извърши нещо противно на
волята му - да подпише договор за паричен заем, в който като заемател П.Ф.
заема сумата от 500 000 лева от заемодателя С.Ш. и да подпише запис на заповед
за сумата от 500 000 лева в полза на С.Ш., като за това Ш. употребил заплашване
- опрял в подмишницата на Ф. пистолет с неустановена марка и модел, показал му
снимка на детето му и съпругата му и му казал, че всяко негово действие ще се
отрази негативно на семейството му, и че Г.Г. с прякор „П.”, го натиска, след
което му казал, собственоръчно да си напише трите имена и да подпише записа на
заповед и договора за заем, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАВАН по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият С.С.Ш. е признат за НЕВИНОВЕН, в това, че на
19.05.2008 г., в офис, находящ се в гр. София, ул. ******, в безистена срещу
магазин Централни хали, в съучастие като извършител, с Г.Д.Г. като помагач, е
принудил П.К.Ф. да извърши нещо противно на волята му - да подпише договор за
паричен заем, в който като заемател П.К.Ф., заема сумата от 500 000 лева от
заемодателя С.С.Ш. и да подпише запис на заповед за сумата от 500 000 лева в
полза на С.С.Ш., като за това употребил заплашване - опрял в подмишницата на Ф.
пистолет с неустановена марка и модел, показал му снимка на детето му и
съпругата му и му казал, че всяко негово действие ще се отрази негативно на
семейството му, и че Г.Г., с прякор „П.”, го натиска, след което му казал
собственоръчно да си напише трите имена, да подпише записа на заповед и
договора за заем,поради
което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАВАН
по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 143, ал. 1, вр.
чл. 20, ал 2, вр. ал. 1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда
е останал представителят на държавното обвинение, който в срока по чл. 319,
ал.1 от НПК, е подал протест с искане за отмяната й като неправилна и
постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимите Г. и Ш. да
бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и осъдени на наказания,
съответстващи на целите по чл. 36 от НК. Алтернативно е направено искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, поради допуснати нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване на правата на частния обвинител и неговия повереник. След
изготвяне на мотивите е постъпило и допълнение към протеста, в което е
посочено, че при обсъждане на доказателствения материал, съдът е стигнал до
погрешна фактическа обстановка, а от ам и до неправилни правни изводи. Във
връзка с доводите за допуснати процесуални нарушения се твърди, че съдът не е
предоставил на частното обвинение възможност за запознаване с измененото
обвинение в хода на съдебното следствие и вземане на отношение по същото.
Срещу присъдата, в указания от закона
срок е постъпила и жалба от повереника на частния обвинител, с която се иска
отмяната й като неправилна, необоснована и постановена при допуснати
процесуални нарушения и постановяване на нова от въззивния съд, с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни. В допълнение към жалбата се развиват
подробни оплаквания във връзка с неправилната оценка на събраните доказателства
в хода на съдебното следствие, сочи се наличие на противоречие в мотивите към
присъдата, както и позоваване на доказателства, неприобщени по надлежен ред.
В закрито съдебно заседание, по реда на
чл. 327 от НПК, въззивният съд прецени,
че не се налага разпит на подсъдимите, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание, държавното
обвинение поддържа подадения протест, счита че от доказателствата по делото се
установява извършените от двамата подсъдими деяния, поради което моли съда да
отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да осъди двамата
подсъдими.
В съдебно заседание пред виззивната
инстанция , редовно призовани не се явяват частният обвинител и повереникът. L
Защитникът на подсъдимия Г. – адв. С.
моли подзащитния му да бъде оправдан, а протеста и жалбата да бъдат оставени
без уважение. Счита че по делото не са събрани доказателства, които да сочат,
че той е участвал в извършването на престъплението, като излага подробни
съображения за това. Посочва още, че няма никакви процесуални нарушения и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.
Защитникът на подсъдимия Ш. в лицето на
адвокат К. моли да бъдат оставени без уважение подадените протест и въззивна
жалба, а присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна,
обоснована и законосъобразна. Твърди че СРС, в мотивите си е направил анализ
поотделно и в съвкупност на доказателствата и е установил фактическата
обстановка по правилен начин, въз основа на което е направил своите правни изводи
и респективно подсъдимият Ш. е признат
за невиновен. Счита че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна,
поради което моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият Г. в своя защита заявява, че
няма какво да добави към казаното от адвоката си, а в последната си дума моли
да бъде оправдан.
Подсъдимият Ш. в своя защита поддържа
исканията на адвоката си, а в последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан,
респективно присъдата на СРС – потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като
обсъди исканията, изложени в жалбите, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с правилата на чл. 313 и чл.
314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че
не са налице основания за неговата отмяна, поради следните съображения:
Присъдата
си контролираната съдебна инстанция е постановила при изяснена фактическа
обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата,
събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е
анализирал доказателствена съвкупност и
мотивирано е обосновал своите фактически изводи. След като прецени всички
доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания за
промяна на фактическата обстановка, която е следната:
Подсъдимият С.С.Ш. е роден на *** год. в
гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работещ, неосъждан, с ЕГН **********, адрес ***, „******.
Подсъдимият Г.Д.Г. е роден на *** год. в
гр. Ихтиман, българин, български гражданин, неженен, със средно специално
образование, работещ, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********, адрес ***.
На неустановена дата през лятото на
2007г интернет обява за продажба на лек автомобил предизвикала интерес у св. П.Ф..
По повод на нея последният се запознал с подсъдимия С.Ш., който притежавал
автокъща в гр. София, която Ф. посетил. Вследствие Ф. често посещавал
автокъщата на подсъдимия Ш., като взимал и ползвал харесани от него
луксозни автомобили на лизинг. Не след
дълго време двамата се сприятелили и сближили, като започнали да излизат и
семейно по различни семейни поводи. П.Ф. споделил с подсъдимия, че баща му- св.К.Ф.
е изпълнителен директор на „Кариери“ АД гр. Пловдив.
Подсъдимият Ш. представил новия си
приятел П.Ф. като сериозен бизнесмен на баща си – св. С.Ш., който към онзи
момент се занимавал със строеж на фабрика за бойлери. В разговор с П.Ф. , С.Ш.
заявил, че за строежа на фабриката се нуждае от арматурно желязо, термопанели и
др. строителни материали. П.Ф. заявил, че може да достави необходимите
материали като за целта трябва да
преведе по банков път сумата от 120 000 лв. На 18.09.2007г св. С.Ш. превел
от името на неговото дружество – „С.Ш. С“ ЕООД по сметка на дружеството,
управлявано от св. П.Ф. – „Н.“ ООД сумата от 120 000 лв. за термопанели, а
сумата от около 56 000 лв. за доставка на арматурно желязо превел на 10.09.2007
год. Впоследствие доставки не били осъществени, което провокирало св. С.Ш. през
2010 година да изпрати нотариални покани до П.Ф., който от своя страна признал
за получените суми и настоявал да ги върне
на касата на дружеството, след неизпълнението на договора.
След сприятеляването си, свФотев
предложил на подс. Ш. съвместен бизнес, свързан със закупуване на земи и строителство,
като по – конкретно му предложил да закупи земя от управляваното от баща му
дружество „Кариери“ АД гр. Пловдив, като му обяснил, че не може той да го
закупи, тъй като е член на семейството, а трябва да бъде друго лице. В тази
връзка, подс. Ш. дал на св. Ф. сумата от 300 000 лв., за което му била
издадена квитанция от „Кариери“ АД гр. Пловдив от 02.10.2007 год. На същата
дата бил сключен и предварителен договор между дружеството, представлявано то
бащата на П.Ф. – К.Ф. и подс. Ш. за закупуване на две празни дворни места с
площ общо 16 декара в гр. Пловдив. След известно време, подсъдимият установил,
че не е придобил имота, тъй като издаденият нотариален акт бил неистински . По
тази причина поискал обратно парите си от св. П.Ф., като поискал да му бъдат
върнати и парите, които баща му е превел на дружеството му в размер общо около
500 000 лв.
В този период от време, св. П.Ф., чрез
общ познат се запознал и с другия подсъдим по делото – Г.Г. с прякор „П.“.
Последният се занимавал със сериозен бизнес и имал добри финансови възможности.
Узнавайки, че св. П.Ф. е син на изпълнителния директор на „Кариери“ АД гр.
Пловдив се поинтересувал от възможности за инвестиции. Така на 08.01.2008 год.
между „Кариери“ АД гр. Пловдив, представлявано от К.Ф. и подсъдимия Г.Г. бил
сключен предварителен договор за продажба на имоти на дружеството, между които
и същото празно дворно място с площ от 4 декара, което било предмет и на
сключения договор с подсъдимия Ш.. По този повод на подсъдимия Г. била издадена
квитанция за заплатени 200 000 лева
на касата на дружеството. На същата дата, между същите страни бил подписан и
друг предварителен договор за продажба на три парцела в регулация на „Кариери“
АД, за което подсъдимият Г. платил 416 000 лв. и получил квитанция. На Г.
му било обяснено, че банковите сметки на дружеството са били запорирани и за
това трябва да внесе сумите
в брой, а не по банков път, за което му били издадени и съответните квитанции.
През пролетта на 2008 година подсъдимият
Г. посетил офиса на другия подсъдим по делото – С.Ш., за да си иска сумата
пари, която бил дал на св. П.Ф., тъй като така му било обяснено от последния.
Това бил и поводът на запознанството им, като до този момент двамата не се
познавали. От разговора им станало ясно, че и с Г., Ф. процедирал по същия
начин, като му предложил да закупи терен от „Кариери“ АД гр. Пловдив, който
терен бил предложил и на другия подсъдим по делото – Ш..
Подсъдимият С.Ш. започнал упорито да
търси сумите, които бил дал на Ф., тъй като били доста големи, поради което П.Ф.
обяснил на Ш., че има проблеми, но ще му се издължи и му предложил да подпише
запис за заповед и договор, с които да обезпечи вземанията и Ш. да бъде спокоен.
На 19.05.2008 год., Ф. и Ш. се срещнали
в офиса на подсъдимия Ш.,***, в безистена срещу магазин Централни хали, след
което отишли в нотариалната кантора на нотариус Д.С.отново в гр. София, в близост до офиса. На същата
дата св. П.Ф. подписал запис на заповед, с която се задължил до 10.06.2008 год.
да плати на подсъдимия С.Ш. сумата от 500 000 лв. при предявяване на
записа. П.К.Ф. изписал собственоръчно трите си имена и се подписал на документа
в нотариалната кантора на нотариус Д.С., което било удостоверено от помощник –
нотариус С.С.. Помощник – нотариусът видял, че сумата е доста голяма и това му
направило впечатление, поради което най- малко два пъти попитал П.Ф. дали
наистина разбира какво подписва и дали е доброволно. П.Ф. бил спокоен и
отговорил утвърдително. На същата дата св. Ф. подписал и договор за паричен
заем, съгласно който подсъдимият С.Ш. се задължавал да предаде на заемателя
сумата от 500 000 лв., която св. Ф. се задължавал да върне в срок до 10.06.2008
год. В договора за заем изрично било посочено, че заемателят се задължава да
издаде запис на заповед за сумата по договора. В нотариалната кантора отишли
само П.Ф. и С.Ш.. Двамата искали да се завери нотариално и договора за заем, но
поради изискването на нотариуса да се попълни декларация за произход на
средствата и поради по-високата такса, която е трябвало да платят според
тарифата, двамата се отказали.
Другият подсъдим по делото – Г.Г. не
присъствал на срещата в нотариалната кантора, нито пък знаел, че е имало
издадена такава запис на заповед и договор. След известно време, подсъдимият Г.
провел няколко разговора с П.Ф., като искал парите, които е дал да му бъдат
възстановени. От тези разговори частния обвинител Ф. се почувствал заплашен.
На 04.07.2008 год. П.Ф. подал жалба в
СДВР за осъществена спрямо него принуда да подпише договора за заем и записа на
заповед от страна на двамата подсъдими, както и за заплахи от страна на двамата
подсъдими към него и семейството му, въз основа на което било образувано наказателно
дело от общ характер в СРС.
Впоследствие били образувани множество
граждански и наказателни дела във връзка с взаимоотношенията между с частния
обвинител П.Ф. и баща му К.Ф. от една страна и С.Ш. и Г.Г. от друга.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните писмени и гласни доказателства – обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите П.Ф. / включително и приобщените чрез
прочитането на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т.1и т.2 от НПК/, К.Ф. /
включително и приобщените чрез прочитането на осн. чл. 281, ал.4вр.ал.1, т.2 от НПК/, Р.Ш./на осн. чл. 281, ал.1,т.1 и 2 от НПК, дадени пред друг състав на
съда по НОХД № 23274/2011 г., както и показанията й от ДП на осн. чл. 281 ,
ал.5,вр. с ал. 1, т.1 и 2 от НПК /, С.Ш. и св. С.С. / вкл. Прочетени и
приобщени на и на осн. чл. 281, ал.1,т.2
от НПК, дадени пред друг състав на съда по НОХД
№ 23274/2011 год., както и показанията му от ДП на осн. чл. 281, ал.5,
вр. ал.1, т.2 от НПК/, писмените доказателства по делото – запис на заповед и
договор за паричен заем от 19.05.2008
год., предварителни договори за покупко - продажба на имоти между „Кариери“ АД
и подсъдимите, документи за плащания от подсъдимите, нотариални покани, справки
за правното положение на подсъдимите и др.
Настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на
истината доказателства и не е ограничил страните в реализирането на правата им
да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав, се съгласява
със състава на СРС възприел обясненията на подсъдимите С.Ш. и Г.Г. за достоверни.
Правилно е посочено , че чрез тях се
установяват важни за делото факти, които кореспондират и с останалия събран
доказателствен материал. По делото е безспорно установено начина на запознанството
на подс. Ш. и пострадалия Ф., както и че същите са били приятелските отношения
помежду си. С.Ш. не отрича, че между тях е имало финансово неуредени въпроси, както
и обстоятелството, че на 19.05.2008 г. са се видели в неговия офис в гр. София,
ул. „*****, след което са отишли заедно
с Ф. в нотариална кантора на нотариус С.. Подсъдимият отрича, обаче подписването на процесната запис на заповед и
договорът за заем да са станали под заплаха от негова страна, още повече да е
носел и опрял в подмишницата на пострадалия пистолет. Отрича също и да е
отправял заплахи към П.Ф. и неговото семейство. С.Ш. с категоричност посочва причините, поради които са се видели и
подписали документите. Той твърди, че двата документа /запис на заповед и
договор за заем/ са подписани, след като П.Ф. сам е предложил да уредят
финансовите си въпроси, тъй като дружеството, на което по онова време
изпълнителен директор бил бащата му - К.Ф.,***, било прехвърлило с договор за
покупко - продажба несъществуващи имоти на много висока цена, а отделно от това
било обещано отново срещу сериозна сума пари да бъдат доставени термо панели и
арматурно желязо на баща му– С.Ш., който строял фабрика за производство на
бойлери, но така и не била изпълнена поръчката. Чрез подписването на посочените
два документа се целяло обезпечение,
уреждане на финансовите проблеми и съответно спокойствие. В подкрепа на това
твърдение Ш. е предоставил набор от документи, приложени по делото, от които е
видно наличието на финансови взаимоотношения между тях. Подсъдимият С.Ш., в обясненията си, сочи че не притежава
пистолет и никога не е имал такъв. С.Ш. твърди още, че не е познавал другия подсъдим
по делото – Г.Г. до момента, в който последният е отишъл в неговия офис, който офис
му бил посочен от пострадалия, за да си търси парите. Запознанството се е случило около датата на инкриминираното
деяние. В подкрепа и в потвърждение на това
са и обясненията на другия подсъдим по делото – Г.Г., който разказва, че по
аналогичен начин се е обвързал финансово с пострадалия Ф., като сключил също
договори за покупко – продажба на имоти, собственост на „Кариери“ АД гр.
Пловдив, които договори и нотариални актове на по- късен етап се оказали
неистински, купувал е също и машини и съоръжения, свързани с дейността на
фирмата му, като за целта са били издавани платежни документи, които документи
също са приложени по делото. Този факт се твърди дори и от частния обвинител Ф.,
който пред състав на СРС разказва, че на датата на инкриминирания период Г. не
е бил в нотариалната кантора с Ш.. В обясненията си, Г. твърди също че, освен
че не се е познавал с Ш., не е заплашвал П.Ф., а по повод възникналите
финансови неуредици е сезирал прокуратурата и съда, като е образувал преписки и
дела. Безспорно е, че обясненията на подсъдимите са освен важно доказателствено средство и
средство за защита, именно поради по отношение на тях се дължи внимателна
преценка и съпоставяне са останалата доказателствената
маса, каквото е извършена от първоинстанционния съд. СГС се съгласява с
изводите му, че в основата си част обясненията на двамата подсъдими за
достоверни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
В допълнение и подкрепа на обясненията
на двамата подсъдими Г. и Ш. са показанията на свидетеля С.Ш. – баща на
подсъдимия С.Ш., който съобщава обстоятелствата, свързани с недоставени стоки
от П.Ф. срещу заплащане, за което също е представил документи по делото. Фактът,
че посоченият свидетел се намира в роднинска връзка с подсъдимия С.Ш., е
отчетено от СРС при преценка
достоверността на показанията му. Същите са подложи на внимателен анализ като
правилно е възприето, че е налице съответствие с приложените по делото писмени
доказателства, установяващи плащания към П.Ф.. Действително съобщеното от
посочения свидетел, макар и пряко да не изяснява факти относно инкриминираното
деяние, установяват предходни създадени лични и бизнесотношения между
подсъдимия Ш. и св.Ф... Категоричен е свидетелят, че синът му не притежава оръжие,
както и, че не познава другия подсъдим по делото – Г.Г.. Неоснователни се
явяват доводите в допълнителната жалба на адв. А., че СРС е акцентирал върху финансово
и бизнес отношенията, както и че е кредитирал показанията на този свидетел.
Всички източници на доказателства са получили оценка за достоверност,
неформално и декларативно, а в резултат на внимателен, взаимнообвързан анализ
помежду им. Ето защо и въззивният съд намира показанията на този свидетел за
достоверни, поради което ги кредитира.
Правилно в основаната на фактическите си
изводи относно фактите от значение за предмета на делото са поставени показания
на свидетеля С.С., че именно пострадалият П.Ф. е подписал у записа на заповед,
като е изписал собственоръчно и имената
си. Свидетелят е заявява , че с оглед стажа
и опита си в професията, която изпълнява
/около 20 години/ и добре познава човешкото поведение, като може да прецени
кога един човек е под натиск, заплаха, стрес, притеснение и напрежение.
Същият без колебания твърди, че помни случая,
тъй като сумата, която е посочена в документите е била доста голяма и това му
направило впечатление. С.е възпроизвежда случилото се с необходимата точност и
прецизност, като твърди, че пострадалия П.Ф. не е бил смутен от факта, че
подписва документ за толкова голяма сума, заявява още, че при него е практика
да пита страните дали разбират какво подписват, като в конкретния случай,
предвид твърде голямата сума е попитал най- малко два пъти Ф. дали е съгласен с
това, което подписва. Ясен е споменът у св. С.и поради фактът, че многократно е
разпитван по този повод в полицията, където е отговарял едно и също. Също така
ясно и отчетливо помощник – нотариусът заявява, че не познава подсъдимия Ш.,
каквато теза се опитва да развие повереникът на пострадалия, а за първи път го
е видял на сделката, след това го е запомнил поради ходенето му до полицията и
даването на показания във връзка със случая. Съдът намира, че показанията на
този свидетел са напълно логични, непротиворечиви и незаинтересовани от изхода
на делото. Единствено той от всички, разпитани по делото свидетели не се намира
в никаква връзка с подсъдимите, след като се уверил в самоличността на
пострадалия, е заверил подписите. Свидетелят С.дава ценна и подробна информация за
състоянието, в което се е намирал П.Ф. при подписването на документите, а
именно, според него пострадалия не е бил притеснен, уплашен, стресиран,
възмутен или шокиран. Бил е спокоен и
в адекватно състояние, разбирал е значението
и съдържанието на това, което подписва. Тук
е мястото да се отбележи, че доводите на
държавния обвинител в приложения протест по делото по отношения на това, че
свидетелят С.С. е дал подробни показания в стремежа си да не бъде уличен в
извършване на престъпление, като прикривал същото, се явяват несъстоятелни,
доколкото по делото няма налични доказателства в посочената посока. Поради
гореизложеното, настоящият съд, подобно на първоинстанционния дава вяра изцяло на
показанията на този свидетел.
Въззивният съд се съгласява със СРС и
също не намира основание, на което да се довери на показанията на свидетелите К.Ф.
– баща на П.Ф. и Р.Ш./бивша съпруга на П.Ф./, като намира същите за хаотични,
крайно обобщени, без ясна конкретика. И
двамата свидетели на повечето въпроси не дават ясни отговори, като твърдят,че
не си спомнят. Свидетелят К.Ф. заявява, че е виждал сина си притеснен, тъй като
са му се обаждали по телефона и казвали,
че знаят къде се намира той и семейството му, но не конкретизира кой му се е
обаждал, кога му се е обаждал и по какъв повод са го заплашвали. Същият не дава
информация и по отношение на извършените финансови сделки, като твърди, че нищо
не му е било известно, макар че част от тях са били свързани именно с
дружеството, на което е бил изпълнителен директор, което обстоятелство буди
недоумение.
Свидетелят Р.Ш.не помни какво е работил П.Ф.
към онзи момент, помни, че е шофирал много луксозни коли, че е имал някакви
отношения с подсъдимите, но не знае какви и че са се давали някакви пари, но не
знае на кого и за какво, също така е чула от бившия й съпруг, че някой го бил
заплашвал, но не знае кой и за какво, като конкретно тя не се чувствала
заплашена, а е била заплашвана чрез П.Ф.. Показанията на тези свидетели, освен
че не са допринесли за съществено изясняване на обективната истина по делото,
съдът намира за оскъдни, неконкретизирани, заинтересовани и тенденциозни,
поради което не ги кредитира.
Софийски
районен съд правилно е преценил и по отношение на това, че обвинението се
обосновава главно на показанията на свидетеля П.Ф., който се явява и пострадал
от деянието. В показанията си пред съда последният дава лаконични,
противоречиви и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен
материал отговори, като в приобщените от досъдебното производство показания,
той заявява, че е подписал въпросните
документи в офиса на подсъдимия С.Ш., който извадил и опрял под мишницата му
черен пистолет, от което много се уплашил. Разпитан по повод този факт в
съдебно заседание, П.Ф. отрича да е подписал документите в офиса, а твърди, че
това е станало в кантората на нотариуса, също не споменава и за заплаха от
страна на Ш. с пистолет. Не може да остане незабелязано това противоречие от
съда, тъй като се касае за събитие, въз основа на което е повдигнато
обвинението. Също така настоящият съдебен състав намира за нелогично липсата на спомен у
пострадалия по отношение на такава сериозна заплаха срещу живота му. Районният
съд, установявайки тези и други противоречия и предвид изминалия дълъг период
от време /близо 9 години от датата на извършване на деянието, поради което
липсата на спомен би могла да бъде намалена/ е подходил правилно като е прочел
и приобщил показанията на П.Ф., дадени в хода на ДП на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 и
т. 2 от НПК, но въпреки това тези разминавания, непълноти и противоречия не са
преодолени. Както правилно е посочил районният съд в мотивите си, прави
впечатление и обстоятелството, че пострадалият
е подал жалба в полицията на един доста късен етап след случилото се, а именно
повече от един месец – на 04.07.2008 год., като нормална реакция на всеки човек, който наистина е под заплаха и силно
разтревожен за своя живот и този на
близките си, е да стори това доста по –рано. В допълнителната жалба,
повереникът на П.Ф. е отбелязал, че СРС в по-голямата си част от мотивите е
отделил на обсъждането на търговските отношения между подсъдимите и
пострадалия, като това няма пряко отношение по делото и ги намира за
ирелевантни. Въззивният съд обаче не може да се съгласи с подобно твърдение,
тъй като именно тези отношения са провокирали срещата на инкриминираната дата.
Поради гореизложените съждения, въззивният съд подкрепя изцяло изводите на
проверявания такъв и също намира показанията на свидетеля П.Ф. за недостоверни
в по- голямата им част, като ги кредитира само в частта, в която заявява
поводът и начинът на запознанството му с подсъдимите, както и по отношение на
това, че са имали бизнес – отношения, които в последствие са се развалили. Неоснователен се явява и укорът към
първоинстанционния съд, изложен в допълнителния протест на държавния обвинител,
че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,
касаещи правата на частния обвинител. Видно от протокола от съдебно заседание,
проведено на 03.05.2017 год., постановен по НОХД № 456/2016 год. по описа на
СРС, частният обвинител П.Ф., както и неговия адвокат – Т.А. са били редовно
призовани, но не са се явили. Правната норма, въведена в чл. 271, ал. 7 от НПК
предвижда, при неявяване без посочване на уважителни причини, съдът да разгледа
делото в отсъствие на горепосочените страни, какъвто е и настоящия случай, тъй
като по делото няма подадена молба или
други документи, с които да се иска отлагане или пък да е посочена уважителна
причина за неявяването им, а същите са били редовно призовани.
Предвид гореизложеното, Софийски градски
съд намира, че подсъдимият С.Ш. не е извършил престъпление по чл. 143, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК, а
подсъдимият Г.Г. не е извършил престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20,
ал.4, вр. ал. 1 от НК. Престъплението „принуда“ по смисъла на чл.143 НК се
изразява от обективна страна с принуждаване на другиго да пропусне или да
претърпи нещо противно на волята му, като за това следва да бъде употребена
сила, заплашване или злоупотреба с власт. От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява, че П.Ф. доброволно е отишъл в офиса на
подсъдимия С.Ш. *** след това също доброволно е отишъл в кантората на нотариус С.
и е подписал запис на заповед и договор за заем в размер на 500 000 лв. По
делото не се доказа, че П.Ф. е бил принуден да подпише, също както не се доказа
и втората форма на изпълнителното деяние – употребата на сила или заплашването.
Единствено Ф. свидетелства, че е бил заплашван с пистолет, като на моменти дори
и самия той се обърква в показанията си, като веднъж посочва, че това е бил Ш., а друг
път – неустановено по делото лице. По делото не се доказа също така и, че
двамата подсъдими в условието на съучастие, С.Ш. като извършител, а Г.Г. като
помагач при общност на умисъла са извършили повдигнатото им с обвинителния акт
престъпление. Не се доказа изобщо, че те са се познавали преди инкриминираната
дата, а още по – малко да са се уговаряли. Софийски градски съд намира за
несъстоятелен и недоказан интересът на
подсъдимия Г. да търси най - напред вземанията си от подсъдимия Ш., а не от
пострадалия Ф., тъй като се е обвързал с него, видно от приложените по делото
доказателствени материали. Правилно районният съд е счел, че отправяните телефонни заплахи към
пострадалия не попадат в предмета на делото и поради това не са анализирани.
По изложените съображения,
законосъобразно и обосновано с присъдата си, Софийски районен съд е признал
подсъдимите за невиновни в извършване на престъпление по чл. 143, ал.1 от НК, а
настоящата въззивна съдебна инстанция не намери основания за изменяване или за
отмяна на постановения съдебен акт.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 03.05.2017 г
постановена по НОХД № 456/2016 год. по описа на 17 състав, НО, СРС.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.