Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-Г гражданско
отделение, в публичното заседание на осми юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.И.ова , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 5507 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 276091
от 15.11.2019 г., поправено с решение № 26326 от 28.01.2020 г. СРС, 61 с-в, по
гр.д.№ 20463/2019 г. е признал за установено по отношение на М.В.Д.
съществуването на вземането на Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София,
ул. „*********№** за сумата от 390 лв., представляваща разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г.
съгласно решение от 25.02.2015 г. на общо събрание /ОС/ на ЕС с административен
адрес: гр.София, ул. „*********№** със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-12.12.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 390 лв. до пълния
предявен размер от 510 лв. като неоснователен, както и за сумата от
2 742,00 лв., представляваща еднократна вноска за целеви бюджет за
извършване на ремонт на общите части за отстраняване на течове в основата на
сградата съгласно решение от 28.09.2017 г. със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-12.12.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 14.01.2019 г. на СРС, 61 с-в по ч.гр.д.№ 78195/2018
г.С определение № 69396 от 14.03.2020 г. СРС е оставил без уважение молба,
инкорпорирана във въззивна жалба за изменение на решение № 276091 от 15.11.2019
г. по чл.248 ГПК, като неоснователна.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата М.В.Д. в
частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата излага оплаквания,
че въпреки представения от нея медицински документ за влошено здравословно
състояние първоинстанционният съд е дал ход на делото и я е лишил от правото й
на защита.Незаконосъобразно съдът не й е допуснал гласни доказателства за
установяване на твърденията й, че управителят на ЕС-И.Х.не спазва изискванията
на ЗУЕС по отношение реда и сроковете за обявяване на съобщенията и протоколите
от ОС.Твърди, че управителят на ЕС е лишил нея и живущите в апартамента й от
ползването на асансьора, с което е нарушена нормата на чл.17, ал.7, т.5 от ЗУЕС.Твърди, че е изплатила изцяло задълженията си към ЕС.Не отрича дължимостта
на сумата от 2 742 лв. за ремонт на двора, но излага доводи, съдът не е
съобразил, че ремонтът е извършван некачествено и продължително, като все още
не е завършен.Излага твърдения за нарушения на чл.23, ал.4 и чл.38, ал.2 ЗУЕС.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете.Прави искане за разсрочване на
изпълнението на решението по отношение на сумата от 2 742 лв. за
ремонт на двора, както и
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.С депозираната в съдебно заседание писмена защита
прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба- ЕС на сграда с
административен адрес: гр.София, ул. „*********№** оспорва същата.Твърди, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и че във въззивната жалба
се съдържа признание за дължимост на претендираните суми.Оспорва като
неоснователни изложените доводи за лишаване от правото й на защита по делото,
като поддържа, че в представения медицински документ не е посочено, че ответницата
не може да се яви в съда.Правилно първоинстанционният съд не е допуснал
поисканите гласни доказателства, тъй като по делото са представени писмени
доказателства от ищеца, с които безспорно е доказано спазването на разпоредбите
на ЗУЕС във връзка със съобщенията за изготвяне на протоколите от ОС от 25.02.2015
г. и от 28.09.2017 г., а и същите са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.6 ГПК.Изразява и становище, че тези твърдения са неотносими към предмета на
делото.Твърди, че оплакването за неспазване на чл.23 и чл.38 от ЗУЕС е
преклудирано, тъй като не е заявено пред първата инстанция, а и е неоснователно,
тъй като съгласно чл.23, ал.4 ЗУЕС представлява пред съда етажните собственици
по искове срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение
на ОС или задълженията си по този закон.Твърди, че останалите възражения във
въззивната жалба са неотносими към предмета на спора.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от
ответницата М.В.Д. срещу определение № 69396 от 14.03.2020 г. по чл.248 ГПК.Жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните
състезания, като поддържа, че тя е била лишена от участие в съдебно
заседание.Поддържа, че адвокатският хонорар е бил завишен неоснователно.
Ответникът по
частната жалба- ЕС на сграда с административен адрес: гр.София, ул. „*********№
** оспорва същата.Изразява становище, че договореното адвокатско възнаграждение
е под минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и че първоинстанционният съд правилно е преценил,
че възнаграждението напълно съответства на фактическата и правна сложност на
делото и на извършените от пълномощника процесуални действия.Моли съда да
остави частната жалба без уважение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС.Ищецът-
ЕС на сграда с административен адрес: гр.София, ул. „*********№ ** чрез управителя
И.Х.твърди, че ответницата е собственик на апартамент № 14 с площ от 157,20
кв.м.С решение на ОС от 25.02.2015 г. /т.3.1/ е прието от етажните собственици
месечният бюджет за управление и поддръжка на ЕС да се формира от месечни
вноски, дължими от собственика/ползвателя на имота, изчислявани за всеки
конкретен имот, като за всеки обитател на възраст над 6 години да се дължи
месечна вноска от 10 лв.Ответницата е в неизпълнение на решението, считано от
м.07.2017 г. до м.11.2018 г. включително.Твърди, че апартаментът на ответницата
се обитава от трима души-наематели, поради което месечната вноска възлиза на 30
лв. и общият размер на задължението за посочения период възлиза на 510 лв.Задължението
за заплащане на паричната вноска произтича от разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС.С
решение на ОС на ЕС от 28.09.2017 г. /т.7/ е прието да се одобри целеви бюджет
от 120 000 лв., с който да се финансира ремонт на общите части за
отстраняване на течове в основата на сградата, като вноските за набиране на
сумата е следвало да бъдат платени в срок до 31.03.2018 г. и да се изчислят
съразмерно с притежаваните от всеки собственик идеални части от общите части на
сградата в съответствие с чл.48, ал.3 от ЗУЕС.Задължението за плащане на
паричната вноска произтича от разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС, като с
оглед притежаваните от ответницата идеални части от общите части на сградата
дължимата от нейна страна парична сума е в размер на 2 742 лв., която не е
заплатена.Поради неизпълнение на задълженията на ответницата управителят на ЕС
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№ 78195/2018
г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът
е подал възражение, което обуславя правният интерес от предявяване на
установителния иск.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата М.В.Д., че му дължи сумата от 510 лв., представляваща
неизплатени парични вноски за управление и поддръжка на общите части на
сградата за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г. включително съгласно решение на
ОС, обективирано в протокол от 25.02.2017 г., както и сумата от 2 742,00
лв.-неизплатена еднократна парична вноска за финансиране ремонт на общите части
за отстраняване на течове в основата на сградата съгласно решение на ОС,
обективирано в протокол от 28.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 78195/2018 г. на СРС със законната лихва върху
посочените суми от 01.04.2018 г. до окончателното плащане.
Със заявление вх.№
3096618/12.12.2018 г. Етажната собственост /ЕС/ на сграда с административен
адрес: гр.София, ул. „*********№ **чрез управителя И.Х.е поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.На 14.01.2019 г. СРС, 61
с-в, по ч.гр.д.№ 78195/018 г. е издал заповед по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указание за предявяване
на иск за установяване на вземането си на 19.03.2019 г.Исковата молба е
подадена на 09.04.2019 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
По делото е
представен нотариален акт № 56 по н.д.№ 220/2008 г., от който е видно, че М.В.Д.
е закупила от „М М С.***“ ООД апартамент № 14, находящ се в сграда в гр.София,
ул. „*********със застроена площ от 157,20 кв.м. заедно с припадащите му се
2,285% ид.части от общите части на сградата.
Представен е
протокол от решение на ОС на ЕС в гр.София, ул. „*********№ **, проведено на 25.02.2015
г., на което е взето решение /т.3.1/, че всеки отделен обитател на имота на
възраст над 6 години дължи месечна
вноска в размер на 10 лв.
Видно от протокол от ОС на ЕС в гр.София, ул.
„*********№**, проведено на 28.09.2017 г. /т.7/ етажните собственици са решили
вноските за целеви бюджет от 120 000 лв. за фонд „Ремонти, обновления и
аварии“, с който да се финансира ремонта на общите части, да се изчислят
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата, като крайният срок за набиране
на сумата е 31.03.2018 г.Видно от приложения списък с подписи на етажните
собственици ответницата е присъствала на събранието.
По
делото са представени и съобщение от 04.10.2017 г. и протокол от същата дата,
подписан от И.Х.-председател на УС на ЕС и от И. Д.-етажен собственик на основание чл.16, ал.7 ЗУЕС за изготвен
протокол от ОС, проведено на 28.09.2017 г.
С
документ от 12.04.2017 г., подписан от ответницата и озаглавен „вместо
нотариална покана“ същата е предложила на УС да бъде намалена месечната такса
на човек от 10 лв. на 5 лв. за лицата, които не ползват асансьора, считано от
м.09.2015 г.
Представени
са и квитанции за платени вноски от ищцата към ЕС. Пред настоящата инстанция е представена вносна бележка за
платена на 10.05.2021 г. от въззивницата сума по банкова сметка ***2,00 лв. за
ремонт на двора.Въззиваемият признава получаването на сумата.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
частта, с която е отхвърлен иска, първоинстанционното решение е влязло в сила
поради необжалването му.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС и
същите се явяват допустими с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, тъй
като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата има качеството на етажен
собственик, и че съгласно чл.41 ЗС същата е длъжна да участва в разноските,
необходими за поддържането на общите части или за възстановяването им, и в
полезните разноски за извършването на
които е взето решение от общото събрание.Задължение за заплащане на
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата е
предвидено и в чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, като в правомощията на ОС на ЕС е да
определи размера на паричните вноски при съобразяване на чл.51 ЗУЕС.Съдът е
приел, че ответницата е заплатила вноските за м.07.2017 г. и м.08.2017 г., и че
е платила два пъти вноските за м.04.2016 г. и за м.05.2016 г. и е уважил иска
за заплащане на разходи за управление за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г. за
сумата от 390 лв.По отношение на претенцията за сумата от 2 742 лв. за
фонд „Ремонт и обновяване“ съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.48, ал.8 ЗУЕС
ежемесечните вноски се определят от правилника за вътрешния ред или с решение
на ОС и е уважил иска изцяло.Съдът е изложил мотиви, че оплакванията във връзка
с незаконосъобразността на решенията на ОС са неотносими към настоящото
производство.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след преценка на
всички относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след обсъждане
на доводите и възраженията на страните.При постановяването му не се установи да
е допуснато нарушение на императивна материалноправна разпоредба.
От събраните доказателства
се установи, че въззивницата е етажен собственик в процесната сграда.Не се
спори, че апартаментът й се обитава от трима наематели.Съгласно чл.23, ал.4,
изр.1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред
съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
този закон.
Съгласно чл.6, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който
живеят.По делото е представено решение на ОС на ЕС, проведено на 25.02.2015 г.,
за определяне на дължимата месечна такса за управление и поддръжка на етажната
собственост в размер на 10 лв. на обитател.Не са представени доказателства за
извършено плащане освен за месеците, сумите за които са приспаднати от
първоинстанционния съд.Приложеният документ към въззивната жалба не е приет
като доказателство, а и същият касае плащане на суми по друго гражданско дело.
Съгласно чл.48, ал.3 ЗУЕС
разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на
общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците,
се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Представеното по делото
решение на ОС на ЕС, проведено на 28.09.2017 г. за определяне на размера на
еднократната вноска за ремонт на общи части
е в съответствие с цитираната разпоредба.
Съгласно чл.38,
ал.1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях
срокове.Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок
от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС предвижда, че
когато собственик, ползвател или
обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния
съвет /управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК.Към
заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
С оглед наличието на валидно взети решения
на ОС на ЕС за заплащане от етажните собственици на посочените в решението суми,
които не са обжалвани от ответницата /която е била уведомена за тях видно от
представените писмени доказателства/ и за които няма данни да са отменени от
съда по предвидения специален ред по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, същите се ползват със
стабилитет и подлежат на изпълнение по реда на чл.38 ЗУЕС.
Несъстоятелен е доводът във въззивната жалба за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд и за лишаване на въззивницата от право на
участие в процеса.С молбата от 14.10.2014 г. за отлагане на насроченото за 15.10.2019
г. съдебно заседание тя е представила медицинско направление, в което липсва
отразяване съгласно изискванията на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза, че заболяването на лицето не позволява явяване му пред органите на
съдебната власт.
Други мотивирани оплаквания във въззивната жалба не са направени, а
съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
изложеното в нея.Възраженията във връзка с продължителността и качеството на
извършваните ремонтни работи, както и във връзка с ограничаване достъпа до
асансьора не са относими към предмета на настоящото производство.Останалите
оплаквания във въззивната жалба са преклудирани.
С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази и
настъпилия след предявяване на иска факт-доброволно плащане на сумата от 2 742,00 лв.
за ремонт на общи части /в този смисъл са и разясненията по т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.Липсват твърдения и доказателства плащането да е извършено
в резултат на образувано изпълнително производство за сумите по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Поради изложените
съображения искът за заплащане на сумата от 390,00 лв. за разходи за управление
и поддръжка на общите части на сградата съгласно решение на ОС на ЕС от
25.02.2015 г. е основателен и следва да се уважи, а искът за заплащане на
сумата от 2 742,00 лв. за ремонт на общи части съгласно решение от
28.09.2017 г. на ОС на ЕС следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
Поради частично на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС за сумата от 2 742,00 лв.-
представляваща еднократна вноска за целеви бюджет за извършване на ремонт на
общите части за отстраняване на течове в основата на сградата съгласно решение
от 28.09.2017 г. на ОС на ЕС, като вместо това се
постанови решение, с което искът в тази част се отхвърли като погасен чрез
плащане.В частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 ЗУЕС за сумата от 390,00 лв., представляваща разходи за управление
и поддържане на общите части на сградата за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г.
съгласно решение от 25.02.2015 г. на ОС на ЕС с административен адрес:
гр.София, ул. „*********№ 46 със законната лихва от 12.12.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, както и в частта, с която е признато за
установено, че ответницата дължи законна
лихва върху сумата от 2 742,00 лв. за периода от 12.12.2018 г.-датата на
подаване на заявлението до 10.05.2021 г.-датата на плащането, решението следва
да се потвърди.С оглед изпълнението на задължението, настъпило в хода на
процеса, съдът не следва да се произнася по искането по чл.241, ал.1 ГПК.
Частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е частично основателна.Искането
за присъждане на разноски е заявено своевременно от ищеца /въззиваем в
настоящото производство/ още с исковата молба.Възражението за прекомерност също
е направено своевременно от ответницата /въззивница в настоящото производство/
с отговора на исковата молба.С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на
иска 3 252 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 457,64
лв.По първоинстанционното производство е имало едно съдебно заседание, не са
ангажирани експертизи и гласни доказателства, поради което възражението по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на договореното и платено възнаграждение за
процесуалния представител на пълномощника на въззиваемата страна е основателно.Несъстоятелен
е доводът на въззиваемия, че с исковата молба са предявени четири обективно
съединени иска.Предявените искове са за главница и са два-за признаване за
установено, че ответницата дължи сумата от 510,00 лв.-парични вноски за
управление и поддръжка на общите части и 2 742,00 лв.-еднократна парична
вноска за финансиране ремонт на общи части.Претенцията за законна лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане не
представлява самостоятелен иск, тъй като присъждането на тази лихва е законна
последица от уважаването на иска.Следва да се добави, че в заповедта по чл.410 ГПК не фигурира сума за лихва за периода от 01.04.2018 г. до датата на заявлението
/която не е конкретизирана по размер/ и по такава претенция първоинстанционният
съд не се е произнесъл.Възнаграждението не е уговорено между страните като сбор от суми, получени чрез съответно начисляване
върху всеки от предявените искове поотделно, а като обща сума върху целия
материален интерес.Поради това, зачитайки свободата на договаряне между
страните по договора за правна защита, съдът няма основание за прилагане
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г., което би възложило
неоснователно в тежест на противната страна на разноски в по-голям размер от
понесените такива и съответни на подлежащите на репариране такива, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това при
преценката си по възражението за прекомерност и съобразяване на минимално
установения по наредбата размер на адвокатско възнаграждение, подлежащо на
присъждане, съдът следва да изхожда от възприетата в чл. 7, ал. 2 на същата
наредба система на изчисление - върху материалния интерес по делото /в този
смисъл-опр.№ 315/06.07.2018 г., ч.т.д.№ 2794/2017 г., I ТО на ВКС; опр. № 327/16.07.2018 г., ч.т.д.№ 750/2018 г., I ТО на ВКС/.Поради изложените съображения размерът на
адвокатското възнаграждение за първата инстанция следва да се намали от 770 лв.
до 457,64 лв. и с оглед изхода на спора ответницата дължи разноски на ищеца в
размер на 503,39 лв.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 вр. чл.2, ал.7 от Наредба
№ 1/2004 г. размерът на адвокатското възнаграждение за заповедното производство
възлиза на 343,82 лв. и договореният и платен размер от 350 лв. за
възнаграждение на пълномощника на заявителя не се явява прекомерен, поради
което съдът счита, че възражението на въззивницата по чл.78, ал.5 ГПК в тази
част е неоснователно.
С оглед на изложеното определението от
14.03.2020 г. следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение
молбата на ответницата по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба, за
изменение на решението от 15.11.2019 г., поправено с решение от 28.01.2020 г. в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за
първоинстанционното производство над 503,39 лв. до 807,98 лв., като вместо него
се постанови определение, с което решението в тази част се отмени.В останалата
част частната жалба следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция и предвид обстоятелството, че въззивницата е станала причина за
образуване на въззивното производство, същата следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК.Съдът намира за основателно възражението на въззивницата
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата
страна за процесуално представителство в производството по въззивната жалба,
тъй като е проведено едно съдебно заседание, страната не е ангажирала нови
доказателства и делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Поради
изложеното съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемата страна за производството по въззивната жалба за
настоящата инстанция следва да се намали от 770 лв. на 449,24 лв. съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г.С оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 вр.
чл.11 от цитираната наредба минималният размер на възнаграждението в
производството по частната жалба възлиза на 152,55 лв. и договореният и платен
размер на възнаграждението на пълномощника на въззиваемата страна от 150 лв. не
е прекомерен, поради което в тази част възражението по чл.78, ал.5 ГПК на
въззивницата е неоснователно.Поради
изложените съображения въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна сумата от 557,41 лв. /449,24 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по въззивната жалба и 108,17
лв.-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по частната
жалба/ на основание чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК.
С оглед изхода на спора по частната жалба
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата сумата от 4,18
лв.-разноски за държавна такса на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 276091 от 15.11.2019 г., поправено с
решение № 26326 от 28.01.2020 г. на СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 20463/2019 г. в
частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38,
ал.2 ЗУЕС, предявен от Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№
** срещу М.В.Д. за сумата от 2 742,00 лв., представляваща еднократна
вноска за целеви бюджет за извършване на ремонт на общите части за отстраняване
на течове в основата на сградата съгласно решение от 28.09.2017 г., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС, предявен от Етажна
собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№ ** срещу М.В.Д. с ЕГН
********** и с адрес: *** за признаване за установено съществуването на вземане
на Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№ 46 за
сумата от 2 742,00 лв., представляваща еднократна вноска за целеви бюджет
за извършване на ремонт на общите части за отстраняване на течове в основата на
сградата съгласно решение от 28.09.2017 г., като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която
е признато за установено по отношение на М.В.Д. с ЕГН ********** съществуването
на вземането на Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№
46 за сумата от 390 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на
общите части на сградата за периода м.07.2017 г.-м.11.2018 г. съгласно решение
от 25.02.2015 г. на ОС на ЕС с административен адрес: гр.София, ул. „*********№
46 със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-12.12.2018 г. до окончателното плащане на сумата, както и в
частта, с която е признато за установено, че М.В.Д. с ЕГН ********** дължи на
Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№ 46 законна
лихва върху сумата от 2 742,00 лв. за периода от 12.12.2018 г.-датата на
подаване на заявлението до 10.05.2021 г.-датата на плащането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
14.01.2019 г. на СРС, 61 с-в по ч.гр.д.№ 78195/2018 г.
ОТМЕНЯ определение
№ 69396 от 14.03.2020 г. на СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 20463/2019 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на М.В.Д. с ЕГН **********
по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната
жалба, за изменение на решение № 276091 от 15.11.2019 г., поправено с решение № 26326 от
28.01.2020 г. на СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 20463/2019 г. в частта, с която М.В.Д. е
осъдена да заплати на Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№
** разноски за първоинстанционното
производство за сумата над 503,39 лв. до 807,98 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 276091 от 15.11.2019 г., поправено с
решение № 26326 от 28.01.2020 г. на СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 20463/2019 г. в частта, с която М.В.Д. е
осъдена да заплати на Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№
46 разноски за първоинстанционното
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК за сумата над 503,39 лв. до 807,98
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част,
като неоснователна.
ОСЪЖДА М.В.Д. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Етажна собственост /ЕС/, намираща се в
гр.София, ул. „*********№ ** сумата 557,41 лв. на основание чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост /ЕС/, намираща се в гр.София, ул. „*********№ 46
да заплати на М.В.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 4,18 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.