Р Е Ш Е Н И Е
№ 203/
11.3.2021г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито
съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1160, по описа на съда за
2020 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на Глава X от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Образувано е по жалба на А.К.А., с ЕГН **********,***, срещу Решение №
568/02.10.2020г. по преписка № 706/2019г. на Комисията за защита от дискриминация(КЗД). В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата
отмяна. В обобщение възраженията са относно неизяснена от КЗД релевантната по
жалбата фактическа обстановка, което е довело до незаконосъобразен и
немотивиран краен акт. Поддържа се твърдението, че директор на дирекция „Бюро
по труда“ гр.Велинград – Анна Коева, е извършила спрямо жалбоподателя
дискриминация. Иска се отмяна на решението на комисията.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, в
писмен отговор от 09.02.2021г., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт
Б., оспорва жалбата, излага съображения по съществото на спора, обосновава
законосъобразност на оспореното решение и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна – Директор на Дирекция „Бюро
по труда“ гр. Велинград, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д.,
поддържа становище за неоснователност жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Представя се подробни писмени бележки от юрисконсулта. Иска се от
съда да потвърди решението на КЗД.
Жалбата срещу оспорената заповед е подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима. Решението е съобщено на А.А. на 16.10.2020г.
Същият е депозирал жалбата си по електронна поща с вх. №
44-00-3117/16.10.2020г. чрез административния орган. В Административен съд Пазарджик
е депозирано копие на жалбата на 16.10.2020г. на електронната поща на съда. В изпълнение на съдебно разпореждане за
отстраняване на нередовностите по жалбата за приподписване с Декларация с вх. №
7630/30.10.2020г. А.К.А. потвърждава извършените процесуални действия, като
изправя нередовностите чрез приподписване на жалбата срещу решението на КЗД.
Комисията за защита от дискриминация е представила
административната преписка по адм. д. № 1160/2020г. и присъединеното към него
адм.д. № 1239/2020г. по описа на Административен съд Пазарджик. От нея се
установява, че производството по преписка № 706 по описа за 2019 г. на КЗД е образувано с Разпореждане № 1206/02.09.2019 г. на
Председателя на КЗД, по жалба с вх. № 44-00-2619/13.08.2019 г.
подадена от А.К.А.. В жалбата са изложени оплаквания, че Анна Коева – директор на Дирекция „Бюро по
труда“ гр. Велинград извършва акт на дискриминация срещу него, изразяваща се в
неравно третиране във връзка с насочване към работа. Посочва, че тя е насочила
друго лице за работа в съответно дружество, като той бил насочен по-късно. В
допълнение на жалбата си пред КЗД е посочил, че счита, че е дискриминиран по
признаци произход, имуществено състояние, здравословно състояние, образование,
пол. Пише, че е насочван по програми за хора с увреждания, а по другите
програми умишлено е бавено насочването му, когато работното място е вече
договорено с работодателя.
На г-н А. е указано от административния орган, че може
да представи доказателства по преписката, свързани с твърденията от жалбата.
Представени са копия от индивидуалния му план; данни за срещи с трудов
посредник; Решение от 20.09.2019г.на директор на ДБТ Велинград за отказване
услугата по чл. 17, ал. 1, т. 6 от ЗНЗ – включване в професионално обучение на
възрастни за придобиване на квалификация по част от професията Административно
обслужване/офис Секретар. За мотив на решението е посочено, че поради липса на
достатъчно заявки обучението е премахнато от графика на провеждане в клоновете,
съгласно план на обученията.
Директор Дирекция “Бюро по труда“ гр. Велинград – Анна
Коева, е представила пред КЗД Становище с вх. № 16-19-167/13.08.2019г., в което
посочва регистрацията в Бюрото по труда на г-н А., като последната е от
04.10.2018г. до момента на подаване на жалбата пред КЗД. Посочва, че му е
изготвен индивидуален план на действие; информиран е за наличните работни
места; насочване е за работа към Община Сърница на 29.05.2019г. По повод
оплакванията за обслужването в БТ Велинград е проведена среща между А. и
експерт от ДРСЗ Пловдив. Тогава жалбоподателят е пожелал насочването към две
работни места, последствие и към трето – рецепционист в хотел. Описва, че службата й е свързана с посредническо на
пазара на труда, но работодателите сами правят подбор на лицата, търсещи
работа. Посочва, че винаги се отнасят в ДБТ Велинград с нужното внимание към
г-н А.. КЗД е насрочила заседание, за което е уведомила страните.
А.А. е депозирал становище до КЗД с вх. №
44-00-3540/07.11.2019г., с което заявява, че не са събрани заявените от него
доказателства, както и описва отказа за обучение по „Административно
обслужване“, което счита за тормоз. Също, че работните места се дават само на
роднини на служители в ДБТ. Представя се регистрационна карта в АЗ, ДБТ
Велинград; данни за посещение в ДБТ и информация за свободни работни места.
Подадено е становище и от юрк. Валя Д., пълномощник на
директор ДБТ Велинград, която обосновава, че не е налице дискриминация спрямо
А.А.. Представя доказателства за филиал Сърница, където е регламентирано
времето за обслужване на хора с увреждания; заявление на А.А. от 23.02.2017г.
към Бюро по труда Велинград за търсене на работа; Насочващо писмо към СОУ Св.
Св. Кирил и Методи; представени са насочващи писма и по отношение на други
лица; списък на лица по заявки на Община Сърница по регионална програма за
заетост. В преписката присъстват и издадени актове от Дирекция „Социално
подпомагане“ Велинград; насочващи писма на А.А. от 01.07.2019г., 02.07.2019г.;
трудов договор № 697/11.06.2018г. между СУ“Св.Св.Кирил и Методи“ и А.А.;
заявление с вх. № 10-06-02-918/04.07.2019г. на А.А. към Агенцията по заетост за
включване в професионална квалификация „Административно обслужване“, към което
е изпратено писмо за отстраняване на нередовностите; кореспонденция и
уведомяване на А. във връзка с подадени от него уточнения и оплаквания по
обслужване и срещи с работодатели, съответно откази от тяхна страна да го
назначат, както и разяснения по Закона за насърчаване на заетостта; становища
на ДБТ Велинград към министъра на труда и социалната политика, кореспонденция с
А.А.; писмо на директор ДБТ Велинград към Директор ДПБГЦПО клон Пазарджик от
02.09.2019г. във връзка с реализацията на двугодишен план за обучение е
изпратена заявката на кандидата А.А. за включване в обучение по специалността „Административно
обслужване“. В проведеното заседание на 27.11.2019г., като част от
административното производство, директор на ДТБ Велинград е изявил желание за
споразумение и решаване на спора. Отложено е заседанието по административното
производство за 4 март 2020г. По електронна поща е депозирано на 29.12.2019г.
Възражение на А.А., че не е възможно постигане на споразумение.
От директор на ДТБ Велинград е изразено пред КЗД
становище, че е предложено споразумение за партньорство с А.А., който той не е
приел. Представено е копие на същото по преписката, както и отговорите и
несъгласието на г-н А..
С молба / Допълнение пред КЗД с вх. №
44-00-48/08.01.2021г. г-н А. моли комисията да се сезира и към Директор ДРСЗ
Пловдив – Фани Николова, която е уведомена за актовете на дискриминация на
директор на ДБТ Велинград от страна на А., но не е предприемала действия.
В писмо по електронна поща от януари 2020г. А.
заявява към КЗД, че в Дирекция“Социално
подпомагане“Велинград е заявено работно място за лице с основно образование, за
което той не е насочен, а вместо това е насочена братовчедка на кмета Кадиф
Тоджарова, което счита за акт на преследване срещу него. С писмо Агенцията по
заетостта информират А., че във ДБТ Велинград и филиал Сърница не е обявявано
работно място.
По повод заявеното от г-н А., че лицето А. К. Т., е в
родствени връзка със служител от ДБТ, за което е насочена преди него към
работно място, е отправено запитване в административната преписка към
Национална база данни „Население“. Установява се, че служител А. С. Д. няма
родствена връзка с А. К. Т..
При тези фактически установявания КЗД е издала Решение
№ 568/02.10.2020г., с което е приела, че Директорът на Дирекция „Бюро по
труда" - гр. Велинград - Анна Коева, не е извършила нарушение на Закона за
защита от дискриминация въз основа на признаците „произход", „имуществено
състояние" „увреждане", „образование" и „пол". Видно от
мотивите на решението основанията на административния орган са били в насока:
отказите за назначаване на работа на А. не са свързани с директора на ДБТ, тъй
като ДБТ е само посредник на пазара на труда, който може да насочва към
свободни работни места, но реалният подбор се осъществява от конкретния
работодател. Лицето А. Т. няма родствени връзка със служител от ДБТ Велинград и
не е насочена по – рано към работно място от А.. Комисията е счела за
недоказани твърденията на жалбоподателя за осъществено спрямо него преследване,
както и заплашване от директор на ДТБ Велинград. Административният орган е
посочил в мотивите на своя административен акт, че твърденията на А.А. за
осъществена спрямо него дискриминация въз основа на признаците „произход",
„имуществено състояние" „увреждане", „образование" и „пол",
не се подкрепят от събраните доказателства по административната преписката.
В хода на съдебното производство жалбоподателят
представя доказателства, че в ДБТ Сливен се обявяват работни места, докато в
ДБТ Велинград пред първата седмина на февруари 2021 не са обявени такива;
Насочващо писмо от 01.02.2021г. на него към длъжност Социален работник,
администрация.
Въз основа на тези фактически установявания, и като
съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, съдът
прави следните изводи:
Съгласно чл. 47, т.1 и т.4 от ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация установява нарушения на този или
други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и
засегнатото лице, както и дава задължителни предписания с оглед спазването на
този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Производството пред
КЗД може да се образува по жалба на засегнатите лица, служебно или по сигнА.на
физически и юридически лица, на държавни и общински органи. Преписката се
разпределя на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът
започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства,
необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Докладчикът
изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в
7-дневен срок насрочва заседание. Заседанията на комисията са открити. След
изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава
закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение. Решенията се
вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се
подписват от него. С решението си КЗД установява извършеното нарушение,
нарушителя и засегнатото лице; определя вида и размера на санкцията; прилага
принудителни административни мерки или установява, че не е извършено нарушение
на закона и оставя жалбата без уважение.
При тази правна регламентация настоящият състав
намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Комисията за
защита от дискриминация, в състав, конституиран съгласно Разпореждане №
1206/02.09.2019 г. на Председателя на КЗД за образуване на преписката и
последващо разпределяне на същия състав в изпълнение на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.
При постановяване на решението е спазена изискуемата
форма по чл. 66 от ЗЗДискр., като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал,
фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивана част, пред
кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
Не са установиха съществени нарушения на
производствените правила, които да обосноват отмяна на оспореното решение.
Производството пред КЗД е образувано по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. по жалба на лице, за което е налице пряк и непосредствен правен интерес
като положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството.
След определяне на докладчика на състава е извършена
процедура за изясняване на фактическата обстановка, изискани са становища и
обяснения от ответника в производството по реда на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗДискр., осигурена е възможност на страните да ангажират доказателства. В
съответствие с нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. докладчикът е изготвил доклад - заключение. Видно от представените
протоколи от проведените открити заседания, КЗД е изпълнила задължението си да
даде на страните възможност за помирение по реда на чл. 62 ЗЗДискр., но същите не са го постигнали. КЗД е изяснила релевантните за случая
факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. Изложила е своите съображенията, обосноваващи постановения
правен резултат. КЗД е проверила и оценила събраните по преписката
доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 35 от АПК е обсъдила
обясненията и възраженията на страните.
С обжалваното решение КЗД правилно е установила
фактическата обстановка.
Твърденията на жалбоподателя са за осъществена спрямо
него дискриминация въз основа на признаците „произход", „имуществено
състояние" „увреждане", „образование" и „пол“.
Съдът счита за неоснователни доводите на оспорващия за
нарушения на материалния закон. Решението на КЗД не противоречи на материалноправните
разпоредби и е в съответствие с целта на закона, поради следните съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал. 2
на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата
на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието
"неблагоприятно третиране", а именно – всеки акт, действие или
бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица. От анализа на цитираните норми следва изводът, че за да
е налице дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени
всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма,
както от обективна, така и от субективна страна.
С оглед на законовото понятие, релевантно за делото е
дА.директорът на Дирекция „Бюро по труда“Велинград е извършил действие или
бездействие по смисъла на чл. 4 и на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр.
От събраните по делото и от административната преписка
доказателства не се установява директорът на ДБТ Велинград да е изразил
действие, с което да е осъществил действие по чл. 4 от ЗЗДискр. или по-малко
благоприятно да е третирал оспорващия А.А. в сравнение с други лица.
От данните, събрани в административната преписка, се
установява, че е налице кореспонденция между директора и А.А. по отношение на
търсената от него услуга – посредничество във връзка с намиране на работа.
Разясненията на директорът на ДБТ Велинград са коректни, ясни и указателни във
връзка със служебните задължения да е посредник на пазара на труда, който
насочва към свободни работни места. По делото не се установява, да не е
извършвано насочване към работа на А.А., като същевременно се насочват други
лица. Напротив по данни от административната преписка е видно, че са издадени
насочващи писма на А.А. за различни работодатели. Директорът на ДБТ Велинград е
изпълнявал служебните си задължения и не е извършил действие на дискриминация и
да не е насочил към работно място А. за сметка на друго лице.
Директорът на ДБТ Велинград в конкретния случай не
може да задължи никой работодател да назначи лице, независимо дали е роднина на
някой, дали е регистрирано лице, дали е такова от свободния трудов пазар. Това
е в правната сфера и потребности на самите работодателите. Те са тези, които
решават с кого да сключат трудов договор.
Директорът на ДБТ Велинград е бил длъжен да съобразява
упражняването на правомощията си съгласно законодателството. Видно от
преписката изготвен е план за действие, давани са препоръки, изготвени са
насочващи писма.
Недоказано в административното производство, както и в
съдебното, е, че има действие на директора на ДТБ Велинград, продиктувано от
признак „произход", „имуществено състояние"
„увреждане", „образование" и „пол“, а не от спазване на законовите
изисквания. Сключването на трудов договор и постигане на положителен за лицето
резултат от насочващото писмо, не е в правомощията на директор на ДТБ.
Съдът счита, че административният орган - КЗД,
съобразявайки се с всички доказателства събрани в административното
производство, е достигнал до правилен извод, че директорът на Дирекция „Бюро по
труда“ Велинград, лично, не е не е извършил нарушение на Закона за защита от
дискриминация въз основа на признаците признаците „произход", „имуществено
състояние" „увреждане", „образование" и „пол".
Съдът също счита, че няма основание за квалифициране
на действията/бездействията на директора на ДБТ Велинград като проява на дискриминация по § 1, т. 7 от
ДР на ЗЗДискр. Той е длъжен да извърши действия по посредничество на трудовия
пазар, като неоснователно жалбоподателят счита, че неодобряването му на работно
място след насочващо писмо е проява на дискриминация спрямо него. Директорът е
издал насочващо писмо към работодател, но последващи трудовоправни отношения
между лицето, регистрирано в ДБТ, и работодателя не са под санкция и воля на
директор на ДБТ. Работодателите сами определят с кои лица да сключат договор
при съответната кадрова необходимост.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че така подадената жалбата е неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателни
са своевременно заявените претенциите за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника. Съгласно правилата на чл.143 от АПК във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК, сторените от ответника разноски - юрисконсултско
възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК Административен
съд-Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Али К.А., с ЕГН **********,***, срещу Решение № 568/02.10.2020г.
по преписка № 706/2019г. на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Али К.А., с ЕГН **********,*** да заплати на Комисията за защита от
дискриминация, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ:/п/
С
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 8660 от 16.07.2021г. по адм. дело № 6817/2021г. на ВАС- Пето
отделение:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от А. А. против решение № 203 от 11.03.2021 г. по
адм. дело № 1160/2020 г. по описа на Административен съд-Пазарджик и
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 6817/2021 г. по описа на
Върховния административен съд, Пето отделение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.