№ 752
гр. Разград, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101114 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1
във вр. с чл. 429, ал. 1 от КЗ, съединен с иск по чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД по отношение на претенцията за забава.
Постъпила е искова молба от Агенция „Пътна инфраструктура”,
Областно пътно управление – Разград с ЕИК 0006950890152 с адрес: гр.
Разград, ул. „Княз Дондуков” № 3, чрез директора инж. Л.Я., упълномощен с
пълномощно № П- 295/11.08.2021 г. на председателя на УС на АПИ, срещу
ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
София, п.к. 1407, общ. Столична, район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д,
представлявано от М.С.М.-Г. и П.В. Д., с която се моли на основание чл. 498,
ал. 3 във вр. с чл. 429, ал. 1 от КЗ и чл. 84, ал. 3 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 263,24 лв.
(хиляда двеста шестдесет и три лева и двадесет и четири ст.), представляваща
размера на нанесените ни имуществени щети, равняващ се на стойността на
строително-ремонтите работи по доставка и монтаж на нови на мястото на
увредените от ПТП пътни принадлежности; сумата от 310,20 лв. (триста и
десет лева и двадесет ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата
от 1 263,24 лв. за периода от 14.01.2020 г. до 15.06.2022 г.; законната лихва
върху главницата от 1 263,24 лв. от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 14.01.2021 г. на път I-2 Русе – Разград – Шумен
при км. 48+000 настъпило пътно-транспортно произшествие. Обстоятелствата
и причините за възникването му били следните: М. Д. М. при управление на
автомобил „Фолксваген Голф“ с рама № WVW2221HZVW315634, с peг. №
*****, движейки се по пътното платно в посока от Разград за Русе, нарушил
1
правилата за движение. Карайки с несъобразена с пътните условия скорост,
същият загубил контрол над автомобила, блъснал се и увредил непоправимо
стоманената предпазна ограда (мантинела) вляво от пътното платно. По този
начин водачът М. причинил по непредпазливост значителни имуществени
вреди.
Сочи се, че произшествието било установено на място от И.Т., младши
автоконтрольор СПП при ОД МВР – Разград, който съставил Протокол за
ПТП № 1716043 от 14.01.2020 г. за нарушаване на правилата за движение по
ЗДП, в резултат на което възникнало ПТП. За нарушаване на правилата за
движение по ЗДВП в резултат на което е възникнало ПТП, на водача е
съставен АУАН c.GA № 131324 от 14.01.2020 г.
Твърди се, че вследствие на горепосочените обстоятелства настъпило
застрахователно събитие, като към момента на настъпването му на 14.01.2020
г. отговорността на водача М. М. била покрита от сключена застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника ЗК
„Лев Инс” АД по застрахователна полица BG /22/119001697427. Твърди се
като увредено имущество 12,00 м.л. ограничителни системи за пътища
(мантинела), представляващи пътни принадлежности по смисъла на §1, т. 4 от
ДР на Закона за пътищата. Ищецът посочва, че път I-2 е републикански,
изключителна държавна собственост, а републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Изтъква още, че Областно
пътно управление – Разград е специализирано звено на агенцията, а
ръководителите на специализираните звена или упълномощени от тях
длъжностни лица представляват агенцията по съдебни дела, възникнали по
правоотношения свързани с тази дейност (чл. 22, ал. 4 от ЗП). Твърди се още,
че е съставена количествено-стойностна сметка, в която са описани
причинените им действителни щети, възлизащи общо на стойност общо
1263,24 лв. (хиляда двеста шестдесет и три лева и двадесет и четири ст.).
Ищецът претендира обезщетение, представляващо стойност на строително-
ремонтни работи, чрез които да бъдат доставени и инсталирани на мястото на
увредените от процесното ПТП нови ограничителни системи за пътища
(мантинели). Твърди се, че стойността на СМР е изчислена на базата на КСС,
представляваща неразделна част от Договор за обществена поръчка за
определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за
пътища по републиканските пътища на територията на страната,
стопанисвани от АПИ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за
обособена позиция 2-северен централен район. В КСС, която съвпадала с
ценовата оферта на изпълнителя по договора, неразделна част от договора, с
шифър 1004, 1058 и 1070, били описани строително-монтажните работи,
предмет на претенцията на ищеца, като в приложението към договора цените
били без ДДС.
Ищецът твърди, че в началото на 2020 г. увредените мантинели били
заменени с нови. Дейностите били извършени съобразно горепосочения
договор. Съгласно договора се прилагала следната процедура: за извършване
на необходимите СРР се подавала заявка от ОПУ Разград, тя се обработвала
от АПИ София, работите били включени в „Допълнително задание“ № 7. От
дружеството-изпълнител се изготвял отчет за действително изпълнените и
приети ремонтни работи и се издавал Сертификат № 10-А, след което се
извършвало разплащането с изпълнителя. Ищецът твърди, че след настъпване
на застрахователното събитие, в съответствие с изискванията на КЗ подали до
ответника уведомление за щета с изх. № 53-00-79 от 22.01.2020 г. ведно с
2
изискуемите приложения към него. След като не получили отговор,
изпратили втора покана до ответника наш изх. № 53-00-471 от 24.09.2020 г.
Последвала размяна на кореспонденция с ответника, като последната ни
покана до него е наш изх.№ 53-00-283 от 20.05.2021 г. Твърди се, че
ответникът не е оспорвал претенцията им, но не изпълнил задължението си.
Ищецът сочи, че върху така претендиралата сума ответникът следва да им
заплати и лихва за забава, считано от деня на увреждането, тъй като
дължимото от застрахователя обезщетение замествало деликтно обезщетение.
В подадения отговор ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца. Сочи се, че не става
ясно в какво се изразява противоправността на поведението на водача на
МПС с peг. № *****, управлявано от водача М. Д. М., за който се твърди, че е
виновен за причиняването на имуществени вреди на ищеца. Оспорва се
наличието на застрахователна полица и валиден застрахователен договор,
касаещ посоченото в исковата молба МПС с идентификация номер на рама.
Твърди се, че посочената полица е за автомобил с други данни. Оспорва се
твърдението за непоправимо увреждане на пътните принадлежности, като се
сочи, че не става ясно в какво се изразява непоправимото увреждане или се
касае за отстранима повреда, при която след ремонт може да се поставят
същите принадлежности. Оспорва се твърдението, че са увредени 12 м.л.
ограничителни системи за пътища, представляващи пътни принадлежности
по см. на § 1, т.4 от ДР на Закона за пътищата, както и че стойността на
причинените щети възлиза на 1263.24 лв. Излага се, че представената
количествено-стойностна сметка представлява едностранно твърдение на
ищеца-страна по делото, а не доказателство по смисъла на ГПК. Акцентира
се, че не е ясно кога са изградени тези пътни принадлежности, имат ли
амортизация и някаква остатъчна стойност. Изтъква се още, че в посочените в
посочените от ищеца позиции с шифър № № 1004, 1058 и 1070 по договора за
обществена поръчка, стойността за отделните дейности е различна от
посочената в исковата молба и количествено-стойностната сметка, те са
значително по-ниски от исковата претенция. Посочено е още, че не е ясно за
какво е санкциониран водача М. Д. М. и тази санкция има ли отношение към
твърдяното увреждане на пътно съоръжение (мантинела). Оспорват се като
недопустими и неоснователни предявените акцесорните искове за
присъждане на законни лихви по претенциите за имуществени вреди. Сочи се
още, че ръководителят на ищеца не е изпълнил задължението си по чл. 205,
ал. 2 от НПК да уведоми органа на досъдебното производство, който орган
пък е длъжен съгласно чл. 205, ал. 3 от НПК незабавно да упражни
правомощията си за образуване на досъдебно производство. Оспорва се
размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца в случай, че същия
надвишава размера на минималния хонорар съгласно Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет и разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Претендират се съдебни и
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство и защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2021 г. на път I-2 Русе – Разград – Шумен при км. 48+000
настъпило пътно-транспортно произшествие. Свид. М. Д. М. при управление
на автомобил „Фолксваген Голф“ с рама № WVW2221HZVW315634, с peг. №
*****, движейки се по пътното платно в посока от Разград за Русе, нарушил
3
правилата за движение. Карайки с несъобразена с пътните условия скорост,
същият загубил контрол над автомобила, блъснал се и увредил стоманената
предпазна ограда (мантинела) вляво от пътното платно. Произшествието
станало през тъмната част на денонощието. Пътят не бил заледен. След удара
оградата не била изцяло разрушена, но имало вдлъбнатина. Произшествието
било установено на място от И.Т., младши автоконтрольор СПП при ОД МВР
– Разград, който съставил Протокол за ПТП № 1716043 от 14.01.2020 г. За
нарушаване на правилата за движение по ЗДВП в резултат на което е
възникнало ПТП, на водача е съставен АУАН cерия GA № 131324 от
14.01.2020 г.
Към момента на настъпването му на 14.01.2020 г. отговорността на
водача, а именно свид. М. М. била покрита от сключена застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника ЗК
„Лев Инс” АД по застрахователна полица BG /22/119001697427. Свид. Н., ст.
специалист в ОПУ – Разград, който отговарял за ежедневните обходи на този
пътен участък, посетил веднага мястото, след постъпилия сигнал на ЕЕН 112.
На място той установил, че повредените мантинели са три на брой. Тъй като
дължината на едната била четири метра, общата дължина на огънатата
мантинела в резултат на настъпилото ПТП била 12 метра. Настилката била
суха, нямало заледяване на пътното платно или паднали предмети.
С писмо от 22.01.2022 г. ищецът е поискал от ответника заплащане на
сумата 1 263,24 лв. като обезщетение за увредена ограничителна система за
пътища вследствие на ПТП. Към писмото са приложили количествено-
стойностна сметка за сумата 1 263,24 лв. за демонтаж, транспортни разходи,
доставка и монтаж на нови ограничителни системи. Ответникът е поискал
счетоводна и/или техническа информация, от която да става ясно годината на
изграждане на увреденото имущество. Съответно с писмо от ищецът е
уведомил ответника, че не са постъпили средства по щетата. Уточнил е с
отговора си, че стойността на увреденото имущество е определено съгласно
Договор № РД-69 от 01.08.2019 г. между АПИ и ДЗЗД „Безопасни пътища –
Север“. Съгласно приложения договор, цената на линеен метър за доставка и
монтаж на ограничителна система е 68,99 лв., респ. 69,74 лв. като пределен
разход, демонтажа – 12,63 лв., респ. 12,76 лв. като пределен разход,
транспортни разходи 3,05 лв., респ. 3,08 лв. като пределен разход.
Съгласно заключението по назначената съдебнооценителна и техническа
експертиза, при движението си по път I-2 по посока от гр. Разград към гр.
Русе, при преминавене през десен за него завой в м. „Дервента”, водачът на
л.а.’’Фолксваген Голф” с peг. № ***** М. Д. М., е загубил контрол върху
управлявания от него автомобил, който се е занесъл наляво и се е блъснал в
лявата, крайпътна мантинела, увреждайки 3 бр. оградни елементи. Според
вещото лице посочените обстоятелства обуславят пряка причинна връзка
между механизма на процесното ПТП и увредената стоманена предпазна
ограда (СПО). Известните в експертната практика методи за отчитане
изхабяването на машините и съоръженията се основават върху доставната
стойност и периода на експлоатация съотнесен спрямо указания срок, а в
материалите по настоящото граждански дело не се съдържат данни за тези
величини. Според заключението, стойността на извършените ремонтно-
възстановителни работи на увредената вследствие на ПТП от 08.01.2021 г.
ограничителната система за пътища (ОСП), не може да се определя извън
рамките на Договор №Д-69/2019 г. за обществена поръчка, независимо от
пазарната конюнктура. Тази стойност възлиза на 1263,24 лв. с включен ДДС и
4
следва да се счита за пазарна, тъй като е постигната чрез търг за възлагане
обществена поръчка, който е безспорен пазарен механизъм. Съпоставката на
горепосочената стойност с ценовото предложение на алтернативен
изпълнител (1372,32 лв. с вкл. ДДС) показва, че тя е по-изгодна, още повече,
че към второто предложение не са включени транспортни разходи и
светлоотразители. Вещото лице посочва, че увредените оградни елементи от
стоманена предпазна ограда (мантинела) не могат да се използуват за други
цели освен като скрап. Стойността на стоманения отпадък от ограничителна
система за пътища (мантинела) към датата на ПТП възлиза на 35,55 лв.
Стойността на извършените ремонтно-възстановителни работи на увредената
вследствие на ПТП от 14.01.2020 г., ограничителната система за пътища
(ОСП), коригирана със стойността на стоманения отпадък възлиза на: по
договор - 1023,08 лв. без вкл. ДДС и на 1227,69 лв. с вкл. ДДС по
алтернативно предложение - 1113,98 без вкл. ДДС и 1336,77 с вкл. ДДС.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Искът за установяване, че към датата на предявяване на исковата молба
ответникът е дължал на ищеца сумата 1263,24 лв. е частично основателен и
доказан.
По делото не се спори, че обезщетението се претендира за вреди,
причинени от трето за делото лице, с което ответникът е бил сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Разпоредбата на чл. 429 от
Кодекса за застраховането сочи, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът като застраховател се задължил да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования – в случая трето лице за делото, за
причинените от него на ищеца по делото, представляващ трето лице по
отношение на договора за застраховка имуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В съответствие с
разпоредбата на ал. 2 на чл. 429 от КЗ в застрахователното обезщетение по ал.
1 се включват и: лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а именно считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
По отношение на главното задължение – за възстановяване на щетата,
причинена от застрахования, съдът счита че за възстановяване на тази щета
застрахователят дължи на ищеца сумата 1227,69 лв. Тази сума е резултат от
намаляването на пазарната цена на труда и материалите за възстановяването
на щетата (1263,24 лв.) със сумата, която ищецът може да получи за
остатъчните материали (скрап от повредената мантинела) в размер на 35,55
лв. Така дължимата сума ответникът не е заплатил на ищеца.
По отношение на обезщетението за забава, същото се претендира от
датата на увреждането, а именно 14.01.2020 г. Такава обаче се дължи от
датата, на която е уведомен застрахователя, а в случая тя е 22.01.2020 г.
според представените доказателства и следва да се начисли върху сумата,
която съдът приема като размер на обезщетението, а именно 1227,69 лв.
Изчислена с ел. калкулатор обезщетение за забава в размера на законната
лихва върху тази сума за посочения период е 289,55 лв. (двеста осемдесет и
5
девет лева и 55 стотинки) и в този размер следва да бъде уважен втория от
обективно съединените искове.
Всяка от страните дължи направените от другата страна разноски
съразмерно на уважената за ответника, респ. на отхвърлената за ищеца част
от исковете в съответствие с разпоредбата на чл. 78 от ГПК. В случая ищецът
е направил разноски в размер на 200,00 лв. за възнаграждение на вещо лице,
50,00 лв. за заплатени разноски на свидетел, 100,53 лв. за заплатена държавна
такса и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500,00 лева, а ответникът – 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение,
200,00 лева за възнаграждение на вещо лице, 50,00 лв. за заплатени разноски
на свидетел. Направено е възражение за прекомерност на заявения размер за
юрисконсултско възнаграждение. Дължимото юрисконсултско
възнаграждение, което се присъжда, се равнява на адвокатското, определено с
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 и ал. 9 (в предишната редакция) на горепосочената наредба съдът
определя възнаграждение общо по заявената претенция в размер на 440,00
(четиристотин и четиридесет) лева.
Претенцията на ищеца е частично основателна до размера на 424,28
лева за юрисконсултско възнаграждение и 338,01 лв. за направените разноски
по делото. Съответно ответникът дължи на ищеца сумата от 19,64 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.
429, ал. 1 от КЗ “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, п.к. 1700, общ.
Столична, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
представлявано заедно от двата от четиримата изпълнителни директори П.В.
Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А. Д., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”
чрез Областно пътно управление – Разград с ЕИК 0006950890152, с адрес: гр.
Разград, ул. „Княз Дондуков” № 3, представлявано от директора Л.Я., сумата
от 1227,69 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и 69 стотинки),
представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени при управление на МПС „Фолксваген Голф“ с рама №
WVW2221HZVW315634 и с peг. № *****, дължими на основание сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.06.2022 г. до окончателното заплащане на тази сума, и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск в останалата му част, а именно за разликата до
претендирания размер от 1263,24 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, п.к. 1700, общ. Столична, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано заедно от
двата от четиримата изпълнителни директори П.В. Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А.
Д., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” чрез Областно пътно
управление – Разград с ЕИК 0006950890152, с адрес: гр. Разград, ул. „Княз
6
Дондуков” № 3, представлявано от директора Л.Я., сумата от 289,55 лв.
(двеста осемдесет и девет лева и 55 стотинки), представляващи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1227,69 лв. за периода
от 22.01.2022 г. до 15.06.2022 г. и ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за останалата
част от процесния период и в останалата му част, а именно за разликата до
претендирания размер от 310,20 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, п.к. 1700, общ.
Столична, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
представлявано заедно от двата от четиримата изпълнителни директори П.В.
Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А. Д., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”
чрез Областно пътно управление – Разград с ЕИК 0006950890152, с адрес: гр.
Разград, ул. „Княз Дондуков” № 3, представлявано от директора Л.Я., сумата
от 424,28 лв. (четиристотин двадесет и четири лева и 28 стотинки) за
юрисконсултско възнаграждение, както и 338,01 лв. (триста тридесет и осем
лева и една стотинка), представляващи направени разноски по делото,
съразмерно на уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА Областно пътно управление – Разград с ЕИК 0006950890152,
с адрес: гр. Разград, ул. „Княз Дондуков” № 3, представлявано от директора
Л.Я., да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, п.к. 1700, общ.
Столична, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
представлявано заедно от двата от четиримата изпълнителни директори П.В.
Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А. Д., сумата от 19,64 лв. (деветнадесет лева и 64
стотинки), представляващи направени по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7