Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……….2021 год.
В
И М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на десети май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря............Х. К.……..………...................................................като
разгледа докладваното от съдията...................................гр.д.№161 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за
развод с правно основание в чл.49 от СК.
Ищцата твърди, че през
2007г. се запознали с ответника. През 2009г. се записала да учи висше
образование по медицина в гр.С., ответникът работел в мебелна фабрика в гр.Р. и
когато разбрала, че е бременна заживели на квартира в гр.С., На *** г. се
родило детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********. Две седмици след раждането му, решили
да узаконят съвместното си съжителство на 26.06.2010г. в с.К., общ.К. сключили
граждански брак. Малко след сключването на гражданския брак, започнали
проблемите. Ответникът системно злоупотребявал с алкохол, в следствие на което
била подложена на психически и физически тормоз. Въпреки честите му физически
издевателства спрямо нея, не образувала дела срещу него, тъй като силно се
надявал с времето той да промени отношението си към нея. Нерядко по време на
безпричинните му скандали той я заплашвал, че ще я напусне и ще отведе детето
им в Република Т. и повече няма да го види. През 2014г. завършила висшето си
образование и започнала работа в частна болница. По това време ответникът бил
безработен и затова решил да замине да работи в А.. След заминаването му
получила информация, че той заживял с друга жена, с която имал интимна връзка
по време на съвместното им съжителство. Това обстоятелство наред с психическия
и физически тормоз, на който била подложена почти ежедневно от него, докато
живеели заедно, я мотивирало да сложи край на взаимоотношенията им. През месец
март 2015г. той се върнал в Р.Б. и му заявила, че иска да се разделят и той
нямал претенции. След този разговор, събрала личния си багаж и този на
детето и се установила да живее в
жилището на родителите й в с.К.. Твърди, че след раздялата им през 2015г. няма
никакъв контакт с ответника. Твърди, че по време на фактическата им раздяла
ответникът не е предоставял никакви парични средства за издръжката на детето им
и не се е обаждал, за да се интересува от състоянието му. Счита бракът и с ответника
за дълбоко и непоправимо разстроен, съществуващ формално, лишен от смисъл и
съдържание и запазването му не е в интерес, както за самите тях, така и за
детето. Моли съда да постанови решени, с което да прекрати брака като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника; Да определи местоживеенето на
детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********, да бъде при нея на адреса й в с.К., общ.К.,
ул.“*****“ №****; Да предостави
упражняването на родителските права спрямо детето Ю.Й.О. на нея като майка, а
на ответника да определи режим на лични контакти с детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен
отпуск; Да осъди ответника да заплаща на детето Ю.Й.О. чрез нея като майката и
законна представителка ежемесечна издръжка в размер на **** лв., считано една
година назад от подаване на исковата молба до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване като издръжката да бъде изплащана с пощенски
запис; тъй като семейното им жилище било квартира в гр.С., собственост на трети
лица не претендира за ползването му; при сключването на брака не е приемала
фамилното име на ответника. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е
подал отговор на исковата молба. В откритото заседание, редовно призован, не се
явява и не взема становище по предявените искове.
От събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на
26.06.2010 год. в с.К., общ.К., първи и за двамата /удостоверение за граждански
брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №06/26.06.2020 г./. От
заверено копие на удостоверение за раждане е видно, че ищцата З.И.Г. и
ответникът Й.Й.О. са родители на детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********.
От показанията на св.Ш. И.Г. и св.И. И. Г. се установява, че след
сключването на брака страните са живели на квартира в гр.С.. Ищцата работела
като медицинска сестра, а ответникът във фирма за мебели. Първоначално се
разбирали. След раждането на детето ответникът често употребявал и
злоупотребявал с алкохол, държал грубо и арогантно в семейството, не помагал в
преките грижи за детето и домакинството. Това ставал повод за кавги, които
прераствали в скандали, в които ответникът упражнявал над ищцата насилие.
Съпрузите не излизали заедно, често се
карали и за пари. През 2014г. със
съгласието на ищцата ответникът заминал в А., където си намерил работа. Ищцата
напуснала семейното жилище с детето и се преместила да живее при родителите си
в с.К.. Ответникът рядко се обаждал на детето, инцидентно изпращал пари за
издръжката му, афиширал в социалните мрежи контакти с жени, а когато се връщал
в Б. не отсядал при ищцата. През 2017 г. той прибрал свои вещи и отново
заминал в А.. Опитите на ищцата за телефонни контакти с ответника били
неуспешни. От две години съпрузите нямат никакъв контакт. През 2020 г. ищцата
заживяла с друг мъж. Тя е категорична в решението си за развод.
Изслушана по реда на чл.59, ал.6 от СК ищцата е изразила желание да упражнява родителските права, че знае нуждите на сина си Ю., че се разбит с детето и то се чувства в семейната среда, която е осигурила и че не възпрепятства контактите му с ответника, който рядко го търсел.
Изслушан от съда по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДт е малолетният Ю., който споделя, че живее с майка си, че се чувства много добре и е по- спокоен при нея. Споделя, че се чува с баща си по-рядко, че го е виждал преди две години и желае да се среща с него.
Съгласно социален доклад на ДСП-К. малолетният Ю. живее с майката в жилището на родителите й в с.К., които указват всякаква подкрепа в отглеждането, тъй като живеят заедно. На детето са осигурени много добри битови условия, безопасна среда и са задоволени потребностите му. Ю. е ученик в четвърти клас в СОУ „*****/**“ гр.К. и редовно посещава учебните занятия. Между детето и майката съществува силна емоционална привързаност. То не е лишено от контакти с баща си, но рядко се виждат. Детето е привързано към роднините си както по майчина, така и по бащина линия.
Видно от удостоверение №209/23.12.2020 г. и декларация от 10.05.2021 г. средно месечния доходи на ищцата през 2019 г. е бил *** лв., а през 2020 г.-*** лв.
От удостоверение №291/07.01.2021 г. се установява, че Ю.Й.О., роден на *** г. е записан редовен ученик в 4а клас в СУ „*****“ в гр.К. за учебната 2020/2021 година.
От така установеното съдът приема, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство.
През годините на съвместно съжителство се установи, че съпрузите не са
се разбирали. Липсата на взаимни компромиси и отстъпки, грубото отношение на
ответника към ищцата, неучастието му в грижите за домакинството и детето,
заминаването му в чужбина и заживяването на ищцата при родителите са довели до
отчужденост и срив на брачната връзка. Повече от пет години страните са с
различно местоживеене, не поддържат дължимите се духовни и интимни съпружески
контакти, не поддържат връзка помежду си, нямат общо домакинство и семеен
бюджет, и всеки установил свой собствен живот с друг партньор, което от своя
страна окончателно е прекъснало брачния съюз. Между съпрузите няма взаимност, доверие, разбирателство, обща
грижа и общи цели за просперитет на семейството. Бракът съществува формално,
лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува
в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че
вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи, които са нарушили
изискванията на чл.14 и принципа на чл.15 от СК, с което всеки от тях допринесъл
за разрушаване на брачната връзка.
Не е спорно, а и от
доказателствата по делото се установи се, че от 2014 г. за роденото от брака
дете Ю. се грижи единствено ищцата, при която то живее и която изцяло полага
преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка.
Ответникът поддържа телефонни контакти с детето, но рядко го е посещавал и не е
участва ежемесечно в издръжката му. Установи се, че връзката между ищцата и
детето Ю. е по-силна, от тази на детето с ответника, поради редките им
контакти, осъществявани предимно по телефона. Съдът като взе предвид
установените обстоятелства, претенцията на ищцата, възрастта и предпочитанията
на детето и това, че то се нуждае от непрекъснати родителски грижи, внимание и
надзор, който се полагат от майката намира, че малолетният Ю. следва да
продължат да живее при нея, тъй като майката е доказала качествата си на
грижовен и отговорен родител. Живеенето с родител е съществен елемент от
родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от
родителя, при когото детето живее. Следователно родителските права спрямо
детето Ю.Й.О., с ЕГН-********** следва да бъдат предоставени за упражняване на
майката З.И.Г., с ЕГН-********** при която то живее.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение
на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за
правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира
правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. За запазване и
поддържане на връзката между бащата и детето, на ответника следва да бъде
дадена възможност на осъществява режим на лични контакти с малолетния Ю. всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така определения режим на лични
отношения е в състояние да способства за развитие на отношенията с другия
родител, при когото детето не живее като занапред, в случай на необходимост,
същият подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при
изменение на обстоятелствата.
Издръжката на
ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо
от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната
издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната
работна заплата за страната, която за 2020 г. е *** лв., а от 01.01.2021 г.
2021 г. -*** лв. /ПМС №331/26.11.2020
г./. Ищцата претендира издръжка на детето Ю. за минало време една година назад т.е.
от 15.01.2020 г. От раздялата на родителите през 2014 г. и към 15.01.2021 г.
/датата на подаване на исковата молба/ единствено майката се грижи за
малолетното дете. Ответникът не е доказал, че е участвал ежемесечно издръжката
на Ю., в натура или с пари. Към м.01.2020 г. детето е било на 9 години и шест
месеца. За изминалата една година с оглед възрастовото израстване на детето са
се изменили/увеличили и разходите, необходими за задоволяване нуждите му-
храна, облекло и образование. Въпреки указаната доказателствена тежест, по
делото не са ангажирани доказателства за доходите на ответника, но има данни,
че той работи в държава членка на ЕС и следователно реализира доходи над
минималната работна заплата за Р.България. Средно месечния доход на ищцата е над
минималната работна заплата. Предвид характера на задължението, предвидената с
чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите,
когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна
заплата или е без доходи, възрастта и нужди на детето, както и доходите на
родителите, съдът намира, че ответникът следва да заплати на малолетния Ю. чрез
ищцата като майка и законна представителка, месечна издръжка от 15.01.2020 г.
до 15.01.2021 г. в размер на *** лв., а от 16.01.2021 г. месечна издръжка в
размер на *** лв. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети
от майката. Претендираната издръжка за минало време в частта над уважения до
претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката се
заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146,
ал.1 от СК.
Предоставянето за ползване на семейното жилище
е последица от развода между страните. Когато страните имат ненавършили
пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно
ползването на семейното жилище-
арг.чл.56, ал.1, изр.второ от СК.
Съгласно §1 от СК семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано
от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В настоящия случай
нито един от съпрузите не е заявил претенция за ползване на семейното жилище в
гр.С., което се установи, че е било под наем и те са го освободил поради което
и съдът намира, че не дължи произнасяне по този
въпрос, въпреки, че от брака на страните има ненавършило пълнолетие
дете.
Съгласно
разпоредбата на чл.53 от СК, „след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак“, т.е. законодателят е предоставил
възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел
фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно
име, така и да запази брачната си фамилия. По делото обаче се установява, че
при сключването на гражданския брак всеки един от съпрузите е запазил
предбрачното си фамилно име и не е приемал
или добавял към него фамилното име на другия съпруг, поради което и
съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Съгласно чл.329, ал.1,
изр.второ от ГПК когато и двамата
съпрузи за виновни или недобросъвестни разноските остават в тежест на всеки от
съпрузите, както са ги направили. Ищцата следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-К. окончателна държавна такса в размер на ***
лв.
Ответникът дължи и следва заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-К. ***
лв. окончателна държавна такса, както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК *** лв.
държавна такса за постановената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 26.06.2010 г. в с.К., общ.К. граждански брак между Й.Й.О., с ЕГН-**********
с адрес *** и З.И.Г., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен
на основание чл.49, ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за разстройството
на брака имат двамата съпрузи.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ю.Й.О., с ЕГН-********** при майката З.И.Г., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Ю.Й.О., с ЕГН-********** на майката З.И.Г., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Й.Й.О., с ЕГН-**********
с адрес *** с детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********, който да се осъществява: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с
преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката З.И.Г..
ОСЪЖДА Й.Й.О., с ЕГН-********** с адрес *** да заплати на детето Ю.Й.О., с ЕГН-********** чрез З.И.Г., с ЕГН-********** като майка и законна представителка от с.К., общ.К., ул.“*****“ №**, издръжка за минало време от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г. ,месечно по *** лв. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над уважения до претендирания месечен размер *** лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Й.Й.О., с ЕГН-********** с адрес
*** да заплаща на детето Ю.Й.О., с ЕГН-**********
чрез З.И.Г., с ЕГН-********** като
майка и законна представителка от с.К., общ.К., ул.“******“ №**, месечна издръжка в размер на *** лв., считано
от 16.01.2021 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА З.И.Г., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ***лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА
Й.Й.О., с ЕГН-********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-К. *** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: