№ 2005
гр. Варна, 20.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100502278 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Въззивникът ОУ „ДОБРИ ЧИНТУЛОВ“ , редовно призован,
представлява се от директора В.М., както и от адв. А. П., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемите страни Х. З. А. и А. З. А., редовно призовани, не се
явяват. Представляват се от адв. С. В., редовно упълномощена и приета от
съда отпреди.
Трето лице помагач МБАЛ „СВ. АННА – ВАРНА“ АД , редовно
призовано, представлява се от адв. О.Т. – К. , редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, се явява.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, се явява.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОУ „Добри Чинтулов“,
БУЛСТАТ *********, гр. Варна, представлявано от Директора В.М. срещу
Решение № 1911 от 29.05.2023г. по гр.д. № 12952/2021г. по описа на ВРС,
ХХХII-ти състав, поправено с Решение № 2973 и Решение № 2975 от
24.08.2023г., В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 200, ал. 1 от КТ
въззивникът е осъден да заплати на Х. З. А. с ЕГН **********, в качеството
на законен наследник на Л. Х. А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки и страдания от смъртта на майка му, настъпила в резултат на
трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане, както и сумата от 700
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
направени разходи за погребение на наследодателя Л. Х. А., п. на
02.09.2020г., в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й
плащане, както е осъден да заплати на А. З. А. с ЕГН **********, в
качеството на законен наследник на Л. Х. А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в понесени болки и страдания от смъртта на майка й, настъпила в резултат
на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху
2
сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане.
Решението е постановено при участието на МБАЛ „Св Анна – Варна“
АД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице помагач на страната
на ищците по делото Х. З. А. и А. З. А..
В частите, с които предявените искове са отхвърлени за разликата до
пълния им предявен размер от 100 000 лева, решението на ВРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на
материалния закон, немотивираност и необоснованост. Оплакванията са
обосновани с доводи за допуснато нарушение на чл. 13 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
и нарушение на чл. 51 от ЗЗД. Така, с разпореждане на ТП на НОИ – Варна от
14.09.2020г. за трудова е приета злополуката станала по време на
регламентирана обедна почивка и при придвижване в сградата на
осигурителя, без работни обувки „Сабо дамско“ с противоплъзгащо покритие,
в нарушение на Правилата за безопасна работа при зимни условия, част II от
Правилника за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
обучение и възпитание /стр. 26/ към мястото, където пострадалата
обикновено се храни през работния ден. Събраните в тази връзка показания
на свидетелите Ат. и С. неправилно не са кредитирани от ВРС като
заинтересовани, без да отчете, че са непосредствени и подкрепени и от
писмените доказателства по делото. Същевременно по делото липсват
доказателства за причинно-следствената връзка между настъпилата трудова
злополука – Л. А. е паднала по стълбите, ударила главата си, вследствие на
което получила мозъчна контузия и фрактура на черепа – и настъпилата на
02.09.2020г. смърт на работника. В нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал.
1, т. 5 и чл. 73, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и чл. 13 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчита на трудовите
злополуки, по делото липсва заключение на ТЕЛК или НЕЛК за установяване
на причинната връзка между смъртта на А., настъпила на 02.09.2020г. и
3
трудовата злополука, станала на 19.05.2020г. В разпореждане на ТП на НОИ
от 14.09.2020г. за приемане на трудовата злополука, не е посочено, че
вследствие на същата е настъпила смъртта на работника именно защото не е
установена причинна връзка между двете събития. Съгласно съобщение за
смърт от 02.09.2020г., което е официален документ, причината за смъртта на
Л. А. е менингоенцифалит, предизвикан от мозъчен абсцес, която диагноза не
е „работна“. Трудовата злополука е настъпила три месеца преди приемане на
А. за втора операция на 19.08.2020г. и след епилептичен гърч. При тежко
протичане на менингоенцифалит са възможни епилептични припадъци.
Установено е по делото, че на 20.05.2020г. А. е оперирана по спешност с цел
евакуация на травматичен мозъчен кръвоизлив. Постепенно състоянието й се
е подобрило, като същата ползвала платен годишен отпуск. На 19.08.2020г.
получила епилептичен гърч и отново е приета в МБАЛ „Св. Анна – Варна“,
като на 21.08.2020г. е оперирана повторно. Наследниците на А. са отказали
извършване на аутопсия, а без такава посочената в съобщението за смърт
диагноза не може да бъде оборена. Съобразно правилото на чл. 51 от ЗЗД на
обезвреда подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. От изложените съображения следва, че смъртта на Л. А. не стои
в причинно следствена връзка с настъпилата трудова злополука, доколкото на
лицето са извършени 2 операции, както и е изминал период от 3 месеца
между двете събития. От друга страна при определяне размера необходим за
обезщетение на болките и страдания на ищците, ВРС недопустимо е
съобразил и смъртта на техния баща, настъпила преди 10 години; в
нарушение на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
първоинстанционния съд не е отчел, че към момента на трудовата злополука
Л. А. е на 60 години, страдала е от захарен диабет и от исхемична болест на
сърцето, а Х. – на 40 години и А. – на 34 години. Всеки от тях е имал
самостоятелно семейство.
Отделно, определеното от ВРС обезщетение не е намалено с
изплатеното застрахователно обезщетение по договор за застраховка на
работниците и служителите по застраховка злополука при ЗК „Лев инс“,
както и вече изплатеното на ищците обезщетение от работодателя в
нарушение на чл. 200, ал. 4 от КТ. Представените в тази връзка писмени
доказателства – застрахователна полица, списък на застрахованите лица и
писмо от застрахователя по щета от 08.10.2020г. и заповед на директора на
4
училището от 07.07.2020г. не са обсъдени от ВРС. От доказателствата е
установено, че на всеки от ищците застрахователя изплатил сумата от по 500
лв., а училището – сумата от 1000 лв. на Л. А. и тези факти не са оспорени по
делото. Ето защо решението на ВРС противоречи, както на закона, така и на
съдебната практика.
Наред с това в решението не е разгледано и възражението, че
обезщетението следва да бъде намалено с полученото обезщетение от ДОО от
страна на Л. А. на основание чл. 200, ал. 3 от КТ. От доказателствата по
делото е установено, че за периода 19.05.2020г.-03.09.2020г. са изплатени
парични обезщетения по издадени болнични листове за временна
неработоспособност „трудова злополука“ в размер на 2331.39 лв.
Не е отчетено и не е обсъдено също заявеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат – Л. А. не се е държала за перилата
на стълбището; била е длъжна да носи обувки с противоплъзгащи подметки,
но не го е сторила при груба небрежност и в нарушаване на основни правила
за здравословни и безопасни условия на труд, за които е била инструктирана.
Произволен е извода на първоинстанционния съд, че ищецът изпаднал в
клинична депресия от кончината на майка си, а понесените неимуществени
вреди са недоказани и тяхната парична оценка силно завишена, несъобразена
с действителното емоционално състояние на ищците и с икономическите
условия в страната. Отправя искане поради всичко изложено обжалваното
решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените
искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата Х. и А. А. оспорват доводите в нея. Поддържат, че
по делото е установена по безспорен начин причинно-следствената връзка
между настъпилата трудова злополука и смъртта на Л. А.. От заключението
на СМЕ е установено, че посоченото в съобщение за смърт от 02.09.2020г.
„менингоенцефалит“ не се базира нито на резултатите от микробиологичното
изследване, нито на клиничната картина по време на престоя на А. в
болницата, нито на резултатите от параклиничните изследвания, че
причината за смъртта на А. са възникнали усложнения в резултат на
получената тежка черепномозъчна травма и съществува пряка причинно
следствена връзка между получените увреждания и смъртта на лицето; че
5
получените увреждания от трудовата злополука от 19.05.2020г. са тежка
травма и смъртта е в пряка причинна връзка. Вещото лице посочва, че
получената от злополуката травма е несъвместима с живота. Оспорва довода
за нарушение на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ, тъй като каквито и да било
помощи да са получени от Л., то те не кореспондират с дължимите
обезщетения от трудова злополука. Позовават се, че по делото не е
установено вменено на работниците задължение по представения т.нар.
Правилник за носене по време на работа на обувки с противоплъзгащи
свойства на подметките. Не е установено работодателят да е осигурил такива,
както и не е установено в деня на злополуката Л. да е била с обувки,
неотговарящи на изискванията на работодателя. Оспорват в тази връзка като
недоказани възраженията за груба небрежност и принос от страна на
работника за настъпване на вредоносния резултат. По същество отправят
искане обжалваното решение да се потвърди като правилно, законосъобразно,
мотивирано и обосновано.
Не е депозиран отговор на жалбата от третото лице помагач.
Постъпила е също частна жалба от ОУ „Добри Чинтулов“, БУЛСТАТ
*********, гр. Варна срещу Определение № 10424 от 30.08.2023г. по гр.д. №
12952/2021г. по описа на ВРС, ХХХIII – ти състав, с което на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.
38, ал. 1 от ЗА частният жалбоподател е осъден да заплати на адв. С. В. В.
сумата от 13 900 лева, представляваща съразмерна на уважената част от
исковете сума за оказана безплатна правна помощ.
Частната жалба е основана на оплакване за неправилност на
определението, поради неправилна констатация на ВРС за проведени по
делото 4 съдебни заседания, при действително проведени 3, за които е
присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г. На
с.з. насрочено на 27.05.2022г. не е даден ход на делото и същото е отложено
за 30.09.2022г. На адв. В. не се следва възнаграждение за всяко съдебно
заседание, тъй като допълнителното възнаграждение следва да се уговори
между адвоката и клиента, а в настоящия случай е направено искане по реда
6
на чл. 38 от ЗА. Моли в тази връзка обжалваното определение да се отмени.
Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираните въззивна жалба и частна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната и частната жалби, поддържам отговора.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната и частната жалби.
АДВ. П.: По допускането и събирането на въпроса налице ли е пряка
причинно- следствена връзка между получените вследствие на претърпяната
на 19.05.2020г. трудова злополука от Л. А., увреждания и смъртта на лицето,
чрез СМЕ предоставям на съда. Моля, при преценката на ВОС дали е
възможно да бъде извършена такава СМЕ към днешна дата дотолкова,
доколко няма спор между страните по делото, е ясно, че след смъртта на Л. А.
нейните наследници не са поискали аутопсия. След като те не са поискали
аутопсия, следва всички да се съобразим с изрично нормативно посоченото в
Наредба № 14/15.04.2004г. за медицинските критерии и реда за установяване
на смъртта или в частност чл.2, ал.2 от посочената наредба. Освен всичко
останало по делото има представена епикриза, в която на стр. 4 и 5 от същата
е посочено, че има установен кръвенисто-гноевиден ексудат, който е даден за
изследване и който се коментира дори от изследваното лице в тази
експертиза, която ще слушаме днес. Следователно и за да се направи връзка
между поставената диагноза в съобщението за смърт, събраните медицински
документи, за да се установи причинно- следствената връзка е налице да има
извършена или аутопсия или извършени изрични микробиологични
изследвания, каквито пише, че са извършени в тази експертиза, но не са
представени от болницата, или се поставя въпроса възможно и допустимо ли
е през декември 2023г. чрез назначаване на СМЕ да се установи или да се
оспори диагноза, съобщение за смърт от процесуална гледна точка и от
обективна такава.
АДВ. В.: Заявявам, че сочените от въззивника доказателства като
7
непредставени по делото, са представени още в първата инстанция от третото
лице помагач. Поддържам искането си за допускане на СМЕ.
АДВ. К.: Принципно не възразявам по допускане на повторна или
допълнителна СМЕ, макар, че считам същото за ненужно. Не съм съгласна с
твърдението на колегата, че резултатите от микробиологичното изследване не
са представени по делото. Твърдя, че изследването е представено, още повече
че вещото лице в първоинстанционното производство именно върху това
изследване даде становището си, че не са открити находки на бактерии,
респективно няма как да е налице менингоенцефалит.
СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното искане, обективирано в
отговора на въззивната жалба за допускане по делото на втора СМЕ, която да
отговори на формулирания в отговора въпрос, намира че така отправеното
искане поначало е процесуално допустимо и относимо към спорните моменти
в отношенията между страните. Събирането на същата, обаче съдът намира за
не необходимо, с оглед съвкупността на вече събраните по делото
доказателства, включително и чрез експертно заключение, което пред първата
инстанция е оспорено от представител на въззивника, а доказателственото
искане в настоящата инстанция е отправено от страната, която не е оспорила
заключението на вещото лице. В този смисъл съдът намира, че искането
следва да се остави без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, обективирано в
отговора на въззивна жалба за допускане на втора СМЕ по делото със задача:
налице ли е пряка причинно- следствена връзка между получените
вследствие на претърпяната на 19.05.2020г. трудова злополука от Л. А.
увреждания и смъртта на Л. А.?
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото на 12.12.2023г. заключение на
вещите лица Р. Г. и Т. А. по допуснатата съдебна психолого- психиатрична
експертиза, констатира, че същото е постъпило в рамките на
законоустановения срок по смисъла на чл. 199 от ГПК.
8
АДВ. П.: Да се изслушат вещите лица.
АДВ. В.: Да се изслушат вещите лица.
АДВ. К.: Да се изслушат вещите лица.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното
в срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице Р. С. Г., 71 г., българка, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Г.: Поддържам писменото заключение.
Вещото лице Т. К. А., 61г., българка, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. А.: Поддържам писменото заключение.
АДВ. В.: Нямам въпроси към вещите лица.
На въпроси на адв. П.:
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Подложили сме всеки от въззивниците на тестове за
тревожност, за депресия и за личностови черти и особености. Идентични са
тестовете и при единия, и при другия. Дадени са резултатите, като са
посочени степента на тревожност и съответно степента на депресия и
съответно симптомите, които се проявяват в по- голяма степен и се отличават
от останалите. Подробно съм ги изложила. Изчислила съм резултатите и съм
9
ги обобщила.
Освен тестовата методика съм провела и интервю, първично интервю. В
първия тест на Личностовия въпросник на Айзенк има предварителна
оценъчна скала за социална желателност или „Скалата на лъжата“, тя е
изчислена, резултатите на която съответстват на нормата. Според мен всичко,
което те са казали, според тази скала е достоверно.
Всичко, което съм посочила в заключението е вярно. Да, не са говорили,
че са предприемали определена терапия или са приемали съответно
медикаменти. Хората в такива случаи смятат, че е съвсем нормално да
изпаднат в състояние на тъга в зависимост от темпераментовите особености
тя се изявява в по- дълъг период от време, по- тежко и т.н., но такива
прегледи поне аз, в моята част, не съм отбелязала. Но, поддържам
заключението в частта, че е необходимо според мен да се извършат такива
прегледи, особено А. /мъжът/. Посочила съм, че той има проблеми с
работоспособността, да си намери работа и да се включи в социалния живот.
Това заключение правя от всичко онова, което съм обобщила, анализирала
вследствие на получените резултати от всички тестове, а не само от един тест,
и от интервюто, и от тестовете.
АДВ. В.: Моля вещото лице да ни запознае от психологична гледна
точка с етапите, през които едно лице обичайно преминава по преживяване и
приемане на такава емоционална травма, каквато е тази, предмет на
производството.
ВЕЩО ЛИЦЕ Р. Г. : Отричането е една защитна реакция и се нарича
анозогнозия, тоест, аз виждам нещо, което е така, но не мога да го приема,
защото това не е възможно да се случи с мен. Първият етап е едно шоково,
стресово състояние, когато човек е изключително много възбуден,
развълнуван, емоционално приемащ нещата. След това той изпада в едно по-
депресивно, потиснато състояние и започва да оценява случилото се и
приемането на случилото се. През това време е доста потиснат и в зависимост
от личността, от нейните личностови особености, както например в
настоящия казус съм описала, и двете лица са със слаб вид висша нервна
дейност- меланхоличен темперамент. Те по принцип са по- потиснати, но при
едно такова събитие те го приемат много по- драстично и много по- значимо,
отколкото останали типове темперамент и същото като преживяване е много
10
по-дълго във времето и много по- трудно се преработват във времето. Затова
съм писала, че им е необходима помощ, докато при един по- стабилен тип
темперамент, това събитие може да се преработи за по- кратко време, но така
или иначе се преминава през тази фаза на потиснатост, на тъга. Още в
началото е стресовото състояние, отричането, защото това е една защитна
реакция, човек не може да приеме това, което се е случило, че именно на него
се е случило, затова си задава въпроса „защо на мен?“
Първият етап е отричане, след това преработване, рационализация
/осмисляне/ и по време на тази рационализация човек изпада в едно по-
потиснато депресивно състояние. В зависимост от личностовите му
особености това състояние ще продължи съответно по- кратко или по- дълго
време.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебна
психолого- психиатрична експертиза адекватно отговаря на поставените на
вещите лица задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено
като писмено доказателство по делото.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещите лица Р. Г. и Т. А.
по допуснатата съдебна психолого- психиатрична експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозираната от вещото лице Т. А. Справка –
декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съгласно
която общата сума на възнаграждението на вещото лице възлиза на сумата от
500 лева.
11
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че в справката на вещо лице Т. А. са налице
аритметични неточности, като сборът на посочената сума не е равен на
описаното възнаграждение по пера.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Т. А. –
специалист по психиатрия и съдебна психиатрия съобразно представена
справка- декларация в размер на 350 лева, съгласно декларираното в
Справка-декларация, платимо от бюджета на ВОС.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещо лице Р. Г. съобразно
представената справка- декларация в размер на 450 лева, платимо от
бюджета на ВОС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Р. С. Г. възнаграждение в размер на
сумата от 450 лева, представляваща окончателно възнаграждение. /Издаден
1бр. РКО/
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Т. К. А. възнаграждение в размер на
сумата от 350 лева, представляваща окончателно възнаграждение. /издаден
1бр. РКО/.
АДВ. П.: Оспорвам заключението, като твърдя, че отговорите,
включително дадени ни и в днешното с.з. се базират единствено и само на
науката, но не и направеното изследване, тъй като направеното изследване е
само и единствено върху интервю, направено от двете обследвани лица и
върху тестове, като отговорите, които са дадени в заключителната част, не
отговарят на действителността. Не е вярно, че изследваното лице Х. А. не
може да се социализира или да комуникира в разширения социум и да си
намери работа, тъй като се чувства непълноценен, тъй като същият
непосредствено към момента на смъртта на своята майка от 2020г. сам качва
в личния си профил във Фейсбук, че записва видеа с бандата си, като
въпросното обследвано лице още в същата година участва в маратони,
12
записва клипове и работи като музикант. По същия начин неговата сестра
също много добре комуникира в разширения социум, защото качва в
собствения си профил, още в същата година и в следващата такава почивки
извън България, със семейството си, на които нито изглежда меланхолична,
нито изглежда трайно разстроена, нито като човек, който не може да
преодолее загубата. Никой не може да преодолее загубата на родителя си,
това е ясно за нас, но заключението на вещите лица, които сочат, че
въпросните лица едва ли не са затворени, стоят вкъщи и не мога да намерят
работа и продължават да бъдат три години в тази депресия. Никой не казва,
че ще преодолеят тази загуба, но те не са трайно депресирани и меланхолични
и отговорите, които те са дали на въпросните тестове, както и заключението,
което е направено въз основа на тях, не почиват на обективните състояния, в
които са те, независимо колко точки са дали на какъвто и да е критерий, на
какъвто и да е тест.
В тази посока и по реда на оспорване на заключението на вещите лица,
моля да бъдат приети постовете на двамата обследвани, които ви представям
един път на хартиен носител и втори път, представени още с въззивната жалба
на магнитен носител, като по реда на оспорване на заключението, ви моля и
новирам искането си, направено още с въззивната жалба да бъде допуснат
оглед на въпросните снимки и въпросните постове от Фейсбук в електронни
документи, които считам, че като искане в настоящото производство и по
реда на оспорването на заключението в частите, в които вещите лица са
посочили, че те не могат да се социализират, че са в трайна депресия, че не
могат да преодолеят загубата на своята майка, да бъде събрано като
доказателство по делото, включително и за оспорване на обстоятелството, че
Агоп ХА. не може да си намери работа. Той работи като музикант. Считам, че
обстоятелството, че не се осигуряваш по трудово правоотношение не е пречка
да работиш и да се социализираш, още повече по начина, по който той го
прави- записва клипове, песни на съответната си банда и свири по клубове.
АДВ. В.: Моля да се приеме експертизата. Оспорвам всички наведени
твърдения от въззивниците. Игнажден е! Малко морал и етика в изказите.
Оспорвам твърдението, че доверителят ми А. е работил като музикант.
Доверителите ми не са с отрязани ръце и крака, а с отрязана душа, поради
предмета на делото, който мисля че не е спорен между нас. Оспорвам
приемането по делото на този снимков материал, представен от въззивника.
13
Оспорвам също да се намира във Фейсбук или да са по време, когато твърди
въззивника. За съжаление настоящото производство го гледаме пред ВОС не
защото е спорно, че е налице смърт вследствие на трудова злополука, а
доколкото, че директорът на училището изчаква да се пенсионира преди да е
приключило делото. Моля да оставите исканията без уважение.
/Директорът В.М. възмутително се усмихва/
АДВ. В.: Моля да отразите в протокола, че директорът на училището се
смее.
АДВ. П.: Директорът, освен всичко друго, има научна работа.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА двамата процесуални представители на
страните - адв. П. и адв. В. да се придържат към добрия тон, да спазват реда в
съдебната зала и че при повторно нарушаване на реда в залата, ще бъдат
отстранени от съдебната зала, както и глобени.
АДВ. К.: Моля да бъде приета днес изслушаната комплексна
експертиза. Възразявам срещу приемането на снимковия материал, предвид
факта, че няма законно установени основания да бъде приет, включително и
искането да бъде възложена експертиза по същите, тъй като считам, че
вещото лице освен усмивки от снимките, няма какво друго да изследва.
Емоционалното състояние на всеки един човек, неговият живот въпреки
всичко продължава. Така че, това че той свири и така евентуално се
успокоява от случилото се, не е предпоставка да се твърди, че въпросните
преживявания са налице.
СЪДЪТ, за да се произнесе по направените доказателствени искания в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, а
именно да бъдат приети в качеството на доказателства по делото представени
снимки от социални мрежи на А. А. и Агоп А., намира искането за
процесуално недопустимо, доколкото така представените снимки не
съставляват годно доказателство по смисъла на ГПК, което да бъде
14
приобщено в това качество по делото. Искането в този смисъл следва да се
остави без уважение.
Същевременно СЪДЪТ констатира, че вече се е произнесъл нарочно с
определение от 17.11.2023г. по отправено искане за допускане на оглед на
приобщени по делото снимки, съдържащи се в представен електронен
носител СD от личните профили в социалните мрежи Фейсбук на двамата
ищци, като е оставил искането без уважение въз основа на преценка, че
същото е неотносимо към спорния предмет и не е необходимо събирането му.
Въз основа на предприетото в днешното съдебно заседание оспорване на
заключението на комплексната експертиза, съдът се придържа към
произнесеното и намира, че не са налице предпоставки за ревизиране на това
произнасяне, поради което подновеното искане в същия смисъл също следва
да се остави без уважение.
По изложените съображения СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за приемане в
качеството на доказателства по делото на представени снимки от лични
профили в социални мрежи на А. А. и Агоп А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подновеното искане за извършване на
оглед на представени по делото снимки, съдържащи се в представен по
делото електронен носител СD на снимки от личните профили в социалната
мрежа Фейсбук на всеки от ищците и за ревизиране на произнасянето си,
обективирано в определение от 17.11.2023г. по същото искане.
АДВ. П.: Представените снимки в днешно съдебно заседание
представляват копия върху хартиен носител на електронните документи,
които са представени на диска. Ние сме искали оглед на електронни
документи. Тъй като вече сме ги представили на диск, сме ги обосновали като
електронни документи и считаме, че като електронни документи същите са
допустими, относими са към нашето оспорване дотолкова, доколкото
15
приобщеното заключение, което има отговор на поставени въпроси дали
лицата са адаптивни, колко малоценни се чувстват с оглед загубата, могат да
бъдат опровергани от собствените им лични писания като електронни
документи в съответната социална мрежа. Ние сме изискали като оглед на
електронни документи. Ако не сме били ясни защо ги представяме и под
каква форма ги представяме, ги представяме просто на хартиен носител,
защото сме ги представили на съда само в електронен носител и считаме,че
същите електронни документи са относими, допустими към предмета на
спора и съответно биха могли да опровергаят заключението на вещите лица
като единствена възможност. Ние нямаме друга възможност да опровергаем
заключението, базирано и само върху едни обяснения на страните, които
вещите лица са направили тест и са решили, че те са достоверни. Тяхната
достоверност се установява съответно от техните собствени постове като
електронни документи, затова аз считам, че същите доказателства са
относими към ГПК и като такива съм ги поискала. Ако не съм била ясна,
затова правя съответното пояснение.
СЪДЪТ обяви, че по направеното искане е налице произнасяне.
АДВ. П.: Първо, говорим за лични профили във Фейсбук.
АДВ. В.: Оспорвам, че са от лични профили във Фейсбук.
АДВ. П.: Ние сме уточнили, че съответно в личните профили на
страните не са ни били известни към момента на произнасяне на съда с
решението, поради което считам, че не може да се приеме, че е налице
нормата на чл. 266 ГПК, защото не сме приятели на страната, защото това са
лични профили съответно в социална мрежа Фейсбук. Обяснили сме защо
искането ни не е преклудирано. По реда на оспорването мога да си направя
същото искане и то не е преклудирано по чл. 266 от ГПК.
АДВ. В.: Протоколът, съгласно ГПК, обективира всички процесуални
действия, включително и поведението на страните. Моля, в случай че не е
отразено поведението на директора Михалев, да се отбележи, че директорът
се изсмя. За производството мисля, че е много важно.
АДВ. П.: Моля да запишете изрично, че това е вследствие от
16
провокацията на адв. В., че днес е датата Игнажден, и затова, че посочи, че
директорът чакал да се пенсионира за това производство. Държа да се отрази
в протокола също и провокацията, породила поведението на адв. В.
абсолютно излиза от рамките на ГПК, за да отправя каквито и да е лични
нейни констатации кой в каква работоспособна възраст е.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. П.: Оспорвам размера на всякакво възнаграждение на адв. В.,
независимо какъв е.
АДВ. В.: Нулата е размер, който е логично да бъде оспорен.
АДВ. П.: Считам, че претендираното възнаграждение е безкрайно
завишено, не отговаря на извършените от нея защитни действия, нито на
поведението и в процеса, нито на отношението и по отношение на доверителя
́́
ми. Оспорвам всичките размери, не следва да бъдат присъждани на адв. В.
подобен вид адвокатски възнаграждения, на база на всички внушения, които
се опитва да направи в настоящия процес.
С оглед изявленията на страните, представените от всяка от тях
доказателства за реализирани разноски, придружени със списъци на същите,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива: платежно нареждане от 26.06.2023г. и Договор за
правна защита и съдействие от 17.11.2023г.- 2 бр.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
17
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: От името на доверителя ми и от мое име моля да се
произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба и отмените
решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно. Моля да отхвърлите исковете на ищците по подробните
изложени мотиви във въззивната жалба и на база на събраните доказателства.
Считам, че първоинстанционният съд, постановявайки решението си, не
се съобрази нито с материалния, нито с процесуалния закон. Няма да
обръщам внимание, че решението му е осеяно с безкрайно много грешки,
както свързани с това, да бъдат отразени точните суми, точните булстати,
безкрайно много грешки, свързани с основни доказателства, върху които се
гради тезата на ищците за основателност на иска и най- вече с
разпореждането, свързано с трудовата злополука. В разпореждането на НОИ
за трудовата злополука изрично е посочено, че трудовата злополука се е
случила по време на обедната почивка на наследодателката на двамата ищци.
Съдът въобще не си направи труда да установи по време на извършеното
разследване от страна на Инспекция по труда колко са събрани от други
служители и колеги на пострадалото лице данни, през кой период е обедната
почивка, включително и договорката между наследодателката и друго лице да
отидат в обедна почивка. През цялото време от процесуалния представител на
ищците се обясняваше, че тази трудова злополука е настъпила по време на
извършване на работа, което се опровергава от всички събрани писмени
доказателства. Освен всичко останало, през цялото време се коментираше как
едва ли не служителите не са взели никакви мерки, за да окажат първа помощ,
което напълно се опроверга от събраните гласни доказателствени средства, от
разпитаната свидетелка, заместник- директор на училището, която
моментално е извикала „Бърза помощ“. През цялото време е седяла до
наследодателката, изпратен е служител заедно с „Бърза помощ“ и всички
18
внушения, които се опитва процесуалният представител на ищците да
направи, както пред районния съд, както и пред настоящата инстанция, грубо
влизат не само в нарушение на всички правила на ГПК, но и на събраните
доказателства.
Леталният край на наследодателката на ищците е месеци и след две
извършени операции в болницата. Сред множеството епикризи има издадено
съобщение за смърт, в което е посочена диагноза, която не е по никакъв
начин оспорена от страна на ищците, тъй като същите не са изисквали
аутопсия. Считам, че съобщението за смърт, доколкото представлява акт,
който се издава въз основа на нормативен акт, не би могъл да бъде оспорен
със заключение от страна на вещо лице, независимо какви са вижданията на
което и да е вещо лице, извършващо експертиза години след настъпването на
леталния край на наследодателката на ищците.
Не на последно място, желая да обърна внимание на настоящия съд,
защото доверителят ми държи да го кажа: ние тук не сме изправени пред едно
търговско дружество, реализирало печалба, а сме изправени пред едно
бюджетно училище, което реално погледнато, единствените пари, които
разходва, са бюджетни средства, отпуснати въз основа на определени суми от
Закона за държавния бюджет за съответната година, които се разходват по
пера, дали било за заплати, дали било за издръжка, поради което и
присъдените обезщетения от първоинстанционния съд са без съобразяване на
това, какъв е характерът на работодателя. Районнният съдия въобще не се
занимава с нито едно от възраженията ни за получени застраховки, за
получени помощи, за получено обезщетение от Националния осигурителен
институт. Безкрайна е тази практика, последователна в последните години от
ВКС, независимо че е по реда на чл. 290 ГПК. Няма да се спирам на това, че
според процесуалния представител на ищците всички изплатени обезщетения
нямали никакво отношение към размерите, които е присъдил ВРС. Ние, обаче
считаме, че има такова отношение.
Моля, при постановяване на съдебния акт и отхвърляне на решението на
първоинстанционния съд, да присъдите на представляваното от мен
бюджетно учреждение сторените по делото разноски, за което сме
представили доказателства за извършването им.
АДВ. В.: Моля да постановите съдебен акт, с който да оставите без
19
уважение въззивната жалба и да потвърдите акта на първоинстанционния съд,
като правилен и законосъобразен.
Считам, че безспорно се установи трудовата злополука на
наследодателката на доверителите ми, като такава, причинно- следствената
връзка, досежно смъртта и, вредите, които същите са понесли и считам, че
́
предявените искове по размер са правилни и съразмерни. Въпреки
твърдението на насрещната страна, че въззивникът е бюджетно предприятие,
сами виждаме какви разходи може да понесе това бюджетно предприятие с
цел защитата си, плащайки съдебни такси и адвокатски хонорари.
Моля да оставите без уважение въззивната жалба и частната жалба, да
потвърдите съдебните актове. Не правя възражение спрямо
възнаграждението, което претендира процесуалния представител на
насрещната страна. Считам, че адв. П. с голям професионализъм си свърши
работата в това производство.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски
съобразно представения списък и доказателства.
АДВ. К.: Моля да потвърдите изцяло решението на
първоинстанционния съд, като ясно, точно и мотивирано.
Поддържам изложеното от колегата В., само искам да добавя нещо,
което касае представляваното от мен лечебно заведение, а именно въпросното
съобщение за смърт, вещото лице не оспори диагнозата, която е посочена там,
а каза, че въпросната е „работна“ и не кореспондира с медицинската
документация, която беше представена на съда.
АДВ. П.: Съобщението за смърт е издадено от лекар от лечебното
заведение, назначен съответно по трудово или гражданско правоотношение.
Никъде в нито един нормативен акт, освен в лексиката на вещото лице, няма
„работна“ диагноза.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:20 часа.
20
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21