№ 591
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201350 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕАД (с предишно наименование „*
ЕАД) с ЕИК: *, чрез пълномощник – адв. *, срещу Наказателно постановление №
46887/15.12.2021 г. , издадено от * – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на
потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл. 113, ал. 1 (отм.) от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 222а (отм. ) от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се,
че в НП не е посочено точното място и датата, на които се твърди, че е извършено
нарушението. На следващо място се посочва, че е налице необоснованост на
постановлението, доколкото не са посочени доказателствата, въз основа на които АНО е
преценил, че е налице административно нарушение по горепосочения текст. Акцентира се и
че в случая въобще липсва извършено административно нарушение, доколкото поведението
на жалбоподателя е било законосъобразно и правилно. В тази връзка се акцентира, че се
касае се неправилна употреба на смарт-часовника, а не за несъответствие на стоката с
договора за продажба, както и че гаранцията на стоката не покрива повреда в резултат на
намокряне. Счита се, че е изтекъл шестмесечният срок по чл. 108 ЗЗП, поради което и
доказателствената тежест за оборване на презумпцията вече не тежи върху търговеца, а
върху АНО. Посочва се съдебна практика, като се претендират и разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
1
представител.
За административнонаказващия орган - Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към
Комисията за Защита на потребителите, се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
Посочва, че в случая правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП. Посочва, че
видно от материалите по делото продаденият часовник е водоустойчив, поради което и няма
как търговецът да откаже да извърши ремонт, за това че той е намокрен. Поради това
пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), доколкото видно от известието за
доставяне (л. 14) - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 17.03.2022 г., а
жалбата е подадена чрез куриер на 31.03.2022 г. (л. 13). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
По повод постъпила потребителска жалба, касаеща отказ от гаранционно обслужване
на смарт-часовник „Honor Magic watch 2 46mm”, св. Д.К. – гл. инспектор в КЗП извършил
на 13.09.2021 г. проверка в магазин на „* ЕАД находящ се в гр. Бургас, ул. „*”, * Било
установено, че на 14.04.2020 г. потребител е закупил процесния часовник, като на 28.08.2021
г. предявил рекламация под № *********. Описаният проблем бил: „проблем с on/off и
проблем с дисплея“. На 02.09.2021 г. търговецът отнел гаранцията на стоката поради това, че
е налична корозия по основната платка и конектора на дисплея.
На 29.09.2021 г. търговецът изпратил становище по жалбата, в което посочил, че се
касае за намокряне, а гаранцията не покрива повреди от намокряне, въпреки че в същото
становище изрично посочил, че стоката е водоустойчива, съгласно Стандарт ISO
22810:2010.
При тези факти на 01.10.2021 г. св. К. направил разпечатка от сайта на
производителя, като констатирал, че часовникът е описан като водоустойчив до 50 метра,
както и че е годен за плуване с него. На същата дата била направена разпечатка и от сайта на
търговеца, където също били посочено, че часовникът има водоустойчовст до 5 АТМ.
С оглед горното св. К. преценил, че с поведението си търговецът е отказал да преведе
стоката в съответствие с договора за продажба, като се е позовал на това, че той е бил
намокрен, въпреки че стоката изрично е рекламирана и продадена като водоустойчива –
респективно, че може да бъде мокрена. Като дата за извършване на нарушението свидетелят
приел датата, на която търговецът реално е отнел гаранцията – 02.09.2021 г.
Въз основа на горното св. К. приела, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.
113, ал. 1 (отм. ) ЗЗП и му съставил АУАН с № К-0046887/21.10.20 21г. Актът бил съставен
в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без
2
възражения.
Въз основа на АУАН-а на 15.12.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават задълженията, регламентирани в чл. 113, ал. 1
(отм. ) ЗЗП, поради което и на основание чл. 222а (отм. ) от ЗЗП, наложил на жалбоподателя
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като
цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е съсредоточен около това,
дали поведението на мобилния оператор съставлява административно нарушение по
горепосочения текст или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място съдът следва да направи едно важно предварително уточнение.
С приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и
за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), обн. в Държавен вестник бр. 23 от 19.03.2021 г., който
е в сила от 01.01.2022 г. както посочената нарушена разпоредба на чл. 113 от ЗЗП, така и
приложената санкционна норма на чл. 222а от същия закон са отменени. Аналогични на тях
са разпоредбите на чл. 34 и чл. 70 от новия ЗПЦСЦУПС. В § 9 от ПЗР на ЗЗП обаче е
предвидено, че висящите съдебни производства по дела, образувани по реда на глава пета,
раздел II "Гаранция на потребителската стока" (вкл. и чл. 113) и раздел ІІІ "Рекламации" на
Закона за защита на потребителите, се довършват по реда на този закон. Наред с това в § 11
от ПЗР на ЗПЦСЦУПС е посочено, че този закон влиза в сила от 1 януари 2022 г. и се
прилага за договори за продажба на стоки, сключени след тази дата. Анализът на тези
разпоредби сочи, че настоящето производство следва да приключи при приложението на
ЗЗП, тъй като се касае за неизпълнение на задължение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП във връзка с
договор за продажба на стока, сключен преди 01.01.2022 г., както и предвид това, че в
случая става въпрос за административнонаказателно производство по реда на Глава
единадесета „Административнонаказателни разпоредби“. Следва да се посочи, че дори да се
приеме, че са приложими нормите от ЗПЦСЦУПС, то същите не се явяват по-благоприятен
закон, доколкото не е променено задължението по чл. 113, ал. 1 ЗЗП, а и предвидената
глоба/санкция е в същия размер.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приложените Заповеди № 683/23.12.2021 г. и №
245А/01.02.2019 г. на Председателя на КЗП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
3
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя досежно непосочване на дата на
извършеното нарушение. Напротив и в АУАН и в НП е посочена датата 02.09.2021 г., като
това е денят, в който реално търговецът е решил да отнеме гаранцията на потребителя и на
практика тогава той е демонстрирал волята си да не преведе стоката в съответствие с
договора за продажба, поради което и правилно тази дата е възприета от контролните органи
като дата на която нарушението окончателно е довършено.
Съдът не споделя и доводите свързани с необоснованост на НП, доколкото то
съдържа детайлно описание на фактите, както и на писмените доказателства, на база на
които АНО е достигнал до извод за съставомерност на извършеното.
Досежно оплакванията за липса на извършено административно нарушение, съдът
следва да посочи следното.
По същество, разпоредбата на чл. 113, ал. 1 (отм. ) от ЗЗП предвижда, че търговецът
е длъжен когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе
в съответствие с него. В конкретния случай няма спор, че към датата на предявяване на
рекламацията стоката не е съответствала с договора за продажба, доколкото е съществувал:
„проблем с on/off и проблем с дисплея“. При това положение търговецът е следвало да
преведе стоката в съответствие с договора и да отстрани проблема. Той не го е направил,
като се е позовал на това, че часовникът е бил намокрен, което пък е довело до корозия на
платката и конектора. Съдът обаче намира този довод за неоснователен. Видно от
описанието на стоката, която е продадена на потребителя – часовникът би трябвало да е
водоустойчив и с него да може да се плува. Казано по друг начин – няма как търговецът да
откаже да ремонтира стока, която е продал като водоустойчива, поради това, че е била
намокрена. Това противоречи на всяка житейска логика и коректна търговска практика,
поради което и съдът приема, че доводът, с който е отнета гаранцията е крайно
неоснователен и търговецът неправилно е отказал да преведе стоката в съответствие с
договора за продажба, поради което и с поведението си е осъществил състава на
нарушението по чл. 113, ал. 1 (отм. ) ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 222а (отм. ) ЗЗП предвижда, че за нарушение на чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. Наложената санкция е определена в
размер на минимума от 500 лева предвиден в чл. 222а (отм. ) от ЗЗП и е съответна на
степента на обществената опасност на деянието.
Съдът също счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид,
4
за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложената санкция е
правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат
на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма
как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46887/15.12.2021 г., издадено от * –
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за
нарушение на чл. 113, ал. 1 (отм.) от Закона за защита на потребителите, на основание чл.
222а (отм. ) от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5