РЕШЕНИЕ
№ 6106
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110162001 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Г. СТ., Г. АС. СТ. и ИВ. АС. СТ., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу Н. Г. СТ. за
заплащане на сумата 2629.73 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ....... за периода м.04.2018г. –
м.04.2020г., както и на сумата 16.33 лева за осъществено дялово разпределение за
периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.10.2021г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
срещу Н. Г. СТ. за заплащане на сумата 394.20 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и на сумата 3.44 лева
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г. –
07.10.2021г.;
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу Г. АС. СТ. за
заплащане на сумата 2629.73 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ...... за периода м.04.2018г. –
м.04.2020г., както и на сумата 16.33 лева за осъществено дялово разпределение за
периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.10.2021г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
срещу Г. АС. СТ. за заплащане на сумата 394.20 лева – лихва за забава върху
1
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и на
сумата 3.44 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2018г. – 07.10.2021г.;
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу ИВ. АС. СТ. за
заплащане на сумата 2629.73 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ........ за периода м.04.2018г. –
м.04.2020г., както и на сумата 16.33 лева за осъществено дялово разпределение за
периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.10.2021г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
срещу ИВ. АС. СТ. за заплащане на сумата 394.20 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и на
сумата 3.44 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2018г. – 07.10.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на процесния
топлоснабден имот при равни квоти, са задължени да заплатят стойността на потребената
топлинна енергия и осъщественото дялово разпределение, което не са сторили. Претендира
разноски.
Ответниците оспорват претенцията с доводи, че нямат качеството потребители на
доставената за имота топлоенергия; че същата не е била реално отчитана, съответно
правилно остойностявана; че не са поръчвали доставка на такъв консуматив – чл.62 ЗЗП; че
не са изпадали в забава, евентуално – че вземанията са погасени по давност. Претендират
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява
становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Установено е, че с Протокол от 20.08.2002г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процесният имот, е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на доставената в кооперацията топлинна енергия, както и че такъв е
бил подписан на 20.09.2002г. С договора страните са уредили отношенията си по повод
отчета на енергията и нейното разпределение по обекти, съответно относно условията за
заплащане на услугата. Представен е също договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и Техем Сървисис“ ЕООД, който от своя страна урежда правоотношението
между фирмата за дялово разпределение и топлопреносното предприятие, като на съда му е
служебно известно, че такъв договор е действал и за процесния период. Предвид
изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Това обстоятелство не се
спори в процеса.
2
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване. При конкуренция на права задължен за консумативните
разноски по имота, вкл. за доставена топлинна енергия и осъществено дялово разпределение
е вещния ползвател – аргумент от чл.57 от Закона за собствеността.
По делото е приет Притокол № 18/19.09.1972г. на ИК на СГНС, като видно от статия
№ 26, процесното жилище е било предоставено в собственост на И. М. С. срещу отчужден
негов недвижим имот, находящ с в гр.София, ул. „..... Документът е представен от трето за
спора лице по реда на чл.192 ГПК, а именно: Столична община, Направление „Архитектура
и градоустройство“, като в придружителното писмо от 17.03.2022г. подателят, който
съхранява регистъра по отчуждителните преписки, е пояснил, че през 1972г. заповеди за
отчуждаване на недвижими имот за брагоустройствени цели по чл.100 ЗТСУ (отм) не са
били издавани, а собствениците на отчуждени имоти са били снабдявани с нотариални
актове по реда на чл.55 ЗПИНМ за имота, който им се предоставя в собственост и като
обезщетение срещу извършеното отчуждаване. Съдът намира, че така приетото
доказателство, като официален свидетелстващ документ, който не е бил оспорен в процеса
относно съдържанието, е годно доказателство, установяващо, че процесното жилище е било
придобито от И. М. С.. Доколкото обектът му е прехвърлен в обезщетение на друг негов
имот, то ап.65, находящ се в гр.София, ж.к. ....., е бил придобит от С. в индивидуална
собственост. С оглед на така приетото доказателство, съдът намира, че жилището е
получено в обезщетение на личен имот, а не на такъв, който е бил СИО, в който случай, ако
такъв бе налице, в протокола на ИК на СГНС щеше да фигурира като обезщетен собственик
и друго лице.
Видно от справка в НБДН И. М. С. е починал на 17.03.1992г. и оставил за свой
единствен наследник сина си А. И. С., който е починал на 16.02.1998г. и оставил за свои
законни наследници ответниците в производството – съпругата си Н. Г. СТ. и синовете си Г.
АС. СТ. и ИВ. АС. СТ.. Именно те се явяват собственици на имота за процесния период, тъй
като са придобили жилището по наследство при равни квоти. В качеството си на
собственици на имота ответниците се явяват страни по облигационно правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР
от 27.06.2016г., чието писмено приемане не е необходимо условие за влизането им в сила по
отношение на потребителите.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на отетниците, че
нямат облигационна връзка с ищеца, като не коментира съображенията, че при наличие на
вещно право на ползване за имота, то задължено лице за потребения консуматив е именно
вещния позвател. От представените доказателства не се установи учредено в полза на трето
3
лице вещно право на ползване, а и такова твърдение не се въвежда и не се поддържа от
ответниците, съответно не се представят доказателства за съществуването му.
Спорно е както реалното количество доставена за имота топлоенергия, така и
нейното правилно остойностяване. За изясняване на тези въпроси са изслушани съдебно-
техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато
топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер
в абонатната станция (АС), както и че същият е преминавал периодичен метрологичен
контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение
и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с
нормативните изисквания. Отчетено е обстоятелството, че в жилището се отчита доставена
топлоенергия за отопление на имота по данни от четири отоплителни уреди и една щранг –
лира, за която няма техническа възможност за монтиране на уред за дялово разпределение;
за битово горещо водоснабдяване за 4 лица на база – 140 л за всяко лице, както и за сградна
инсталация. Вещото лице е потвърдило, че дяловото разпределение на доставената за обекта
топлоенергия е било осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД в съответствие с
нормативната уредба. Пояснило е, че за имота са налични и са били представени два броя
редовни отчети, подписани за потребител. Така приетото като неоспорено и обективно
заключение отрича твърденията на ответниците, че в имота не е бил извършван отчет на
уредите за дялово разпределение, съответно че измервателните уреди са неизправни.
Видно от заключението на ССчЕ, размерите на просрочените задължения възлизат на
търсените с исковата молба суми – 7889.21 лева главница за потребена топлоенергия,
1182.59 лева – лихва за забава върху нея, 49.01 лева – главница за осъществено дялово
разпределение и 10.32 лева – лихва за забава върху нея. Вещото лице е установило по задача
на съда, че за част от вземанията за топлинна енергия изискуемостта е настъпила преди
29.10.2018г., т.е. преди повече от три години от подаване на исковата молба, тъй като макар
и отразени в обща фактура, тези вземания са за начислена главница за по-ранен период,
съответно изискуемостта за тях е настъпила съобразно ОУ на ищеца и с факта на издаване
на обща фактура след годишно изравняване не може да се „подновява“ падежа. Съгласно ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС сумите за консумирана топлоенергия се погасяват с изтичане
на тригодишна давност от настъпване на изискуемостта им – чл.111, б. „в“ ЗЗД, а давността
се смята за прекъсната с подаването на исковата молба, с която са заявени осъдителни
искове срещу ответниците за тези вземания. Съгласно чл.33 от ОУ на „Топлофикация
София“ ЕАД, приложими за процесния период (тези, одобрени от КЕВР на 27.06.2016г.)
изискуемостта настъпва с изтичане на 45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася
съответното месечно задължение за потребения консуматив. Така определения падеж е ясен
и недвусмислен и кани потребителите да платят, поради което изтичането му поставя
задължените лица в забава. В този смисъл, възраженията, че ответниците не са били
поставяни в забава, тъй като няма доказателства за публикуване на фактурите на интернет
страницата на ищеца, е ирелевантно. Изискуемостта настъпва при тези условия само по ОУ
4
на доставчика от 2014г., но не и по приложимите за процесния случай ОУ от 2016г. Предвид
изложеното, направеното от ответниците своевременно (с отговора на исковата молба)
възражение за частично погасяване на търсените от ищеца суми по давност, е основателно.
Видно от заключението, погасените по давност суми са: 525.66 лева главница за потребена
топлоенергия и 109.16 лева мораторна лихва. При съобразяване на тези стойности, то
дължими от ответниците са следните суми: 7363.55 лева главница за доставена
топлоенергия за собствения им имот, 1073.43 лева – лихва за забава върху нея, 49.01 лева –
главница за осъществено дялово разпределение и 10.32 лева – лихва за забава върху нея.
Сумите следва да се заплатят от собствениците на имота съобразно квотите им в
съсобствеността, т.е. всеки ответник ес явява задължен за 1/3 част от сумите по пера или
всеки от тях следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми за заявените в
исковата молба периоди: 2454.52 лева главница за доставена топлоенергия, като за
горницата до 2629.73 лева следва да се отхвърли като погасен по давност, 357.81 лева –
лихва за забава върху нея, като за горницата до 394.20 лева следва да се отхвърли като
погасена по давност, 49.01 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 10.32
лева – лихва за забава върху нея.
Ответната страна е заявила още възражение за недължимост на сумите за доставена
топлоенергия като възнаграждение за непотърсена услуга – аргумент от чл.62 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. По така поставения въпрос е постановено ТР № 2/2017г.
по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС (задължително за прилагане от
съдилищата), с което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост (СЕС), разпоредбите на ЗЕ се
прилагат и не противоречат на чл.62 вр.§ 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В
решението ВКС приема, че собственикът на обект в СЕС е обвързан от предходните
решения на Общото събрание на ЕС, вкл. относно избора на фирма за дялово разпределение,
съответно е потребител на топлинна енергия, щом сградата е топлофицирана и няма изрично
последващо решение на ОС на собствениците за прекратяване на топлоподаването по
чл.153, ал.2 ЗЕ. По настоящото дело е налице сключен договор с фирма за дялово
разпределение от етажната собственост и няма данни да е заявен отказ от услугата от ЕС,
поради което абонатът е обвързан от това решение.
Настоящият съд намира, че сумите за осъществено дялово разпределение, доколкото
за тях е установено събираемостта да се извършва от топлопреносното предприятие, са
дължими на „Топлофикация София“ ЕАД. Действително, фактурирането на сумите за
дялово разпределение от ищеца и събирането им от това дружество е уредено в договора на
„Топлофикация София“ ЕАД с „Техем Сървисис“ ЕООД, по който ответникът не е страна,
но плащането на тези суми към ищеца прегражда възможността на третото лице помагач да
предяви иск за същите вземания към абоната, щом за плащането им отговорността е на
ищеца, което гарантира, че плащането от страна на потребителя на тези суми към ищеца не
се явява плащане при грешка в субекта.
5
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Направените от „Топлофикация София“ ЕАД разходи възлизат на 1067.52 лева, от
които 467.52 лева държавна такса (надвнесените 132.48 лева следва да се върнат), 500.00
лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
основание чл.78, ал.8 ГПК (ДВ, бр.8/2017г.) и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях в тежест на ответниците се възлагат
993.33 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, като всеки от тримата
ответници следва да заплати на ищеца разноски в размер на по 331.11 лева.
Ответниците не са направили разходи по делото. Същите са били представлявани от
адвокати, поели безплатно процесуалното им представителство на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, в който смисъл са подписали договори. Ето защо, на
пълномощниците им следва да се определи възнаграждение и да се присъди такова,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Търсеното от представляващите ответниците възнаграждение, съгласно приложен
списък, е в размер на 400.00 лева за всеки ответник, което е под прага на НМРАВ и следва
да се уважи. От тях, в полза на адвокат С. К. се присъжда възнаграждение в размер на 27.80
лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенци за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на ответника Г. АС. СТ., както и 27.80 лева за
представлявания от нея по реда на чл.38 ЗА ответник ИВ. АС. СТ.. Сума в същия размер се
присъжда и на адвокат И.Н. за осъщественото от него безплатно представителство на
ответника Н. Г. СТ.. В приложения от този адвокат списък към договора за правна помощ се
търсят 400.00 лева, в становище от 12.05.2022г. – 800.00 лева, но няма представени
доказателства за плащане на сумата от 800.00 лева, поради което съдът следва да зачете
списъка към договора за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. .... да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ - сумата 2454.52 лева – главница за потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. за
периода м.04.2018г. – м.04.2020г., както и сумата 16.33 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
6
за горницата над присъдения до пълния заявен размер за топлинна енергия от 2629.73
лева, като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 357.81 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и сумата 3.44 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г. –
07.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия над присъдения до пълния заявен размер от 394.20
лева, като погасен по давност;
на основание чл.78, ал.1 от ГПК – сумата 331.11 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. АС. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ - сумата 2454.52 лева – главница за потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ...... за
периода м.04.2018г. – м.04.2020г., както и сумата 16.33 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над присъдения до пълния заявен размер за топлинна енергия от 2629.73
лева, като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 357.81 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и сумата 3.44 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г. –
07.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия над присъдения до пълния заявен размер от 394.20
лева, като погасен по давност;
на основание чл.78, ал.1 от ГПК – сумата 331.11 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ИВ. АС. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ..... да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ - сумата 2454.52 лева – главница за потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. ..... за
периода м.04.2018г. – м.04.2020г., както и сумата 16.33 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над присъдения до пълния заявен размер за топлинна енергия от 2629.73
лева, като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 357.81 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 07.10.2021г., както и сумата 3.44 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г. –
07.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия над присъдения до пълния заявен размер от 394.20
лева, като погасен по давност;
7
на основание чл.78, ал.1 от ГПК – сумата 331.11 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответниците, че присъденото вземане може да бъде заплатено по
следната банкова сметка на ищеца: ......
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр.чл.78, ал.3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД,
да заплати на адвокат ИЛ. АС. Н., с адрес: гр.Ботевград, ул. ..... адвокатско възнаграждение
в размер на 27.80 лева за осъщественото от него безплатно процесуално представителство
по делото на ответника Н. Г. СТ..
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр.чл.78, ал.3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ... да заплати на адвокат С. К. К., с адрес: гр.София, ул. „.. . . адвокатско
възнаграждение в размер на 27.80 лева за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство по делото на ответника Г. АС. СТ..
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр.чл.78, ал.3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД,
да заплати на адвокат С. К. К., с адрес: гр.София, ул. .. .... адвокатско възнаграждение в
размер на 27.80 лева за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство по
делото на ответника ИВ. АС. СТ..
ВЪЗСТАНОВЯВА на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 132.48 лева –
надвенесена държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8