РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 645/14.4.2022г.
гр. Пловдив, 14.04.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на седемнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Даниела Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 313 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Бътерфлай
2020“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ №8, представлявано от управителя М.М.М.,
чрез адв.М., против решение № 2045/22.11.2021 г. на
ПРС по АНД № 5872/2021 г.
В касационната жалба се правят
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като
несъответно на материалния закон. Твърди се обжалваното решение да е
постановено в нарушение на материалния закон, сочи се, че съдът неоснователно е
кредитирал показанията на актосъставителя, а не са
кредитирани тези на св.В., както и представен от касатора
граждански договор. В крайна сметка се сочи, че не се доказва по делото
извършването на нарушение на трудовото законодателство, тъй като В. е била на
граждански договор.
Освен това се твърди и явно несправедливост на наложената
санкция като непропорционална на обществената опасност на извършеното деяние и
се иска приложение на чл.28 от ЗАНН.
В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение,
съответно отмяна и на потвърденото с него НП.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В СЗ касаторът
не се представлява.
Ответникът, чрез надлежен процесуален
представител, твърди неоснователност на
жалбата.
Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 2045/ 22.11.2021 г. на ПРС по АНД № 20215330205872 г., с което е потвърдено
НП № 16-003273/25.08.2021 г. на инж.А.А.Ч.– Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Бътерфлай 2020“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“
№8, представлявано от М.М.М. – управител, на
основание чл.416 ал.5 от КТ вр.чл.414 ал.3 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
за извършено нарушение по чл.63 ал.2 вр.ал.1 от КТ.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е
събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания
и при преценката им е изложил съображения, които напълно се споделят от
касационната инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на
правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази
процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че безспорно
жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.63, ал.2 вр.ал.1 от КТ.
Правилно ПРС е дал вяра на показанията на св.Б. съотнесени към писмените доказателства по делото вкл. декларацията
по чл.402 от КТ, попълнена лично от Т. В., в която е отразено, че същата работи
в дружеството жалбоподател от 09.06.2021 г. с установено работно време от 01.00
часа до 05.00 часа, и регламентирано възнаграждение. Едновременно с това
настоящата инстанция напълно споделя обоснованите мотиви на ПРС касателно другия разпитан пред него свидетел В., която не
възпроизвежда пред съда лични и непосредствено придобити впечатления, които да
допринесат за изясняването на фактите по делото. Последното прави неоснователни
направените в тази връзка оплаквания по касационната жалба. Абсолютно
обосновани са и изводите на ПРС относно това, че в конкретния случай
правоотношението между В. и касатора притежава
характеристиките на трудово такова, което прави ирелевантно
наличието на граждански договор. В крайна сметка правилен е извода на въззивната инстанция, че към момента на проверката В. е
била допусната до работа без да ѝ е предоставено преди това уведомление
по чл.62 ал.3 от КТ, предвид което е реализиран състава на нарушението, за
което е санкциониран касатора.
Практически жалбата няма собствени касационни
оплаквания, а отново се излагат отправените до първоинстанционният
съд, като се твърди неправилност на решението. Изложените в същото мотиви се
споделят изцяло от настоящия състав, поради което повтарянето им не е
необходимо, а е достатъчно препращане към тях.
Неоснователни са и доводите, че в конкретния случай са
налице предпоставките на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Както правилно е отбелязал и ПРС процесният
случай не се отличава от останалите такива и не представлява по-ниска степен на
обществена опасност, за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената
служебна проверка на решението съдът не
констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде
постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид постъпилото
своевременно искане следва да бъде осъден
„Бътерфлай 2020“ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №8, представлявано от М.М.М.
– управител, да заплати на Д“ИТ“ гр.Пловдив юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
№ 2045/ 22.11.2021
г. на ПРС по АНД № 20215330205872 г.
ОСЪЖДА „Бътерфлай 2020“ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №8, представлявано от М.М.М.
– управител, да заплати на Д“ИТ“ гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция в размер на 80 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: