НОХД № 2298/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Н.И.Н. *** за престъпление по
чл.131 ал.2 пр.4-то т.3 във вр. чл.130 ал.1 от НК, а именно за това, че на
11.06.2017 г. в гр. П. на кръстовището между бул. „Х. Б.“ и бул. „А. С.“, е
причинила лека телесна повреда на полицейски орган- И.А.К. ***- младши автоконтрольор 2-ра степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР- П., изразяваща се в контузия на дясната
предмишница и дясна китка, наложила имобилизация, причинили разстройство на
здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, за около 12-16 дни от датата на травмата, като телесната повреда на И.А.К.
е причинена при изпълнение на службата му по предотвратяване и пресичане
нарушенията по пътищата и обществения ред и проверка редовността на документите,
които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни
средства.
В съдебно заседание представителят на РП- П. поддържа
обвинението. Излага
съображения по същество в хода на съдебните прения и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание
лишаване от свобода и приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимата
се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като не се признава за
виновна и дава обяснения по обвинението. Тя и защитникът й пледират да бъде
призната за невиновна и да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
С
протоколно определение на съда пострадалият К. бе конституиран като частен
обвинител в процеса. Частният обвинител лично поддържа обвинението против
подсъдимата и пледира да бъде призната за виновна, като съдът постанови
справедлива присъда.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК и прие за установено от
фактическа страна следното:
Към
инкриминираната дата св. И.К. работел като полицейски служител, като изпълнявал
длъжността „младши автоконтрольор“ втора степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- П.. На същия като основно правомощие
било вменено предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и
обществения ред и проверка редовността на документите, които трябва да носят
водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, съгласно
типовата длъжностна характеристика за полицейската длъжност, която заемал.
На
11.06.2017 г. за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. по утвърден часови график, св.
И.К. и колегата му св. Е.Т. били на работа дневно дежурство, като изпълнявали
задълженията си като младши автоконтрольори. Около 12,00 часа двамата се намирали
бул. „Х. Б.“ в гр. П., в близост до ресторант „К.“.
По
същото време, движейки се по бул. „А. С.“, св. В.Н. управлявал микробус „И. Д.“
с рег. № **, бял на цвят. В микробуса пътували подс. Н.Н.
(майка на водача) и св. С.Ш..*** св. Н.,***. В този момент микробусът бил
забелязан от свидетелите К. и Т., които решили да спрат микробуса за проверка.
Св. К. излязъл на пътното платно, облечен в полицейска униформа, със
светлоотразителна жилетка и подал ясен сигнал със стоп-палка на водача на
микробуса, като му показал къде да отбие и да спре, още повече, че полицейските
служители забелязали, че нито водачът, нито возещите се до него пътници имали
поставени обезопасителни колани.
Възприемайки
полицейските служители, св. В.Н. спрял рязко микробуса в района на кръстовището,
като всички слезли от дясната врата на микробуса, застанали при задна му дясна
гума, навели се към нея и започнали да си говорят на ромски език. Свидетелите К.
и Т. отишли при лицата, като К. поискал от водача на превозното средство св. В.Н.
документите за проверка- документ за самоличност, СУМПС и КТ към същото, както
и СРМПС, което управлявал. Св. В.Н. се развикал: „Аз не съм карал, няма да дам
никакви документи“. Св. К. усетил, че св. Н. лъхал на алкохол и преценил, че
трябва да му извърши проба с техническо средство за употреба на алкохол. Поради
тази причина той му разпоредил още веднъж да представи посочените документи и
го приканил да го последва до служебния автомобил, където да бъде тестван за
употреба на алкохол. Св. Н. отказал да представи документите, както и да
последва полицейските служители до патрулния автомобил. Няколко пъти
полицейските служители разпоредили на Н. да ги последва да патрулния автомобил,
но той отказвал. Тогава свидетелите К. и Т. предприели действия по
принудителното му отвеждане до полицейския автомобил, като му казали, че ще
бъде задържан и отведен в РУ- П. за установяване на самоличността и съставяне
на АУАН. Св. К. хванал за ръката св. Н., който междувременно се вкопчил в
гумата на автомобила и отказал да последва полицейските. Тогава св. Т. хванал Н.
за другата ръка и двамата с К. успели да го отскубнат от гумата, като държейки
го за ръцете тръгнали към патрулния автомобил. Н. започнал да се съпротивлява
яростно, като се дърпал, опитвайки се да се освободи от ръцете на полицаите и
ритал с крака. Поради тази причина св. К. решил да му постави белезници. За
целта той посегнал със свободната си лява ръка към калъфа с белезниците, който
бил на кръста му. През това време св. Н. продължавал да се дърпа и съпротивлява.
Едновременно с това майка му подс. Н.Н. крещяла силно
към полицаите да пуснат сина й, като се нахвърляла върху св. К. и го дърпала и
блъскала. В момента в който св. К. извадил белезниците, подс. Н. ги хванала и
издърпала от ръцете на К.. Веднага след това крещейки да пуснат сина й, подсъдимата
започнала да замахва с белезниците по св. К. като му нанесла силен удар с по
дясната му ръка в областта на предмишницата.
Последвали още няколко удара, вследствие на което св. К. паднал на земята,
настрани, като все още държал св. Н. за дясната ръка, а св. Т.- за лявата.
Вследствие на бутането и дърпането свидетелите Т. и Н. също паднали на земята.
Върху дясната ръка на св. К., паднала и подс. Н.. След като успял да се изправи
св. К. поискал белезниците на св. Т., който му казал, че не са в него, а в
служебния автомобил. К. пуснал св. Н. и докато св. Т. продължавал да го държи
за другата ръка, К. взел белезниците от патрулния автомобил и ги поставил на
св. Н.. Междувременно неговите белезници останали у подс. Н.. Докато поставял
белезниците на сина й, св. К. бил блъскан и бутан от подс. Н..
Докато
се развивала цялата ситуация, привлечена от крясъците на подсъдимата, св. Д.Я.,
която била в дома си, намиращ се в непосредствена близост до случващото се,
видяла как свидетелите Т. и К. водят св. Н., който се дърпал и влачел, а подс. Н.
се нахвърляла върху К. като му нанасяла удари с ръка, в която държала
белезниците. Възприемайки това, св. Я. изтичала навън и оказала помощ на
полицейските служители, като хванала с ръце, хванати в „ключ“ подс. Н. и я
издърпала от св. К., като по този начин я задържала, докато бъдат поставени
белезниците на св. Н.. След като св. Я. пуснала подс. Н., последната се
нахвърлила върху нея и я ударила два пъти с белезниците, след което ги мушнала
в джоба на дрехата си. Тогава св. К. потърсил белезниците си и св. Я. му
посочила, че подсъдимата ги е прибрала в себе си. Тогава К. дръпнал ръката на
подс. Н. и тя я извадила от джоба си заедно с белезниците, които св. К. си
взел.
През
това време на мястото, след подаден сигнал в ОДЧ, пристигнал и полицейски автопатрул на РУ- П., в чиито състав били свидетелите В.М.
и В.Й.. Последните откарали подс. Н. ***. Св. Н. бил откаран също в
полицейското управление от свидетелите Т. и К. със служебния автомобил. Докато
пътували св. К. се оплакал от силни болки в дясната предмишница, която видимо
била отекла. След като закарали св. Н. в полицията, постр. К. бил откаран от
колегите си в Спешното отделение на МБАЛ П., където бил прегледан от дежурния
лекар св. Р.К. и консултиран със специалист-ортопед св. Б.М.. Назначена била и
рентгенография, от която било установено, че не е налице счупване. Св. М.
констатирал обаче контузия на предмишница и и китката на дясната ръка на св. К.,
които били доста отекли, като поставил гипсова шина.
Междувременно
било установено след проверка в информационната база данни на МВР самоличността
на св. Н., както и че същият е неправоспособен водач. Той бил изпробван и с
техническо средство за употреба на алкохол, което отчело 0,64 на хиляда алкохол
в издишвания от него въздух. За констатираните нарушения на св. Н. били
съставени съответни АУАН. В полицейското управление актове за извършените
нарушения на ЗДвП били съставени и на св. С.Ш. и св. К. Н.- съпруг на
подсъдимата.
На
следващия ден, 12.06.2017 г. св. К. посетил кабинета по съдебна медицина в МБАЛ- П., където бил
освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено СМУ № 113-І/ 2017 г. В
същото били отразени констатираното състояние и травматични увреждания на
пострадалия, а именно- имобилизация на дясната ръка посредством гипсова шина от
външната страна на десния лакет до средата на дясната длан. под и нагоре от
шината, около десния лакет е установено синкаво кръвонасядане и оток с размери
4 х4 см.
По повод
на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно
от заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ по писмени данни № П- 94
от 23.06.2017 г., изготвена от вещо лице- съдебен лекар д-р Б.П., което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, в резултат на
нанесените по дясната ръка и китката
удари с твърд предмет постр. К. е получил контузия на дясната предмишница и
дясната китка. Посочените травматични увреждания са наложили поставянето на
имобилизация, посредством гипсова шина за 10 дни. Травматични увреждания били
получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху
такъв, и добре отговарят да са получени при нанесени удари по дясната ръка и
китка с твърд предмет към момента на инкриминираната дата. Контузията на
дясната предмишница и дясната китка според вещото лице са причинила на
пострадалия разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и 129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около
12-16 дни от датата на травмата.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа и защити заключението си, като поясни,
че при нанесените удари с белезници по предмишницата
на пострадалия, следва да има оток, охлузвания и кръвонасядане. Също така
посочи и уточни, че за причинената контузия на пострадалия е допринесло и
падането на подсъдимата върху ръката му.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
свидетелите И.К., Е.Т., Д.Я., В.М., В.Й., Б.М., частично от показанията на
свидетелите С.Ш., В.Н., К. Н. и Р.П., а също от заключението на коментираната
по-горе съдебномедицинска експертиза, както и от писмените доказателства,
приети по делото.
Първо
следва да се каже, че показанията на св. Р.П. не заслужават задълбочен анализ,
т.к. в показанията си тя само потвърждава, че е записала в журнала и
медицинските документи констатациите от прегледа на пострадалия, като не си
спомня за конкретния случай.
Аналогично
стоят нещата и по отношение на показанията на св. К. Н.- съпруг на подсъдимата,
тъй като не допринесоха особено за изясняване на важните по делото обстоятелства.
По делото са налице неоспорими доказателства, че св. К. Н. не е присъствал на
случилото се. Същественото в неговите показания е посоченото, че той е
пристигнал на мястото, след като е бил повикан по телефона от подсъдимата,
която му съобщила, че били спрени от полицаи на кръстовището при светофара до „Т.“,
които „ги биели“. Тук е мястото да се посочи, че именно тези показания на св. Кр. Н. са едно от доказателствата, което опровергава
твърденията на подс. Н., че се е обадила на съпруга си, защото са спукали гума
на буса, за да им помогне. Св. Кр. Н. категорично
заяви, че съпругата му не е съобщила по телефона за спуканата гума, а за това
обстоятелство е разбрал, когато е отишъл на место от св. Ш. и то след като полицейските
автомобили са потеглили.
В показанията си постр. И.К. бе
категоричен, че процесният обяд на 11.06.2017 г., при задържането на св. В.Н. е
бил нападнат, блъскан и удрян от подс. Н.. категорично заяви, че е получил
няколко удара от нея с белезниците му, които е държала в ръката си в областта
на дясната предмишница, като в резултат на блъскането и ударите той е паднал на
земята, а подсъдимата „се е стоварила“ върху дясната му ръка.
Съдът изцяло дава вяра на
показанията на постр. К., т.к. ги намери за обективни и добросъвестни.
Действително той е пострадал от едно тежко престъпно посегателство против
личността, каквото е престъплението телесна повреда е то нанесена му в
качеството на полицейски орган, когато е изпълнявал служебните си задължения, и
като такъв би могъл да се възприема като заинтересован от изхода на делото.
Съдът обаче отчете, че преди инцидента постр. К. не е имал никакъв личен мотив
да уличава необосновано подсъдимата, приписвайки й поведение или деяние, което
обективно тя да не е извършиля. Нещо повече, той дори
не е познавал подс. Н. и от тук извода, че пострадалият не е имал причина да й
отмъщава за нещо. Ето защо съдът прие, че св. К. депозира своите показания не
от стремеж да обвинява необосновано извършителя, а единствено с цел да се
разкрие обективната истина.
Извън казаното до тук, следва да се
отбележи, че показанията на св. К. напълно кореспондират с тези на свидетелите Т., Я., М., Й. и М., както и констатациите в
СМУ, медицинската документация от прегледа му, заключението на СМЕ, като се
намират във взаимовръзка със същите, не си противоречат и се допълват взаимно.
Свидетелите Т. и Я. категорично
заявиха, че са видели нанасяне на удари от страна на подсъдимата по пострадалия
с белезниците, които е държала в ръката си, като св. Т. сочи, че видял един
удар с белезниците по дясната ръка на К. в областта на предмишницата.
Вярно е, че св. Я. заявява, че е видяла удари от страна на подсъдимата по К.,
като е замахвала с ръка в която е държала лъскав предмет, който впоследствие
разбрала, че са белезниците на пострадалия, като според възприятията й ударите
са попадали от главата по тялото надолу. Следва обаче да се има предвид, че
свидетелката е възприела тази ситуация през прозореца от дома й, а не
непосредствена близост, като св. К. беше категоричен, че не е усетил удари по
главата си. Това обстоятелство още веднъж показва неговата добросъвестност като
свидетел, защото нищо не му пречеше да потвърди заявеното от св. Я. при
допълнителния му разпит. От показанията на св. Я. обаче категорично става ясно,
че е имало поведение от страна на подс. Н. спрямо пострадалия, изразяващо се в
замахване и нанасяне на удари с белезниците.
Свидетелите Я. и Т. не посочиха в
показанията си, че пострадалият е паднал на земята и че подсъдимата е паднала
върху него, но следва да се отчете, че ситуацията се е развивала много
динамично и бурно, като участниците в нея едва ли са успели да възприемат
всичко, което се е случвало, още повече че св. Т. се е опитвал да държи св. В.Н.,
като заяви, че двамата с него са паднали на земята и не е разбрал дали и К. е
паднал с подсъдимата в този момент. Св. Я. пък е съсредоточила силите и
вниманието си да издърпа подс. Н., която не е преставала да бута и удря постр. К.,
като е възприела, че в момента в който я е хванала и издърпала от него, подсъдимата
се „била хвърлила върху полицая“. Тези показания на двамата свидетели
категорично сочат, че от страна на подс. Н. е имало бутане, блъскане и нападане
на св. К., при което най-логично се е случило и това падане от негова страна на
земята и падането на подсъдимата върху ръката му. Св. К. посочи, че подсъдимата
буквално „се е стоварила“ върху него, още повече че той вече е бил понесъл
няколко силни удара от нея с белезниците.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Я. и
Т., т.к. същите са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по
един категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Отделно
от това тези двама свидетели са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото.
като преки очевидци на случилото се техните показания, както и тези на постр. К.
се явяват пряко доказателство за авторството на деянието.
Косвено доказателство за авторството на деянието в
лицето на подсъдимата са и показанията на свидетелите Й. и М.- полицейските
служители от пристигналия за оказване на съдействие АП при РУ- П.. Тези
свидетели разказват онова, което са научили от пострадалия и св. Т., т.е.
посредством чутото от тях преразказват за действията на подсъдимата, че
пострадалият е бил ударен от нея с белезниците му, които е успяла да вземе от
него, по дясната ръка в областта на китката и предмишницата,
с което подс. Н. е осъществила деянието си. Такива
косвени доказателства за авторството са и показанията на св. Б.М.- ортопедът,
който е прегледал и диагностицирал пострадалия и му е
поставил гипсовата имобилизация. Той също сочи в показанията си разказаното му
от пострадалия- че ръката му е ударена, че бил натиснат от подсъдимата.
От особена важност е да се посочи, че всички посочени
до тук свидетели са преки очевидци на състоянието на пострадалия, защото
веднага след инцидента и същия ден те са добили непосредствени впечатления,
виждайки подуването и отока на дясната предмишница, това,
че К. няколко пъти се е оплакал от болки в ръката, че не е могъл да управлява
автомобила и да пише, като описват това състояние в показанията си. Така напр.
св. Т. сочи, че К. в патрулния автомобил казал, че „нещо му станало на ръката“
и че го боляла, а след като се е върнал от болничното заведение е бил с гипсирана
предмишница. Св. Й. заяви, че К. се е държал за ръката и че го е боляла. Св. М.
пък посочи, че е видял ръката на пострадалия, която била подута между китката и
лакътя и че се е оплаквал от силни болки в ръката. Св. М. макар и да не си
спомни в подробности констатациите от прегледа беше категоричен, че е установил
травма на ръката на пострадалия.
В този смисъл показанията на свидетелите Т., Й., М. и М.
се явяват преки, досежно причинените на пострадалия травматични увреждания,
непосредствено след причиняването им от нанесените удари от подс. Н.. Отделно
от това показанията на тези свидетели кореспондират напълно с отразеното в СМУ,
както и със заключението на СМЕ и медицинската документация, сред която с
най-голямо значение е Допълнителният лист към лист за преглед на пациент в СО,
където е поставена окончателната диагноза от специалиста-ортопед св. М..
Важно е също да се отбележи, че всички свидетели са
категорични в показанията си, че св. Н. и подс. Н. са оказали физическа
саморазправа с полицейските органи, като са им попречели да изпълнят своите
служебни задължения. Това се потвърждава и от приетите по делото писмени
доказателства- Информационна карта на наряда и доклад за установен факт и
предприети действия.
В този смисъл тук е и мястото да се посочи, че с оглед
на тези категорични доказателства, както и анализираните по-горе свидетелски
показания безспорно се установи, че подсъдимата освен нанасянето на удари с
белезниците по дясната предмишница на пострадалия е и паднала върху дясната му
ръка. В този смисъл получената контузия на предмишницата
и китката на дясната ръка на постр. К. е в резултат на комплексното действие на
ударите с белезниците и падането от страна на подсъдимата върху ръката му.
Следва обаче да се посочи, че това падане на подсъдимата е станало в резултат
на нейните действия- блъскане, дърпане, нахвърляне върху пострадалия и нанасяне
на удари, като при тази динамичност на ситуацията и при положение, че К. е
държал св. Н., който също се е дърпал и ритал, което е мотивирало и подсъдимата
да нападне пострадалия, то тя е допускала, че той може да падне в резултат на
нейните действия, както и тя самата да падне върху тялото му, като по този
начин да му причини травма. Но въпреки това е продължила с действията си, които
са довели и до съответните последици.
В този ред на мисли посочените доказателства отхвърлят
категорично версията травматичните увреждания на пострадалия да са причинени в
резултат на случайно деяние или непредпазливи действия от страна на
подсъдимата.
Освен това важно обстоятелство е, че в разпита на вещото
лице в съдебно заседание посочи, че при ударите с белезниците, на мястото на
действието на травмиращия агент следва да има охлузвания, оток и кръвонасядане.
Както се посочи вече от анализираните гласни доказателства- категорично ръката
на пострадалия е била отекла. Този оток е констатиран и отразен и в СМУ при
прегледа на постр. К. от съдебния лекар. Последният е констатирал също и
синкаво кръвонасядане с размери 4х4 см под и нагоре от шината около десния
лакет.
Казано с други думи съвкупният анализ на коментираните
писмени и гласни доказателства сочи безспорно, че причинената на пострадалия
контузия е в следствие на нанесени удари с белезници по дясната предмишница и
последващото падане на подсъдимата върху същата част от тялото му.
Съдът кредитира изцяло коментираните писмени и гласни
доказателства, т.к. същите са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи
се, като по един категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия
съдебен състав да си изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира
извод за авторството на престъплението в лицето на подс. Н. и за нейната виновност.
В своите обяснения обобщено подс. Н. лансира друга
версия, а именно, че не са видели полицаите и са спрели буса, понеже се е
спукала гумата му, като докато били покрай нея дошли двамата полицаи и поискали
документите на сина и на Ш., като К. започнал да натиска главата на сина й към
гумата, тя се уплашила, започнала да пищи и да го моли да го остави и че ще му
дадат документите, на въпреки това той продължил да му натиска главата, а след
това започнал да го тегли за ръката, като докато го влачил по земята му сложил
белезниците. Твърди, че св. Т. е стоял настрани и не е хващал сина й и не му е
слагал белезници. Категорично отрича да е взимала белезниците на св. К. и да му
е нанасяла удари с тях, както и той да е падал, като заявява, че тя е получила
удари от К..
Съдът
прие, че обясненията на подс. Н. са само и единствено израз на заетата в
процеса защитна позиция, а не източник за фактите от обективната
действителност. Прави впечатление, че тази й позиция търпи развитие, като
изложеното по-горе са обясненията й дадени от нея съдебно заседание. Преди това
обаче в ДП тя е дала различни обяснения, като същите бяха прочетени в с.з. на
основание чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК.
Промяната в позицията на подсъдимата в съдебната фаза, се дължи на
запознаването й със съдействието на ангажираната от нея професионална защита
със събраните по ДП доказателства, като е вярно, че промяната не е по отношение
на случилото се, а единствено по отношение на предхождащи факти и обстоятелства,
като ясно личи нагаждането на обясненията и с показанията на депозираните
показания от свидетелите Ш., В.Н. и К. Н., чиито показания ще бъдат коментирани
по-долу.
Очевиден е
стремежът на подс. Н. да депозира обяснения, с които да се оневинява, като
твърди, че само е крещяла и търсила помощ защото св. К. се разправял без
основание физически със сина й, като нито е удряла нито нападала пострадалия,
като отрича св. В.Ш. да е отказал да предостави документите си и да е оказвал
физическа съпротива на полицаите, като отрича да е нападала, дърпала и удряла
пострадалия, както и да му е взимала белезниците. По-горе обаче бяха изложени
подробни съображения защо са налице достатъчно убедителни доказателства, че тя е
взела белезниците на пострадалия, нанесла му е удари с тях по дясната
предмишница, бутала и блъскала го е, вследствие на което той е паднал на
земята, а тя е паднала върху него, докато му се нахвърляла, с което му е
причинила контузия на предмишницата и китката на
дясната ръка.
Съдът намери, че обясненията на подсъдимата не могат
да бъдат обективен източник за действителните факти. Очевидно е, че тя се
стреми да изгради една защитна теза, като опише поведението си като съвсем
обичайно и безобидно, а от друга страна, че едва ли не е имало противоправно
поведение от страна на пострадалия спрямо сина и нея, като въпреки всичко е
запазила самообладание и не е посягала и удряла пострадалия, блъскала и бутала,
а само е крещяла. Тези обяснения на подс. Н. обаче са опровергаха както от
показанията на пострадалия, така и на коментираните вече свидетелски показания,
заключенията на СМЕ, констатациите в СМУ и медицинската документация, приети
като писмени доказателства по делото.
Освен това дадените от подсъдимата обяснения са и
вътрешно противоречиви. Така напр. първоначално заяви, че след първото слизане
от буса всички са се качили в него докато синът й го преместил. В края на
обясненията си обаче твърди, че при първия път тя не е слизала от буса. тези и
твърдения противоречат и на показанията на св. Ш., който заяви, че и първия
път, когато са спрели и тримата са слезли от буса и после и тримата са се
качили в него. по-нататък подсъдимата сочи, че полицаите са искали книжката на С.Ш.,
като едновременно с това му казали „Ти не си карал, а другия! Той има ли
книжка?“ и веднага след това, че искали книжката и на Ш., и на сина й. Обясненията
й и тук отново противоречат и на показанията на св. Ш., който заяви, че след
второто спиране полицаите са отишли при тях и са поискали документите от св. В.Н.,
който им отвърнал, че нямал книжка и само се качил да премести буса, а не го е
карал. В началото подс. Н. твърдеше, че св. Т. е седял настрани и не е хващал
сина й, а при задаване на допълнителните въпроси посочи, че накрая „го дръпнал
малко“ за ръката и му казал да стои мирно да му сложат белезниците.
Съдът констатира и противоречие на обясненията на
подсъдимата с показанията на св. Ш., който за разлика от нея заяви, че св. В.Н.
се е съпротивлявал на полицаите, които го хванали и искали да му поставят
белезници.
Св. Ш. се опита до известна степен да подкрепи
защитната позиция на подсъдимата, като заяви, че не виждал подсъдимата да взима
белезниците на полицая и да го удря и че не е видял полицая и подсъдимата да падат.
Св. В.Н. също се опита да подкрепи обясненията на
подсъдимата, като заяви, че св. К. му натискал главата към гумата, защото му
казал, че няма документи. Сложили му белезниците и тогава го повели към патрулката, като по отношение на това обстоятелство
неговите показания влизат в драстично противоречие с всички останали гласни
доказателства, в това число и с обясненията на подсъдимата. Твърди, че не е
видял майка му да взима белезници, да удря полицая и да го бута, както и тя да
е падала върху него. Освен това тези му показания драстично противоречат на
депозираните от него показания на ДП, прочетени в съдебно заседание на
основание чл.218 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, в
които твърди, че не е управлявал той буса, както и като К. му поискал
документите го хванал за гушата и го подкарал към патрулката,
като тогава майка му започнала да бута полицаите, като не видял какво точно е
станало защото лежал на земята.
Така констатираните противоречия в показанията на
свидетелите В.Н. и К. Ш., както и противоречивостта им с обясненията на
подсъдимата, а най-вече и с останалите обективни доказателства, бяха
достатъчни, за да ги дискредитират и да дадат основание на съда да не им дава
вяра, т.к. тези противоречия са първата индиция относно факта, че те не казват
истината. От друга страна очевидно е, че близкородствената връзка между св. Н.
и подсъдимата, която е негова майка, а изградените близки и приятелски
отношения на св. Ш. със св. Н. и подсъдимата, мотивират тези двама свидетели да
депозират своите показания в услуга на защитната теза. Затова и съдът не дава
вяра на показанията им, досежно горните факти, т.к. те са изключително
заинтересовани да оневинят подсъдимата.
Не на последно място, твърденията на тези двама
свидетели и подсъдимата относно действията на полицаите звучи абсурдно, при
положение, че е ноторно известно полицейските автомобили са
оборудвани с видеокамери, които записват извършваните проверки на водачите и е
лишено от всякаква житейска логика, пострадалият К. да превиши своите права,
още повече, че се събраха категорични доказателства, че цялата ситуация се е
развила на оживено място, през деня, по обяд, в почивен ден и пред погледа на
много хора.
Поради всичко изложено до тук съдът прие обясненията
на подс. Н. за добре съчинен разказ, с който да избегне наказателната си
отговорност, а не за обективен доказателствен източник за изясняване на
фактологията по делото.
С оглед
на казаното до тук съдът прие, че авторството на деянието в лицето на подс. Н.Н. е доказано до необходимата степен на несъмненост.
Съдът не споделя възражението на защитника на подсъдимата,
че тя е действала в ситуация на афект, в условията на крайна необходимост по
смисъла на чл.13 от НК, тай като изложените съображения не отговарят на
претендираната основателност, а именно, че подсъдимата била провокирана от наличие на непосредствена опасност за живота на сина й- св. В.Ш.- който бил дърпан,
влачен, удрян и задържан без основание, която опасност не би могла
да се избегне по друг начин, освен с поведението
от страна на подсъдимата, с цел да защити целостта на сина й.
Всички коментирани до тук обективни доказателства
сочат на липса на непосредствена опасност за здравето на св. Н.. Самият той без
причина се е влачел при съпровождането му до полицейския автомобил, опитвал се
е да се освободи от ръцете на полицаите, ритал е, т.е. оказвал е яростна
съпротива. Освен това действията на полицейските служители са били
законосъобразни и абсолютно адекватни на създалата се ситуация- категоричен
отказ от страна на св. Н. да представи документите си и доброволно да отиде до
автомобила за установяване на самоличност и тестване за употреба на алкохол, и
то след няколкократни полицейски разпореждания, като пир това са били налице
категорични данни, че той е бил водач на микробуса и че е Бил в явно нетрезво
състояние, а и предвид яростната му съпротива- което е наложило принудителното
му отвеждане до патрулния автомобил и поставянето на белезници. При това
положение категорично липсват предпоставките на института на крайната
необходимост, предвидени в разпоредбата на чл.13 ал.1 от НК, още повече че
причинените по този начин „вреди“ на св. Н.- чрез принудителното му отвеждане
до автомобила, т.к. поставянето на белезниците е един последващ момент, след
действията на подсъдимата, и не може да бъде отчетен тук и като се има предвид
че той сам с поведението си е предизвикал влаченето му по земята, в никакъв
случай не са по-значими от причинените на пострадалия вреди- причиняването на
телесно увреждане и то по време на изпълнение на служебните му задължения.
За пълнота съдът намира изложеното от защитата
становище, че спрямо св. Н. и подсъдимата е било упражнено физическо насилия в
РУ, първо за необосновани и второ за ирелевантни по отношение на главния факт
по делото, поради което и съдът не намира за необходимо да ги обсъжда. Ще се
посочи само едно обстоятелство, а именно че в представените по ДП 2 броя СМУ
съответно на подсъдимата и на св. Н. е отразено, че са били прегледани от
съдебния лекар на една и съща дата в един и същи час- 13.06.2017 г. в 10,00
часа, при положение че в съдебно заседание св. Н. заяви, че първо за преглед е
влязла неговата майка, бавила се е около половин час и е излязла с документа, а
после влязъл той за преглед. Само това обстоятелство е достатъчно да постави
под съмнение отразените в двете СМУ констатации. Друг е въпросът, че други
обективни данни не са събрани, а и ако двамата считат, че са нарушили техни
права и интереси биха могли да ги реализират в едно друго производство, което
не са направили до момента.
При така
установената фактическа обстановка подс. Н.Н. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.2
пр.4-то т.3, във вр. с чл.130 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 ал.1 от НК, като на
11.06.2017 г. в гр. П. е причинила лека телесна повреда на полицейски орган- И.А.К.
*** - младши автоконтрольор 2-ра степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-П., при изпълнение на службата му по
предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред и
проверка редовността на документите, които трябва да носят водачите и
техническата изправност на моторните превозни средства, представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за период от
около 12-16 дни от датата на травмата, причинена вследствие на контузия на
дясната предмишница и дясна китка, наложила имобилизация с гипсова шина за 10
дни.
Подсъдимата
е имала представи за всички обективни елементи на престъпния състав и е
предвиждала конкретно вероятността от настъпването им, а и се е съгласила с
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действала е с
евентуален умисъл, т.к. преследвайки пряката си цел- да нанесе удар по тялото
на постр. К. е съзнавала, че посредством удар с белезници по ръката му в областта
на предмишницата, би могла да причини контузия на същата и дясната му китка,
което да доведе до разстройство на здравето на пострадалия за определен период
от време, но това не е било достатъчен контрамотив да се откаже от преследването
на пряката си цел. Подсъдимата е имала представи и че пострадалият е полицейски
орган и в
частност на орган по пътен контрол и че е изпълнявал своите служебни
задължения.
Водещ
мотив в поведението на подс. Н. е било желанието й да причини телесно увреждане
на пострадалия, проявявайки
грубост и физическа сила, които са довели да конкретните причинени на
пострадалия увреждания, но и до неговото унижение.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. Н.,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава
втора на НК „Престъпления против личността”, раздел ІІ „Телесни повреди” и
засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида-
телесната неприкосновеност на личността.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние като висока с оглед
причиненото конкретно увреждане по време, място и начин- на публично място,
през деня, в присъствието на много хора и с особена дързост и дЕ.нстрирано чувство за
безнаказаност.
Подсъдимата
е личност ниска степен на обществена опасност. Не е осъждана, а характеристичните
й данни са добри. В РУ- П. не са регистрирани други нейни криминални и
противообществени прояви и по местоживеене не се ползва с лошо име.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в личността на дееца, в ниското й
правосъзнание и култура, незачитането на телесната неприкосновеност на
личността, както и очевидно в липсата на изградени навици за самоконтрол.
Като
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и трудовата й
ангажираност. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид, че причиняването
на телесната повреда е станало на публично място, пред очите на много хора, с
изключителна дързост, като също така отчете, че и поведението на подсъдимата
отделно от това консумира и престъпния състав на хулиганство, макар прокурорът
да не повдигнал обвинение за това деяние.
При тези
данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като определи наказанието при условията на
чл.54 ал.1 от като определи наказание лишаване от свобода в предвидения от
закона минимум от една година. Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед
данните на личността на подсъдимата и най-вече чистото й съдебно минало съдът
намери, че за нейното поправяне и превъзпитаване не се налага ефективно
изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три
години, чиято продължителност също бе определена и съобразена със степента на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние и с личността на дееца.
Възпитателната
работа с условно осъдената се възложи на Наблюдателната комисия при Община П..
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Н. беше осъдена да
заплати сторените по делото разноски в размер на 105 лева в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР- П., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
П. съдебно-деловодни разноски в размер на 20 лева.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: