РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Благоевград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500254 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от адв. А. Б. - пълномощник и съд.
адресат на М. Н. З., ********** - съдебен адрес: Б., ул. “****” **,против: Решение по гр.д.
№ 1054/2023 г на БлРС.
В жалбата се твърди, че решението е и неправилно и необосновано, което е основание за
отмяна в атакуваните му части, поради това, че при уговорен режим на разделност по реда
на чл. 18 ал. 1 т. 2 от СК в рамките на съществуващ брак, да бъдат преуредени всички
имуществени отношения между съпрузите, както и спорен е въпросът дали такова
преуреждане има обратно действие и обхваща ли то всички придобити по време на брака
имущества. В отговор на тези въпроси се твърди, че в атакуваното решение съдът е
направил декларативен извод, че разделният имуществен режим няма обратно действие,
като мотиви, с които да обоснове същия - в решението на практика липсват. Счита, че с
нормата на пар. 4 ал. 1 от ПЗР на СК от 2009 г. е предвидена възможност за преуреждане на
имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове, като с ал. 2 от този
текст изрично е допусната възможност съпрузите по заварени бракове към момента на
влизане в сила на действащият СК - 01.10.2009 г. да изберат законов режим на разделност
или да сключат брачен договор. Именно от тази законова възможност двете страни са се
възползвали, като на основание чл. 27, ал. 3 СК съпружеска имуществена общност е
прекратена по време на брака. В случая с нотариално заверена декларация от 01.02.2018 год.
двамата съпрузи са избрали режим на разделност, който режим е вписан по предвидения в
чл. 19 от СК начин, а именно - чрез отбелязване в регистъра на имуществени отношения в
АВп. Всички обстоятелства са регистрирани по реда на чл. 19 ал. 3 от СК във вр. с чл. 27 ал.
3 от СК, съгласно който промяната на законовия режим по време на брака се отбелязва в
акта за сключване на граждански брак и се регистрира по реда на ал. 2 на същия текст - въз
1
основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 от СК - обща декларация с нотариална
заверка на подписите за избрания режим. С оглед на това доказателствата по делото
установяват всички изброени обстоятелства за възникване на режим на разделност по време
на сключен брак, допустимо от чл. 27 ал. 3 от СК във вр. с §4 ал. 1 от ПЗР на СК, а именно:
подписана нот. заверена декларация от двете страни и вписване на същата в регистъра на
имуществени отношения, воден от Агенция по вписванията.
Изразява становище, че съгласно чл. 33, ал. 1 СК имуществения режим на разделност
означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично
притежание. Т.е. режимът на разделност се прилага по отношение на цялото придобито от
страните имущество и същия се прилага и за придобиванията по време на брака преди
избора му. С оглед на това без значение е възмездния характер на придобивното основание
и/или наличието на принос на другия съпруг, тъй като не се прилага презумпцията на чл. 21,
ал. 3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност.
Иска да се постанови съдебен акт по съществото на спора, с който да се уважи предявеният
иск в пълен размер и признаете за установено, че ищцата е едноличен собственик на обект с
идентификатор 04279.604.183.2.5.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК от адвокат К. Д., вписан в АК - Б., с адрес на кантора в Б., ул.’’****”
№*, ет.*, офис №*, моб. тел. ****, в качеството си на пълномощник на ответника Н. К. С., с
ЕГН-**********, редовно упълномощен по гр. дело № 1054/2023 год. по описа на Районен
съд – Благоевград е постъпил отговор по въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че решението на Районен съд - Благоевград е детайлно и
задълбочено на база събраните по делото доказателства. Като се започне от сключването на
гражданския брак и се премине през осъществената сделка през 2008 год. както и
подробното описание на прцесния имот, времето на подписване на декларацията за
имуществена разделност и нейното съдържание и се вижда една прецизност при
установяване на фактите. Правният анализ също показва една прецизност. В контекста на
претенциите на ищцата за обратно действие и преуреждане на имуществените отношения
между съпрузите за минало време, счита, че съдът е дал отговор какво е правното действие
на декларацията, с която е приет режим на имуществена разделност. Правилно и
законосъобразно Районен съд — Благоевград е приел, че имуществената общност е
прекратена и декларацията за избор на режим на разделност има действие „само за напред -
в случая след 28.02.2018 год.” Установено е по делото, че процесното жилище е придобито
от съпрузите преди влизане в сила на Семейния кодекс от 01.10.2009 год. Към момента на
придобиване това жилище е станало семейна имуществена общност, като по отношение на
него са действали нормите от Семейния кодекс, приет през 1985 год. След влизане в сила на
Семейния кодекс от 01.10.2009 год. по отношение на това жилище са продължили да
действат нормите на новия Семеен кодекс и конкретно Раздел II от Глава четвърта.
Намира, че нормата на чл. 24 от действащия към 01.02.2018 год. кодекс регламентира
изчерпателно механизма и способите за извършване на разпоредителни действия и
волеизявления с общо имущество. Приемането на режим на имуществена разделност не е
сред способите за разпореждане с общо имущество.
Счита, че процесното жилище е декларирано при квоти по ½ идеална част за всеки от
съпрузите. Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, необходимо за
образуване на делото и за вписване на исковата молба, представено от ищцата, процесният
недвижим имот 5 години след подписване на декларацията за приемане на режим на
1/2
имуществена разделност процесното жилище остава съсобствено при квоти по идеална
част за всеки от съпрузите. Не настъпва никаква промяна и след развода през 2020 год. и
същият имот е деклариран при равни квоти на основание чл.28 от СК. Нещо повече ищцата
2
след като счита, че става въпрос за съсобствен имот предявява иск за по-голям дял с правно
основание чл.29, ал.З от СК. Намира, че направеното на 01.02.2018 год. волеизявление на
двамата съпрузи преди 5 години е, че този имот става съсобствен с оглед приетия режим на
имуществена разделност. Както от самото волеизявление, така и от последващите правни
действия се вижда, че категоричната еднозначно установена воля на всеки от съпрузите е
режима на имуществена разделност да се прилага занапред, а не с обратно действие.
С оглед гореизложеното иска от съда да постанови решение по силата на което и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК да потвърди Решение № 820/27.11.2023 год., постановено по
гр. дело № 1054/2023 год., по описа на Районен съд - Благоевград.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски за подаване на отговор на въззивната
жалба, възлизащи на сумата от 1500 лева, съгласно представения Договор за правна защита
и съдействие.
Като подадена в срок, от надлежно конституирана в производството страна и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
При служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че
решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено
е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по
същество на надлежно предявен, в условията на чл.124, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, като произнесено от компетентен първоинстанционен съд, в рамките на
правомощията му, като такъв, по предявен пред него иск . Както при разглеждане на делото,
така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи
правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с
иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см.
на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е
напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които
поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и
правно релевантни за изхода на делото факти.
Пред тази инстанция, въззивниците не ангажират, допустими по см. на чл.266 ГПК
доказателства.
Настоящият съд приема, че не са налице пороците на обжалваното решение, визирани
във въззивната жалба, поради което намира същата за неоснователна и недоказана. От
анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съд прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за брак, ищеца и ответника са сключили граждански брак на
11.02.2001 г. С решение от 30.12.2020 год. по гр.д. № 1347/ 2020 год. по описа на PC
Благоевград, гражданския брак е прекратен. Установява се, че по време на брака, видно от
договор за покупко[1]продажба по нот. акт № 56, том II, per. № 5920, дело № 243/2008 г по
описа на Нотариус В. Т., per. № 469 в регистъра на НК, район на действие БРС, М. З. е
придобила на свое име следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификационен номер 04279.604Л83.2.5 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет, точка, шестстотин и четири, точка, сто осемдесет и три, точка, две,
3
точка, пет/, с предназначение - жилище, апартамент, който обект попада в сграда № 2 /две/ с
идентификатор 04279.604.183.2 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин и четири, точка, сто осемдесет и три, точка, две/ построена върху поземлен имот
с идентификационен номер 04279.604.183 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет,
точка, шестстотин и четири, точка, сто осемдесет и три/, по кадастрална карта на
Благоевград, община Благоевград, обл. Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-
32/10.05.2006г. на Изп. Директор на АК, находящ се в град Благоевград, Община
Благоевград, област Благоевград, вписан с административен адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700
/две хиляди и седмстотин/, ул. “****” №74 /седемдесет и четири/, ет.З /три/, ап. “В” , със
застроена площ съгласно схема, издадена от СГКК-Благоевград: 54.89 кв.м /петдесет и
четири цяло и осемдесет и девет стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - обект № 04279.604.183.2.4, обект № 04279.604.183.2.6, под обекта:
обект № 04279.604.183.2.3, обект № 04279.604.183.2.2, над обекта: обект №
04279.604.183.2.9, обект № 04279.604.183.2.8, заедно неразделна част от самостоятелния
обект - МАЗЕ №17 /седемнадесет/ с площ от 2.10 /две цяло и десет стотни/ квадратни метра,
както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на
поземления имот, който самостоятелен обект съгласно документи за собственост
представлява: АПАРТАМЕНТ “В”, находящ се на трети етаж /втори жилищен етаж/, на кота
+5.35м /пет цяло и тридесет и пет стотни метра/ в “Жилищна сграда с гаражи” с височина до
15.00м /петнадесет метра/, състояща се от гаражи, четири етажа и тавански етаж под 45
/четиридесет и пет/ градуса, която се изгражда, съгласно Разрешение за строеж №1
1/22.01,2008г от Община Благоевград, влязло в сила на 11.02.2008г и съгласно Одобрен
инвестиционни проекти от Главния архитект на Община Благоевград, в УПИ Х-1136 /десети
за имот с планоснимачен номер хиляда сто тридесет и шест/ , кв. 83 /осемдесет и три/ по
плана на V /пети/ микрорайон на гр.Благоевград, ул.”****” №74 /седемдесет и четири/,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №04279.604.183 /нула четири хиляди
двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четири, точка, сто осемдесет и три/ по
кадастрална карта на град Благоевград, който апартамент е с площ от 54.89 /петдесет и
четири цяло и осемдесет и девет стотни/ квадратни метра, и се състои: от дневна с
кухненски бокс, две стаи. баня с WC, антре и тераса, при съседи: двор, апартамент “С”,
стълбищна клетка и апартамент "А”, заедно с МАЗЕ №17 /седемнадесет/ с площ от 2.10 /две
цяло и десет стотни/ квадратни метра/, при съседи: коридор, двор, калкан и мазе №16
/шестнадесет/ , заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото. Видно от декларация от 01.02.2018 г., ищецът и ответникът са
избрали законов режим на имуществените си отношения – режим на разделност, която
декларация е вписана в Агенция по вписванията на дата 28.02.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба се крепи на застъпената в Решение № 50051 от 02.05.2023 г. по гр. д. №
2602/2022 г. на ВКС, I г. о. теза относно действието във времето на избора на съпрузите на
имуществен режим на разделност. С Определение № 50008 от 13.01.2023 г. по цитираното
дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 25 от 28.03.2022 г. по гр. д.
№ 36/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено Решение № 535 от
18.11.2021 г. по гр. д. № 1054/2020 г. на Районен съд – Търговище в частта му относно
квотите по допусната съдебна делба по отношение на 3 недвижими имота между
касаторката и ответника при равни права. В касационната жалба са изложени оплаквания за
нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно произнасяне по правния
въпрос относно действието на избрания имуществен режим на разделност и по-
специално дали изборът има действие ex tunc спрямо придобитите по време на брака вещни
права преди осъществяването на избора или действие ex nunc – само за придобитите след
упражняването на избора вещни права.
В конкретния случай бракът е сключен на 11.02.2001г., а имота е купен на името на единия
4
съпруг през 2008г., като през 2018 г. съпрузите са подписали декларация, с която са избрали
режим на разделност, вписан в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите.
Първоинстанционният съд е приел, че имота са придобити при действие на законовия режим
на общност, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само занапред.
По отношение на разглеждания въпрос правната теория преобладаващо приема, че изборът
на режим води до прекратяване на предходно възникналата съпружеската имуществена
общност и преобръщането й в обикновена съсобственост при равни дялове, която подлежи
на подялба и се урежда от правилата на чл. 30-36 от Закона за собствеността (ЗС). В
хипотезата на прекратяване на съпружеската имуществена общност при избор на друг
режим на имуществени отношения сме изправени пред доброволно прекратяване на
общността по време на брака в резултат на постигнатата обща воля на съпрузите за избор на
друг режим.
Същевременно прегледът на съдебната практика констатира преобладаваща подкрепа в
полза на становището, промяната на имуществения режим между съпрузите в общия случай
има действие занапред, включително и в съдебни актове на ВКС. Така например в Решение
№ 60142 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 974/2021 г., II г. о., ГК е посочено, че „…по своя
воля съпрузите могат да изберат режим на общност, режим на разделност или договорен
режим, като сключване на брачен договор е допустимо и по време на брака и с него
може да бъде преуреден статутът на вече придобито имущество – чл. 39 СК“, т. е.
допустима възможност за преуреждане е налице при договорния режим, но не и при избор
на законовия режим на разделност.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на цитираното във въззивната жалба
касационно решение, тъй като :
Действително СК от 2009 г. предвиди възможност за избор между три режима на
имуществени отношения между съпрузите – два законови (на общност и разделност) и
договорен режим (чл. 18 СК). Същевременно бе предвидена приложимост на законовия
режим на общност както по отношение на заварени бракове, така и при сключени след
влизане в сила на СК от 2009 г. граждански бракове, но без осъществен избор на режим от
страна на съпрузите (чл. 18, ал. 2 СК). По отношение на встъпилите в брак непълнолетни и
ограничено запретени законовият режим на общност намира задължително приложение (чл.
18, ал. 2 СК). Извън тези изключения правната уредба допуска промяна на режима на
имуществени отношения по време на брака (чл. 18, ал. 3 СК).
Сама по себе си предвидената в закона алтернативност на режимите, с които съпрузите биха
могли да уредят имуществените отношения помежду си, обаче не може да послужи като
аргумент за обратното действие на впоследствие избрания от тях режим, без същите да са
изразили изрична воля в този смисъл. Видно от цитираните нормативни правила в някои
хипотези законовият режим на общност се явява безалтернативен с оглед направената от
законодателя преценка за най-подходящ с оглед защитата на определени групи физически
лица (ограничено запретените и еманципираните, но ненавършили 18 години –
5
непълнолетни). Придаването на обратно действие на един последващ избор на режим на
разделност би могло да обезсмисли защитата, произтичаща от приложимостта на законовия
режим на общност по отношение на тези групи лица. Например в периода от сключването
на брака до навършване на пълнолетие, непълнолетният съпруг да има ограничени
възможности за придобиване на вещни права с оглед своята незрялост, като другият съпруг
да е придобил на свое име вещно право, макар и при косвена форма на принос за
еманципирания непълнолетен, което впоследствие би станало негова лична собственост в
резултат на осъществения по-късно избор. Не на последно място, § 4 от ПЗР на СК от 2009
г. предвижда приложимост на законовия режим на общност по заварени бракове, но не
изключа възможността за избор на друг режим, без да обвързва същия с действие ex tunc.
Правилото на чл. 27, ал. 3 СК допуска прекратяване на съпружеската имуществена общност
по време на брака при избор на друг режим на имуществени отношения, но то следва да се
тълкува във връзка с правилото на чл. 28 СК, че при прекратяване на имуществената
общност дяловете на съпрузите се считат за равни. В тази връзка следва да се направи
предварително уточнение, че съпрузите биха могли да изберат приложение на режима на
разделност напълно – чрез подписването на обща декларация, или частично чрез включване
на препратка към някои от неговите правила в сключен от тях брачен
договор. Последният би могъл да има транслативно действие, инкорпорирайки в себе си
различни по своя характер правни сделки или предвиждайки общо преуреждане на вече
възникналите между съпрузите имуществени отношения, в резултат на които единият от
съпрузите да придобие пълно титулярство върху придобитите по време на брака в резултат
на съвместен принос вещни права. Брачният договор може да има и
определено установително действие по отношение на правата на съпрузите относно
придобитото в предходен момент имущество, при което придобиване изначално липсва
съвместен принос (чл. 38, ал. 1, т. 1 СК). От своя страна, при избран режим на разделност
чрез подписване на обща декларация би намерило приложение предположението по чл. 28
СК. В този случай съпругът, претендиращ неравенство в дяловете, не би могъл да се
възползва от правото по чл. 29, ал. 3 СК, доколкото не би била налице хипотезата на
прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 СК.
Следва да се посочи също, че цитираното от ВКС правило на чл. 40 СК е ситуирано в раздел
IV на глава „Четвърта“ на СК, съдържащ правила относно договорния режим на
имуществени отношения, поради което трудно би могло да послужи за аргументиране на
тезата за обратно действие на осъществения по време на вече сключен брак избор на
законов режим на разделност. Нещо повече – по отношение на брачния договор СК изрично
предвижда, че когато същият е сключен по време на брака, то по общо правило неговото
действие е от деня на сключване на договора, освен ако страните не са уговорили друга дата
в самия договор. Подобно правило липсва при законовия режим на разделност. Напротив –
СК не установява възможност за съпрузите да предвидят действие отвъд момента на
валидното осъществяване на избора. Поради това възприетото от състава на ВКС становище
на практика би означавало придаването на такова действие, което е предвидено единствено
6
при сключването на брачен договор и то като изключение от общото правило за действие на
брачния договор. При сключването на брачен договор съпрузите биха могли да предвидят
еднолично притежание от единия съпруг на вече придобити по време на брака им права или
възникване на обикновена съсобственост върху вече придобитото при режим на
имуществена общност. Именно въз основа на правилото на чл. 40 СК може да бъде направен
извод за действие за в бъдеще на законовия режим на разделност, доколкото правната
уредба предвижда изрична възможност за отклонение от това правило единствено в
материята на договорния режим. Обратното разрешение би придало и то като общо правило
такива правни последици на законовия режим на разделност, които СК предвижда като
изключение при действието на брачния договор (имуществен режим със силно
диспозитивно начало) и то придаването им по отношение на законов режим на уреждане на
имуществени отношения, спрямо чието съдържание съпрузите не могат да влияят
(доколкото са уредени императивно).
Нещо повече – във връзка със застъпваното от ВКС разбиране може да се постави следният
въпрос – ако съпрузите сключат брачен договор и в него препратят към правилата на
законовия режим на разделност, дали това задължително отново би било свързано с
преуреждане на отношенията им и как подобна последица от този техен избор би била
съвместима с установената като изключение в рамките на договорния режим възможност за
преуреждане на вече съществуващи между тях имуществени отношения ex tunc? В същото
време, без наличие на изрично законово правило в този смисъл, би се позволило изборът на
режим чрез подписването на декларация с нотариална заверка на подписите да произведе
транслативно действие спрямо една потенциално обширна и неиндивидуализирана
съвкупност от придобити по време на брака вещни права. Допълнителен аргумент против
придаването на обратно действие е и необходимостта от вписване на брачния договор, имащ
вещно-транслативно действие по отношение на вещни права върху недвижими имоти (чл.
39, ал. 2 СК). Подобно изискване липсва по отношение на декларацията за избор на режим
на разделност.
Аргумент в подкрепа на възприетия от ВКС подход може да бъде намерен в чл. 20 СК,
според която разпоредба изборът на режим на имуществени отношения не може да засегне
правата на трети добросъвестни лица, като по отношение на тях биха намерили приложение
правилата на законовия режим на общност. Цитираното правило обаче визира хипотеза на
неотразен избор и придобити права от трети лица след осъществяването на избора, но преди
отразяването му в регистъра на имуществените отношения между съпрузите, т. е.
предвижда непротивопоставимост на избрания режим, без да посочва конкретното действие
на избора и дали то е непременно с обратно действие. С оглед на това то не може да
послужи за аргументиране на подкрепената от ВКС теза.
Имущественият режим на разделност е законов, което означава, че неговият предметен
обхват и предпоставки за възникване на разделността са изрично предвидени в закона.
Имущественият режим, с който съпрузите биха могли да се отклонят от законовите режими,
е договорният режим, включително чрез частично препращане към правилата на единия или
7
.
на двата законови режима Макар и декларацията за избор на режим да съдържа
волеизявления на двамата съпрузи, тя няма характер на същински договор, тъй като нейните
правни последици са уредени в закона и не могат да бъдат изменени от съпрузите чрез
включване на допълнителни уговорки в нейното съдържание. Отклонението от това правило
би било свързано с нищожност, доколкото не е спазена формата за действителност на
брачния договор. На практика в подписаната от съпрузите декларация се
съдържа изявление, че същите избират имуществен режим на разделност, както и че са
им известни последиците от този избор, а именно прекратяване на съпружеската
имуществена общност и възникване на обикновена съсобственост при равни дялове, както и
приложимост на законовия режим на разделност по отношение на
придобитите след осъществения избор вещни права.
При уреждането на законовия режим на разделност СК предвижда, че правата, придобити от
всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание, но не и промяна на
титулярството върху вече придобитите преди осъществения избор вещни права. По
отношение на тях следва да намери приложение правилото на чл. 27, ал. 3 СК във връзка с
чл. 28 СК, т. е. възникналата преди това съпружеска имуществена общност ще се прекрати и
трансформира в обикновена съсобственост при равенство на дяловете. Приложимостта на
избрания режим на разделност води до невъзможност за възникване за в бъдеще на
съпружеска имуществена общност, но не и до преуреждане на вече възникналата такава по
различен от установения в чл. 27 във връзка с чл. 28 СК начин. Ако наличието на
възмездното придобиване на вещно право по време на брака преди избора на режим на
разделност беше ирелевантно, правилото на чл. 27, ал. 3 във връзка с чл. 28 СК биха били
лишени от смисъл.
Само по себе си твърдението, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не намира приложение
при законовия режим на разделност, е правилно. Когато обаче първоначално имуществените
отношения между съпрузите са получили своята уредба от правилата на законовия режим на
общност и определено вещно право е придобито по време на брака на името на някой от
съпрузите, то съвместният принос се счита наличен до доказване на противното.
Оборването на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК може да стане по съдебен ред чрез
отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК. Съпрузите биха могли да постигнат
съгласие, че по отношение на определено придобито по време на брака имущество липсва
съвместен принос и че същото е собственост само на единия съпруг, като това съгласие
може да е обективирано както в брачен договор, така и в споразумение при прекратяването
на брака. Изборът на законовия режим на разделност не предвижда подобна възможност по
отношение на придобитите преди този избор имущества. В подкрепа на възможността за
придаване на обратно действие на уреждането на имуществените отношения между
съпрузите е и правилото на чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24.06.2016
г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с
имуществения режим между съпрузи: „Освен ако съпрузите не са договорили друго, смяната
8
по време на брака на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, има
действие само в бъдеще“.
Правилото на чл. 33, ал. 2 СК дава възможност на всеки от съпрузите да получи част от
стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е налице негов принос в
придобиването. В случая става въпрос за специален иск за неоснователно обогатяване, като
резултатът от успешното упражняване на правото се изразява в осъдително решение за
стойността, съответстваща на приноса на другия съпруг. Правилото обаче не може да
послужи като аргумент в полза на становището, че изборът на режим на разделност има
обратно действие във всички случаи.
Тълкуването му във връзка с чл. 27 и 28 СК води до извод, че правото би било на
разположение по отношение на придобитото от другия по време на брака, но след
осъществения избор на режим. Противното би поставило неучаствалия като страна в
придобивната сделка съпруг в по-неизгодно положение и то без негова воля в този смисъл.
При споделяне на аргументираното от ВКС становище, въз основа на подписаната от
съпрузите декларация за избор на режим, съпругът неучаствал в предходно сключените по
време на брака сделки, би бил лишен от каквото и да е титулярство върху придобитите по
време на брака вещни права, макар и да има принос в придобиването им, и за да бъде
компенсиран, следва да предяви осъдителен иск за съответно парично вземане, чието
бъдещо доброволно или принудително удовлетворяване би останало под въпрос.
Същевременно при прекратяване на брака при смърт на единия от съпрузите или при развод
по взаимно съгласие, съпрузите биха били лишени от тази възможността по чл. 33, ал. 2
СК и евентуално биха могли да се защитят със субсидиарния иск за неоснователно
обогатяване, уреждането на имуществените отношения между съпрузите в споразумението
при развод по взаимно съгласие или с правото по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството.
Наследниците също не биха могли да упражнят правото по чл. 33, ал. 2 СК, доколкото
същото е ненаследимо и зависи от личната преценка на техния наследодател. На практика
придаването на обратно действие на впоследствие избрания режим на разделност би могло
да лиши единия от съпрузите от значителна част от активите в неговото имущество, без
негова воля в този смисъл и без ефективна възможност да бъде компенсиран в бъдеще от
това имуществено разместване.
В обобщение на гореизложеното подкрепеното в Решение № 50051 от 02.05.2023 г. по гр. д.
№ 2602/2022 г. на ВКС, I г. о. становище, че изборът на законов режим на разделност има
обратно действие и по отношение на предходно придобитите от съпрузите вещни права не
се споделя от настоящият съдебен състав. То не намира стабилна опора в съществуващата
правна уредба. Това съвсем не е свързано с невъзможност за преуреждане на
съществуващите имуществените отношения между съпрузите, но чрез друг, изрично
предвиден от законодателя начин. Те биха могли да уговорят помежду си такова
преуреждане чрез сключването на брачен договор, включително с препращане към
правилата на законовия режим на разделност.
При така установеното от правна страна първоинстанционното решение следва да бъде
9
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника, основаваща се
на чл. 78 ГПК за заплащане на сторените в настоящото производство разноски в размер на
1500.00 лева – заплатен адвокатски хонорар, за което е представено и надлежно писмено
доказателство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 820/27.11.23г. по гр.д. № 1054/2023 г на БлРС.
ОСЪЖДА М. Н. З., ЕГН **********, да заплати на Н. К. С., ЕГН **********, сумата в
размер на 1500лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10