№ 945
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
***МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110209005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ИВ. Ч., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 20-4332-022085 от 14.12.2020 г., издадено от Началник Група към
СДВР, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и двадесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Излага се, че описаните нарушения не отговарят на обективната
действителност, като не са събрани и доказателства в подкрепа на изложеното в АУАН
и НП. Твърди се, че към момента на съставяне на АУАН е изтекъл преклузивният срок
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 14.05.2020 г., около 15:05 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил,
марка и модел „***, в гр. София, по ул. „Цар Симеон“, с посока на движение от ул.
„Будапеща“ към ул. „Дунав“, като на кръстовището с ул. „Г.С.Раковски“, поради
недостатъчен контрол върху управлението на МПС, реализирал ПТП със спрелия в
колона лек автомобил, марка и модел ***, управляван от свидетеля КР. Б. ЗЛ..
Свидетелят З. спрял на безопасно място и извикал органите на КАТ.
На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - Станислав Симеонов и
Чавдар Чайков. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №
1
1762618/14.05.2020 г.
От водача на лек автомобил, марка и модел ***, била попълнена декларация от
14.05.2020 г.
От собственика на лек автомобил, марка и модел „***, била попълнена
декларация от 12.11.2020 г.
В присъствието на нарушителя и двама свидетели бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на 12.11.2020 г. от ЕМ. ЗДР. П. -
„младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на
вътрешните работи. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 12.11.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 20-4332-022085 от 14.12.2020 г. от Началник Група към СДВР, с
което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, били
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и двадесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на
07.06.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите ЕМ. ЗДР. П. и КР. Б. ЗЛ..
Свидетелят П. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
сочи, че няма спомен за конкретния случай.
Свидетелят З. сочи, че е управлявал служебен автомобил, по ул. „Г.С.Раковски“,
с посока на движение от бул. „Дондуков“ към бул. „Сливница“, като след
кръстовището с ул. „Цар Симеон“ е спрял поради задръстване и в този момент е усетил
удар в задната броня на управлявания от него автомобил. Заявява, че жена е
управлявала автомобила, като последната не е спряла, поради което е уведомил
органите на полицията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите ЕМ. ЗДР. П. и КР. Б.
ЗЛ. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред -
протокол за ПТП, справка картон на водача, декларации, акт за встъпване в длъжност,
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г., заповед № ИК-13140 от 29.10.2019 г. и заповед
№ 513 з- 2509/21.04.2015 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 12.11.2020 г., в деня, в който е установен
нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Твърденията на жалбоподателя, че АУАН е съставен след изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя са неоснователни. Вярно е, че нарушенията са извършени на 14.05.2020 г.,
а АУАН е съставен на 12.11.2020 г., но към последната дата тримесечният срок не е
бил изтекъл. Това е така, тъй като макар контролните органи да са узнали за
нарушенията с уведомяването им от пострадалия, доколкото същият не е бил наясно
кой е нарушителят, към тази дата същият не е бил известен. Това е наложило и
издирването му. Няма данни кога контролните органи са били уведомени за
2
собственика на МПС, с което е извършено нарушението, но този факт е неотносим към
срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Това е така, тъй като отговорността за извършените
деяния не е на собственика, а на извършителя, който може да бъде различен от
собственика. От момента на явяване на собственика пред контролните органи за
съставяне на АУАН, нарушителят е станал известен, доколкото по делото не е
попълена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало
заснетия автомобил. И тъй като явяването на собственика пред органите на МВР е
станало в едногодишния срок от извършване на нарушението, със съставянето на
АУАН на 12.11.2020 г. е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от ЕМ. ЗДР. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел
„Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в
ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова
Борисова, която работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на
сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и двама свидетели. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 3
ЗАНН при липса на свидетели, присъстввали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Основното изискване на тази разпоредба е присъствието на двама свидетели при
съставянето на АУАН и намира приложение при две хипотези - или липса на
свидетели при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Действително АУАН е могъл да
бъде съставен в присъствие на свидетеля очевидец К.З., но следва да се има предвид,
че нарушението е извършено на 14.05.2020 г., а АУАН е съставен на 12.11.2020 г.
Също така приложена е и декларация от свидетеля З., последният е разпитан в съдебно
заседание, поради което и съдът приема, че в случая не е налице съществено
неспазване на процедурните правила, което да предпоставя отмяната на НП.
Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП регламентира задължение за водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
От протокола за ПТП и декларацията, попълнена от свидетеля З., безспорно се
доказва фактът на осъщественото ПТП, установено и от събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П. и З..
По категоричен начин се установява, че жалбоподателят, поради недостатъчен
контрол върху управлението на МПС, е реализирал ПТП със спрелия в колона лек
автомобил, марка и модел ***, управляван от свидетеля З.. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетеля З., като ги намира за подробни, последователни и
съответстващи на събрания доказателствен материал.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
3
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото, напротив потвърждават се от показанията на свидетеля З..
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно именно
жалбоподателят като собственик е бил санкциониран за извършеното нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.
185 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно
неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Относно нарушението по пункт 2 от НП:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
Анализът на нормата сочи, че за да е приложима тази хипотеза, необходимо е
участниците в ПТП да не са постигнали съгласие относно обстоятелства, свързани с
извършването на ПТП. В случая, видно от показанията на свидетеля З., водачът на
лекия автомобил е напуснал мястото на произшествието, без да установи последиците
от ПТП, както и без да е установен контакт между него и собственика на увреденото
МПС, поради което и сочената от административнонаказващия орган хипотеза на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е неприложима, поради липса на елемент от обективната
страна на тази хипотеза - непостигнато съгласие между участниците в произшествието.
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, нарушение извършва водач, който
не е спрял след ПТП, за да установи какви са последствията от него. Ето защо,
следвало е да се вмени във вина нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не
както е преценил наказващият орган, като е дал квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да
бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни
наказания за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а в останалата част следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
4
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-022085 от 14.12.2020 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, в частта, в която на В. ИВ. Ч., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и двадесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5