Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на 22 юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4160 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, гр.София, твърди, на 01.07.2017 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит от 09.06.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и В.В.Д. било прехвърлено на ищцовото
дружество. Съгласно кредитния договор, ответникът получил сумата 550 лв., при
уговорена договорна лихва от 108,49 лв. Връщането на сумите следвало да се
извърши на 60 равни погасителни вноски, всяка от 10,97 лв. Кредитополучателят с
подписването на договора се съгласил да заплати такса за оценка на кредитното
му досие от 27,50 лв., която да бъде включена в погасителния план и заплатена
на 60 равни вноски, всяка по 0,46 лв. Уговорена била и допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на сумата в брой по местоживеенето на
кредитополучателя и услуга седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя. За тези услуги ответникът дължал такси съответно
от 140,74 лв. и 328,39 лв., които също били платими на 60 равни месечни вноски,
всяка съответно от 2.35 лв. и 5,48 лв. Цялото задължение, което
кредитополучателят следвало да върне при сключване на договора, възлизало на
1155,12 лв., като крайният срок за издължаването му бил 05.08.2017 г.
Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата,
платена до момента, била само 40 лв. С нея ищецът погасил 4,70 лв. - такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, 12,42 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
вноските, 0,92 лв. – такса оценка на досие, 6,67 лв. – договорна лихва и 15,29
лв. – главница.
За
събиране на вземането си ищецът подал заявление по чл.410 ГПК и по образуваното
ч.гр.д. № 1907/19 г. по описа на РС-Русе била издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми. При връчването на заповедта на
длъжника при условията на 47, ал.5 ГПК на заявителя било дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, поради което претендира
установяване дължимостта на посочените по-горе суми. Ето
защо претендира да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че В.В.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите:
534,71 лв., представляваща главница по договор за кредит от 09.06.2016 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 101,82 лв.
- договорна лихва за периода 02.07.16 г. - 05.08.17 г., 26,58 лв. – такса за
оценка на досие за периода 02.07.16 г. - 05.08.17 г., 136,04 лв. – такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 02.07.16 г. - 05.08.17 г., 315,97 лв. – такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода 02.07.16 г. - 05.08.17 г. и 89,29 лв. –
обезщетение за забава за периода от 03.07.16 г. до 02.04.19 г. Претендира
присъждане на разноските, направени в двете производства.
В отговора
на исковата молба особеният представител на ответника счита иска недопустим и
неоснователен. Оспорва обстоятелството, че ответникът е кредитополучател по процесния договор. Оспорва истинността на подписите,
положени под името на ответника по представените с исковата молба договор за потребителски
кредит, стандартен европейски формуляр и формуляр за кандидатстване за кредит. Моли
претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени изцяло.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 1907/2019 г. по описа
на РС-Русе, в полза
на ищеца в настоящото
производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В.В.Д. за сумите, заявени по исковата
молба, съставляващи вземания по Договор за потребителски кредит № *********/09.06.2016 г., сключен с кредитора “Провидент
Файненшъл България” ООД, последователни цедирани на “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД. Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът дал указания на заявителя
за предявяване на иск за
установяване на вземането си. Разпореждането е връчено
на страната на
07.06.2019 г., а исковата молба,
въз основа на която е образувано
настоящото дело, е изпратена с писмо на 03.07.2019
г.
Към исковата молба са приложени в
заверени преписи Договор за потребителски кредит *********/09.06.2016 г., сключен между “Провидент Файненшъл България” ООД и ответника, Формуляр за
кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр, изходящи от В.В.Д. и подписани от него.
Предвид направеното от особения
представител в отговора на исковата молба оспорване автентичността на тези три
документа, т.е. че подписът в тях съответно за „клиент“ и за „заявител“ не е
положен от ответника, с Определение № 2017/14.05.2020 г., ведно с насрочване на
открито съдебно заседание по делото, съдът е задължил ищеца да заяви дали желае
да се ползва от тези три документа. До приключване на съдебното дирене „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД не е направила изявление в тази насока, т.е. дали
желае да се ползва от оспорените три документа, с оглед откриване на производство
по установяване на тяхната истинност, на основание чл.193 ГПК. При това
положение и на основание чл.194, ал.2 ГПК съдът признава оспорените три частни
документа - Договор за потребителски кредит № *********/09.06.2016 г., Формуляр за
кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр - за неистински, тъй
като тяхната доказателствена сила относно авторството им е опровергана чрез оборване на
презумпцията по чл. 180 ГПК, поради което ги изключва от доказателствата по спора.
Съобразно изложеното съдът
приема, че ищецът в настоящото производство не доказа по несъмнен начин наличието
на облигационно правоотношение между “Провидент Файненшъл България” ООД и ответника от 09.06.2016 г. въз основа на сключен договор за потребителски кредит, нито качеството
“кредотополучател” /или “клиент”/ на В.Д..
При това положение
предявеният установителен иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора,
направените от ищеца разноски за двете производства остават в негова тежест.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин
10”, бул.„Д-р. Петър Дертлиев” 25, офис сграда „Лабиринт”,
ет.2, срещу В.В.Д.,
с ЕГН **********, за дължимост на сумите: 534,71 лв. главница по договор за
кредит от 09.06.2016 г., законната лихва от 02.04.2019 г., 101,82 лв. договорна
лихва за периода 02.07.16 г. - 05.08.17 г., 26,58 лв. такса за оценка на досие
за периода 02.07.16 г. - 05.08.17 г., 136,04 лв. такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
02.07.16 г. - 05.08.17 г., 315,97 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
02.07.16 г. - 05.08.17 г. и 89,29 лв. – обезщетение за забава за периода от
03.07.16 г. до 02.04.19 г., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: