Р
Е Ш Е
Н И Е №
481
Гр.Пловдив,03.08.2012
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в
публичното заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при
участието на секретаря Е.Б.,като разгледа докладваното от съдията т.д.№537 по
описа за 2011 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Субективно пасивно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК.
Ищецът „Емпорики банк-България”ЕАД-гр.София моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да се признае за установено,че съществуват вземания на банката
срещу солидарно отговорните ответници „Любимец 13”ЕООД-гр.Пловдив,”Бонита”АД-гр.Пловдив и К.А.Г.,произтичащи от договор за
банков кредит-кредитна линия №1128-09 от 30.10.2009 г. в размери,както
следва:главница в размер на 300 000 евро;наказателна лихва /неустойка/ в
размер на 17 327 евро върху просрочената за периода 25.11.2010
г.-10.03.2011 г.;законна лихва върху главницата,считано от 14.03.2011 г. до
окончателното й изплащане,за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №3408 от 15.03.2011
г. и изпълнителен лист от 18.03.2011 г. по частно гражданско дело №4734/2011 г.
по описа на РС-Пловдив,ХVІ-ти гр.състав. Претендират се от ищеца и направените
по настоящото дело съдебни разноски.
Исковете се
основават на следните твърдения:
Твърди се,че с
договор за банков кредит-кредитна линия №1128-09 от 30.10.2009 г. банката-ищец
е предоставила на ответника „Любимец 13”ЕООД-гр.Пловдив като кредитополучател
банков кредит-кредитна линия за оборотно финансиране дейността на дружеството с
лимит до 300 000 евро.Твърди,че тази сума кредитополучателят
е усвоил и използвал изцяло през м. ноември 2009 г.Усвояването било осъществено
на два транша-на 09.11.09 г. и на 17.11.2009 г. по начина,описан от ищеца в
исковата молба.Твърди се още,че на основание чл.1,ал.2 от цитирания договор за
банков кредит,ответникът „Бонита”АД-гр.Пловдив се
явява солидарно отговорен съдлъжник заедно с кредитополучателя,а ответникът К.А.Г. е солидарно отговорен
за целия размер на кредита в качеството си на поръчител по сключен с банката
договор за поръчителство от 30.10.2009 г.,което поръчителство заедно с
договорна ипотека,учредена от кредитополучателя и ипотекарен длъжник „Любимец 13”ЕООД съгласно описания в
исковата молба нотариален акт,съставляват обезпечения на вземанията на банката
по договора за банков средит.Твърди се от ищеца,че
съгласно условията на този договор,погасяването на кредита е трябвало да се
извърши по следния начин:а/погасяване на лихвите на 25-то число на всеки месец
през периода от 30.10.09 г. до 25.10.2010 г. и б/погасяване на цялата усвоена и
непогасена главница на последната дата-25.10.2010
г.,явяваща се крайният срок за издължаване на всички дължими суми по
кредита.След настъпването на този падеж,банката не одобрила ползването на
средствата от кредита за нов 12-месечен период,като след тази дата и към
момента на завеждане на исковата молба дължимите суми по кредита не били
погасени и останали неизплатени,въпреки отправените от банката до тримата
ответници покани за доброволно изпълнение с описаните в ИМ изходящи
номера. Твърди се,че поради описаното
неизпълнение,на 14.03.2011 г. банката-ищец подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против тримата ответници и че на база
същото заявление било образувано
ч.гр.д.№4734/2011 г. по описа на РС-Пловдив,ХVІ-ти състав,като с
разпореждане от 15.03.2011 г.,постановено по същото дело,била издадена заповед
№3408 от 15.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.03.2011 г.,с които са били
осъдени тримата ответници,първият от които като кредиполучател,вторият-като
съдлъжник и третият-като поръчител,да заплатят
солидарно на банката-ищец неиздължените суми по
отпуснатия на първия ответник банков кредит,както следва:300 000 евро-неиздължена просрочена главница,ведно със законната лихва
върху нея,считано от 14.03.2011 г. до изплащане на вземането;17 327,04
лв.-неиздължена наказателна лихва /неустойка/ върху
просрочената главница за периода 25.11.2010 г.-10.03.2011 г.,както и
19 069,13 лв. направени разноски по делото.Твърди се,че въз основа на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело №20118190400770/2011 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№819 от КЧСИ с район на действие-района на
Окръжен съд-Пловдив и че на 13.05.2011 г.-в двуседмичния срок от връчване на
заповедта за изпълнение, било подадено възражение по чл.414 от ГПК от името на
тримата ответници,с което същите оспорили вземането по издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Това възражение банката-ищец счита за
абсолютно неоснователно,а присъдените й със заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист суми-главница,лихви и разноски намира за напълно доказани по
основание и размер,с оглед на което счита,че има правен интерес от
предявяването на процесния иск за установяване дължимостта /ликвидност и изискуемост/ на същите суми по отношение и на тримата
ответници.
Ответниците
„Любимец 13”ЕООД-гр.Пловдив,”Бонита”АД-гр.Пловдив и
К.А.Г. считат исковете за допустими,но по същество-за неоснователни.В тази
връзка ответниците излагат своите аргументи в подадения от тях общ отговор на
исковата молба,както и в общия им отговор на допълнителната искова
молба.Оспорват вземанията за главница и наказателни лихви както по
основание,така и по размер.Считат ги за недължими,за неликвидни и неизискуеми.Твърдят,че
кредита по процесния договор за банков кредит не е
усвоен и съответно на това не е станало изискуемо задължението на кредитополучателя за връщане на същия кредит.В тази връзка
ответниците поддържат,че физическото усвояване на кредита,т.е. получаването му
от кредитополучателя е поставено в зависимост от
изпълнението на други уговорени в чл.3,ал.1 и ал.2 от договора задължения,че
банката-ищец не е изпълнила валидно задължението си за предаване на отпуснатия
кредит и че ако същата самоволно е извършвала транзакции на някакви суми по
собствените си банкови сметки,то това не обвързва кредитополучателя,който
не е правил искания за превод на такива суми.Поддържат още,че представените от
ищеца три покани за доброволно изпълнение не обуславят изискуемост
на кредита и заявяват,че кредитора изобщо не е уведомил нито кредитополучателя,нито другия съдлъжник
за изискуемостта на кредита.В тази връзка е направено
оспорване на представените известия за доставяне на поканите,като се твърди,че
те не са получени от лицата,сочени в тах като
получатели.Поддържат още,че след като не дължат главницата,не дължат и акцесорните претенции за „наказателна лихва”.Ответниците
също претендират присъждане на разноски.
В допълнителната
си искова молба банката-ищец изразява
позиция,че направените в отговора на
ответниците възражения са неоснователни и в тази връзка излага допълнителни
обстоятелства и аргументи за
обосноваване ликвидността и изискуемостта
на вземанията,произходящи от процесния
договор за банков кредит.
Допълнителни
контрааргументи срещу твърденията на ищеца,тримата ответници са изложили в
отговора им на допълнителната искова молба,който също както първоначалния
отговор е подаден общо от тях тримата.
ПОС,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и довидете на страните,приема за установено следното:
Безспорно е,че за процесните суми банката-ищец е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против тримата ответници,въз основа
на което е било образувано ч.гр.д.№4734/2011 г. по описа на РС-Пловдив,ХVІ-ти
състав.Безспорно е,че такава заповед по същото частно гражданско дело е
издадена,като по настоящото дело е приложено заверено от ищеца копие.Заповедта
е с №3408 от 15.03.2011 г. и е изадена на основание чл.417 от ГПК,като е разпоредено с нея
тримата настоящи ответници да заплатят солидарно на банката-ищец сумите,предмет
на установяване по настоящото дело.Въз основа на тази заповед е издаден и
изпълнителен лист от 18.03.2011 г.,заверено копие от който също е приложено към
настоящото дело.Впоследствие на база издадената заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №20118190400770/2011 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№819 и с район на действия-района на
Окръжен съд-Пловдив.Не е спорно,че в законния двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение тримата ответници-длъжници по заповта
са подали възражение по чл.414 от ГПК,вследствие на което съдът е указал на
банката-кредитор да предяви иск за установяване по съдебен ред на вземанията
й,предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.Процесните
субективно съединени искове са именно с предмет установяване на тези вземания
срещу тримата ответници.С оглед наличното възражение по чл.414 от ГПК съдът
счита,че е налице правен интерес от тези искове и като приема за безспорно,че
те са предявени в законоустановения срок,то същите искове се явяват процесуално
допустими и съдът следва да ги разгледа по същество.
По същество:
Факта на сключването
на процесния договор за банков кредит,неговият
предмет и страни,са безспорни по делото обстоятелства.Заверено копие от
договора е прието като доказателство по делото.Същият договор,който е с
№1128-09 от 30.10.2009 г. е сключен между банката-ищец,от една страна,а от
друга-от ответниците „Любимец 13”ЕООД-гр.Пловдив като кредитополучател
и „Бонита”АД-гр.Пловдив като съдлъжник.С
този договор е уговорено,че банката предоставя на кредитополучателя
револвираща кредитна линия с лимит до 300 000
евро,а съдлъжникът встъпва по смисъла на чл.101 от ЗЗД във всички парични и други задължения на кредитополучателя
по договора,с изключение на тези,които по естеството си се отнасят изключително
за кредитополучателя.За срочното издължаване на
кредита,ведно с лихвите и таксите кредитополучателят
е поел задължението,визирано в чл.9 от договора,да предостави на банката
договорна ипотека върху свой недвижим имот,описан в договора.Другото уговорено
обезпечение за гарантиране срочното издължаване на кредита е поръчителство за целия
размер и срок на кредита от ответника К. А. Г..С последния банката-ищец е
сключила договор за поръчителство от
30.10.2009 г.,заверено копие от който е представено по настоящото дело и прието
като доказателство.
Горните
обстоятелства,както се подчерта,са безспорни.Спорен обаче е факта на
усвояването на кредита от кредитополучателя по
сключения договор за банков кредит.И тъй като последния има характер на реален
договор,то установяването на факта на усвояването на кредита е от особено
значение не само за преценка изпълнението на задълженията от страна на
банката,но и изобщо за преценката дали същият договор е произвел реолно действието си между сключилите го страни.В тази
връзка ответникът „Любимец 13”ЕООД е оспорил автентичността на подписа,положен
от лицето П.Г. в двете представени по делото молби от 09.11.09 г. и 17.11.2009
г.,съдържащи искане от същото лице като пълномощник на кредитополучателя
„Любимец 13”ЕООД за усвояване на суми от договорения кредит.Във връзка с това
оспорване съдът е открил производство по чл.193 от ГПК,като е указал на
ответника „Любимец 13”ЕООД-гр.Пловдив,че тежестта на доказване неистинността на
двете оспорени молби лежи върху него.Това оспорване е недоказано,тъй като от неоспореното заключение на назначената съдебно-почеркова експертиза,изготвено от вещото лице М.С. се
установява с категоричност,че подписите,положени в двете молби за усвояване на
кредит от 09.11.09 г. и 17.11.09 г. са изпълнени от П.Г.,т.е. от лицето,сочено
в двата документа като автор на подписа,респ. и на самите молби,подадени от
него от името на ответника „Любимец 13”ЕООД.Неоснователно е и поддържаното от
ответниците възражение за липса на надлежна представителна власт на Г. спрямо
посоченото дружество-ответник.По делото е представено заверено копие на
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 08.08.2007 г.,предоставено от
„Любимец 13”ЕООД чрез управителя му К.Г. на П.Г. за упражняване на
представителна власт спрямо дружеството,като в обема на тази власт,очертан в
пълномощното,се включва и представителство пред банки.Но дори и да не бе
удостоверена представителната власт на посоченото лице спрямо „Любимец
13”ЕООД,то пак следваше да бъде съобразена нормата на чл.301 от ТЗ,която въвъжда презумпцията,че ако търговецът не се е
противопоставил на извършваните действия без представителна вляст
веднага след узнаването им,то се считат същите действия за потвърдени.В случая
няма никакви данни за противопоставяне от посоченото дружество-ответник на
извършените от П.Г. действия,изразяващи се в подаването и на двете цитирани
молби пред банката и отпразяване от името на същото
дружество на искане за усвояване на посочените в молбите суми.А че са били уснати от същия ответник тези действия говорят установените
по делото обстоятелствата не само на последвал превод на заявените а(за
усвояване паримни суми от кредита,о(но и извършваните
частични погашия по кредита за известен период от
време.
Факкът на усвояване на кредита се потвърждава и от
заключението на в.л.В.К. и представени по делото писмени доказателства.Съгласно
чл.3,ал.2 от договора,усвояването се е извършвало само за плащания по
сделки,свързани с предназначението на кредита след представянето на фактури или
други разходнооправдателни документи.Крайният срок за
издължаване на всички суми по кредита е 25.10.2010 г. съгласно чл.4,ал.1 от
договора. С молбата от 09.11.09 г. кредитополучателят
е пискал отпускане на сума по договора за кредит в размер на 300 000 евро
за извършване на плащане по проформа фактура №**********/04.11.2009 г.,издадена
от „Филикон-97”АД /приложена към делото в заверено
копие/ и фактура №**********/04.11.09 г.,издадена от „Бонита”АД-също
представена в копие по настоящото дело.С момориален
ордер №2346784/09.11.09 г.,издаден от банката-ищец сметката на ответника
„Любимец 13”ЕООД в същата банка е била задължена със сумата от 298 253,60
евро.С преводно нареждане №RNGR0417247 от
10.11.2009 г. от сметката на „Любимец 13”ЕООД е платена сума в размер на
250 000 лв. по сметката на „Филикон-97”АД по
посочената проформа фактура,а с преводно нареждане RNGR0417241 от 10.11.09 г. от същата сметка е била платена
сума в размер на 333 333,33 лв. по сметката на „Бонита”АД
по издадената от това дружество фактура,цитираната по-горе.С другата молба от
17.11.09 г. кредитополучателят е поискал отпускане на
останалата сума до 300 000 евро /до крайния лимит по договора/ за
извършване плащане по проформа фактура №**********/16.11.09 г.,издадена от „Филикон-97”АД и с мемориален ордер №2390898/17.11.09
г.,издаден от „Емпорики Банк-България”ЕАД
сметката на „Любимец 13”ЕООД в същата банка е била захранена с този остатък от
кредитния лимит,възлизащ на сумата от 1746,40 евро,като тази сума след това е
платена на „Филикон-97”АД с преводно нораждане от 16.11.2009 г.Автентичността на
подписите,положени от името на П.Г. на гореизброените превидни
нареждания от 10.11.09 г. и от 16.11.09 г. също е оспорена от ответниците,но и
това оспорване е недоказано и неоснователно,тъй като от заключението на почерковата експертиза,изготвено от вещото лице С.,се
установява,че така оспорените подписи са изпълнени от Г. /пълномощник на кредитополучателя по договора за банков кредит/.
Вследствие на гореустановените и приети фактически обстоятелства,че
налага категоричен извод,че отпеснатият банков кредит
е бил усвоен от кредитополучеталя по предвидения в
самия договор механизъм и е бил усвоен пълният лимит на кредита от 300 000
евро.Следователно,банката-ищец е изпълнила задължението си по предоставяне на
заемната сума съгласно договорните условия,а самият договор е произвел
действието си.След усвояването на кредита кредитополучателят,разбира
се,е бил длъжен да погасява задълженията си съгласно договореният погасителен
план.От заключението на в.л.В.К. се установява,че до един момент кредитополучателят е обслужвал кредита,но след 25.10.2010
г.,тъй като не е подновен,същият е излязъл в просрочие.Този
резултат явно е вследствие на уговорката,съдържаща се в чл.4,ал.3 от
договора,съгласно която в случай,че кредитополучателят
не подаде молба за продължаване на срока и/или в случай,че банката не одобри
ползването на предоставената кредитна линия за нов период,кредитополучателят
се задължава да погаси кредита в края на съответния одобрен срок.В случая края
на одобрения срок е 25-ти октомври 2010 г. /чл.4,ал.1 от договора/,след което
срокът не е бил подновен и съответно кредитът в пълния му непогасен
остатък към посочената дата е следвало да бъде погасен изцяло.Такова погасяване
не е извършено от кредитополучателя.Както е
установило вещото лице,последното погасяване по кредита е извършено от
последния на 22.11.2010 г.,след което кредита не е обслужван,а към момента на
последното извършено плащане салдото по задължението на първия ответник-кредитополучател е била в размер на 296 550,31 евро.И
тъй като след посочената дата кредита не е обслужван,то са начислени и наказателни
лихви,които към 25.02.2011 г. са в общ размер от 18 316,42 евро,като
същите увеличават задължението към посочената дата в размер на 314 791,73
евро.Наказателните лихви за периода от 01.03.2011 г. до 10.03.2011 г.
/включително/ са в размер на 2 535,68 евро,както сочи вещото лице и към
последната посочена дата задължението на кредитополучателя
към банката-ищец е в общ размер на 317 327,41 евро. Към 14.03.2011
г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение,наказателните лихви,считано от 01.03.2011 г. са в размер на 3169,60
евро,при което положение към 14.03.2011 г. задължението на кредитополучателя
е в размер на 317 961,33
евро.Вещото лице заключава,че доколкото задълженията в представеното в
заповедното производство извлечение от кредитна сметка са изчислени към
10.03.2011 г. и при пренебрегване разликите от закръгленията на наказателните
лихви за периода,то същите са вярно изчеслени.
От гореизложеното
се налага извода,че кредитополучателят е изпаднал в просрочие нотносно плащането на
задълженията му по отпуснатия и усвоен кредит и към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение размерът на задълженията
му-главница и наказателни лихви е бил такъв,какъвто всъщност е и претендиран от банката-ищец в заповедното производство.Т.е.
установява се,че всички претендирани в посоченото
производство и съответно-присъдени суми са дължими и то в пълния им размер.В
частност,противно на тезата на ответниците за неправилно изчислени наказателни
лихви,от заключението на вещото лице К. се установява точно обратното,т.е. че
същите тези лихви са вярно отразени в извлечението от кредитна
сметка,представено в заповедното производство.Всичко изложено налага извод за
основателност на предявените установителни искове в пълния
им предявен размер.Те са основателни и спрямо всички ответници,тъй като те
носят солидарна отговорност за заплащане на наиздължените
суми по процесния договор за банков кредит,като
ответникът „Любимец 13”ЕООД носи отговорност в качеството си на кредитополучател по договора,ответникът „Бонита”АД-като съдлъжник,встъпил
по смисъла на чл.101 от ЗЗД във всички парични и други задължения на кредитополучателя по сключения договор за банков кредит,с
изключение на тези,които по естеството си се отнасят изключително за кредитополучателя,а ответникът К.Г. носи отговорност в
качеството си на поръчител за целия размер и срок на кредита.
Що се касае до
поддържаното от ответниците възражение,че кредита по процесния
договор не е станал изискуем,защото кредиторът не е уведомил надлежно кредитополучателя и съдлъжника за
изискуемостта на кредита,то съдът го намира за
абсолютно несъстоятелно.В тази връзка съдът намира за излишно да коментира
направените оспорвания на покани за доброволно изпълнение и на извистия за доставянето им,защото счита,че изискуемостта на кредита изобщо не е обвързана и предпоставена от връчването на тези покани.Нито
договора,нито законът обвързва предсрочната изискуемост
на кредита с връчването на покана за доброволно изпълнение на длъжника.Предсрочната
изискуемост настъпва от самия факт на неизпълнение в
срок на задълженията за заплащане на погасителните вноски по кредита,а в случая
на чл.4,ал.3 във вр. с ал.1 от договора-и от факта на
изтичане на одобрения краен срок за издължаване на всички суми по кредита и
липсата на уговорка за продължаване на този срок.В случая от фактическа страна
е реализирана както хипотезата на посочената договорна клауза,така и хипотезата
на неизпълнение за погасяване на дължимите кредитни вноски,така че предсрочна изискуемост на кредита е настъпила,независимо дали за това
са били редовно уведомени кредитополучателя и съдлъжника.
Предвид горните
съображения съдът счита,че процесният иск следва да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
банката-ищец сумата от 31 862,76 лв.,включваща платена ДТ за настоящото
производство в размер от 12 412,76 лв.,платено адвокатско възнаграждение в
размер от 19 200 лв. и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,че съществуват вземания
на „Емпорики банк-България”ЕАД-гр.София
срещу солидарно отговорните ответници-„Любимец 13”ЕООД-гр.Пловдив,”ЕИК
********* като кредитополучател, ”Бонита”АД-гр.Пловдив,ЕИК
********* като съдлъжник,солидарно отговорен за целия
размер на кредита,и К.А.Г. в качеството му на поръчител,които вземания
произтичат от договор за банков кредит-кредитна линия №1128-09 от 30.10.2009 г.
и са в следните размери:главница в размер на 300 000 евро;наказателна
лихва /неустойка/ в размер на 17 327 евро върху просрочената главница за
периода 25.11.2010 г.-10.03.2011 г.;законна лихва върху главницата,считано от
14.03.2011 г. до окончателното й изплащане,за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №3408
от 15.03.2011 г. и изпълнителен лист от 18.03.2011 г. по частно гражданско дело
№4734/2011 г. по описа на РС-Пловдив,ХVІ-ти гр.състав.
ОСЪЖДА „Любимец 13”ЕООД,с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив,район Северен,ул.”Брезовско
шосе”№176А, ”Бонита”АД,с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив,район северен,ул.”Брезовско
шоде”№176А и К.А.Г.,ЕГН ********** с постоянен
адрес:гр.**** да заплатят на „Емпорики Банк-България”ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София,район Оборище,бул.”Княгиня Мария Луиза”№2,ет.5,БЦ-ЦУМ,с
ЕИК ********* сумата от 31 862,76 лв. /тридесет и една хиляди осемстотин
шестдесет и два лева и 76 ст./ направени съдебни разноски по настоящото дело.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: