РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№436
Град Пловдив, 15 март 2022
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 399 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. чл. 84, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Производството е
образувано по жалба на А.Х.,
гражданин на Афганистан, ЛНЧ ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:*** чрез
адв. Г.В. от ППЗБМ-БХК,
против решение № 3Х
от 03.02.22 г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците
(ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ
не е допусната последващата молба с вх. № 127 от 17.01.2022 г. по описа на РПЦ – Харманли на жалбоподателя А.Х. до
производство за предоставяне на международна закрила.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението с доводи,
че същото е постановено в нарушение на чл. 76б, ал. 1 и чл. 13, ал.2 от ЗУБ. Изрзява несъгласие с доводите на
интервюиращия орган, че не
са налице новонастъпили обстоятелства и радикална промяна на обстановката в
държавата му. Жалбоподателят
изтъква, че не
говори пущунски език, което улеснява идентификацията му като хазареец от талибаните и е
предпоставка за това да попадне във фокуса на враждебното им внимание и
преследване, което е основание по чл.8, ал.1 ЗУБ. Твърди, че дори да иска да се
завърне в държавата си, то не би могъл да го направи поради обективни причини и
липсата на функциониращо посолство - основания
по чл.13, ал.2 от ЗУБ. Счита, че органът не е освободен от задължението си да
събере и прецени доказателства във връзка с твърдените от молителя
обстоятелства, като в този смисъл да се прецени допускането на
последващата молба за закрила. Твърди,
че ситуацията в държавата му на произход Афганистан и повторното й завладяване
от талибаните през август 2021 г., техните възгледи и действия не се нуждаят от
доказване. Счита за съществен пропуск несъбирането от страна на органа на
доказателства за ситуацията в държавата му на произход, доколкото тя е
съществена за приложението на чл.13, ал.2 ЗУБ. Иска отмяна на решението и
връщане на преписката за ново разглеждане в общо производство.
В съдебно заседание адв.
В. поддържа жалбата, като
моли същата да бъде уважена. Счита административният акт за немотивиран, тъй
като административният орган не е извършил необходимото, за да изследва
страната на произход, както и страната, за която твърди, че жалбоподателят може
да се върне. Счита, че са представени доказателства за наличието на основанията
по чл.8 от ЗУБ.
Ответникът
– интервюиращ
орган в Държавна агенция
за бежанците при МС, чрез процесуалния представител юрк. х., оспорва
жалбата като неоснователна.
Счита, че по делото са събрани доказателства за актуалното положение в
държавата Пакистан, а използваната такава от интервюиращият орган е последната
актуална. Сочи, че има предходно производство, като по този
случай са се произнесли Административен
съд – Хасково и ВАС. Подробни съображения излага в постъпила по
делото писмена защита.
Окръжна
прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не изпраща представител.
С
оглед изричната молба на жалбоподателя
и предвид обстоятелството,
че същият е чужд
гражданин и не владее български език, за
съдебното заседание по делото е
назначен преводач от
дари, но предвид неявяването на жалбоподателя Х., преводачът бе освободен.
Административен съд – Пловдив намира,
че оспореният акт е връчен надлежно на своя адресат на 07.02.2022 г. (съгласно посоченото в решението), а жалбата,
въз основа, на която е образувано настоящето производство е депозирана в съда на 15.02.2022 г., поради което се явява допустима.
Няма
спор по делото, че с решение № 547/15.02.2021
г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет, на жалбоподателя А.Х. се отказва предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут по молба на лицето
от 25.11.2020 г. Посоченото
решение на заместник-председателя
на ДАБ е оспорено по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с решение № 360 от 31.05.2021 г. по адм. дело № 282/2021 г. на Хасковски административен съд,
което е оставено в сила с решение № 12521 от
8.12.2021
г. по адм. д. № 7261/2021 г. на ВАС, ІV
отделение.
Жалбоподателят е сезирал ДАБ с
последваща молба за предоставяне на международна закрила вх. № 127 от 17.01.2022 г.
(лист 26 по делото),
в която твърди, че са налице новооткрити обстоятелства,
породени от завземането на властта от талибаните в Афганистан през лятото на
2021 г. Посочва, че не би могъл да отиде и в Пакистан, тъй като не е техен
гражданин и тази държава не би го приела.
Обжалваното в настоящето производство
решение № ЗХ от 03.02.2022 г. на
интервюиращ орган при ДАБ, на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ не е
допусната последващата молба на лицето до производство за предоставяне на
международна закрила. В мотивите на административния акт е посочено, че съгласно
чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на
последващата молба за международна закрила се преценява нейната допустимост,
съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, според който производството за
предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се
прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава
на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение
или относно държавата му на произход. Посочено е, че в тази връзка,
представените от молителя обстоятелства следва да се оценят откъм същественост
спрямо личното му положение, както и откъм това дали са нови обстоятелства или
са били разглеждани вече в предишно производство.
Административният орган е направил
анализ на събрани доказателства и данни, съгласно справка вх.№ МД-640/
15.12.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно Ислямска
Република Афганистан и актуалната обществено-политическа обстановка. Изследвана
е и обстановката в държавата, където е роден и живял през целия си живот
молителят – Пакистан. Направен е извод, че в Афганистан и Пакистан не е налице
въоръжен конфликт и не се установяват обстоятелства, поради които да е налице
„безогледно" насилие, което да може да се разпростира върху лица без оглед
на тяхното лично положение.
Прието е, че представените в
последващата молба на чужденеца факти и обстоятелства не са от съществено
значение за личното му положение, тъй като не са релевантни на чл. 8 и чл. 9 от
ЗУБ и в по-голямата си част не са нови. В настоящото съдебно производство се
представят доказателства, копия от електронни издания, за които се твърди, че
доказват сочените от жалбоподателя твърдения и представляват нови обстоятелства
по смисъла на чл.76б от ЗУБ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, упълномощен с представената по делото заповед,
както и е в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички
изискуеми реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му
и е подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна
на обжалваното решение по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Между страните не съществува спор, че
процесното решение е постановено в производство по реда на раздел III, глава VI
от ЗУБ, регламентиращо "Процедура по предварително разглеждане на
последваща молба за международна закрила".
Съгласно чл. 76а от ЗУБ, преди да се
пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна
закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ.
Оспореното решение е постановено в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и че
след изменение на редакцията на разпоредбата – ДВ бр. 89/2020 г., срокът касае
работни дни. По делото не се сочат доказателства за нарушаване правата на
жалбоподателя по чл. 76в, ал. 1 от ЗУБ. Няма допуснати нарушения и както в
настоящото производство, така и при другите проведени интервюта до този момент,
съгласно чл. 29, ал. 1, т. 8 от ЗУБ е осигурен преводач. В този смисъл съдът
счита, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на
жалбоподателя е надлежно проведена и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да представляват основание за
отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 76а от ЗУБ преди да се пристъпи към
разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, органът
преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, като разполага с
компетентност да прецени допустимостта на последващата молба въз основа на
писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично
интервю. Административният орган следва да прецени дали чужденецът се позовава
на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата му по произход.
В случая правилно административният
орган е направил извод за недопустимост, като е счел, че не са налице нови обстоятелства
от съществено значение за личното положение.
Прави впечатление, че представените от
жалбоподателят доказателства – статии на електронни издания /с изключение на
статията от 11.02.2022 г., която на практика е след издаване на процесното
решение/, са публикувани преди постановеното от 08.12.2021 г. решение на ВАС и
не представляват нови обстоятелства, тъй като кандидатът е имал възможност да
се позове на тях дори и пред касационната инстанция.
Съдът намира, че събраните в
предишното и настоящото производство доказателства не сочат наличие на нови
обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение
на кандидата, нито обосновават съществена промяна в обстановката в Афганистан. При
обсъждане на двете справки от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ МС може да
се направи заключение и че обществено-политическото положение в страната по
произход – Афганистан и страната, където жалбоподателят е роден и живял през
целия си живот - Пакистан, не са се изменили след решението по молбата за първа
закрила. Въпреки проблемите, свързани със спазване на човешките права, не може
да се изведе заключение, че кандидатът е изложен на реална опасност от тежки
посегателства. Събраните в настоящото производство доказателства също не водят
на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за
индивидуалното положение на жалбоподателя във връзка с обстановката в двете
държави.
По делото липсват данни ситуацията в Афганистан
да сочи на извод за наличие на широко мащабен "вътрешен въоръжен
конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на
безогледност и повсеместност, тоест да обхваща цялата територия на съответната
държава, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази
територия, сам по себе си да е изложен на реален риск от посегателство. С други
думи не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на
цялата, или на част от територията на Афганистан. Посоченото от жалбоподателя
не може да бъде определено като акт на преследване, а сочещо още в предходното
интервю, че напускането на Афганистан е поради бедност, безработица, още
повече, че самият той сочи, че целта му е да отиде да работи в Швеция, което го
определя именно като икономически мигрант, а не бежанец.
Предвид изложеното в настоящото
производство не се установява причините за напускане на жалбоподателя да
попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може
да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито
и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или
опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното
решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че
оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от
съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че
изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините,
посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Съдът счита, че след извършената
преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините
за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ.
Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни
репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините,
посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Нещо повече, в предходното си
интервю жалбоподателят посочва, че майка му и по-малкият му брат да живеят все
още дома, който той е напуснал. Всичко това обуславя извода, че решението на
ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2
от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец
и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй
като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът
нито е арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми
с властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което
обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1,
т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца
като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че посоченото не е налично по
отношение на жалбоподателя. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО)
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица,
които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно
съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по
дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van
Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението
на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността
(приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява,
че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на
тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че
той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти,
сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка,
пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова
високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че
цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния
регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на
реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В настоящия случай, за да отхвърли
молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти,
които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл. 21, т. 6 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и
обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не
се оборват чрез други надлежни доказателства.
При липса на други противопоставими
доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може
да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на
жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер, или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл.8 или чл. 9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от изложеното и на основание и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Пловдив, XIV
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Х.,
гражданин на Афганистан, ЛНЧ ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:***
чрез адв. Г.В. от ППЗБМ-БХК, против решение № 3Х от 03.02.22 г. на интервюиращ
орган при Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на
основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ не е допусната последващата молба с вх. №
127 от 17.01.2022 г. по описа на РПЦ – Харманли на жалбоподателя А.Х. до
производство за предоставяне на международна закрила.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: