Определение по дело №1584/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2325
Дата: 27 ноември 2018 г.
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20182100501584
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  ІІ-2325                                      27.11.2018 година                     град Бургас

                    

          Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                                 Председател: РОСИЦА  ТЕМЕЛКОВА

                                                        Членове :ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                         ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова в.гр.д.№1584 по описа за 2018година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 1664/27.07.2018г.  по гр.д. № 9511/2017г. на Бургаския районен съд, А.А.К., ЕГН **********,с адрес: *** е осъден да заплати на „ПИТ-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. 85, вх. 2, ет. 1, aп. 1, представлявано от управителя Добрина Г. Топалова, сумата от 1500 евро, представляващи уговорено в т. 3 „обезщетение” - неустойка за неизпълнение на договор за посредничество /поръчка/ за покупка на недвижим имот от 17.10.2016г.,  както и сумата от 293.15 лева  – лихва за забава върху главницата от 26.12.2016г. до 19.12.2017г., ведно със законна лихва от завеждане на иска на 20.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата. С решението претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена в частта за разликата над присъдената лихва от 293.15 лева до претендираната лихва от 302 лева, начислена върху главницата от 1500 евро и за претендираната начална дата – 15.12.2016г. до 25.12.2016г., както и за претендираната крайна дата 20.12.2017г. С горецитираното решение А.А.К. е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 469 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. С определение № 6461 от 12.09.2018г., решението е допълнено и „ПИТ-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на А.А.К. сумата от 1,64 лв. – разноски съразмерно отхвърлената част на исковата претенция. Също така е изменено постановеното решение  в частта за разноските, като е намален размера на присъдените разноски, които А.А.К. следва да заплати на „ПИТ-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” от 469 лв. на 466,07 лв.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от  адв.К.К. – процесуален представител на  А.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е допустима.

Жалбоподателят изразява становище, че предявеният иск е недопустим, както и неоснователен. Заявява, че първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от възраженията на страната. Счита, че е недопустимо да се олихвява неустойка, поради което и претенцията за мораторна лихва се явява недопустима. Въззивникът твърди още, че договорът „Поръчка“ е нищожен поради липса на основание и невъзможен предмет, тъй като има уговорени задължения за едната страна – клиента, а описаният в договора имот с площ от 120 кв.м. не съществува, както и на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите, тъй като съдържа неравноправни клаузи. Посочва още, че в процесния договор е отразено, че комисионна се дължи при желание от страна на клиента да закупи имота и при подписване на предварителен договор за покупко-продажба, а такъв не е подписван. По отношение на неустойката заявява, че същата не се дължи, тъй като е закупен имот с друга цена, друга площ, при това в условията на съсобственост с друго лице. Видно от описанието на имота в договора, същият е с площ от 120 кв.м. на цена от 60 000 евро, докато закупеният от въззивника имот е с площ от 101,59 кв.м. за цена от 35790 евро. Счита, че претендираната неустойка е прекомерна. Твърди, че отговорност следва да се търси от продавачите, които са дали на търговеца неверни данни, същият не е положил грижи да провери дори площта на предлагания имот.

Иска от съда решението в атакуваната част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по закон е постъпил отговор от ответната по жалбата страна от адв.Ж.Р. – процесуален представител на „ПИТ-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***. Излага становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че във въззивната жалба не са изтъкнати никакви конкретни пороци на постановения съдебен акт. Безспорно е установено по делото, че въззивникът е възложил на въззиваемото дружество да му посредничи при закупуване на недвижим имот, както и че ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение за това в размер на 500 евро при закупуване на имот. Видно от чл.3 от договора, страните са уговорили, че ако А.К. закупи имота без посредничеството на ищеца, то той дължи обезщетение в троен размер на уговореното възнаграждение. Твърди, че направеното възражение относно размера на адвокатския хонорар, е неоснователно. Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК,  въззивната инстанция установи, че въззивната жалба е нередовна. Дължимата държавна такса съгласно чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК се събира в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, или същата възлиза на 83,67 лв., като по делото има доказателство за платена сума в размер на 64,66 лв. Горното налага да бъдат дадени указания на въззивника да довнесе сумата от 19,01 лв. по сметка на Бургаски окръжен съд.

     С оглед  задължението на съда да следи служебно за валидността на неустоечната клауза  и за евентуалното противоречие с  добрите нрави, водещо до  нищожност на тази клауза/ така в ТР № 1/15.06.2010г на ОСТК на ВКС –т.3   и  в  решение № 178/26.02.2015г по т.д.№2945/2013г на ІІ т.о.,  ВКС/, следва да се даде възможност на страните да реализират защитата си, като изложат становище и евентуално ангажират доказателства във връзка с действителността на договорената неустойка на посоченото основание.

  Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК, съдът

 

                      О   П   Р   Е   Д  Е  Л  И:

 

    ДОКЛАДВА постъпила въззивна жалба от адв.К.К. – процесуален представител на  А.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер и отговор на ответната страна – адв.Ж.Р. – процесуален представител на „ПИТ-НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” ООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***.

     УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи доказателство за довнесена държавна такса в размер на 19.01 лв. по сметка на Бургаски окръжен съд.      

      ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

     Определението не подлежи на обжалване.

                 

                                                                      

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: