№ 4039
гр. *, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110114315
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „*“ АД против Л. С.
С., за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 456,64лв., представляваща главница за стойността на консумирана
и незаплатена електроенергия за обект с абонатен номер **********,
находящ се в с. * 202, за период на потребление от 21.11.2019 г. до 20.06.2020
г., за което са издадени фактури за периода от 14.01.2020 г. до 15.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.04.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 41,18 лв., представляваща сбор от дължимите
мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка фактура до
12.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №767/02.04.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4740/2021 г.по
описа на ВРС, 50 състав.
В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и
незаплатена ел.енергия, и лихви за обект с абонатен номер абонатен номер
**********. Ответникът е клиент на ищцовото дружество във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на потребление в с. * 202. Сочи, че
отношенията между страните са уредени от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „*“ АД /ОУДПЕЕ/. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 на
ОУПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия.
Потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи
обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът в качеството на
доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по
договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и
1
потребена ел.енергия, за което са издадени фактури. Ищецът е подал
заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал
указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по
заповедта за изпълнение, поради връчване на заповедта при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване
на исковата молба. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на
разноски за заповедното и за исковото производство от страна на ответника.
В съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален
представител и се моли за уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника чрез особен представител адв. А. Г., с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Сочи, че ищецът основава претенцията
си единствено на едностранно съставено и неподписано от лицата, посочени в
него извлечение от сметка от 12.03.2021г. Посочва се ОУ условия са
нечетливи.
В съдебно заседание ответникът чрез особен представител моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа
страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д. № 4740/2021 г.по описа на ВРС, 50
състав се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед Заповед
№767/02.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Издадената заповед е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което на заявителя е указано предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
От представено от по делото извлечение от сметка към 12.03.2021 г. се
установява, че на ответницата по иска са издадени 8 броя фактури за периода
14.01.2020 г. – 15.07.2020 г. с посочени суми за плащане по всяка, дата на
документа, падеж и лихва към 12.03.2021 г. – общо за 497,82 лева от които
главница 456,64 лева и 41,18 лева лихва. Посочените фактури са приложени
към извлечението.
Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца и за начислени суми по фактури за периода на потребление от
21.09.2018г. до 21.08.2021г., както и са представени съответните фактури и
извлечение от сметка.
Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото търговско дружество, доставчикът
фактурира ежемесечно дължимите от клиента суми, а клиентът заплаща
ежемесечно фактурираната ел.енергия – чл.26. Цената на ел.енергията се
определя с решение на ДКЕВР.
Видно от представеното извлечение от Служба по вписванията – *, за
периода от 01.01.1993 г. до 17.03.2021г. собственик на обекта на потребление,
находящ се в с. *, от 16.11.2016 г. е ответника по делото Л. С. С., което
обстоятелство не се оспорва по делото.
2
От заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и
компетенетно дадена , се установява, че в процесния период на потребление
21.11.2019 г. до 20.06.2020 г. е доставено електроенергия, което е в рамките
на допустимото количество – за м.12.2019г. и м. 01.2020 г. от 800-900 Квч, а
през останалите месеци 50-52 квч, т.е. може да бъде доставена до абоната,
напълно потребимо. Съобразно заключението остойностените количества ел.
енергия са в резултат на редовно месечно отчитане на показанията на
електромера, визуализирани на дисплея на процесното СТИ в тарифи Т1 и Т2.
В съдено заседание вещото лице уточнява, че потребена ел. енергия се
обективира по-късно във фактурите след отчитането й от СТИ.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се
установява след извършена справка в счетоводството на ищеца наличието на
просрочени и неплатени задължени по фактури за периода на потребление от
21.11.2019 г. – 20.06.2020г. за обект на потребление като размерът, падежът и
периодът са посочени в табличен вид към заключението, за което са издаден
фактури в периода от 14.01.2020 г. -15.07.2020 г. или в общ размер на
456,34лв. Мораторната лихва, съобразно заключението възлиза на сумата от
43.95лв. Съобразно одобрените цени на КЕВР количествата ел.енергия по
процесните фактури са изчислени правилно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4740/2021
г.по описа на ВРС, 50 състав.
В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи, че наличието на твърдяното облигационно
правоотношение с ответника, качеството му на потребител по договор за
продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по
силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество
и на твърдяната стойност, отчетена по предвидения в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „*” АД ред,
изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху
главниците, а така също и одобряването и обнародването на горните Общи
условия. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е
налице писмен договор или не е налице такъв, поради което възраженията на
особения представител на ответника в тази насока са неоснователни.
В настоящия случай съдът намира за установено по безспорен начин от
доказателствата по делото, в т.ч. извлечение от СВ- *, че ищецът е
потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия в обекта
на потребление с абонатен номер **********, находящ се в с. *, което не се
3
оспорва и от насрещната страна.
От анализа на доказателствата по делото се установи, че сумите по
издадени фактури от 14.01.2020 г. до 15.05.2020 г. за процесния период на
потребление 21.11.2019 г. до 20.06.2020 г. представляват стойността на
ел.енергията, консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално
потребление, а не за корекция. Като потребител на ел. енергия ищецът е
страна по договор за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните
мрежи на „*” АД, поради което същият е обвързан от Общи условия на „*”
АД и на „*” АД, които са действали към отчетния период. Съгласно същите
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия
в определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. За потребената ел. енергия
се дължи заплащане ежемесечно, като не е необходимо издадените фактури
да се предявяват за плащане на абоната, за да възникне задължението по тях,
т.е. изискуемостта на задължението за заплащането им.
От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от
него ел.енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на
заплащане съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД в изпълнение
на договорни задължения от страните - чл. 79 от ЗЗД.
Съобразно заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установи, че
по фактури в периода от 14.01.2020 г. -15.07.2020 г. за периода на
потребление от 21.11.2019 г. – 20.06.2020г. задължението възлиза в общ
размер на 456,34лв., а мораторната лихва на 43,95лв. Неоснователно е
възражението на ответника, че експертизата не следва да се кредитира,
поради липсата на отговор на въпроса, тъй като вещото лице е изследвало
изцяло процесния период на потребление, заявен с иска, за който са издадени
по-късно фактури.
Ищецът установи, че е изправна страна по договора за продажба на
ел.енергия, поради което предявеният от него иск е основателен и следва да
се уважи за сумата от 456,34 лева, представляваща реално потребена и
незаплатена консумирана ел. енергия в процесния период.
За разликата до предявения размер от 456,64лв. /т.е. за 0,30 лв./ искът
следва да се отхвърли като недоказан.
При този извод за основателна се преценява и акцесорната претенция за
заплащане на сумата в заявения размер от 41,18 лв., представляваща
мораторна лихва за заплащане на горното задължение, начислено от датата на
падежа на всяка фактура до 12.03.2021 г.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в производството по
заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направеното своевременно
искане по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да плати на ищеца разноски
4
съобразно уважената част от исковете и съгласно представения списък по
чл.80 ГПК в размер на 74,95 лева за заповедното производство (държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение) и в размер на 674,59 лева за
исковото производство (държавна такса от 75лв, депозит за ССчЕ – 150лв.,
депозит за СТЕ – 200лв, депозит за особен представител – 150лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 100лв.).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.
С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ул. *, дължи на „*” АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*” *, * * - Г, представлявано
от * Д.а, следните суми: сумата от 456,34лв., представляваща главница за
стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с абонатен
номер **********, находящ се в с. * 202, за период на потребление от
21.11.2019 г. до 20.06.2020 г., за което са издадени фактури за периода от
14.01.2020 г. до 15.07.2020г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 41,18 лв.,
представляваща сбор от дължимите мораторни лихви, начислени за периода
от падежа на всяка фактура до 12.03.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №767/02.04.2021 г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 4740/2021 г.по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 456,34 лв. до претендирания размер от 456,64лв.,
главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за
обект с абонатен номер **********, находящ се в с. * 202, за период на
потребление от 21.11.2019 г. до 20.06.2020 г., за което са издадени фактури за
периода от 14.01.2020 г. до 15.07.2020г.
ОСЪЖДА Л. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ул. *, да
заплати на „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*”
*, * * - Г, представлявано от * Д.а, сумата от 674,59 лева (шестстотин
седемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ул. *, да
заплати на „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*”
*, * * - Г, представлявано от * Д.а, сумата от 74,95 лева (седемдесет и четири
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски
в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – * в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6