№ 19164
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110120750 по описа за 2023 година
Б. А. С. е предявил срещу „,,,,,,,“АД искове с правно основание чл.439
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 4312.08 лева-главница,
представляваща неизплатена част от дължима сума по договор за кредит за
текущо потребление от 29.01.2010, 1102.64 лева-лихва за периода от
08.09.2015 до 25.01.2016, 179.07 лева – обезщетение за забава за периода от
08.09.2015 до 25.01.2016, 120 лева –заемни такси и 544.35 лева-деловодни
разноски.
Ищецът поддържа, че по силата на заповед по чл.410 от ГПК от
26.01.2016 по гр.дело №112/2016, РС-Кюстендил е осъден да заплати на
Банка „ДСК“ЕАД горепосочените суми. Твърди,че не е подал възражение
срещу заповедта, поради което същата е влязла в законна сила.Твърди, че въз
основа на заповедта на 05.04.2017 е издаден изпълнителен лист срещу
него.Въз основа на изпълнителния лист на 13.10.2017 е образувано
изпълнително дело №347/2017 по описа на ЧСИ Милена Джоргова-
Иванова.Твърди, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани
справки от ЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника.На
1
29.12.2017 е наложен запор върху банковите му сметки в „Уникредит
Булбанк“АД и в „Юробанк България“АД.Поддържа, че на 09.05.2019 е
постъпила молба от „,,,,,,,“АД, с която се иска конституирането им като
взискател по делото на мястото на банка „ДСК“ЕАД.Твърди, че в периода от
29.12.2017 до подаване на исковата молба не са предприети изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело се е прекратило по силата на
закона.Твърди, че вземанията за главница са погасени с 5-годишната
погасителна давност към 20.12.2022, а лихвата за забава се е погасила с 3-
годищната давност към 29.12.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,,,,“АД прави признание на
иска.Иска да му бъдат присъдени разноски, тъй като не е станал повод за
образуване на делото.
С оглед признанието на иска от ответника, съдът намира, че следва да
постанови решение при признание на иска. Не са налице хипотезите на
чл.237, ал.3 от ГПК.
В съответствие с чл.237, ал.2 от ГПК съдът основава решението си на
направеното признание на иска.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските
Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква кумулативното наличие на
две предпоставки-признание на иска и ответникът да не е станал повод за
образуване на делото.В случая ответникът е направил признание на иска.Но
същият е дал повод за образуване на делото.Наличието на висящо
изпълнително производство обуславя правния интерес за ищеца от
предявените искове.То обуславя и извода, че ответникът е станал повод за
образуване на делото.Освен това наличието на изпълнителен титул в полза на
ответника създава възможност за образуване на ново изпълнително
производство срещу ищеца, дори и първоначалното да е
прекратено.Изложеното обуславя извода, че ответникът е станал повод за
образуване на делото.Поради това съдът намира, че не е налице една от
предпоставките на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.Предвид изложеното
2
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение.
Отговорността за разноски следва да бъде разпределена по реда на
чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 250.33 лева-
държавна такса и 1500 лева –адвокатско възнаграждение.Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от
Наредба №1 възлиза на сумата 925.81 лева.Делото не представлява
фактическа и правна сложност и е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание. С оглед на което съдът намира, че е основателно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Предвид
изложеното размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуциран до сумата от 925.81 лева.С оглед на изложеното в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 1176.14 лева, от които 250.33
лева – държавна такса и 925.81 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. А. С.,
ЕГН**********, с адрес:,,,,,,,,,,,“1, ет.2, ап.8, със съдебен адрес:,,,,,,,,,,“19, ет.2,
чрез адв. М., срещу „,,,,,,,“АД, ЕИК20,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,,,,,,,147, ет.5, ап.14, искове с правно основание чл.439 от
ГПК,че Б. А. С. не дължи на „,,,,,,,“АД сумата от 4312.08 лева-главница,
представляваща неизплатена част от дължима сума по договор за кредит за
текущо потребление от 29.01.2010, 1102.64 лева-лихва за периода от
08.09.2015 до 25.01.2016, 179.07 лева – обезщетение за забава за периода от
08.09.2015 до 25.01.2016, 120 лева –заемни такси и 544.35 лева-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ,,,,,,,“АД, ЕИК20,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,,,,,,,147, ет.5, ап.14, да заплати на Б. А. С., ЕГН**********, с
адрес:,,,,,,,,,,,“1, ет.2, ап.8, със съдебен адрес:,,,,,,,,,,“19, ет.2, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1176.14 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4