Решение по дело №47/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

                                                     

                                                              

 

 

 

гр.Кюстендил, 06.10.2017 г.

 

 

 

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в   открито съдебно заседание

на пети юни

през  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

 

 

 

 

 

 

при секретаря Р. С.

 като разгледа докладваното от съдия  Ваня Богоева           т. д.  №  47

по описа за 2016 г. по описа на  КОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

             

               БАНКА ***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. ***, община ***, ул. „***“ № ***, със съдебен адрес *** е предявило против К.А.П., с адрес *** и Ю. в.П. с адрес *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за сумата от  *** лева за признаване на установено по отношение на ответниците, че  „БАНКА ***” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ***,  община ***, ул.” ***” № ***,  със съдебен адрес *** има спрямо К.А.П. и Ю. В.П. вземане в размер на 25 220, 58 лева– главница, частично по запис на заповед, издаден на 30.08.2006 г. от «***» ООД със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. «****» № *** за сумата от *** лева, платим  срещу представяне в срок до 30.11.2013 г. без протест и без разноски в полза на „БАНКА ***” ЕАД, който е авалиран при условията, при които е издаден от К.А.П. и Ю. В.П.  в качеството им на менителнични поръчители, за което вземане е издадена заповед № 184/02.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на Кюстендилския районен съд по ч. гр. д. № 370/2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от **** лева считано от датата на подаване на заявлението  - 01.03.2016 г. до окончателното й заплащане. С  и.м. са представени писмени доказателства – ксерокопия от  договор за кредит № *** г. и погасителен план към него, запис на заповед издаден на 30.08.2006 г., покана-уведомление изх. № *** г., известие – обратна разписка № ИД ***, инспекторско нареждане за усвояване на кредит, фактура № *** г., фактура № *** г., фактура № *** г., фак.тура № *** г., фактура № *** г., фактура № *** г., нот. Акт за покпуко-продажба № ***, т. **, рег. № **, н. д. №*** г.договор за покупко-продажба на МПС от 31.08.2006 г., нотариална покана с рег. № ***, т.***, акт ** / *** г. на нотариус Б.А. с район на действие КнРС, нотариална покана рег. № **, т.1, акт.**/ ** г. на нотариус Б. А. с вайон на действие КнРС, нотариална покана с рег. № **, т.**, акт № ** г. Направено е искане за присъждане на разноски по водене на делото.

            Преписи от и.м., доказателствата приложени към нея и разпореждането на съда от 23.08.2016 г., в което са дадени указания на основание чл. 367 от ГПК са връчени на ответника К.А.П. на 10.10.2016 г. и на ответника Ю.В.П. на 01.09.2016 г.  В законоустановения срок ответникът К.А.П. е подал отговор, в който изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на иска. Конкретни доводи за недопустимост на предявения иск не са изложени. По същество счита иска за неоснователен, тъй като не е налице задължение на ответниците спрямо ищеца, предвид обстоятелството, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит, а също и поради несъществуване на вземане по процесния запис на заповед, който според разбирането на ответниците е нищожен, тъй като не попада сред видовете обезпечения. Прави възражение за непредявяване на записа на заповед в посочения в съдържанието му срок. Към отговора на са приложени доказателства, не е направено и искане от ответника за събиране на доказателства. Направено е искане за присъждане на разноски по водене на делото.

            От ответника Ю.В.П. не е постъпил отговор на и. м. В о. с. з. чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Р.Б. изразява становище за неоснователност на иска и иска същия да бъде отхвърлен. Направено е искане за пирсъждане на разноски по водене на делото.

           Препис от отговора на исковата молба подаден от К.А.П. и разпореждането на съда от 19.12.2016 г., с което са дадени указания по чл. 372 от ГПК са връчени на ищеца на 03.01.2017 г. В законоустановения срок същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е оспорил твърденията на ответника като неоснователни. Ищецът твърди, че е предявил процесния запис на заповед на ответниците в качеството им на авалисти.  С допълнителната искова молба са представени преписи от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 19820/16.07.2012 г. на КнРС, извлечение от счетоводни книги на ищеца към 16.07.2012 г., изпълнителен лист от 24.07.2012 г. на КнРС, издаден по ч. Гр. Д. № 1430/2012 г. по описа на същия съд, молба вх. № ** г. по изп. Д. № *** на ЧСИ В. А. с район на действие Кюстендилски окръжен съд,   

Преписи от допълнителната и. м. и разпореждането на съда от 18.01.2017 г., с което са дадени указания по чл. 373 от ГПК са връчени на ответника К.А.П. на 30.01.2017 г. От същия в законоустановения срок е подаден допълнителен отговор, в който заявява, че  оспорва изложените от ищеца фактически и правни твърдения в допълнителната искова молба и оспорва представените с нея писмени доказателства като неотносими, тъй като касаят ТД, което не е страна  по настоящото дело.

             „БАНКА **“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, община ***, ул. „***“ № ** е предявила против ответниците иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415, ал.1 ГПК да бъде признато  за установено по отношение на ответниците съществуване на вземане в вземане в размер на *** лева– главница, частично по запис на заповед, издаден на 30.08.2006 г. от «**о» ООД със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. «***» № ** за сумата от *** лева, платим  срещу представяне в срок до 30.11.2013 г. без протест и без разноски в полза на „БАНКА ***” ЕАД, който е авалиран при условията, при които е издаден от К.А.П. и Ю. В.П.  в качеството им на менителнични поръчители, за което вземане е издадена заповед № 184/02.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на Кюстендилския районен съд по ч. гр. д. № 370/2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от *** лева считано от датата на подаване на заявлението  - 01.03.2016 г. до окончателното й заплащане.

                   В исковата молба са изложени обстоятелства за това, че за банката е налице правен интерес за предявяване на иска, обусловен от това, че в образуваното против ответниците заповедно производство по ч. гр. д. № 370/2016 г. на КнРС, от тях са постъпили възражения  по чл.414 от ГПК, което е наложило предявяването на  установителните искове спрямо тях. 

                    Твърди се, че правоотношението между страните е възникнало по силата на  менителнично поръчителство, осъществено с авалирането от двамата ответници, които са                                                                                      

 

                        

                                                                                 - 2 -

 

имали качеството на съдружници в търговско дружество   «***» ООД със седалище и                                                                                   адрес на управление гр. *** ул. «***» № ***  Посочено е, че  с  авалираният от тях запис на заповед, издаден на 30.08.2006 г. е обезпечено вземане на ищеца, който има качеството на кредитор  по сключен между него и горепосоченото търговско дружество договор за кредит. Конкретизирано е, че договорът за кредит № 74/30.08.2006 г. е сключен на.  30.08.2006 г. По силата на този договор, ищецът в качеството си на кредитор е предоставил на търговското дружество в качеството му на кредитополучател кредит за инвестиционни нужди, чийто размер е *** лева.. Между страните е договорено крайният срок за издължаване на сумата.

                   Съгласно чл.17.2, на която разпоредба се позовава ищецът, вземанията по договора за кредит са обезпечени с издаден от кредитополучателя запис на заповед за размера на кредита плюс тримесечните лихви със срок на предявяване надвишаващ с три месеца срока на договора. По този начин в полза на кредитора е бил издаден запис на заповед на 30.08.2006 г. за сумата от от *** лева, платима без разноски и протест . Според съдържанието на записа на заповед, се твърди, същият да е платим при предявяване до 87 месеца след издаването му и посочена дата 30.11.2013 г.  Ищецът твърди, че е авалиран от ответниците като физически лица, доколкото същите са имали качеството на съдружници в търговското дружество - кредитополучател. Ищецът твърди, че сумите по предоставения кредит са усвоени от длъжника Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и предвид условията по договора, за които между страните е  било постигнато съгласие с подписването му, кредиторът – ищцовата банка е предприела действия по обявяване на предсрочната му изискуемост, които действия се изразяват във връчване на нотариални покани.             

           Ответниците оспорват иска като неоснователен по изложении по-горе съображения. ..

                КОС след извършената съвкупна преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, въз основа на закона и при условията на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 235, ал.3 ГПК, прие за установено следното:

                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От приетите по делото писмени доказателства се установява, а и страните не спорят, че ищецът „Банка **“ ЕАД с договор за № ** г. е предоставил на „***” ООДД кредит за инвестиционни нужди в размер на *** лева По постигната договореност между страните по договора за кредит, кредитът се обезпечава  по посочените в  чл. 17. начини – учредяване на ипотека върху недвижими имоти,  особен залог върху МПС и съгласно т. 17.2 със запис на заповед за размера на кредита плюс тримесечните лихви със срок на предявяване надвишаващ с три месеца срока на договора и авалиран   от Ю. В.П. и К.А.П.. По този начин в полза на кредитора е бил издаден запис на заповед на 30.08.2006 г. за сумата от от *** лева, платима без разноски и протест . Според съдържанието на записа на заповед същият  е платим при предявяване до 87 месеца след издаването му и посочена дата 30.11.2013 г. видно от съдържанието на приетия като доказателство заверено ксерокопие на запис на заповед, същият е авалиран от двамата ответници.

              От приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. И.Д. се установява, че на 31.08.2006 г. сумата по договора за кредит *** е изцяло усвоена  по разплащателна сметка № **** на „***” ООД. редовни са четири погасителни  вноски, извършени на дати  25.10.2008 г., 25.112008 г., 25.04.2009 г. и на 25.07.2009 г. Според заключението на в. л. изготвено на база извършени справки по съставени в банката документи  нередовното плащане по кредита започва от 25.09.2006 г., а това е видно от горепосочените само четири извършени вноски в договорения срок. Кредитът е обявен за предсрочно изискум на 13.06.2012 г.  Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -01.03.2 016 г., по което е образувано ч. гр. д. № 370/2016 г. на КРС  са дължими следните суми: *** лева главница,  *** лева договорна лихва дължима за периода от 25.07.2009 г. до 15.07.2012 г., сумата от *** лева представляваща наказателна лихва , дължима за периода от 25.07.2009 г. до 15.07.2012 г.  и такси по договора ** лева или общо сума в размер на **** лева / сбор от горепосочените суми/.След датата, на която договорът е отразен като обявен за предсрочно изискуем няма постъпили плащане до момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – процесния запис на заповед.

                Видно от приложения запис на заповед с дата на издаване 30.08.2006 г., кредитополучателят „***” ООД се е задължил неотменимо и безусловно срещу представяне на записа на заповед да плати без разноски и протест на „Банка ***“ ЕАД сумата в размер на ** лева, платима в гр. ** при предявяване до 87 месаца / 30.11.2013 г./ от издаването й. Това задължение е авалирано от двамата ответници като ФЛ с изричното посочване качеството на менителнични поръчители на ответниците и положени подписи от тях.

            Видно от приетите като доказателства заверени ксерокопия на нотариални покани на л.  25 и л. 26 от делото до ответниците са изпратени нотариални покани, с които е заявено искане за заплащане на сумата, дължима по записа на заповед и и същият е предявен. На горопосочените дати нотариалните покани са връчени лично срещу подпис на длъжниците. С покана-уведомление – л. 11 от делото изпратена и надлежно връчена на ТД – кредитополучател на 30.05.2012 г., видно от обратна разписка, банката е направила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай, че не бъде заплатена дължимата сума.

            според постигнатото съгласие между страните по процесния договор за кредит , крайният срок на дължимост на предоставената като кредит сума е 28. 08.2013 г. 

            Видно от приложеното ЧГД 370/2016 на КРС г. в полза на заявителя „Банка ***“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 184/02.03.2016 г., по силата на която е разпоредено длъжниците  К.А.П. и Ю. П. да заплатят солидарно на заявителя „Банка ***“ ЕАД сумата от *** лева, представляваща дължимо плащане по горепосочения запис на заповед, издадена на 30.08.2006 г., предявена за връчване чрез нотариална покана на авалистите – 12.02.2016 г. на К.  А.П. и на 22.02.2016 г. на Ю. в.П. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 01.03.2016 г. г. до окончателното й заплащане, както и разноски по заповедното производство.   

Въз основа на така издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист  и образувано изпълнително производство.            

Длъжниците по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в законоустановения срок са депозирали по реда на чл.414 ГПК възражение относно дължимостта на отразените в заповедта суми.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните и описани по горе писмени доказателства и заключения на в. л.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на предявеният спрямо тях иск, като приема, че изложените от тях съображения касаят  спора по същество, .т.е  касаят преценката за основателност на иска, а не за неговата допустимост.

С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, респ. и за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, при която се установи, видно и от материалите по приложеното заповедно производство, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.9 ГПК за вземането,

 

                                                                                     - 3 -

предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта са били подадени от ответниците възражение по чл. 414 ГПК в срок, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск по  чл. 422 ГПК. С оглед изложеното се приема, че установителния иск е допустим.

По основателността: Предявен е иск с правно основание  чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.

            На  30.08.2006 г. всеки от ответниците като ФЛ и в качеството им на авалисти е менителнично задължение по запис на заповед в полза на „БАНКА ***“ ЕАД като поемател на запис на заповед за сумата от *** лева, платим на предявяване без разноски и протест. В документа е уговорено също така, че сумата е платима в гр. Кюстендил в срок до 87 месеца и надлежно с отбелязване в скоби е посочена точната дата, на която изтича този срок. . Установено е също така, че не е извършено плащане по процесния запис на заповед на суми над тези посочени от в. л.,  а от ответниците не са представени доказателства опровергаващи това.               

                  Записът на заповед е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, т. н. "абсолютна търговска сделка", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие.

    От представената по делото ценна книга, се установява, че между ищеца и ответниците в качеството им на солидарни длъжници ее възникнало валидно менителнично правоотношение по записа на заповед, издаден на 30.08.2006 г.

    Ценната книга не страда от пороци в съдържанието й от външна страна, които да влияят върху действителността й. Менителничнят ефект съдържа задължителните реквизити по  чл. 535 от ТЗ, а израза „платима срещу предявяване“ поражда задължение за издателя да заплати сумата по записа на заповед при предявяването на същия.

            При така установеното, безспорно е налице редовен от външна страна менителничен ефект, който е основание за действителност на задължението на ответника -издател.

  Записът на заповед е регламентиран като абстрактна сделка в ТЗ / чл. 535 и сл. ТЗ/, но абстрактният характер не изключва наличие на каузални правоотношения, за изпълнение или обезпечение, на които се сключва абстрактната сделка. По делото е безспорен факта, че записът на заповед е издаден с цел обезпечение сключения между ищцовата банка и дружеството  кредитополучател договор за кредит за инвестиционни нужди.

Запис на заповед, издаден въз основа на каузално правоотношение,  е валиден документ, пораждащ право за издаване заповед за незабавно изпълнение. Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от конкретно каузално правоотношение, каквото в случая по настоящия запис на заповед не е налице,  не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане – в този смисъл е установената съдебна практика, отразена в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 21 от 4.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК.

неоснователни са доводите на ответниците за нищожност на записа на заповед, тъй като издаването на такъв не бил законодателно регламентиран като вид обезпечение на облигационно вземане.

    ВКС дава указание на съдилищата в ТР4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуване на вземането основано на запис на заповед, като установява, че в хипотезата при която е налице изрично позоваване на страните на съществуващо каузално правоотношение, по повод на което или във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и самото каузално правоотношение, като всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията си или възраженията си за съществуване или за отричане на вземането.

В полза на ТД кредотополучател е предоставен и усвоен от него кредит в горепосочения размер и по силата на договора същият е следвало да бъде погасен чрез заплащане на съответните месечни вноски. Безспорно сутановено е неизпълнение на задълженията на длъжника, респективно неизпълнение и на задълженията на ответниците по процесната абстрактна сделка.

Неоснователни са доводите на ответниците за недоказаност на оявена предсрочна изсикуемост, тъй като  това обстоятелство е илеревантно за правния спор. Това е така, тъй като към момента на подаване на заявлението – 01.03.2016 г. е бил изтекъл и крайният срок на окончателна дължимост на целия непогасен остатък от процесния договор, тъй като крайният падеж е изтекъл на 28.08.2013 г.

 

С оглед изложеното следва да се признае за установено по отношение на ответниците съществуване на вземане в претендирания от ищеца размер, за който е издадена заповед за зипълнение на парично задължение в горепосоченото заповедно производство.

Воден от горното, КнОС

Р       Е       Ш       И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр.  чл. 415, ал. 1 от ГПК,по отношение на  К.А.П., с адрес *** и Ю. в.П. с адрес ***, че               БАНКА **“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. ***, община ***, ул. „***“ № ***, със съдебен адрес ***  има спрямо К.А.П. и Ю. В.П., като солидарни длъжници вземане в размер на *** лева– главница, частично по запис на заповед, издаден на 30.08.2006 г. от «***» ООД със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. «***» № *** за сумата от *** лева, платим  срещу представяне в срок до 30.11.2013 г., без протест и без разноски в полза на„БАНКА **” ЕАД, който е авалиран при условията, при които е издаден от К.А.П. и Ю. В.П.  в качеството им на менителнични поръчители, за което вземане е издадена заповед № 184/02.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на Кюстендилския районен съд по ч. гр. д. № 370/2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от *** лева считано от датата на подаване на заявлението  - 01.03.2016 г. до окончателното й заплащане.

            

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на му на страните. 

                                                                                                                                                

 

                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: