№ 472
гр. София , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110209679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № Р-10-510/17.06.2020
г., издадено от зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ
на дружеството била наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, в размер на
2 000 лева.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(повторността се цитира за първи път едва в атакуваното НП); за липса на повторност; за
маловажност на случая и прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Административнонаказващият орган предлага атакуваното постановление да бъде
потвърдено, като взема отношение по направените възражения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 02.02.2021 г. в *** била заведена претенция № **********, вследствие на подадено
Уведомление за щета на МПС. Ликвидационната преписка била образувана, на основание сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран
в застрахователна полица № *** и по повод настъпило застрахователно събитие, вследствие на
което са причинени щети на лек автомобил. На същата дата ползвателят на застрахователна услуга
представил документи, относими към основанието и размера на разглежданата претенция. На
същата дата бил извършен и оглед на увреденото МПС, вследствие на които били изготвени
документи - опис на претенция.
1
*** се произнесло, чрез изплащане на застрахователно обезщетение, на 23.04.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя С.А.; АУАН; НП; разписка за връчване; заповед за компетентност; жалба до КЗП;
преписка по предявена застрахователна претенция; НП Р-10-12/02.01.2020 г. и съдебни решения.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен. На практика, страните спорят по материалната
съставомерност на случая, като жалбоподателят навежда и възражения за допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените.
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.
Правилно се отбелязва, че повторността се цитира за първи път едва в атакуваното НП. Съгласно
константната практика на АССГ, обаче, повторността е обстоятелство, касаещо санкционната част
на наказателното постановление (Р от 17.06.2009 по кнахд 3155/2009 АССГ, II кас. с-в; Р 289/2014
АССГ, III кас. с-в; Р 3600/2013 АССГ, X кас. с-в; Р 1682/2013 АССГ, III кас. с-в; Р 1393/2013
АССГ, II кас. с-в), т. е. ролята на актосъставителя се изчерпва, с констатиране на признаците на
извършено нарушение и правната му квалификация и преценката за повторност е изключително
правомощие на АНО (в този смисъл Р 2818/2013 АССГ, X кас. с-в). В този смисъл е и застъпеното
принципно становище в Р 5547/2015 АССГ, IV кас. с-в, че липсата на това обстоятелство и
позоваването на него едва в НП не съставлява процесуален проблем, доколкото не е уредено като е
част от реквизитите на АУАН.
2
Пак в тази насока, в атакуваното НН се съдържат твърдения за всички съставомерни
признаци на деянието, позволяващи да се очертае ясен предмет на доказване, позволяващ
пълноценно организиране на защитата.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ е императивна: в срок от 15 дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, застрахователят трябва да се произнесе по предявена
застрахователна претенция по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба
начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2.
мотивирано да откаже плащането.
В конкретния случай, по заведената пред „Бул Инс" АД претенция, за дружеството е
възникнало задължение в 15 - дневен срок, считано от 02.02.2021 г. да се произнесе по
предявената претенция по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба
начини. В случая, застрахователят е изплатил обезщетение, едва на 23.04.2021 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че с горецитираните санкционираното юридическо
лице не е изпълнило свое задължение към държавата, поради което и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Субективна страна не следва да бъде
изследвана, доколкото се касае за юридическо лице и неизпълнение на задължение към държавата,
респ. – за налагане на имуществена санкция (чл. 83, ал. 1 ЗАНН), не – за административно
нарушение и наказание (вината е елемент на нарушението).
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на физическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без
да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на „Бул Инс" АД е застрашило обществените отношения, свързани с правата на
3
неограничен кръг потребители (потенциална възможност за проблеми с уреждането на
претенциите на всички потребители), поради което следва да се приеме, че обществената опасност
на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Липсата на
мотивирано произнасяне в срок по предявена застрахователна претенция винаги застрашава
интересите на застрахованото лице (наследници или бенефициенти по застрахователната сума),
като липсата на произнасяне в срок лишава потребителя на застрахователни услуги от
възможността своевременно да реализират по съдебен ред правата и законните си интереси, в
случай на мотивиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, респективно да
обжалват размера на определеното от застрахователя обезщетение. Размерът на забавата е
допълнителен аргумент за настоящия съдебен състав да приеме случая за немаловажен.
Касателно съотношението между сроковете по чл. 108, ал. 1 и по чл. 496, ал. 1 КЗ, съдът
възприема теза за общия характер на правилото на чл. 108 КЗ (препокриващ се с разпоредбата на
чл. 107 КЗ отм.), като в подкрепа неоснователността на възражението са и Р от 28.11.2008 г. по
кнахд № 4348/2008 г. на АССГ, V кас. с-в; Р 4019/10.06.2015 г. по адм. д. № 292/2015 г. на АССГ,
V кас. с-в; Р 4018/10.06.2015 г. по адм. д. № 290/2015 г. на АССГ, V кас. с-в; Р 3895/05.06.2015 г. по
адм. д. № 1789/2015 г. на АССГ, IX кас. с-в; Р 4274/22.06.2015 г. по адм. д. № 4832/2015 г. на
АССГ, XIV кас. с-в; Р 4161/16.06.2015 г. по адм. д. № 10783/2014 г. на АССГ, VII кас. с-в и редица
други.
С оглед гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно, на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя „Бул Инс" АД, при отчитане на квалифициращия признак „повторност” (влязло на
12.12.2020 г. в законна сила НП Р-10-12/02.01.2020 г.).
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, за повторно нарушение на
разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от кодекса, на юридически лица се налага санкция от 2 000 до 40 000
лева. Санкцията е отмерена в предвидения в закона минимум, който не е съобразен с размера на
забавата и със системността на тази категория съставомерни отклонение в дейността на
дружеството-жалбоподател, но доколкото настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното лице, влошаване на положението му е недопустимо (non reformatio in peius).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изрината петенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-510/17.06.2020 г., издадено от
зам. председател на КФН, с което, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ на *** била
наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на КФН сумата от 100 (сто) лева – деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5