№ 93
гр. Разград, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 1/ 06.06.2022 год. по нох дело № 277/2020 г., РС – Разград
признал подсъдимата Е. С. Х. за виновна в това, че град Лондон,
Великобритания, действайки в условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, е използвала заблуждението на К. А.
от град Лондон, че е необвързана 29 годишна жена, чиито родители са
загинали в пътно-транспортно произшествие и няма близки, има нужда от
помощ, харесва го и иска да отиде в Лондон, Великобритания и би живяла
съвместно с него, но са й необходими пари, с които да преодолее
възникващите пречки за нейното пътуване, като с това му причинила имотна
вреда в размер на 3 333.76 евро с левова равностойност 6 520.27 лева -
престъпление по чл. 209, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и във
връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК я осъдил на ПРОБАЦИЯ, включваща
следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година е
шест месеца, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и шест месеца;
3. Сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една
година.
1
Със същата присъда съдът признал подсъдимата Х. за невиновна в това,
че в посоченото по - горе време и място лично тя е възбудила и поддържала
заблуждение у Крие А. за горепосочените обстоятелства и я оправдал по
обвинението да е извършила престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил
подсъдимата Е. С. Х. да заплати на К. А. - гражданин на Великобритания,
роден на 01.01.1958 год., сумата от 3333.76 евро с левова равностойност
6520.27 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 24.10.2016 год. до окончателното изплащане, както и сумата от
3379.68лева, представляваща за разноски по производството.
Също с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът осъдил подсъдимата Е. Х. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград
сумата 365.20 лева, представляваща разноски по досъдебното производство, а
по сметка на Районен съд Разград да заплати 1227. 55 лева, представляваща
разноски на съдебното производство и държавна такса върху уважения
граждански иск.
Недоволен, прокурор при РП-Разград протестира присъдата с бланкетен
протест като неправилна, както относно преквалификацията на
престъплението в такова по чл. 209, ал. 2 от НК, така и относно определянето
на наказанието при условията на чл. 55 от НК, като явно несправедливо.
В допълнително изложение към протеста, след запознаване с мотивите
към присъдата, прокурора сочи, че при преценка и анализа на доказателствата
първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на чл. 13, ал. 1 и
чл. 14, ал. 1 от НПК, довело до грешни фактически изводи и неправилно
приложение на материалния закон, Прокурорът счита, че обвинението против
подсъдимата за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е доказано по
несъмнен и безспорен начин в хода на проведеното съдебно производство.
Прокурорът счита също така, че по делото не са налице основания за
определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. От
въззивната инстанция отново се иска да отмени протестираната присъда и да
постанови друга, с която да признае подсъдимата за виновна по
първоначалното обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което
да й бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК , като бъде
индивидуализирано в рамките между две и четири години, чието изтърпяване
да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Преписи от протеста и от допълните съображения са изпратени на
подсъдимата и защитника й.
Писмени възражения против протеста не са постъпили.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Протеста се подържа и в съдебно заседание от участващия по делото
прокурор от ОП-Разград. По подобие на допълнителното изложение и в
пледоарията си прокурора не излага никакви конкретни съображения в
2
подкрепа на протеста. Протеста се подържа и в частта досежно наказанието, с
твърдението, че по делото не са налице никакви доказателства, които да
обосноват определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК. Отново се прави искане за отмяна на протестираната присъда и
постановяване на друга, с която да подсъдимата да бъде призната за виновна
по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за
което да й бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК
Процесуалният представител на гражданският ищец адв. Д. заявява, че се
присъединява към протеста. Също счита, че по делото са събрани
доказателства от които може да се направи обоснован извод, че подсъдимата
е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, от НК. В този
смисъл се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначалното обвинение
за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимата адв. С. също иска от въззивната инстанция
присъдата да бъде отменена, но и с искане подсъдимата да бъде призната
изцяло за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила каквото и да
е престъпление по чл. 209 от НК. Защитата твърди, че по делото липсват
категорични доказателства за вината на подсъдимата, а обвинението се
основава само на предположения. В условията на алтернативност, в случай,
че съдът намери подсъдимата за виновна счита, че протеста е неоснователен,
включително и относно искането за определяне на наказание на подсъдимата
при условията на чл. 54 от НК. Защитата счита, че по делото са установени
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В лично изявление подсъдимата заявява, че подържа становището на
защитника си и няма какво да добави.
В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на
основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт прие следно:
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Е. С. Х. е родена на 17.03.1982 год. в гр. Габрово,
обл.Габрово, български гражданин, с начално образование, неомъжена, във
фактическо съжителство с Н. Х. А., неосъждана, безработна, живуща в
с.Ясеновец, обл.Разград, ул. “***.
През месец май 2016 год. подсъдимата Х. била на 38години. Живеела в
село Ясеновец с фактическия й съжителник и двете им деца. Тя била
безработна и нямала доходи.
Пострадалият К. А. и към онзи момент и понастоящем живее в Лондон,
Кралство Великобритания, английски поданик, от турски произход, с висше
образоване, разведен, неосъждан, занимава се със строителство. През 2016
3
год. А. публикувал обяви-реклами в турски и британски вестници във връзка
с работа. Впоследствие получил телефонно обаждане с код от Германия.
Обадила му се млада жена, която му заявила, че се казва “Е.“, че живее в
Скопие-Македония, че майка и баща й са починали при ПТП, била сама и
намерила неговия телефонен номер във вестника. Свидетелят А. бил учуден
защо му звъни от немски номер, но тя му обяснила, че преди е била там и още
не си е сменила номера. Свидетелят А. ползвал телефонен № ***, на който
именно получил обаждането и по който впоследствие продължила
комуникацията чрез мобилните приложения “Whats Арр“ и “Virber“.
Впоследствие започнали основно да комуникират чрез приложенията. В
последвалите комуникации тя му съобщила, че вече се е върнала в Скопие и
го убедила, че е жена на 29 години /несемейна/, като му изпратила и снимка
на млада жена. Внушила му също така, че го харесва и иска да отиде в
Лондон, Великобритания, където би живяла съвместно с него, но няма пари
за това. Изпратила му няколко снимки, наричала го “живот май, душичко,
любими, аз много те обичам, ти си добър човек“.
Свидетелят А. и “Е.“ за кратко време прекъснали комуникацията, тъй
като А. заминал за Турция на почивка, но след завръщането му през месец
октомври същото година отново подновили комуникацията.
В средата на месец октомври 2016 год. “Е.“ му изпратила и преправено в
частта за образа й копие на паспорта си с № ***, като тогава той видял, че се
казва “Е. Х.“ и е на 28 години. Снимката на паспорта била същата снимка,
която му изпратила и на него - на млада жена. Комуникациите между тях
продължили и чрез приложението “Вайбър“, а след това започнали да се
чуват и по телефона. Телефонният номер от който вече звъняла и дала “Е.“ на
свидетеля А. бил македонски /+***/ и бил регистриран на името на Н. А..
Разказвала му, че всеки петък ходи на гроба на родителите си и единствената
й близка е една леля, която иска да я омъжи за мъж, който тя не обича.
Казвала на свидетеля А., че ще бъде негова робиня, ако отиде и я спаси. От
своя страна, във връзка с тези разговори, той е категоричен, че разговарял с
млада жена и гласът е бил младежки, а не на по-възрастна жена.
Междувременно подсъдимата Х., заедно с дъщеря си Ш. Н. Х.а,
фактическия й съжителник Н. А. и свидетелите Г. А. и С. А., на 12.10.2016
год. преминали през ГКПП- Калотина и напуснала границите на България,
като след това се придвижили към Република Северна Македония. Видно от
приложената справка същите са се завърнали в страната едва на 18.11.2016
год. отново през ГКПП-Калотина, пътувайки с лек автомобил Форд с рег. №
***.
Убеден в истинността на казаното от “Е.“, на 21.10.2016 год. свидетелят
А. й купил билет, за да пътува тя от Скопие до Лондон през Истанбул. Преди
да тръгне обаче, на 20.10.2016 год. жената, представяща се за “Е.“ му
поискала първо джобни пари, а след това му казала и че на митницата няма да
я пуснат, т.к. не е гражданин на ЕС и трябва да има в себе си 3500 паунда,
които той трябва да й изпрати.
В тази връзка, на 20.10.2016 год. .А. изпратил на името на “Е. Х. С.“
4
последователно 2 парични превода: с MTCN № 712-200-8921 в размер на
1457,52 евро /2 850,66 лева/ и с MTCN № 532-830-7173 в размер на 628,01
евро /1228,28 лева/, които били получени лично от подсъдимата Е. Х. С.
съответно на 20.10.2016 год. и на 21.10.2016 год. в офис на “Дружество за
туризъм, ресторантьорство и търговия Сласс ДООЕЛ експорт-импорт“,
находящ се в гр. Скопие ул.***, офис 3. При получаване на парите,
подсъдимата Х. представила истинския си паспорт, който бил пресниман от
служителката.
На 24.10.2016 год. свидетелят А. изпратил и съответно подсъдимата Х.
получила още един паричен превод с MTCN № 827-269-4551 в размер на
1248,23 евро /2441,33 лева/, в офис на “Дружество за туризъм,
ресторантьорство и услуги Сара Компани - УП ДООЕЛ внос- износ-Дебър“,
находящ се в гр. Скопие, ул. “***.
Паричните преводи А. нареждал като предоставял известните му данни за
подсъдимата: трите й имена и номера на документа й за самоличност.
Генерираният уникА. 10-цифров код /MTCN/, без който не можела да получи
парите, й изпращал чрез приложението, в което комуникирал с “Е.“.
Подсъдимата Х. получавала преводите, представяйки паспорта си като
документ за самоличност и съобщавайки 10-цифрения контролен код.
За периода 21.10.2016 год. до 24.10.2016 год. свидетелят А. и жената,
представяща се като “Е. Х.“ провели множество разговори, в които
поддържала заблудата на свидетеля, че ще пътува със самолет и ще пристигне
при него в Лондон, за да заживеят заедно.
На 24.10.2016 год., след като бил взет поредния паричен превод от
подсъдимата Х., жената, с която свидетелят А. комуникирал, му казала, че е
тръгнала да пътува за Лондон, но е станала грешка и се намира в Румъния.
Плачела, твърдяла, че се страхува, т.к. я оглеждат различни лоши хора и
искала ако я обича да й изпрати още пари. Наричала го “любими“ и “живот
мой“. Свидетелят А. й изпратил 300 паунда в Румъния. За тях жената му
казала, че докато ги вземала от пощата са я ударили и сега цялата е
окървавена. Пострадалият си купил билет за Румъния, за да отиде при нея, но
“Е.“ му казала да не ходи, иначе тя ще се върне в Македония. Свидетелят А.
започнал да се съмнява в думите й и поискал да му изпрати снимка, каквато
така и не получил. Заплашил я, че ще я даде на съд, а жената му отговорила
“да изчезва“ и че тя ще го съди. След което преустановила всякаква
комуникация с него.
Свидетелят А., считайки че “Е. Х.“ е македонска гражданка и живее в
гр. Скопие, се свързал с адвокат Александра Илиева Милчова, чрез която
подал жалба в полицията. В хода на образуваното наказателно производство
№ 28.14.1-4267 от 2017 на МВР на РМ, СВР Скопие, Република Македония,
за извършено от Е. С. Х. престъпление по чл. 247, ал. 3 вр. с ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република Македония, били извършени проверки в
офиси за изплащане на парични преводи чрез системата за бързи
разплащания “Уестърн Юнион“, а именно в офисите на “Дружество за
туризъм, ресторантьорство и търговия Сласс ДООЕЛ експорт-импорт“,
5
находящ се в гр. Скопие ул. ***, офис 3 и на “Уния финансова Скопие ДОО“
- Скопие, находящ се в гр. Скопие, ул. “***. От събраната информация било
установено, че в периода 20.10.2016 год. - 24.10.2016 год., подсъдимата Х. е
получила в офисите на тези две дружества горепосочените три парични
превода, изпратени от К. А., като доказала самоличността си с паспорт с №
***, издаден от МВР-Разград. Били приобщени, както разписките за
получаване на паричните суми, така и предоставено от Х. копие на паспорта
й. Била изискана и получена и справка от македонския мобилен оператор
относно установения като ползван от “Е. Х.“ мобилен телефонен номер.
Наказателното производство било изпратено от компетентния орган в
Република Северна Македония, ведно с Молба за трансфер на наказателно
производство до компетентния орган в България и прието с постановление на
РП-Разград.
В хода на проведеното досъдебно производство била назначена и
изготвена почеркова експертиза, която определила, че от трите изследвани
бланки за получени парични преводи само подписа в Бланката за получен
паричен превод с MTCN № 827-269-4551 след “подпис на клиента“ е положен
от подсъдимата Е. С. Х..
От заключението по съдебно - икономическа и валутна експертиза е
установено, че общия размер на получените от подсъдимата Х. три парични
превода, изпратени от свидетеля А. е 3333,76 евро, чиято левова
равностойност е 6 520,27 лева.
Изготвената лицево-идентификационна експертиза заключила, че
снимките предоставени от пострадалия К. А. по досъдебното производство,
изпратени му от лицето, представящо се като “Е. Х.“ чрез социалните мрежи
като нейни, всъщност не са такива, т.к. липсва идентичност на заснетите
лица.
От предоставена от ФК “Кеш експрес сървис“ - София информация, се
установява, че има строго регламентирана процедура за изпращане и
получаване на парични преводи чрез “Уестърн Юнион“, при която паричните
преводи се получават лично от лицето на което са изпратени, след
представяне на документ за самоличност и сверяване на данните от този
документ дали съответстват на посочените от изпращача, както и съобщаване
от получателя на контролния 10-цифрен код.
От заключението на назначената техническа експертиза в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд се установява, че:
Представените за изследване два оптични диска са тип CD-R и съдържат
файлове във формат на “Ехсе1“ със записи за трафика на телефонен номер
***.
Дискът в хартиен плик с надпис “Крие А.“, с надпис върху диска
“416/17“, именуван “416.17“ съдържа файл “***.xls“ с 4 записа за трафика на
телефонен номер ***. Съдържанието на файла е разпечатано в Приложение 1.
Дискът в хартиен плик с надпис “Ро бр. 416/17...“, със същия надпис
върху диска, именуван “апр 10 2017“ съдържа файл
6
“soobrakaj_***_10.04.2017.xlsx“ със записи за трафика на телефонен номер
*** за периода от 01.07.2016 год. до 10.04.2017 год. Съдържанието на файла е
разпечатано на листи № 39-100 от том 1 на досъдебно производство.
Вещото лица по назначената в хода на съдебното следствие повторна
графологична експертиза дава заключение, че:
Подписът положен в реквизита “Ваш потпис...“ бланка за получаване на
парични преводи с № MTCN 827-269-4551, е положен от лицето Е. С. Х. ЕГН
**********.
Подписите положени в реквизита “Ваш потпис...“ на бланки за
получаване на парични преводи с № MTCN 712-200-8921 и № MTCN 532-
830-7173 не са изпълнени от лицето Е. С. Х. ЕГН **********.
Завереното копие на задграничен паспорт на името на *** С. Х. е копие
на оригинА. документ за самоличност на лицето Е. С. Х. ЕГН **********.
В съдебно заседание вещото лица Вангелов уточнява, че двата подписа
не са изпълнени от Х., но са изпълнени от едно лице. Не се установяват
признаци за имитация на подписа или собствено избягване.
От назначената на съдебно следствие лицево идентификационна
експертиза се установява, че:
Изследваният Обект № 1 - снимки, намерени в том “ЕЗР от Обединено
Кралство“ на листи 59, 66, 73, 76, 78, 80 и 82, общо 9 броя цветни
снимки.При прегледа на снимките и направената им оценка се констатира, че
те са с качество, което позволява отграничаване на частни признаци,
характеризиращи заснетите лица.
При сравнителното изследване на изображенията се установява, че
снимка на лист 59 е идентична със снимката на лист 76. Снимката на лист 66 е
идентична със снимката на лист 73. Снимката на лист 78 е идентична с
втората снимка на лист 80. Първата снимка на лист 80 е идентична с втората
снимка на лист 82. Изображенията са на лица от видимо женски пол, общо
пет на брой.
При сравнителното изследване на снимките намерени в том “ЕЗР от
Обединено Кралство“ на листи 59, 66, 73, 76, 78, 80 и 82, и снимки на лицето
Ш. Н. Х.а, ЕГН **********, от заявления за БДС - МВР - Разград, от 2014
год. и 2017 год. са установени разлики в общите признаци, като се отчита и
разликата между ракурса и качеството на изображението.
От приложение № 1 са избрани Сн. 3, Сн. 4, Сн. 5, Сн. 6 и Сн. 8, като
подходящи за последващ сравнителен анализ с ф.к.1 и ф.к.2. Резултатът от
сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените
фотоснимки не е заснето лицето Ш. Н. Х.а, ЕГН **********.
При сравнителното изследване на снимките намерени в том “ЕЗР от
Обединено Кралство“ на листи 59, 66, 73, 76, 78, 80 и 82, и снимки на лицето
С. Р. А., ЕГН **********, от заявления за БДС - МВР - Разград, от 2014 год. и
2017 год. са установени разлики в общите признаци, като се отчита и
разликата между ракурса и качеството на изображението.
7
От приложение № 1 са избрани Сн. 3, Сн. 4, Сн. 5, Сн. 6 и Сн. 8, като
подходящи за последващ сравнителен анализ с ф.к.З и ф.к.4. Резултатът от
сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените
фотоснимки не е заснето лицето С. Р. А., ЕГН **********.
При изследване на снимките, намерени в том “ЕЗР от Обединено
Кралство на листи 59, 66, 73, 76, 78, 80 и 82 за съвпадения в интернет
пространството чрез програма “Tin Eye“ се установява, че снимката на листи
59 и 76 съответстват на профилното изображение на лицето Ф. Д., родена на
*** год. Живее в гр. Душанбе, Република Таджикистан.
Снимката на лист 82, съответстват на профилното изображение на
лицето Г. М..
От представена от ОДМВР, сектор ПП - Разград справка се установява,
че лек автомобил Форд Галакси с рег.№ ***, е собственост на В. М. И. от село
Дядово, обл. Сливен от 18.01.2018 год.
От справката от Бюро по труда Разград се установява, че лицата Е. С. Х.,
Н. Х. Х., Ш. Н. Х.а, Г. Х. А. и С. Р. А. нямат регистрация в Дирекция Бюро по
труда Разград през 2016 год.
От справката от Агенция по вписванията, Служба по вписванията
Разград, става ясно, че за четири от същите лица за периода от 01.01.2016 год.
до 18.04.2022 год. няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на
тежести и права. По партидата на Г. Х. А. за същия период има 1 бр.
вписвания, отбелязвания и заличавания на договор за аренда вп.№ 25, т.З,
вх.р.5523/07.12.2021г.,дв.вх.р.5472/2021г.
От справката от ТД на НАП-Варна е видно, че през 2016 год. посочените
по-горе лица нямат регистрирани трудови договори и нямат подадени за 2016
год. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните
по делото и преценени по реда на чл. 14 от НПК, писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите,
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, справки за
съдимост, справки за задгранични пътувания, справки от НАП, Агенция по
вписванията, ДБТ Разград, ОДМВР Разград, ЕЗР, характеристични справки, и
др. писмени доказателства и доказателствени средства. Подсъдимата се е
възползвала от правото си да не дава обяснения по обвинение. Съдът намери,
че не са налице съществени противоречия между събраните по делото
свидетелски показания, включително и по отношение на другите
доказателства.
Съпоставяйки всички гласни доказателства по делото, съдът прие, че
следва да кредитира изцяло показанията на свидетеля К. А. относно
създадените у него неверни представи относно външния вид и намеренията на
жената с която е комуникира, както и преводите, които изпращал на
конкретно лице с данни, посочени му от тази жена. Именно от тази жена,
представяща се като “Е.“, а в последствие като Е. Х., през инкриминирания
период А. е въведен в заблуждение, че тя е на 29 години и живее в Скопие,
8
Република Северна Македония, че майка и баща й са починали при ПТП,
била сама и намерила неговия телефонен номер във вестника, че желае да се
омъжи за него, но за целта са й нужни средства. Именно водените разговори
и желанието да сключи брак с това лице и т.н., са мотивирали впоследствие
св. А. да изпрати няколко парични преводи чрез Уестърн Юнион на името на
Е. С. Х., с което му е причинена имотна вреда.
Сумите по преводите са получавани от подсъдимата. В този смисъл
са и дадените разяснения от дружеството за международни плащания.
Уникалния 10-цифрен код следва да бъде съобщен от получателя, а той от
своя страна го научава от изпращача.
При получаване на единия превод подсъдимата е представила своя
паспорт, на който е направен ксерокопие в бюрото в гр. Скопие.
Действително за другите два превода вещото лице заявява, че подписите не са
изпълнени от нея, но предвид факта, че са получени от едно и също място и е
представен именно нейния паспорт, а и с оглед създадената система за
получаване на суми, съдът приема, че именно тя е получила и тези два
превода.
Съдът приема също, че подсъдимата е знаела причината поради която са
изпращани тези суми, а тя от своя страна ги е получавала лично.
При тези фактически констатации, съдът прие от правна страна
следното:
С обвинителния акт подсъдимата Е. С. Х. е обвинена в извършването на
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
За осъществяване на основния състав на престъплението измама е
необходимо от обективна страна дееца да въздейства пряко и непосредствено
върху друго физическо лице, в чиято физическа власт се намира определено
имущество, независимо чия собственост е то и след като в неговото съзнание
се изградят погрешни представи в резултат на създаденото или подържано
заблуждение, да последва противоправно разпореждане с това имущество в
полза на дееца.
От субективна страна е необходимо дееца да действа с пряк умисъл и
користна цел. Необходимо е също да бъде установено по несъмнен и
безспорен начин, че деецът съзнава, че в следствие на неговото въздействие
върху съзнанието на измаменото лице, у него ще възникнат неправилни
представи, в резултат на които това лице ще извърши акт на имуществено
разпореждане и в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде
увредено. Необходимо е също така да е налице и специалната, стояща извън
вината цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно
съзнание, че в резултат на това ще настъпи имотна вреда за другиго.
Съобразявайки установените по делото факти съдът прие, че липсват
каквито и да било доказателства, а също и в обвинителния акт липсват факти,
че именно подсъдимата Е. С. Х. стои зад жената с има “Е.“ и именно тя е
въвела и поддържала заблуждението у пострадалия К. А..
9
От всички събрани по делото доказателства /липсват гласни такива/ не
се установява подсъдимата Х. да е контактувала със свидетеля. Същата през
инкриминирания период е била на 38 години и определено не съответства на
жената, чиято снимка е изпратена на пострадалия А.. Последният е
категоричен, че е разговарял с млада жена, тъй като гласът е бил такъв.
Липсват както преки така и косвени доказателства, които да подкрепят
обвинителната теза по отношение на подсъдимата Е. С. Х. и нейната активна
роля в измамливите действия, освен съвпадението на имената. Липсват
доказателства, че зад лицето “Е.“ стои именно подсъдимата Е. Х., тъй като
нито визуално е на снимката, нито гласът й е на млада жена. Освен това
създадената и “изиграна“ престъпна схема пред свидетеля А. сочи, че е имало
и други лица - по-възрастна жена, които са спомогнали у същия да се създаде
невярната представа.
От друга страна съдът приема, че по делото са налице достатъчно
доказателства, че именно подсъдимата Х. е получила цитираните три превода
в размер на 3 333,76 евро с левова равностойност 6520,27 лв., възползвайки се
от вече създадената у свидетеля К. А. невярна представа от лицето “Е.“
относно всичко посочено от него относно тази жена.. представяйки личния си
задграничен паспорт и полагайки подписа си върху единия от паричните
преводи. Действително за другите два вещото лице казва, че подписите не са
изпълнени от нея, но предвид факта, че са получени от едно и също място и е
представен именно паспорта на поде. Х., съдът намира, че именно тя го е
получила.
Действайки по този начин подсъдимата Х. е осъществила от обективна и
от субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 2 вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, така както е приел и първоинстанционния съд.
При липсата на достатъчно обвинителни доказателства правилно и
законосъобразно подсъдимата е оправдана по първоначалното обвинение да е
извършила престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанията на подсъдимата за
престъплението по чл.209, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
първоинстанционния съдът правилно и законосъобразно отчел като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелства – изминалия
продължителен период от време от извършване на деянието, по независещи
от нея причини, а като смекчаващо такова чистото съдебно й минало, поради
което й наложил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК,
като заменил предвиденото наказание лишаване от свобода до пет години с
наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца, с периодичност два пъти седмично, 2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и 100
часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.
Съдът намери така определеното по вид и размер наказание за
справедливо и съответстващо на обществената опасност на извършеното и на
дееца.
10
Въззивната инстанция намери, че правилно и законосъобразно е уважен
изцяло предявения граждански иск, като основателен и доказан, за сумата от
3 333,76 евро с левова равностойност 6520,27 лв. Несъмнено са налице
всички признаци за обезвреда на гражданския ищец. Безспорно на
пострадалия е причинена имотна вреда в размер на 3 333,76 евро в резултат на
деянието на подсъдимата Х., поради което тя следва да поправи вредите,
които виновно е причинила, ведно със законната лихва от деня на деликта -
24.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски в размер на3 379,68 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
правилно и законосъобразно осъдил подсъдимата да заплати всички разноски
по наказателното производство, включително и държавна такса върху
уважения граждански иск.
По протеста:
Както беше посочено по-горе, нито в протеста, нито в допълнителните
съображения, нито в пледоарията на прокурора във въззивнато производство
се сочат някакви конкретни съображения в подкрепа на депозирания протест,
че първоначалното обвинение против подсъдимата за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен и безспорен начин. Вярно е, че в
обвинителния акт е посочено категорично, че именно подсъдимата лично е
въвела в заблуждение свидетеля А., но такива доказателства не са събрани
нито по досъдебното производство, нито в хода на проведеното съдебно
следствие. Такива не са представени и пред въззивната инстанция.
Единствено твърдението, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен
начин не е достатъчно да бъде прието като такова от съда. Действията по
въвеждане в заблуждение на пострадалия следва да намират опора в
обективни действия на подсъдимата, които обаче да бъдат установени от
съответните доказателства, събрани в хода на наказателното производство по
съответния ред. Такива доказателства обаче по делото няма, поради което в
тази му част протеста е неоснователен.
Протеста е неоснователен и по отношение на частта, с която се иска на
подсъдимата да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК,
поради липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Както беше посочено по-горе, настоящата инстанция възприема
становището на първоинстанционния съд за наличието на изключително
смекчаващо вината обстоятелство в случая, а именно изминалия
продължителен период от време / повече от шест години/, за което
подсъдимата няма вина, поради което правилно и законосъобразно
наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т.2, б. “б“ от НК.
По искането на защитата за отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна такава:
Въззивният съд, съобразявайки всичко изложено по-горе, намира това
искане за неоснователно. От една страна по делото липсва жалба от страна на
11
подсъдимата против присъдата, в частта, с която е призната за виновна.
Независимо от това обаче по делото са налице убедителни доказателства, че
подсъдимата Х. е осъществила от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 209, ал. 2 от НК.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата
и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав.
Съобразявайки изложеното съдът намери, че обжалваната присъда е
правилна,обоснована и законосъобразна поради което и на основание чл. 338
вр. с чл. 334, ал. 1, т. 6 от НПК, следва да бъде потвърдена изцяло.
Воден от горното Разградския окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 1/ 06.06.2022 г., постановена по нох
дело № 277/2020 г. по описа на РС-Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12