РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. ХАСКОВО, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600212 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 7/18.02.2022 год. по нохд №746/2021 год. РС– Хасково е признал
подсъдимия А. М. М. от гр.Х. за невинен в това, на 12.12.2017 год. в гр.Х., без съгласието на
притежателите на изключителните права - „Н. И. СВ“ - О., САЩ и „ФК Б.“ – Б., И. да е
използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 предл. трето вр. ал.1 от
ЗМГО/ марки /по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗМГО/, обекти на тези изключителни права /по
смисъла на чл.13 ал.1 от ЗМГО/ без правно основание, като съхранявал, с цел продажба или
пускане на пазара на стоки със знаци, идентични за марката, за стоки, за които марката е
регистрирана, а именно – 291 броя спортни екипи /долнище и горнище/, всички с трайно
прикачени върху тях знаци, идентични със знаците на търговски марки „Н.“ и „ФК Б.“,
поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.172б ал.1 от
НК.
Със същата присъда, същият съд и по същото дело е признал за виновен подсъдимия
Ч. А.., *****гражданин със ***** ***** *** * ******, живущ в гр.П. за виновен в това, че
към 12.12.2017 год. в гр.Х., без съгласието на притежателите на изключителните права - „Н.
1
И. СВ“ - О., САЩ и „ФК Б.“ – Б., И. използвал в търговската си дейност /по смисъла на
чл.13 ал.2 т.2 предл. трето вр. ал.1 от ЗМГО/ марки /по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗМГО/,
обекти на тези изключителни права /по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗМГО/ без правно
основание, като съхранявал, с цел продажба или пускане на пазара на стоки със знаци,
идентични за марката, за стоки, за които марката е регистрирана, а именно – 50 броя спортни
екипи /долнище и горнище/, всички с трайно прикачени върху тях знаци, идентични със
знаците на търговски марки „Н.“ и „ФК Б.“, поради което и на осн. чл.172б ал.1 вр. чл.55
ал.1 т.2 б.“б“ от НК го осъдил на наказание „пробация“ при девет задължителни
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по 6 /шест/ месеца всяка една.
На осн. чл.172б ал.3 от НК постановил отнемане в полза на държавата на 341 броя
спортни екипи /долнище и горнище/, всички с трайно прикачени върху тях знаци,
идентични със знаците на търговски марки „Н.“ и „ФК Б.“, а на осн. чл.189 ал.3 от НПК
поставил в тежест на подс.Ч. А.. направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подс.А., който в
законния срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна. Жабата е
бланкетна и без конкретни доводи и аргументи. Посочено е, че допълнително ще бъде
представено подробно писмено изложение, но такова няма постъпило по делото.
Против присъдата в частта , в която е признат за невинен и оправдан подс.А.М. е
постъпил и протест от прокурор от РП – Хасково, който я намира неправилна в същата част,
изразява становище, че събраните доказателства дават основание за извод, че този подсъдим
е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение и отправя искане да
бъде признат за виновен и осъден.
Нито против въззивната жалба, нито против прокурорския протест в законния срок не
са постъпили възражения.
Нито по въззивната жалба, нито по протеста не са направени доказателствени
искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция прокурор от ОП – Хасково заявява, че не поддържа
протеста, без да го оттегля, а жалбата от подс.Ч. А.. намира неоснователна.
Подс.А.М. лично и неговият защитник оспорват протеста на прокурора. Изразяват
становище, че в частта досежно оправдаването на този подсъдим присъдата е правилна,
обоснована и законосъобразна и желаят да бъде потвърдена.
Подс.Ч. не се явява /явяването му не е задължително/, а неговият защитник адв.П.
поддържа жалбата, като излага вече пространни съображения в нейна подкрепа. Най-напред
изтъква допуснати при разглеждане на делото, както и на досъдебното производство /ДП/
съществени процесуални нарушения. Така изготвен на ДП протокол за оглед бил опорочен
до степен, че не следвало изобщо да се цени като доказателство по делото в частта му,
относно изземване на процесните вещи, поради практическото неучастие на поемни лица,
които не осъществили никакъв граждански контрол върху действията на разследващите, и
2
липсата на последващо одобрение от съд. Въпреки това първоинстанционнят съд
незаконосъобразно приел, че приобщаването на иззетите със същия спортни екипи е било
легализирано впоследствие чрез съставянето на два протокола за доброволно предаване и на
протокол за техния оглед. По време на същия били огледани общо всичките 341 бр. екипи,
поради което не ставало ясно, че част от същите са идентични с предадените от неговия
доверител 50 броя. Чрез разпита на полицейските служители О. Б. и А. О., участвали при
огледа допуснатите нарушения не могли да бъдат санирани. Не било установено
количественото съотношение на спортните екипи от всяка една от двете марки. По
същество доказателствата по делото давали основание да се приеме, че подс.А. бил
използван само за да пренесе вещите от Х. до П., а за търговска дейност е щяло да ги
използва друго лице, което осъществява такава. По тази причина не се установявала вина в
неговите действия. По изложените съображения отправя искане за отмяна на присъдата в
частта , в която подс.Ч. А.. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
постановяването на нова -оправдателна.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените във въззвната жалба оплаквания и изтъкнати доводи и служебно, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано да
обжалва лице, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подс.А.М. е на ** години, ***** гражданин, ******, *******, ******* със ******
образование. Живее в гр.Х., работи като ****** ******, регистриран като ***** *******.
Дейността извършвал със собствен лек автомобил „Опел Зафира“.
Подс.Ч. А.. е ***** гражданин, завършил ******образование в Б., ******* за *******
гражданка, получил **** ******* ******* ** *****, живущ в гр.П.
В дейността си като *********** ********** вкл. към процесния период подс.М.
ползвал стоянката за таксита на А.– Х. По същото време ******* транспортна фирма „К.“
извършвала международен превоз на пътници с автобуси по линията Т. – Л. – О. - Х. – К. За
нуждите на тази своя дейност разполагала с офис на А.– Х. При необходимост от
обслужване на автобуса, или по-дълъг престой, ползвала гаража на ******* транспортна
фирма „С.“. Представител на фирмата за Б. бил свид.Д. Г., ****** гражданин, като
*******работела свид.С. К., с ****** гражданство, а като ******на автобус – *******
гражданин Е. К.
Често пътници в автобуса на фирма „К.“ имали за крайна цел гр.П., или някой
балнеоложки курорт – с.М. б., област Х. или с.П. б., област С. З.. В такива случаи екипажът
на автобуса им съдействал да наемат такси на А. – Х. Така свид.К. създала контакти с
няколко ***********и **********а от Х., между които подс.М..
На служителите от „К.“ било изрично забранено на пренасят стоки през границата,
но въпреки това имало случаи водачът на автобуса, или стюардесата да приемат да направят
3
услуга, като се съгласят да пренесат лекарства, пари и пр.
На 12.12.2017 год. автобусът на фирма „К.“ пристигнал на А. – Х. и водачът К.
поискал свид.К. да намери такси, което да отиде в гаража на „С.“, откъдето да вземе багаж,
който е пренесен с автобуса от Т. Този багаж щял да бъде потърсен от човек, който пък щял
да предаде плик с пари. Изборът на свидетелката се спрял върху подсъдимия, чийто
телефонен номер знаела. Обадила му се и му обяснила какво трябва да направи.
Подс.М. приел поръчката и отишъл до базата на „С.“. Там водачът на автобуса
разтоварил от багажното отделение няколко черни, вакуумирани, полиетиленови чувала,
чието съдържание не се виждало. Обяснил му, че за този багаж ще дойде момче от П., което
обаче закъснява, а автобусът трябва да продължи по разписание за К. Подс.М. натоварил
чувалите на автомобила си, но същите били обемни и не било възможно да вози пътници.
Той притежавал и друг автомобил – товарен микробус „Фолксваген LT35“, рег.№*******,
който бил спрян от движение и паркиран в тревната площ пред жилищния блок, в който
живеел на ул.“И.“ **. Претоварил чувалите в същия и се отправил на друг курс. Когато се
върнал на стоянката на автогарата, свид.К. му посочила човек, който го чака и го уведомила,
че това е момчето от П., което трябва да си получи багажа. Това бил подс.Ч. А.., който бил
пристигнал с лек автомобил „Мазда Премаци“, рег.*********, СИО на него и съпругата му.
Подс.М. казал на подс.А. да го следва с автомобила си и го отвел при микробуса пред дома
си. Подс.А. паркирал успоредно до него. Двамата слезли от колите си, подс.М. отворил
вратите на микробуса и двамата започнали да претоварват чувалите в автомобила на
подс.А..
В този момент, около 10:30 часа полицейски служители – свидетелите Х. Х., О. Б. и
А. О. извършвали обход на района. Възприели случващото се пред бл.** на ул.“И.“.
Отишли на място и предприели полицейска проверка на самоличността на лицата,
превозните средства и техният товар. Така било установено, че претоварваните пакети
съдържат спортни екипи – анцузи с поставени марка и лого на „Н.“ и емблемата на ФК“Б.“.
Уведомили дежурния разследващ полицай, който пристигнал на място и започнал оглед,
при който пакетите били преброени. След приключването му, по-късно същият ден били
оформени протоколи за доброволно предаване, с които подс.М. предал доброволно 291 бр.
екипи, а подс.А. – 50 бр. В протокола за предаване от подс.М. същият е отразил, че вещите
взел „от автобуса“ и закарал с таксито в микробуса, като му казали, че „ще дойдат да ги
вземат“. Не знаел какво съдържат пакетите. Подс.А. е отбелязал в протокола за доброволно
предаване „колата, ключа и комплектите са мои“.
Установено е чрез справка от Патентното ведомство на страната в Държавния
регистър на марките съгл. ЗМГО, че няма вписани лицензионни договори за отстъпване
право на ползване на никой от двамата подсъдими за инкриминираните марки.
Гореописаната фактическа обстановка, изложена от настоящата инстанция в резюме,
е приета за установена от първоинстанционния съд. Заслужава да се отбележи, че тя
съществено се различава от описаната и поддържана по обвинителния акт, но съдът не е
имал основание да възприеме друга.
4
По обвинителния акт е било поддържано, че подс.А., като завършил****** си
образование в П., решил да се занимава с търговия на дрехи. Бил насочен от свой познат, че
в Х. ще намери спортни екипи на изгодна цена. Трябвало да отиде на гишето на фирма „Б.“
на автогарата, където щели да го упътят. Получил и телефонен номер. На същия номер този
подсъдим се свързал с непозната жена. Тя го чакала на автогарата, спазарили се да закупи 50
комплекта анцузи за 1000 лв. и тя му посочила ****** ********** – подс.М., който щял му
ги предаде. Така бил отведен до микробуса на ул.“И.“, където започнали претоварването на
спортните екипи, но това било установено от полицейските органи.
Твърде малка част от така описаното обаче се е установило на съдебното следствие.
Изложението на прокурора се основава изключително и единствено на показания, дадени от
подс.А. при първоначалния му разпит като свидетел в деня на събитията, които не могат да
се ползват като доказателство по делото, поради последващото му привличане в качеството
на обвиняем. Не е установена самоличността на въпросната жена, не е установен титуляр на
посочения телефонен номер, нито с кого са били проведени разговори от същия.
Същевременно на ДП, което несъмнено е проведено твърде повърхностно и
небрежно, не са били установени свидетелите Д. Г. и С. К., чиито показания на съдебното
следствие подкрепят изцяло тезата на подс.М., която той неотклонно и последователно
следва по време на цялото ДП, и на съдебното следствие и при двете разглеждания на
делото, и която така и не бе оборена от никакви други приобщени доказателства.
В заключение въззивната инстанция няма нито критики, нито резерви към дейността
на районния съд по изясняване и установяване на фактическата обстановка по делото, като
на свой ред възприема същата и се солидаризира с изложените мотиви.
По протеста на прокурора:
При така установената, напълно обосновано, фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно подс.А.М. е бил признат за невинен и оправдан, а протестът на прокурора
от РП – Хасково е неоснователен и ще следва да се остави без уважение. Следва да се
приеме, че този подсъдим е установил за кратко фактическа власт /държане/ върху
инкриминираните стоки, като ги е съхранил в бракувания си товарен микробус, но не е
действал с умисъл към престъпление по чл.172б ал.1 от НК, тъй като действията му не са
насочени към тяхното използване за търговска дейност, а към извършване на ***********а
/превозна/ услуга. Особено съществени за този извод са показанията на свид.К. в насока, че
тя е избрала на момента да помоли тъкмо подс.М. да извърши ***********а услуга, както и
че ако подс.Ч. не се е бил забавил да пристигне от П., е могъл да получи стоките без
неговото посредничество.
По жалбата на подс.Ч. А..:
Оплакванията по жалбата се основават изцяло на изложените аргументи за опорочен
протокол за оглед от 12.12.2017 год. – на практика първото действие по разследването, с
което ДП е започнало по реда на чл.212 ал.2 от НПК. Същите са основателни. Преди всичко
почти цялото съдържанието на протокола е посветено на оглед на товарния микробус
5
„Фолксваген LT35“, рег.№*******, като в едно-единствено изречение е описано, че „при
отваряне на задната врата на буса се видяха множество полиетиленови пакети с текстилни
изделия в тях.“ В този протокол не е отразено пакетите да са били преброени, тяхната точна
бройка, още по-малко колко от тях са били в микробуса на единия подсъдим и колко в лекия
автомобил на другия, липсва конкретизация на „текстилните изделия“ чрез описването им,
нито някакво обстоятелство, от което да се заключи, че същите могат да са предмет на
престъпление по чл.172б ал.1 от НК – напр. посочване на търговски марки, които са
поставени върху тях. Ето защо този протокол действително няма доказателствена стойност
по отношение на главния факт, подлежащ на доказване. За да се достигне до този извод не е
нужно дори да се обсъжда формалното участие на едно от поемните лица –свид. Б. Р., но
пък не бива да се подминава фрапантното нарушаване на правилата на НПК от
разследващия полицай.
Впоследствие със същата дата 12.12.2017 год. са били съставени два отделни
протокола за доброволно предаване, като с първия подс.А.М. е предал 291 бр. „спортни
анцузи – горнище и долнище в различни разцветки с марката и логото на „Н.“, а подс.Ч. А..
– 50 бр. комплекта спортни анцузи, описани по същия начин. Бил е извършен оглед на
веществени доказателства, при който спортните екипи вече са били преброени и е
установена точният им брой – 341 общо, както и че част от тях носят логото на ФК“Б.“, а не
на „Н.“. На съдебното следствие са били разпитани полицейските служители Х. Х., О. Б. и
А. О., участвали в задържането на инкриминираните стоки. Няма формална процесуална
пречка затова, както и техните показания да се ценят, тъй като никой от тях няма качеството
на разследващ орган. Те не са участвали в преброяването на спортните екипи, не
установяват колко от тях са били вече претоварени в лекия автомобил на подс.А. и колко са
се намирали все още в микробуса на подс.М., но са могли да възприемат, че се отнася за
спортни екипи – анцузи, състоящи се от горнище и долнище, носещи логото на „Н.“ и
ФК“Б.“, една част претоварени в автомобила „Мазда Премаци“.
Въз основа на тези доказателства, първоинстанционният съд е приел, че макар
протоколът за оглед на местопроизшествие да следва да се изключи като доказателство по
делото, с гореописаните последващи процесуални действия същият е бил „заместен“ и е
могло да се приеме за установено, че подс.А. е установил владение върху инкриминираните
вещи, за които му е било повдигнато обвинение – 50 бр. спортни екипи /долнище и
горнище/, всички с трайно прикачени върху тях знаци, идентични със знаците на търговски
марки „Н.“ и „ФК Б.“, както и че последните са били валидно приобщени като веществени
доказателства.
Настоящата инстанция приема тази интерпретация на събраните доказателства и
споделя извода на районния съд, че обвинението против подс.Ч. А.. е доказано. За този
подсъдим следва да се приеме още и, че придобива спортните екипи, за да ги използва за
търговска дейност. Без значение и неоснователни са доводите на защитата, че търговска
дейност всъщност осъществява търговски субект, който се притежава и управлява от
неговата съпруга, защото не само собственици, управители и ръководители от името на
6
юридически лица участват в установяването на правоотношения от името на ЮЛ. Съгласно
ТР №1/2013 год. ОСНК на ВКС „субект на престъплението по чл. 172б от НК, когато
ползвател на неправомерно идентифицираните стоки е юридическо лице, е съответното
физическо лице, от поведението на което юридическото лице е придобило качеството на
ползвател“. Несъмнено в случая това е поведението на този подсъдим.
Обстоятелството, че същият е предал с протокол за доброволно предаване 50 бр.
екипи доказва, че толкова са били натоварени в неговия автомобил, т.е. намерението му е
било да използва за търговска дейност това количество.
Обстоятелството, че не е разграничена точната бройка на екипите с марка „Н.“ и тези
с логото на ФК“Б.“ не е пречка за признаването му за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира жалбата на защитника на подс.Ч.
А.. неоснователна. В частта, в която този подсъдим е признат за виновен по повдигнатото
му обвинение в престъпление по чл.172б ал.1 от НК, присъдата не е неправилна и
незаконосъобразна и следва да се потвърди. Няма оплаквания по жалбата относно
наложеното наказание, но може да се отбележи, че районният съд, първо е приложил чл.55
ал.1 т.2 от НК, за което действително е имал основания и второ, като е наложил следващото
по вид по-леко наказание - „пробация“, вместо „лишаване от свобода“, го е отмерил в
установения от закона минимален размер.
Като се имат предвид правомощията на въззивната инстанция и обстоятелството, че
настоящото разглеждане на делото е повторно, след като веднъж постановената от РС –
Хасково присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане, с настоящия
съдебен акт не следва да се коментира съдбата на гражданския иск по делото. На първо
място, постановената при първоначалното разглеждане на делото присъда е била изцяло
оправдателна – и спрямо двамата подсъдими. Съответно на това предявените против всеки
от тях поотделно граждански искове са били отхвърлени. Не е била подадена жалба от
гражданския ищец против присъдата в нейната гражданска част. Отмяната обаче е била
постановена във връзка с накърнени процесуални права тъкмо на гражданския ищец. При
повторното разглеждане на делото е бил установен неговият процесуален представител, но
същият, макар редовно призован, изобщо не е взел участие в делото. Първоинстанционният
съд е преценил, че гражданският иск е следвало да бъде наново предявен, респ. е счел, че
това не е станало и не следва да го разглежда и се произнася по него. Тази негова преценка
може да е дискусионнна, но не е била предмет на своевременно обжалване. Дори да се
налага да се коригира дейността на районния съд по отношение на гражданския иск, това не
може да се осъществи в рамките на редовното въззивно производство.
При служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 от НПК-
изцяло и независимо от наведените от страните оплаквания, въззивният съд не констатира
други основания за нейното изменение или отмяна. Поради това в присъдата следва да се
потвърди.
7
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 7 от 18.02.2022 год. по нохд N 746/2021 год. по описа
на РС- Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8