Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.
с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15746 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 462996/02.08.2018 г., постановено по гр. д. № 10407/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 150 състав, е отхвърлен предявеният от „Е.“ ЕООД срещу З. „А.“ АД иск с правно основание чл.208 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД е чл.86 ЗЗД вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД - за заплащане на сумата от 7 026 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 030Х0059500 от 16.09.2014 г., както и сумата от 766, 58 лв. - обезщетение за забава за периода 26.01.2016 г. - 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от завеждане на иска до пълното изплащане на сумата, като недоказан. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Е.“ ЕООД, с която я обжалва
изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че негова е
доказателствената тежест да установи размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Счита, че след като договорът за застраховка е сключен за
едногодишен срок при определена застрахователна сума, то застрахователят се е
обвързал спрямо застрахования да го компенсира с тази сума, ако през целия срок
на действие на договора настъпи рискът „кражба“. С оглед на това счита, че в
тежест на застрахователното дружество е да опровергае собствената си оценка на
застрахованото имущество. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че след като искът е установен в своето основание, но липсват доказателства
относно техния размер. Съгласно нормата
на чл.162 ГПК в тази хипотеза съдът трябва сам да определи размера, а ако това
не е възможно поради необходимост от специалния знания, каквито той не
притежава, на назначи експертиза. Съдът не е изпълнил това свое задължение и не
е назначил съдебно - техническа експертиза, поради което делото е останало
непопълнено с доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника - З. „А.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Ищецът не е доказал по делото размера на застрахователното
обезщетение, поради което правилно е отхвърлен предявения иск. Своевременно е
направил възражение относно размера на дължимото застрахователно обезщетение,
поради което в тежест на ищеца е да докаже размера на претенцията си. Уговорената застрахователна сума може да
послужи само като ориентир, но не и като доказателство за стойността на
застрахованото имущество към момента на настъпване на застрахователното
събитие, предвид динамиката на пазарната конюнктура. В чл.162 ГПК е предвидена
възможност на съда назначи служебно експертиза, но е и задължение да стори
това. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение,
като му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на 16.09.2014 г. е сключил
с ответника договор за застраховка „Каско“ за товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 313 ЦДИ“, рег. №*******. Срокът на договора е
18.09.2014 г. - 17.09.2015 г. Сред покритите риско попада кражба на
застрахованото МПС. Размерът на застрахователната сума е 7 026 лв., като
уговорената застрахователна премия е платена на 16.09.2014 г. и е в размер на
349, 37 лв. За времето от около 18.30 ч„ на 15.09.2015 г. до около 07.30 ч. на
16.09.2015 г., от мястото пред бл.269, вх.В, в ж. к. „Обеля“, гр. София, където
е бил паркиран през нощта, застраховманият автомобил е откраднат. Веднага
уведомил заснтрахователя, както и по случая е образувано ЗМ № 2164/2015 г. по
описа на 09 РУ - СДВР и пр. пр. № 38376/2015 г. по описа на СРП срещу
неизвестен извършител. С постановление на СРП от 16.12.2015 г. прокурорската
преписка е спряна, тъй като извършителят на престъплението не е разкрита, както
и откраднатият автомобил не е открит. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие при ответника е образувана щета № 10015030129749. Предоставил на застрахователя
всички необходими документи. С писмо изх. № 100-622/26.01.2016 г. ответникът е
отказал да заплати обезщетение тъй като останалите два контактни ключа са
представени пред застрахователя в период, извън уговорения срок по полицата, а
именно - от 20 дни след заявяване на събитието, както и че не е представена
част II от свидетелството за регистрация на МПС, която е оставена в
застрахования автомобил при настъпване на противозаконното отнемане. Твърди, че
е спазил срока за предаване на третия ключ и второто дистанционно управление,
но дори да се приеме наличие на закъснение, то причините за това са обективни,
тъй като управителят на дружеството живеел в чужбина. Счита, че не е налице
основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Соченото от
застрахователя неизпълнение е незначително, с оглед интереса на застрахователя.
Отделно от това не е налице причинна връзка между това неизпълнение и
настъпването на застрахователното събитие, в какъвто смисъл е и съдебната
практика. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 7 026 лв. - застрахователно обезщетение за настъпилото на
16.09.2014 г. застрахователно събитие, сумата от 766, 58 лв. - лихва за забава
за периода 26.01.2016 г. - 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска. Излага съображения, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Счита, че е налице изключен риск по т.15.3 от Общите
условия към застрахователния договор, съгласно която застрахователят не покрива
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС при обсебване по смисъла
на чл.206 НК. В т.16.14.3 от Общите условия към договора за застраховка са
посочени обстоятелства, изрично изключени от покритие рискове, при които
застрахователят не покрива щети на застрахован автомобил по клауза „А“ кражба
на аудио техника и клауза „К“ - кражба, а именно: кражба на МПС с оставени в
него или без необходимия контрол ключове за МПС и/или дистанционното управление
на системно охранителната система, както и кражба на МПС с оставени в
автомобила или на друго място без необходимия контрол свидетелство за регистрация
на МПС част I и/или част II. Нормата на чл.211 КЗ (отм.) не следва да се
тълкува стеснително. Освен това ищецът има задължение в 24-часов срок от
узнаване за застрахователното събитие да предаде всички ключове, контактни
ключове, дистанционни управления за централно заключване, аларма, имобилайзер и
друга подобна сигнално - охранителна техника. Това изискване е въведено, за да
предотврати придвижване на автомобила, неговото прехвърляне на трети лица. Това
неизпълнение на договорното задължение на ищеца съставлява самостоятелно
основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. В случай, че
съдът приеме, че са налице предпоставките на чл.211, т.2 КЗ (отм.), то да
намали размера на застрахователното обезщетение между 30 % и 50 %. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Видно от
представената застрахователна полица № 0306N0059500 на 16.09.2014 г. между „Е.“ ЕООД и
ответника е сключена имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ относно
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел “Спринтер 313 ЦДИ“, рег. №*******.
Срокът на договора е 18.09.2014 г. - 17.09.2015 г. Уговорената застрахователна
сума е 7 026 лв., а застрахователната премия възлиза на 342, 52 лв., платима
при сключване на застрахователния договор. По застраховка „Каско“ е уговорена
клауза „П“.
Видно от
представената разписка на 16.09.2014 г. застрахованият е заплатил дължимата
застрахователна полица.
На 16.09.2015 г. В.Д.Д.е
депозирал при ответника уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“. В него е посочено, че застрахованото МПС е откраднато на 16.09.2015 г.
в гр. София, ж. к. „*******, вх.В. Приложено е свидетелство за регистрация част
I.
Съгласно удостоверение
от 24.09.2015 г., издадено от МВР- НСП -09 РУ - СДВР, на 16.09.2015 г. В.Д.Д.е
заявил, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. №*******, е
противозаконно отнет. Автомобилът е собственост на „Е.“ ЕООД. По случая е
образувано досъдебно производство № ЗМ 3384змк-2164/2015 по описа на 09 РУ -
СДВР, като откраднатият автомобил не е намерен.
На 16.09.2015 г. е
подписан приемо - предавателен протокол по ликвидационна преписка по щета №
10015030129749 ищецът е предал на
ответника оригинален ключ 1 брой и дистанционно управление 1 брой.
На 12.10.2015 г. по
посочената ликвидационна преписка е съставен приемо - предавателен протокол, в
който е удостоверено представянето на контактен ключ 1 брой; ключ за отваряне 1
брой и дистанционно управление 1 брой.
По делото е
представен двустранно подписан списък на необходимите документи, изискуеми при
заявен риск „противозаконно отнемане на МПС“. В него е удостоверено, че във
връзка с претенция № 1015030129749, относно горепосоченото застраховано при
ответника МПС, е представен оригинални ключове - 1 бр.; дистанционно управление
- 1бр.; удостоверение от РУП по местоизвършване на кражбата; застрахователна
полица по застраховка „Каско“ - оригинал; застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“; свидетелство за регистрация на МПС част II; два броя квитанции.
С постановление от
16.12.2015 г. на СРП е спряно наказателното производство по досъдебно
производство ЗМ № 2164/2015 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 38376/2015
г., водено срещу неизвестен извършител за това, че времето от около 18.300 ч.
на 15.09.2015 г. до около 07.30 ч. на 16.09.2015 г., в гр. София, ж. к. „*********противозаконно
е отнел чуждо моторно превозно средство - автомобил марка „Мерцедес“, модел
“Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. №*******, собствеността ищцовото дружество и от
владението на В.Д.Д., без негово знание с намерение да го ползва.
Съгласно доклад по
щета № 10015030129749 от 06.01.2016 г. е постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, на основание т.16.14.3 от Общите условия на
ответника.
С писмо изх. №
100-622/26.01.2016 г. ответникът е уведомил ищеца, че превозното средство е
закупено с 3 броя контактни ключа и оборудвано с 2 броя дистанционни управления
за алармената система. По преписката първоначално е представен 1 брой ключ и 1
брой дистанционно управление на 16.09.2015 г., а останалите 2 контактни ключа
са представени пред застрахователя в период, извън уговорения срок по полицата
- повече от 20 дни след заявяване на събитието. Отделно от това съобразно
Общите условия на ответника застрахователят не изплаща обезщетение при
противозаконно отнемане на МПС, когато свидетелството за регистрация на МПС - част
I и/или част I и/или документите за собственост на
МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол. При
окомплектоване на преписката не е представена част II от свидетелството за регистрация на МПС,
оставена в застрахования автомобил при настъпване на противозаконното отнемане.
С оглед на това за застрахователя не е възникнало задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение.
От заключението на
вещото лице инж. А.М. по изслушаната във въззивното производство авто –
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че пазарната стойност на застрахования при
ответника лек автомобил възлиза на 6 100 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата
Обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Между страните в производството е съществувало застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско на МПС”, сключен на 16.09.2014
г. Обект на договора и съответно на застрахователното покритие е товарен автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Спринтер“, рег. № *******. Срокът на действие на
договора е от 18.09.2014 г. до 17.09.2015 г. При сключване на застрахователния
договор застрахованият е платил изцяло дължимата застрахователна премия,
съгласно изискването на чл.192, ал.1 КЗ (отм.). Ето защо и на основание чл.187 КЗ застрахователният договор е влязъл в сила. Предвид обстоятелството, че
застрахованият е приел писмено установените от застрахователя общи условя и на
основание чл.186, ал.1 КЗ (отм.), същите са задължителни за страните и
регулират спорното правоотношение.
През време на действието на договора за застраховка „Каско
на МПС” – на 15.09.2915 г., е установена кражба на застрахования автомобил.
Ответникът по жалбата не поддържа във въззивното
производство своевременно релевирания по делото довод относно липсата на покрит
застрахователен риск, който е счетен за неоснователен с обжалваното решение.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън въззивния
контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Предвидената в нормата на чл.33, ал 4 от Наредба №
1-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, функция
на Част ІІ от свидетелството за регистрация (т. нар. малък талон) да
идентифицира превозното средство при движение на пътищата, не може да бъде
изпълнена при неизпълнение на вмененото на водача задължение винаги да носи
Част ІІ от свидетелството за регистрация при неговото ползване. Оставянето на
малкия талон в откраднатия автомобил съставлява неизпълнение на задължението на
застрахования по чл.207, ал.1 КЗ (отм.) да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, доколкото способства за окончателното
настъпване на последиците на застрахователно събитие, като осуетява
възможността за предотвратяване на евентуалната му кражба от контролните орани
за движение по пътищата. Тази форма на неизпълнение обаче не е от естество да
доведе до настъпване на самото застрахователно събитие, поради което приложение
следва да намери нормата на чл.207, ал.2, пр.2 КЗ (отм.), като дължимото
застрахователно обезщетение следва да се намали. Трайната съдебна практика,
формирана относно правното значение на оставянето в автомобила на т. нар. „малък
талон“ в откраднатия автомобил, приема, че тази форма на неизпълнение на
договорните задължения на застрахования съставлява основание за намаляване на
застрахователното обезщетение на посоченото основание, но не и за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение - решение № 211/06.12.2012 г. по т. д.
№ 1029/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 22/12.09.2013 г. по т. д. №
679/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.).
Предвид обстоятелството, че застрахователното събитие е
настъпило през време на действието на застрахователния договор и на основание
чл.208, ал.1 КЗ (отм.), за застрахователя е възникнало
задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Неговият размер
следва да се определи съгласно нормата на чл.208, ал.3 КЗ (отм.) – размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото
имущество.
Неоснователен е релевирания от жалбоподателя довод, че
застрахователят дължи уговорената застрахователна сума в пълен размер, освен
ако опровергае собствената си оценка. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи както основанието на предявения иск, така и размера на претендираното
от него вземане. Той се определя от стойността
на вредата към деня на настъпване на събитието, съгласно нормата на чл.208,
ал.3 КЗ (отм.). Нормата на чл.162 ГПК регламентира, че когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Предвид позоваването на жалбоподателя на процесуално
нарушение, допуснато от решаващия съд, който не е назначил авто – техническа
експертиза за определяне действителната стойност на застрахованото имущество
към датата на настъпване на застрахователното събитие и на основание чл.266,
ал.3 ГПК, такава е допусната и изслушана във въззивното производство. Съгласно
заключението на вещото лице инж. А.М. пазарната стойност на застрахования при
ответника автомобил възлиза на 6 100 лв. От
тази сума следва да се приспадне 30 %, на основание чл.207, ал.2, пр.2 КЗ
(отм.), предвид изложените по – горе съображения. Така дължимото от ответника
застрахователно обезщетение възлиза на 4 270 лв. Ето защо предявеният иск
се явява основателен в посочения размер.
Задължението на ответника е парично и за периода
на своята забава същият дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. В разпоредбата на чл.208, ал.1 КЗ (отм.) е регламентирано, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да бъде по - дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 или ал.2 КЗ (отм.) и
чл. 207, ал.3 КЗ (отм.).
Ищецът претендира лихва за забава от по – късен
момент: 26.01.2016 г., когато ответникът е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение. Тъй като лихвата за забава за заявения период 26.01.2016 г. –
20.02.2017 г. върху сумата от 4 270 лв. възлиза на 465, 19 лв., предявеният
иск е основателен в този размер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която
предявените искове са отхвърлени за сумата от 4 270 лв., както и за сумата
от 465, 19 лв., като следва да се уважат в тези размери, като решението в
останалата му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 779, 38 лв.,
представляваща сторени разноски във въззивнто производство по съразмерност.
На
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и доколкото ответникът по жалбата е
защитавана от юрисконсулт в настоящото производство, следва да му се присъди
сумата от 39, 23 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на ищеца е възложена
сумата над 117, 70 лв. до пълния присъден размер от 300 лв., представляваща
сторени от ответника разноски в производството пред СРС.
На
ищеца следва да се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 201, 16 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС. Тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства относно заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство пред СРС, такова не следва да му
се присъжда.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 462996/02.08.2018 г., постановено по гр. д. № 10407/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 150 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове от „Е.“ ЕООД, ЕИК*******, с адрес ***, срещу З. „А.“ АД, ЕИК*******, с адрес ***, съответно с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) – за заплащане на сумата от 4 270 (четири хиляди двеста и седемдесет) лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 030Х0059500 от 16.09.2014 г., както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД І за заплащане на сумата от 465, 19 (четиристотин шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) лв. - обезщетение за забава за периода 26.01.2016 г. - 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от завеждане на иска до пълното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която „Е.“ ЕООД, ЕИК*******, с адрес ***, е осъден да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК*******, с адрес ***, сумата над 117, 70 (сто и седемнадесет лева и седемдесет стотинки) лв. до пълния размер от 300 (триста) лв., представляваща сторени разноски пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“
АД, ЕИК*******, с адрес ***, да заплати „Е.“ ЕООД, ЕИК*******, с адрес ***, на
основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 4 270 (четири хиляди двеста и
седемдесет) лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил 16.09.2015 г. застрахователен риск,
ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 г. до окончателното изплащане;
да заплати сумата от 465, 19 (четиристотин шестдесет и пет лева
и деветнадесет стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД представляваща лихва за
забава за периода 26.01.2016 г. - 20.02.2017 г.; да заплати сумата от 779, 38 (седемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и осем
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски
във въззивното производство, както и да заплати сумата от 201, 16 (двеста и един лев и шестнадесет стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважените искове.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК*******, с адрес ***, да заплати на З. „А.“
АД, ЕИК*******, с адрес ***, сумата от 39, 23 (тридесет и девет лева и
двадесет и три стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с 3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 462996/02.08.2018
г., постановено по гр. д. № 10407/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 150
състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.