Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 6688 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Ц.П.П.
предявен срещу З. „У.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба Ц.П.П. твърди, че на 30,11,2011г. в РСърбия, по
първокласен път Е-75 бил пътник в л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******СН,
управляван от С.И.М., с посока на движение към ГКПП „Хоргош“. В района на км 26 край гр.Суботица
водачът на автомобила движейки се с превишена скорост загубил контрол над него
и реализирал ПТП – самокатастрофирал в мантинелата на пътното платно,
вследствие което ищеца получил телесни увреждания в областта на лявата раменна
кост и лявата ръка. За случая бил съставен Констативен протокол. Твърди, че в
резултат на ПТП претърпял неимуществени вреди – физически болки и страдания за един продължителен
период, и за продължителен период изпитвал притеснения, страх и негативни
емоции свързани със случилото се.
Твърди, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на
деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 0551101128536J/13,06,2011г., валидна от 14.06.2011 г. до 13.06.2012г., както и, че за
л.а. е била налична Международна карта за автомобилна застраховка /Зелена
карта/ с № BG/05/04395875, съгласно която има застрахователно покритие на територията на
РСърбия. В тази връзка твърди, че л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******СН
управляван от С.И.М. е с предходна регистрация - л.а. „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № *******, променена по повод извършена покупко продажба, като договорът
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 0551101128536J/13,06,2011г., валидна от 14.06.2011 г. до 13.06.2012г., е сключен преди
покупко продажбата.
Излага и, че депозирал пред ответното дружество заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение, по което била образувана щета и определено и
изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22000,00лв. и за
имуществени вреди в размер на 844,30лв. Твърди, че изплатеното му обезщетение
не репарира изцяло претърпените неимуществени вреди, поради което претендира
присъждане на сумата 35000,00лв., представляваща допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, над вече изплатеното му от застрахователя такова в размер
на 22000,00лв., претърпени в резултат на ПТП настъпило на 30,11,2011г., в
РСърбия, по първокласен път Е-75, виновно причинено от С.И.М.,
самокатастрофирал в мантинелата на пътното платно, чиято отговорност е била
застрахована при З. „У.“ АД със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 0551101128536J/13,06,2011г., валидна
от 14.06.2011 г. до 13.06.2012г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 30,11,2011г., до окончателното изплащане на главницата.
Ответника в постъпилия в срока по
чл. 367, ал.1 ГПК отговор излага становище за допустимост, но
неоснователност на иска.
Възразява, че за л.а. не е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, респ., че не е уведомен за настъпила промяна на собствеността
върху същия и смяна на регистрационен номер. Възразява и, че л.а. „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ******СН управляван от С.И.М. л.а. „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ******* не са идентични. Оспорва механизма на ПТП с възражението, че не
е настъпило по описания начин и посочените обстоятелства. Възразява, че не е
налице противоправно поведение от страна на водача на л.а. С.И.М. и на същия не
е наложена санкция, респ. не не налице основание за ангажиране на отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, т.к. застрахованият
не отговаря съгласно българското законодателство. Възразява, че не е налице
причинно следствена връзка между твърдяните увреждания и произшествието, т.к.
ищецът видно от представената епикрица постъпва в болница едва на 7,12,2011г.
Възразява и, че лихва не се дължи, т.к. вземането е погасено по давност.
В депозираната допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК и
допълнителният отговор в срока по чл. 373 ГПК не са изложени твърдения и
възражения различни от вече изложените
Съдът, като взе предвид предмета на
спора, становищата на страните и събраните доказателства, и като съобрази
законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено
следното от фактическа страна:
От Констативен протокол за ПТП от 30,11,2011г. съставен от ПУ Суботица и от заключението на
САТЕ се установява, че на 30,11,2011г., около 03,50ч на автомагистрала Е 75 в
РСърбия, в землището на общ.Суботица, на 25+500м в посока ГКПП Хоргош е
настъпило ПТП, при което композиция от товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ******СН и прикачно ремарке „Майер“ с рег. №*******, управляван от С.И.М., самокатастрофирал в
мантинелата на пътното платно. ПТП е настъпило при тъмно и мъгливо време неосветено пътно платно с намалена видимост
до 200м. Пътната настилка е асфалт в добро
състояние. Мястото на удара на товарния
автомоби е в дясната предпазна ограда /мантинела/ в дясно от пътнто платно.
Автомобила с прикаченото ремарке се е движил със скорост около 95км/ч. При
приближаването на километър 25+500м в посока ГКПП Хоргош вероятно водачът е
изпаднал в абсантно състояние, поради което управляваната от него композиция се
насочва бесконтролно надясно, преминава през дясната пътна лента и аварийната
лента, оставяйки следи от провлачване на гумите и достига с преден десен край
на товарния автомобил до дясната предпазна мантинела на около 13м след линията
на приетия помощен ориентир и се блъска в нея. Мантинелата е огъната на около
40см в протежение на около 12м. Последвало е приплъзване по мантинелата със
задиряне по нея в продължениен а около 12м и задиряне на мокрия анфалт в
продължениен а около 6,10м, при което ремаркето се отделя от автомобила и се
преобръщат на левите си страни. Достигат поотделно до местата където са
регистрирани. Автомобилите са били в изправност. Не са налице следи по пътното
платно и композицията, които да дават основание за нарушаване на нормалния ход
на автомобила. Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е от
субективен характер и се свежда до състоянието и действията или по-точно
бездействията на водача с органите за управление на автомобила пир най-вероятно
абсантно състояние към този момент. Експерта допуска и отклоняване вниманието
на водача от пътната обстановка в условията на ограничена видимост от часа на
денонощието.
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие ПТП от 30,11,2011г. за
ищеца е настъпила травматична увреда – открито счупване ва дисталния край на
лява раменна кост /хумерус/, голяма разкъсно-контузна рана в областта на лява
аксиланра област на левия горен крайник, контузия на левия радиален нерв.
Травматичното увреждане е довело до трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок по дълъг от 30 дни. Лечението е било оперативно – кръвна
репозиция и фиксация с външен фиксатор. Извъшена е пърлична хирургична операция
на раната в областта на лявата мишница. Липсват данни за лечениен а увредения
радиален нерв, както и данни за настъпили усложнения /екцес/. Лечебния процес е
завършен, ищеца е напълно възстановен, като вероятно нерва е бил само контузен
и постепенно двигателната и сетивната му функции са възстановени.
От приетите писмени доказателства се установява, че товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******СН управляван от С.И.М. и товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******* са идентични. Повод за промяната на регистрационните
номера е смяна на собствеността на автомобила. Установява се и, че за товарният
автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, респ. валидна
такава е била налице за товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******СН
управляван от С.И.М.. За последния е била налична и Международна карта за
автомобилна застраховка /Зелена карта/ с № BG/05/04395875, съгласно която има застрахователно покритие на територията на
РСърбия.
Безспорно е между страните и от заключението по приетата ССчЕ се
установява, че в полза на ищеца е изплатена от застрахователя З. „У.“ АД сумата
22000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в
резултат на ПТП от 30,11,2011г.
От показанията на св. И. Й.Б.разпитан по искане на ищеца се установява, че
ищеца е съпруг на сестра му. За катастрофата в Сърбия от 2011г., при която
пострадал Ц.разбрал от сестра си. Тя му се обадила, че го приели в болница там
и му правили операция на лявата ръка. Върнал се в РБългария след седмица. След
3-4 дни свидетелят го посетил в болницата. Ц.бил в тежко състояние. С шини и
обездвижена ръка. Сам не можел да се обслужва. Жена му се грижела за него.
Свидетелят и помагал, защото била с малко дете и не можела сама. Ц.се затворил
в себе си. Много не говорел за инцидента. Изпитвал болки, постоянно се
оплаквал, че го боли ръката. И сега го боляла при промяна на времето и най
малко натоварване. Сега карал кола. Три четири месеца се възстановявал. След
болницата имал раздлижване на ръката. Месец след Сърбия започнала много да го
боли ръката и влязъл в болница за контролен преглед. Една седмица останал там
за лечение.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 30,11,2011г. между прекия причинител
и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективно, безпристрастно
дадени и в съответствие с останалите доказателства по делото, поради което им
дава вяра изцяло. Въз основа тях и писмените доказателства приема за установени
елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и
противоправно, както и установена вреда, пряка и непосредствена последица от
деянието - причинени телесни увреждания на ищеца - открито счупване ва
дисталния край на лява раменна кост /хумерус/, голяма разкъсно-контузна рана в
областта на лява аксиланра област на левия горен крайник, контузия на левия
радиален нерв.
Водачът на процесния товарен автомобил с поведението си е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 т. 1 и чл. 58, л. 1, т. 4 Закона за движение по пътищата и ППЗДвП, като
се е движил в платното за насрещно движение и с поведението е създал опасности
и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на хората и е
причинил имуществени вреди.
В пряка причинна връзка от това бездействие на водача за ищцата са
настъпили травматичните увреждания.
Съдът намира показанията на разпитания свидетел за обективни,
безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
Затова им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема за установено, че ищеца е
претърпял в като последица от настъпилите травматични увреждания твърдяните
физически и емоционални болки и страдания.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени
минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27
ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в общ размер на
сумата от 22 000,00лв.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищеца е претърпял сравнително леки телесни
увреждания, от които се е възстановила в рамките на месец. От доказателствата
по делото не се установява да е претърпял в по-голям обем и интензитет вреди,
нито да са налице трайни остатъчни явления от получените увреждания.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Безспорно е и съдът приема въз основа събраните писмени доказателства и
заключението по приетата ССчЕ, което кредитира изцяло като компетентно дадено и
съответстващо на останалите доказателства, че в полза на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение от ответното дружество З. „У.“ АД, по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществените вреди
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 30,11,2011г. в размер на 22000,00лв.
При това положение следва да се приеме, че претърпените неимуществени вреди са
изцяло репарирани с изплатеното от З. „У.“ АД застрахователно обезщетение. Този
факт обосновава извод за неоснователност
на иска за неимуществени вреди.
Предвид изхода от спора по главният иск следва да се отхвърли и акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва,
считано от датата на увреждането.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ответника. В негова
полза следва да се присъди сумата 800,00лв., представляваща сторените пред
настоящата инстанция съдебни разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.П.П. ЕГН **********,*** – адв. И.Х., САК, предявен срещу З. „У.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.И.,
Н.Г.К.и Д.С.Т., за присъждане на сумата
35000,00 /тридесет и пет хиляди/лв., представляваща допълнително
обезщетение за неимуществени вреди, над вече изплатеното му от застрахователя З.
„У.“ АД такова в размер на 22000,00лв., претърпени в резултат на ПТП настъпило
на 30,11,2011г., в РСърбия, по първокласен път Е-75, виновно причинено от С.И.М.,
самокатастрофирал в мантинелата на пътното платно, чиято отговорност е била
застрахована при З. „У.“ АД със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 0551101128536J/13,06,2011г., валидна
от 14.06.2011 г. до 13.06.2012г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 30,11,2011г., до окончателното изплащане на главницата, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм.,
считано от 01.01.2016г./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: