№ 62
гр. Пазарджик, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.410 и във
връзка с чл.274, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по повод на подадена частна жалба от „Р.“
АД срещу Разпореждане №7711/13.12.2022г., постановено по ч.гр.д.
№3875/2022г. по описа на РС- Пазарджик, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Твърди се в същата, че постановеното разпореждане е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материално- правните и
процесуално- правни норми.
Счита се, че незаконосъобразно е определена родовата подсъдност на
заявлението и при постановяване на разпореждането, съда неправилно е дал
указания още преди да бъде връчено на длъжника, указания, на основание
чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК.
Твърди се, че в заповедното производство, като първа инстанция винаги
се произнася съответния районен съд, независимо дали в общата хипотеза на
чл.410 от ГПК за вземания и предаване на движими вещи, когато искът е
подсъден на районния съд или за случаи изрично уредени в друг закон,
независимо от характера на вземането, както и за вземания, основани на
документ, независимо от неговата цена в специалните хипотези на чл.117 от
ГПК.
1
Искането е да се отмени обжалваното разпореждане.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе предвид от
фактическа страна следното:
Пред ОС- Пазарджик е постъпило заявление от „Р.“ АД, по реда на
чл.410 от ГПК, като с Разпореждане №235/07.12.2022г., преписка вх.
№8596/06.12.2022г. е изпратена на РС- Пазарджик.
В подаденото заявление от страна на „Р.“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е направено искане за издаване на заповед
срещу „О.А.“ ЕАД за парично вземане в размер на 34571,50лв.- наем за
стопанската 2022/2023г., дължим по договор за наем на земи от 21.07.2022г.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до плащането, както и на сумата от 451,35лв.- обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2022г.- 16.11.2022г.
Видно от Разпореждане №7711/13.12.2022г., постановено по ч.гр.д.
№3875/2022г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлено заявлението на „Р.“
АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу „О.А.“
ЕАД, за заплащане на сумата от 34571,50лв.- наем за стопанската 2022/2023г.,
дължим по договор за наем на земи от 21.07.2022г., ведно със законната лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до плащането,
както и на сумата от 451,35лв.- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.10.2022г.- 16.11.2022г.
На основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавната
такса.
При тези данни, въззивният съд от правна страна приема следното:
Частната въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна в заповедното производство против подлежащ на обжалване
акт на заповедния съд- разпореждане с което се отхвърля заявлението за
издаване за заповед за изпълнение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В конкретният казус, за да отхвърли подаденото заявление,
2
първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК,
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за
парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния
съд. Приел е, че с оглед правилата за родова подсъдност по чл.103 от ГПК и
чл.104 от ГПК, на районен съд са подсъдни исковете за граждански и
търговски дела с цена на иска до 25000лв.
Настоящата инстанция няма основание да не сподели изложените
съображения от страна на заповедния съд.
Разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК от ГПК е категорична, че
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за
парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния
съд.
Условието за родова подсъдност, свързано с цената на иска, залегнало в
цитираната по- горе норма е част от фактическия състав, обуславящ
допустимостта и основателността на заявлението.
В този смисъл, предявяване на вземане, което е над 25000лв. / в случая-
34571,50лв.- главница/ изключва подсъдността на иска на районен съд като
първа инстанция, тъй като противоречи на императивната разпоредба на
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
В цитираната правна норма, подсъдността е част от императивно
визирания сложен фактически състав за издаване на заповед за изпълнение. В
този смисъл е Определение №680/17.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№290/2012г.
IIт.о.
Константна е съдебната практика, че когато липсва предпоставката на
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, претендираното от заявителя притезание да е в
приложното поле на заповедното производство т.е. искът да е подсъден на
районен съд, тъй като е с цена над 25000лв., съдът следва да отхвърли
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.411 от ГПК. В тази
насока са Определение №540/21.06.2012г. на ВКС по ч.т.д.№366/2012г., IIт.о.;
Определение №472/17.06.2010г. по ч.т.д.№508/2011г. на ВКС, IIт.о.
При тези данни, няма основание да се приеме възражението, че
незаконосъобразно е определена родовата подсъдност.
Също така, няма основание да се приеме възражението, че неправилно
3
от страна на заповедния съд са дадени указания, още преди да бъде връчено
разпореждането на длъжника, на основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК.
В този аспект следва да се посочи, че първата инстанция
законосъобразно е спазила изискването на тези разпоредби, тъй като при
отказ да се издаде заповед, той следва да укаже на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, като е конкретизирал, че той следва да бъде
осъдителен.
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане, като
правилно и законосъобразно се потвърди.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7711/13.12.2022г., постановено по
ч.гр.д.№3875/2022г. по описа на РС- Пазарджик, с което е отхвърлено
заявлението на „Р.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, срещу „О.А.“ ЕАД, за заплащане на сумата от 34571,50лв.- наем за
стопанската 2022/2023г., дължим по договор за наем на земи от 21.07.2022г.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до плащането, както и на сумата от 451,35лв.- обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2022г.- 16.11.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4