Решение по дело №768/2012 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

******** ,22.05.2012 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на двадесет и първи май  , през две хиляди и дванадесета  година,

                                      В   състав: районен съдия-Йордан Воденичаров,

При секретаря М.И.  , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 768 по описа за 2012 г. , за да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, чл.245, ал.2, вр. с чл.242, чл.224, ал.1, чл.221, ал.1  от КТ.

            Ищцата М.А.Н. от ********  твърди  в исковата си молба, че е работила по трудов договор за неопределено време  при  „Булмекс” ООД-В.Търново   на длъжността “обслужващ бензиностанцияу/газстанция” , който е бил прекратен  едностранно от нея на основание чл.327, т.2 от КТ  , считано от края на м. ноември 2009  г.  Работодателят не й е изплатил  дължимите трудови възнаграждения за м. август  2009 г. – 267,99 лева , м. септември 2009 г.- 269,35 лева ; м. октомври 2009 г.- 277,66 лева  и м. ноември 2009 г. – 335 лева.  , както и полагащото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск  в размер на 335   лв. Поради основанието за прекратяване на трудовото правоотношение , й дължи и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно възнаграждение -279,02  лева.    Многократните покани и обещания за удовлетворяване на вземанията  не са дали резултат, въпреки че  на работодателя са дадени задължителни предписания за изпълнение  на задълженията  в срок до 30.01.2010 г.  и до 15.02.2010 г.  с протокол № 11-331/18.12.2009 г. на Д”ИТ” В.Търново. Предвид горетвърдяното , ищцата    моли  ответника да бъде осъден да й  заплати тези суми, заедно с обезщетение за забава  в размер на  законната лихва  върху  неизплатените  трудови възнаграждения- 58   лева , считано от 30.11.2009 г.  до датата на подаване на исковата молба ,  законната лихва върху главниците, считано от тази дата  до окончателното им изплащане,  както и разноските по делото. 

            В съдебно заседание ищцата поддържа  своите претенции. Увеличава по размер исковете за обезщетение по чл.221 и чл.224 от КТ  съобразно заключението на съдебно- счетоводната експертиза.

            Ответната страна не се представлява и становище по делото не е изразила.

Съдът, след като изслуша явилата се страна и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

             Ищцата  е работила по трудово правоотношение при търговското дружество- ответник , възникнало от трудов  договор за неопределено време  № 219/07.07.2008 г. на длъжността „обслужващ бензиностанция/газстанция” с основно трудово възнаграждение  - 335 лева, което е прекратено с едностранно волеизявление  на първата  на основание чл.327, т.2   от КТ  , считано от 26.11.2009 г.  Съгласно  констатациите  на вещото лице Й.Ц.Й.  в  приетата от съда съдебно- счетоводна експертиза , извършени по изплащателните ведомости и личното трудово досие , съхранявани   при въпросния работодател, счетоводно са отразени суми/  след приспадане  на всички законоустановени удръжки към НАП /, начислени за получаване съразмерно с реално отработените/ присъствени / работни дни от всеки месец  и останали неизплатени от/на   ищцата  чисти трудови възнаграждения/ и остатъци от такива/, както следва:  м.август 2009 г. – 267,99 лева , м. септември- 269,35 лева; м. октомври – 270,60 лева  и м. ноември 2009 г. – 175,93 лева- общо 983,87 лева. Не е ползвала   общо 23 дни от полагащия й се  платен годишен отпуск   за 2009 г. и чистият размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, изчислен  по реда на чл.177 от с. з.   би възлизал на сумата от 341,12  лева. Начислено е  във ведомостта за м. ноември 2009 г.   обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ  в нетен размер на 301,31  лв. Обезщетенията по чл.245, ал.2 от КТ , дължими в размер на законната лихва, поради забава  в изпълнение на задължението на ответника да изплати  в срок  установените по-горе месечни трудови възнаграждения / считано от всяко първо число  на месеца, следващ този , за който се отнасят сумите до датата на  исковата молба/  са: 68,48   лева – върху заплатата за м. август  2009 г. , 66,23 лева – върху заплатата за м. септември  2009 г. , 61,56 лева – върху заплатата за м. октомври  2009 г. и 39,96 лева върху заплатата за м. ноември 2009 г.  . 

            Изложените факти, обуславят извод за основателност на предявените искове.

Съгласно правилото на чл.242 вр. чл.128 от КТ срещу престираната от работника трудова сила, работодателят е длъжен да му заплаща в установения срок уговореното трудово възнаграждение. Няма спор, че за периода, посочен в исковата молба, ищцата  се е явявала на работа и е изпълнявала произтичащите от длъжността й функции, поради което  в тежест на ответника-бивш работодател  е да установи пред съда , че е изпълнил своето насрещно основно задължение по трудовото правоотношение – да заплати на първата дължимото трудово възнаграждение. До приключване на устните състезания по делото,  същият  не е навел възражения и доказателства  за изпълнение/ погасяване на  задължението си чрез плащане или друг позволен от закона правен способ , която  констатация  аргументира съда да приеме, че е неизправна страна и вземанията на ищцата  се явяват съществуващи и изискуеми до размерите им така, както са установени чрез експертната проверка- общо 983,87  лева .     Налице са всички предпоставки от фактическия състав на правната норма на чл.224, ал.1 от КТ, пораждащи притезателното право на ищцата  да получи плащане на обезщетение, компенсиращо неползвания от нея остатък  на  полагащия й се платен годишен отпуск от 23 дни за 2009 г., възлизащо в размер на сумата 341,12 лв.  За да не бъде дължимо  това търсено парично  вземане, ответникът  би трябвало да докаже  фактът, че  ищцата  всъщност   е ползвала  по надлежния   начин   всички полагащи й се дни от  съдържанието на правото на платен годишен отпуск  към датата на прекратяване на трудовия договор , каквото  доказване не само няма , но  фактът на отразяването му във ведомостта  е доказателство за противното.   Правото на обезщетение , претендирано да е дължимо за това  , че  трудовото правоотношение на ищцата  е прекратено с едностранно нейно  волеизявление без предизвестие ,по причина , че работодателят не й е изплатил в установените срокове трудовите възнаграждения, също е възникнало – чл. 221, ал.1, вр. с чл.327, т.2 от КТ  и размерът му е посочения  от вещото лице. – 301, 31 лева.   Ищцата  има  право  да получи плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатените в установените срокове / края на всеки месец/  трудови възнаграждения – чл.245, ал.2 от КТ , в сумарен размер, посочен по-горе. На присъждане подлежи обаче само поисканият от нея размер – 58 лева, тъй-като по надлежния ред – чл.214, ал.1, изр.3-то от ГПК / до приключване на съдебното дирене/ тя не е направила изрично изявление  за увеличение на  иска по размер / съдът  няма право служебно да присъжда в повече от изрично поисканото в исковата молба – чл.6, ал.2, чл.127, ал.1, т.5  от ГПК/.  

            При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.359 от КТ  и чл.1 от Тарифата за ДТ, вр. с чл. 72, ал.1  от ГПК   ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС сумата от 200  лева- представляваща следваща се държавна такса върху уважените кумулативно  съединени искове.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК   ответникът дължи на ищцата   сумата от 150 лева – представляваща направени по производството разноски.  

            Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.128, вр. с чл.242,  чл.245, ал.2 ,чл.224, ал.1  и чл.221, ал.1 от КТ,    ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма “БУЛМЕКС” ООД, със седалище и адрес на управление: ********,  ************************* , с ЕИК  ********* да заплати  на  М.А.Н. , с ЕГН: **********  от ********  , сумите , както следва: 1/ сумата от 983,87  / деветстотин осемдесет  и три лева и осемдесет и седем   стотинки / лева  - представляваща сбор от вземания за чисти трудови възнаграждения, дължими за: м. август 2009 г. / 267,99 лева/, м. септември 2009 г./ 269,35 лева/ , м. октомври 2009 г./ 270,60 лева/ , м. ноември 2009 г./ 175,93 лева/ ;  заедно  със законната лихва по чл.245, ал.2 от КТ върху сумите за трудови възнаграждения, считано от 09.02.2012  г.  до окончателното им изплащане;2/ сумата от 58 /петдесет и осем  / лева- представляваща сбор от лихви за забава върху неизплатените в установените срокове  трудови възнаграждения , изтекли от всяко първо число на месеците,  следващи тези, за които се дължат , до 09.02.2012 г. ; 3 /сумата от 379,02  / триста седемдесет и девет лева и две стотинки  /лева - представляваща  обезщетение от  неползван платен годишен отпуск за 23 дни от 2009 г.; заедно  със законната лихва по чл.86 от ЗЗД  върху тази сума, считано от 09.02..2012  г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 301,31 / триста и един лева и тридесет и една стотинки/ лева – представляваща обезщетение , дължимо за това, че  ищцата  е прекратила с едностранно волеизявление без предизвестие трудовото правоотношение  по причина, че работодателят е забавил изплащането на трудовите й възнаграждения- чл.327, т.2 от КТ ; заедно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху тази сума , считано от 09.02.2012  г. до окончателното й изплащане  .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК   ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма “БУЛМЕКС” ООД, със седалище и адрес на управление: ********,  ************************* , с ЕИК  *********    да заплати  по сметката на ВТРС сумата от 200 лева - представляваща следваща се държавна такса върху уважените искове.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма “БУЛМЕКС” ООД, със седалище и адрес на управление: ********,  ************************* , с ЕИК  *********    да заплати  на М.А.Н. , с ЕГН: **********  от ********  сумата от 150/ сто и петдесет/  лева- представляваща направени по производството  разноски.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен  срок от връчването му – пред ВТОС.

Районен съдия: