Р Е Ш
Е Н И Е 306
гр. Русе, 17.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия,
в закрито заседание
на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
като разгледа
докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело 415 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.25 от ЗТР.
Постъпила е жалба от „С. К.“ ЕООД гр.
Русе, представлявано от управителя М.К. С., чрез пълномощник адв. Н.Т. *** против
отказ № 20191117183452/19.11.2019 г. на Агенция по вписванията гр. Русе. Твърди
се, че обжалвания отказ е незаконосъобразен по съображенията, подробно изложени
в жалбата. Претендира, съдът да постанови решение, с което да го отмени и да
даде задължителни указания по прилагането на закона.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
7-дневен срок от надлежна страна, с право на жалба и правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания съгласно
чл.25 от ЗТР, поради което същата е допустима.
С обжалвания акт длъжностното лице по регистрацията
е отказало вписване на продължаване
на дейността на дружеството,
тъй като случаят не попада в хипотезата на чл. 274, ал.1 ТЗ,
съгласно който когато дружеството
е прекратено поради изтичане на срока
или по решение
на компетентните дружествени органи, те могат да
решат да се продължи дейността
му, ако не
е започнало разпределение на имуществото, като тази разпоредба
се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3, както
и на акционерно дружество - по чл. 252, ал.
1, т. 6 ТЗ.
В случая се касае до заявление за вписване
на промяна на обстоятелства – продължаване на дейността на търговско дружество
„С. К.“ ООД гр. Р., прекратено с решение № 107/31.05.2019 г., постановено по
т.д. № 306/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе по предявен иск с правно
основание чл. 517, ал.4 ГПК от „Ф. и. А.“ ЕООД, овластен с Постановление за овластяване на взискател по чл. 517, ал.4 ГПК по изп.
дело № 20108330400169 на ЧКС В. М., рег. № *** на КЧСИ за задължение в
размер на 1779,14 лв, представляващи 500,00 лв главница, 151,18 лв – неолихвяеми вземания, 447,21 лв
разноски по изп. дело, 100,00 лв
такси и разноски по изпълнението съгласно Удостоверение изх. № 11797/08.05.2019 г. по същото дело.
При извършена служебна справка по
т.д. № 306/2018 г.по описа на РОС и по партидата на „С. К.“ ООД гр. Русе в
ТРРЮЛНЦ , настоящият съдебен състав установява, че производството по предявения
„Ф.и.А.“ ЕООД гр. С. иск по чл. 517, ал.3 ГПК е приключило с Решение №
107/31.05.2019 г., което е влязло в сила
и вписано служебно по партидата на дружеството. За ликвидатор е назначена П. С.
Й. с акт за назначаване № 20190829144840/29.08.2019 г., която видно от депозираното от нея заявление, след
извършени проучвания и установени данни прави
изявление, че на този етап не е целесъобразно да бъдат предприети действия по
ликвидацията на „С. К.“ ООД гр. Русе, тъй като отпаднало е основанието за
извършване разпределение на имуществото на дружеството и кредиторите му са
удовлетворени. Водена от тези мотиви същата отказва да встъпи като ликвидатор в
производството. От страна на Агенция по вписванията няма назначен нов
ликвидатор.
Съдът счита, че в постановения отказ длъжностното лице
неправилно е приело, че не са налице основания, обуславящи продължаване на
дейността на дружеството, позовавайки се бланкетно на
нормата на чл. 274, ал.1 ТЗ. При отпадане на причините за ликвидация на дружеството, няма пречка неговата дейност
да бъде продължена. Систематичното място на нормата на чл. 517, ал.1 3 ГПК сочи недвусмислено и ясно, че
предназначението на иска по чл. 517 ГПК е да осигури възможност за кредитора – взискател да удовлетвори принудително притежанието си, за
което е образувал изпълнително производство от специфично по съдържание вземане
на длъжника, а именно – вземане към дружеството с ограничена отговорност, в
което последният участва като съдружник, за равностойността на дружествения му
дял, определен по правилото на чл. 125, ал.3 ТЗ. Крайната цел на иска по чл.
517, ал.3 ГПК е да се постигне удовлетворяване на кредитора чрез изпълнение
върху дружествен дял на съдружника, а не самоцелно прекратяване на търговското
дружество. В случая безспорно кредиторът – взискател „Ф.
и. А.“ ЕООД гр. С., инициирал производството по чл. 517, ал.3 ГПК е
удовлетворен, за което е налице изявление и на съдебния изпълнител за
доброволното пълно изплащане на дълга на съдружника М. К. С., а именно Съобщение за приключено изпълнително дело №
20108330400169 на ЧКС В.М., рег. № *** на КЧСИ и Съобщение
изх. № 2304/16.09.2019 г. до Агенция по вписванията за вдигане на запор
на дружествен дял.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че е налице липса
на основание за извършване на ликвидация, тъй като кредиторът е удовлетворен, с
което е изпълнена целта на иска по чл. 517 ГПК, а от друга страна е налице
решение на едноличния собственик на капитала да продължи дейността.
УКАЗВА на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА да извърши исканото вписване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, с
оглед чл.537, ал.1 ГПК.