Р Е Ш Е Н И Е
№
1668/2020г.
гр.Варна 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№14597/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът Т.Б.
твърди, че имот с адрес *** по партида с кл.№** и аб.№** е доставяна ел.енергия от „Е* п*“ АД, като ответника „Е* С*“ АД го е уведомило, че му дължи за
това сумата от 9 324.07лв. Ищецът счита, че не дължи на ответника
посочената сума по следните съображения:
не е ползвал реално ел.енергия на
посочената стойност в процесния период от 2.02.2016г.
до 20.05.2019г.
не е присъствал при извършване на
проверката на СТИ, като същото при свалянето си е записано като имащо точен
тарифен превключвател, а при проверката от БИМ е записано че той показва
нереално време
СТИ е собственост на ответника и той
е този който следва да се грижи за правилната му работа, като ищецът счита че
не следва да носи отговорност за неизправности на СТИ
Отношението между ищеца и доставчика
е облигационно и поради това неговата отговорност може да се ангажира само при
условията на общите правила на ЗЗД
счита, че констатираната от БИМ
неизправност в работата на СТИ не е резултат от намеса в работата на
устройството
наведени са и други общи възражения.
Моли се, да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
9 324.07лв. претендирана от него като корекция
на потребената ел.енергия за времето от 2.02.2016г.
до 20.05.2019г. за обект с адрес гр.Бяла, обл.Варна, ул***
партида с кл.№** и аб.№**, като се присъдят и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал
писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че периода на начисление е
определен в посочения размер като е съобразена разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ,
като началният момент е този на датата на монтажа на СТИ. Счита, че
възражението на ищеца, че не е бил уведомен за извършваната проверка в
съответствие с разпоредбите на чл.50, ал.4 от ПИКЕЕ е неоснователно по не
изложени в отговора причини. Сочи че, не е необходимо да се установява, че
именно абоната е извършил намеса в работата на СТИ. Сочи се, че фактурата за
сумата е издадена от него, а не от „Е* п*“ АД, тъй като чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ
сочи, че преизчисляването се извършва от оператора на електроразпределителната
мрежа. Посочено е, че при извършената проверка е констатирана начислена
ел.енергия в регистър 1.8.4 в размер на 54 284квтч. Твърди се, че корекцията
е извършена на осн.чл.50 от ПИКЕЕ, като ищецът на осн. чл.200, ал.1, предл.1
от ЗЗД дължи плащане на получената
стока.
Моли се, да се отхвърли предявеният иск
и да се присъдят сторените по делото разноски.
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.124 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето
на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника
в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея
положителни факти. Тази промяна в страната носител
на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху
ответното дружество тежестта да докаже, че ищеца е потребител на ел.енергия и
че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на
извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което
е действително доставено до абоната.
Не се спори и за наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на
който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е*м*“ АД. Следва да се има предвид, че
пасивното поведение на ответника е единствената причина за приемане на горния
извод, тъй като както е видно от съдържанието на исковата молба в нея се говори
за несъществуващ административен адрес на извършваното потребление, а именно
ул.“**“,
каквато не съществува докато претенцията на ответника съгласно представените
книжа е за обект на ул.“**“,
като причината за това становище на съда е и факта, че страните не спорят и
посочват едни и същи клиентски и абонатен номера.
Съгласно представената по делото фактура
№**г.(л.35-36),
е начислена корекция въз основа на извършена проверка в размер на 9 324.07лв.,
за обект находящ се на адрес гр.Бяла, обл.Варна, ул.“**“ (**
според ищеца)№** с
титуляр ищеца. За изготвяне на фактурата и извършване на начислението
ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в
Констативен протокол №**г.,
в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо
консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката
е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър
който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно представения констативен
протокол от БИМ РО Русе в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била
извършена софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия
в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа Т4, която не е видима при
регулярно четене на данните му.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не
е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което
същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е
безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и
нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази
връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по
търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по
търг.дело №658/2009г. липсват обаче безспорни доказателства за това от кой
момент е започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на
тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи
еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо място, като аргумент
за недължимост на сумата, който е във
връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството,
че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки,
към коя дата е налице не отчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело
до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата
на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се
придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия
на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
Следва да се има предвид, че макар
вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде извършено въвеждане на
допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то настоящия случай не е
такъв. Видно от вписванията в констативния протокол на „Е* м*“ АД СТИ с №** е именно сваленото и изпратено за
изследване в БИМ, като това устройство е монтирано на 1.02.2016г. и е
невъзможно да се установи от който момент и в кой период от тази дата се е
начислила енергията в тарифи Т3, това е от съществено значение, тъй като ноторно известно е, че в посочения период ел.енергията неколкократно е изменяна чрез увеличаване стойността си
като корекцията е направена при стойност по-висока от най-високата цена на
ел.енергията към началния момент на начислението.
По изложените съображения следва да се
приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,
че тази сума му се следва и предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид извода за основателност на
претенцията ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените
в настоящото производство разноски възлизащи на 1 178лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между
ответника „Е*
С*“
АД, ЕИК*
със седалище и адрес на управление *** и ищеца Т.П.Б. ЕГН********** *** че
ищецът не дължи на ответника сумата от 9 324.07лв.
начислена като корекция от ответното дружество за времето от 2.02.2016г. до 20.05.2019г.
за обект находящ се на адрес гр.Бяла, Обл.Варна, с кл.№* и аб.№*, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е* С*“ АД, ЕИК* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.П.Б. ЕГН**********
***
сумата от 1 178лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: