№ 19451
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110123233 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. 415, ал.1 т.3 ГПК (осъдителен
иск при изцяло отхвърлено заявление)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
130681/19.04.2024 г., с дата на подаване от 18.02.2014 г., уточнена с молба с
вх.№ 161091/17.05.2024 г. от ********, ЕИК *****, ******** срещу С. И. П.,
ЕГН **********, *********, с която се предявени обективно съединени
осъдителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. 415, ал.1 т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК , с който
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 824.34 лева,
представляваща непогасена главница по договор за револвиращ заем 500469
9651 ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. (дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. 415, ал.1 т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, с който
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 182.88 лева,
представляваща договорно възнаграждение по договор за револвиращ заем
500469 9651, дължимо за периода от 10.01.2015 г. до 10.08.2017 г. ведно със
законната лихва от 29.09.2023 г. (дата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК) до окончателното изплащане на вземането;;
3. чл.422 вр. 415, ал.1 т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. 86 ЗЗД, с
който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 387.01 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главница от 2 824.34 лева,
1
дължима от 10.08.2017 г. (дата на изтичане на погасителния план) до
28.09.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ********** от 08.08.2013 г. при следните
параметри: главница – 3000 лева, срок на заема – 48 месеца, размер на вноска
– 252.01 лева, падеж на вноската – 10 ден от месеца, ГПР – 156.90 % ГРП –
98.52 %, лихвен процент на ден – 0.27 %, като общото задължение било
12 096.45 лева. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне
кредита и ответникът е изпаднал в забава. Твърди се, че общата сума, която
ответникът е направил като погасяване по кредита е 4139.22 лева, с които са
погасени както следва: 176.28 лева за главница, 3912.95 лева – договорно
възнаграждение. Погасени са 49.99 лева лихва за забава. Твърди, че кредитът е
с настъпил падеж на 10.08.2017 г., от която претендира и лихва и за забава
Посочва, че за сумите е образувано заповедно производство, на което
въз основа на указания на съда е предявен настоящия иск.
Моли съда да уважи изцяло предявените искове, като постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати съответните суми.
Посочва банкова сметка, на която да бъде заплатена сумата: ********,
IBAN: BG94 BPBI *****; ******* с IBAN: BG BUIN ****.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Прави
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди,
че са неоснователни и недоказани. Прави възражение за погасителна давност.
Оспорва авторството на договора.
Твърди, че представените доказателства са нечетливи и моли да бъдат
връчени отново като се задължи ищецът да ги представи наново и да има още
едномесечен срок за становище.
В о.с.з. (открито съдебно заседание) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира допълнителна молба, с която поддържа иска.
Претендира разноски.
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з. В допълнителна
молба моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 36419/11.09.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
2
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.56-61 от делото).
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 36419/11.09.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е
необходимо да повтаря изложеното в цитирания съдебен акт (л.56-61 от
делото).
На първо място съдът е назначил за установяване на императивна правна
норма по чл.10, чл.10а, чл.11, чл.19 и чл.22 ЗПК. Съдът е дал указания на
ищеца да внесе депозит в указания размер, като го е предупредил за
последствията по чл.161 ГПК. Ищецът не е изпълнил указанията в срок,
поради което съдът приема, че договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, тъй
като ищецът е възпрепятствал събирането на доказателства чрез експертиза за
установяване на факти по делото за ГПР, платени и изплатени суми и други
неравноправни клаузи.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като
кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет
не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки
разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК. Това води до
невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен,
какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
Освен това ищецът не успя да докаже, че клаузите за допълнителни
услуги са индивидуално уговорено. Налице са неравноправни клаузи по
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗПотр.
Още повече и с други мотиви съдът е отхвърлил изцяло заповедта за
изпълнение, което е потвърдено от въззивната инстанция, но ищецът
3
предявява отново иск, при положение, че съдът е установил неравноправни
клаузи.
При това положение след като договорът е недействителен по чл.22
ЗПК, то ответникът дължи връщане само на чистата сума на главницата, а
именно 3000.00 лева. Ищецът с исковата молба признава, че ответникът е
платил общо сума в размер на 4139.22 лева (стр.3 от ИМ). Следователно след
като е платил тази сума по кредита, ответникът не дължи сумата от 3000.00
лева. Нещо повече, ответникът има право на осъдителен иск по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, с който да иска ищецът да бъде осъден да му заплати разликата
от 3000 лева до 4139.22, а именно 1139.22 лева.
С оглед изложеното, доколкото ответникът е погасил изцяло сумата по
кредита – главница, а другите не се дължат, съдът приема, че същият не дължи
процесните суми и предявените искове следва да се отхвърлят изцяло, като
неоснователни и недоказани.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият представя списък с разноски и
доказателства за плащането им с молба с вх. № 339020/24.10.2024 г., подадено
по пощата на 19.10.2024 г., т.е. преди съдебно заседание. Съгласно т.11 от
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, списъкът с
разноски следва да се представи до приключване на съдебното дирене. В
случая молбата е представена по електронна поща на 19.10.2024 г., което е
преди с.з. и е допустима.
Съдът приема, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца е
основателно. Представят договор е доказателство за извършения разход –
заплащане на адвокатско възнаграждение, но същият е прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Делото е лесна от фактическа
страна, още повече, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, има богата
съдебна практика по този вид дела, процесуалният представител на ответника
е подал само отговор на искова молба и допълнителна молба по електронната
поща, т.е. дори не е направил разход за разпечатване на документи и идване в
сградата на съда, същият не се е явил в о.с.з. При този факти съдът приема, че
следва да бъде присъдено възнаграждение съобразно действителната
фактическа и правна сложност и обичаят в практиката по чл.5 ГПК, при които
за такъв вид договори за правна защита и съдействие – защита по дела за
потребителски кредити и при този размер материален интерес –
възнаграждението следва да е 1500.00 лева.
При това положение ********, ЕИК *****, ******** следва да бъде
осъден да заплати на С. И. П., ЕГН **********, ********* сумата в размер на
1500.00 лева (хиляда и петстотин лева), представляващи разноски по гр. д. №
23233/2024 г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от ********, ЕИК *****, ******** срещу С. И. П., ЕГН **********,
*********, обективно съединени осъдителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. 415, ал.1 т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК , с който
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 824.34 лева,
представляваща непогасена главница по договор за револвиращ заем
500469 9651 ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. (дата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.422 вр. 415, ал.1 т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, с който
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 182.88 лева,
представляваща договорно възнаграждение по договор за револвиращ
заем 500469 9651, дължимо за периода от 10.01.2015 г. до 10.08.2017 г.
ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. (дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането;;
3. чл.422 вр. 415, ал.1 т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. 86 ЗЗД, с
който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 387.01
лева, представляваща законна лихва за забава върху главница от 2 824.34
лева, дължима от 10.08.2017 г. (дата на изтичане на погасителния план)
до 28.09.2023 г.
ОСЪЖДА ********, ЕИК *****, ******** да заплати на С. И. П., ЕГН
**********, ********* сумата в размер на 1500.00 лева (хиляда и петстотин
лева), представляващи разноски по гр. д. № 23233/2024 г., на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5