Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 02.11.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 24.09.
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 52 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове,с
правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД.
В исковата
молба ищцата сочи, че на 27.12.2015г. около 06:30 часа в Т. по главен път в
посока от Я.-Б., в участък на територията на село/ местност К., са се движили с
л.а. „БМВ“, с регистрационен № ***, управляван от водача Н.З.З., който нарушил правилата за движение по пътищата, загубил
е контрол над управлението на превозното средство, в резултат на което
последното се е ударило с предната си част в отводнителен бетонен канал,
намиращ се в страни на пътното платно, вследствие на което е настъпило ПТП. В
резултат на настъпилото произшествие са причинени телесни увреждания на ищцата С.Н.З..
Посочва се, че по случая е била образувана наказателна
преписка №11073/2015г. на Районна прокуратура гр.Я., Т., производството по
която е прекратено с постановление №1/2016г. за отказ да се образува досъдебно
производство. В хода на производството било установено, че виновен за
настъпването на пътния инцидент е водачът на л.а. „БМВ“ Н.З.. В резултат на
настъпването на процесното ПТП са причинени телесни повреди на С.З. и Д. З..
Сочи се, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между деянието
на водача на л.а.„БМВ“ Н.З. и настъпилите общественоопасни
последици - получените при процесното ПТП травматични увреждания на ищцата и на
Д. Нешев З..
В исковата молба се твърди, че за увреждащия л.а.
“БМВ”, с peг. № ***, управляван от водача Н.З.З., има
сключена застраховка гражданска отговорност”, з.п.№BG/08/115002340507/15.09.2015г.
със срок на валидност една година, считано от 30.10.2015 г. до 29.10.2016г. с “Д.“
АД, като по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в размер на 2 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2015 г. при едно увредено лице, какъвто е
настоящия случай.
Посочва се, че в резултат на процесното
ПТП пострадалата С.Н.З. е получила следните травматични увреждания: 1/ открита
рана в областта на глезена; 2/ изкълчване на глезенната става.
След инцидента на 27.12.2015г., пострадалата е постъпила за лечение в Държавна болница-гр.Я.
с оплаквания от болки в левия крак, където са й направени съответните
изследвания и консултативни прегледи. Било и е назначено медикаментозно лечение
и е гипсиран крака й отдолу. На 31.12.2015г., ищцата е изписана от болницата с
клинична диагноза: Дислокация / изкълчване/ на голяма става, отворена редукция,
при което са й дадени препоръки да продължали лечението си с антибиотици.
В молбата се сочи, че в резултат на увреждането,
получено от настъпилото на 27.12.2015г. ПТП, С.Н.З. търпяла силни болки и
страдания. Възстановяването от полученото при процесното ПТП увреждане продължавало
и към настоящия момент. Тя не се чувствала добре физически и емоционално.
Полученото вследствие на ПТП увреждане-изкълчване на глезенната става е
причинило на пострадалата затруднение на движението на долен крайник за дълъг
период от време, като за това време крака й е бил обездвижен. За времето на
възстановяването си ищцата е следвало да
спазва режим на покой и да не натоварва крайника си. Посочва се, че вследствие
на уврежданията за дълъг период от време С. е била лишен от обичайния си начин
на живот и дълго време е следвало да спазва предписания й режим, като за този
период е била принудена да разчита на близките си за задоволяване на
елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Твърди се, че преди
процесното ПТП, ищцата е била в добро
здравословно състояние, грижила се е за всичките си задължения в семейството,
но след инцидента за дълго време е била лишена от обичайния си начин на
живот, има проблеми със съня, не е била в състояние да се натоварва физически и
психически. Освен болките се сочи, че ищцата е изживяла и силен емоционален
стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното
съзнание.
Предвид изложеното,
ищцата счита, че причинените и
неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените
вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Посочва, че
паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние.
В исковата молба се посочва, че вредите на ищцата са в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Н.З.З., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото “Д.“ АД. Позовавайки са на чл. 226 от КЗ, ищцата сочи, че увреденият има
право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за нея е налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание
от причинените телесни увреждания на ищцата, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2015 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ищцата, С.Н.З. моли, да бъде осъден ответника “Д.“ АД,
да и заплати на сумата от 25 000 лв., частичен иск от сумата 60 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие
настъпили увреждания от ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане - 27.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените по делото разноски, както и
възнаграждение за един адвокат.
В съдебно
заседание от 24.09.2020 г. съдът е допуснал увеличението на предявения иск на ищцата
от 25 000 лв. на 50 000 лв., частичен иск от 60 000 лв.
С
отговора на исковата молба, ответникът
посочва, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като „Д.” АД не
е надлежна страна в процеса и не следва да отговаря по настоящите искове, като
излага аргументи в тази насока:
Сочи, че съгласно твърденията на ищцата, изложени в
исковата молба, процесното ПТП е настъпило на 27.12.2015г. в Република Т..
Предявената с исковата молба претенция към ответното дружество е за заплащане
на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Към
посочената дата, териториалният обхват на застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите се определя от разпоредбата на чл. 258 от Кодекса за
застраховането - КЗ /отм./, съгласно която „Застрахователният
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за вреди,
причинени на територията на: 1. Република България съгласно българския закон:
2. държава-членка съгласно нейния закон: 3. трета държава, когато вредите са
били причинени на лица от държава членка, при пътуване между териториите на две
държави членки и при условие че не е налице национално застрахователно бюро,
което да носи отговорност за тази територия: 4. трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение съгласно
нейния закон.
В този смисъл сочи, че Република Т. не е държава -
членка /по смисъла на т.2 по - горе във вр. с § 1, т,
6 ДР на КЗ (отм.)/. Освен това, макар и националното застрахователно бюро на
Република Т. да е част от системата „Зелена карта”, същото не е страна по
Многостранното споразумение, посочено в т. 4 от цитираната по - горе разпоредба
и предвид дефиницията, дадена в § 1, т. 53 от Допълнителните разпоредби на КЗ
/отм./
Предвид изложеното, ответното дружество оспорва,
твърдението на ищцата, че сключената в Дружеството застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите - полица № BG/08/115002340507 относно л.а. „БМВ
7er” с ДК№ *** /наличието на
която не отричат/ покрива отговорността на застрахования Н.З.З. за вреди на трети лица, причинени на 27.12.2015 г. при
ПТП, настъпило на територията на Република Т.. В този смисъл оспорват валидността
на цитираната полица за територията на Република Т. към датата ПТП - 27.12.2015
г.
Във връзка с горното, ответникът уточнява, че към
датата на процесното ПТП - 27.12.2015 г., гражданската отговорност на водача на
л.а. „БМВ” с ДК№ *** във връзка със събития, реализирани на територията на
Република Т. /като страна от системата „Зелена карта", но не подписала
Многостранното споразумение/, би могла да бъде покрита с издаването на
сертификат „Зелена карта” и доплащане на допълнителна премия за осигуряване на
това допълнително териториално покритие /съгласно чл. 261, ал. 3 КЗ (отм.)/. Ответното
дружество посочва, че ищцата, не твърди и не представя доказателства за
наличието към датата на процесното ПТП на сертификат „Зелена карта" с
отбелязано в него допълнително покритие за Т., издаден от Дружеството им
относно процесното МПС и не основава исковите си претенции на подобни
твърдения.
В допълнение към гореизложеното, ответното дружество посочва,
че действително с разпоредбата на чл. 480, ал. 1, т. 5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ действието на застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите е разширено и за вреди, причинени на
територията на трети държави, чието национално бюро на застрахователите е член
на системата „Зелена карта", макар и да не е страна по Многостранното
споразумение, но тази разпоредба не е била в сила и е неприложима относно
процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите -
полица № BG/08/115002340507 относно л.а. „БМВ 7еr” с ДК№ ***, сключена в ответното дружество. Посочва
се, че горното е указано изрично в текста на § 23 от ПЗР на КЗ, съгласно който
чл. 480, ал.1 КЗ се прилага за всички договори за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени от деня, следващ
датата на влизането в сила на този кодекс - 01.01.2016
г.
Предвид изложеното по - горе, намират предявените
искове за недопустими.
При условията на евентуалност, заявяват, че исковете са неоснователни, поради което
ги оспорват изцяло, както по основание, така и по размер, като в тази насока
излагат следното:
На първо място, считат, че преди да пристъпи към
разглеждане основателността на предявените искове и събирането на доказателства
по делото, съдът следва да реши преюдициалния въпрос за приложимото материално
право относно исковете. В тази връзка считат, че всички действащи разпоредби за
определяне приложимото право сочат, че в процесния случай е приложимо материалното
право на Република Т., като излагат следните аргументи:
Първо, националното застрахователно бюро на Република Т.
/държавата, в която е настъпило процесното ПТП/ е член на Съвета на бюрата,
част е от системата „Зелена карта", и е приело да прилага Вътрешните
правила на Съвета на бюрата. Съгласно чл. 3 от тези Вътрешни правила на Съвета
на бюрата, компетентно да приеме, обработи и разгледа претенция за изплащане на
обезщетение за вреди от произшествие, при липсата на кореспондент на застрахователя,
оправомощен да издаде сертификат „Зелена карта” на
процесното МПС, е именно Националното Бюро на държавата, в която е настъпило
произшествието в съответствие със законовите и регулаторни разпоредби в
държавата, в която е настъпило произшествието, относно отговорността,
обезщетяването на увредените лица и задължителната застраховка,т.е съгласно Вътрешните правила на Съвета на
бюрата, които са приети от Националните бюра на застрахователите и на България
и на Т. и са част от вътрешното право на тези две страни, приложимото
материално право е това на държавата, в която е настъпило произшествието, т.е.
материалният закон на Република Т. в конкретния случай.
Същият извод следва и по аргумент от разпоредбите на
чл. 258, ал. 1, т. 4 КЗ /отм./ и на чл. 480, ал. 4 КЗ /действащ към момента/,
макар и същите да не намират приложение в конкретния случай, но могат да служат
за индиция относно приложимото материално право,
когато вредите са реализирани в трета държава /която не е държава членка на ЕС
и ЕИП/.
С оглед гореизложеното, правят следните възражения по
основателността на исковете:
- считат, че исковата претенция е погасена по
давност, тъй като същата е предявена след изтичане на 2-годишния давностен срок от деня на твърдяното застрахователно
събитие, регламентиран в приложимия турски материален закон, поради което с
настоящото правят възражение за изтекла погасителна давност.
- считат, че
ищцата няма право на претенция към ответното дружество за твърдените вреди от
ПТП, тъй като същите са вече репарирани. Съгласно цитираните по - горе
Вътрешните правила на Съвета на бюрата, компетентен орган да приеме, обработи и
разгледа претенция за изплащане на обезщетение за вреди от произшествие при
липсата на кореспондент на застрахователя, оправомощен
да издаде сертификат „Зелена карта" на процесното МПС, е именно Бюрото в държавата,
в която е настъпило произшествието. Според гореизложеното, ищцата е могла да
предяви претенция и получи застрахователно обезщетение за претърпените от
процесното ПТП вреди от Националното застрахователно бюро на Република Т..
При условията на евентуалност, ответникът счита, че не
са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството
им по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в
така претендираните размери за вредите, които ищцата твърди да търпи, като в
тази насока посочват, че в настоящото производство се търси ангажиране на
договорната отговорност на ответното дружество /по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите/, която отговорност е функционално
обусловена от наличието на гражданска такава у водача на застрахованото МПС. Посочват,
че за да е налице деликтна отговорност обаче, следва да има виновно извършено
противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача, от което
трети лица да търпят вреди. Макар и по силата на закона вината да се презюмира,
противоправността на деянието, както и причинно - следствената връзка на
последното с твърдените за настъпили като последица вреди, подлежат на
доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.
В тази връзка твърдят, че по делото не са представени
никакви доказателства за наличието на противоправно поведение от страна на
застрахования водач Н.З.З., изразяващо се в
нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, съгласно законодателството
на държавата, в която е настъпило процесното ПТП, от което да са настъпили
претендиралите вреди, поради което ответното дружество оспорва твърденията на
ищцата относно тези обстоятелства.
Ответникът сочи, че към изпратения им екземпляр на исковата
молба са приложени само преводи на документи от чужд език, съставени относно
процесното ПТП, но не и преписи от самите документи. Освен това, с оглед
естеството на самите документи, посочено в изготвените преводи - Постановление
за отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка №
2015/11073 от Районна прокуратура - гр. Я. и Протокол за извършено полицейско
разследване до Районна прокуратура - гр. Я. по прокурорска преписка №
2015/11073, счита, че същите по никакъв начин не допринасят за изясняване
механизма на реализиране на процесното ПТП и противоправността на извършеното
от Н.З. деяние. В този смисъл, сочат, че протокола за разследване на
местопроизшествието е съставен от лице, което не е присъствало при настъпване
на процесното ПТП и не отразява възприети лично от него факти. Отделно от това,
правните изводи на прокурора в съставеното Постановление за отказ за образуване
на досъдебно производство нямат никаква доказателствена стойност и не обвързват
по никакъв начин съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.
Освен това, според ответното дружество от цитираните документи не може да се
установи противоправното поведение на Н.З., т.е.
нарушаването от негова страна на конкретни правила за движение по пътищата,
предвидени в законодателството на Република Т..
Считат, че ищцова е доказателствената тежест да
проведе пълно и главно доказване на положителното си твърдение за наличие на
противоправно деяние, извършено от страна на застрахован в дружеството им
водач, в пряка причинно - следствена връзка, с което да са всички претендирани
вреди. Доколкото ищцата не сочи годни доказателства за установяване на тези
твърдения, ответното дружество намира предявения главен иск за неоснователен и
недоказан.
При условията на евентуалност, твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата С.Н.З. поради неизползване от нея на обезопасителен колан, с който процесното МПС е
фабрично оборудвано. Горният извод, ответникът прави предвид характера и
местоположението на твърдените телесни травми, както и с оглед липсата на данни
за лентовидни охлузвания и кръвонасядания в областта
на шията, врата и гърдите на пострадалата. Предвид твърдения механизъм на ПТП,
намират, че с това си поведение С.З. е допринесла в изключителна степен за
негативните последици от ПТП. Считат, че ако последната е пътувала с поставен
задължителен обезопасителен колан, констатираните
телесни травми, изобщо е нямало да настъпят.
На следващо място, намират иска за неимуществени вреди
за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените от ищцата душевни болки и
страдания, като в тази връзка посочват, че видно от представените медицински
документи лечението на С.Н.З. е протекло нормално, без неблагоприятни за нея
бъдещи последици и невъзстановими увреждания. Медицинските лица, след
извършването на необходимите изследвания, прегледи и манипулации не са
установили настъпването на усложнения в процеса на възстановяване, предвид
което на 31.12.2015 г. (т.е. 4 дни след приемането й) пострадалата е била изписана
от болничното заведение. Освен това, липсата на допълнителни медицински
документи след първоначалното приемане на ищцата в болница, говори за
настъпилото пълно и в сравнително кратък срок възстановяване на ищцата.
Твърдят, също, че размерът на ищцовата претенция
надвишава установените, съгласно материалното право на Република Т. лимити за
обезщетяване на подобни травми.
Според ответното дружество, ищцовата претенция не е
съобразена по размер с обичайната съдебна практика за подобни по вид и тежест
вреди. Заявяват, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразена и социално - икономическата обстановка в
страната. Заявяват, че отговорността на застрахователя е договорна и е
функционално обусловена и еднаква по обем с отговорността на виновния водач -
физическо лице, т.е. застрахователят отговаря за същата сума, за която би бил
осъден и прекият причинител на вредите. В тази връзка, посочват, че претенцията
на ищцата от 25 000 лв. за изкълчване на глезена се равнява на средния доход на
едно лице от домакинство в България, който то реализира за повече от 4 години
/по официални данни на НСИ/.
С оглед на горното, ответникът намира така предявения
иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан, като неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за законна лихва
от претендираната дата.
Ответното дружество моли, да бъде постановено решение,
с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Относно писмените доказателства, приложени към
исковата молба, заявяват, че доколкото същите са преводи на документи на чужд
език /без наличието на превежданите документи/, същите не съставляват годни
доказателства по ГПК.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
По делото се установи, че на
27.12.2015 г. около 06:30 часа в Т. по главен път с посока от Я.-Б., в участък
на територията на село/ местност К., се движил л.а. „БМВ“, с регистрационен № СТ
0800 ВИ, управляван от водача Н.З.З., който нарушил
правилата за движение по пътищата, който загубил контрол над управлението на
превозното средство, в резултат на което последното се удря с предната си част
в отводнителен бетонен канал, намиращ се в страни на пътното платно, вследствие
на което настъпва ПТП. В резултат на настъпилото произшествие са причинени
телесни увреждания на ищцата С.Н.З..
По случая е образуваната
наказателна преписка №11073/2015г. на Районна прокуратура гр.Я., Т.,
производството по която е прекратено с постановление №1/2016г. за отказ да се
образува досъдебно производство.
По делото е безспорно, че за
л.а. “БМВ”, с рег. № ***, управляван от водача Н.З.З.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з. п. №ВG/08/
115002340507/15.09.2015 г. със срок на валидност една година, считано от
30.10.2015 г. до 29.10.2016 г. със “Д.“ АД.
От представената справка от
Гаранционен фонд се установява, че към сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з. п. №ВG/08/ 115002340507/15.09.2015 г. е издаден валиден
сертификат „Зелена карта“ за Република Т..
От заключението на комплексната съдебно
медицинска и автотехническа експертиза се установява следното:
Във връзка с автозлополука на
27.12.2015 г. С.Н.З. е получила: открито изкълчване на лявата скочна става, счупване на петната кост на левия крак,
разтягане на връзковия апарат.
Било е проведено високоспециализирано
оперативно и медикаментозно лечение до 13.01.2016 г. в Р.Т..
В делото няма представени медицински документи
за контролни прегледи и лечение след изписването, каквото несъмнено е било
провеждано.
Автомобил БМВ 730Д, с рама № WBANM21020DS78793, с рег. № *** е фабрично оборудван с обезопасителни колани на всички
седалки - за пътниците и за водача.
Предпазните триточкови колани на серийните
автомобили, фиксират тялото в областта на таза и гръдния кош, като последният
само в предно-задна посока. Останалите подвижни части не е възможно да се
фиксират с колан. При автозлополука с елементи на удар и преобръщане се
създават условия за получаване на увреждания по нефиксираните части от удари в
детайли от купето на автомобила. В анализирания случай долната част на левия
крак е контактувала най-вероятно с пода или средния панел между двете предни
места.
В анализирания случай в медицинската
документация липсват описани увреждания обясними с въздействие на предпазен
колан, което не означава, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Дори и с поставен такъв левият долен
крайник не е бил предпазен от травмиране.
При поставен предпазен колан на динамично
натоварване са поставени главата и шията, както и крайниците. Уврежданията са
твърде разнообразни, както по морфология, така и по обем. В случая е налице увреждане на ляв долен крайник.
На 27.12.2015 г. около 06:30 ч. в Република Т.
по главен път в посока Я. - Б. със скорост около 90 - 100 км/ч се движи лек
автомобил БМВ 730 Д, с рег. № ***, с водач Н.З.. Водачът губи контрол над
управлявания от него автомобил и напуска надясно по посоката си на движение
платното за движение, удря се в бетонен отводнителен канал /канавка/ и се
преобръща. Настъпва ПТП, вследствие на което са причинени телесни увреждания на
С.З., пътник в автомобила.
Причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача, който управлявайки автомобила, е загубил контрол над
управлението му, в резултат на което МПС напуска платното за движение и се удря
в отводнителен бетонен канал, намиращ се извън платното за движение.
Съществувала е техническа възможност за
водачът на л. а. БМВ З. да не допусне настъпване на процесното ПТП, като
контролира непрекъснато МПС при управлението му. При избора си на скорост на
движение той трябва да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост и с всички други
фактори, имащи отношение към безопасността на движението, така, че да не
допусне загуба на контрол над управлението на управлявания от него автомобил.
Предназначението на предпазния колан е да
задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на
тялото напред от инерцията. Другата функция на обезопасителния
колан е предпазване на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава
бедреният клон на колана не позволява при преобръщането тялото на пътуващите да
се ударят във вътрешната част на купето и също така не позволява изпадане на
тялото от автомобила, ако се счупят стъклата, ако отворят се вратите и т. н. С
оглед на конкретния механизъм на ПТП, действието на предпазния колан има
възпиращо действие за тялото на пострадалата и използването му има изключително
значение за предотвратяване на по-сериозни травми по тялото й.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява, че ищцата С.Н.З. е възстановена от
травмата получена при ПТП на 27.12.2015 г. след няколко месечно лечение с
операция, имобилизация, рехабилитация, като е
постигнат резултат със сравнително малък дефицит спрямо движенията на
адекватната става на другия крак. Предвид особеностите на анатомичното
положение на луксираната талусна
кост и започналите през последните 10-12 месеца ежедневни отоци, засилващи се
болки, куцаща походка може да се заключи, че вече са започнали дегенеративните
изменения /усложнения следващи тази травма. Прогностично те ще напредват, а
успоредно с това и патологичната симптоматика.
В съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че костта е покрита със ставна капсула, като тази кост се храни
изцяло със ставната течност. Посочва, че при тази травма, пак се потвърждава в
перспектива смачкването на костта, настъпване на артрозни
процеси, хронична и засилваща се болка в горната глезенна
става и в долната става между талусната кост и петата
и ограничаване на движенията в перспектива. Заявява, че пострадалата ще има трайно
куцаща походка, която не може да се промени и това е съпроводено с болка. Като решение
на тази тежка артроза е трайно обездвижване на тази
става, която е най-болезнена, но тя също обезпечава куцаща походка, тогава няма
да има болка, но пострадалата ще куца.
Пояснява, че ищцата е
възстановена от травмата, като на медицински и ортопедичен език това означава, че
е възстановена от максимално възможното при този вид фрактури и травми, но това
не е максимума на движение на тази става. По отношение на амплитудата на
движение на глезенните и ходилните
стави, има разлика между двата крака. От този максимум, който тя е постигнала,
по-голям няма да постигне, но има дефицит спрямо здравия крак. Винаги ще куца и
болка винаги ще има, при влажно време ще се обостря с бодежен
характер. При движение в крайната амплитуда ще има болка. При бавен ход няма да
има болка, но при лошо време и влага ще има много болка. Ако се обездвижи ставата, ще се премахне болката, но повече ще
куца. Сочи, че тази операция за обездвижване на ставата е подходяща за пациенти
на и над 60 годишна възраст, а тя е 40 годишна. Във възрастта на ищцата
обездвижването не е подходящо, тъй като тя е в трудоспособна възраст.
За изясняване на делото от
фактическа страна са събрани гласни доказателства.
От показанията на Р. П. П. се
установява, че знае за претърпяното от ищцата ПТП. Съпругът на пострадалата му
се обадил и му казал, че са претърпели голяма катастрофа в Т.. Св. П. е докарал
ищцата и семейството й от Т. до България. Той посочва, че всички са били
уплашени и си личало, че изпитвали страх от пътуването, защото постоянно го
питали дали му се спи, дали е уморен и дали може да шофира. По отношение
състоянието на С.З. свидетелят казва, че й е счупен крака и е бил в гипс. Свидетелят
посочва, че ищцата е имала нужда от
помощ и именно свидетелят ги е посещавал всеки ден, носил им е
храна, чистил е у тях и се е занимавал с всичко, което семейството не е можело
да свърши. Дори водел децата на училище и всичко това за около 2 месеца.
Установява се, че ищцата и другите пострадали са прекарали в болнично заведение
10 дни като след това свидетелят ги водел на прегледи. Посочва, че ищцата З. е
ходела на рехабилитация в П.Б.. и допълнително при рехабилитатор в гр.
Казанлък. Преди ПТП ищцата е работила във фирмата на съпруга си и чак след
около 7-8 месеца след катастрофата се е върнала на работа.
От показанията на Диана Иванова Щ.
се установява, че същата знае за катастрофата и за нея е научила от ищцата,
която й се обадила веднага след като излязла от операция. След като се прибрали
в България свидетелката казва, че всички били с патерици и С. била много притеснена. С патерици е била до юни
месец, което е 6 месеца след катастрофата, първо е оставила едната
патерица, а после и другата. Установява се, че именно това, че били с патерици
се наложило от Т. до България да ги превозят с по - голямо МПС. По отношение
състоянието на ищцата, св. Щ. посочва, че тя е била много зле - и физически и
емоционално. Не е могла да се обслужва сама и не е могла да се грижи за децата
си. Свидетелката, заедно със сестра си и майката на ищцата са й помагали като
са пазарували, карали са децата на училище и така до м.февруари 2016 г. Става ясно,
че основно майка й се е грижела не само за нея, но и за семейството й, които
също са пострадали при ПТП. Ищцата не е ходела дълго време на работа. С. е
започнала да раздвижва крака си, който бил много отекъл. Чак края на лятото
ищцата се върнала на работа. Щ. посочва, че пострадалата е ходела на
рехабилитация при частен рехабилитатор, а после и на рехабилитация в П.Б... Свидетелката
посочва, че болката, която е изпитвала С. и по време на рехабилитацията си била
силна, а от факта, че не може да движи крака си, ищцата постоянно плачела и
казвала, че няма да се възстанови. Кракът й бил със силен оток, но и до
настоящия момент като се движи крака изпитва болки и отича .Ходенето е
затруднено. Според свидетелката, инцидента се е отразил на ищцата, тъй като и до настоящия момент говори
за него, има „траен отпечатък“ върху нея.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбите на чл.
105, ал. 1 и ал. 2 КМЧП и чл. 116 КМЧП приложимо е материалното право на
Република България. Ищцата и застрахованият при ответника, сочен за пряк
причинител на произшествието, имат обичайно местопребиваване в Република
България Определящо за приложимото материално право според чл. 105, ал. 1 КМЧП
е не мястото на деликта, като източник на вредите, а мястото, на което са
настъпили или има опасност да настъпят самите вреди. В случая вредите, предвид
естеството им и обичайното местопребиваване на ищците, са настъпили на
територията на Република България. Поради това в настоящия случай е приложим
българският закон и конкретно КЗ/отм./, съгласно разпоредбите ,на който при
условията на чл. 116, предл.2 от КМЧП, ищецът
предявява своя пряк иск против застрахователя, който е длъжен при сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Доколкото се претендира обезщетение от вреди причинени от лице,
със застраховка "гражданска отговорност" с международен сертификат
"Зелена карта", приложима е и Директива 72/166/ЕИО на Съвета с
Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, която директива е транспонирана във
вътрешното законодателство с §4 б, т.2 от КЗ /обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./ Съгласно §2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз сред държавите, членуващи чрез своите национални бюра в системата
"Зелена карта", са и Република България и Република Т.. В този смисъл
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 27.12.2015 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица,
се установява от представената по делото застрахователна полица №ВG/08/ 115002340507/15.09.2015 г.
с издаден валиден сертификат „Зелена карта“ за Република Т..
На следващо място съдът следва
да извърши преценка за наличието на кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, т. е. дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца и причинна връзка с причинените
вреди.
От представените доказателства
се установява, че на 27.12.2015 г. около 06:30 ч. в Република Т. по главен път
в посока Я. - Б. се движил лек автомобил БМВ 730 Д с рег. № *** с водач Н.З..
Водачът губи контрол над управлявания от него автомобил и напуска надясно по
посоката си на движение платното за движение, удря се в бетонен отводнителен
канал /канавка/ и се преобръща. Настъпва ПТП, в следствие на което са причинени
телесни увреждания на С.З., пътник в автомобила.
Според вещото лице за водача на
л. а. БМВ е съществувала техническа възможност да не допусне настъпване
на процесното ПТП, като контролира непрекъснато МПС при управлението му. При
избора си на скорост на движение той трябва да се съобрази с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия
на видимост и с всички други фактори, имащи отношение към безопасността на
движението, така, че да не допусне загуба на контрол над управлението на
управлявания от него автомобил. Причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача, който управлявайки автомобила е загубил контрол над
управлението му, в резултат на което МПС напуска платното за движение и се удря
в отводнителен бетонен канал, намиращ се извън платното за движение. Поради
това съдът намира, че водачът на лек автомобил БМВ 730 Д, с рег. № ***, с
действията си е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Така
допуснатите нарушения се намират в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат за ищцата, като презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед изложеното съдът приема,
че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни
и субективен/ на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размерът на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
От заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, че при процесното ПТП, ищцата е получила
открито изкълчване на лявата скочна става, счупване
на петната кост на левия крак, разтягане на връзковия
апарат. Според вещото лице пострадалата е възстановена от максимално възможното
при този вид фрактури и травми, но това не е максимума на движение на тази
става и тя ще има трайно куцаща
походка, която не може да се промени и това ще е съпроводено с болка.
Започналите през последните 10-12 месеца ежедневни отоци, засилващи се болки,
куцаща походка може да се заключи, че вече са започнали дегенеративните
изменения следващи тази травма.
С оглед изложеното съдът намира,
че ищцата е претърпяла значителни болки и страдания в резултат на процесното ПТП, както по време на инцидента, така и след
това. Причинени са й неудобства и ограничения от личен, битов и социален
характер, като дълго време не е имала възможност да полага труд, което се
установява от свидетелските показания. При определяне на обезщетението съдът следва
да вземе предвид и лошата прогнозата на вещото лице, че са започнали
дегенеративни изменения вследствие на травмата и че в бъдеще ищцата ще има
трайно куцаща походка, която не може да се промени и това ще е съпроводено с
болка и оток. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, както и
сравнително младата и работоспобна възраст на ищеца –
36 години, към момента на ПТП – то съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди би била сумата от 50 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата С.Н.З., тъй като е
била без поставен предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато
е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и
вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7
на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай видно от
съдебната авто – техническа експертиза, ищцата е била
с поставен предпазен колан, който е обезопасил ищцата от по-тежки травми. Според
вещото лице дори и с поставен предпазен колан левият долен крайник не би могъл
да бъде предпазен от травмиране. Поради това съдът намира възражението за
неоснователно.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е
настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се
дължат, съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както
и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2,
изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл практиката на ВКС, обективирана в
решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г.
по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също
е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи
от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
В случая моторното превозно
средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ
(отм.), поради което законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди следва да бъде присъдена от дата на деликта – 27.12.2015 г.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „Д.“ АД следва да заплати на С.Н.З.
сумата от 50 000 лв., частичен иск
от сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, вследствие настъпили увреждания от ПТП от 27.12.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 27.12.2015г.
до окончателното изплащане на сумите.
По отговорността за разноските:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ е в размер на 2 030 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер 2 030 лв. х 20% ДДС =
2 436 лв.
С оглед изхода на делото
„Д.“ АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2 436 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Д.” АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 000
лв. за държавна такса, както и сумата от 460 лв. за депозити за вещи лица,
платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.С.*** да заплати на С.Н.З., ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен
адрес:***, – адв. П.К. от САК сумата от 50
000 лв., частичен иск от сумата 60
000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие
настъпили увреждания от ПТП от 27.12.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане - 27.12.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр.С.*** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата.
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр.С.*** да заплати полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 2 000 лв. и сумата от 460 лв. за депозити за вещи лица,
платени от бюджета на съда.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника Н.З.З., ЕГН ********** и адрес за
призоваване: гр.К.**.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: