Р Е Ш Е Н И Е
№93
гр. Хасково, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора Невена Владимирова от ОП- Хасково
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №72/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от М.А.О.А. -
гражданин на Й., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 11/06.01.2021г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалната
разпоредба на чл.9, ал.1 от ЗУБ. При постановяването на акта административният
орган не обсъдил и не изложил мотиви относно приложението в конкретния случай
на хипотезите на чл.9 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ. Налице бил формален подход
при издаването на обжалвания административен акт. Цитира се разпоредбата на
чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и се сочи, че видно от изложените от чужденеца
факти по време на проведеното интервю, заявил опасенията си относно сигурността
си в Й. поради продължаващия от години въоръжен конфликт в Й.. Твърди, че
заявените от него причини, за да потърси международна закрила, несъмнено
попадали в предметния обхват на ЗУБ и по-точно чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Обсъждат
се справки на ДАБ за месец ноември 2020, касаещи Й., като се сочи, че
изложените данни се потвърждавали от информация в интернет, подробно описана в
жалбата.Оспорващият счита, че изложената ситуация относно Й. разкрива
характеристиките на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл.1 от
Допълнителния протокол към Женевската конвенция от 12.08.1949г. относно
защитата на пострадалите при вътрешни въоръжени конфликти. Твърди се, че в
посочените източници на информация конфликтът в Й. от 2015г. до сега се
определял като въоръжен конфликт. В него участвали въоръжени сили на официално
признато правителство, подкрепено от международна коалиция, отцепнически сили
на хути и други въоръжени групировки като Ал-Кайда на а.я полуостров и Ислямска
държава. Сочи се, че актуалните доклади на международните организации не си
противоречали и установявали засилване на въоръжените действия на воюващите
страни, разгръщане на фронтовете на военни действия, неконтролируеми бомбени атаки над жилищни райони, които
неминуемо били придружени с цивилни жертви. В тази връзка навежда доводи за
наличието спрямо него на реална опасност за живота и личността в случай на
връщането на територията на Й.. Твърди, че било видно от данните от интернет
страницата на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището за 2020 –
Годишен доклад на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, раздел
данни за общата европейска система за убежище: най-високите нива на признаване
на ЕС са били за кандидати от С. (86%),
Е. (85 %) и Й. (82%). Твърди се също, че при проверка на актуалните данни на
същия сайт към момента била достъпна информация за първата половина на 2019г.,
според която молбите за убежище в ЕС са се увеличили с 10 % през първата
половина на 2019г. Около 95 300 първоинстанционни решения, издадени до
момента през 2019г., предоставяли следните форми на защита (70 % статут на
бежанец и 30 % субсидиарна защита), което възлизало на процент на признаване от
34 %. Гражданите от Й. и С. били с най-висок процент (86%). Оспорващият сочи,
че анализът на изложеното сочел ясно ситуацията в държавата му на произход,
поради което счита, че решаващият орган квалифицирал неправилно молбата му за
международна закрила като явно неоснователна. Не било налице и произнасяне
относно наличието или липсата на предпоставките
на чл.4, ал.3 от ЗУБ във връзка с прилагане на принципа “non refolement”.
Задължението на административния орган да изложи подробни аргументи относно
ситуацията в държавата на произход произтичало от факта, че това било законова
гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non
refoulement ) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в
която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за
статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Твърди се, че
допуснатото нарушение било съществено. Моли се за отмяна на оспореното решение
и връщане на преписката с указания за разглеждане на молбата за международна
закрила по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (Е.
Ч.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-3599/08.12.2020г.
в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. М. от Й.,
поискал от властите в Р. България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено
с молба с вх. №1723 от 14.12.2020г., с рег. №УП 16466/14.12.2020г. на ДАБ,
подадена с името М.А.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за
самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП 16466/14.12.2020г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената М.А.А., гражданин на Й., роден на ***г. в Й., гр.А.,
…. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.А.А. (съгласно извършена
корекция на 04.01.2021г. - М.А.О.А.), роден на ***г. в Й., гр. А., със същия
постоянен адрес, гражданин на Й., етническа принадлежност – …, религия –…,
професия ……, образование - …., …, без документи за самоличност (на 04.01.2021г.
е извършена корекция и е посочен документ за самоличност – национален паспорт –
НП №08883736 изд. на 27.10.2019г. – валиден до 27.10.2025г.).
С писмо с рег.№УП 16466/15.12.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата чужденецът се представил като А. М., роден на ***г., гражданин
на Й..
С второ по ред писмо с рег.№УП
16466/06.01.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли отново е изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за закрила, като в писмото е посочено, че по време на производството за
международна закрила е извършена корекция в имената на чужденеца. Отразено е,
че всички останали данни са непроменени.
Видно от материалите по делото,
отговор на писмата не е получен.
На 21.12.2020г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 16466/21.12.2020г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния
лист. Не използвал други имена. Посочил, че има брат в И., който се казва А. А.А.,
роден през 1977 година. Там бил от 5 години и получил закрила. Заявил, че напуснал
Й. в началото на 2015 година легално, със самолет, за Обединени а. емирства.
Там останал до 01.08.2020 година, след което заминал със самолет легално в Т..
Останал в град И. около три месеца и половина, след което преминал в България. В
Р. България влязъл на 23.11.2020 година, нелегално, през зелена граница.
Групата била от шест души. С помощ от трафикант тръгнали с автомобил за град С.,
на 100 или 150 километра преди С. трафикантът ги свалил от автомобила, след
което се предали на полицията. Целта му била да отиде в първата страна след Т..
Заявил, че е роден и живял в град А.. Посочил, че е гражданин на Й.. Друго
гражданство нямал. Заявил, че сега представя своя паспорт. Имал и лична карта и
шофьорска книжка, но били в Й.. Посочил, че е ... Съпругата му се казвала Е. М.А.,
гражданка на Й., родена през 1994 година. Оженили се през месец април 2015
година в ОАЕ. Имали сключен граждански брак. Нямали деца. Съпругата му в
момента се намирала в О.. Е.. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал до сега молба за
закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга
държава. Заявил, че е арабин. Нямал проблеми заради принадлежността си към тази
етническа група. Посочил, че е мюсюлманин. Нямал проблеми заради изповядваната
от него религия. Нямал проблеми с властите нито в Й., нито с властите в О. а. Е..
Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни
организации, общност, секта. Нямал близки роднини в Й.. Заявил, че има висше
образование. Завършил университет „Адан“, специалност „Счетоводство“. Работил като ... Разказал, че
напуснал Й., за да работи в О. а. Е. през 2015 година. Напуснал преди да
започне военния конфликт в Й.. Имал документ за пребиваване за О.Е., който се
издавал на основание, че работи. Работил легално като счетоводител в една
туристическа агенция, която се казвала „Нирвана“. Тази работа работил през
цялото време в ОАЕ, но фирмата искала да намали персонала заради пандемията и
заради икономически причини и го уведомили, че трябва да напусне работа. Затова
напуснал Обединените а. Емирства.Нямало как да се върне в Й., защото там имало
военен конфликт в страната. Отишъл в Т., но там не давали закрила. Затова дошъл
в Б., за да получи закрила, да се събере със семейството си и да работи тук. Да
живее на спокойно място, защото в Й. не било мирно положението. Разрешението за
пребиваването му в ОАЕ се издавало, заради това, че работи, а след като останал
без работа, нямало да му продължат пребиваването. Затова още преди да е изтекло
пребиваването му, кандидатствал за турска виза и му издали, така напуснал ОАЕ
легално. Ако бил останал в ОАЕ, след като му изтече срока на пребиваването,
щели да го върнат в Й., без да го питат иска или не иска. Икономически било зле
положението в ОАЕ. Търсил друга работа, но не успял да намери. Нямало заплаха,
отправена лично към него. Върху него лично не било оказвано насилие. Подал
молба за закрила в Р. Б., защото смята, че е мирна страна Б. и може да му даде
закрила и ще може да се събере със семейството си тук. Заявил, че след това ще
си намери работа и ще се установи да живее в страната. Посочил, че не иска да
се завръща в Й., защото има война там. Заявил, че не би се завърнал в О.. Е.,
защото пребиваването му изтичало в ОАЕ, нямало как да се върне там.С Решение №
УПХ 11/06.01.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците
молбата за предоставяне на международна закрила на М.А.О.А. е била отхвърлена,
на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 12.01.2021г., а жалбата е подадена на 14.01.2021г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е. Ч.,
младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен
със Заповед № РД05-766/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48,
ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено
производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденецът е регистриран на 14.12.2020г.,
а оспореният акт е издаден на 06.01.2021г.
Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за
произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причина за напускане на Й. (а също и на ОАЕ след това) стремежът
да си намери работа. Разказал, че напуснал Й., за да работи в О.Е. през 2015
година. Имал документ за пребиваване за О.Е., който се издавал на основание, че
работи. Работил легално като счетоводител в туристическа агенция през цялото
време в ОАЕ, но фирмата искала да намали персонала заради пандемията и
икономически причини и го уведомили, че трябва да напусне работа. Затова
напуснал О.а. Е.. Търсил друга работа, но не успял да намери. От изложената
бежанска история на жалбоподателя е видно, че последният е живеел сравнително
спокоен живот в Й., не се установява срещу него да е било осъществено
преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо
такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната
преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и
достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне
на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради
която М.А.О.А. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле
на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на
бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от
конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по
причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по
преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца
преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду
посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и
обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни
опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован.
Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените
причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият
напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за
настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещият
закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция
или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил
изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил
арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от
17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета
(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма
следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична
цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването
на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие,
преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-613/11.11.2020г. относно Р. Й. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя
и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-613/11.11.2020г. съдът намира, че на територията на Й. не е налице
въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в Й. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се
приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите
основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в Й., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.О.А.
- гражданин на Й., против Решение № УПХ 11/06.01.2021г. на Интервюиращ орган
към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: