№ 972
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500837 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
БулРек ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, срещу решение
№260029/13.01.22г., постановено по гр.д.№2065/21г. на ВРС, в частта, в
която е осъдено БулРек ООД, ЕИК *********, да заплати на ИНТЕРПЛАСТ
БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумите, както следва:
сумата от 15073,20лв, представляваща цена по договор за продажба на
17760т. мека пластмаса HDPE, 9300т. твърда пластмаса Полипропилен /РР/ и
20 кг. Полипропилен /РР/ капачки, за което е издадена Фактура с
№1618/29.05.2019г., на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху
горното вземане в размер на 2453,54 лева за периода 30.05.2019г. до
11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП; сумата от 3731,90лв,
представляваща цена по договор за продажба на 5570 кг. мека пластмаса
HDPE, за което е издадена Фактура №1648/13.06.2019г., на осн. чл. 327, ал.1
от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 589,85 лева
за периода 14.06.2019г. до 11.02.2021г., при съобразяване на ЗМДВИП;
сумата от 804лв, представляваща цена по договор за продажба на
перфорирана ламарина Р 4.00/Т.700 за миеща машина и възнаграждение по
договор за изработка във връзка с монтажа на оборудването, за което е
издадена Фактура №1650/ 14.06.2019г. на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 266,
ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 126,85
лева за периода 28.06.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП,
ведно със законната лихва за забава върху главниците за периода от датата на
исковата молба- 12.02.2021г. до окончателното издължаване на сумите.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
1
необоснованост на решението. Въззивникът излага доводи за недоказаност на
исковите претенции, тъй като липсвали доказателства за направени доставки
по процесните фактури. Счита, че предвид оспорването на приемо-
предавателните протоколи и кантарни бележки, които били частни
документи, с твърдения за тяхното антидатиране и съставяне за целите на
процеса, последните били непротивопоставими на ответното дружество, а
ищецът, чиято била доказ.тежест, не ангажирал доказателства за доставянето
на стоките. Оспорва извода на съда за възникнала облигационна връзка, като
излага, че фактурите са датирани в период, непосредствено преди
освобождаването на И.Стоев от длъжността управител на отв.дружество, и
същите са издавани за стоки и услуги с цени, многократно надвишаващи
пазарните и установените между дружествата. Сочи, че не оспорва
предст.власт на бившия управител да приема стоки, но счита, че неправилно
ВРС е кредитирал оспорените документи. Оспорва и извода на ВРС, че
действителната цена на стоките е без значение за предмета на спора, като
счита, че в случая приложение намира чл.326, ал.2 ТЗ. Излага, че по
отношение на фактури №1618/29.05.19г. и 1648/13.06.19г. И.Стоев бил
сключил явно неизгодни сделки на цени, надвишаващи пазарните,
ощетявайки отв.дружество, както и фирата в доставените материали била над
40%, а съгласно трайните отношения същата не следвало да надвишава 15%
от общото количество доставен материал. Оспорва стоките по фактура
№1650/14.06.19г. да са доставени, като счита, че осчетоводяването на
фактурата в двете дружества не съставлява доказателство за реалното
предоставяне на описаните в нея стоки. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна ИНТЕРПЛАСТ БГ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, е депозирала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решението на ВРС в частта, в която са уважени предявените от
ИНТЕРПЛАСТ БГ ЕООД срещу БулРек ООД искове за сумата от 2257,61
лева, представляваща цена по договор за продажба на технологично
оборудване- помпа за фекални и отпадни води, четиритактово масло,
смукателен маркуч и възнаграждение по договор за изработка във връзка с
монтажа на оборудването, за което е издадена Фактура № 1587/ 06.05.2019 г.
и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 382,54 лева за
периода 17.05.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП, както и
за сумата от 7200 лева, представляваща цена по договор за продажба на
сортировъчна лента „М11/М12, за което е издадена Фактура № 1615 /
24.05.2019г. и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 1220
лева за периода 17.05.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП,
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящия състав намира
предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ и
чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за процесуално допустими, поради което
и дължи произнасяне по същество на спора.
Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до това налице ли
са сключени между страните договори за продажба.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира,
че безспорно се установява факта на наличието на търговски отношения
между страните по сключени договори за търг.продажба, по силата на които
ищецът е продал на ответника стоките в количества и цена, надлежно описани
в приложените по делото фактури №1618/29.05.2019г., №1648/13.06.2019г. и
№1650/ 14.06.2019г. Макар и договорът за търговска продажба по смисъла на
чл.318 ТЗ да е консенсуален и неформален и сключването му да предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма, то в случая страните по делото са оформили
това съгласие в процесните фактури, които съдът приема, че съставляват
доказателство за сключването на договорите и за породените от тях права и
задължения. Видно е, че същите отразяват съществените елементи от
съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на
плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на
продажбата. Обстоятелството, че процесните фактури са отразени в
справките-декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит във връзка с тях
обосновава извода за възникване на продажбеното правоотношение, по повод
на което те са съставени. Възражението на въззивника за липсата на
доказване на осъществена доставка на стоките, предмет на фактурите, не се
споделя. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза, не оспорено от страните, фактури №1618/29.05.2019г.
и №1648/13.06.2019г. са заприходени като стока в сметка 304/1 аналитична
сметка 2-основен склад, като по данни на ответното дружество отпадъкът от
преработката на материала от тези фактури е наличен като са сторени разходи
и не е намален финансовия резултат на дружеството, а фактура
№1650/14.06.19г. е осчетоводена като разход в сметка 601/11 материали база,
след което е отнесена в сметка 611 Разходи за основна дейност и е довела до
намаляване на финансовия резултат. По делото са представени също и
приемо-предавателен протокол и кантарни бележки, като не се установява
твърдяното антидатиране на документите / а авторството им не е оспорено
своевременно/. Съобразявайки както посочените писм.доказателства, така и
заключението на вещото лице обосновано може да се изведе извода за
наличието на извършени доставки на стоките по процесните фактури, и то в
количеството, отразено в тях. В подкрепа на този извод е и представената с
отговора на исковата молба нотар.покана, изходяща от отв.дружество, до
ищеца рег.№2595/08.10.20г., с която е отправено предложение за извършване
на прихващане на насрещни задължения между страните, част от които са и
тези по процесните фактури, което от своя страна индикира признание на
задължение. Следва да се отбележи още касателно задължението по фактура
3
№1650/14.06.19г., че в отговора си ответникът изрично е признал
получаването на стоката по нея, като твърдението за връщането й на ищеца
поради ненужност не само не се доказва, но и е ирелевантно за задължението
по договора.
Неоснователно е и възражението за приложението на чл.326, ал.2
ТЗ, доколкото в представените фактури изрично е определена цената на
стоките, по която страните са постигнали съгласие. Що се касае до
възражението, че управителят е сключил сделките при явно неизгодни
условия и цени, надвишаващи пазарните, ощетявайки дружеството, то същото
по съществото си касае отговорността на управителя, дължима по ТЗ, и се
явява ирелевантно за настоящото производство.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в
горепосочения смисъл и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат
възложени сторените от въззиваемата страна разноски за въззивното
производство. От страна на въззивника е релевирано възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Видно от приложените доказателства заплатеното адв.възнаграждение за
настоящата инстанция възлиза на 4900лв, а минималния размер по Наредба
№1/2004г. по чл.7, ал.2, т.4 към датата на заплащането му е в размер на
1213,38лв. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и извършваните в тях процесуални действия,
съдът намира, че така договореното възнаграждение се явява прекомерно и
следва да се намали до размера от 1500лв. Предвид това в полза на
възз.страна следва да се присъдят разноски за възз.инстанция в размер на
1500лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260029/13.01.22г., постановено по
гр.д. №2065/21г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е
осъдено БулРек ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна да заплати на
ИНТЕРПЛАСТ БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумите,
както следва: сумата от 15073,20лв, представляваща цена по договор за
продажба на 17760т. мека пластмаса HDPE, 9300т. твърда пластмаса
Полипропилен /РР/ и 20 кг. Полипропилен /РР/ капачки, за което е издадена
Фактура с №1618/29.05.2019г., на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за
забава върху горното вземане в размер на 2453,54 лева за периода
30.05.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП; сумата от
3731,90лв, представляваща цена по договор за продажба на 5570 кг. мека
пластмаса HDPE, за което е издадена Фактура №1648/13.06.2019г., на осн. чл.
327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на
589,85 лева за периода 14.06.2019г. до 11.02.2021г., при съобразяване на
ЗМДВИП; сумата от 804лв, представляваща цена по договор за продажба на
4
перфорирана ламарина Р 4.00/Т.700 за миеща машина и възнаграждение по
договор за изработка във връзка с монтажа на оборудването, за което е
издадена Фактура №1650/ 14.06.2019г. на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 266,
ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 126,85
лева за периода 28.06.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП,
ведно със законната лихва за забава върху главниците за периода от датата на
исковата молба- 12.02.2021г. до окончателното издължаване на сумите.
ОСЪЖДА БулРек ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
ДА ЗАПЛАТИ на ИНТЕРПЛАСТ БГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, сумата от 1500лв, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5