Решение по дело №211/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260163
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260163/11.11.2020 г.

 

                                                   гр. ЯМБОЛ.11.11.2020..г.

 

                                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд...... гражданска колегия в публично

заседание на ........15.10.2020г........година в състав:

                                                                               Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря .......................С.М.…................…...........и в присъствието на

прокурора...............................................................…като разгледа докладваното от

...................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА.………..гр.дело N .211…... по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.........................................

 

Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение на молбата на Т.М.А., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете Е.А.А., двамата в качеството си на наследници на А. А. ***, ЕГН **********, починал на *** г., с която желаят да се постанови решение, с което да се осъди ответника „Геострой-Инженеринг” ЕООД, на основание чл.200 от Кодекса на труда да заплати  на всеки сумата от 141 551.28 лв.,  представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на техния наследодател-съпруг и баща А. А., починал на *** г., вследствие на трудова злополука, както и да се осъди ответника да заплати на втория ищец Е.А. сумата от 30 775.44 лв. за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от правото му да получи половината от месечното възнаграждение на покойния си баща А. А. от датата на увреждането - *** г., до навършването му на пълнолетие, след приспадане на получаваната от него месечна издръжка от държавата, както и мораторна лихва върху претендираните суми за неимуществени за периода от датата на увреждането ***г. до 17.01.2019г./датата на завеждане на исковата молба/ в размер на по 37000,99лв., както и законната лихва върху сумата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Молят за присъждане на направените по делото разноски .

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в който не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, че наследодателят на ищците е бил в трудово правоотношение с ЕТ, когато е настъпила злополуката, причинила смъртта му, както и че злополуката е призната за трудова;. Оспорват се претендираните обезщетения по размер, като се твърди, че същите са завишени, както и че починалото лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като сам е избрал да се придвижва с МПС на М. М., а не с осигурения от работодателя безплатен транспорт. Сочи, че по задължителна застраховка „Трудова злополука”, сключена между „Геострой Инженеринг” ЕООД и ЗД”Евроинс” АД, на ищците като наследници на застрахования А. А.А. е изплатено обезщетение в общ размер на 76 897.44лв. или по 38448.72лв. на всеки иден от тях.

Считат, че след определяне на размера на дължимата издръжка и приспадане на отпусната пенсия, сумите, които евентуално се дължат до датата на завеждане на исковата молба следва да се присъдят общо, а издръжката, която се ще се дължи след датата на подаване на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето следва да се изплаща ежемесечно, като се съобразява както с нуждите на детето, така и с актуализирания размер на пенсията.

В хода на производството възраженията се поддържат.

По искане на ответника по делото е привлечено, като трето лице помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Постъпило е становище от третото лице-помагач, с което оспорват предявените искове по основание и размер, считат ги неоснователни и недоказани. Оспорват механизма на трудовата злополука, механизма на получаване на уврежданията и причинно следствената връзка между събитието и получените увреждания, както и между поведението на застрахования водач и смъртта на починалия, оспорват наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и причинените и претендирани от ищците неимуществени вреди. Считат, че за настъпилите от ПТП-то увреждания на пострадалия се дължат на поведението му, като същият не е имал поставен предпазен колан към момента на инцидента, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност  на доводите и възраженията на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на исковата си претенция ищците с И.М. са представили Решение на Директора на  ТП на НОИ – Я. № *** г., с което е оставена без уважение Жалба с вх. № ***г. на „Геострой инженеринг“ ЕООД против Разпореждане № ***г., с което на осн. чл.60, ал.1 от КСО декларираната  злополука с вх. № *** г. от страна на осигурителя  „Геострой Инженеринг“ ЕООД, станало с лицето А. А.А. с ЕГН: ********** на дата *** г. се приема за трудова по чл.55, ал.2 от КСО. Видно от мотивите на Решението въз основа на протокол за извършено разследване на злополука № *** г. и събрани доказателства в хода на разследването е издадено Разпореждане № *** г. за признаване на злополуката за трудова. Това решение е оставено в сила с Решение № *** г. на Я. Административен съд постановено по адм.дело № ***по описа за 2017 г., като е отхвърлена   жалбата на „Геострой Инженеринг“ ЕООД, като неоснователна. Решението на Административния съд е оставено в сила с решение № *** г. постановено по адм.д. № ***г. по описа на *** Административен съд.

Представен е трудов договор № *** г. сключен от„Геострой Инженеринг“ ЕООД с А. А.А. на длъжност „***“. Към него има сключено и допълнително споразумение  № *** г. с който му е променено мястото на работа в К., както и месечното му възнаграждение на 520 лв.

Видно от препис-извлечение от Акт за смърт, издаден въз основа на Акт за смърт № *** г. на Община Я. А. А.А. е починал на *** г.

Съгласно удостоверение  за наследници   изх. № *** г. на Община Я. наследниците на А. А.А. са: Т.М.А. – *** и Е.А.А. – ***.

Ищците са представили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** съставен от *** Р.К. *** относно ПТП станало на *** г. на кръстовище път ***  път *** между ППС с рег. № У 1794 ВВ, марка „Ауди“ ,модел 80, собственост на М.К.М. и управляван от него със застраховка „ГО“ в ЗД „Бул Инс„ АД,  полица №  ***, валидна до 17.08.2016 г. и ППС  с рег. № А 6537 КА, марка „БМВ“, модел 318Д, собственост на К. Х. Б. и управляван от А.К.К.. В същия като пострадали са записани М.К.М. – починал, А.А.А. – починал, С.Б.М., А.К., Б. К. и Г.Г.. По случая е образувано ДП № *** г. като причини за ПТП в Констативния протокол е записано, че първият участник не пропуска движещият се по път с предимство втори участник. Представено е съобщение за смърт № *** г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон“АД за смъртта на А.А.А..

Видно от Доклад по щета № *** г. на ЗД „Евроинс“ АД по застраховка „Трудова злополука“ на Т.М.А. е определено застрахователно обезщетение в размер на 38 448.73 лв. и на Е.А.А. е определено застрахователно обезщетение в размер на 38 448.72 лв., които обезщетения да се изплатят по банков път.

Съгласно удостоверение изх. № *** г. на ОУ „***“- Я. Е.А.А. е записан като редовен ученик в *** клас през учебната 2018-2019 г.

Съгласно удостоверение  изх. № ***г. на „Лъвленд“ ЕООД Т.М.А. е получила за м.09., м.10. и м.11.2018 г. брутно  месечно възнаграждение общо в размер на 1 267.93 лв.

Във връзка с възраженията си ответникът е представил заповед № *** г. на Управителя на „Геострой Инженеринг“ ЕООД, с която е наредено всички работници/служители на „Геострой Инженеринг“ ЕООД без изключение, да използват при отиване от постоянното си местоживеене до работните си места и при връщане организирания транспорт от дружеството. В т.5 от заповедта е записано, с оглед организирания транспорт  управителя е забранил ползването на лични МПС за явяване на работните места и връщане в постоянното то местожителство на всички работници/служители на дружеството.

Представена е и справка за извършен превоз на работниците, съгласно Договор за транспортна услуга от 16.08.2012 г. и Анекс от 01.09.2012 г. на фирма „Дичони“ ЕООД, както и фактура № *** г. за заплатен на „Дичони“ ЕООД транспортна услуга Я.-К.-Я. от „Геострой Инженеринг“ ЕООД в размер на 2 787 лв.

Третото лице ЗАД „Бул Инс“ АД е представило застрахователна претенция вх. № *** г. от Т.М.А. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на съпруга й, както и писмо изх. № *** г. изпратено от застрахователя до Т.М.А. във връзка с молбата й, както и застраховка  „ГО“ на М. К. М. за МПС марка „Ауди“ рег. № У 1794 ВВ, модел 80.

Представена е още и застрахователната претенция до „Бул Инс“ АД от Е.А.А. вх. № *** г., както и уведомление за завеждане на претенции и изплащане на застрахователно обезщетение при нанесени  имуществени или неимуществени вреди  до „Бул Инс“  АД от Т.М.А. и Е.А.А. вх. № ***г.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че към м.06.2016 г. БТВ на А. А. възлиза 947.68 лв. месечно, което включва: основа заплата от 520 лв., доплащане за професионален опит от 43,68 лв., и допълнително възнаграждение от 384 лв.. По силата на действащото на  към момента на изготвяне на заключението законодателство, А. А.А. би придобил право на пенсия на 65 години/на 10.03.2042 г., а изискуемият осигурителен стаж – 40 години/. Трудовият доход на А. А. при същия работодател, след приспадане на дължимите по закон лични удръжки, до настъпване на пенсионна възраст, предвид възрастта му, професионалната му квалификация и опит, би бил в размер  на общо 237 244.81 лв. До навършване на пълнолетие на Е.А. през м.01.2025 г. трудовия  доход на А. А. при същия  работодател, след приспадане на дължимите по закон лични удръжки, при съобразяване на професионалната му квалификация и опит, би бил в размер на общо 77 650.23 лв.

Към м.10.2019 г. Е.А.А. получава наследствена пенсия в размер на 164,57 лв. месечно. Съгласно чл.82 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, не по-късно от навършването на 26 годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с Наредбата по чл.106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Ответникът е представил и Личното трудово досие на А. А., както и вътрешните си правила за организация на работната заплата - „Геострой Инженеринг“ ЕООД.

Във връзка с възраженията направени от ответника относно начина и размера на определеното трудово възнаграждение на А. А., е поставена допълнителна задача, като в допълнителната СИЕ вещото лице е направило изчисление при което не са включени допълнителните възнаграждения, дадени от работодателя въз основа на вътрешните правила за организация на работната заплата. В съответствие с това вещото лице е дало заключение, че трудовия доход на А. А. при същият работодателя, изчислен  на база основното  трудово възнаграждение плюс допълнително възнаграждение за професионалната му квалификация и опит, като не са включени допълнителните възнаграждения, дадени от работодателя въз основа на вътрешните правила за организация на работната заплата, след приспадане на дължимите по закон лични удръжки, до настъпване на пенсионна възраст, който би бил в размер на общо 145 049.33 лв. До навършване на пълнолетие на Е.А. през м.01.2025 г. трудовия доход на А. А. при същият работодател, изчислен на база основно трудово възнаграждение плюс допълнително възнаграждение за професионалната му квалификация и опит, като не са включени допълнителните възнаграждения ,дадени от работодателя въз основа на вътрешните правила за организация на работната заплата след приспадане на дължимите по закон лични удръжки, до настъпване на пенсионна възраст, би бил в размер  на общо 46 621.15 лв.

По молба на ответника по делото бе изслушан като свидетел П. М.И., който е работил заедно с А. А.. Заявява, че работното време на А. е от 8.00ч. до 17.00ч. от понеделник до петък. Не знае защо той е бил на работното си място в съботен ден, предполага за да се довърши работата по ремонта на ***. Знае, че М. и А. са решили да работят на обяд, и да не почиват , като не са уведомили за това работодателя си. Те си тръгнали към 16.00ч. от работа и тогава е станал инцидента. Не знае защо М. не е взел служебна кола. Знае, че А. е ползвал определения служебен транспорт, като в този ден доброволно се е качил в колата на М.. Посочва, че имат отговорник и те е трябвало да се обадят на него, ако някой иска да си тръгне по-рано или по други причини. Било е съботен ден. Не е чувал някой да ги е викал на работа.

За установяване на неимуществените вреди по делото бяха изслушани като свидетели С.М.Б. – *** на ищцата Т.А. и М.С.М. – ***на Т.А..

Свидетелят Б. заяви, че А. и *** му били в много добри отношения, били едно, сплотено семейство, живеели са заедно. А. участвал в семейството с повече пари, защото неговият доход  бил по-голям от дохода на *** му,  като той си е внасял всички пари в семейството. Той бил пестелив човек и грижовен към семейството. Сина му бил задоволен, от каквото имало нужда, му се купувало. Понастоящем сестра му живеела сама и й е по-тежко, като не и стигат парите.

Свидетелката М. заяви, че те били много добро и задружно семейство, заедно се грижила за детето, като тя често ходила да го гледа, когато те са на работа.А. се грижил много добре за *** й, като цялата му заплата отивала за тях. Сега Т. много тежко преодоляла смъртта му и още не може да я преодолее, финансово й е много трудно. И двамата ищци все още изпитват болка от смъртта. Детето изпитвало страх да се качва в автобуси, бил плашлив, постоянно трябвало да има някой с него. Към момента на смъртта *** й била много съкрушена. А. бил цялата упора за нея и детето. Свидетелката посочва, че и двамата ищци са посещавали психолог. Емо се страхувал от коли и се събуждал нощно време. И двамата не можели да преодолеят смъртта, били съкрушени.

По делото бе назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза по писмени данни , като е дадено следното заключение:

           1. От така представените доказателства по делото е видно, че при възникналото пътно­транспортно произшествие на ***г., пострадалият А. А.А. - на ***г., е получил автомобилна травма - травма вътре в лекия автомобил като пътник при неговото блъскане по време на движение от дясно от друг лек автомобил, който се движел със значителна скорост, при което пострадалият е получил тежка н съвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния сгъл(> с гръбначния мозък, корема и крайниците. Травмата на главата се изразява в наличие-! • ia установените масивни кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни noi pt вки в областта на мозъчния и лицевия череп, охлузвания и разкъсно-контузни наранявания с обилни зацапвания с кръв на лицето и главата, масивни многофрагментни счупвания нд носните кости. Установени са били контузионни огнища на коровия слой на двете големи мо ;ъчни хемисфери по изпъкналите им повърхности с умерено изразени субарахноидални кръвоизливи, точковидни кръвоизливи на мозъка и оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.

                 Гръдната травма се изразява в установените многофрагментни счупвания на всичките десни ребра по страничните, задностраничните и предностраничните им части, счупвания и на повечето леви ребра в областта на лявата половина на гръдния кош. счупване на двете ключици и гръдната кост с масивни кръвонасядания около местата на счупванията с деформация на дясната половина на гръдния кош, който е хлътнал към лявата половина на гръдния кош. Установено е било, че острите краища на счупените ребра са хлътнали към гръдната кухина и са причинили разкъсвания набелите дробове предимно на,";снич бял дроб. с наличие на около 1.5 л кръв в гръдната кухина. Установени са били и котузи.>ш ч кръвоизливи на рехавите тъкани в областта на предното средостение.

             Травмата на гръбначния стълб се из;жч^ва в счупването па врата в областта на грети и четвърти шийни прешлени с контузия на гръбначния мозък на това равнище.

              Коремната травма се изразява в разкъсването h;i iчезката, разкъсването на дясната половина на черния дроб с наличие на около 1 л кръв и крьвни съсиреци в коремната кухина.

               При външния оглед и аутопсията на трупа са били установени и повърхностни травми на меките тъкани в областта на горните и долните крайници, като в областта на дясната предмишнииа е било установено наличието на масивна разкъсно-контузна рана. Кожата, лигавиците и вътрешните органи са били намерени бледи вследствие острата следкръвоизливпа анемия.

              2. Причината за настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата, врата, гърдите и корема. Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем.

            3.Описаните уреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тезиобласти на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспоргно произшествие и настъпилите усложнения.
Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото пътно-транспортно произшествие.

               Локализацията на уврежданията сочи, че най-силни са били ударите в областта на дясната половина на главата, лицето, гръдния кош и корема. Установените увреждания в тези области на тялото са получени вследствие удряне на травмираните области на пялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се части на левия автомобил вследствие хлътването на дясната странична повърхност на автомобила в ляво и притискането на тялото на пострадалия откъм дясната странична повърхност на гръдния кош надясно. Счупването на врата е получено при изпадане на пострадалия от автомобила при приземяването на тялото и удрянето на врата по повърхността на терена на местопроизшествието.

             Данните от делото сочат, че по време на произшествието пострадалият е бил без закопчан колан и е изпаднал от автомобила. Но деформациите по автомобила са толкова тежки и получените травми в областта на дясната половина на главата, гръдния кош и корема, които са причинени вследствие хлътване на дясната половина на автомобила, в който се возел пострадалият от блъскане с предната част от другия автомобил са били неизбежни даже и ако пострадалият е бил със закопчан предпазен обезопасителен колан. Така. че дали пострадалият е бил с колан или без него не е било от съществено значение за тежестта на травмите но тялото на пострадалия и настъпването на смъртта му.

За отговор на този въпрос, експертизата се запозна с материалите, поместени в ДП ***г на РПУ Т.. В протокола за оглед на местопроизшествието, както и в приложения фотоалбум липсва информация, касаещо дали пострадалият А. е ползвал предпазен (обезопасителен) колан, седейки на предна дясна седалка на л.а. Ауди. 3 протокола за оглед е отразено, че телата на двамата пътуващи в процесното МПС Ауди. са намерени извън автомобила, който е осъществил аварийно, безконтролно движение след сблъсъка с л.а. БМВ.

Вероятността телата на пътуващите да изпаднат от купето за пасажери, дори и при преобръщане на автомобила е минимална, ако същите са били с поставени предпазни колани. Това становище се потвърждава и от анализа в горната част на заключението, което определя, че преди настъпване на произшествието, пътникът на предна дясна седалка на л.а. Ауди е пътувал без да е поставил обезопасителния колан.

           Във връзка с възраженията на ответника по заключението относно причинно-следственавръзка между смъртта на А. А. и носенето или поставянето на предпезен колан от него, по делото бе назначена повторна комплексна съдебна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза. Същата дава следното заключение:

          В резултат на настъпилото на *** г., около 16,10 часа пътно­транспортно произшествие на кръстовището между път *** в област Я. пострадалият А. А.А. е получил автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил като пътник на предна дясна седалка в резултат на удар отстрани отдясно в областта на преден десен калник и прилежащата му предна дясна врата с предните състави на друг лек автомобил и последвало многократно преобръщане на автомобила извън пътното платно и изпадане на пострадалият от автомобилния салон върху терена), Изразяваща Се В следните телесни увреждания:

          Черепно-мозъчна травма, представена от масивни кръвонасядания и кръвоизливи на меките черепни покривки в областта на мозъчния и лицевия череп, предимно в дясната половина на главата, множество обширни охлузвания и разкъсно-контузни наранявания на лицето и дясната половина на главата, масивни многофрагментни счупвания на носните кости,разкъсно-контузни и порезни рани в областта на лицето и брадичката, контузия на мозъка в областта на двете голямомозъчни хемисфери, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор на черепната основа;

Контузия в шийния сегмент на гръбначния стълб със счупване на трети и четвърти шийни прешлени и контузия на гръбначния мозък в областта с масивни кръвонасядания на меките тъкани в областта;

           Гръдна травма, представена от многофрагментни счупвания на всичките ребра от дясната половина на гръдния кош по няколко фрактурни линии с формиране на множество костни фрагменти, счупвания на I, II,III,VI, VII, VIII и ГХребра от лявата половина на гръдния кош, счупване на двете ключици и гръдната кост с масивни кръвонасядания на меките тъкани около местата на фрактурите,множество контузии, кръвоизливи и травматични разкъсвания на белодробния паренхим предимно на десния бял дроб с излив на свободна кръв в гръдната кухина в количество около 1,5 литра, кръвонасядания на меките тъкани в средостението;

            Коремна травма, представена от травматично разкъсване на капсулата и паренхима на слезката и на дясната половина на черния дроб с излив на свободна кръв в коремната кухина в количество около 1 литър, както и масивни ретроперитонеални и параренални кръвонасядания в меките тъкани около десния бъбрек;

           Масивна разкъсно-контузна рана и охлузвания около нея в областта на дясната предмишница, контузии, кръвонасядания и охлузвания на кожата в областта на дясната раменна става, предмишницата и мишницата на лявата ръка и десния крак;

           След внимателно проучване на материалите по делото се установи, че в резултат на аварийното, безконтролно и сложно движение на лекия автомобил, в който е пътувал на предната дясна седалка пострадалият А. тялото на същия се е намирало извън автомобила, върху крайпътния терен. Следва да се отбележи, че основната функция на правилно поставения и изправен триточков предпазен колан, с който са оборудвани всички места в съвременните автомобили е да задържи максимално неподвижно към седалката тялото на намиращият се върху нея пътник. Имайки предвид това, както и факта, че тялото на пострадалият А. е намерено извън процесния автомобил, експертизата прави заключението, че А. А.А. е пътувал в лекия автомобил Ауди на предната дясна седалка без поставен предпазен колан.

             В   резултат   на   процесното   пътно-транспортно   произшествие, настъпило на *** г., около 16,10 часа, на кръстовището между път *** в област Я. пострадалият А. А.А. е получил автомобилна травма, изразяваща се в тежка, несъвместима с живота съчетана травма със засягане на главата, шийния сегмент на гръбначния стълб, гръбначния мозък, гърдите, корема и крайниците. При този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пътника на предната дясна седалка действат различни по своята характеристика, величина и посока травмиращи сили. Характеристиките на уврежданията и техните локализации свидетелстват за това, че основната травмираща сила, причинила високоенергийната травма, изразяваща се в описаните несъвместими с живота телесни увреждания е била с посока отстрани отдясно на пострадалия А.. В отговора на предходния въпрос бе отбелязано, че основната функция на правилно поставения и изправен триточков предпазен колан, с който са оборудвани всички места в съвременните автомобили е да задържи максимално неподвижно към седалката тялото на намиращият се върху нея пътник. Тази му функция е особено изразена и ефективна па първо място при челни удари, както и при преобръщане на автомобила. Предпазния колан не е така ефективен при удари със странично направление. В тези случай тялото на пътника притежава известна по-голяма свобода на движенията си. Освен това в материалите по делото се откриват данни за значителни деформации на автомобилното купа отстрани отдясно, в мястото на удара. В момент на удар отстрани от дясно, уврежданията върху тялото на пострадалия се дължат не само на неговото придвижване настрани и удар върху вътрешната повърхност на вратата, а в значителната си част травмиращата сила е формирана и от удара и натиска на силно деформираните части на автомобилното купе. Съдейки по характеристиките на уврежданията в конкретния случай стана въпрос за действие именно на такъв механизъм на получаване на тежките и несъвместими с живота увреждания на пострадалия А..

Имайки предвид казаното по-горе експертизата прави заключението, че уврежданията локализирани в дясната половина на тялото на пострадалия А. и станали причина за настъпване на неговата смърт биха се получили независимо от това бил ли е той с поставен или не предпазен колан. В случай, че предпазния колан е бил поставен не биха били налице някои от по-леките увреждания, получени най-вероятно при изпадането на тялото от автомобилния салон върху терена и които не играят съществена роля в танатогенезата.

Съдът кредитира и двете заключения, като обективни и компетентно дадени.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове по чл.200, ал.1 и 3 от КТ.

Съгласно чл.200,ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя, работодателя отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работника или служител има вина за настъпването им, като държи обезщетение за разликата  между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване –ал.3 на същият текст.

Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при смърт на работника, включва следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, наличие на професионално заболяване или трудова злополука претърпяна от работника или служителя през периода на трудово правоотношение, която да е причинила смъртта му, неимуществена вреда, претърпяна от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени вреди от смърт на техен близък, съобразно ППВС №4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППС №2/1984г. и причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

В настоящият случай посочените изисквания на закона са налице.

Безспорно се установи, че ищците са *** и *** на починалият А. А. , поради което са материално правно легитимирани да претендират присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по чл.200,ал.1 от КТ.

Между страните не се спори, и това се установи от представените по делото писмени доказателства, че починалият А. А. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „***“, както и че по време на него  на ***г. е претърпял трудова злополука, като около 16.00ч., по време на пътуване от работното място към дома, пътувайки в колата на колегата му М. К. М., който е управлявал личния си автомобил, в следствие на ПТП е починал. Не се спори между страните, че тази злополука има характер на трудова по смисъла на чл.55, а1 от КСО. За това е било издадено Разпореждане №*** от 31.01.2017г. на НОИ, което се установява от приложените решения на директора на ТП на НОИ-Я., решение по адм. д.№ ***г. на ***АС и решение по адм.дело № ***г. на ***АС, които са били образувани във връзка с жалбата на ответника против това разпореждане , като същата не е уважена.

Налице са безспорно причинени неимуществени вреди на *** и *** на починалото лице. По време на настъпване на трудовата злополука починалият А. А. е бил на ***години. По показанията на свидетелите Б. и М., на които съдът дава вяра, като взема предвид родствената им връзка с ищците, се установи че А. А. и ищците са живяли заедно, в едно домакинство, имали са много добри отношения и са били много добро и сплотено семейство. И двамата ищци са преживяли и още преживяват трудно смъртта му, като изпитват и финансови затруднения, а синът му изпитва страх от превозни средства. Безспорно е, че тези болки и страдания са в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на техния съпруг и баща.

Относно размера на неимуществените вреди:

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетение се определя от съда по справедливост.

Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които се търпят от ищците от смъртта на техния *** и ***. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка е и непосредствена последица от трудовата злополука довела до смъртта на А. А.. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице, като следва да държи сметка за всеки конкретен случай съобразно  фактите и обстоятелствата по делото. От гласните доказателства по делото се установи, че А. А. е имал изградени с ищците едно добро и сплотено семейство, живели са заедно и са се разбирали , като той е бил глава на семейство и е осигурявал основната издръжка на семейството,  бил опора за тях. Бащата е поддържал силна връзка със сина си, като задоволявал всичките му нужди. След неговата смърт ищците претърпяли силна душевна болка от загубата му, като сина изпитва страх от превозни средства. Въпреки данните съдържащи се в показанията на с.М., че и двамата ищци посещавали психолог, други доказателства за този факт не бяха представени по делото, поради което в тази част тези показания не се кредитират.

Съобразно изложеното и като съобрази обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта ***г., съдът намира , че определянето на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от ищците следва да бъде в размер на 80 000лв. Определянето на по-висок размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията за справедливостта.

По направените възражения за съпричиняване съдът приема следното:

            Актуалната съдебна практика на ВКС определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В Решение №62/24.02.2015г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. №2798/2014г. е прието, че грубата небрежност не може да се основава на предположение, като доказателствената тежест за наличието й е на работодателя. В Решение №19/18.09.2018г. на ВКС по гр.д. № 4842/2016г. е посочено, че работодателят е длъжен да инструктира работника за установените за извършване на съответната работа правила, с изключение на тези, установени с изрични императивни правни норми, които трябва да са известни на всички правни субекти и те са длъжни да ги спазват, независимо дали са инструктирани или не, като допуснатите нарушения от работника на нормативни актове, с които той е длъжен да се съобразява при изпълнението на работата, могат да послужат като основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение, в случай, че нарушението е допуснато при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. С Решение №18/08.02.2012г. на ВКС, III г.о., по гр.д. №434/2011г. е прието, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за ПТП, при което е пострадал работникът или служителят, представляват груба небрежност по смисъла на чл.201, ал. 2 КТ.

Имайки предвид посочената практика на ВКС, съдът намира, че в случая работодателят е изпълнил възложената му в процеса доказателствена тежест и е установил допуснатата от А. А. груба небрежност. От представените писмени доказателства се установи, че работодателят е осигурил на работниците си безплатен транспорт от и до работното място.  Същият е издал Заповед №***г. на управителя на „Геострой-инженеринг“ ЕООД, с която е задължил, всички работни/служители на дружеството да използват при отиване от постоянното си местоживеене до работните си места и при връщане организирания транспорт от дружеството. В т.5 от заповедта е записано, че управителя е забранил ползването на лични МПС за явяване на работните места и връщане в постоянното им местожителство на всички работници/служители на дружеството. В случая наследодателят на ищците е нарушил тази забрана, като доброволно сам е избрал превоз с частен автомобил на друг работник на дружеството, с който е станала злополуката. От събраните по делото доказателства, както и от показанията на св.П.И., на които съдът дава вяра като обективни, се установи, че А. А. е нарушил и определеното в дружеството работно време, като е напуснал работа  преди приключване на работния ден в 17.00ч., без да уведоми за това прекия си ръководител. По този начин съдът приема, че А. А. е пренебрегнал правилата за безопасност, създадени от работодателя във връзка с предвижванията на работниците/служителите от и до работното място, който е осигурил сигурен с професионален шофьор превоз с автобус, нарушил е и правилата за работно време, напускайки работното място по-рано от определеното време , когато няма организиран транспорт /т.к. той е съобразен с работното време на дружеството/, като по този начин сам се е поставил в риск. Тези му действия представляват проява на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, т.к. с поведението си А. сам е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.  Съобразно степента на съпричиняване в конкретния случай съдът намира, че тя съставлява 50% от вредоносния резултат. Ето защо ответникът, отговаря за неимуществените вреди причинени на ищците – *** и *** на пострадалия, за обезщетяване на които настоящият състав намира, че следва да се определи сума в размер на 80000лв. за всеки един от тях, което следва да бъде намалено с 50% и работодателят следва да бъде осъден да заплати по 40000лв. на всеки един от ищците. Обезщетението следва да бъде намалено и на осн.чл.200,ал.4 от КТ с платеното от застрахователя ЗД“ЕВРОИНС“ АД/ЗД „БУЛ ИНС“ АД/ обезщетение  по „трудова злополука“ в размер на по 38 338.72лв./по който факт не се спори/ за всеки ищец, като обезщетението, което ответникът дължи на ищците остава в размер на по 1661,28лв. за всеки, до които размери съдът намира предявените искове за основателни и доказани. Исковете до предявените размери от 141 551.28 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.

Относно възражението за съпричиняване, свързан с факта, че пострадалият е бил без предпазен колан, съдът намира че този факт, макар и противоправен, не е имал отношение към настъпването на смъртта на А.. За това вещите лица и по двете експертизи бяха категорични, т.к. уврежданията на пострадалия А. локализирани в дясната половина  на тялото и станали причина за настъпване на неговата смърт биха се получили независимо от това бил ли е той с поставен или не предпазен колан. Ударът е бил с висока интензивност, като мястото на пострадалия – отпред в дясна седалка и механизмът на произшествието са такива, че са довели до леталния изход на А. независимо от липсата на предпазен колан.  Липсата на предпазен колан би имало отношение към някои от по-леките увреждания, които е получил А., но не играят съществена роля в крайния резултат, поради което направеното възражение за съпричиняване в тази връзка съдът намира за неоснователно.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес като законна последица от уважаване на иска за неимуществени вреди на ищците следва да се присъди и законната лихва върху сумите от 1661,28лв лева, считано от датата на трудовата злополука – *** г., до окончателното им изплащане. Т.к. ищците са ги предявили като мораторна лихва за периода 04.05.2016г. до датата на подаване на исковете в съда – 17.01.2019г., то такава следва да се присъди за този период. Чрез използване на електронен калкулатор съда служебно изчисли, че тази лихва възлиза на сумата от 442,10лв. върху всяко обезщетение. Исковете за разликата до предявеният им размер от 37000,99лв. следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Предвид, че предявените искове за неимуществени вреди са уважени в размер на 1661,28 лева, като законна последица на ищците следва да се присъди и законната лихва върху тези суми,  считано от 18.01.2019г. до окончателното им изплащане.

По претенцията на Е.А.А. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 775.44лв.

Тази претенция ищецът основава на пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на издръжка, която детето би получавало от баща си до навършване на гражданското му пълнолетие.

Съгласно чл.200, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение и за претърпените имуществени вреди, вкл. пропусната полза, но като разлика между действително претърпените вреди и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Съобразно нормите на СК родителите дължат безусловно издръжка на своите деца до навършване на пълнолетието им. Като безспорно претърпяна имуществена вреда под формата на пропусната полза съдът приема тази издръжка, която родителят би му осигурявал до навършване на пълнолетие. Съгласно нормите на Семейния кодекс издръжката се определя съобразно нуждите на издържания и възможностите на задълженото лица. Според заключението дадено от ССЧ експертиза към м.06.2016 г. БТВ на А. А. възлиза 947.68 лв. месечно, което включва: основа заплата от 520 лв., доплащане за професионален опит от 43,68 лв., и допълнително възнаграждение от 384 лв.. Съобразно второто заключение по приетата допълнителна експертиза,  трудовия доход на А. А. при същият работодателя, изчислен  на база основното  трудово възнаграждение плюс допълнително възнаграждение за професионалната му квалификация и опит, като не са включени допълнителните възнаграждения, дадени от работодателя въз основа на вътрешните правила за организация на работната заплата, след приспадане на дължимите по закон лични удръжки, до настъпване на пенсионна възраст, който би бил в размер на общо 145 049.33 лв. . При определяне дохода на А. съдът намира, че следва да вземе размера на трудовото възнаграждение, което той  би получил за периода от трудовата злополука ***г. до навършване на пълноление на  детето Е.А. през м.01.2025г. Съдът намира, че следва да се съобрази със заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, която не включва допълнително възнаграждение, което се е изплащало на А., т.к. същото има временен характер и зависи от спазване на обективни показатели, посочени във  утвърдените Вътрешни правила за работна заплата от 01.01.2015г., като: поддържане на добра хигиена на работното място; качествено изпълнение на посочените задачи; достигане на заложените производствено-количествени норми; безаварийна работа; спазване на условията за охрана на труда и правилата за пожарна безопасност. Според това заключение  за посочения период А. би получавал възнаграждение от 46621,15. От този доход във възможностите на бащата е било да дава издръжка в размер на средно за всички години от 1/3 от дохода си, който възлиза общо за периода на сумата от 15540,38лв. От този доход следва да се приспадне получаваната от Е.А.А. наследствена пенсия в размер на 164.57лв., която за процесния период от 103месеца възлиза на сумата от 160950,71 лв. Следователно съобразно правилото на чл.200,ал.3 от КТ предвид установеното съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен.

          По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност. По делото страните не са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК. По данни от делото ищците са направили разноски за адв.възнаграждение от 9450лв. и за в.л. от 200лв., а ответникът е направил разноски за екпертизи от 529лв.

 При това положение на ищците ще се присъдят по съразмерност разноски в размер на 102,49 лева.

На ответника по съразмерност се дължи сума в размер на 5.80лева.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Ямбол на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 168,27 лева за държавни такси по съразмерност съобразно уважената част от исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Водено от гореизложеното, ЯРС

 

                                  Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА на осн.чл.200, ал.1 от КТ „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Орман“ №34, представлявано от М.В.Т. на осн.чл.200,ал.1 от КТ да заплати на Т.М.А., ЕГН ********** *** сумата от 1661,28 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили от смъртта на *** й А. А.А. настъпила в резултат на трудова злополука на ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата до 141 551.28лв. отхвърля, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати на Т.М.А. на осн.чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за периода от ***г. до 17.01.2019г. в размер на 442,10лв. , като искът  за разликата до предявеният размер от 37000,99лв. отхвърля, като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн.чл.200, ал.1 от КТ „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Орман“ №34, представлявано от М.В.Т. на осн.чл.200,ал.1 от КТ да заплати на Т.М.А., ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Е.А.А., ЕГН ********** със същия адрес сумата от 1661,28 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили от смъртта на ***  А. А.А.  в резултат на трудова злополука на ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата до 141 551.28лв. отхвърля, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД да заплати на Т.М.А. в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Е.А.А., ЕГН **********  на осн.чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за периода от ***г. до 17.01.2019г. в размер на 442,10лв. , като искът  за разликата до предявеният размер от 37000,99лв. отхвърля, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.М.А. в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Е.А.А., ЕГН ********** иск по чл.200,ал.1 от КТ против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД за заплащане на имуществени вреди в размер на 30 775.44лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на издръжка, която детето би получавало от баща си до навършване на гражданското му пълнолетие, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД да заплати на Т.М.А. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Е.А.А. направените по делото разноски в размер на 102,49 лева.

ОСЪЖДА Т.М.А. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Е.А.А. да заплати на „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД направените по делото разноски в размер на 5.80лв.

ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Ямбол на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 168,37 лева за държавни такси по съразмерност.

 

Решението е постановено при участието на ЗД“БУЛ ИНС“АД,  ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, бул.“Джеимс Баучер“ №87, с адрес за призоваване: гр.С.З., ул.“***, като трето лице помагач на страната на ответника.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: