Решение по дело №14991/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5118
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 26 юли 2018 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20171100514991
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 26.07.18 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, II-д гражданско отделение,  в публичното заседание на двадесет и седми април през 2018 г. в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                          БОГДАН РУСЕВ

при секретаря И.Коцева ,  като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 14991 по описа за 2017  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 22.08.17 г. СРС, 69 с-в, по гр.д.№ 34574/14 г. е отхвърлил предявените от Х.Г.П. срещу Висше строително училище „Л.К.” искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата от 513,56 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от месец 09.12 г. до месец ноември 2012 г., сумата от 2 230,16 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от месец 04.13 г. до 07.03.14 г., сумата от 1 225,44 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника/служителя със законната лихва от предявяване на исковете - 25.06.14 г. до окончателното плащане, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 85,67 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 513,56 лв. за периода 30.09.12 г. до 25.06.14 г., сумата от 165,01 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 2 230,16 лв. за периода от 30.04.13 г. до 25.06.14 г. и за сумата от 29,67 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 1 225,44 лв. за периода от 31.03.14 г. до 25.06.14 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Х.Г.П..Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Твърди, че договореното между страните допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа е в размер на 1,2 % и този процент съответства на Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения /НДДТВ/.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил с & 1 от ЗР на НСОРЗ, нито обстоятелството, че ответникът е нарушил грубо разпоредбите на чл.118 и чл.119 КТ, като е променял едностранно клаузата на трудовия договор и допълнителните споразумения за размера на допълнителното възнаграждение за прослужено време.Твърди, че съдът не е обсъдил приетите с определението от 08.12.14 г. писмени доказателства.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че възражението на въззивника за приложение на разпоредбата на &1 от ЗР на НСОРЗ е неоснователно, тъй като изплащането на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит е извършено съгласно уговореното между страните по трудовото правоотношение.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.86, ал.1 КТ.Ищецът- Х.Г.П. твърди, че е бил в трудово правоотношение с Висше строително училище по силата на трудов договор № 112/20.12.02 г. „Л.К.”, гр.София, прекратено със Заповед № 142/05.03.2014г., връчена на 06.03.2014г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Поддържа, че за периода от месец 09.2012 г. до месец ноември 2012 г., от месец 04.13 г. до 07.03.14 г., както и при начисляване и изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, работодателят му е изплатил допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6 % вместо уговорения с допълнително споразумение № 42/12.02.02г. процент от 1,2 %.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати разликата в размер на сумата от 513,56 лв. за периода от месец 09.12 г. до месец ноември 2012 г., сумата от 2 230,16 лв. за периода от месец 04.13 г. до 07.03.14 г., както и сумата от 1 225,44 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Претендира посочените суми, ведно със законната лихва от предявяване на исковете - 25.06.14 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава, както следва: мораторна лихва върху главницата от 513,56 лв. в размер на 85,67 лв. за периода 30.09.12 г. до 25.06.14 г., върху главницата от 2 230,16 лв. в размер на 165,01 лв. за периода 30.04.13 г. до 25.06.14 г. и върху вземането за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 29,67 лв. за периода от 31.03.14 г. до 25.06.14 г.

От представеното допълнително споразумение към трудов договор  № 42/12.02.02 г. е видно, че страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „ръководител катедра Технология и механизация на строителството”, като считано от 01.11.01 г. основното месечно възнаграждение на ищеца се променя от 466 лв. на 430 лв. плюс 45% от МРЗ за изпълнение на длъжността ръководител катедра, а допълнителното му месечно трудово възнаграждение за продължителна работа на работника /служителя/ е 1,2% от основното месечно трудово възнаграждение.

На 20.12.02 г. страните по делото са подписали трудов договор № 112 за същата длъжност с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лв. и допълнително месечно трудово възнаграждение за продължителна работа съгласно действащото в страната законодателство.С последващи допълнителни споразумения № 36/28.02.03 г. /с което е променена заеманата длъжност на „зам.ректор по научно-изследователската дейност и международно сътрудничество”/ и № 57/08.10.04 г. / с което длъжността е променена на „доцент”/, допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа не е променено.

Със заповед № 142/05.03.14 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 07.03.14 г.

Видно от представените копия от страници от трудовата книжка на ищеца същият е имал трудов стаж при ответника 37 г., 6 м. и 6 дни.

От заключението на вещото лице Р.Бончева по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за периода м.09.09 г.-м.11.12 г., м.04.13 г., м.03.14 г. размерът на разликата между неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за ищеца при 1,2% на прослужена година вместо начисленото и изплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит-0,6% на прослужена година, възлиза на 2 762,96 лв.Разликата между начисленото и изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във ведомостта за м.03.14 г. и обезщетението по чл.222, ал.3 КТ при 1,2% за прослужена година възлиза на 1 225,44 лв.Общият размер на неизплатената разлика възлиза на 3 988,40 лв.Размерът на лихвата за забава на неизплатените суми от датата на падежа до 25.06.14 г. възлиза на: 252,25 лв.-за неизплатените суми за прослужено време върху трудовото възнаграждение и платен годишен отпуск и на 29,75 лв.-на неизплатената разлика на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на ищеца е заплатено допълнително трудово възнаграждение за процесния период в размер на 0,6% за прослужено време.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното:

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 01.07.07 г./ е уредено правото на работника да получава допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, който се определя като процент от основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.С ПМС № 147/07 г. минималният размер на допълнителното възнаграждение е определен на 0,6% за всяка година трудов стаж и опит.При липса на уговорка в индивидуалния трудов договор е приложим минималният нормативно определен размер, като страните са свободни да уговарят по-висок размер.При наличие на постигнато съгласие между страните за приложение на нормативно определения размер и с оглед липсата на последващи изменения на трудовия договор в тази връзка съдът е направил извод, че дължимият за процесния период размер на претендираното допълнително възнаграждение е 0,6% за всяка година трудов стаж, какъвто е начисляван и заплащан от ответника.

Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за допуснати нарушения на чл.118 КТ и чл.119 КТ.Трудовият договор, с който е намален размера на допълнителното възнаграждение /№ 112/20.12.02 г./ е подписан двустранно както от работодателя, така и от служителя.Съдът намира, че с оглед липсата на прекратяване на съществуващия трудов договор между страните подписаният такъв от 20.12.02 г. има характер на допълнително споразумение, с което при запазване на длъжността страните са променили размера на месечното трудово възнаграждение.

Неоснователно е възражението за нарушение на разпоредбата на & 1 от ЗР на НСОРЗ, тъй като договореният и заплатен размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит не е по-малък от определения по реда на НДДТВ /отм./.

От представените с въззивната жалба справки не съдържат подпис  и не са годно доказателствно средство и не установяват твърденията на въззивника за наличие на признание от страна на работодателя за претендирания процент допълнително възнаграждение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. чл.23, ал.1, т.1 НППП въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

           

ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.08.17 г. на СРС, 69 с-в, по гр.д.№ 34574/14 г.       

ОСЪЖДА Х.Г.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Висше строително училище „Л.К.” с адрес: гр.София, ул. „********сумата 100 лв. /сто лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.